www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: dencheto в Октомври 13, 2005, 11:53:34 am
-
Здравейте момичета,
Искам да ви споделянещо защото май само на вас мога да го кажа защото сте ми близки но по някакъв друг начин.
Сестра ми е по-голяма от мен, омъжена от 3 години но има определени пробелми и не може да забременее. Свекърва й постоянно я води по някакви изследвания и тя вече е развила отпорна реакция.
Преди време разбрах че ще имам бебе!:)
Когато й се обадих да й кажа тя реагира от сорта на "И какво от това?!?"
Знам че й е тежко, и че не иска да сподели с мен или с майка ни защото ще покаже по някакъв начин че свекърва я тормози но аз не съм иновна и имам малко право на споделена радост, а и ми е сестра!
Аз мислех че в този момент нищо няма да помрачи щастието ми но ето че можело!
Не знам защо обаче и майка ми не реагира така както очаквах! В момента имам нужда да говоря с някой който го е преживял и който ме обича и ще ми даде подкрепа! А по-гоялмо разбиране получавам от свекърва си!
В общи линии това е!
Не исках да ви товаря с това но исках да споделя с някой!
-
Денче,сестра ти знае ли за сайта?Защо не се опиташ да и помогнеш?Вместо да я тормози някаква леичка и да я мъкне насам - натам,защо не поговориш с нея,все пак ти е сестра,а тук ще намери цялата информация,която и е нужна.За останалото - всичко е в нейни ръце (и на мъжът и,разбира се :wink: )Не я съди,сигурна съм,че и е много тежко..не,че я оправдавам,но човек се променя страшно много борейки се със стерилитета.Чак не можеш да се познаеш,ти ли си онова наивно момиче..и какъв е тоя звяр дето живее в тебе.Опитай се да се поставиш на нейно място и да я разбереш.Подай и ръка и може да бременеете заедно,пък,кой знае? :)
-
Здравей Денче!
Първо искам да ти честитя че ще ставаш мама.Пожелавам ти една лека бременност.Относно сестра ти-Вярно е, че те е засегнала с тази нейна реакция, но всичко е резултат на положението в което се намира.Само може да поговориш с нея и така смятам, че ще започне да разсъждава по друг начин.
А ти не се тормози защото трябва да се пазиш.Все пак това е твоето бебче-толкова желано.
-
Aз ще отговоря от гледна точка на сестра ти, защото съм в подобно положение.
Когато моята сестричка забременя и ми каза, аз я прегърнах и и честитих :) С нищо не показах че вътрешно ме боли, че искам да съм на нейното място. Признавам си - няколко дни ми беше много кофти, но не за това че тя е бременна, а за това че аз не мога така като нея "от раз". Мина ми сравнително бързо, преодолях и това. Сега само вървя след нея и я съветвам, :) :) :) като по-голяма кака :) :) :) Вече го обичам това бебешорче, още преди да се е родило :) :) :)
Та с две думи исках да ти кажа, че на нея и е тежко и страда, НЕ за това че ти си бременна, вярвай ми тя много ще се ти се радва и ще мисли за теб. Страда защото тя не е бременна. Опитай се да я разбереш, наистина е много трудно. Но бъди сигурна че ще го преодолее и тогава ще бъде най-щастливата леля
А на теб ЧЕСТИТО !!!! Лека и безпроблемна бременност :)
-
Благодаря навсички!
-
Но не става! Звъннах й преди малко и тя ме пита какво правим? ловим ли зайци /понеже мъжът ми е ловец/?аз и казах че мъжете на бременните не ходят на лов защото има поверие че не трябва да убиват и тя ми каза "Не те е срам! Какъв номер му погоди на момчето!" :cry: :cry: :cry: :evil:
-
Но не става! Звъннах й преди малко и тя ме пита какво правим? ловим ли зайци /понеже мъжът ми е ловец/?аз и казах че мъжете на бременните не ходят на лов защото има поверие че не трябва да убиват и тя ми каза "Не те е срам! Какъв номер му погоди на момчето!" :cry: :cry: :cry: :evil:
Почнаха те хормоните и теб :) ;)
Ама тя се е пошегувала - не взимай всичко толкова присърце :) Ми пошегувай се и ти, не се натъжавай.
Ето ти един пример за отговор - "Нека и той разбере нещо от бременността :) :) :) :) "
-
тя се базика бе, Дени, то е ясно :D Недей толкова да преекспонираш състоянието си пред нея, споделяй важните и съществени неща.
Между другото какви изследвания са правили сестра ти? Говорили ли сте затова?
-
Тона който държеше ми е до болка познат! Не беше майтап повярвай! Ама то си е за нея! Аз няма да я притеснявам вече като иска да ми се обади!
-
Мисля че си е направила всички хормонални изследвания и всичко е ок! Зет ми си е направил спермограма и мисля че и тя е наред. Пи дуфастон за регулиране на цикъла и толкова!
-
Всеки си мисли, че неговата драма е най-голямата драма. За сестра ти проблемите около забременяването са най-голямата драма. За теб бременността е най-голямата драма. За майка ви сте еднакви. Тя иска както едната да е добре, така и другата. Убедена съм, че се радва за бременността ти, но ми се струва, че ще е още по-щастлива не ако ти не беше бременна, а ако и двете бяхте бременни.
И един споделен личен опит: аз нямам брята и сестри. Но мъжът ми има брат, на който преди 3 месеца се роди дете. Това ми е много болна тема. Засега отказвам да видя детето дори на снимка. Може да съм гадна кучка, но така ми се струва по-добре: хем щадя моите нерви, хем не насочвам завистта си и негативната си енергия към новото човече. А мъжът ми как се оправя -не знам-от роднините му постоянно пристигат писма с "как се усмихнала за първи път бебка", "какво изгукала", "как махала с ръчички"... все неща, които могат да ни бъдат спестени. Обаче тез роднини не се и досещат, че ние като ходихме да гледаме "Чарли и шоколадовата фабрка" ревахме и двамата, че сме сами в киното, а не с нашето дете. Та ето: за мен драмата с проблема е огормна, а за тях драмата около бебето е още по-голяма... Така става в живота.
Не кори сестра си. Не се натъжавай заради майка си. Постави се на тяхно място, помисли какво е. Бъди много търпелива, деликатна, тайничко всеки ден се моли и на сестра ти да се случи такова хубаво нещо. Тогава драмите ви ще се припокриват и ще си споделяте щастието.
И разбира се: честита бременност, лека и сладка!
Мари
-
Мила Дени,
ситуацията, в която си изпаднала е наистина доста сложна, но не е непреодолима. Съжалявам, че се чувстваш зле и не срещаш подкрепата от страна най-близките си хора за това щастие, което ти се случва. Но понякога хората въпреки че се радват реагират по болезнен начин и така без да искат обиждат близките си хора.
Всеки е егоист и във вашата ситуация разглежда ситуацията през призмата на собствените си чувства. Аз съм убедена, че твоите майка и сестра наистина много те обичат и се радват за теб. Просто в момента сестра ти може би преживява шок от новината, че си бременна. Разбери я - тя се бори дълги години за нещо, което ти сега го имаш, а тя не знае кога ще го има. Аз съм сигурна, че болката скоро ще отшуми и тя ще приеме положението такова, каквото е. Но и ти трябва да се постараеш. Не правете грешката да се отдалечавате една от друга. Опитайте да се радвате на това мъничко щастие, което расте в теб.
Поговори с нея. Вдъхни й сили. Кажи й, че е добре дошла сред нас.
Опитай - ще имаш успех.
-
Честно да ви кажа зет ми който е много готин човек като разбра така се зарадва все едно той ще става баща и ме разпитва как съм що съм, какво се чувствало и така и ми се струва че след като той може и на нея нямаше да и струва много да се зарадва поне малко а не аз да усещам тази студенина и пренебрежение! И понеже отказвам да мълча и да не споделям какво ми се случва за да не я дразня по-добре да не се виждаме известно време! Мъчно ми е но....!
-
А на всичкото отгоре кръстницата ми е на 32 години и и намериха преграда в матката която трябва да се махне за да може да има деца и това и го откриха съвсем скоро а и на мъжа и спермограмата не е хич хубава но тя се зарадва МНОГО и понеже е лекар ми обяснява всичко много подробно без даже следа от болка че тя в момента неможа да има това което аз имам!
-
Денче, хората са различни и реагират различно на живота и това, което им се случва!
Моят съвет към теб - не се огорчавай на сестра си, не я вини, а просто търпеливо изчакай, докато тя приеме твоята новина и я осмисли добре. Междувременно, както ти каза Сигнус, не преекспонирай пред нея състоянието си, бъди деликатна и тактична, говори за бременността си само, ако тя те попита. С времето нещата ще отшумят и тя ще се зарадва за теб! Не дълбай пропаст между вас заради това...
И ако обичаш сестра си - направи нещо за нея. Разкажи й какъв сайт си намерила, какви форуми, колко са ти помогнали момичетата там и я покани да ни посети.
-
Разказала съм и за сайта тя твърди че е прочела, така че нейна работа! Сигрно скоро ще и мине и ще го приеме но аз едва ли ще забравя за съжаление!
-
но аз едва ли ще забравя за съжаление!
Oooooooooooooo, така не бива .......... :(
Я се опитай да се поставиш на нейно място ...... Ама искренно и помисли - ти 3 години опитваш да забременееш, резултат 0. Тя забременява почти веднага ............ хууууубаво си помисли какво би почувствала в момента ................ Не казвай веднага "ще се радвам" Съжалявам че ще го кажа, но ти не можеш да знаеш какво и е на нея и мисля че най голямата ти грешка в момента е да се сърдиш и обиждаш!!!!
Помисли и за нея - наистина е важно!!!
-
Не знам! В момента ми е обидно! За после не знам! Ще видим
-
Дени, не си права. Но ти си знаеш най-добре. Постави се на мястото на сестра си и ще разбереш колко е трудно. Прочети още веднъж внимателно какво са ти написали момичетата.
-
Не знам! В момента ми е обидно! За после не знам! Ще видим
Абе момиче, като че ли си малко дете да те убеждават с играчки. Аз съм от тея бременните, дето след 5 години забременя. Такава, която виеше от мъка като всяко едно момиче тук пред поредния цикъл и пред това, че не е бременна. Аз също имам преграда в матката и никой не беше сигурен, че ще мога да имам деца, а на мъжа ми му казаха, че никога няма да стане татко. И след такава болка и мъка - как искаш някой да се радва от веднъж на такава новина. Моя брат идва с мен на всички изследвания, нищо че е мъж и няма работа там, но беше до мен и ме подкрепи във всичко, с което се борих. Рева с мен след контрастните снимки и се смя с мен когато разбра, че ще става вуйчо.
Вместо да се пречупиш и да и кажеш, че я обичаш и ще бъдеш с нея - ти се цупиш като бебе, на което са взели играчката. Я си представи дори за минута, че го няма това бебе, че никога няма да можеш да го имаш??? Как ще се почувстваш? Ами ако сестра ти се отчужди от теб и никога повече не сте заедно? Как ще се чувстваш ти, като знаеш, че детето ти има леля, а ти не можеш да го заведеш да я види?
Мъжете никога не осъзнават майчинството в тази сила, с която го осъзнава една жена. И това, че той се радва е добре, но никой не знае какво става в душата на сестра ти. Ако тя обича този мъж силно и истински, за нея болката е още по-силна, защото не може да го дари с дете. А какъв по-хубав подарък за човека, който обичаш от едно дете!!!
Помисли си върху това и не се цупи излишно!
-
Не знам! В момента ми е обидно! За после не знам! Ще видим
Абе момиче, като че ли си малко дете да те убеждават с играчки. Аз съм от тея бременните, дето след 5 години забременя. Такава, която виеше от мъка като всяко едно момиче тук пред поредния цикъл и пред това, че не е бременна. Аз също имам преграда в матката и никой не беше сигурен, че ще мога да имам деца, а на мъжа ми му казаха, че никога няма да стане татко. И след такава болка и мъка - как искаш някой да се радва от веднъж на такава новина. Моя брат идва с мен на всички изследвания, нищо че е мъж и няма работа там, но беше до мен и ме подкрепи във всичко, с което се борих. Рева с мен след контрастните снимки и се смя с мен когато разбра, че ще става вуйчо.
Вместо да се пречупиш и да и кажеш, че я обичаш и ще бъдеш с нея - ти се цупиш като бебе, на което са взели играчката. Я си представи дори за минута, че го няма това бебе, че никога няма да можеш да го имаш??? Как ще се почувстваш? Ами ако сестра ти се отчужди от теб и никога повече не сте заедно? Как ще се чувстваш ти, като знаеш, че детето ти има леля, а ти не можеш да го заведеш да я види?
Мъжете никога не осъзнават майчинството в тази сила, с която го осъзнава една жена. И това, че той се радва е добре, но никой не знае какво става в душата на сестра ти. Ако тя обича този мъж силно и истински, за нея болката е още по-силна, защото не може да го дари с дете. А какъв по-хубав подарък за човека, който обичаш от едно дете!!!
Помисли си върху това и не се цупи излишно!
:good_post:
:wave: :wave:
:balk_47:
-
Съгласна съм с Ганка и мисля, че малко преувеличаваш нещата. Наистина е голяма болката, когато с години чакаш бебче, а при някой се получава от един път. Така че просто се опитай да я успокоиш и да бъдеш ти до нея, защото повярвай ми, много боли..............
-
Съгласна съм с другите момичета, които са ти писали. Мисля, че гледаш много егоистично на ситуацията. Недей да се отдалечаваш от семейството си, защото ще имаш нужда от него. Детенцето ти ще е много по-щастливо ако има леля и баба нали? Сестра ти има нужда от много обич и подкрепа - покажи и че това бебенце ще е част и от нейния свят. Най-добре говори с нея открито и и помогни, вместо да я оставяш сама да се бори с проблема си и свекървата. Помисли, че ти можеш да получиш радост и подкрепа от толкова много хора - сигурно имаш поне 50 бременни/родили приятелки, които да се радват с теб. А сестра ти кой си има да е до нея при ежемесечното разочарование? Дано бързо да решите проблемите помежду си и да се радвате заедно!
ПС: Много добър съвет е да пратиш сестра си тук.
-
Аз да си кажа мнението: Чисто егоестичен е подхода на Данчето и не го оправдавам. Много ви се кефя на тия новите дето идвате тук, казвате колко огроменнн за Вас /и ние останалите се ангажираме да ви помагаме и подкрепяме/ е проблема да забременеете, после след малко време до около 5 месеца време тръбите на всички, че сте забременяли и искате същото внимание .
Не че не се радвам за всяко момиче, но ... Еми ... не става, драга!
Забременяването е спечелена битка, не война. Войната ще я спечелиш като ти изреве бебето в родилната зала. За моето присъствие тука съм видяла кви ли не неща, и искренно и от сърце НЕ ТИ ГИ ПОЖЕЛАВАМ!
-
лейди, ти си пич! :youwoman:
-
Благодаря Джам.
Ти също си пич, както всичк знаем! :D :D
-
Момичета,
след като вчера си написах мнението по постинга на Денчето, се замисли..... Ами да ви кажа честно и сестра й не е права. Съжалявам, че го казвам, но е точно така. Аз лично имам голям брат, който има две страхотни щерки - да са ни живи и здрави - и които аз ама адски много обичам. И никога и през акъла не бе ми минало да не ги поглеждам или да се карам с него заради това, че аз имам проблем, а в неговото семейство тези неща са ставали от раз.
Замислете се, че сестрата на това момиче реагира доста прекалено на тази новина. Ами Денчето също й е сестра - нека пък тя разбере нейната радост и да се стегне. не подкрепям нейната позиция да се заяжда с бременната си сестра или да й подхвърля някакви фразички.
Така че според мен проблема е и в двете. А майката пък не я разбирам грам. Тя какво? Би се радвала само ако тази дъщеря, която има проблем, ли забременее??? Аз недоумявам!
Също и за постинга на Мари!!! Мари, моят съпруг също има брат, на когото му се роди бебенце преди 6 месеца. При нас също са доста сложни отношенията, но аз никога не съм си и помисляла да не го виждам това дете. Напротив - за мен е удоволствие... Замисли се в каква ситуация поставяш съпруга си и дали това няма да се обърне срещу теб един ден! Казвам ти го, защото аз съм в подобна ситуация...
-
Също и за постинга на Мари!!! Мари, моят съпруг също има брат, на когото му се роди бебенце преди 6 месеца. При нас също са доста сложни отношенията, но аз никога не съм си и помисляла да не го виждам това дете. Напротив - за мен е удоволствие... Замисли се в каква ситуация поставяш съпруга си и дали това няма да се обърне срещу теб един ден! Казвам ти го, защото аз съм в подобна ситуация...
Извинявай, но познаваме ли се с теб? Колко знаеш за мен, за живота ми, за семейстовото ми? Благодаря, но съвет не съм ти искала.
ПП И, ауу... какво огромно възмущение от мен-чак пък 3 удивителни!
-
heart говоря от опит - трудно се приема подобна новина. Говоря за сестрата на Данчето. Наистина е много трудно и боли. Но това е на пръв поглед - аз съм убедена, че ще и мине и много скоро ще започне да и се радва. Просто - началото е адски трудно. Пак повтарям не е проблем самата бременност, трудното е факта че при сестра и става от раз, а при нея не. Боли - но това минава много бързо - при мен още след 2 дена, но хората са различни. Данчето трябва да има малко търпение.
Като луда търсих и се рових из нета, когато се появи проблем при сестра ми. Това бебе ще го обичам безкрайно много, въпреки това отначало ми беше много трудно. Признава си - зарадвах се много повече, когато моя близка приятелка след дългогодишна борба ми съобщи че е бременна. Сега вече се радвам и на двете еднакво, но трябва време да се преодолее това !!!
-
Съгласна съм с Лейди.
Данче, опитай се и ти да разбереш сестра си. Знам, и тя не реагира правилно, но повярвай ми, тя по този начин прикрива своята болка. Знам го от опит. И съм сигурна, че тя не ти мисли злото.
Аз също имам по-малка сестра и тя има две чудесни дъщери, вече доста големи. Много ги обичам и двете, като мои деца. Е, те се родиха преди аз да знам, че имам проблеми и въобще преди да започна опитите за бебе. Но не ми беше лесно, защото аз съм по-голямата сестра все пак. Не съм й показвала никога чувствата си по този въпрос, но честно казано сега мисля, че тя не е в състояние да ме разбере. И сега ме боли като си спомня как на една годишнина от сватбата ни майка ни пожелаваше "скоро и бебе", а сестра ми се обърна и каза: "аз не знам дали някой въобще иска бебе". Знаеш ли колко ме заболя. Замълчах и скрих сълзите си, но никога няма да споделя със сестра ми за нашите проблеми. Просто мисля, че няма да й стигнат до съзнанието.
-
Здравейте момичета,
прави сте за всичко това, което сте написали на Денчето,
но това, което мисля е, че думите ви трудно могат да бъдат осъзнати от нея. Единствено би разбрал човек, който е минал през този тежък път и е изпитал всичката тази болка, страх, мъка, ужас............безизходица / да не продължавам да описвам..../. Единствено този човек знае какво да каже, колко дъ бъде деликатен, пред кой, как да подкрепя и дава сила...
За това не обвинявайте денчето, тя просто не би разбрала, или по скоро ще разбере, но няма да осъзнае.
Бъдете силни момичета, не се предавайте.
-
Извинявай, но познаваме ли се с теб? Колко знаеш за мен, за живота ми, за семейстовото ми? Благодаря, но съвет не съм ти искала.
ПП И, ауу... какво огромно възмущение от мен-чак пък 3 удивителни!
Извинявай, не съм искала да те обиждам или пък да ти давам съвет. :(
-
Аз също съм изпадала в такава ситуация. Сестра ми е по-голяма от мен и си има едно дете, аз след почти 2 год брак, забременях, но направих аборт :cry: . 3 месеца по-късно разбрах, че сестра ми е бременна за втори път. Когато научих плаках много :cry: , и то не защото сестра ми е бременна, а защото не го научих от нея. Мъчно ми беше, може би от болката която изпитвах, може би от мъка, че тя не ми сподели, а уж сме близки, а може би защото в този момент го нямаше съпругат ми, да ми вдъхне кураж. Аз не и говорех, постъпих ужасно, но не след дълго и изпратих sms, защото ми беше много гузно, и я поканих на кафе. Тя ми каза, че и е много тъжно, но като има време ще дойде. Извиних й се, и сега чакам живот и здраве още един племенник или -чка, и съм много щастлива, и знам че ако е писано ще си имам бебче, но не мога да се сърдя на най-близките ми хора, за моята съдба.
-
много се извинявам, обаче изобщо не споделям преобладаващото мнение. аз съм в позицията на сестрата на денчето. и аз боря се да забременея от години. и аз съм по-голямата от двете. и при сестра ми се получи почти от раз. аз бях първата на която каза за първата си бременност (преди да каже на таткото дори). еми наистина не се сещам за нещо друго на което да съм се радвала повече. втория път бяхме заедно когато си направи теста и видях първа двете чертички. тя горката се разплака и не можа да се зарадва (мой ред било, не било честно). ако не беше бременна такъв бой щях да и хвърля за тия приказки. толкова и беше криво, че отново тя е бременна а не аз, та трябваше аз да се хваля вместо нея на всички. е как може такова нещо. просто не мога да си предсавя по-нормална реакция от това да се зарадваш че СЕСТРА ТИ е бременна. не проумявам как може да насаждаш вина в някой че той може да има нещо което ти за момента (или дори за винаги) не можеш да имаш. а още по-малко разбирам как можеш да постъпваш така със сестра си. и то докато е бременна. нима тази жена (сестрата) не знае от колко спокойствие и подкрепа имат нужда бременните жени. нима не им стига отношението на околните в транспорта, магазините и т.н. ами трябва и в къщи да го получават от най-близките, от тези от които наистина най-много боли... е ако това е начина да получиш, това което искаш...всички щяхме просто да се посърдим ден-два вместо да ходим по лекари и да търсим проблеми. майката изобщо нямам думи да я коментирам. ако аз бях забременяла преди сестра си и бях получила подобна реакция не знам дали някога щях да забравя или да преглътна. зарадвах се на бременностите на сестра ми (и на двамата ми племенници в последствие) не защото съм много благородна или защото щеше да ми се разсърди ако бях реагирала по друг начин, или не защото не ме боли че аз не мога да забременея, а защото така ми дойде от вътре - нормалната реакция според мен. не е нормално да се сърдиш на сестра ти, че е забременяла когато ти не можеш. не е нормално да се сърдиш на съседката, че кара колата която ти искаш, но не можеш да си позволиш. не е нормално да се сърдиш на някой че живее в къщата която ти си проектирал но няма как да си построиш. ми не може всички да имаме всичко веднага. дай тогава да се поцупиме малко пък да видим какво ще стане - може и нас да ни огрее.
-
ми не може всички да имаме всичко веднага. дай тогава да се поцупиме малко пък да видим какво ще стане - може и нас да ни огрее.
:good_post:
-
Таня, аз не мисля, че се приема трудно.
Аз забременнях извънматочно 2 месеца след снаха ми.
Нито за момент не са ми минавали подобни мисли, и не съм завидяла за нещо.
Самата тя изкара много тежка бременност.
Тя беше човека, който ми е държал ръката по време на операцията.
В крайна сметка това е детето на брат ми и снаха ми. Моя племеник. Как мога да си помисля каквото и да било негативно.
-
вижте, аз затова казах, че хора разни.
много от нас тук са в позицията на сестрата, но реагират различно.
аз затова призовах към малко такт и търпение в конкретния случай, с пълното убеждение, че нещата ще се наместят.
все пак, човек една сестра/брат има на тоя свят! за мен това е много силна връзка и не мога да си представя да бъде разрушена с лека ръка...
-
Евала, Джам!
-
Всеки си гледа от неговата камбанария, за съжаление и понякога е много трудно да реагираш правилно в такава ситуация. Понякога, ние дето имаме проблеми се озлобяваме срещу тези, дето получават всичко от раз, но пък никой не ни е виновен и затова се борим до край. Трудно е хем да си щастлив, хем да реагираш правилно в една такава ситуация. Но пък в семейството ако не те подкрепят - тогава кой???
-
Права си Ганке за озлоблението, но не мисля, че тук става дума за озлобление. Просто сестрата не че не се радва, но това още по-остро й напомня за нейния проблем и тъй като явно Денчето не е в състояние да я разбере, предпочита да се скрие и да си изживее сама своята си мъка.
Пък Денчето би могла да се напъне малко и да разбере това, вместо да иска сега и веднага цялото внимание да е към нея и само за нея. Все пак тя сега има повече положителни емоции и майката явно се стреми да помогне на детето си, което страда в момента. Не че е правилно да изолра другото си дете, но явно тя преценява, че то е добре сега.
Много е трудно и за майката на двете в такъв момент да прецени кой има повече нужда от нея.
Само да допълня, че винаги съм се радвала на сестра ми, когато е била бременна и нито за миг не съм й завиждала. Но това не ми е пречело да ми е тъжно за мене и да си изживявам мъката сама и скришно от близките ми. Явно не всеки е в състояние да скрие мъката си обаче.
-
Дени,Дени недей така.Моята сестричка също има дете.Когато ми каза,че е бременна аз също бях като попарена,но не го показах.Прегърнах я и и казах колко се радвам.това,че твоята сестричка не го е направила може да се дължи на това,че по друг начин си изразява чуствата.Сега имам племенник на 2год.и половина и безкрайно го обичам.Ще видиш,че и при вас ще стане така.ние правим опити още преди сестра ми да забременее и си представи какво ми е коствало този период.Това което най-много ме очудва е,че намесваш и кумата ти.Ако страдаш за всички кога ще се радваш на това което ти се е случило?Мисля,че се чустваш виновна,че си бременна и много те боли,защото искаш и те да се радват за теб,но всеки се е вглъбил в проблемите си.Дени,бъди щастлива,че чакаш бебе и не оставяй нищо да те тормози.Сега трябва да си най-прекрасната мама.Пожелавам ти лека бременност.Стискай палци и на нас да се случи :D
-
Днес станах леля за втори път, и повярвай те ми много, ама много съм щастлива, когато научих хубавата новина се разплаках от вълнение, от щастие. Затова не се сърдете на сестрите си, обичайте ги, защото те също много ви обичат и някой ден и ние ще минем от другата страна-да бъдем майки. Късмет на всички!!!
-
Браво,Мариелче!