www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: wassilena в Септември 08, 2005, 10:56:07 am
-
Някъде имаше такава тема, ама не помня тук ли или в друг форум. Ако е тук свиркайте :wink:
Въпросът е преди да разберете, че имате проблем какво сте мислили?!
1. Били сте убедени, че бързо ще стане бебето.
2. Страхували сте се, ме може да не можете да имате деца.
3. Не сте искали деца.
4. Не сте мислили.
-
Гласувах.
Избрах отговор 2. Още от началото предполагах че ще имапроблем. С лоша нагласа съм стартирала явно :(
Майка ми е имала проблеми с моето забременяване и от там и аз съм си мислела, че е възможно да се случи и при мен.
-
Не гласувах защото никой отговор не съвпада с мисленето ми. Създадох връзка с цела да ставам майка, но не съм си мислила че ще се получи от раз. Не съм и помисляла че ще има проблеми, просто смятах че до 3-4 месеца ще се получи.
-
Може да не мога да имам бебе. Така гласувах :(
-
Ние със съпруга ми се пазихме 1 година след сватбата!!!???? да ни пита човек, ама ето така се получи. Не съм си мислела че ще стане първия месец, но и не предполагах, че ще минат толкова години.....
Надявам се тая да е последната година ходене по мъките, ама само Господ знае!
Късмет и любов на всички пожелавам, каквото и да става!!!!!
-
Аз също не гласувах, защото като Ледена луна и аз не съм на 100 % за някой от отговорите. Не съм си мислила, че ще стане от раз, защото сестра ми също има проблем със забременяването, но в същото време не съм мислила и за кой знае какъв проблем. Минавало ми е през ума, че може и на мен да се случи да се забави детето, но все пак вярвах в щастливия край. И сега уж вярвам, но вярата ми малко почва да намалява :oops:
-
При условие, че и двете ми баби не са имали деца 2 години след сватбата. Майка ми е била с диагноза - не може да има деца. А аз със страшно нередовен цикъл от първия ден, в който ми е дошло. Мерене на температури пиене на хапчета по схема, по няколко вида, с шепи.
Имах голямото опасение, че може да имам проблем. И си мислих, че това е най-страшното, което може да ми се случи.
Абе някой да ми каже как да добавя още едно мнение в анкетата. Гледам, че Луната например не е намерила нейният отговор.
-
Добавих липсващия отговор.
-
Добавих липсващия отговор.
Благодаря!
-
И си мислих, че това е най-страшното, което може да ми се случи.
Tова все едно аз съм го писала :(
Дори и преди да решим да имаме деца съм си го мислела :( Ужас
-
И си мислих, че това е най-страшното, което може да ми се случи.
Tова все едно аз съм го писала :(
Дори и преди да решим да имаме деца съм си го мислела :( Ужас
И при мен беше така :( .Баба ми е забременяла на 5-тата година,а майка ми на 3-тата.На мен пък, от както ми дойде за първи път,ми иваше 2-3 пъти годишно.Случавало се е само 1 в годината да ми дойде.Е нямаше как да не си мисля,че ще имам проблем със забременяването.
-
Хммм :roll:...като се замисля е имало периоди, в които съм си мислила, че ще стане от раз, обаче и периоди, в които съм се притеснявала, че може да има проблем, в зависимост от настроенията, в които съм изпадала. Но гласувам с първия отговор, защото по-често ми се е въртял в главата. Тогава не бях толкова наясно какво точно може да ми попречи на забременяването и затова много бързо ми минаваха лошите мисли.
-
Никога не съм мислила, че ще имам проблем със забременяването. Но още като не стана първите 6 месеца започна дяволчето да човърка...и така зайчето изкочи. :evil:
Отговорих с пърата опция. Патица голяма :x
-
И аз гласувах - последната опция.
В живота всичко, което съм постигнала е ставало след много труд и усилия, затова и не се надявах да стане веднага, но че ще се забави чак толкова....
Моята майка не е имала проблеми със забременяването - тъкмо обратно. Сестра ми също. Само знам, че свекърва ми е забременяла на третата година, но вече не мога да я питам как и какво и е помогнало :cry:
-
Не мислих че ще имам проблем тъй като майка ми е забременявала толкова лесно.
Родила е три деца и направи аборт на 42... :?
-
Не само, че никога не съм си и помисляла, че мога да имам проблеми, но ..... понеже много се страхувах от лекари, инжекции, операции и ткака нататък, мислех,че ако трябва да се подлагам на лечение, по-добре да си остана без деца. Чудно как се промених за един ден. Щом разбрах, че имам проблеми легнах под ножа без да се замислям. Сега няма нещо, което може да ме спре.
-
Никога не бях ходила на лекари, даже се притеснявах да отида да не ми намерят нещо случайно. Като се оженихме не съм очаквала, че ще стане за 1-2 месеца, но си мислех, че ще стане поне през първата година. Да ама ... на гледай кво стана - минаха 4. И като ми взимат кръв за нещо ми е все едно, че се здрависваме - преди ми трябваше специална настройка за деня ако ще има нещо такова ... Важното е да стане!
-
Аз пък,като бях много малка/ок.5г./ веднъж пред блока чух децата да шушукат,че на големите жени им течало кръв и т.н.Разбира се,не повярвах!Това ми беше цялата информация за М.Майка ми нищо не ми беше казала и като ми дойде за пръв път много се уплаших.Тогава тя ми каза-"Ами това е съвсем нормално,значи че ще можеш да имаш деца!" А то какво излезе...Не съм мислела,че някога ще имам такъв проблем,но винаги съм казвала,че това е най-гадното нещо,което може да се случи на една жена.Може да ме е чул :twisted:
-
Аз да ви кажа честно никога не съм мислила, че ще имам проблеми със забременяването. Когато започнахме да правим планове за бебе с моя съпруг, те съвпаднаха с плановете ни да се оженим. И аз си казах: Брей, колко хубаво би било, ако съм бременна на моята сватба. Тогава въобще не предполагах, че може да се появи някакъв проблем.
Моята майка навремето е забременявала от раз и аз все си мислех, че на нея съм се метнала... Ама не...
Въпреки всичко аз продължавам да бъда оптимист. Както беше написало едно момиче от форума - ние ще бъдем майки, независимо дали ще си родим, или осиновим! Животът е пред нас!
-
Аз отговорих с първия отговор. Винаги съм вярвала, че ще стане от раз. Майка ми е забременяла с мен още преди свадбата и то от раз и аз наивно си мислех, че и при мен ще стане така. За късмет ли, за нещастие ли - стана. От раз, но се наложи да правя аборт. След това си мислех - е, аз веднъж вече я излъгах съдбата и стана от раз, защо да не стане пак. Да, ама не :( Съдбата ми беше подготвила изненада. И така 5 години се борихме с нея. Докато я надвих :lol: Вярвам, че и вие ще успеете!
-
аз винаги съм си мислила че ще забременея лесно-дето се казва от първия път ако не се предпазвам.затова и бях много страхлива в това отношение...и предпазлива.когато започнах връзката си с милен-настоящият ми съпруг-отново настоявах за предпазните средства(макар че той мразеше презервативите ги ползваше за да съм спокойна аз).дори след като решихме да се женим пак се предпазвахме....не ми се искаше да съм бременна на сватбата си и да ми е зле....каква ирония...като се сетя сега.....на сватбата от притеснение ми бе толкова лошо че много моменти ми се губят-добре че има касета и снимки :roll: :lol: след това една вечер просто реших че искам да започнем опитите...даже той се изненада......но вече година след това...нищо :!: а аз винаги съм си мислила че ще стане бързо-майка ми е забременяла месец след сватбата си.....а баща ми даже викал че е било много време.....знам ли---май много сме се вманиачили момичета...моя приятелка след година и нещо опити и изследвания накрая и писнало и се отказала да мисли за каквото и да е...след месец забременяла и сеха ноември ще ражда...толкова се радвам за нея ,като я видя все едно че аз ще раждам-така се радвам.тя ме успокоява че всичко ще е наред,просто трябва да спра да мисля за това.и аз така мисля.трябва да се успокоим и да не го мислим много......за да може в скоро време всички да се поздравим че ще имаме малки сладки бебчета :!: :babyflips:
-
Да си кажа честно, преди да се срещна са мъжа ми бях сигурна, че нямам никакви проблеми и, че ще забременея от раз. Когато го срещнах-той беше разведен с дете от друг брак, вече започнах да си мисля, че нещо ми има и така съм си родена. После се оказа, че причината не е у мен.
-
първия път стана от раз. бях сигурна, че и после ще е така. даже бях изчислила че трябва да спра да се пазя някъде м/у май и юни 2002, защото исках бебето да се роди на 03.03.03. колко наивна съм била...