Най-сетне дойде и моят ред да се похваля. :D:D
Бременна съм! Колко странно звучат тези думи за мен, след 5 години постоянни надежди и очакване. Вече съм в 14 г.с.и все още не мога да повярвам, че ми се случва.
Напразните надежди и страховете през цялото това време, като че ли не ми позволяват да се зарадвам на щастието, което толкова сме чакали. Вече съм малко по-спокойна и особено след прегледите, виждайки малкото човече да се движи вътре в мен.
Да, успях! След трети опит ИКСИ и с помощта на няколко прекрасни специалисти, които ми помогнаха да си върна вярата в доброто човешко отношение. Конкретна диагноза така и не ни бе поставена и си останахме в графа неизяснен стерилитет, въпреки многобройните изследвания които правихме по препоръка и по собствено желание за да намерим причината и да знаем срещу какво се борим.
Първи опит ИКСИ при Д-р Стаменов, с лекарства за стимулация подарени ми от един прекрасен човек.
За мой късмет процедурата мина без да отсъствам от работа нито ден – пункцията беше в неделя а трансферът – във вторник след работа. Оказва се, че късметът ми е бил дори по голям отколкото мога да си представя :) - виждайки резултатите от първия кръвен тест – не можех да повярвам – за първи път в живота си имах положителен кръвен тест!!! На първия преглед видяхме 2 точици, но за съжаление само едната от тях се разви и сега расте в мен с всеки изминал ден. По нататък всичко вървеше без проблеми – нямах никакви неразположения нито гадене, единствено все още адски много ми се спи– дано всичко върви така до края! Опитвам се вече да съм спокойна, но страховете дали всичко е наред надделяват отново преди всеки преглед.
Мислех, че след 2 неуспешни опита нямям шанс. Но ето че не е така – дано момичетата, които по някава причина са загубили вяра, да получат зрънце надежда, четейки това. Да, НАДЕЖДА винаги има, колкото и да не ни се вярва понякога!
Обичам ви и БЛАГОДАРЯ и на вас за това, че ви има и че споделяте толкова много полезна информация. Преди 5 години не знаех нищо – сега благодарение на този форум зная много неща и се радвам, че го има за да помага на момичета които са в началото на борбата. За мое голямо съжаление вече нямам възможност да влизам често, тъй-като на работата съм заета много повече от преди, а вечер нямям сили, но мислено съм с вас и се надявам да има все повече и повече хубави новини.
БЛАГОДАРЯ ви за търпението да изчетете този пост!