www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: albenanedelcheva в Май 21, 2007, 13:29:14 pm
-
Привет момичета,
вчера ме провокира една случка да се замисля и да пусна темата :). Та ето какво се случи
Ние сме бракуване от 13 год. От толкова чакаме и нашият трети член на семейството. Вече съм разказвала историята в друга моя тема.
За тия 13 год. сме минали през всички възможни изследвания и АРТ. През цялото време моя съпруг, никога не се е опъвал, когато е трябвало да направи спермограма или някакво друго изследване. Никога. Но и никога не е бил т. н. активна страна, когато и където му кажа е съгласен и отива. Не е изявявал желание да идва с мен и да виси пред кабинетите при моите изследвания. Аз от време на време дори му се сърдех и ми ставаше криво, като гледах как другите ходят по двойки.
Но и никога не ми е давал и най-малкия повод да си се чувствам необичана и нежелана. Напротив, много често ми повтаря колко много ме обича. Не ми е показвал и никога, че детето му лисва, че е нещастен от това. Винаги ми е казвал, че аз съм му достатъчна и с дете и без дете и никога няма да ме напусне заради това???? Търпял ми е мрачните настроения, отчаянието и истериите в които съм изпадала след поредния неуспех, особено след ин витро. Това ви е познато на всички.
Просто през цялото време съм оставала с впечатление, че детето не е нещо чак толкова важно за него.
Вчера, при поредното пренасяне на багаж /местим се в ново жилище/, заедно с другите бутилки, намрих едни шише коняк, в което всъщност бяха останали ок. 50мл. Викам му, вземи го изпий това, че да не разнасяме почти празно шише. Той взе да се опъва и да го усуква /иначе конячето му е едно от любимите питиета и не отказва :)/ че щял друг път да го пие. Аз се присетих, че и преди време го карах да го пие, а той пак нещо го усукваше.
Вчера обаче си призна. Тази бутилка сме я пили, точно когато разбрах, че съм бременна. /вече съм в 32 г. с., т. е. доста отдавна/ И той си я нарекъл, че ще изпие остатъка, когато живо и здраво се роди бебето.
Просто ми заседнаха думите, стана ми невероятно мило и същевременно се почуствах доста объркана. Аз теста за бременност /първия ми положителен в живота/ съм го изхвърлила отдавна Мислех, че познавам 100% мъжа с който 14 год вече живея. Зададох си въпроса, дали наистина му е било безразлично, че бебето не идва, кокто показваше или е страдал вътрешно много повече, отколкото е показвал????? Не мисля, че мога да го попитам, а и има ли смисъл?
Та така момичета, размишлявам си. :) Понякога мъжете са доста прикрити.
Лека седмица на всички
-
:)Ами да - типично по мъжки. Разбира се, че му е пукало през цялото време! Ако не беше важно за него, нямаше да издържи и все щеше да се размрънка или да се отдръпне от "задължителните" прегледи.
Мъжете чувстват, но просто се чувстват задължени да прикриват чувствата си и да са силни заради нас, за да са ни опора. Даже съм забелязала, че аз преживявам нещо, наревавам се, наоплаквам се и в някакъв момент ми минава. Съпругът ми обаче думичка не казва, уж твърд като скала, после след месеци разбирам, че той все още изживява по негов си начин...
-
Съгласна съм с Лан, изживяват си го но тайничко.
И моя мъж с нищо не показва, че бебето му липсва, но в следвеащият момент като го видя какво внимание обръща на племенничката ни, вече съм наясно какво му е, макар да не го казва с думи...
-
Ти пък...Моя е готов на врачка да ме заведе... Какво се чудиш на това? Много ти е добричък мъжа...
-
Аз видях момчето ми да плаче за първи път преди 8 и половина години,
когато се роди племенника!Сестра му е невероятно момиче и те много се обичат!
Тя за него е малката му сестричка и тогава беше много силен за двама им момент!
Толкова съм била впечатлена и изревнувах съвсем искренно!
Казах му само ако не плачеш за мене като родя, мисли му....
Нито един път през тези години не каза че му липсва детето!
Говори ли сме много пъти за всичко свързано с проблема ни!
И факта че оцеляхме емоционално се дължи основно на него!
Показваше липса обаче само като обсипваше с внимание и обич децата на нашите близки!
А те, те го обичат и му подражават неподправено по детски и до сега!
Ох,а го чух да плаче, когато му се обадих с тези цифри ЧХГ-86.33!
А после и го видях,всеки път когато четеше темата ни тук във форума и написаното от вас....даже не се опитваше да ги крие!
Изживях този миг на интимност и много задържан емоционален товар и се почувствах истински щастлива!
Моля се само БОГ,СЪДБАТА или ПРИРОДАТА да ми даде шанса след няколко месеца да видя тези щастливи сълзи отново!
-
мила Бени,
и моя е същия!
Пиши ми на лични!
Angy_baby
-
mishanta, :bighug:!
-
Ох момичета... И моят е същият... И моят като мъжа на Таня... като го видях как гушна братовчедка си (тя е на 3 годинки) и как си играеше с нея...
Честно си признавам, тогава нещо в мен се счупи... Толкова ме заболя, че не можем да имаме наше дете, че не мога да му дам това, за което мечтае... А той наистина мечтае и не си го показва, за да не ме нарани...
Хихик, и съм го улавяла няколко пъти да седи и да чете форума, като си мисли, че дълбоко съм заспала.... :lol:
И се радва заедно с нас, и страда заедно с нас, но не си го показва...
-
мдаа, явно мъжете също са чувствителни, просто го изживяват по различен начин. на мен ми се е случвало да обвинявам моя, че не се радва или не достатъчно. той винаги ми отговаря, че не мога да съдя за чувствата му по това как се държи и какво казва. страда заедно с мен, но не си го излива на мен, както аз на него, а освен това и ме търпи. винаги е бил твърд, когато съм изпадал в истерии и депресии и съм се тръшкала, че че не става нищо с така желаното бебе. винаги е бил оптимист и ми е казвал, че е сигурен, че ще имаме дете/деца.
чак след като видяхме двете чертички ми сподели, че и на него му е било гадно да излиза да обядва с колегите си, всичките имат деца и си говорят за тях в почивките, а той миличкият се чувства излишен и му е гадно... напълно го разбирам, просто никога преди не го беше споделял, а аз съм си мислела, че не му пука за такива неща...
разбира се, мъжете са различни, аз съм много щастлива, че съм се влюбила точно в него и той в мен!
-
Момичета, не забелязвате ли, че философията на нашите мъже е почти една и съща... Ама дали това по принцип е мъжката философия, или тази на надмогналите робията на дребните неща, защото имайки в семейството подобен проблем, ние обостряме сетивата си, ставаме по-добри в известен смисъл... И точно, защото при нас нещата се случват безкрайно трудно, кара мъжете ни да се държат за нас и да бършат сълзите ни..., да идват с нас по прегледи и да не мрънкат при това. Но не от милост или съжаление, не за бога... Просто те са нашите момчета и ни обичат...
-
Ей,момичета!Трогна ме тази тема...разплака ме...
Толкова са ни добрички момчетата!
Ние сме големи щастливки с такива мъже до нас!
-
Бени, мисля че съпругът ти е наистина изключително мил и чувствителен. Успял е през цялото това време да те заблуди толкова успешно, че нищо повече не му липсва. И така ти е спестил още много тъга. Заслужавате това, за което се борите и аз съм сигурна, че скоро ще му се радвате!
:crossfingers: :crossfingers: :crossfingers:
Mishdnta, :bighug: и от мен!
-
Така е момичета, късметлийки сме с нашите момчета. :) Да са ни живи и здрави.
Макар, че както знаете има и по друг тип мъже - разправии, разводи и т. н. заради проблема бебе. Аз наистина не съм го разбирала никога това, нали все пак се събираме защото се обичаме, а не само с цел да се самопроизвеждаме... като и да е. Това е една друга тема.
Аз не знам как е прозвучал моя постихг, нали виртуално е трудно да се изразят чувства и емоции :), но на мене наистина ми стана много мило и приятно, бях приятно изненадана.
Не мисля, че не му е пукало, през всичките тия години, напротив, но като че ли проблема не беше за него от такъв преоритет както за мен, то моето си беше направо идея Фикс :). А си мисля и, че той е страдал повече заради мен, т. е. виждайки ме колко аз страдам.... знам ли.
Аз всъщност мога да кажа, че съм силен човек в емоционално отношение и дълги години непоправим оптимист. Не съм си позволявала дълго време да го натоварвам в чувствата си, просто последните години, след неуспешните ин витро опити ме беше обхванало вече отчаянието. Е, те не бяха малко де :)
Поздрави
-
Така е момичета, късметлийки сме с нашите момчета. :) Да са ни живи и здрави.
Да, наистина да са ни живи и здрави момчетата и дай Боже, да видим в очите им сълзи на щастие - от положителния тест, от първата снимка на видеозона, от първата прегръдка на новородените ни дечица. Толкова силно се моля да мога да дам това щастие на любимия си мъж. Сърцето ми се свива всеки път като го видя колко е любящ и грижовен към децата на близките ни :( И аз се опитвам пред него да бъда силна и да плача като съм сама - защото не искам да го карам да се чувства безпомощен и нещастен, така както се чувствам аз при всяко посещение на гадната лелка.
Дано скоро всички зарадваме мъжете си с по едно мъничко слънчице!
-
Момичета, не забелязвате ли, че философията на нашите мъже е почти една и съща... Ама дали това по принцип е мъжката философия, или тази на надмогналите робията на дребните неща, защото имайки в семейството подобен проблем, ние обостряме сетивата си, ставаме по-добри в известен смисъл... И точно, защото при нас нещата се случват безкрайно трудно, кара мъжете ни да се държат за нас и да бършат сълзите ни..., да идват с нас по прегледи и да не мрънкат при това. Но не от милост или съжаление, не за бога... Просто те са нашите момчета и ни обичат...
:balk_602: :good_post:
-
Момичета, не забелязвате ли, че философията на нашите мъже е почти една и съща... Ама дали това по принцип е мъжката философия, или тази на надмогналите робията на дребните неща, защото имайки в семейството подобен проблем, ние обостряме сетивата си, ставаме по-добри в известен смисъл... И точно, защото при нас нещата се случват безкрайно трудно, кара мъжете ни да се държат за нас и да бършат сълзите ни..., да идват с нас по прегледи и да не мрънкат при това. Но не от милост или съжаление, не за бога... Просто те са нашите момчета и ни обичат...
:balk_602: :good_post:
и действително заслужават да поронят сълзи и за едни малки човечета. пожелавам порой от сълзи за щастливи моменти. :wink:
-
Така е, Бени, мъжете си изживяват емоциите по свой начин :D Пожелавам му на твоята половинка с голям кеф да си изпие конячето, като му дойде времето :D
И моят мъж ме замисли скоро - след последните здравословни проблеми и репродуктивен невървеж уж се държеше, пред мен е силен, обаче има две диагнози за оплаквания на нервна почва оттогава :?
Златни са ни не, ами ... направо го обожавам! Как се грижи за мен, като се появи новия ни здравословен проблем и ми е опора! Вместо да си гледа кефа с някоя друга мадама и да си имат деца и т.н. Ама не, обичаме се повече от всякога :D
-
Тази темичка доста ме обнадежди и ме наведе на размисъл. Моят мъж също е доста пасивен, не обича да говори по темата, дори ми се кара когато стана прекалено песимистична. Дори му се сърдя от време на време защото ми се струва незаинтересован. А може би не е така...
-
Вместо да си гледа кефа с някоя друга мадама и да си имат деца и т.н. Ама не, обичаме се повече от всякога :D
:balk_602:
-
Аз чак сега разбрах колко се е притеснявал моя,но мъжете са си такива не показват чувствата си.
-
Ами и аз да кажа нещо за моя мъж. През по-голямата част от времето не си показва увствата, но вечер като се съберем с приятели и пийне малко :D идва при мен прегръща ме и ми казва, че всичко ще е наред и ще успеем. Само тогава го иждам как му се насълзяват очите. Как да не го обичаш
-
ох и моят е така мал4аше и приемаше вси4ко стои4ески без да се опла4е и без да коментира.мислех 4е му е неприятно и едвам се ваздаржа да не избухне от поредният преглед или изследване.. на парвото инвитро когато теста беше положителен нямаше по-щастлив 4овек от него.разказа на вси4ки 4е ще става баща но когато вси4ко приклю4и плака с мен никога до сега не го бях виждала така.на 4етвартото когато нещтата пак потрагнаха не посмя да се надява и да се радва но когато влязох в 6-ти месец се отпусна и пак се похвали 4е 4ака близнаци.беще на седмото небе и след няколко дена и тази бременност приклю4и.незнам дали е плакал бях в болница но изглеждаше така все едно света е сваршил за него. незнам дали ще го видя ве4е усмихнат при следваща бременност.сигурно ве4е няма да посмее.много е тежко да го виждам така.това е по лощо и от безразли4ието.да са ни живи и здрави мом4етата и да им благодарим 4е не ни оставят а ни тарпят вси4ки ревове и депресии.а и ни оби4ат
-
Петя74, и при нас случката е подобна. Тъкмо, когато се отпуснахме и се зарадвахме, казахме на някои приятели /не че не си личеше вече/, но в момента, в който решихме, че рисковия/ по-точно НАЙ-рисковия/ момент е минал, и при мен в 4-ти месец, се случи най-лошото - загубихме си бебчо.
А мъжа ми? Той просто искаше да няма лято, да идва октомври и да си гушкаме бебето вече! Тази вечер, преди малко, когато бяха поредните сълзи, той ми сподели: "Искахме да излезе много рано!"
Да, имам усещането, че може би в някаква степен сме го предизвикали.
А иначе по темата - моят мъж толкова години мълчи, мълчи и от малкото думи, които ми е казвал, съм разбрала, че той просто ми има доверие за това, че ще предприема най-верния път!
А дали го познавам? Та аз не познавам себе си - камо ли мъжа ми! Това образно казано! Но всъщност винаги има с какво да ме изненада - все пак е зодия "Телец" - мълчи - той нали е "телето", а аз съм........, абе - телепатка съм!!!!!!!!!! :balk_64:
А да знаете колко много го ОБИЧАМ!!!!!!!!! :bighug:
-
хубава тема се заформи.барбарон е права ние не познаваме мажете си.може би от егоизам,знам ли.все говорим на мен ми се слу4и това,на мен онова аз пла4а другата се притеснява третата е в депресия,а те?те сащо имат силни 4увства но несмеят да ги покажат,защото ги е страх,4е ние ще рухнем.мислим пове4е за себе си,а и те милите имат нужда от рамо в такав момент на което да попла4ат,но нали са маже положението им се усложнява.може наистина да сме телета и патки както казва барбарон.,но трябва да се постараем и те да се по4увстват по-добре.все пак в един и сащи двор сме :lol: и трябва да опознаем и другите животни :a_sheep_01:
-
Наистина, че не познаваме мъжете си!
Те наистина се съвземат по-бързо от нас! Не зная какво им коства, но е факт. Моя мъж първите три дни след аборта, не беше на себе си! Но на 8-9 ден ме гушна и ми каза: " Стига си плакала - продължаваме напред, няма да се обръщаме назад!"
Това бяха най-успокоителните думички, които съм чувала праз живота си!
Обичам си го и това е!
Петя, и за овните знам......
-
моми4ета, и аз много пьти си мислех 4е на моиа мьж не му е толкожа зор колкото на мен,вапреки 4е прес вси4ките ми неуспешни опити ин витро ми е казвал 4е триабва да сьм силна и да продалжавам на пред,ниКога не ми се е опьвал когато е триабвало да се иследва, но много пьти ми се е слу4вало да пла4а когато виждам бремена ,или маика сьс малко дете,мого пьти сьм падала вьв много истери,и мого пьти сме се скарали на тази тема зАщтото когато му казвах нешто сфьрзано сьс тези работи,все си мислех 4е не ми обрьщта достата4но внимание .искам да кажа 4е си мислех 4е само моиа мьж не е 4уствителен,но за да разбирам 4е и тои е много 4устфителен,триабваше да ни се слу4ва нешто ужасно. НИЕ СИ ИМАМЕ КУ4Е ЖЕНСКА РОДВАИЛАРКА КАЗВАСЕ РИТА,НАМЕРИХМЕ КУ4ЕТО ПРЕДИ 6 ГОДИНИ ТОГАВА БЕШЕ БЕБЕ, КАТО МИНАХА 3 ГОДИНИ РЕШИХМЕ ДА Е ПУСКАМЕ СЬС МЬЖ ЗА ДА СИ ИМА БЕБЕНЦА,,,ДАЖЕ СЕ МАИТАПИХ СЬС МЬЖМИ КАТО КАЗАХ 4Е КУ4ЕТО ШТЕ ЗАБРЕМЕНИАВА ПРЕДИ МЕН,ПУСКАХМЕ КУ4ЕТО 3 ПЬТИ НО ТИА НЕ ЗАБРЕМЕНИЯ ,ТОГАВА СИ КАЗВАХ, ЛЕЛЕ ВЬВ НАШЕТО СЕМЕИСТВО И КУ4ЕТО ИМА ПРОЛЕМИ СЬС БЕБЕ ПРАВЕНЕТО,КАК ТО И ДА Е НА 4-ТИ ПЬТ КАТО Е ПОСКАХМЕ ПАК СЬС МЬЖКИ ,АЗ РЕШИХ ДА ПАТУВАМ ПРИ НАШТЕ ВЬВ РОМЬНИИЯ ,НАЛИ ЗНАЕТЕ 4Е НЕ СЬМ БАЛГАРКА , МИНХА 3 СЕДМИЦИ ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ СЕ 4УВАХМЕ СЬС МИЛОТО,НО ЕДИН ПРЕКРАСЕН ДЕН ТОИ МИ ЗВЬНИ И МИ КАЗА РИТА Е БРЕМЕНА :ВОДИХ ИА НА ВИДЕОЗОН ,НО ВИЖДАТ САМО ЕДНО БЕБЕ ,ИАВНО Е МНОГО РАНО ЗА ДА ВИДИАТ И ДРУГИ, МОМИ4ЕТА КАТО РАЗБРАХ НА СЛЕДВАШТИА ДЕН СЕ ПРИБРАХ ВЬВ БЬЛГАРИА БИАХ МНОГО ШТАСЛИВА ВСЕ ЕДНО АЗ БИАХ БРЕМЕНА,НАИСТИНА РИТА БЕШЕ БРЕМЕНА НО САМО СЬС ЕДНИ4КО ,4АКАХ СЬС НЕТАРПЕНИЕ МОМЕНТА НА РАЖДАНЕТО И,, И ТАКА .... ДАЖЕ И ПРЕС УМ НЕ МИ Е МИНАЛО 4Е ШТЕ ДАВАМ БЕБЕТО И ,ТО НАЛИ Е САМО ЕДНИ4КО И ЗА ТОВА РЕШИХМЕ 4Е ШТЕ ГО ГЛЕДАМЕ ,МОМЕНТА ЗА РАЖДАНЕ НАБЛИЖАВАШЕ,НО ПОРАДИ ОСЛОЖНЕНИЕ НАШТА РИТА РОДИЛА Е СЕКЦИО ЕДНО МАЛКИ4КО ЖЕНСКО, НО НИАМА6Е КЬРМА И ЗА ТОВА АЗ ГО ХРАНИХ НА ВСЕКИ 3 4АСА ,ГЕДАХ ГО КАТО МОЕТО БЕБЕ ,НО ТОВА МАЛКО БЕБЕ ИМАШЕ ПРОБЛЕМИ СЬС ДИШАНЕТО ,И СЬС ВСЕКИ ИЗМИНАЛ ДЕН ПОЛОЖЕНИЕТО МУ СЕ ВЛОШАВАШЕ,ЕДИН ДЕН ЛЕКАРА МИ КАЗА 4Е НИАМА ДА ГО БЬДЕ И НИАМА ДА ОЦЕЛИАВА,ТОГАВА ВСИ4КО СЕ СРУТИ ВАРХУ МЕНЕ,НО СЕ СЛУ4И НЕШТО МНОГО ЛОШО, КАТО СТАНА НА 14 ДЕНА ВЬВ 2H ПРЕЗ НОШТА БЕБЕТО ПО4ИНА ВЬВ РЬЦЕТЕ НА МЬЖЬМИ,ТОГАВА ДВАМАТА ПО4НАХМЕ ДА РЕВЕМ,СЬЛЗИТЕ НА МОИА МЬЖ ТЕ4АХА КАТО ПОРОИ И СЕ ПИТАШЕ ЗА ШТО?ТОГАВА РАЗБРАХ КОЛКО Е МИЛ И 4ОСТВИТЕЛЕН ,, ТОИ Е НАИСТИНА МНОГО ГОТИН И ДОБЬР И МНОГО ГО ОБИ4АМ И СЕ НАДИАВАМ ДА ГО НАПРАВИА ЩТАСЛИВ КАТО МОГА ДА МУ КАЖА И АЗ ЕДИН ДЕН БРЕМЕНА СЬМ ;НАДИАВАМ СЕ СКОРО ДА СТАНЕ.ЗА СЕГА СЕ РАДВАМ НА КУ4ЕТО МИ И СЬМ БЛОГОДАРНА НА СЬДБАТА 4Е Е ИМАМ
-
мили4ки искам да се извиниавам за грешките което правиа при писането ,е не само като пиша и като говориа пак развалено говориа ,да не би да си мислите 4е сьм неграмотна :)но аз не сьм бьлгарка как то спменах вьв една друга тема аз сьм от РОМЬНИЯ,и славианските езици сь ми много трудуни ,наи ве4е това писане на кирилица,ВАПРЕКИ 4Е СЬМ ОТ 7 ГОДИНИ ТУК ОШТЕ НЕ МОГА ДА ПИЩА И ГОВОРИА ПРАВИЛНО,НАЛИ ШТЕ МЕ РАЗБИРАТЕ :lol:
-
не се притеснявай важното е ,4е имаш желание да се нау4иш :balk_47:
-
Жора, много съжалявам за кученцето, но така е трябвало да стане.
Най-вероятно първо ти трябва да станеш мама! А после и кученцата са наред.
Така трябва да мислиш - само положително. Това е било начин да опознаеш съпруга си.
Мъжете - знай, че са дори по-чувсвителни от жените! Просто може би повече им се отдава да прикриват чувствата си. Това, разбира се е мое мнение. Само, че в един подобен на твоя случай, а и на моя, се отключват всички чувства! В това няма нищо лошо - напротив и те имат нужда да си изплачат душата, само че нали уж са "силната полвинка", та......
Желая ти скорошна и успешна бременност!
-
моми4ета много :bighug: :bighug:и много :bfp:пожелавам на вси4ки