www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Диана в Август 09, 2005, 20:51:59 pm
-
Днеска бях на фоликулометрия при Д-р. Власова.
на 11-ти ден имам фоликулярна киста 29 мм.
отидох с толкова надежда, а си тръгнах с пълни очи.
Преди мен имаше едно момиче... също със стерилитет. Тя имаше шоколадови кисти.
.. Мъчно ми е за мен, за мъжа който обичам... мъчно ми е, за всички, които имат сходни проблеми, а и доста по-тежки...
Тази седмица дори пропуших.. така де, пазя се..витамини, спорт, хранителен режим, не пуша, не пия...
и за какво???
не виждам смисъл..
-
Много добре те разбирам,мила Диде.И аз спортувам,храня се здравословно,не пуша от две година,алкохол също почти не пия,но от пет години се мъча като грешен дявол.Бременните ми приятелки,пушат и идват с мен на дискотека с коремите,/нали забременяват от първия,най-много от втория път/,а аз треперя заради тях,като знам как се боря за бебе.Не е чесно.Нищо не може да замени желанието за дете.Нито дрешките ,нито скъпата козметика,нито хубавата кола или луксозния дом.И ние с мъжа ми нямаме желание за нищо докато не се сдобием /евентуално/ с така желаното бебе.Като започнем да кроим някакви планове - за ремонт примерно или нещо такова, винаги накрая се споглеждаме и си казваме "абе първо да можем да си направим едно бебче пък после ще видим".Изобщо не знам защо сме наказани така.Няма отговор.Единственото,което се сещам е,че може би имаме да научим още някои уроци в този живот.Но то кой ли няма?Абе съдба какво да се прави... :(
-
Ей момичета и на мен ми е ясно за какво става въпрос, аз също като тръгна за фоликулометрия и си казвам: Ето този път няма начин да не е станало, обаче.................... историята се повтаря всеки път, обаче ако се отчаяме за къде сме, че нали надеждата умирала последна, ами значи трябва да се стегнем, да вдигнем главите и да продължаваме напред, колкото пъти е необходимо, каквото и да става и на всяка цена.
Обичам ви и ви целувам силно :blowingdust:
-
Милчки, недейте така - няма място за отчаяние! Не го позволявайте сигурна съм, че всичко ще се нареди. Всяко щастие се изстрадва за да го оценим когато ни сполети. Вярвам, че ще дойде моментът в който ще си обменяме инфо за памперси и биберончета - трябва да вярвате!
-
Диденце, не се отчайвай мила! Ще дойде времето и на нашите врати ще изгрее :sunshine: . Сигурна съм! След това всички мъки ще се забравят при появата на най- исканото и най-желано същество - бебчо. Моля те, не се измъчвай, а гледай смело напред.
Прегръдки от мен :bighug:
-
Сладурки, много ви благодаря за подкрепата! :balk_102: Прегръщам ви силно.
Просто вече ми става трудно да се държа на някакво ниво, губя вяра.. все още е само на моменти, но определено ме е страх, защото не трябва да става така.
-
:cry: :cry: :cry:
-
Дидка, споко, мила. Скоро ще се случи чудото!
Всички ще бъдем мами, само млко търпение още.
-
Дидето, толкова хубави неща са ти написали момичетата... не се сещам какво да добавя....
Че е много гадно и несправедливо - така си е ... но както често казваше една колежка - "Има такива неща в живота".
Няма да се отказваме, я!
Ще успеем. Както писа някой по-нагоре, няма да ни се разминат грижите по избора на памперси и детски храни :D
-
:P :balk_47: :balk_47: :balk_47:
Искам да кажа на всички вас, че сте страхотни.От скоро време влизам тук и ме зареждате с много приятни чувства. От два месеца правим опити със съпруга ми, естествено и аз се разочаровам, но се надявам.Искам да ви кажа, искам да вярвам че при всяка една от вас всичко ще бъде наред.
Пожелавам ви го най- искрено.Сигурна съм, че всяка една го заслужава. Успех на всички.
-
Диди, не се отчайвай! :flower: Ние сме с теб :D
И аз тръпна в очакване след седмица да разбера какво е положението с моя фоликул :ask: . Стискаме палци
-
Понякога и аз се отчайвам , вярно е , че се опитваме от три години, че загубих преди две едно бебче , че успях да сваля пролактина от 914 на 53 за 6 месеца и , че премахнах срастването с хистероскопия , но сега ме е страх- какво ли друго ще се появи... а нямам много време на 29 този месец ставам на 34 , толкова ме е страх, че ...а и ние с мъжа ми сме добри хора никому не сме навредили и сме внимавали винаги какви ги вършим ...просто няма причина да ни се случва това не пием не пушим... а има толкова други , които имат деца без проблем , макар че ... какво пък кой е казал , че живота е честен...
Въпроса е само до кога ще има сили човек да се бори... Желая ви от все сърце да имате достатъчно сила да се преборите с това , което може да промените ...и повече сили , за да се примирим с това което неможем да променим :cry:
Съжалявам , че не съм много оптимистично настроена , но стискам палци за всички вас и за себе си :)
-
Здравей Вяра,
Бъди силна и не се отчайвай.Не вярвам,че мъжът ти се отдалечава от теб, можеби по свой собствен начин преживява нещата.Бори се :P .
Знай, че в края на тунела винаги има светлина.