www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Cvetelina в Август 24, 2005, 20:31:49 pm
-
Бих искала да ви попитам как се справяте с фактора свекърва във вашето всекидневие? :?
Как се справяте с вечните и забележки и подпитвания: Дойде ли ти цикъла?, В каква поза правите секс понеже от личен опит знаела че еди коя си..? и т.н. :twisted:
Когато ви поставя най-различни диагнози и ви кара да пиете някакви илачи прочетени или чути от някой си? :twisted:
Дайте съвет защото на мен вече ми се изчерпаха идеите от които не постигнах никакъв резултат, а и тя ми идва повече на нервите вече.
-
Аз още не съм намерила начин да се справя с този фактор... Последният път като дойде ми извади душата с въпроси от типа:"Ама айде, какво чакате? Време ви е вече?" и за капак на всичко като минавах покрай нея ме хвана, надигна ми блузата и каза:"Я аз да видя, да не би да има нещо, че ми изглеждаш напълняла"...Направо ми идеше да й цапна един... :balk_153: Едвам се сдържах да не извадя спермограмата и да и я навра в муцуната, но се въздържах единствено заради мъжа ми, защото нищо не им е казал. Но пък всичко това взе да ми идва малко в повече. После ревах цял следобед. Така че и аз търся рецепта за справяне с "фактора свекърва".
-
Здравейте момичета, не ви е лесно и на вас обачееееее аз работя със свекарва ми и и свекър ми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
"РАДОСТ" в къщи.
Не че се оплаквам, аз почти нямам проблеми с тях, напротив много се уважаваме и помагаме (те не чак толкова) ама нищо! Все пак помагат, пак казвам не се оплаквам.
Нашият единствен проблем с тях е, че мислят предимно за малкия си син, който е вече 23 годишен, което не е никак малко, обаче той не работи и те го издържат, в пълния смисъл на думата.
Всяко негово желание се изпълнява, направо ужасно, е как тоя човек ще стане наистина ЧОВЕК се питам аз.
Та така, освен да ви кажа, че единственият начин със справянето с този фактор е да не обръща внимание....това е.
8)
-
Здравейте, момичета. Аз май съм облагодетелствана в този случай, защото моята свекърва е много тактична и интелигентна жена. Още като се сближихме с нея в началото ми беше разказвала за неволите със собствената си свекърва и се молеше да не стане някой ден и тя такава. Тя също е имала известни затруднения със забременяването и свекърва й постоянно й е "опявала на главата" и явно знае какво е, защото до ден днешен не съм чула и половин думичка от нея по повод на това защо все още нямаме бебе. Веднъж даже в обикновен разговор каза - ако даде Господ да си имаме бебе...защото мъжът ми е единствено дете и от другаде внуци няма да имат. Затова съм й безкрайно благодарна.
-
Здравейте, момичета. Аз май съм облагодетелствана в този случай, защото моята свекърва е много тактична и интелигентна жена. Още като се сближихме с нея в началото ми беше разказвала за неволите със собствената си свекърва и се молеше да не стане някой ден и тя такава. Тя също е имала известни затруднения със забременяването и свекърва й постоянно й е "опявала на главата" и явно знае какво е, защото до ден днешен не съм чула и половин думичка от нея по повод на това защо все още нямаме бебе. Веднъж даже в обикновен разговор каза - ако даде Господ да си имаме бебе...защото мъжът ми е единствено дете и от другаде внуци няма да имат. Затова съм й безкрайно благодарна.
И аз имам щастието да имам страхотна свекърва, Моята свекърва когато открие някоя статия относно бременост, проблеми и т.н, просто ми я дава ако ме интересува да прочета а аз след това споделям мнението си и го обсъждаме абе държи се сташно коректно и любезно
:youwoman:
Мили момичета не може ли вместо да се разстройвате да седнете с тях на един приятелски разговор в който да им обясните че имате някакъв проблем, да им кажете как се чувствате така те ще спрат да ви питат и намекват а може и съвети да ви дадът, а ако не искате съвети кажете им просто че правите всичко предписано от лекарите но нещата не се получават и те ще са първите които ще научат ако има радостна вест. mf_bounce8
-
Скъпа моя, сигурно е че ще се радват, е как иначе.
Не съм чула някой да не се радва на внуче...............
Обаче не вярвам аз на приказки, дето никога да не сте се подразнили от някоя постъпка.
Аз също си говоря на всички теми със свекърва ми и свекър ми даже.
Те много добре знаят за проблема и никога нищо не са казали, даже напротив, успокояват ме, да не се притеснявам и съм сигурна, че го мислят наистина така.
-
Защо и аз не случих със свекърва, опитвала съм да говоря и да си изясним нещата но без резултат. Като си е наумила нещо не се отказва. За нея това че съм имала сексуален живот преди да се умъжа е ... Едва ли не съм някаква лека жена и за това сега имам проблеми. :?:
P.S. Не да се оправдавам ама по-интимните ми партньори се броят на пръстите на едната ръка.
-
Моята свекърва също е интелигентна жена и не разпитва за щяло и нещяло, интересува се, но тактично. Не мога да се оплача от нея, въпреки че /нали съм снаха!!!/ в един случай ме подразни, когато каза, че била говорила с лекаря, който навремето оперирал мъжа ми /съпруга ми е претърпял операция на единия тестис на 15 год.възраст заради травма в училище/ и той й бил казал, че това няма отношение към способността му да има деца. Може и така да е, но тя откъде е толкова сигурна?!!! ми то аз не съм сигурна в себе си хем нищо не са ми открили, а пък тя "било сигурно, нямало да я лъже лекаря"/. Добре де, ама като не става все има причина нали!!!
После й казахме, че спермограмата му не е много добра, но тя пак си мисли сигурно, че причината е в мен...
-
Обаче не вярвам аз на приказки, дето никога да не сте се подразнили от някоя постъпка.
Мари, в никакъв случай ни бих го твърдила това. Разбира се, че съм се дразнила понякога, сигурно и аз нея съм дразнила. Но съм благодарна, че поне засега не ме тормози. :)
-
Аз още го нямам тоз проблем със свекървата. Първо че е надалече, е не че не мрънка от две години като не сме щяли да се женим поне да сме й направили внуче. А второ досега се оправдавах, че имаме време, че не сме женени...Жална ми майка сега от октомври като мине сватбата - май ще се почне от всички страни. Иначе досега само майка ми знае и то щото в едно от посещенията си в Бг съвпаднаха с мои изследвания и все забягвах без да й кажа къде отивам и тя заподзря нещо. И и казах. Но не съжалявам. Нито ме тормози със съвети, нито със статии и т.н.
-
След като се оженихме преди почти две години и минаха няколко месеца след сватбата свекърва ми започна да подпитва за внуче. Съпругът ми казва, че го е питала няколко пъти, докато са били насаме, има ли някакъв проблем, а той и отговарял, че няма проблем, че ще дойде внучето, има време. Мен се е осмелила да ме пита два пъти и като видя колко криво ми стана повече не повдигна въпроса. Ама преди 3 месеца като разбрахме, че засега проблемът е при съпруга ми /лоша спермограма и последвала операция/ и казахме и тя спря да пита. Разбра, че сме започнали изследвания и ще докараме нещата докрай, докато не разберем, дали има и причини при мен. Оттогава само гледа да ме успокоява и да ми вдъхва положителни мисли, че ще стане бебето, ще видите, тя била сигурна. Дано излеза права! :wink: :D
-
Нямам проблеми нито с моите, нито с неговите родители. Това много ми помага да мисля позитивно и да очаквам щастливата развръзка. Не бих издържала някой да ми прави забележки и гадни коментарчета. :cry: А ако някой го прави, то си мисля, че и след човешки разговор не би се спрял.
-
И аз нямам проблем с мойта свекърва. Тя се опитва да ме успокои и само ми дава примери как тази или онази нейна роднина нямала дълги години, пък след това има по едно или две деца. Тя знае,че проблема е във мен, но никога даже не е и намеквала нещо или обидила. Чак след първия аборт ми каза, че ако не става ще си осиновим и пак няма да останем сами.
-
Проблемът Свекърва е всеобщ. Не казвам че имам сериозни проблеми с моята, но определено понякога ме дразни, не с друго , а с опитите си да контролира мъжа ми. Нейната дума едва ли не е закон. А за проблемите с бебеправенето съм й казала , че не желая да говорим и да се бърка, достатъчно направи две години, като убеждаваше мъжа ми, че проблеми няма и да не се изследва. За сега наистина проблем при него няма , но без спермограма не мога аз да започна да се изследвам . Най тежко ми беше, когато зълва ми забременя (на мъжа ми сестра му) и ми изтърси : аз с един яйчник забременях от първия път . Сега има детенце на единадесет месеца и аз много го обичам .Но сестра му само ми говори за приятелките й които били с незнам какви проблеми и забременяли от раз. Моите родители и сестри са по коректни , макар че и те понякога без да се усетят ме нараняват с коментари. Когато човек не го изпита не знае как се чувстват другите, затова съм се примирила и не им обръщам внимание, да си говорят каквото искат.
-
Аз пък с моята свекърва не се разбирам. Всъщност тя не е виждала още баща ми след 5 годишен брак.. Наскоро се опитах да й обясня, че има проблем(да вметна, че дъщеря й имаше 9 год. борба със стерилитета). Когато споменахме с мъжа ми коментара беше: "Ами то не трябвало да й бият инжекции, нямало нужда"...Разбирайте, че си е забременяла "нормално" след поредния опит инвитро.. Няма значение това, явно се срамува за дъщеря си много..Разбирам, но защо когато започнах да говоря за сина й тя отклони въпроса? Стана и ме остави сама и я нямаше доста време..Просто нямам думи.. Но аз си знам какво представлява свекървата и не поддържам никакъв контакт с нея....
-
Моята е същата стане ли въпрос за сина й. Веднъж ме кара да пия някакви лекарства понежа имала познати които след като го пиели забременявали веднага :?: :!: и като и казах че няма да пия нищо без да ми е казал лекар който разбира ми отговори: "Аз съм сигурна че на него нищо му няма" :x
-
А- а това е голяма отврат със свекървите,бе :evil: Аз нямам такъв проблем - не сме женени и много рядко се виждаме с майка му.Струва ми се приятна женица ама ,колкото по-далеч,толкова по-добре. :lol: Това само в България го има да си врат носовете родителите в работите на децата си докато са живи.Станеш ли на 18 и чао - вече си отделна личност.Аз лично работя от 18 годишна и не съм искала нищо от никого,така,че не позволявам на никой да ми се бърка.Не бих изтърпяла подобно вмешателство.По никой начин :witch:
-
Моята Свекърва пък го дава много тактично. За година + брак, нищо не казват. Той мъжът ми е за бой, щото като правих диагностичната лапароскопия, той им казал "че съм в болницата за операция по женски работи" :!: , та хората сега какво ли си мислят, пък сме с мъжки фактор, а аз според изследванията съм на шест. Едва сега, като си бяхме поразвалили отношенията с Мъжо, му говорили да си оправим отношениеята и т.н., и че чакали внук. Така че не знам какво си мислят, но нищо не коментират, и са добронамерени явно.
Иначе преди да се оженим имахме доста проблеми с нея, ама добре че сега нещата вървят.
Има симсъл да се говори, но не и в случай, че свекърва ти смята, че си била лека жена и затова страдаш от стерилитет - в този случай съветът ми е - по-далече, и приказките да минават покрай ушите :D
-
При нас не се говори за нищо,все едно проблемът не съществува.Един път не попита как съм,как се справям емоционално и физически,нищо.Просто е толкова невъзпитано и обидно,но вече се примирих.Казала съм си,че ако родя един ден детето ми ще има много малко контакти с нея.Просто го заслужава!
-
Аз имах прекрасен човек за свекърва. Беше изключително нежна, мила и съобразителна жена. И мога да кажа, че я обичах почти колкото собствената си майка. За съжаление говоря в минало време, защото тя почина преди 9 год., точно 2 год. след като се запознах със съпруга си. Тогава още не бяхме женени. Сега съм сигурна, че ако гледа от някъде, страда заедно с нас и се моли да си имаме бебче (http://smilies.sofrayt.com/fsc/praying.gif). Много ни обичаше и ни се радваше. :cry:
-
Моята не пита нищо, не подмята. Да си помислиш идеалната свекърва, ноооооооо доколкото я познавам чака удобния момент да каже на сина си да разкара тази яловата.
За момента това ме устройва идеално просто.
Предполагам си мислия за това, най-малкоо по бг стандартите сме женени 3 години, аз съм на 28, той на 30- направо сме графа застаряващи :wink: .
-
Моята свекърва хем гледа да е тактична, хем като се намеси, направо побеснявам. Тя е лекар (но не гинеколог) и много упорито настояваше къде да ходя и какво да правя. Е, аз пък съм си малко инат и като ме карат насила не отказвам директно, ама вътрешно страшно се съпротивлявам. В момента има малко затишие, защото мъжа ми й каза да не се меси, но си знам, че няма да е за дълго. Хем знам, че го прави заради огромното си желание да има внуче, хем понякога направо имам чуството, че се е намърдала с нас под чаршафите (въпреки, че не живеем заедно и слава Богу, че е така). Аз гледам да не се карам с нея, но все не мога да забравя, че тя беше една от многото причини да започнем толкова късно опитите за бебе. Понякога си казвам, че с нежеланието си да направя всичко сега и веднага (както тя иска) наказвам повече себе си, отколкото нея, но не мога да го преодолея. А и вече съм решла да ходя където аз реша, а не където тя ме праща и сега се чувствам малко по-спокойна. Преди все имах чувството, че след всеки мой преглед ходи да разпитва лекаря и после все ми се обаждаше да ми "напомни" да си пия лекарствата, или да пита направо кога си очаквам цикъла, пък като наближи пак да пита уж случайно всеки ден какво става. По едно време направо ме беше страх да вдигам телефона, а като чуех гласа й ме заболяваше корема ниско долу.
Когато започнахме изследванията и гинеколога поиска първо спермограма, тя направо заяви, че сега търсели причините и в мъжа, пък едно време не било така и виновна била все жената и че тя била сигурна, че на мъжа ми му няма нищо, ама да направи изследването, след като го искат (то и така си беше, но защо трябваше да го казва).
-
Лелеее, ми тя моята е направо злато бе, чак се замислих да й напиша благодарствено писмо :wink: Е това в кръга на шегата, но наистина ми е много свястна. По принцип е малко отнесена и не се съобразява какво говори, но по въпроса за неставането на бебето е супер тактична, нито пита, нито разпитва, а ако нещо стане дума винаги ми обяснява колко съм млада и как живота ни е пракрасен и трябва да го живеем пълноценно и да се радваме, а за всяко нещо си имало време, абе направо злато ви казвам :) Даже след операцията тя беше единствения човек, който намери правилните думи, когато ми се обади, жената си ме обича, това е 8)
-
Лелеее, ми тя моята е направо злато бе, чак се замислих да й напиша благодарствено писмо :wink: Е това в кръга на шегата, но наистина ми е много свястна. По принцип е малко отнесена и не се съобразява какво говори, но по въпроса за неставането на бебето е супер тактична, нито пита, нито разпитва, а ако нещо стане дума винаги ми обяснява колко съм млада и как живота ни е пракрасен и трябва да го живеем пълноценно и да се радваме, а за всяко нещо си имало време, абе направо злато ви казвам :) Даже след операцията тя беше единствения човек, който намери правилните думи, когато ми се обади, жената си ме обича, това е 8)
Дай боже всекиму такава свекърва. Късметлийка си ти. :lol:
-
Моята свекърва хем гледа да е тактична, хем като се намеси, направо побеснявам. Тя е лекар (но не гинеколог) и много упорито настояваше къде да ходя и какво да правя. Е, аз пък съм си малко инат и като ме карат насила не отказвам директно, ама вътрешно страшно се съпротивлявам. В момента има малко затишие, защото мъжа ми й каза да не се меси, но си знам, че няма да е за дълго. Хем знам, че го прави заради огромното си желание да има внуче, хем понякога направо имам чуството, че се е намърдала с нас под чаршафите (въпреки, че не живеем заедно и слава Богу, че е така). Аз гледам да не се карам с нея, но все не мога да забравя, че тя беше една от многото причини да започнем толкова късно опитите за бебе. Понякога си казвам, че с нежеланието си да направя всичко сега и веднага (както тя иска) наказвам повече себе си, отколкото нея, но не мога да го преодолея. А и вече съм решла да ходя където аз реша, а не където тя ме праща и сега се чувствам малко по-спокойна. Преди все имах чувството, че след всеки мой преглед ходи да разпитва лекаря и после все ми се обаждаше да ми "напомни" да си пия лекарствата, или да пита направо кога си очаквам цикъла, пък като наближи пак да пита уж случайно всеки ден какво става. По едно време направо ме беше страх да вдигам телефона, а като чуех гласа й ме заболяваше корема ниско долу.
Когато започнахме изследванията и гинеколога поиска първо спермограма, тя направо заяви, че сега търсели причините и в мъжа, пък едно време не било така и виновна била все жената и че тя била сигурна, че на мъжа ми му няма нищо, ама да направи изследването, след като го искат (то и така си беше, но защо трябваше да го казва).
При нас ситуацията е същата. Като чели са ги вадили от калъп. /мойта също е лекар - педиатър/
-
[quote="CvetelinaПри нас ситуацията е същата. Като чели са ги вадили от калъп. /мойта също е лекар - педиатър/[/quote]
Ами явно е типичен "лекарски" синдром. Но още не съм намерила рецептата за справяне с него.
-
според мен (от лични наблюдения), пенсионирана лекарка-педиатърка е последният човек, от който бих взела акъл на медицински теми!
-
Е, моята не е педиатърка, а вътрешни болести, но май няма особена разлика. Само дето въпреки, че е пенсионирана, работи и непрекъснато се консултира с колежките си.
-
Е, моята не е педиатърка, а вътрешни болести, но май няма особена разлика. Само дето въпреки, че е пенсионирана, работи и непрекъснато се консултира с колежките си.
Петя, те дори обикновените гинеколози не разбират от стерилитет, пък какво остава за лекари от други специалности!
Ние тук разбираме повече от тях!
-
Права си Jam, ама я им го кажи, да видиш как ще реагират.
Когато гинеколожката ми предписа Дуфастона, свекарва ми едва се сдържа да не накара да го пия още на момента, нищо, че и гинеколога й каза, че няма смисъл да го почна на 23-ти ден от цикъла.
-
Момичета,
Каквото и да си говорим, свекървата си е свекърва - майка на нашата половинка. В качеството си на такава тя има достатъчна заслуга, но никакви права оттам нататък! Колкото и да се обичаме и уважаваме, както и да се наричаме взаимно, колкото и хубаво да си говорим (най-добре по тел., отдале4е 8) ), ние си оставаме 'другата' , чуждата страна. За нашите, женските майки, съпрузите ни също са в тази светлина, нали :) Ами така де - нали нашите си родители ще са винаги зад нас (да са ни живи и здрави!) - ще ни утешат, простят, оправдаят, оневинят безрезервно, прегърнат ... Не можем да разчитаме на такт, разбиране, съобразяване, дискретност от хора, които не са ни кръв, а по стечение на обстоятелствата и може би по съдбовна добра (е, в повечето случаи де) промисъл са станали наши т.нар. роднини. Не можем да искаме много от тях, но можем достатъчно ясно, твърдо и категорично да покажем докъде могат да стигнат. Понякога дипломацията и дипломатичността не стигат. Кратко и ясно! Режеш и хвърляш, според ситуацията. И от нас зависи много - дали любимите ни мъже са със собствените си глави на раменете или все още се оставят 'мама' да им служи за шия - да ги направлява, наставлява, намесва, командори ... Пази, Боже, от мамини синчета! След като са достатъчно узрели за собствено семейство (често под въпрос :wink: ) и за идеята за собствено дете, значи трябва да си поемат отговорността и да разграничат 'преди' от 'сега'. Те глави на семейство ли са или що? Аман от мислещи и действащи с погрешната глава!
Може би се поолях малко със словоизлиянията, ще прощавате, но като чета как някои свекита си позволяват да надигат блузки, да винят момичето и да не дават и дума да се каже за евент. проблем при синчето ... настръхват ми косите. По-далече от такива! Ами че то комплекси и ред психически проблеми от такъв тормоз са по-неизлечими от сума ти патологии! То като ти слухти пред спалнята, като ди диша във врата, за каква бременност си говорим?!? Ами помислете - един ден, живот и здраве, се изпълни нашата мечта, ами че то няма да ни се махне от къщата - пътека ще проправи, пак ще свети с нови съвети и искания :evil:
Да споменавам ли избора на име ... Това да са ни проблемите!
Е, не, спирам, че се самоядосах вече ...
-
Момичета,
Ами помислете - един ден, живот и здраве, се изпълни нашата мечта, ами че то няма да ни се махне от къщата - пътека ще проправи, пак ще свети с нови съвети и искания :evil:
Да споменавам ли избора на име ... Това да са ни проблемите!
Е, не, спирам, че се самоядосах вече ...
Опази боже от такава орисия. Домашната ми педиатърка ще е постоянно вкъщи. Дай му това, храни го така, прави иначе...
А по въпроса за името караниците започнаха още преди да започнем да работим по въпроса.
Веднъж както си "минавала" покрай стаята чула как мъжът ми ми предлага да кръстим бъдещето ни дете на баща ми. Представете си после какво стана :x
-
E,аз нямам свекърва и никога не съм имала,но не си представям ,ако имах как щеше да се бърка в личния ми живот,аз на майка ми не позволявам,та какво остава за чужд човек.Иначе мъжа ми се разбира отлично с нашите,а те горките не смеят да обелят дума за проблема.
-
Нямам проблеми нито с моите, нито с неговите родители. Това много ми помага да мисля и да очаквам щастливата връзка :dance2: в нашето семейство :balk_21:. Не бих издържала някой да ми прави забележки .
-
Здравейте мили момичета :D
Преди да разкажа и аз малко за моята свекърва бих искала да кажа, че от доста време чета темите и коментарите ви и ви се възхищавам истински. А защо не съм писала - еми малко съм срамежливка :wink:
Както предполагам се досещате и аз си имах своите проблеми и все още си нямаме детенце. Е не съм и от най-възрастните, но поне мнение за свекърва мога да дам.
Най е готино когато живееш със свекърите :lol: 8) :wink: :arrow: супер е, нещо незаменимо : тормоз, нерви, никакво лично пространство, никаква възможност за изява (кулинарна, лична, домакинска, идейна и въобще от всякакъв вид). По-лошото е че съм без родители, и като някои от вас съм започнала да се трудя от малка, т.е. не съм глезла мързел или от тоя сорт. Но когато в къщи стане спор за някоя простотия породена от критическите настроения на някой от двамата свекъри и резултата а именно разправия с мъж ми, рефлектира върху мен, нервите спокойствието ми, а най-вече здравето.
Ясно е че си хорицата си имат своите "+" и "-", ама не е редно да се месиш в живота на други хора, дори и собствените ти деца.
:idea: :!: Някой беше казал, че свекъри и младоженци трябва да живеят толкова близо, че да не се налага при посещение да се спи при младоженците, и толкова далеч че да не могат да идват всеки ден :) :wink:
Е и аз искам така, но докато ги издържаме финансово ще си правим компания :twisted: И особено в състезания от сорта кой ще впечатли повече синчето, и как да прецакаме другия 8O. То че има много да се разказва е факт, всеки си има своите случки, НО изход има -
БЯГАЙТЕ НАДАЛЕЧ ДОКАТО Е ВРЕМЕ :!: :!: :!: :D
-
Здравеите момичета,
аz не мога да се оплача от моята свекьрва. Тя е на 600 км от нас и се виждаме един пьт в годината zа Коледа и дори се радвам, когато и гостуваме. 8)
От преди6ната ми бьлгарска свекьрва обаче, имам горчиви спомени. Все се вре6е между нас и все "съвети" дава6е. :x С нея може6е само моят Екс да се раzправя, но тои така и не си праве6е труда. Оставя6е ни ние сами да се "спораумеем", докато не ми писна. В краина сметка по-умният отстъпва...
Със съвет немога да ви помогна (при всяка подходът е идивидуален), но искам да ви успокоя, че не само бьлгарските са досадни и все искат да поучават... Имам много поzнати момичета от курсовете zа чужденци, които все се оплакват от немските си свекървиЩта :(
Така че момичета, горе главата и не се предаваите! Проблема е интернацоинален, ТЕ навсякъде са еднакви! Спасението е да са надалече... :lol:
Успех!
-
Здравейте и от мен.А какво ще кажете за майките,който си врат носа?Свекърва ми никога не се е изказвала по въпроса,но майка ми досажда почти непрекъснато.Живеем в различни градове и не се виждаме много често,но като се видим - уфффф :evil: Омръзна ми да слушам как еди кой си я питал има ли внуци и на нея и ставало тъжно или пък как еди кой си забременял еди как си.А когато се чуем по телефона и ме пита "НЕЩО НОВО?" по такъв начин ,че знам какво ново очаква да и кажа,направо полудявам.И това минимум три пъти седмично.Последния път ,когато се видяхме направо и казах ,че това ,че сме женени от осем години не значи ,че от осем искаме да имаме дете.Ние все пак пробваме от девет месеца,лекарката ми каза ,че поне още шест няма място за притеснение и няма причина за да не стане.Ама майка ми - "ох,аз сигурно няма да доживея да видя внуци".И така.Добре ,че живеем сами и по-далече от майки и свекърви.Иначе незнам как щях да се оправям.
-
А моята свекърва е страшно любопитна. Като е била в къщи имам чувството че и в мръсното белио се е ровила. И като я питам защо ми реди дрехите и изобщо какво прави в спалнята ни тя: Е аз искам да ти помогна ама ти....как го приемаш.Добре момичета , кажете ми аз гледам майка и. Бабката е на 79 години ама физически е ок. По адрава е от мен.За толкова години тя лекар е видяла 2 пъти ама на акъл изкуфява вече. Та вместо да и зготви или да измие чинии или нещо де то наистина ще ми помогне тя... в прането и в спалнята...
А и девер ми се беше настънил в нас. Не ми стигат разходите за изследвания и бабката да храня, та и него. Но и това беше.
Тея хора са мазохисти. Когато си мълчах луда ме правеха а сега като ги отбих станах наи добрия човек. Целта е да ги допуснеш до себе си и пак да ме тормозят ама НЕ. Аз като се опаря веднъж втори път не.
За осем години нищо хубаво не видях от тях и не се и надявам да видя. Докато е жива бабката ще ги потърпя заради нея щото много ме радва ама после един боц и хич да ги не виждам. Наи кофти е че мъжа ми се тормози МНОГО
-
А моята свекърва е страшно любопитна. Като е била в къщи имам чувството че и в мръсното белио се е ровила... Наи кофти е че мъжа ми се тормози МНОГО
Лидия, напълно те разбирам, защото и при нас ситуацията е подобна. И ровенето, и постоянното вмешателство в нашия живот. Вече 5 години съм в тази къща и досега мълчах, но напоследък се опитвам да "отбия" постоянните атаки на милата ми свекърва. Но за разлика от теб, аз не станах най-добрата, а още по-лоша. Настоявах пред мъжа ми да й кажем как стоят нещата, но той отказа. Сега се чудя въобще има ли смисъл? Така или иначе априори се приема, че виновна за всичко съм аз... Със свито сърце очаквам проверката на проходимостта на тръбите следващия месец и дори си мисля, че ако се окаже, че и там има проблем, по добре е да си взема нещата и да се махна, защото тогава вече наистина няма да издържа... Не ми е и празнично дори, защото както всяка година на Коледа трябва да й отидем нагости /въпреки, че нито една година не сме отишли при моите родители, но те са далече/ и като започнат едни подмятания..."Айде вече догодина бебе да имете. Какво чакате още?" и т.н. и т.н.
Понякога си мисля защо трябва да изживяваме всичко това? Не ни стигат притесненията около прегледи, изследвания, резултати, лекарства, пари, ами и роднините ни да ни тормозят... Знам, че е глупав въпросът, който си задавам, но просто размишляма на глас...
-
Става ми мъчно като чета такива неща, но и винаги съм се чудила, защо трябва да се "отбиват" тези въпроси. Не ми се сърди, но си мисля, че до известна степен вие си създавате проблема. 5 г. не са малко време, просто на следващия въпрос "какво чакате още" сядаш и най-спокойно ама с всички детайли й обясняваш защо "чакате", като не й спестяваш и най-малката подробност, как са ти били упойка за снимата, как после си се чувствала много зле и т.н и т.н.
Аз процедирам така от самото начало и повярвай ми нямам никакви, ама никакви проблеми с никой от родителите, напротив срещам само подкрепа :)
Успех
-
Стефи, права си, но това бих го направила ако става въпрос за моите родители. Ако го направя, означава да имам страхотен скандал с мъжа ми. Той е категорично против "да им се дава каквато и да било информация". И избирам по-малкото зло - да си запазя отношенията с него, а да търпя майка му. Осъзнавам, че трябва да стане така, както ти казваш, но още не съм събрала сили да рискувам. И просто се оплаках тук, защото няма къде другаде...
-
Разбирам те бе мила, не мисли че те опреквам, напротив, просто ти казах по-лесния начин, по който ще си спестиш доста притеснения. А на мъжа ти какви са му доводите, че не иска да им казва? По добре ли е да те гледа тебе как се товмозиш от тяхното държание...
-
Стефи, въобще не съм си и помислила, че ме упрекваш :balk_21: Нали тук пишем, за да си споделим болките, проблемите и да получим съвет... Доводите му са "калкото по-малко знае, толкова по-добре"... Явно си я познава по-добре от мен, може би е прав...не знам. Когато скоро му казах, че не издържам, ми отговори "Имаш нужда да си тренираш смирението и без това напоследък много говориш" :balk_159: Направо не знам какво да правя и кой път да хващам вече... Съжалявам, че пиша всичко това, ама от вчера съм в много гадно настроение /не по вина на свекървата този път :) / и благодаря за подкрепата и разбирането.
-
.... сядаш и най-спокойно ама с всички детайли й обясняваш защо "чакате", като не й спестяваш и най-малката подробност....
StefiZ,
съгласна съм с тебе, но не при всички това е реШението. Ти просто имаШ късмет, че твоята свекърва се е окаzала интелигентна и раzбрана жена, която те харесва.
Обаче има едни други, малко по_прости женици, дето много не си харесват снахите и точно zатова се ровят в прането, zа да ги "раzнасят" по приятелки и комШийки какви са домакини... А една такава "вест" zнаеШ ли колко добре Ще се посреЩне... Толкова глупости Ще се иzприкаzват, че чак не ми се мисли...
В тоzи случай може би е по_добре да се мълчи :roll:
-
Прави сте момичета, наистина хората са различни и вие най-добре знаете как да постъпите в тази ситуация, защото си ги познавате. Жалкото е само, че наистина има такива хора още, защото ако тя приема новината като клюка, която да обсъжда с приятелките си, а не си дава сметка, че във всичко това е замесено и нейното дете, а не само снахата е по-добре да не знае нищо.
успех мацки, дано да не ви се налага да обяснявате :D
-
мила тифани. Аз по принцип премахвам дразнителите. Достатъчно проблеми си имам с които много се тормозя, за да търпя хора които ми създават още проблеми. Стреми се просто да я избягваш. Не мисля че на съпруга ми му е приятно че с маика му сме на служебни разговори, но съм сигурна че му е по добре да ни вижда нацупени отколкото в постоянни скандали и препирни. Аз доколкото разбрах вие живеете заедно. Слагаш всичко лично в спалнята ти, теглиш ключа и приключваш въпроса. Аз зор видях докато се науча да я слагам на мястото и. То бяха сълзи че съм заключвала спалнята , то беше чудо.
Ако тръгна да пиша дни ниама да ми стигнат. И до развот ни докара пред съседите че немога скъпоценния и син да го даря с детенце. От нерви и проблеми до припадъци стигнах. Разбих и нервите на мъжа ми: не е лесно да гледаш как женати от наи малкото трепери и пада като круша. Така че мисли за себе си и за семеиството ти. Стискам палци всичко да е ок.
-
Прави сте момичета, наистина хората са различни и вие най-добре знаете как да постъпите в тази ситуация, защото си ги познавате. Жалкото е само, че наистина има такива хора още, защото ако тя приема новината като клюка, която да обсъжда с приятелките си, а не си дава сметка, че във всичко това е замесено и нейното дете, а не само снахата е по-добре да не знае нищо.
успех мацки, дано да не ви се налага да обяснявате :D
Само да допълня, че според моята свекърва аз правя магии. Момичета, ако можех наистина щях да направя магия да може всичките да забременеем. Щях да направя магия да ме заобича свекървата и да престане да говори непрекъснато простотии по мой адрес, но тя е направо смешна с нейните изказвания.. Представяте ли си как правя магии, а?? :twisted: хахаха
-
Ми какво се моташ, я започвай с магиите, моята да е за близнаци :wink: :D
-
абе аз все си мисля че ще се справим с проблемите около бебеправенето,ама ТУТО вземи оправи свекито да влезе в релси че тя ми е по-голям зор:)че нали знаеш-криво дърво не се изправя:)
-
Според мен е от значение дали живеете заедно или не. Аз докато бях с моята свекърва направо как не се сбихме. Ееееей голямо чудо ви казвам. После взе, че замина надалече, надалече...отвъд океана и сега сме голяма любов. Купува ми подаръци, говори с мен. Те нали хората казват, че една крачка дели любовта от омразата :lol: Е да ама сега по Коледа ще си дойде за цял месец и май ще секне бебеправенето :( Иначе нея хич не я интересува дали имаме някакъв проблем и защо си нямаме бебе. Мойта свекърва кара нещо като неизживян пубертет - дай и да ходи на пийване и хапване, да спи до обяд, после на кафенце с приятелки, а то нали снахата чисти и готви та чудна работа :evil: :evil: :evil: Та мойто разрешение е да се махнем и да не живеем заедно щото иначе нещата са нетърпими. Влизат и излизат хора без съобразяване спиш ли, не спиш ли и т.н. Аз свекър нямам, но пък имам един консервативен и неразбран вуйчо на главата си, който освен всичко живее през няколко етажа от нас. И аз все съм кривата и все си вре носа в нашите неща :? Абе не е лесно...живот, какво да го правиш :wink:
-
Само да допълня, че според моята свекърва аз правя магии.
Tutto, свекърва ти да не е от врачанско? Защото и мойта преди година беше вкарала тази мисъл, но по посока на майка ми. :roll: :roll:
:D
-
От Павликени е. Ама то навскякъде ги има такива.
-
Откровенията на една снаха
Публикувано от: moderator - Ноември 30, 2005 - 12:52 PM - Смях
още инфо тук :P (http://www.liniastandart.com/modules.php?op=modload&name=News&file=index&catid=20)
"Минаха 10 години от първата среща с бъдещия ми съпруг. Това бяха дни и месеци на любов, натискане по пейките, продължителни целувки в таксито и размазване на сополи по време на късните прожекции. По време на бурната ни младост, когато мъжките ръце нямаха търпение да изучат всяка подробност от топографията на женската плът, ние с все още бъдещия ми съпруг, изгарящи от страст, ловяхме всяка минутка, за да бъдем заедно насаме.
И ето че дългоочакваният миг на първа близост все пак се реализира. Приближаваше полунощ и процесът се движеше на пълен ход. Позата беше отлична - аз отгоре, всички са щастливи. И в този сюблимен момент вратата се разтваря и в стаята се изсипва тълпа развълнувани роднини начело с бъдещите ми свекър и свекърва. Аз трескаво се опитвам да напипам отзад нещо, което да наподобява чаршаф или одеяло, но напразно... А свекърва ми междувременно започва да се хвали с покупката на ново палто с норкова яка (създаваше се впечатление, че ние тук просто си седим, кротко пием кафе и мятаме сантасе), гостите също нямат вид на ощипани девойки, бурно обсъждат шопинг-нашествието....В крайна сметка, стигайки до заключението, че копчетата трябва да се сменят, цялата делегация официално напусна помещението....
А аз още дълго продължавах да си седя. Без да мърдам."
-
ммммм, даааа...кофти ситюейшън :lol: чак аз се притесних само като си представих на снахата какво й е било...
-
Много е неловко и аз съм имала подобни ситуации. Свекето на няколко пъти влиза без да чука в нашата стая и ни хваща по долни гащи. :oops:
-
Е добре, кажи ми Цвети, ти не побесняваш ли от този факт? :twisted: Как може да влиза във вашта стая и да не почука...мен това направо ме побърква.
-
и на мене ми се е случвало. бяхме в ситуация с мъжо - вратата беше заключена естествено. обаче в един момент баща му се опитва да влезне с нея (вратата). като установи че е заключено взе да почуква с нокти.
- какво има - пита мъжо
- търсят те по телефона - баща му
- сега не мога да се обадя - мъжо
- е добре аз сега какво да кажа на човека... - пита баща му. и продължава да си седи пред вратата...(без коментар)
-
Много е неловко и аз съм имала подобни ситуации. Свекето на няколко пъти влиза без да чука в нашата стая и ни хваща по долни гащи. :oops:
Аз на твое място щях да си сложа един райбер поне на вратата. След няколко опита да влезне без да чука и да е заключено сама ще се научи да чука. Преди време бях сгодена за един (младежка история добре че се оттървах) и там стояха така нещата всеки влиза и излиза сякаш беше магистрала нашата стая. Та накрая сложих един райбер и да видиш как се строиха сами.
-
А на мен освен всичко надлежно ми се преглеждаха личните вещи :twisted: Доста бях яхнала метлата, но накрая пак аз излязох лошата :( Те нали мъжете хич не обичат разправиите и ако може нещата от само себе си да се оправят най- добре.
-
Бооожеее, толкова се въодушевих, че съм пропуснала да се логна :oops:
А на мен освен всичко надлежно ми се преглеждаха личните вещи :twisted: Доста бях яхнала метлата, но накрая пак аз излязох лошата :( Те нали мъжете хич не обичат разправиите и ако може нещата от само себе си да се оправят най- добре.
-
Здравейте момичета.Аз съм нов член във форума,но искамда споделя за моята свекърва.С мъжа ми се оженихме когато бях бременна в 4 месец,но иначе живеехме с него вече от три години на семейни начала.Забременяването ми не беше планирано,но бебето беше много желано от нас двамата,но не само от нас,но и от моите родители.А иначе със свекървата се скарахме в края на 9 месец от бременноста,от там аз дигнах високо кръвно и загубихме детето.тя въобще не се трогна от това,че сме го загубили детето,не ми влезе в положението,както писах се скарахме и самата тя ми каза който има бебе да си го гледа.Въобще не сме в добри отношения със свекървата,но мога да кажа от както излязохме с мъжа ми на квартира ми е много спокойно и не ме интересува нищо за тях.Тя каза ,че в квартирата няма да дойде и аз съм спокойна.От загубата минаха само три месеца,но смятам през март месец да опитаме отново.Няма да ви казвам в каква емоционална дупка съм.За раждането не искам да пиша,че то просто е един голям ужас. :) Ще споделя с вас всичко каквото ви интересува.Приятна нощ :))) И успех на всички.
-
Червена розичке,
съжалявам за това, което ти се е случило. Дано времето мине бързо за теб и се сдобиете с едно прекрасно бебе. И много хубаво сте направили, че ст излезли на квартира.
-
Принципно моята не е лоша жена /ама това само принципно/ Не живеем заедно /опазил ме гостпод/...дори живеем в различни градове :lol: Обаче много обича да прави коментари не на място...абе не се ли осеща тая жена незнам. Вчера ми беше на гости за по кафе...ами уж отиде в тоалетната а я заварих как ми разглежда спалнята и рови в скрина :twisted: И понеже неможе да каже нищо щото ме познава вече доста добре и знае, че яхам метлата често и се изниза като прани гаши от стаята...дори и след като мъжа ми и направи забележка какво прави там тя само се усмихна :x
Иначе сега нещо я е ударило на либоф щото се залюбила с някакъв старозагорец и поне не ни звъни по три пъти в седмицата да пита дали ще си ходим при нея. :)
Също много обича да си направи план /без нас естествено ама и ние играем роля в плана и/ а пък аз си умирам от кеф като го разваля плана :lol:
Прост пример...отиваме си в нейния град но по пътя звъня на кумата/и те живеет в града на свекърва ми/ да се видим на кафе и се уговарям с нея...обаче моята любима свекърва вече начертала плана...тук ще идем..това ще направим..все при нейни колежки, които са възрастни жени и аз нямам работа там. Обаче не позна...облече се и ще тръгва тя...обаче и аз нали се облякох тя помисли, че нали всечко е по план...демек отивам с нея...е да ама не. Като излезнахме на улицата аз хванах пътя към кумата и тя ми вика...ами хайде бе майко да ходим у леля ти...така съм се разбрала. Ами ти хубаво си се разбрала ама аз пък съм се разбрала с кумата :lol: и си тръгнах....а иначе не е лоша жена :evil:
-
:balk_47: :jump12: :balk_602:
-
Аз пък да ви се оплача какъв подарък получих...
Чанта за мамита? :twisted: вътре със омясто за пелени,шишета и т.н.
Кажете как да не я обичам :x
-
а моята свекърва какъв номер ми извъртя... е не че не и го върнах де :lol: :lol: :lol: . Мъж ми има рожден ден. Аз на работа с една инфекция кръс ме мъчи едвам ходя. Прибирам се в 16:00 и тепърва да готвя да оправям. Влизам в къщи и що да видя: взели си те бут от прасе и поне имаме фризер ракла(купен с общи парички) решили че точно днеска ще си го разфасоват в пликчета.Хера не знам ти как яхваш метлата ама за половин час беше намерен превоз да си вземат фризера сасе бутчето. Оставиха ми обаче свинщината след себе си и (а да не ви казвам че имаше части от бутчето и по стените,свекър ми така се беше вихрил със сатъра)аз като пепеляшка : рева и търкам и охкам. Прибира се мажа ми в тоя момент и като видя побеля. Яхна и той метлата и изчезна с колата на някаде си. Е върна се след 1 час . Дали му парите за фризера и т.н.
Оправихме се някак си , гости до 4 сутринта, лъскай и след тях ама си изчистих и си лягам към пет.И най голямата простотия , ставам сутринта към 11. Едвам ходя.Сълзи ми текат а тя идва и вика: Що бе лиде си изчистила, аз щях ДА ТИ ПОМОГНА. :D :lol: :lol: с кеф да я отепаш :bonk:
И чака кафе да и сервирам.Такова кафе и сервирах че близо месец не се появи :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: ОХ Щастлив месец : КАДЕ СИ
-
Сорри,че питам тук,но просто тук писах за първи път във форума искам да попитам как да си направя и аз такава картинка каквито имате вие?Аз днес се регистрирах така,че няма да бъда гост :)
-
Сорри,че питам тук,но просто тук писах за първи път във форума искам да попитам как да си направя и аз такава картинка каквито имате вие?Аз днес се регистрирах така,че няма да бъда гост :)
Влез в профила си и най отдолу пише аватар и има бутон препратка към галерия от аватари избери си един и се върни в профила си и подвърди новите настройки накрая
-
Хера_76, :D :D :D
не се казва "изнизва се като прани гащи", а "изнизва се като пръдня от гащи". За праните гащи е "я ела тука, недей да висиш там като прани гащи". :D :D :D
Моята също големи чудесии създаде. Ще ви разправям при някое друго вклЮчване да видите нашата драма как се разиграва между 3 държави. :D
-
Здравейте момичета, реших и аз като нов член на форума да се включа във вашата дискусия за свекървите....
Моята свекърва съм я виждала точно три пъти, в началото на запознанството ни с бъдещия ми съпруг..... Хубавото в случая беше, че тя тогава така си показа рогата, че мъж ми даже не й каза кога ще се женим, на свадбата не дойде, и не смее да звънне у нас, звъни му само на мобилния....
И да ви кажа - ХИЧ не се оплаквам от този факт...
Но мен друго ме тормози - как се справяте с приятели, познати и колеги, които непрекъснато ви питат "айде бе, няма ли най-сетне да го направите това бебе..."
Или пък с разни близки и познати, които си мислят, че сте сключили брак, защото сте били бременни (аз се омъжих миналата година, на 35...)
И ако сте се сблъсквали с такива неща, кажете ми как се справяте, защото вече не издържам...
Много искаме и двамата да си имаме бебе, но подложени на такъв натиск.... :cry:
-
Тука много хора не обичат чалгата, ама виртуално ще ти запея една част от куплет на песен на Ивана:
"Вижте не е ваша работа,
как жвеем с него двамата ..."
Тегли им една майна и не се занимавай с глупости, а ако се занимаваш - не им позволявай на тези глупости да те травмират. Това само може да ти навреди, не и да ти помогне.
-
Здравейте момичета!Много се извинявам,но като мойта свекърва никой няма.Слушайте сега:::
80/осемдесетгодишна,лоша жена,никога не се усмихва,неблагодарна,винаги тя има право,за нея съществуват само тя и двамата и сина/мъжа ми и брат му/,с децата си цял ден говори и не спира,а щом се прибера аз в къщи,сяда на един стол и дума не продумва,само гледа с едни изцъклени очи,много гаден орлов поглед,само върви подир сина си/девер ми/,държи го за ръчичка /той е на 47 години/ и го гледа в очите цяла вечер,за нищо не и пука,отвратително положение.Всичко това вече 7 години го търпя.А пък на всичкото отгоре брат му на мъжа ми дойде да живее при нас.Какво ще кажете за всичко това?На никой да не му пука,че на мен ми трябва спокойствие.Добре че сега е майка ми при мене.И добре че работя,иначе сигурно щях да сам откачила.Доста дълго стана,ама няма начин.Бог да ви опази от такова чудо.Най-лошото проклятие за някого е да има свекърва като моята.Успех на всички!
-
4естно казано малко са хората които харесват свекървите си.
мислех си 4е няма да съм от тях - оба4е: в на4алото когато се запознахме беше мила и много внимателна, направо да ти е кеф да си говориш с нея /и през цялото време се 4удех как може съпругът ми да не иска да общува с родителите си?!? - живеем в друг град, 400км, КОЕТО Е ПРЕКРАСНО!!!!/
когато се разбра 4е искаме да се женим, просто тя си показа 'рогата'.такива приказки и разсъждения 4ух от нея /4е и от майка й 8O - все едно 2 свекърви/. вси4ко ми направи напук и колко плаках, и колко се молих на мъжа ми /относно сватбените истории имам в предвид/ но нищо - и понеже съм инат казах 4е един ден в живота си ще изтърпя, но след това................
да не говорим 4е в деня на сватбата ми направи няколко изре4ения и ако беше някой друг хи4 нямаше да й мъл4а...
сега се виждаме много рядко.и не й говоря.изобщо.тя се усети ама ве4е е късно.просто не мога да се пре4упя и да се държа добре.съжалявам.
-
От Павликени е. Ама то навскякъде ги има такива.
Туто, ама от Павликени хората били хубави.... :wink:
-
ей това по повод на кофти свекървите - виц от абв-то:
Седят три жени и пият кафе.
Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на
едно много хубаво място - тишина,
слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на
хубаво място - тихо, спокойно...
Третата звъни по мобифона на
свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами... Какво правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се!
Хората взеха хубавите места, а
ти още се моташ!
-
Този виц е стар и да ти кажа правичката, Госте, не е сто процентова истина.
Ако моята свекърва - майката на моя мъж, беше жива, животът ми щеше да протече по съвсем друг начин /в позитивен план/. За съжаление не е между живите .
Лично на мен не ми е кеф, че е на тихо и спокойно място, обградено с мрамор. Бих предпочела да е до мен и да си говорим приятелски /както тя го умееше/, вместо да паля свещ на гроба й.
-
Нямам сериозни оплаквания от моето свеки :) Може да се каже че се разбираме чудесно :)
Преди няколко дни си говорехме за бременност, раждане и т.н съвсем случайно (не сме ги уведомили за опитите си) и тя вика ами то в месеца два пъти може да се забременее - един път в началото и един път в края. 8O :lol:
И това не е някоя захлупена жена, а дори е много съвременна и в крак с модата :)
Страх ме е да си помисля колко хора не знаят нищо за овулацията, цикъла и кое защо и как се случва ..........
-
Ако моята свекърва - майката на моя мъж, беше жива, животът ми щеше да протече по съвсем друг начин /в позитивен план/. За съжаление не е между живите .
Лично на мен не ми е кеф, че е на тихо и спокойно място, обградено с мрамор. Бих предпочела да е до мен и да си говорим приятелски /както тя го умееше/, вместо да паля свещ на гроба й.
Лейди, при мен ситуацията е същата. Искам си свекървата!
-
Наистина са малко жените случили на свекърва, но благодаря на Господ че ме е избрал да съм една от тях!
Искам да споделя със вас какъв страхотен човек имам до себе си - моята СВЕКЪРВА! Това е човека който мога да твърдя че ме познава най-добре. Тя е на 58г но е супер съвременна и лъчезарна жена. След като загубих родителите си, СВЕКЪРА и СВЕКЪРВАТА са ми като втори. Вярно е че не могат да ги заместят, но те правят всичко възможно да не усещам болката която изпитвам от това че ги няма :balk_145:! Миличките ми те, дори и когато съм ядосана на сина им за нещо те пак застават зад моя гръб. Е как да не ги обичам тия хора? Още повече, че моят мъж има брат който си има жена която почти веднага му роди дете (най-красивото което съм виждала), и въпреки всичко свекърва ми казва че аз съм й по-мила, по-близка, и по-си ме обича. И понеже и аз си я обичам, и гледам на нея по-скоро като на приятелка отколкото като на свекърва, без никакво притеснение й споделих още в началото на опитите за бебеправенето че явно имаме проблем. Може би това направи връзката ни още по-силна даже. ТЯ е постоянно с мен по докторите, по лабораториите, по хидротубации, по снимки, по фоликуметрии тъй като моето момче е на работа и няма как да дойде. Когато пък ходихме във Варна докторите там дори не повярваха че ми е свекърва, а аз държах да влезе с мен в кабинета което съвсем ги обърка, за първи път били виждали такава силна връзка между снаха и свекърва! Имаме си и още много приключения но няма възможност как да се разкаже всичко.
А аз между другото да отбележа- не съм от най-кротките, мога да бъда много добра, но настъпи ли ме някой мога да бъда и много зла, и тя е наясно с това.
Но какво да ме прави жената, свикнала ми е вече! Девет години минаха, да ми ГИ пази Господ още деветдесет, (и нас покрай тях) и да ми помогне да им родя една красива внучка- нищо друго не ща!
ТЕ ГО ЗАСЛУЖАВАТ, обичам ги!!!
-
Здравейте момичета!
Реших и аз да се вкюча в темата за свекървите.
За 5 години брак моята свекърва само веднъж ме е попитала дали няма проблем за да не я дарим с така чканото внуче.Винаги е била много тактична, но ме заболя от това, че е обсъждала това с нейна братовчетка, която дори не познавам.Знам, че го е напртавила аз добро, но мисля,че не е редно.Нея я разбирам, но немога да разбера дъщеря и, която ми се обади да ме поздрави по случай 8 март и във прав текст ми каза, че нямам представа колко е хубаво да си майка и колко жалко, че още не познавам това чувство. Наложи ми се на дълго и на широко да и обеснявам, че все още не искаме деца, но тя упорито ми обясняваше, колко е щастлива с нейните деца. :twisted: Наближава и тази година 8 март и незмам как изобщо ще говоря с тази жена. :cry:
-
flower76 познато ми е чувството до болка. Никои не обича да бъде обсъждан зад гърба му. Никой не обича да ровят в най-дълбоката и болезнена рана. Застани пред тях с гордо вдигната глава. Дай им да разберат че си човек и нямат право да се мешат в живота ти. А за въпросния 8 март. Хвани мъжа си и отидете някъде, където и да е. Или просто и кажи че това което казва е най-голямата простотия. Все едно да обяснаваш на болен от рак или спин колко е хубав живота без капка срам. Вземи ги стегни тези патки заспали. Хич не им се давай.
Щом не знаят какво да кажат, по добре изобщо да не си отварят устата.
И аз имах много проблеми, гълтах сълзите, карах се с мъжа ми и какво..
От цялата работа ние двамата патехме с пълна сила. И аз не можех ама се научих. Сега да ме видиш. Понякога се чувствам много зле, но такъв е живота. Когато човек не знае къде му е мястото , помогни му да го разбере.. Горе главата и няма да се даваш. :D
-
Проблемът Свекърва е всеобщ. Не казвам че имам сериозни проблеми с моята, но определено понякога ме дразни, не с друго , а с опитите си да контролира мъжа ми. Нейната дума едва ли не е закон.
Моята е същата стане ли въпрос за сина й. Съпругат ми има по-голям брат, но той е галеното дете вкъщи/на 30г./.Трябва ли нещо да се свърши все съпругами е на линия. От 5г сме заедно ,през две от тях бяхме сгодени и живеехме при свекървата.Няма да ви казвам какъв АД беше.balk_153:"Върха на сладоледа " беше когато майка ми почина и само месец по-касно тя ми заяви,че трябва да забравя.Тогава просто не издържах : :twisted: -събрах си багажа :balk_179: и се прибрах в родния си град при баща си.Синът и ме последва .От 7м сме щастливо женени :balk_21: и живеем в родният ми град-на 200км от свекървата.Разбира се ходим и на гости веднъж на 2 месеца и общуваме делово. Така че може да се каже ,че вече се разбираме.Нали знаете"далеч от очите-близо до сърцето".Що се отнася до въпроса за внуци - веднъж я отрязах и повече не е питала.
Момичета горе главите :balk_602: Не се бойте на свекървите си!Вие не сте женени за тях!Важното е вашите половинки да ви подкрепят!!! :balk_50: Свекървите нека си говорят-те са затова.Просто не им обръщайте внимание ,а си живейте живота!
-
ей това по повод на кофти свекървите - виц от абв-то:
Седят три жени и пият кафе.
Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на
едно много хубаво място - тишина,
слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на
хубаво място - тихо, спокойно...
Третата звъни по мобифона на
свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами... Какво правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се!
Хората взеха хубавите места, а
ти още се моташ!
:balk_47: :balk_47:
-
Свекърът и свекървата са делови хора, мъжът ми също. Аз съм от хората които предпочитат си казват всичко без заобиколки. Когато разбрахме че имам проблем със забременяването /без въобще да бъде повдигана тази тема от тях/ се събрахме и им съобщихме как стоят нещата, за да не изпадам в неловка ситуация в бъдеще. Когато бях в София в болницата, Свекърът идваше всеки ден тъй като по това време беше на съвещание. Интересуваше се боли ли ме нещо, как съм, носеше ми всякъкви вкусотийки и т.н. със свекърва ми се чувахме всеки ден по телефона. Операцията беше неуспешна, но те ме окуражиха да продължа на там. Знам че мога да разчитам на тях за подкрепа и разумни съвети. Те бяха хората които ми казаха "майната и на работата /защото аз съм голям работохолик/ имате хора които да я работят вие започвайте с инвитрото". Така и направихме - започнахме. Сега ми казват да не се настройвам на 100 % че ще стане от първият път защото % е много малък. Не мога да кажа за свекърва ми че ми е приятелка, но мога да кажа че е човек който си е изградил много голямо доверие в мен и спокойно мога да приемам техните съвети защото те са разумни хора и реалисти, което в днешни дни е много важно /според мен/. Пожелавам на всички да имате такива хора до вас, хора които да заслужават вниманието ви, хора които да ви разбират и подкрепят каквото и да решите. Това че ние сми по-младото поколение от тях, не значи че трябва да позволяваме на някой да си налага мнението и да ни прави живота черен, АЗ НЕ БИХ ГО ПОЗВОЛИЛА А ВИЕ?
-
аз свекървата не я понасям.Тя раздрънка на всички познати и приателки за несполучливата ми бременност и си мисли, че каквото и дойде на акъла така ще става.Ама е сбъркала човека.Вчера я чувам да казва на мъжа ми:за всички съученички и колежки казваше че са тъпи и грозни как неможа една от тях да си харесаш.Неможах да повярвам на ушите си.Ние с мъжа ми сме заедно от 19 годишни сега сме на 27 и всичките тези години тя не е проумяла че той си е избрал жена.Никой не си е позволявал да ме обижда като тях и за това за мен те не съществуват.За разлика от тях родителите ми са страхотни хора и се моля да са здрави дълги години.
-
Аз им казах в на4алото,много са разбрани.Мен ме тормозят бабите,но на тях лесно им затварям устата.
-
Моята свекърва никога не говори по въпроса. Аз съм се опитвала няколко пъти да поговорим, да и разкажа през какво сме минали и до къде сме стигнали, но никаква реакция и заинтересованост. Когато разбра, че вероятна причина за мъжки стерилитет може да е прекарана в детството заушка, изведнъж започна да отрича, че мъжа ми някога е имал подобно заболяване. До този момент твърдеше, че единствената шарка която е преболедувал е заушка. За нея аз съм причината, въпреки доказан мъжки фактор и никаква причина при мен за липсата на бебе.
Много ми е мъчно. Моите родители страдат ужасно много, винаги са насреща и помагат с каквото могат. Освен това съм едно дете, гледано и възпитавано с много любов и това ме кара да се чувствам още по-зле за това, че им причинявам това.
Според мен има и нещо което се крие от мен. Един месец след сватбата, братовчедка на съпруга ми уж случайно ми каза, че ако не мога да имам деца от собствения си мъж, не е грях да имам от чужд. Ако продължа ще стане много дълго, затова спирам до тук.
-
моята направо е 4одовиштето от лохнес :evil: добре 4е не живеем заедно такова 4одовиште няма никаде.НЕ се обрашта кам мен по име а вика оная добре 4е сам остата и не ми пука какво мисли важноО е 4е с синаи се оби4аме. От вси4кото нагоре като доиде в кашти постояно ми натяква,4е аз сам при4ината за да нямаме беб4е но уви проблема е с мажами. Даже един пат пак нахалстваше уж на кафе ама в 6 сутринта и докато любимия беше оште в кашти беше като коте замина и се по4на ялова ку4ка,курва ве4е неми издаржаха нервите такав шамар и одарих 4ак и текна крав от носа ия изритах с одоволствие.Мажами като се прибра му пазказах вси4ко и тои с наи сладката си усмивка ми ВИКА МНОГО ДОБРЕ СИ НАПРАВИЛА ТАКА ПОВЕ4Е НЯМА ДА ДОСАЖДА.Малко штесе отклоня от темата но гледаите фиулма свекарвиштееее моита е главната героиня в този фиулм
-
Аз още не съм намерила начин да се справя с този фактор... Последният път като дойде ми извади душата с въпроси от типа:"Ама айде, какво чакате? Време ви е вече?" и за капак на всичко като минавах покрай нея ме хвана, надигна ми блузата и каза:"Я аз да видя, да не би да има нещо, че ми изглеждаш напълняла"...Направо ми идеше да й цапна един... :balk_153:
Въх, въх,
да ти вдигне блузата :!: :!: 8O 8O 8O 8O що не й цапна един :idea: :?: :?: :evil: :evil: :evil: :evil: :evil:
Това е такова неуважение към теб, че нямам думи....
виждам, че темата е стара, но не можах да се въздържа да не изкажа възмущение.
С такива лелки-свекърви го давайте малко по-серт. как така ще ти повдига блузата??? :twisted: :twisted: :twisted: :twisted:
ужас
-
И баба ми редовно ми вдига блузата. Последния път я пернах през ръцете и и теглих едно солидно конско. Обясних и че е досадно същество и ако продължава ще разбере когато го родя чак. :lol: :lol: Направо от нерви на смях ме избива вече. Седя и се смея на тез тъпи овци и не мога да повярвам как може човек да е толкова нагъл и безочлив. И тя горката взе да рони едни крокодилски сълзи, че внучката
как може така да и говори, но знаете ли , не ми пукаше. Гледах я как циври и нищо в мен не трепна. В какво се превърнах, направо не мога да повярвам. Свекър ми очила ще слага, оплаква се човека , отново нищо в мен не трепна. Мисля си превръщам се в бездушно говедо непукист и не мога да се понасям направо, и какво става , отново не ми пука. Но и някой съпунен серял да е ,в който дори да ущипят детенце ме изкарва извън равновесие. Нищо друго освен деца и бременност не може да ме трогне. Имам чувството че полудявам. Това не съм аз. И се чудя как може живота да ме смачка така и в какво ще ме превърне. Не не се чудя, плаша се направо. Като се погледна в огледалото повечето пъти виждам само един празен поглед и това е.
Сега е на моменти от няма и 3 години опити, чудя се обаче ако станат
5 години какво ли ще видя. Свекърва ми пък все едно не е в стаята.
Говори си глупостите жената а аз си правя каквото ми е на душата, режа я с 2 думи и пак нищо в мен не трепва. Ако беше дърво като че ли щеше да ме впечътли, но тя не. Кажете ми хора в какво ще се превърна. :cry:
И дори да получа това което искам най- накрая, ще ме трогне ли изобщо. Или страха че може да го изгубя и пак да страдам ще остави каменния поглед. Какъв родител ще съм аз.Нямам думи. Скапан живот
-
Мила Лидия, мисля, че това е естествен защитен механизъм на психиката ни, че дори на физиката ни. Това може би е единственият начин да се съхраниш емоционално. Може да си твърде изтощена емоционално. Разбирам те, собственият ти товар ти тежи достатъчно, че да имаш сили и за чуждия.
Както си написала и в края на постинга ти. Емоционалното бреме понякога може да е много тежко, и за страха хубаво си го казала.
Мисля си обаче, че като станем родители ще заредим батерийките едно хубаво, ще възкръснем емоционално и тогава всичко ще дойде по местата си.
Е, междувременно е хубаво да не изпускаме живота около нас ... Аз понякога си мисля как трябва да си блаженствам спокойно в почивните дни примерно - с любимия, пред нещо хубаво по ТВ. Да прочетеш съботния вестник обстойно и протяжно. Даже мога да си позволя пълна загуба на време, като решаване на судоку или компютърни игри. Щото после тези неща няма да са същите. Разбира се, че чакам с нетърпение да се разделя с излишъците свободно време в полза на гледането на дете, но не ми се иска после да си казвам: колко тъпо, че не се радвах максимално на свободното си време...
-
Относно това какво казват свекървите като стане чудото при мен се получи така: Бях толкова стресната и уплашена от начало че дори не се усмихвах като кажех на някой че съм бременна. Все още не мога да свикна с мисълта че едно малко човече расте в мен. Та да се върна на свекито. Като ме гледа и ми вика: Ти защо не се радваш? Не искаш ли бебето? :evil: :twisted: Какво да кажеш на такава жена? Срязах я на бързо, ама тя не се отказва, през известен период от време се сеща и пак ме пита. Свекърва какво да я правиш?!
-
Мисля си обаче, че като станем родители ще заредим батерийките едно хубаво, ще възкръснем емоционално и тогава всичко ще дойде по местата си.
Дано FreshBreeze Дано.
-
На мъж не случих, ама на свекърва - да! Хехехе - шегичка, много се рабираме и много ми помага, като се има предвид, че и двете сме "люти македонки", ама на - късмет. :lol:
-
Направо като чета не мога да повярвам какви хора има ...
Че шамари, че "кучки ялови" ... ужас! 8O
Аз съм много доволна от отношението на майка му към мен. Жената е страшно точна и истинска душица. Хем е добра, хем не е склонна да съди хората, а се опитва да ги разбира. Като е на път половинката, ходя у тях да пием кафе и се разбираме много хубаво.
Понякога си мисля ... де и сина й да беше такъв лесен като нея ... :wink:
-
Моята свекърва, когато има проблем не говори за него и се прави, че го няма. Когато бях в болницата ми звънеше по 100 пъти на ден да ме пита как съм, че накрая спрях да й вдигам телефона. Сега обаче дори не пита какво мислим за правим, какви изследвания, какви резултати, абе все едно всичко е наред. Даже бях споменала преди два дни, че ще си вземам епикризата от аборта, тя замълча, все едно съм казала, че ще ходя хляб дя купувам. Странна жена. Все разправя, че забременяла с мъжа ми в доста напреднала възраст и аз все мислех, че е била някъде на 37-38 години, а тя, моля ви се била на 31. А мен с моите почти 30 сигурно вече ме е отписала.
-
Ох, какво да кажа, не знам.
Още като ми правиха лапарото за отпушване на тръбите, изришно предупредих съпруга си да не казва на техните, въобще на никой, че влизам в болница. Работата беше за три дни и никой нямаше да разбере и никой нямаше да се усъмни. Не исках излишни въпроси - ама защо , какво и т.н. Естествено казах на майка си, но по-скоро я успокоявах, че не е сложна процедура и не е операция. Но така или иначе, майка ми, брат ми и съпруга ми бяха всеки ден при мен. И така престоя ми в болницата беше всичко на всичко две нощи - на третия ден ме изписаха. Свекървата не знаеше. Минаха се 5 месеца и забременях извънматочно. Приеха ме по спешност в болницата Няма да говоря за това, че излишно ме държаха така /в болницата/ още пет дни, докато установят какво ми е , докато не колабирах и чак тогава ме оперираха. И тогава казах на съпруга ми да не казва на свекървата, ама той го направил. И знаете ли какво направи тя като дойде - вдигна ми завивките да види какъв разрез имам на корема си, че и било интересно. И като се прибрах у дома, още на същия ден ми изпрати една нейна приятелка да ме види - пенсионирана акушерка. Аз така кипнах, че си го изкарах на милото. Какво викам да ме гледа - ще промени нещо ли, или интрига да става. Или защото не казвам нищо на свекито, то тя от нея да научи какво е станало. Съответно много студено се държах с тази жена, нищо не и казах и тя си тръгна. След 6 месеца последва втора извънматочна. Докторката ми пак така не я виждаше. Тръгнах за Варна сама с колата да ме прегледат на по-добър апарат. Доктора видя бременността в тръбата и ме посъветва да отида в София да ме оперират. Да, но мъжът ми беше на път, не исках да му казвам, защото пътува и се прибрах в Добрич. Стегнах си болничното багажче, взех си направление, пих едно кафе с мама , и пак в болницата. Съответно на свекървата - нищо. Между другото пропуснах да спомена, че живеем в една къща през един етаж. По някое време съпругът ми ми звъни и ме пита какво правя, а аз викам: ами в болницата съм - пак извънматочна. Дойде си той от работа, влиза при мен, обясних му, че преди обяд ходих до Варна, за доктора, който ми препоръча докторка в София и ако мога да пътувам - да тръгвам. Мъжът ми вика - ставай и тръгвай, заминаваме за София. Обадихме се на докторката в Майчин Дом и тръгнахме за София в 8 вечерта. В два през нощта бяхме там и ме приеха по спешност. Бях една седмица там. "Загрижената" ми свекърва не ми се обади нито веднъж. Стана ми малко болно, викам си, нали уж много милееше за мен? Обаждаха ми се само мои близки роднини.
Сега, преди повече от месец, когато започнахме ин витрото бях повече от месец в София, доктора ми искаше да съм там, за да наблюдава как върви стимулацията, после пункцията, трансфера - все там, не се бях прибирала повече от месец. Мъжът ми като идваше от време на време ми изпращаше поздрави от свекъра, свекървата, девера, етървата. Майка ми и брат ми ми се обаждаха по три пъти на ден, а свекървата как пък така не и се откъсна от сърцето един телефонен разговор.
То в стремежа си да ви разкажа за свекърва си, аз разказах почти цялата си епопея. Но исках да наблегна на свекървиното "лицемерно" мислене за мен. Как пак не и се откъсна 1лев да вдигне телефона и да попита как съм? Как пък другата снаха - етървата, не се заинтересува, нито брат му на мъжа ми. Иначе се правим на много интелигентни и много загрижени.
Затова като се прибрах у дома, аз категорично отказах да говоря за ин витрото и за цялата процедура. Свекървата и не ме пита. Мъжът ми е посредника - той и обяснява, ама като знам той как обяснява, незнам какво е разбрала и какво - не. Ама току ми изръси някой тъп въпрос. Оня ден като ме видя, вика - ами ти сега нищо ли не усещаш? Усещам, казвам и,- ама троснато, - болят ме яйчниците от пункцията.
Ама и аз като реша да правя напук. Тя всеки ден ме вижда, че излизам с колата от двора и аз винаги и казвам, че отивам при мама. Почти цял ден стоя при моята майка. Да се пука свекървата.
Каквото почукало, такова се обадило!
Извинете ме, момичета, за дългия разказ, ама много ми се насъбра от нея вече. А мама горката все ме учи да съм добра и да я уважавам.
-
Василия - хич да не ти пука от свекървата, не й връзвай кусур, и си живей живота мила....
Важното е с твоето мило да се обичате и да се подкрепяте... И не забравяй - Бог забавя, но не Забравя - убедила съм се в това.
Така че кураж, горе главата и знай, че ние сме с теб :balk_21:
-
момичета, вие какво правите с подаръците от свекървите? С тези подаръци, които не харесвате...
Аз съм се видяла в чудо, то не бяха изкусвени, бухнали постелки за банята (тях ги разкарах почти веднага :twisted: ), то не бяха кичовщини от всякакъв вид.... неудобно ми е пред мъжа ми да ги изхвърлям. някои от тях престояват 1 година и мъжът ми като ги забрави, заминават в кошчето, ама някои и 1 ден не мога да ги изтърпя. Последното беше картина- маслена, от някакъв самодеец- кичар. Портети на родителите му. Картината е като карикатура. Обаче беше завита в една хавлия и мама (тя е положителния герои в разказа ми), след като я попитах какво мисли за иЗЗЗЗкуЗЗЗЗЗЗтвото, каза - хавлията е много добра. :lol:
Нищо не искам да казвам на леля - свеки, защото аз съм в добри отношения с нея. Прави го от добро сърце, ама не се издържа вече на тоя кич, бееееееее.
-
Ох и моята свекърва все едни подаръци ми прави - блузи, които са огромни и мога не два, а три пъти да се нацедя в тях, а аз не съм от слабичките, разни бижута, които са толкова кичозни, че дори не мога да ги гледам. Беше ми подарила някакво колие с обици, ама с едни висулки, едни чудесии, които като видях, щях да повърна. И един ден бяхме поканени на обяд в тях и аз реших, че ще се престраша и ще ги сложа. Като се погледнах в огледалото и само си помислих, че така не мога да изляза от нас. Мъжът ми се прибра и само като ме видя с тези неща по мен, погледна ме и каза - "С това няма да излизаш". Само си помислих: "Ох, слава Богу".
Мъжът ми се разбрал с нея подаръците да си ги избирам сама и тя да ми ги купува. И така процедираме.
-
Като става въпрос за подаръци и аз да се включа - част от нещата, които ни праща (живее в друга държава моята свекъвра) са чудесни, но напоследък ме затрупва с картини, които вече незнам какво да ги правя. Веднъж ми беше донесла като идва една чудесна картина и друга - за родителите ми. Аз съвсем искрено се възхитих и тя, явно, е решила, че съм голям фен на изобразителното изкуство, та като запраща едни ми ти картини - не му се вижда края. Те са хубави, но аз просто няма къде да ги окачам вече, живеем в апартамент, не в къща-палат; последния път като се чухме по телефона и казах, че съм мн.благодарна, но нямам нужда от повече, дано не се засегнала нещата. Иначе - всичко, което праща - спално бельо, сервизи, комплекти кърпи за баня са много качествени, фини и деликатни. Единственият подарък, който не ми хареса е един спортен костюм, който ми беше пратила - подходящ за възрастна дама, а не за мен.
Иначе - тя е много мила жена, вероятно нямам проблеми с нея, защото е мнооооооого далече и не се виждаме ежедневно. Не съм имала никакви кавги с нея, не е досадна, ако иска нещо - обикновено звъни на сина си, с мен се чува, за да ме поздрави по някакъв повод и това е. Мисля си, че не знае, че сме проблемно забременяващи, мъжът ми каза, че не е говорил с нея на тази тема, аз също, вероятно си мисли, че все още не искаме дете.
Това е, аз съм от облагодетелстваните явно, като чета, какви истории има. Благодарна съм и, че не ми се меси в семейството и за дискретността и:)
-
Ох, аз нито на "мъж" попаднах, нито на "свекърва".През всичките години съм се опитвала да ги разбера/майка му и баща му/ и да се поставя на тяхно място.Но вече ми писна да съм вечно изолирана и пренебрегната.Като дойде у дома ми говори едно, като отиде при другите/жена му и жената на брат му/ друго.Изобщо...тя харесва само неговата съпруга.За тях тя е добрата домакиня, жената която без всякаква помощ е отгледала детето си и виждате ли все още е до него, въпреки че той живее вече с мен.Никога няма да променя това мнение, а и чесно казано няма нужда.Ние сме две различни жени.Вярно е че аз съм малко по-мързеливичка и непохватна, но тя като е такова чудо в кухнята и къщата не е успяла да го задържи, нали :twisted: Просто искам да ме оставят на мира.И те и тя, а понякога и той Иначе съм в добри отношения с родителите му, дори наскоро споделих с майка му притесненията си че не можем да имаме дете.Не показа кой знае каква загриженост/все пак има две внучета/ но и не показа безразличие.Ако аз не повдигна темата няма да ме попита нищо повече, по принцип е много тактична.
А що се отнася до мойте родители, просто ги съжалявам-майка толкова иска да имам дете, че сигурно би го родила тя ако мажеше.
-
Скрита, много съжалявам за положението, в което си! Опитвай се да не обръщаш внимание на сравненията, които правят между двете ви, нали емоционалния стрес и той оказва влияние на репродуктивността.
Аз мисля, че с течение на времето, нещата малко по малко ще се оправят, още повече като забременееш и родиш така жадуваното си детенце.
Хубаво е, че има хора, които са неотлъчно до теб и ти помагат, с каквото могат - твоите родители. Радвай им се!
Успех ти желая и дано в скоро време да се похвалиш с най - хубавата новина! Стискам ти палци! :crossfingers:
-
Скрита, много съжалявам за това което изтърпяваш.Но в момента е най разумно да необърщаш внимание на тези подробности!!!Ти имаш цел която се стрмиш да постигнеш и непозволявай тези простотии да те ртазтройват!!!!Много е важно да си спокойна в момента!!!!
На кратко ще ти разкажа случей на моята приятелка.3 години живя със свекървата си и беше кушмар за нея! Опитваше се да забременее ,но уви нестава!!!
На 4 година се преместиха да живея :lol: т в друг град и на 2 месец забременя!!!!Та вече нямаше дразнител и се успокои!!
Успех мила!!! yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17