www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Стерилитет при жената => Темата е започната от: Ledena_luna в Септември 15, 2007, 17:24:35 pm
-
Съжалявам, че до сега нищо не казах за операциите ми, от уважение към няколко лекари и защото не съм от хората които казват знаете ли колко ми е тежко, не обичам да ме съжаляват, виждам обаче че има момичета които повтарят моите грешки и мисля, че не е редно повече да си мълча.
И така, февруари месец 2006 отидох да си направя лапароскопия в Плевен при д-р Стойков. Имах очакване, че ще седнем да обсъдим, как ще се процедира при евентуални проблеми, тръгнах със съмнение за ендометриоза. Как е минала процедурата не знам, обичам да казвам проспах я защото един пациент не може да прецени колко добре лекаря си е свършил работата. Когато излизах от упойка си спомням само две от думите на д-ра, ендометриоза и золадекс, той е говорил вероятно с мен може и да ми е обяснявал нещо на само това помня, другото е че някой ме пита боли ли, аз казах да и ми сложиха обезболяващо. На другата сутрин ме изписаха, той бързаше да заминава за някъде, нищо не говорихме, нищо не разбрах. Взех си каквито документи ми дадоха и си тръгнах. Поговорихме с лекаря при който ходих до тогава а и след това, той ме попита къде ти е записа, нямам запис. Исках отговори, а нямаше кой да ми ги даде. Имах написани два сак то салпингса, които ме спряха да стартирам инвитро или инсеминация, много ми се искаше да избена Золадекса, но с тази диагноза нямаше как. На въпроса ми защо не ги махнахте, лекаря отговори, защото не съм дала съгласие за отстраняване на тръбите и слава богу. Докато бях там просто се почувствах като ничий пациент,. След третата инжекция трябваше да направя коремна операция за отстраняването на салпингсите, но в едно предаване гледах далеч по сериозни неща да се отстраняват с Лапароскопия. Започнах да питам и разпитвам предстоеше деня на репродуктивното здраве в Плевен, реших да чуя и мнението на д-р Александров, не успях тогава, но в последствие говорих с него. За золадекса, че можело да си го спестя чух чак когато бях поставила и последната си инжекция, ако знаех по-рано…. Реших да гледам напред, направих преглед всичко беше чудесно, правих и снимка и там нещата изглеждаха добре, д-р Александров каза няма смисъл да правим операция само за да видим какво се е случило на предната операция, трябваше да забременея естествено. Ходех в града, правих си фоликулометрия и хоп, след 3 цикъла кистата е пак там, същите размери на същия яйчник, нямаше какво да му мисля, лапаро и точка. И така отидох както бях писала и преди напълно спокойна. В болницата прекарах кратко, спомените ми са за някаква шега, по време на самата операция, после въпроса боли ли, боли, обезболяващо, след това реанимация, малко ми беше студено, а беше доста горещо в действителност, бях си будна но нямах сили да си държа телефона, подремнах си около час и след това започнах да звъня насам натам. След още час-два вече бях на кръчма, беше ми супер весело само мускулната треска на корема и лека болка в гърдите ми напомняше за операцията. Ако трябва да сравня с предишната си операция, не знам колко време съм била в реанимация, не знам кога точно са ме питали дали ме боли, но си бях в стаята на леглото, целия ден почти спях и трудничко ставах да ходя до тоалетна, трудно ми беше и прибирането до града, после не си спомням дните събота и неделя, лежах си в къщи щото бяха почивни. При втората както казах по-горе бях супер, на следващия ден отидох до болницата д-р Александров ми показа къде какво е имало, какво са махнали, т.е. имам си и запис. После цял ден се разхождахме из града, имах и рожден ден купувах си подаръци, празнувахме на плажа. Чувствах се уверена че вече всичко ще бъде наред, обзета от оптимизма с който д-р Александров винаги ме зарежда когато говоря с него, понякога ми се иска да му звъня всеки ден. Изводи няма да правя, всеки носи глава на раменете си.
-
Ledena_luna аз също правих лапароскопия в Плевен, но 2004 г. при друг доктор.
Направиха ми я за отпушване на тръбите, но и откриха и ендометриоза.
Аз също нямам запис сега от теб научавам, че има такова нещо.
Случайно дали ги съхраняват тези записи?
Незнам какво да кажа и какво да мисля вече?
Хубавото е, че ви има момичета да си помагаме.
Благодаря много за темата.
-
Не, просто не правят запис доколкото си спомням.
-
Луничке, :bighug:
-
Луничке желая ти бързо забременяване сега.Стискам палци вече всичко да е зад теб и само хубави емоции. Целувки
-
Благодаря! Пожелавам ти успех занапред!
:bighug:
-
Луничке,хубаво е че си написала какво се случи!Нека другите момичета прочетат и си направят изводи ,каде ще си правят лапароскопия и непременно да си изискват запис.
Желая ти много много щастие занапред!!!! :D :D :bighug: :balk_21:
-
Ledena_luna, напълно те разбирам и всичко написано от теб ми звучи доста познато. Много пъти съм мислела, че ако можех да се върна назад във времето щях да предотвратя много подобни безсмислени операции, случили се в живота ми. Но не сме вълшебници – не можем да го направим – надявам се само да бъдем полезни на момичетата, на които им предстоят такива. Да се поучат от нашите грешки.
1996г. – Фаталната операция:
Постъпих в болница с диагноза - киста на яйчника. Операцията беше коремна. Събудих се с един яйчник по-малко (тогава никой не ми го каза, разбрах го 6 месеца по-късно при контролен преглед). Всички казваха, че това е от най-леките операции, а се задържах в болницата повече и от най-тежките случаи.
След операцията вдигах температура 39/40, повръщах, болеше ме, всички казваха – нормално е след операция. На третия ден се оказа, че корема ми се пълни с кръв, беше първия ден, в който бях хапнала малко – та не можеше да ми се постави пълна упойка. Претърпях импровизирана процедура в болничната ми стая – наоколо се насъбраха доктори и сестри (една ми държеше краката, а друга ръцете) – отваряха по малко раната ми на корема и с пинсети набутваха вътре някакви дренчета, сложиха ми една превръзка и казаха да лежа по корем, за да се оттича кръвта. Болка вече не чувствах, бях претръпнала, а и един от докторите каза, че имам висок праг на чувствителност към болката... но като е така, трябваше ли да го изпитват колко точно е висок.
Не се получи с тези дренчета и на другия ден се озовах отново в операционната, събудих се с два маркуча в корема, които включвах към специален апарат, издърпващ кръвта. Бях отчаяна, безсилна, изтощена (постъпих в болницата 50кг, а си тръгнах 32кг) Исках само да се махна от тази болница и забравих да си взема епикризата . Шест месеца по-късно отидох на контролен преглед и след двучасово търсене на документацията ми се оказа, че всичко е изгубено.
2002г – Излишната операция
Постъпих в болница за диагностична лапароскопия, за да видим защо, не се получава така желаното забременяване. В сравнение с коремната оперция, тази беше доста по-лека. Дизгнозата – множество сраствания на тръбите с черва. Отпушена е тръбата към яйчника, а другата (излишната) е отстранена. Как се е случило последното незнам, като на цветната снимка тази година се видяха две тръби – за съжаление ненужната проходима, но много нагъната, а дясната с хидросалпингс.
2006г. – Операция по необходимост
Извънматочна бременност – и отново лапароскопия, за отстраняване на плода. Доктора каза, че е огледал отвътре и няма нищо притеснително, затова решихме да започнем инвитро без цветна снимка. За жалост беше неуспешно. Тогава настоявах да направим някакви изследвания преди следващият опит, но доктора ми каза, че не е необходимо и направо да започваме следващия опит. Добре, че не му се доверих и потърсих и друго мнение. Направих цветна снимка и се откри хидросалпингса на дясната тръба.
2007г. – Надявам се последната операция
Направих лапароскопия за отстраняване на хидросалпингса. Операцията мина леко, дали защото понатрупах опит или защото беше в частна клиника. Вече нямам тръби... имам само един яйчник + матка. Единственият ми шанс вече е инвитро.
Не спирам да вярвам, че някой ден ще имаме бебе, чудя се само защо трябваше да преживеем толкова болка и мъка и колко ли още ще трябва да понесем. Може да изглеждам крехка, слаба и ранима, но вътрешно съм силна и готова да се боря докрай!
Знам, че тук има много такива жени – желая на всички вас борбата скоро да приключи с най-сладката победа!
-
Направо изтръпнах като четох историите ви! Луничке, Миси, :bighug:
Вярвам, че сте на финалната права. Желая ви успех!
-
Миси, :bighug:
-
Луна, Миси, вярвам, че най-хубавото за вас ще се случи съвсем скоро.
-
направо си глътнах граматиката...
-
Бих искала да разкажа и моята история.
март 2005 - абразио за отстраняване на полип в матката.Откриха и малък миомен възел, който по думите на доктора не бил за притеснение.Ходене през 3 месеца на прегледи.През декември докторът ми каза, че с тази миома почти нямам шанс да забременея.Междувременно цикълът ми беше станал отново много обилен и болезнен.Смених доктора.
януари 2006 - откриха ми полип в матката с раземер около 10 см.Направиха ми хистероскопия.Миомата беше пораснала, но не беше премахната.През юни ми се появиха още 2 мимомни възела.Докторът, при когото ходех, каза да опитваме за бебе и да не се притеснявам.Пак ходех на контролни прегледи през 3 месеца.През януари 2007 направихме спермограма, беше наред.Цикълът отново започна да става гаден и продължителен.Отидох при друг лекар.Откри ми киста на десния яйчник със съмнение, че е ендометриозна.
март 2007 - направена лапароскопия.Резултат - киста на жълтото тяло на десен яйчник, проходими тръби.Миомата не я бяха пипнали.Но..."тя не е проблем за теб".Направиха ми и фенестрация на яйчниците.След лапарото започнаха зверски кръвоизливи всеки месец.Не можех да спя, да ям, да работя.Реших, че всичко е от миомата и че трябва да я махна.
юни 2007 - направена лапаротомия.Премахнати са 3 миоми.Отново имах киста на десния яйчник.За жалост се оказа ендометриоза.Сега съм на лечение с Диферелин.
Уморих се психически от доктори, болници, диагнози и т.н.Но не съм се отказала от мечтата си да имам дете, даже и две деца.Ще се боря докрай!
-
amina, успех!
:D
-
Луничке, Миси, Амина, прегръщам ви и ви желая скоро децата ви да се гордеят с вас!
Миличките, заслужили сте си щастието!
:balk_21: :balk_21: :balk_21:
-
а има ли някой който е правил лапаро в селена-пловдив,защото аз от там нямам запис
-
Ади прави лапаро в "Селена". Тя беше настоятелна и заради нея купиха записващо устройство. Но явно трябва да си искаш запис, за да ти го дадат.
P.S. Ади, слънце, извинявай, че отговорих вместо теб.
-
Направо изтръпнах, когато четях историята на Луна, Амина и Миси. Свалям ви шапка момичета и вярвам, че справедливост има и един ден ще възтържествува за вас и за всички останали, които тръпнат в очакване на детенцето. Преживяли сте много тежки моменти, но нали "това, което не ни убива, ни прави по-силни", а вие определено сте жени с главно Ж.
:youwoman:На мен също ми предстои лапароскопия и сега, след прочетеното, не мога да си намеря място от притеснение. Може би правилинят път е да намериш правилния лекар и правилната клиника, дано това да съм успяла да направя след две години мъки по различни "лекари".
Успех на всички ни и Господ да е с нас! :balk_81: :bighug: :crossfingers:
-
Идеята ми беше да разкажа с имена, за да си прави всеки сам сметката къде да ходи а не просто да си споделя историята, бих помолила и останалите да го направят.
-
а има ли някой който е правил лапаро в селена-пловдив,защото аз от там нямам запис
аз правих лапаро там ,при д-р Минев,по принцип там нямат записващо устройство,поне преди няколко месеца нямаха ,но по мое настояване осигуриха камера и записаха лапаро на касета.(анестезиолога е записвал по време на лапаро :lol:)
Ади прави лапаро в "Селена". Тя беше настоятелна и заради нея купиха записващо устройство. Но явно трябва да си искаш запис, за да ти го дадат.
P.S. Ади, слънце, извинявай, че отговорих вместо теб.
:balk_21: :bighug:
-
Тази най-гадната беше в Онкологичната болница - Дървеница, при доц. Кърлов
1996г. – Фаталната операция:
Постъпих в болница с диагноза - киста на яйчника. Операцията беше коремна. Събудих се с един яйчник по-малко (тогава никой не ми го каза, разбрах го 6 месеца по-късно при контролен преглед). Всички казваха, че това е от най-леките операции, а се задържах в болницата повече и от най-тежките случаи.
След операцията вдигах температура 39/40, повръщах, болеше ме, всички казваха – нормално е след операция. На третия ден се оказа, че корема ми се пълни с кръв, беше първия ден, в който бях хапнала малко – та не можеше да ми се постави пълна упойка. Претърпях импровизирана процедура в болничната ми стая – наоколо се насъбраха доктори и сестри (една ми държеше краката, а друга ръцете) – отваряха по малко раната ми на корема и с пинсети набутваха вътре някакви дренчета, сложиха ми една превръзка и казаха да лежа по корем, за да се оттича кръвта. Болка вече не чувствах, бях претръпнала, а и един от докторите каза, че имам висок праг на чувствителност към болката... но като е така, трябваше ли да го изпитват колко точно е висок.
Не се получи с тези дренчета и на другия ден се озовах отново в операционната, събудих се с два маркуча в корема, които включвах към специален апарат, издърпващ кръвта. Бях отчаяна, безсилна, изтощена (постъпих в болницата 50кг, а си тръгнах 32кг) Исках само да се махна от тази болница и забравих да си взема епикризата . Шест месеца по-късно отидох на контролен преглед и след двучасово търсене на документацията ми се оказа, че всичко е изгубено.
Тази беше в Майчин дом, д-р Новачков
2002г – Излишната операция
Постъпих в болница за диагностична лапароскопия, за да видим защо, не се получава така желаното забременяване. В сравнение с коремната оперция, тази беше доста по-лека. Дизгнозата – множество сраствания на тръбите с черва. Отпушена е тръбата към яйчника, а другата (излишната) е отстранена. Как се е случило последното незнам, като на цветната снимка тази година се видяха две тръби – за съжаление ненужната проходима, но много нагъната, а дясната с хидросалпингс.
В Тина Киркова, д-р Йорданов
2006г. – Операция по необходимост
Извънматочна бременност – и отново лапароскопия, за отстраняване на плода. Доктора каза, че е огледал отвътре и няма нищо притеснително, затова решихме да започнем инвитро без цветна снимка. За жалост беше неуспешно. Тогава настоявах да направим някакви изследвания преди следващият опит, но доктора ми каза, че не е необходимо и направо да започваме следващия опит. Добре, че не му се доверих и потърсих и друго мнение. Направих цветна снимка и се откри хидросалпингса на дясната тръба.
в Клиника Малинов, д-р Стаменов
2007г. – Надявам се последната операция
Направих лапароскопия за отстраняване на хидросалпингса. Операцията мина леко, дали защото понатрупах опит или защото беше в частна клиника. Вече нямам тръби... имам само един яйчник + матка. Единственият ми шанс вече е инвитро.
Не спирам да вярвам, че някой ден ще имаме бебе, чудя се само защо трябваше да преживеем толкова болка и мъка и колко ли още ще трябва да понесем. Може да изглеждам крехка, слаба и ранима, но вътрешно съм силна и готова да се боря докрай!
Знам, че тук има много такива жени – желая на всички вас борбата скоро да приключи с най-сладката победа!
-
март 2005 - д-р Троянчев в МЦ Тримонциум-абразио за отстраняване на полип в матката.Откриха и малък миомен възел, който по думите на доктора не бил за притеснение.Ходене през 3 месеца на прегледи.През декември докторът ми каза, че с тази миома почти нямам шанс да забременея.Междувременно цикълът ми беше станал отново много обилен и болезнен.Смених доктора - д-р Делев УМБАЛ Св.Георги Пловдив.януари 2006 - откриха ми полип в матката с раземер около 10 см.Направиха ми хистероскопия - д-р Ямаков УМБАЛ Св.Георги Пловдив.Миомата беше пораснала, но не беше премахната.През юни ми се появиха още 2 мимомни възела.Докторът/д-р Делев/, при когото ходех, каза да опитваме за бебе и да не се притеснявам.Пак ходех на контролни прегледи през 3 месеца.През януари 2007 направихме спермограма, беше наред.Цикълът отново започна да става гаден и продължителен.Отидох при друг лекар -д-р Росен Петров.Откри ми киста на десния яйчник със съмнение, че е ендометриозна.
март 2007 - направена лапароскопия от д-р Велевски в МЦ Здраве Пазарджик.Резултат - киста на жълтото тяло на десен яйчник, проходими тръби.Миомата не я бяха пипнали.Но..."тя не е проблем за теб".Направиха ми и фенестрация на яйчниците.След лапарото започнаха зверски кръвоизливи всеки месец.Не можех да спя, да ям, да работя.Реших, че всичко е от миомата и че трябва да я махна.
юни 2007 - направена лапаротомия - д-р Крумов УМБАЛ Св.Георги Пловдив.Премахнати са 3 миоми.Отново имах киста на десния яйчник.За жалост се оказа ендометриоза.Сега съм на лечение с Диферелин.
Уморих се психически от доктори, болници, диагнози и т.н.Но не съм се отказала от мечтата си да имам дете, даже и две деца.Ще се боря докрай!
-
и на мен след 2 кореми операции и 2 лапароскопии ми предстои още една коремна все за махане на кисти и този път ми се иска да е в пловдив иначе предишните ми бяха в софия при проф. Налбански и д-р Стаменов. Сега съм рещила при д-р Даскалов ама не зная къде той ми предлага в торакс , или селена помогнете ми да взема решение и в двата случая се дават пари и много нерви помогнете ми със съвет къде би било по добре
-
а има ли някой който е правил лапаро в селена-пловдив,защото аз от там нямам запис
аз правих лапаро там ,при д-р Минев,по принцип там нямат записващо устройство,поне преди няколко месеца нямаха ,но по мое настояване осигуриха камера и записаха лапаро на касета.(анестезиолога е записвал по време на лапаро :lol:)
Ади прави лапаро в "Селена". Тя беше настоятелна и заради нея купиха записващо устройство. Но явно трябва да си искаш запис, за да ти го дадат.
P.S. Ади, слънце, извинявай, че отговорих вместо теб.
:balk_21: :bighug:
аз правих на 20април,дали въобще има някакъв запис,или е трябвало преди операцията да настоявам?
-
КОТКА, аз ще правя лапаро при д-р Даскалов другия месец. Той работи вече в Медикус Алфа
-
Avi25,аз правих лапаро в Селена на 21.02.2007-тогава съвсем случайно,вече след процедурата,анестезиолога ми спомена,че след около седмица ще имат записвачка.Доста тъпо се почувствах.Съжалявам,че избързах с тази лапароскопия-благодарение на това,че никой нищо не ми обясни(а и аз не знаех доста неща),сега ми предстои втора.Лекарите,който наистина се занимават със стерилитет не се доверяват на епикризата или поне с тази епикриза не искат да започваме ин витро,а тука бяха готови още веднага.Та мисълта ми е,че обстановката и обслужването са добре в Селена,а и след лапарото се чувствах добре-физически!
-
аз правих на 20април,дали въобще има някакъв запис,или е трябвало преди операцията да настоявам?
с сигурност няма запис,трябвало е преди лапаро да настояваш!
-
Avi25,аз правих лапаро в Селена на 21.02.2007-тогава съвсем случайно,вече след процедурата,анестезиолога ми спомена,че след около седмица ще имат записвачка.Доста тъпо се почувствах.Съжалявам,че избързах с тази лапароскопия-благодарение на това,че никой нищо не ми обясни(а и аз не знаех доста неща),сега ми предстои втора.Лекарите,който наистина се занимават със стерилитет не се доверяват на епикризата или поне с тази епикриза не искат да започваме ин витро,а тука бяха готови още веднага.Та мисълта ми е,че обстановката и обслужването са добре в Селена,а и след лапарото се чувствах добре-физически!
а какъв беше при теб проблема,кой ти прави лапарото?
-
и на мен след 2 кореми операции и 2 лапароскопии ми предстои още една коремна все за махане на кисти и този път ми се иска да е в пловдив иначе предишните ми бяха в софия при проф. Налбански и д-р Стаменов. Сега съм рещила при д-р Даскалов ама не зная къде той ми предлага в торакс , или селена помогнете ми да взема решение и в двата случая се дават пари и много нерви помогнете ми със съвет къде би било по добре
Не е ли по-важно кой ще те оперира в крайна сметка, какво значение има в коя клиника, аз като обстановка харесвам Торакс, но никога не съм ходила в Селена.
-
Напълно съм съгласна с Ледена Луна. Аз предимно търсих лекар не клиника и ходя в МедикусАлфа заради д-р Даскалов, не заради клиниката. Вярно обстановката е хубава, служителите са любезни, но и доста скъпичка, може би повече от Торакс.
-
В днешно време трудно се намират лекари, на които да имаш доверие. Може би вече няколко пъти съм писала това, но вие ще ме разберете защо се повтарям. Надявам се сега да съм намерила правилния. След като мине операцията, ще пиша да споделя с вас и дано резултатът ме обнадежди за шанс да имам и аз дете.
-
и на мен след 2 кореми операции и 2 лапароскопии ми предстои още една коремна все за махане на кисти и този път ми се иска да е в пловдив иначе предишните ми бяха в софия при проф. Налбански и д-р Стаменов. Сега съм рещила при д-р Даскалов ама не зная къде той ми предлага в торакс , или селена помогнете ми да взема решение и в двата случая се дават пари и много нерви помогнете ми със съвет къде би било по добре
Коте, попитай за цените в клиниките или Док. След като Д-р Даскалов ще те оперира и там и тук избери по-ефтиния вариянт. В Селена е по-ефтино мисля.
-
Абе има значение и лапароскопа, с който ще се работи, така че спокойно можеш да обсъдиш с д-р даскалов, това, ако каже че няма значение, избирай евтиното, ако обаче има някакви други смущаващи неща, довери се на мнението му. доста често евтините неща излизат скъпи.
-
На мен ми правиха лапаро(извън маточна) преди 2 месеца в Майчин дом при Д-р Борисов.На 3-тия ден ме изписаха.Докторът е много добър и внимателен, и всички се държаха много добре.Сега съм много добре.
-
Misi, Amina, ужасена съм от историите ви. Не разбирам защо се налага един човек да премине през толкова много.... Нали уж всяко зло е за добро, значи много хубави неща ви предстоят, дано да са под формата на малки създания!
-
ЛУНИЧКЕ, МИСИ мисля че краят на трънливия път е съвсем близо. НАДЯВАМ СЕ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ДА ПИШЕТЕ В ТЕМАТА ЗА ДЪЛГООЧ. БРЕМЕНОСТ! :bfp1: :bighug: :bighug:
-
много разтърсващи истории прочетох
и на мен всеки лекар ми иска запис от лапарото, но уви д-р Стойков не прави такъв