www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Опити за забременяване => Темата е започната от: синьо кокиче в Юли 26, 2007, 19:10:29 pm
-
Привет на всички!
Ще споделя с вас на кратичко историята на моя позната, която в момента е бременна.
Тя е на 33 - 34 годишна възраст. Има голямо дете от първия си брак. А сега, от няколко години, е с втория си мъж и от доста време правеха опити за забременяване. Все не се получаваше и тя го отдаваше на стреса, на който е подложена постоянно в работата си. Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. :bfp1: Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.
Тя е позната по-скоро на майка ми и по-малко на мен. Така че, когато майка ми ми разказа това, ми се доплака. :balk_145: Кога ще ми се случи и на мен?!? Проблемът ми е, че аз не се примирявам с мисълта, ей така, да си остана без деца и да намеря щастието в нещо друго, например в кариерата. Е, да ама всичко е въпрос на ценностна система. А в моята - приоритет има семейството и мечтаните деца.
Желая на всички ви по-скорошна бременност!
-
Разбира се, че ще ти се случи! И разбира се, че е нужно здраве и спокойствие! Вярвам, че много скоро ще се зарадваш истински и ще ни зарадваш! Късмет, мила! :bighug:
-
Може и проблемите да са на психическа основа.наистина това непрекъснато напрежение дали сега ще стане,страхът от ново разочарование страшно много ни натоварват,но повечето от момичетата ,които аз познавам са забременели след остановен и отстранен проблем,на половата система.да наистина трябва да бъдем по-спокойни,но никога да не се примиряваме с мисълта ,че няма да забременеем.аз вярвъм ,че всички ще станем майки. Е нека това да не ни става фикс идея,за да не пропуснем и другите хубави мигове в живота си .пожелавам ти успех.и дано по-скоро се похвалиш :bfp:
-
Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. :bfp1: Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)
-
Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. :bfp1: Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)
:ask: :good_post:
-
Имам приятелка, която 5 години се скъсаха да я изследват, дори се оказа, че картината на част от хормоните й, не съм питала кои, е като при ранна менопауза, а тя беше на 28-29 години. Живееха в един апартамент с родителите й. Не се разбираха е слабо да се каже. Миналата година най-накрая се преместиха в новото им жилище. Месец преди преместването успя да си смени работата. Още първия път като са правили секс в новия си дом тя забременя и този юни роди момченце. Историята е показателна сама за себе си и няма да я коментирам.
Вярно е, че психиката влияе на всичко това. Аз обаче знам,че природата си знае работата и когато живееш на предела на възможностите си физически и психически е малко вероятно да забременееш. Не сме животни, но при някои видове, когато липсват достатъчно храна, сън, вода и територия плодовитостта намалява, какво остава за хората, които и без това са с по-слаба репродуктивна система.
Иначе, подкрепям момичетата, че е добре да си наясно затова накакво се дължи липсата на бебе. Овулация имаш ли, тръби проходими ли са, спермата на мъжа как е. Ето такива неща трябва да се знаят и после чак да с говорим за незабремняване на нервна почва.
Гласувай за мен и моето бебе Инвитро на http://www.bankazaidei.com/?p=top&id=981&s= (http://www.bankazaidei.com/?p=top&id=981&s=)
-
мисля, че ако вярваш, че проблемът ти е психологически, така само задълбочаваш психологическия проблем. не знам дали стана ясно :)
ако непрекъснато мислиш как да се оттървеш от мислите, задълбаваш още повече. по-добре да си направиш нужните излседвания, да се стараеш да гледаш трезво на нещата, а ако имаш стресови ситуации и напрежение в живота и в работата - да се стараеш да ги избягваш, не защото искаш да имаш бебе, а защото е много по-добре за твоето здраве и пълноценен живот.
иначе със исгурност има хора, при които проблемът е психологически, но има и много други хора, които имат физически проблем и трябва да го отстранят, и това няма смисъл да се отрича
-
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)
:good_post: Розичке, много питаш, както винаги и много мислиш. :lol:
Не знам защо битува мнението, че психологическият проблем е по-сериозен от гинекологичния или изобщо от някакъв соматичен репродуктивен проблем. За мене е точно обратното. В крайна сметка, при липсващи тръби, при силно нарушена сперматогенеза и т.н. шансовете са много по-малки или дори никакви в сравнение с психологически проблем. Ако беше така, ако повечето проблеми бяха на психическа основа, просто щяхме да имаме много психотерапевти и малко репродуктивни специалисти.
-
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)
:good_post: Розичке, много питаш, както винаги и много мислиш. :lol:
Не знам защо битува мнението, че психологическият проблем е по-сериозен от гинекологичния или изобщо от някакъв соматичен репродуктивен проблем. За мене е точно обратното. В крайна сметка, при липсващи тръби, при силно нарушена сперматогенеза и т.н. шансовете са много по-малки или дори никакви в сравнение с психологически проблем. Ако беше така, ако повечето проблеми бяха на психическа основа, просто щяхме да имаме много психотерапевти и малко репродуктивни специалисти.
Браво, Мели. Много точно си го казала. За съжаление (или може би пък- не, не знам) има много хора, при които проблемът съвсем не е психологически.
-
Zlatulka, само оправих цитата, да не помислиш, че съм ти редактирала мнението. :)
-
няма проблем. Аз не съм мн. добра в цитатите, :oops: така че не се сърдя :D
-
здравейте и от мен,
искам да споделя нещо във връзка с психическите проблеми.
Оперирана съм 1999 г. Със съпруга ми живеем заедно от 5 години.Една година след като бебето не се получаваше, тръгнахме по лекари. Всички ме преглеждаха и казваха различни неща, но нито един не посочи конкретено нещо, което трябва да се лекува. Накрая лекарят, който ме оперира каза : "Защо не пробвате инвитро. възможно е при вас проблема да е на психическа основа" . Препоръча ни д-р, който не беше акушер-гинеколог, а ембриолог. Когато отидохме при него той ни каза:"Да направим една инсеминация и след това инвитро, ако не се получи. И двете се оказаха неуспешни. сега след толкова време ние отново решихме да опитаме и отидохме при д-р Стаменов. И той ни назначи изследвания и цветна снимка на тръбите. Сега аз си давам сметка, че нито един от лекарите, при които сме ходили не ни е назначавал изследвания , нито цветна снимка. А в същото време ми изписваха костилбегит и какво ли не без дори да ме правят фоликулометрия. А лекарят, при когото ходих се опитваше даже да ме убеди, че всичко е от претоварване, от много работа и ангажименти. Даже ме беше посъветвал да си сменя работата.
Слава богу, че намерих този сайт и се запознах с преживените от момичетата неща и разбрах, че важното е да разбираш и осмисляш, това което ти се случва, да намериш правилния път по който да вървиш, а не да се луташ в тъмното.
Сигурно и психическото натоварване си оказва някакво значение, но първо трябва да се намерят основните причини за неуспеха и да се отстранят.
Надявам се, че аз вече вървя по правилния път. Направих си хормоналните иследвания. Септември ще направя и цветна снимка.
От всичко, което прочетох тук за д-р Стаменов, се надявам, че и на нас ще ни помогне да осъществим мечтата си за едно :babyflips:
:blowingdust: :blowingdust2: :sleepingbabyboy:
-
Накрая се примирила с мисълта, че няма да има повече деца. Казала си: "Ами, това ще е! Явно няма да забременея и толкова..." И веднага на следващия месец взела, че забременяла. :bfp1: Е, аз тук няма да коментирам. Видно е, че проблемът е в мозъка, а не в половата система.
Аз не разбрах правили ли са някакви изследвания, или просто така се е примирила жената и после взела, че забременяла. И освен това как е видно че проблема е в мозъка, а не репродуктивен също не ми стана ясно :)
Ами, доколкото зная, тя не се е изследвала и не е провеждала лечение, например да лекува стерилитет. Тя има дете на около 10 год. от първия си брак. Продължително време правят опити за дете с настоящия и партньор. Тя го отдава на напрежението на работното място. Твърди, че от тоя стрес, от постоянните проблеми, не можела да се отпусне и желаната бременност да се случи. Когато се "предала" вече, чудото станало.
А при мен май се превръща в идея фикс - това да забременея :x
-
мисля, че ако вярваш, че проблемът ти е психологически, така само задълбочаваш психологическия проблем. не знам дали стана ясно :)
ако непрекъснато мислиш как да се оттървеш от мислите, задълбаваш още повече. по-добре да си направиш нужните излседвания, да се стараеш да гледаш трезво на нещата, а ако имаш стресови ситуации и напрежение в живота и в работата - да се стараеш да ги избягваш, не защото искаш да имаш бебе, а защото е много по-добре за твоето здраве и пълноценен живот.
иначе със исгурност има хора, при които проблемът е психологически, но има и много други хора, които имат физически проблем и трябва да го отстранят, и това няма смисъл да се отрича
Пипи и Мели,
Конкретно в моя случай ситуацията е следната:
Аз забременях миналата година на 7ми или 8ми април. Родих на 7ми декември, 2006 късно през нощта. Какво се случи с бебето? Не ме питайте! :( Финалът беше трагичен. така или иначе, сега нямам дете. от 8ми декември си мечтая за нова бременност. Мъжа ми каза, че на мен явно ми е нужен "заместител" на детенцето. Може и така да се каже... Първият път е станало случайно, а сега, когато го искам, не става :oops:
-
:good_post: Розичке, много питаш, както винаги и много мислиш. :lol:
Ми какво да направя, явно и това ми е проблем на мен, че не става "чудото". :lol:
Продължително време правят опити за дете с настоящия и партньор. Тя го отдава на напрежението на работното място. Твърди, че от тоя стрес, от постоянните проблеми, не можела да се отпусне и желаната бременност да се случи. Когато се "предала" вече, чудото станало.
Tия чудеса най-ги обичам :)
А аз се чудя при мен що не ставало.....ми няма стрес.
Това ми е проблема на мен.
Дано сега като съм доста заета и имам много работа
стреса и натоварването ми окажат влияние и стане ЧУДОТО :lol:
С най добри чувства: Вени
-
За мен има и случаи, когато стерилитета е на психическа основа. Аз познавам няколко семейства, които след като са си осиновили детенце си имат свое. Жените са забременявали веднага след осиновяването, а едната е забременяла още докато тече процедурата по осиновяването. :ask:
Имам приятелка, която след 7 години забременя след втори опит инвитро, и познайте....... 8 месеца след раждането забременя по естествен път. Сега се шегуваме, че преди плачеше за това , че няма дете, а сега" реве" от деца :wink:
-
Не вярвам, че има такова нещо като психически проблем за забременяване или неизяснен стерилитет! Това казват лекарите, които ги е срам да си признаят, че не знаят какво да направят. Подобни твърдения ме отдалечиха с 10 години от моето бебе.
Доколкото съм чувала, случаите, когато жените забременяват след осиновяване си имат своето научно обяснение. Както и всичко останало.
-
С тази разлика, че науката е тази, която обяснява природните закони... след като хората "открият" механизма, по който се случват нещата.
Затова лекарите в някои случаи са безсилни. :)
-
Харесва ми как звучи. Но смисълът е същия.
-
Доколкото съм чувала, случаите, когато жените забременяват след осиновяване си имат своето научно обяснение. Както и всичко останало.
Исках само да кажа, че не винаги има обяснение.
Не само за стерилитета, а по принцип.
-
Винаги, когато видя такава тема знам, че не рябва да я чета, ама пустото любопитство... "Какво ли ново са измислили пък сега!"
Вижте само как звучи темата "За жалост, при много от нас, проблемът е психически, а не гинекологичен"
Първо запетайките - биха били така, ако смисълът на казаното е "За жалост проблемът е психически", а "при много от нас" е вмъкнато изречение. Това ме навежда на мисълта, че това "при много от нас" е сложено, само за да омекоти изказването. Да не е прекалено крайно... Е на това бих отговорила... "За жалост, при мноооого повечето от нас проблемът е гинекологичен". За да не е толкова безмислено това, което казвам слагам повечето. Защото много от нас могат да са 5 или 500, или 50 хиляди, или 90%.
И второ между психически и психологически има разлика. Ако имаш чувството, че говориш с идиот, най-вероятно и този отсреща си мисли същото. Така че, ако идеята е, че много от нас са идиоти... ами никой няма да спори с теб за това...
-
Милена, съжалявам за загубата ти.
не съм искала а те обидя, нито някое друго момиче от форума, сиурна съм. просто когато има проблеми е по-добре да потърсиш лекарска помощ, вместо да си мислиш, че е на психологична основа. нещата се развиват и се променят. и решение винаги има. потърси го, не се предавай на отчаянието и самосъжалението!
-
Доколкото съм чувала, случаите, когато жените забременяват след осиновяване си имат своето научно обяснение. Както и всичко останало.
Исках само да кажа, че не винаги има обяснение.
Не само за стерилитета, а по принцип.
Не винаги има обяснение. За стерилитета обяснение няма в 10% от случаите, това е сухата статистика. Но за останалите 90% има. А "по принцип" със сигурност за много повече неща няма обяснение - е, може би лично аз нямам. :)
-
Пипи и Мели,
Конкретно в моя случай ситуацията е следната:
Аз забременях миналата година на 7ми или 8ми април. Родих на 7ми декември, 2006 късно през нощта. Какво се случи с бебето? Не ме питайте! :( Финалът беше трагичен. така или иначе, сега нямам дете. от 8ми декември си мечтая за нова бременност. Мъжа ми каза, че на мен явно ми е нужен "заместител" на детенцето. Може и така да се каже... Първият път е станало случайно, а сега, когато го искам, не става :oops:
Съжалявам за това, което си преживяла, Милена. Уважавам желанието ти и няма да те питам какво е станало. Аз лично бих се опитала да ти помогна, а и другите хора също, ако не искаш със съвети за изследвания, поне с морална подкрепа. Все пак помисли дали няма проблем, който да се крие в причините, довели до злополучния изход от бременността ти.
-
Психологически или не проблемът си е проблем! Вероятно все някога през всичките ни 17 години съпружески живот не съм мислела за забременяване и съм била много спокойна... Но как да забременея когато водя полов живот само със съпруга си, а той за жалост е с азооспермия?! :balk_144:
-
Присъединявам се към мислещите , че в дъното на проблемите може да е психиката. Аз също отдавна ходя по изследвания и ето-направила съм всички и няма проблем. В началото лекарите ми казваха че няма такъв случай да не става заради стрес и прочее, но сега самите те ми го казват ,ненамирайки друга причина. Както и да е. Септември надявам се и аз ще съм на инвитро, а за там ми казаха че психологията нямала значение. Да видим.Божа работа. Според мене всичко има значение.И стрес , и работа, поведение на съпруга/който обикновено припира и с това вреди повече/, и постоянното ни мислене за бебе, от което не можем да се отърсим никак си. Всяка вечер сънувам змии вече от 6-7 месеца.В съновниците пише че змията е бременност ако я сънува жена. Така че подсъзнанието ни си играе с нас както си иска.Не го отричайте. Предполагам всяка от вас е гледала поне един филм или чела поне една книга за силата на подсъзнанието. Това са доказани от медицината неща, както и хипнозата която е била дълго време отричана а сега е част от медицината.Мога да ви изпиша хиляди случаи за примери. А, сетих се нещо. След масата изследвания миналата година Май месец забременях след като се отърсих от кошмара да живеем при майка ми и си купихме жилище. Олекна ми някак си, заехме се със новото жилище, спряхме за миг да мислим за бебе и то стана.Е, оказа се извънматочна, но поне е имало причина тогава и моменти да не мисля за бебе. Сегя няма нищо ,което да ме погълне дотолкова че да не мисля за бебе и затова разчитам на инвитрото
-
Присъединявам се към мислещите , че в дъното на проблемите може да е психиката.
...
Предполагам всяка от вас е гледала поне един филм или чела поне една книга за силата на подсъзнанието. Това са доказани от медицината неща, както и хипнозата която е била дълго време отричана а сега е част от медицината.Мога да ви изпиша хиляди случаи за примери.
Кисиел, аз лично не отричам, че проблемът може да е психологически. На 100% съм съгласна с изказването ти.
Подразни ми категоричността на заглавието на темата. Сигурна съм, че тук всички знаят, колко е важен психологическият момент и колко силна може да е психиката както в едната така и в другата посока.
-
Съгласна съм че психологически фактор е много важен ,но когато има сериозен проблем колкото и да се успокояваме ,без намеса на специализирани медицински лица сме безсилни!!!!!
-
мдаа. а за още по-голямо съжаление при много повече от нас проблема е гинекологичен, а не психологичен...
-
Милена, съжалявам за загубата ти.
не съм искала а те обидя, нито някое друго момиче от форума, сиурна съм. просто когато има проблеми е по-добре да потърсиш лекарска помощ, вместо да си мислиш, че е на психологична основа. нещата се развиват и се променят. и решение винаги има. потърси го, не се предавай на отчаянието и самосъжалението!
Скъпа Пипи,
Не съм се обидила ни най-малко.Според АГ прегледите и ехографиите - абсолютно всичко ми е наред. А и аз не съм се предала в никакъв случай. Всеки месец си мечтая да не ми дойде. Ето и сега също. Дори си въобразявам на моменти, че съм бременна, защото по някой път ми се повдига, имам киселини, вие ми се свят,... и все едни такива признаци на бременност. Правя си тест, а той всеки месец е :bfn:
Късмет на всички ви! :)
-
Незнам какво значи за вас психологичен проблем но аз вече се убедих че го имам.
Омъжих се млада първите 3г. не мислихме за деца (нормално) после всички започнаха да ни казват "Хаиде време ви е вече".
Добре. Започнаха опити първата година нищо бях спокойна имах ме време. Втората нищо. Станаха 5г. брак и вече сериозни одумки че не забременявам. Притесних се Уплаших се. Разбира се за свекървата бях аз виновна започнах да чувам оттук отам какво е говорила. Малко караници малко скандали така мина следващата година. Беше време за "лекарите" месеци изследвания а през това време тормоза не спира и мъжът ми не се изследва. накрая когато се разбра че при мен няма проблем доиде и неговият ред нищо особенно "лениви сперматозойди", но виновната че ниямаме деца все още бях аз. Какво спокойствие аз на 25г. бях станала кълбо нерви. И един ден ми писна сбрах си багажа и си тръгнах никога не се върнах.
Скоро доъде другия човек в живота ми зживяхме заедно аз се оспокойх никой не ме караше да забременея. Естествено бяхме говорили за това но първите две години не. Реших аз че вече близо 27годишна ми е време. Неставаше Няколко месеца пак се Уплаших.
Заболяха ме очите дотолкова че ослепях почти. Лежах в болница системи и много лекарства не мислих за нищо друго освен да си оправя очите. Оправих се за момент и излязах от болницата но с абокат секса беше тема табу е направихме го няколко пъти които се оказали достатачни. БЯХ БРЕМЕННА. Без да мисля за това то се беше случило но го разбрах след като отново ми се влошиха очите и вече тръгнах по София. Бърза организация на свадба. Петък преди свадбата прокарвяване и аборт послв "весела свадба". След свадбата пълен срив и сега вече 1г. нищо . Минах вече почти всичко остана само инсеминация и ин втро. Всеки казва оспокой се нищо ти няма. Да бе да лесно е да се каже само този който го е преживял знае че докато не стане спокойствие няма.
Дано не съм ви отекчила стана дълго май излязах и от контекста на темата. Успех на всички и спокойствие за който мойе да си го осигори.
-
Не мога да се съглася, че психологическият фактор е по-малкото зло и по-лесно се решава проблема. Докато се стигне до психологическото обяснение на безплодието се минава през всички видове изследвания. Нашият случай явно беше нещо подобно- неизяснено безплодие 3,5 години, всякакви изследвания -кое от кое все в норма, неуспешни инсеминации и така стигнахме до инвитрото. Направихме изследванията, платихме си таксата и ...аз неочаквано за всички, а най-изненадващо за мен самата, забременях. Според лекаря е паднала психологическата бариера и съм си насочила съзнанието в друга посока, а именно предстоящата процедура и т.н. Така че ако това не е психологически фактор, не знам как иначе бих го нарекла. Желая ви на всички скоро да се докоснете до чудото на живота, независимо по какъв начин. :)
-
Naid27, нъпълно споделям думите ти: "Да бе да лесно е да се каже само този който го е преживял знае че докато не стане спокойствие няма."
И аз мисля, че ще бъда спокойна, тогава, когато стане - да съм бременна. А до тогава не мога да съм спокойна, та аз постоянно мисля за това. А по улиците - все бебета в колички. Ние и количката бяхме купили и все ми се привиждат такива като нашата. Заглеждам се по бебенцата и се разплаквам.
Дори мъжът ми веднъж каза, че искал първо да преодолеем някак си болката от загубата и да имаме "едно спокойно лято и на есен да правим опити за бременност." А аз му казах, че тогава лятото няма да е спокойно за мен... Много му се разсърдих тогава. :balk_146: Аз ще преодолея болката, едва когато отново съм бременна.
Е, сега вече и двамата сме на една и съща вълна, :00001754: но... чакаме stork-girl
-
И аз мисля, че ще бъда спокойна, тогава, когато стане - да съм бременна.
Скъпа, не е точно така. И аз някога така си мислех, "само да забременея........." Да ама не. Това не е всичко. Е хубаво забременях не веднъж, а три пъти и к`во от това. За това си мисля, че със забременяването не приключва притеснението, а напротив тепърва предстои. Е поне при мен е така.
-
момичета ,мисля че при мен нещата също са на психическа основа,защото нямам обяснения пре едни перфектни изследвания на мен и моя съпруг да не се получава!още повече че аз имам една неуспешна бременност.и аз съм на принципа първо с-вото ,а после кариерата!готова съм да зарежа работата си само и само да имам пълно с-во!дано скоро и аз да видя :bfp1:
-
Всяка вечер сънувам змии вече от 6-7 месеца.В съновниците пише че змията е бременност ако я сънува жена.
Касиел, не знам доколко може да се вярва на сънищата, аз лично съм малко скептична, но като спомена змиите веднага се сетих, че месеци преди да забременя сънувах три змии и бях доста уплашена. Въпреки, че имам съновник вкъщи не погледнах значението на този сън...оказа се обаче, че резултатът беше положителен,вероятно е просто съвпадение :)
-
Дори мъжът ми веднъж каза, че искал първо да преодолеем някак си болката от загубата и да имаме "едно спокойно лято и на есен да правим опити за бременност." А аз му казах, че тогава лятото няма да е спокойно за мен... Много му се разсърдих тогава. :balk_146: Аз ще преодолея болката, едва когато отново съм бременна.
Milena.b,
много съжалявам zа това, което ти се случило.
Мога да си представя какво иzпитваШ. Аz иzгубих дете в 20 г.с. и не можех място да си намеря, докато не zабременея отново. Ставах и лягах с таzи мисъл. Не можех да си простя, че бях толкова блиzо до мечтата да имаме дете, а всичко приключи така иzведнъж. И след като бях отново бременна не бях спокойна, тогава станах оЩе по-откачена. Умирах от страх всеки ден да не се случи неЩо и пак да го zагубя...
Не се сърди на съпругът ти, той е прав. Дай време на съzнанието ти да "преработи" случилото се и едва тогава тялото ти Ще е готово zа следваЩа бременност. Повярвай ми.
Пожелавам ти скороШни положителни емоции.
-
Най страшното е когато ти дойде цикъла и се сриваш тотално защото си мислела ето този месец стана. Тогава пак наново се стягаш до следващата ов. и новите надежди се раждат наново. Вкрайна сметка става доста трудно да оспокойш съзнанието си и да мислиш за друго нещо.
(Дори и морето на мен не ми помогна)
-
Аз мисля ,че психологическият проблем много често съществува и в комбинация с гинекологичния такъв.Да се успокоиш и да не мислиш прекалено за това е много трудно при желанието ,което имаме всички ние.Това обаче може да го разбере единствено човек,който го е преживял или преживява.Преди известно време ми беше странно ,как моя позната,чакайки да не и дойде, плачеше всеки път след отрицателния тест.Сега се чуствам виновна за това,че не съм я разбирала.Старая се да се владея и да не изпадам в депресивни състояния, ама подсъзнанието ми не се подчинява.Снощи например сънувам как мои приятелки (нямащи бебчета),са се сдобили и те, а само аз си нямах.Събудих се по едно време с едно такова тягостно чуство.
-
съзнанието ми вече сякаш се поуспокои,ако може така да се нарече,но подсъзнанието ми явно не.Много често сънувам как вече имаме бебе,дори една нощ така се изплаших-събудих се защото "виждах" едно мом4енце на 2-3 годинки до леглото.Такова сърцебиене получих...Този сън се повтори още няколко пъти...Събуждам се с чувството,че е наше,осиновено.Незнам...
-
Имам идея за нас, дето всички изследвания са ни наред а имаме психологичен проблем. Понеже медицината е преди всичко, и винаги трябва да има научно обяснение, да тръгнем и при невролози и психиатри. ! година пиене на антидепресанти и транквиланти няма да ни забави кой-знае колко. :lol:
Шегувам се разбира се, ако някой не разбере шегата да го подчертая. Решението е да махнем дразнителите, но често това е невъзможно.
-
За мен има и случаи, когато стерилитета е на психическа основа. Аз познавам няколко семейства, които след като са си осиновили детенце си имат свое. Жените са забременявали веднага след осиновяването, а едната е забременяла още докато тече процедурата по осиновяването. :ask:
Имам приятелка, която след 7 години забременя след втори опит инвитро, и познайте....... 8 месеца след раждането забременя по естествен път. Сега се шегуваме, че преди плачеше за това , че няма дете, а сега" реве" от деца :wink:
Така е то:
Плачи за деца....
Плачи от деца....
Аз вече искам да плача ОТ деца. :D
-
Психологически или не проблемът си е проблем! Вероятно все някога през всичките ни 17 години съпружески живот не съм мислела за забременяване и съм била много спокойна... Но как да забременея когато водя полов живот само със съпруга си, а той за жалост е с азооспермия?! :balk_144:
Смени мъжа. :D
Майтап де.
-
Здравейте на всички,които сте тук.Дойде и моя ред да разкажа своята история.Омъжих се на почти 23години и на третия месец след събирането ни аз забременях.След 9месеца родих едно здраво и красиво бебе.Отгледах го сама макар,че имах съпруг,свекър и свекърва до себе си.Не щеш ли докато се гледахме през двете години на майчинство,аз се разболях много тежко/имам хроничен глумерулонефрит тип IgA.Но както и да е сега съм в ремисия./Случи се също,че и през същия този период се и разведох и продължих да гледам детето си сама.И така още 7 години.След дълго търсене на нова сродна половинка,вече се намерихме и живеем заедно от 1год и 2 месеца.От януари се опитваме да си направим бебе,но за кой ли пореден път сме в стрес от същия период.И бебето не ще и не ще да става/а в същото време съм с нередовен цикъл още от момиче,и много лекари са ми казвали-като родиш,ще се оправиш.Нищо подобно-родих и не се оправих,само дето предменструалните ми болки изчезнаха/.Не губя надежда,че ще забременея,явно при мен стават нещата по-бавно или се дължи на стрес,незнам?!А може би трябва като първия път -да ида на море и там да забременея;).Та въпросът ми е-какво влияние може да окаже хроничното ми заболяване на цялата бременност и въобще с такова заболяване може ли да родя второ дете?Благодаря предварително на всички,които ще отделят внимание на моята история и ще ме посъветват по всякакъв начин.На всички,които се трудят за бебе желая огромен успех и дай Боже-"с един куршум,два заека"/т.е. с една бременност- две дечица/.Успех на всички!!!
-
Здравейте на всички,които сте тук.Дойде и моя ред да разкажа своята история.Омъжих се на почти 23години и на третия месец след събирането ни аз забременях.След 9месеца родих едно здраво и красиво бебе.Отгледах го сама макар,че имах съпруг,свекър и свекърва до себе си.Не щеш ли докато се гледахме през двете години на майчинство,аз се разболях много тежко/имам хроничен глумерулонефрит тип IgA.Но както и да е сега съм в ремисия./Случи се също,че и през същия този период се и разведох и продължих да гледам детето си сама.И така още 7 години.След дълго търсене на нова сродна половинка,вече се намерихме и живеем заедно от 1год и 2 месеца.От януари се опитваме да си направим бебе,но за кой ли пореден път сме в стрес от същия период.И бебето не ще и не ще да става/а в същото време съм с нередовен цикъл още от момиче,и много лекари са ми казвали-като родиш,ще се оправиш.Нищо подобно-родих и не се оправих,само дето предменструалните ми болки изчезнаха/.Не губя надежда,че ще забременея,явно при мен стават нещата по-бавно или се дължи на стрес,незнам?!А може би трябва като първия път -да ида на море и там да забременея;).Та въпросът ми е-какво влияние може да окаже хроничното ми заболяване на цялата бременност и въобще с такова заболяване може ли да родя второ дете?Благодаря предварително на всички,които ще отделят внимание на моята история и ще ме посъветват по всякакъв начин.На всички,които се трудят за бебе желая огромен успех и дай Боже-"с един куршум,два заека"/т.е. с една бременност- две дечица/.Успех на всички!!!
Здравей и добре дошла при нас!
Мисля си,че имаш още време за бебеправене.Малко е времето от януари насам,още повече при нередовен цикъл,което усложнява нещата.Температура мерила ли си?Тестове за овулация?Някакви изследвания?
-
Здравей, Лъвицата!
Съжалявам, но не зная нищо за болестта ти. Тук пишат и двама доктори: д-р Даскалова, тя във форума е Мели и д-р Даскалов. Д-р Даскалова на мен ми даде консултация тук в сайта.
И успех! Желая ти по-скоро "да удариш двата заека" и да няма проблеми, свързани със заболяването.
То и аз искам "2 заека", ама... :P
-
Привет,честно да си призная нокага не съм се занимавала с мерене на базалната температура.Винаги съм чакала,нещата да станат от самосебе си.Но май вече е крайно време да разбера какво става с мен отвътре :).Така поне ще мога да тръгна от някъде към причините за трудното забременяване.А пък и докторите ми казват,че щом веднъж съм забременяла и съм родила,няма причина да не стане отново.Само,че се питам-КОГА?Знам,че за тези неща трябва мноооооооого търпение и спокойствие.А как да стане това,като постоянно всички живеем в стресови ситуации?!?И все пак ще опитам като за начало с мерене на температурата,а после......после ще видим какво ще стане.Но искам да получа отговор на въпроса си за хроничното ми заболяване и евентуалното му влияние в/у една бременност.Отново благодаря на всички за вниманието.
-
А пък и докторите ми казват,че щом веднъж съм забременяла и съм родила,няма причина да не стане отново.
lavitzata74,това нещо въобще не е вярно!Освен спокойствие, трябва и действие!
-
Лъвицата,
това с меренето на БТ си е малко гадничко, разбира се, аз не го отричам. Докторите го препоръчват. Само да ти кажа, че ако не искаш да си бъркаш с термометъра тук-там, в аптеките продават тестове за овулация. Има един Clear Ovu Test. Той е уринарен и е в комплект с тест за бременност. А пък сигурно има и доста други марки.
-
А-а, да се похваля! Сега вече съм спокойна, защото съм бременна!
Желая ви го на всички и ви целувам!
-
Ей, Милена, честито!!!
От сърце - радвай се на всеки миг от тук насетне!!! Лека и безпроблемна!!! :balk_2: :balk_5: :balk_16:
-
А-а, да се похваля! Сега вече съм спокойна, защото съм бременна!
Желая ви го на всички и ви целувам!
Значи, наистина при теб проблемът е бил психически! :lol: Честито!
-
Ох, аз също се нуждая от психотерапията, решила проблема на Миленката preggo :lol:
Айде мила, ще чакаме в понеделник да кажеш и резултата от ЧХГ-то и да ти върви по вода бременността. :D
-
А-а, да се похваля! Сега вече съм спокойна, защото съм бременна!
Желая ви го на всички и ви целувам!
4estito!!! :babbycarrage:
-
du6ka ,
Така е, наистина проблемът при мен е психо, а не - АГ. Аз си го зная. Някъде по-назад в темата, бях писала накратко историята си. Аз много бързо се възстанових след раждането, правих си и цялостен АГ преглед - всичко ми е добре. С половинката ми - също. Трябваше да напривим генетични изследвания. Оказа се, че и те са наред. Между другото, последния месец бях на Клостилбетит, явно и той е помогнал. Дори и на психотерапевт ходих. Но това удоволствие струва 30 лв. за 40 мин. говорене. 3 пъти ходих и спрях.
А една приятелка наскоро ми каза по телефона, че съм психясала, когато и се обадих да я питам, дали в лабораторията на мъжа и правят бета ЧХГ.
От друга страна, наясно съм, че повечето от вас тук са с АГ проблеми. И не съм искала да обидя никого с формулировката на темата.
Момичета, желая ви да си излекувате АГ причините и по-скоро и вие да се зарадвате! :bighug: