Благодаря на всички ви! От вашите думи ще съградя вълшебен щит срещу отчаянието,безнадеждността и депресията...Ще ги чета и препрочитам, ще се опирам на тях и на вашия позитивизъм. И ще чакам чудото...
Мина цяла година,откакто писах тук и аз още нямам рожбичка.Но годината беше изпълнена с пного,много борба...Нова снимка,лапароскопия...И след 6 неуспешни иксита и 3 неуспешни инсеминации-забременяване-от 4-та инсеминация в началото на 2008.Последва аборт в 6-та седмица.Нови имунологични изследвания.Леко завишени АФА.Казах си,че ако някога зачена отново,ще направя всичко,всичко и ще успея...Ако Господ е направил списък кой кога да забременее - АЗ ОТСТЪПВАМ МОЕТО СИ МЯСТО НА ТЕБ. Прекланям ти се. До развод няма да стигнете. Я зарежето всичко и си починете малко двамата, отдайте се на любовта си и се наслаждавайте на слънцето.
30 дни(!!!)след аборта последва ново забременяване.Спонтанно.Както се досещате,не предполагах,че това е възможно.Реших,че закъснението е заради хормоналните последици от аборта.Щом разбрах веднага започнах интралипид,ежедневно фраксипарин,аспирин...Резултат-прекрасен ембрион със сърдечна дейност.
Не можах да се зарадвам на чудото...Отново прокървяване и втори аборт в същата седмица...За психическите последствия не ми се говори.От "изгубена в никъдето"се превърнах в "несъществуваща в реалността".Същество без мисъл,без надежда,без душа...
Мислех,че след 7-годишна борба абортите са най-ужасяващото нещо.Оказа се по-страшно това,че загубих доверие в лекаря си.И в двата случая той не направи нищо...Не ме прие в клинката,не ми каза какво да направя занапред.Стоях вече с кървене пред кабинета му и той каза да отивам в специализирана болница,ако се засили.Това ме отчая повече от всичко.
И може би най-лошото е,че след всичко това отношенията със съпруга ми силно се влошиха и раздялата е може би предстояща.А ние сме заедно от 17 години и аз много го обичам...
Бъдещето?Разбира се,че имам такова :)Нямам никакво обаждане от социалните.Скоро ще трябва да подновя вписването си в регистрите.Ако съпругът ми се разведе с мен до тогава,ще кандидатствам сама за осиновител.Обмислям варианта и за приемен родител.Вероятно ще бъда самотна майка,но МАЙКА!
7 години неизяснен стерилитет, 6 опита ин витро, 3 инсеминации, подадени документи за осиновяване - до момента без нито едно обаждане за детенце...Няма ненаправено изследване... Няма неопитана манипулация. Няма непредприета стъпка...Очите ми са две цепчици - от плач са се сляли с лицето ми. Искам да изчезна в пространството - просто да ме няма...Напуснах работа. Зарязах всичко, за да мога да прекарвам времето си пред лекарските кабинети. Напразно. Съвършено напразно...Сега накъде???Намам нито един, едничък стимул да искам да посрещна утрешния ден...Не допускайте да стигнете до моето състояние...Моето здраво и съвършено безполезно тяло ми напомня ежеминутно,че аз не съм и може и няма да бъда майка... Как се живее с тази мисъл???миличка,недей да живееш с тази мисъл.сигурно не е лесно,но пък да се съсипваш-така не си помагаш. по-добре обърни страницата-кажи си пак-аз ще съм майка.майка ми 8 години е правила опити при положение,че лекари са и казали,че нямя да може да има деца.а сега си има 2-мен и сестра ми.не позволявай отчаянието да ти погуби целите.бори се,все ще успеете
7 години неизяснен стерилитет, 6 опита ин витро, 3 инсеминации, подадени документи за осиновяване - до момента без нито едно обаждане за детенце...Няма ненаправено изследване... Няма неопитана манипулация. Няма непредприета стъпка...Очите ми са две цепчици - от плач са се сляли с лицето ми. Искам да изчезна в пространството - просто да ме няма...Напуснах работа. Зарязах всичко, за да мога да прекарвам времето си пред лекарските кабинети. Напразно. Съвършено напразно...Сега накъде???Намам нито един, едничък стимул да искам да посрещна утрешния ден...Не допускайте да стигнете до моето състояние...Моето здраво и съвършено безполезно тяло ми напомня ежеминутно,че аз не съм и може и няма да бъда майка... Как се живее с тази мисъл???Живее се и то много добре, но е време за промяна...
Глейс,страхотен човек си.прегръщам те!интуитивно и аз мисля така!
онзи ден пътувах с автобус и се качи елегантна жена,носеща торта в картонена кутия.Шофьорът потегли рязко,тя загуби равновесие и...кутията се смачка,а тортата -обезформи.Жената седна до мен и почти се разплака-отивала на рожден ден на снаха си.В продължение на 6-7 спирки говореше как никога не й вървяло,как щяла да се появи така на празника,как я поръчала в местната сладкарничка специално за случая...Аз се връщах от работа,бях взела аванс,питах я колко струва и без тя да забележи си приготвих парички в ръката.На слизане и подадох парите,казах й да купи нова торта и че тази бих взела и дала на някой,който ще й се зарадва въпреки смачкания вид.И жената се разплака...А аз занесох сладкиша на родителите ми-те са пенсионери и си я изядоха с удоволствие...
glace, не бях попадала досега на твоята тема и я изчетох от начало до край със затен дъх. Емоциите ми се сменяха с невероятна скорост. От много силно съчувствие и тъга в началото, през все по нарастващ оптимизъм и вяра, заради всички онези момичета, които са писали с цел да ти повдигнат духа, а и заради непогрешимото усещане, че няма накъде вече, нещо много хубаво Трябва да се случи. И то се е случило...
:blowingdust:
Честита пълна къща, МАМО Глейс.
Нека дечицата ти растат, окъпани от обичта на двамата със съпруга ти.
Нека Приказката ви е дълга, слънчева и щастлива.
Случват се чудеса, мечтите се сбъдват, дори да не вярваме...
ПП Няма нужда да казвам, че плача... :D