www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Опити за забременяване => Темата е започната от: Asocialna в Юли 06, 2005, 19:19:34 pm
-
Здравейте мили момичета и посестрими по съдба !
Радвам се че открих този форум и искам да се включа в дискусиите.Всички теми тук са ми интересни, но не ми е удобно да говоря за това и усещам как все повече се затварям в себе си - нещо нехарактерно за мен.Знам че това не е изход, но насилственото усмихване ми се отдава все по-малко.На 33 години съм и вече се отчайвам.Искам и аз да гушкам мое бебче, но едва ли ще стане.Минала съм през всичко без ин-витро.Съпругът ми е на 48 години.Той има дете от предишен брак.Резултатите от изследванията му са над добрите.Може ли според вас разликата във възраста да е проблем?
-
Че ти на това разлика ли му викаш? :lol:
Да не се обаждам аз, че .....
Не мисля, че е проблем.
-
опитай да н се затваряш в себе си.
от личен опит го казвам... последствията са жестоки :oops:
разнообрази ежедневието си.... при мен помогана много, колкото и да се мъчех от начало.
Успех, и се усмихвай повче.
От всяка ситуация има изход :butterfly:
-
Първо си смени ника, като го про4ета и ми идва да се zатворя в себе си.
А разликата във възраста не е проблем zа твоята асоциалност, проблемът е 4е искаш нещо, нямаш го, а предишната го има... :twisted: Това са глупости. Животът си е твои, поживеи си, докато не е дошло бебето.
-
Просто се опитай да не мислиш, че си по-различна от комшийката, роднината, приятелката...., които вече имат деца и повечето забременяват с лекота! Трудно е да. На всички ни е трудно. Не се затваряй в себе си. Намери си хоби, в което да общуваш с много хора. Споделяй тук болките и ако искаш ела в чат-а, там си говорим и за други работи, не само за стерилитет. И когато общуваш и с други хора с твоя проблем не се чувстваш като единствената забравена от бога.
-
Привет! Мисля че няма причина да се затваряш в себе си. Сега ще ти разкажа два случая. Майка ми ме е родила, когато е била на 35 години. Оженили са се с татко ми когато са били на по 25. представи си-това са 10 години опити за дете. Майка ми е жена с доста проблеми из корема-извънматочна бременност, киста, спонтганен аборт, преплитане на червата, апандисит и каквото още се сетиш. Но ето че все пак съм се появила е вече съм на 21 :о))). А другият момент е, че наскоро се (преди около 3 месеца) се запознах покрай моя приятел с едно семейство, в което има бебе на 9 месеца. Бащата е на 53 години има вече един голям син, а майката е на 40 и това е първото й дете Не мисля, че има за какво да се тревожищ. Ще гушкаш едно малко сладко същество и когато станеш на 50, а то още няма навършени 20 ще се чувстваш доста по-млада, отколкото останалите майки на твоята възраст. Успех ти желая и горе главата :о))))
-
Я горе главата! Пораженческата психика най-малко помага в такава ситуация.
Да ти кажа аз не съм асоциална, но отсвирих една приятелка, която ми заяви, че щом нямам дете, не мога да измия ръцете на сина й! Айде де!
-
Бившата "Асоциална" е.Този ник по ли ви харесва :? Извинявайте за негативната енергия, с която може би съм ви заляла, но бях в супер гадно настроение.Виждам,че ме разбирате, за което ви благодаря.МНОГО.Смятам да се регистирам във форума и ако мога и аз да съм полезна с нещо ще се радвам... :)
-
Нещата zапо4наха да се оправят. :lol:
Втората кра4ка става малко насила, но става. Направи си план, да няма ден беz момент на удоволствие. Неzнам какво ти носи удоволствие, направи си списък. И после малко по_ твърдо деистваи с асоциалното ти аz, налагаи му се, но само първите няколко седмици, после ще ти стане навик. :lol:
-
Бившата "Асоциална" е.
Мегън, добре дошла :D :D
Да, с този ник е мнооого по-добре :D Ще ти донесе повече късмет, нали има теория, че името си носи енергия.. :wink:
Имаме във форума разделче за емоционалните проблеми - ако погледнеш, ще видиш, че всички се чувстваме така отвреме навреме...
Но отказали се няма, не позволяваме :D
Желая ти успех в скоро време, а междувременно да не пропускаш живота, който си тече около теб - радвай се на близките си хора :D
-
МЕГЪН,това със смяната на ника ти е една стъпка напред-далеч от изолацията и депресията.предполагам че повечето момичета тук са имали такива моменти.както и аз разбира се,но гледам да не се оставям дълго на депресията защото определено не ми се отразява добре.и аз се чувствам като теб-изолирана и ненужна.от година опитваме и не става.нямам и работа-преместих се във варна от софия заради мъжа ми и трябваше да напусна работата си там.трудно ми е да си намеря нова в непознат и нов град.а и като не става така желаното бебче ми е още по кофти.може да ти е смешно но понякога заставам пред огледалото и се нахъсвам сама-че ще успея и всичко ще е наред.може да е временно но ми помага.опитвай се да пренебрегваш тези състояния за да не изпуснеш важните моменти.в този ред на мисли ще ти кажа едно стихче-незнам на кой е но ми харесва.БЪДИ ЧОВЕК,А НЕ ЧОВЕЧЕ.ГОРИ,НО НИКОГА НЕ ТЛЕЙ.БОРИ СЕ СМЕЛО СЪС ЖИВОТА,ЗА ДА НЕМОЖЕ ТОИ ДА ТИ СЕ СМЕЙ :!: :!: :!: мисли позитивно-всички сме с теб!