www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: nandito78 в Ноември 13, 2007, 10:31:38 am
-
ТРябва ли да търпим?Как приемате отношението на хората към вас?Когато чуете реплика от сорта- ,,Които не му е писано- няма да има!,, или -това е естествен подбор! ,, или -ГОСПОД си знае работата!.. Как реагирате? Трябва ли да ни нараняват хора , които нямат представа какво е?
-
За съжаление, който не е преживял това, което ние преживяваме, не може да ни разбере. Именно затова не трябва да позволяваме да ни нараняват. Аз просто бих подминала такива реплики, дори бих казала че на този етап се амбицирам още повече като чуя нещо такова. Отношението на повечето от колегите ми към мен е общо взето като към болна от някаква странна екзотична болест.nandito78, опитай се да си над тези неща и се съсредоточи върху осъществяванито на твоята мечта, важното е близките ти да те разбират и подкрепят!
-
Сега да ви кажа какво ми каза една колежка.
До края на месеца ми предстои лапароскопия и ще съм в болнични.
И тя ми каза да ида да се оперирам в края на януари или февруари за да може тя да излезе в отпуска по Коледа.
И сега плюе зад гъра ми че и развалям отпуската.
Че аз да не отивам на почивка, или умерам от желание да ме оперират :(
На който не му е до главата му е много лесно!
-
точно за това ставa въпрос, народа е настроен да си гледа собствения задник,,,и тая екзаотична болест -да,,,хахаха ,,хем смешно -хем тръпки ме побиват, а най-интересното е , че като им дойде до главата , почват да те питат и са по-ниски от тревата!
-
mpia - не приемай толкова вътрешно тази твоя колежка... Дали операцията е поради нашите си причини, или поради някаква друга причина, тя щеше да реагира по същия начин... Това просто е един пълен егоист, на който ти си счупила хатъра...
-
Не трябва да търпим е моят отговор...
Всеки път когато някой ме засегне, не се свивам в дупката си, а му отговарям ясно.
Моите колежки са отвратителни на моменти. Понеже знаят, че ако ми кажат нещо лично веднага скачам- напоследък си траят. Но пък по цял ден говорят за децата си.
Аз гледам да различавам личните нападки, от разговорите им, от които просто ми става мъчно.
Ако аз съм в твоята позиция, щях да я изям тая. Просто щях да й обясня, че става дума за важна операция за мен, и никакъв компромис не мога да направя. Ще я попитам тя не би ли постъпила така на мое място. И ще 'благодаря за разбирането'. Айде нека си отвори устата за още....
Но всяка от нас е различен човек, с различни реакции. Аз съм доста зла, все едно другите са ми виновни за положението. При най-малък намек питам "Ти какво точно искаш да ми кажеш с това?" и после съжеляват. Аз не мога да си трая.
-
Аз съм акушерка-та колежката ми е много наясно къде и за како отивам
И въпреки това.............
-
аз отдавна съм разбрала, че разбиране не мога да намеря във "външния" свят...
много съм наранявана, много плаках...и в един момент си казах..."ами те просто не са наясно, няма защо да ги виня...нека си гледат живота"...и спрях да споделям с познати, спрях да обръщам внимание на "жаловитите" им погледи...просто ги елиминирах от живота си..
разбиране срещам единственно във форума тук, при хора, които вървят по моите пътища, които страдат искренно за нашите неуспехи и искрено се радват на успехите..сега тук е моят живот и моето обкръжение...и даже много си ми харесва така...защото няма злоба, няма фалшиви съжаления...
просто пренаредих живота си, съобразно моите интереси...
с две думи "турих си кепенцата и хич не ми пука от онази злоба на вън"
AIDA -възхищам ти се и се прекланям пред силния ти дух !!!
-
nandito сама избираш дали ще търпиш тези неща или не. Ако решиш, че не можеш повече да ги търпиш и си отстояваш позицията, ще избереш да не си от добрите.
Аз избрах да съм от лошите. В началото е малко гадничко чувството. Мислиш, че всички те гледат накриво. Ама сега се чудя защо изобщо съм си губила времето да съм добра. Еднакво лесно е да кажеш и да и не, повярвай.
А относно репликите - то е ясно, че никой що годе интелигентен човек няма да ги каже, така че, давай смело
Господ си знае работата - Ти ли се мислиш за Господ; кой е господ; от къде знаеш; или като крайна мярка - като гледам тебе, едва ли знае какви ги твори
Естествен подбор - като гледам как боклуците се плодят като зайците, а при такива умни хубави и интелигентни като мен не става лесно..., но това е положението, бездарието винаги е било по-агресивно от таланта
Ако не ти е писано, няма да имаш - ти ли ги пишеш тези неща; не знаеш какво е писано; ако ми падне този дето пише без да мисли... ;
И накрая - ей средновековието свърши преди няколко века, кварталните клюкарки не ти ли казаха
-
nandito сама избираш дали ще търпиш тези неща или не. Ако решиш, че не можеш повече да ги търпиш и си отстояваш позицията, ще избереш да не си от добрите.
Аз избрах да съм от лошите. В началото е малко гадничко чувството. Мислиш, че всички те гледат накриво. Ама сега се чудя защо изобщо съм си губила времето да съм добра. Еднакво лесно е да кажеш и да и не, повярвай.
А относно репликите - то е ясно, че никой що годе интелигентен човек няма да ги каже, така че, давай смело
Господ си знае работата - Ти ли се мислиш за Господ; кой е господ; от къде знаеш; или като крайна мярка - като гледам тебе, едва ли знае какви ги твори
Естествен подбор - като гледам как боклуците се плодят като зайците, а при такива умни хубави и интелигентни като мен не става лесно..., но това е положението, бездарието винаги е било по-агресивно от таланта
Ако не ти е писано, няма да имаш - ти ли ги пишеш тези неща; не знаеш какво е писано; ако ми падне този дето пише без да мисли... ;
И накрая - ей средновековието свърши преди няколко века, кварталните клюкарки не ти ли казаха
Много добре -ХАРЕСВА МИ!Колко щеше да е хубаво всички да мислеха като тебе!
-
Моята колежка също не бе възхитена от това, че в момента съм един месец болничен след лапарото. Имаме доста работа, е тя ми я праща по мейла и си работя у дома. Категорично съм заявила на работа, че това да имам дете е по- важно от всичко и няма да правя компромиси. Иначе и мен ме гледат странно и ми подхвърлят разни реплики, аз си ги отрязвам най- порядъчно и въпроса се приключва.
-
Навеждате ма на въпроса- всеки да се съобразява с всеки или никoй с никoй?!
НЕ Е ли най-важна ,,златната среда,,?
-
Ами ще кажа само това. Всичко в този живот се връща! Всичко! Така че, преди помислиш, кажеш или направиш нещо, трябва добре да си помислиш. Защото наистина се връща - и добро, и лошо. Като бумеранг. Този, който го запраща срещу теб, много скоро усеща силата му на този бумеранг. Дали с твоя помощ или по силата на някаква друга логика, ама му се връща на лошия лошотията. Иначе как ще я има хармонията в този свят. А иначе, колежките вероятно си говорят с неприязън за мен и моите отсъствия и злорадстват, че на тях такива работи не им се случват и не биха им се случили. Докато не знам за това, добре. Но разбера ли, не бих искала да съм на мястото на човекът, който стои срещу мен, защото в такива моменти не прощавам. На никого, за нищо. Защото и мен никой не ме е пощадил. И защото много боли!
-
Днес.
Стоя във фоайето на поликлиниката с бебето на приятелката ми в количката,бутам я назад-напред ( чакам приятелката ми да и напишат болничните)...И...Имам чувството,че целият свят знае,че това бебе не е мое,и че аз нямам свое и изобщо може и да нямам!Незнам защо,но си мислех точно това!Много ми е мъчно и болно...Много!Все имам чувството,че проблема ми е изписан на челото !Много пъти ми се е случвало да ми "посипят раната със сол"!Ужасно съм чувствителна на тази тема,но съм твърдо решена,че вече ще запушвам големи усти,които дрънкат без да съобразяват,че биха могли да наранят с думи!
-
...Все имам чувството,че проблема ми е изписан на челото !Много пъти ми се е случвало да ми "посипят раната със сол"...но съм твърдо решена,че вече ще запушвам големи усти,които дрънкат без да съобразяват...
Споко,мила!Ще притръпнеш! :wink: И аз бях така,обаче "Зачатие" ме "излекува"!Благодарение на безкористната подкрепа на момичетата тук,бързо излязох от черната дупка!Иначе по темата:"Никога не оставяй коня си в калта!" И в никакъв случай не си трайте! :grouphug2:
-
Баракуда е много права. Преди да открия форума бях като полна, вечно в депресия и мъка. Сега съм като нова, хорската злоба не може да ме засегне. Тука имам всичката подкрепа която ми е нужна!
-
аз отдавна съм разбрала, че разбиране не мога да намеря във "външния" свят...
много съм наранявана, много плаках...и в един момент си казах..."ами те просто не са наясно, няма защо да ги виня...нека си гледат живота"...и спрях да споделям с познати, спрях да обръщам внимание на "жаловитите" им погледи...просто ги елиминирах от живота си..
разбиране срещам единственно във форума тук, при хора, които вървят по моите пътища, които страдат искренно за нашите неуспехи и искрено се радват на успехите..сега тук е моят живот и моето обкръжение...и даже много си ми харесва така...защото няма злоба, няма фалшиви съжаления...
просто пренаредих живота си, съобразно моите интереси...
с две думи "турих си кепенцата и хич не ми пука от онази злоба на вън"
AIDA -възхищам ти се и се прекланям пред силния ти дух !!!
И аз постъпих така, повярвайте действа.
А на тези които се заяждат спокойно им отвръщах, че и те не са застраховани!!!
"Което не ни убива, ни прави по - силни"
-
"Зачатие" е нашето спасение. Само тук може да намерим подкрепа и разбиране, защото всички сме със сходни проблеми.
Благодаря Ви, че ви има момичета.
БЛАГОДАРЯ!
-
Отговорлите ми на тъпи реплики са според зависи. Не толкова от човека колкото от настроението ми. От любезно, но категорично отклоняващи темата, до откровено злобни.
На любимата ми реплика "ами деца няма ли да имате, то времето си върви" аз обикновено отговарям :" Така ли, ама аз не ставам ли по-млада с годините?! Божеее, добре че си ти да ми кажеш, че аз патката с патки нямаше и да се сетя даже". А на другата ми любима - " Знаеш ли колко е хубаво да имаш деца" - аз казвам " А ти знаеш ли колко е гадно майка ти да си отиде само на 54?". Гадно е колкото си щеш, но в моя случай понеже е вярно за съжаление, действа абсолютно безотказно. На никого и за нищо не оставайте длъжни, защото иначе просто си го трупате в и без това измъчените душици. А не го заслужавате.
-
...Все имам чувството,че проблема ми е изписан на челото !Много пъти ми се е случвало да ми "посипят раната със сол"...но съм твърдо решена,че вече ще запушвам големи усти,които дрънкат без да съобразяват...
Споко,мила!Ще притръпнеш! Wink И аз бях така,обаче "Зачатие" ме "излекува"!Благодарение на безкористната подкрепа на момичетата тук,бързо излязох от черната дупка!Иначе по темата:"Никога не оставяй коня си в калта!" И в никакъв случай не си трайте!
Е, това е. Баракуда е права. Аз бях на ръба и мислех 4е света се обръ6та. Но тук намерих сродни ду6и и малко по малко се съвземам. Отдавна не съм писала, но това ме "предизвика". Тези хора са жалки с техните странни и ло6и забележки. Горе главата и гледай да не им обръ6та6 внимание. Знам 4е 4удото 6те стане и вси4ки 6те бъдем маики, и то най-добрите. Успех мила.
-
И с близките не е лесно,,,като почнат ,,а какво точно ти има,,? ше се оправи ли ? ..е за да не съм пророк?!
-
Тези хора са жалки с техните странни и ло6и забележки.
Моя опит с "подобни" хора е показал, че изливайки злобата си волно или неволно, повечето от тях се опитват да избягат от собствените си проблеми.
-
"Зачатие" е нашето спасение. Само тук може да намерим подкрепа и разбиране, защото всички сме със сходни проблеми.
Така е. Хората, които не са минали през това, което преживяваме - не могат да ни разберат. Единствено тук намираме разбиране. Лошото е, че на моменти и Зачатие не може да ми помогне да се справя със страха и отчаянието :( Не знам ако и този опит е неуспешен...
-
Ами и мен са ме дразнили безбройните подобни реплики.
Например, моя приятелка и връстница /30г./ веднъж я виждам на площадката пред тях с двете и деца. Едното го бе родила на 20, а второто - на 24. И като взе да ми ги говори едни, направо ме вбеси: " Ти какво чакаш, ти знаеш ли как ще си осмилиш живота... Децата са смисъла на живота..." ...Тръгнах си, иди че и обяснявай, че аз страшно много искам да внеса смисъл в живота си.
Това беше преди около 4-5 години, но не съм го забравила.
Или пък един колега, който дойде и се шегуваше с мен, като каза, че заеми и деца най-лесно се правели. Е, казах, че не съм съгласна.
Или един братовчед на мъжа ми, който на една сватбе си бе пийнал и взе да ми обяснява, че аз бъркам, като не искам деца. Трябва да искам деца и да им продължа рода.
Ужас направо!
... И куп други случаи
-
:( Не знам ако и този опит е неуспешен...
Aх де, не си мислиш такива работи предварително, НИКОГА! Независимо от всичко. Мислиш си - да, този опит ще е успешен :)
Стискам палци!
-
Нинче, така е - по принцип съм оптимист, но този път така ме е страх. Не знам какво ми става - чак аз не мога да се позная каква съм ... бъзла (да не казвам друго :P ) Мерси за подкрепата :balk_21:
-
бебе_вече, всички ни е страх, но като го споделя тук, ми става по-леко. Дори и по-малко ме е страх. Момичетата са казали, че разковничето е в оптимизма.
Желая ти успех и те прегръщам. Знам, че не можем да повлияем на крайния резултат по друг начин освен със спокойствие. Трудно е, но опитай!
-
Mен пък ме дразнят не само репликите ,но и действията.Кумицата се криеше през цялата си бременност/знае за нашият проблем със стерилитета/все едно сме заразно болни.Обяснението беше,че не искала да ме притеснява/???/.А сега като се роди бебето не идват в къщи на гости за да не му,,стане нещо на детето''.Това е човек който познавам 19 години :(.А за останалите подмятания просто нямам думи.Както беше казал някой:Грипа и тъпотията няма как да ги скриеш.
-
Това е защото си мислят че им завиждате!
-
Това е защото си мислят че им завиждате
Ако е затова просто е жалко :(
-
Mен пък ме дразнят не само репликите ,но и действията.Кумицата се криеше през цялата си бременност/знае за нашият проблем със стерилитета/все едно сме заразно болни.Обяснението беше,че не искала да ме притеснява/???/.А сега като се роди бебето не идват в къщи на гости за да не му,,стане нещо на детето''.Това е човек който познавам 19 години :(.А за останалите подмятания просто нямам думи.Както беше казал някой:Грипа и тъпотията няма как да ги скриеш.
Оооо, това с криенето е просто задължително.Признават вече като започне да им личи от няма накъде.Обяснението е винаги-Не исках да ти стане мъчно! :xМи на мен ми става много по-мъчно от факта, че сме се виждали постоянно, тя е била бременна, а си е мълчала.Сега подозирам за 2 приятелки, ама ще видим.До сега не съм се лъгала нито веднъж!
А майка ми тоя лаф по друг начин го казва:
Простотия, хрема и бременност няма как да ги скриеш-те си проличават!
-
Ми на мен ми става много по-мъчно от факта, че сме се виждали постоянно, тя е била бременна, а си е мълчала
И на мен.
А майка ми тоя лаф по друг начин го казва:
Простотия, хрема и бременност няма как да ги скриеш-те си проличават!
:balk_602:
-
Абе момичета... лесно ви е на вас, вашите приятелки / кумци се крият, че са бременни...
Какво да кажа аз, като сестра ми криеше, че е бременна за втори път, при условие, че те са с антиспермални антитела, и в двата случая става дума за успешно ИНСЕ!!!! :witch:
Просто не ми се коментира....
-
"Зачатие" е нашето спасение. Само тук може да намерим подкрепа и разбиране, защото всички сме със сходни проблеми.
Благодаря Ви, че ви има момичета.
БЛАГОДАРЯ!
Благодарна съм ,че още в началото ,когато разбрахме за нашия проблем ,знаех за Зачатие.Така стана ,че нямах такъв период на отчаяние,а напротив ,веднага почнах да търся изход,да събирам информация ,и видях че не съм сама.Не искам да си мисля какво щеше да е ако ви нямаше...
:)
А за подхвърлянията ,не ги взимайте толкова навътре.Днес ми се случи поредната реплика,която съм сигурна,че не беше злонамерена,за съжаление ние сме по-чувствителни на тази тема!
-
Няма как да не боли от подхвърлени реплики. Аз малко предусещам кой е способен на такива и гледам да го избягвам, но усещам как се говори зад гърба ми и не ми става по-леко от избягването. Държа се лицемерно, но истината е че много ме боли. Ние самите така се измъчваме че не става, че и да ни говорят зад гърба не мисля, че болката се засилва от това. Просто ни го припомнят излишно.Много по-лошо е когато подвикват и тормозят зад гърба на момичета с мъжки фактор, защото познавам такова момиче тука от форума.И то тормоза е от свекърва й въпреки че знае в кого е вината.
-
Няма как да не боли от подхвърлени реплики. Аз малко предусещам кой е способен на такива и гледам да го избягвам, но усещам как се говори зад гърба ми и не ми става по-леко от избягването. Държа се лицемерно, но истината е че много ме боли. Ние самите така се измъчваме че не става, че и да ни говорят зад гърба не мисля, че болката се засилва от това. Просто ни го припомнят излишно.Много по-лошо е когато подвикват и тормозят зад гърба на момичета с мъжки фактор, защото познавам такова момиче тука от форума.И то тормоза е от свекърва й въпреки че знае в кого е вината.
Е тва е върха вече , тя какво иска , момичето да забременее от друг ли? Побъркан народ!
-
Аз забременях на 35, и то непланирано, така се радвах, че изобщо не съм се сещала да се крия, исках всички да знаят. В работата сме 3 приятелки, едната от които на моя възраст. Два месеца след като загубих бебето,разбрах, че и тя е бременна в 4 мес., /демек, когато и аз забебих/, и всички освен мен знаят. И това е жена дето ми е близка от 10 години! И я питам- защо бе мойто момиче не ми каза-нали сме приятелки, а тя патката проста-" ми не исках да знаеш, щото нали така се случи с тебе". /Дето викаше баба ми "да и ***** в устата"!/
Викам " Ми той спонтанния аборт не е заразен, и никой не е застрахован", ама болката ми остана. Не знам има ли възмездие, но тя си роди живо, здраво момиченце, а през цялата бременност пушеше и пиеше!Пък аз дето се пазех...
Едно аз махнах, едно господ ми взе- да се надявам, че сме се разплатили и започваме начисто!
-
Нандито,
аз на времето имах една колежка, която ми предлагаше да забременея от друг и да не казвам на мъжа ми.
Луда работа!
А оня ден етърва ми говореше нещо за някаква проблемна бременност, май и като видя, че се заслушах, веднага спря и ми каза "Нищо, нищо"
Е, много се подразних, че се държа с мен като с малко дете. Все едно смята, че сега като съм бременна, трябва да живея като в саксия и да не чувам никакви истории за мъртво бебе или аборт.
Напротив, смятам, че трябва да зная какво се случва, защото не съм застрахована от нищо. Тя не знае, че и без друго ги чета тук. И се опитвам да вземам всякакви мерки. Но наистина никой не е застрахован от нищо.
Ама, различни са хората.
Тя уж искаше да е добронамерена и да ми спести лошата новина, но мен точно това ме вбеси.
-
...аз на времето имах една колежка, която ми предлагаше да забременея от друг и да не казвам на мъжа ми.
На мен в болницата една лекарка ми каза да не се мъча с ин витро, ами да си намеря донор. И това в момент, в който аз се скъсвам от рев, чакайки да ми предизвикат раждането на бебе, чакано 2 години и след ин витро и което губя в 17 г.с...
А една колежка упорито ми мрънкаше, че са прехвърлили моята работа на нея, какво съм лежала вкъщи, да съм си ходела на работа. Какво толкова ме било страх, бременна съм била не болна. На репликата ми, че това може да е единствения ми шанс да имам дете и че страховете в това положение са много по-големи, тя взе че се обиди и отвърна, че това, че съм забременяла с ин витро, не ме прави повече майка от другите, страхове винаги имало... 8O
Имам и "приятелка", която упорито ме отбягваше докато беше бременна. На директния ми въпрос защо го прави отговори, че съм предизвиквала у нея отрицателни емоции, а това вредяло на бебето. Като ме видела едва ли не се чувствала виновна, че е бременна, а аз не мога.
Хора разни... С времето се научих да отсявам тези, които ми причиняват болка. Просто ги игнорирам. И не си спестявам язвителните реплики.
-
В НАШИЯ СЛУЧАЙ ПЪК НИКОЙ ОТ БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ НЕ ЗНАЕ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НИ.ПОСТОЯННО НИ ПИТАТ КОГА, КАК И ЗАЩО. В ТАКИВА МОМЕНТИ НИЕ СЕ СПОГЛЕЖДАМЕ И ПРОСТО КАЗВАМЕ ,ЧЕ ИМА ОЩЕ ВРЕМЕ.С БОЛКА В СЪРЦЕТО И НАПИРАЩИ СЪЛЗИ НА ОЧИТЕ ЗАПОЧВАМЕ ДА ОБЯСНЯВАМЕ И ЕДВА ЛИ НЕ ДА СЕ ОПРАВДАВАМЕ.АЗ НЕ ИМ СЕ СЪРДЯ ЗАЩОТО ЗНАМ,ЧЕ ДОРИ И НЕ ПОДЗИРАТ, НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО МИ Е ТЕЖКО.
БЛАГОДАРНА САМ ЗА ОГРОМНАТА ПОДКРЕПА ОТ СТАРА НА СЪПРУГА МИ, НО ПОНЯКОГА МИ СЕ ИСКА ДА СПОДЕЛЯ И С НЯКОЙ ДРУГ. ТОЙ Е С ТАКЪВ ХАРАКТЕР, ЧЕ НЕ ОБИЧА ДА ГОВОРИ И ДА СПОДЕЛЯ ПРОБЛЕМИТЕ СИ ,НЕЗНАМ МИСЛЯ ЧЕ НЕ ИСКА ДА ПОКОЖЕ СЛАБОСТ.ДОРИ НЕ ИСКА И ДА ГОВОРИМ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ АКО ПРОДЪЛЖАВА ДА НЕ СТАВА.ТРУДНО МИ Е.ФОРУМА Е ЕДИНСТВЕНОТО МЯСТО,КЪДЕТО МОГА ДА СПОДЕЛЯ
-
marche_kz, иска ми се да те успокоя, ако мога...ние с моя мъж си говорим за всичко независимо дали са страхове, притеснения или нещо друго. С чиста съвест и гордост мога да кажа, че аз го научих да споделя, но не беше лесно. Сега сме спокойни,/ доколкото може в това положение/, и по-сплотени. Ако не говорите за това ще ви е мн по-трудно. Да си обърнат навътре в себе си и то в такъв момент не е добро решение.
А надежда винаги има!
-
В НАШИЯ СЛУЧАЙ ПЪК НИКОЙ ОТ БЛИЗКИТЕ И ПРИЯТЕЛИТЕ НИ НЕ ЗНАЕ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ НИ.ПОСТОЯННО НИ ПИТАТ КОГА, КАК И ЗАЩО. В ТАКИВА МОМЕНТИ НИЕ СЕ СПОГЛЕЖДАМЕ И ПРОСТО КАЗВАМЕ ,ЧЕ ИМА ОЩЕ ВРЕМЕ.С БОЛКА В СЪРЦЕТО И НАПИРАЩИ СЪЛЗИ НА ОЧИТЕ ЗАПОЧВАМЕ ДА ОБЯСНЯВАМЕ И ЕДВА ЛИ НЕ ДА СЕ ОПРАВДАВАМЕ.АЗ НЕ ИМ СЕ СЪРДЯ ЗАЩОТО ЗНАМ,ЧЕ ДОРИ И НЕ ПОДЗИРАТ, НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО МИ Е ТЕЖКО.
БЛАГОДАРНА САМ ЗА ОГРОМНАТА ПОДКРЕПА ОТ СТАРА НА СЪПРУГА МИ, НО ПОНЯКОГА МИ СЕ ИСКА ДА СПОДЕЛЯ И С НЯКОЙ ДРУГ. ТОЙ Е С ТАКЪВ ХАРАКТЕР, ЧЕ НЕ ОБИЧА ДА ГОВОРИ И ДА СПОДЕЛЯ ПРОБЛЕМИТЕ СИ ,НЕЗНАМ МИСЛЯ ЧЕ НЕ ИСКА ДА ПОКОЖЕ СЛАБОСТ.ДОРИ НЕ ИСКА И ДА ГОВОРИМ КАКВО ЩЕ ПРАВИМ АКО ПРОДЪЛЖАВА ДА НЕ СТАВА.ТРУДНО МИ Е.ФОРУМА Е ЕДИНСТВЕНОТО МЯСТО,КЪДЕТО МОГА ДА СПОДЕЛЯ
Мила какво да ти кажа ,много е трудно да не споделяш с никого...- когато бях в болницата имаше една 36 годишна жена , която си говореше сама...постоянно ни питаше какво точно ше ни правят..и тн..а тя не била там (на етажа по стерилитет) защото имала проблем , аз същото Господ и казал да намине,,,какво ли не видях там(3 пъти бях), тръпки ме побиваха от тая жена , едва ли не и бях виновна че съм на 27(тогава)ТА -ВАЖнО Е ДА ВЯрВАШ!
-
marche_kz,
и моят мъж е от същия тип. Изключително е чувствителен. Казвал ми е, че не иска да говорим за проблема ни, защото това го натоварва допълнително. Аз, разбира се, съм се съобразаявала. Искало ми се е да споделя, но не е имало с кого.
Мимозиня,
не зная ти по какъв начин си успяла да отвориш мъжа до теб и да споделя. На мен психоложката ми е казвала, че не можем и не бива да опитваме да променяме един интровертен тип по наше подобие.
Жабче,
а теб те прегръщам силно и ти желая кураж и много вяра!
-
Момичета, аз сред приятели и близки срещам подкрепа. Обаче колегите... Учителка съм в голямо училище. Като си взех болнични за втората стимулация (при първата се разболях от варицела - от ученик и не се стигна до ИКСИ), започнаха коментарите. Стигнало се е до там, че нямам идея от къде ученици са разбрали и са питали колежка вярно ли е, че правя ин витро. След неуспешното ИКСИ направо не ми се ходеше на работа. А една колежка постоянно ме питаше нали няма повече да зарязвам така нейния клас и до кога няма да съм на работа т.е. опитваше се да разбере дали съм забременяла. Лошото е, че никой в прав текст нищо не ми казава, за да го насоля, а шушукания за гърба ми много и ме гледат едно особено... Чувствам се унижена от тяхното отношение! А това са хора, които възпитават!
-
Teya, за съжаление повечето хора гледат на нас като болни от някаква срамна болест. Радвай се, че близките ти те разбират и че имаш приятели, с които да споделяш.
И с моите колеги е така. Ходенето на работа се превърна в кошмар за мен. Имам бременна колежка в стаята, която твърдеше че ме разбира, само че сега освен за своята бременност и за клюки коя още колежка може да е бременна, за друго не говори. Аз мразя клюките, а още по-лошото е че по същия начин може да клюкарства и за мен зад гърба ми...А сме в една стая.
Не виждам друг начин освен да се правим че не чуваме. А и мнението на тези хора не ме интересува, живота си е мой, бо,бата си е моя.
-
Teya , Crystal , това, което чета е просто без коментар. За пореден път се убеждавам , че простотията ходи по хората, а не по животните - извинявам се но е така. Напълно ви съчувствам, но намерете сили да преборите тези "Жалки" същества в работата и наистина ще успеете да постигнете мечтите си. Аз лично, намерих всяческа подкрепа от колежките си и повярвайте, че те също се молят за всички момичета от форума, което ги прави наистина мои приятели. Само хората с големи сърца ще ни помогнат да успеем. Прегръщам ви.
-
joli75, :bighug: :bighug:
На теб-много късмет и най-хубавият подарък за Коледа :crossfingers:
-
Crystal , благодаря ти за пожеланията. Сигурна съм, че на Коледа подаръци ще има за всички! :)
-
Трябва ли да търпим????Да,когато търсим светлина в тунела! Да,когато чувстваме ,че сме прави! Да,когато се борим за своето щастие! "Убий глупака с мълчание"-често се сблъсквам с въпроси от рода-"Ама вие до кога така?" .."Знаеш ли че имах познати ,които дълго нямаха деца?" И започват едни обяснения като че искат да ми помогнат със съвет,без да са наясно дали го искам или не.Дали причината е дълбоко скрита някъде и дали въобще разбират,че това не ги касае пряко. А как приемам тяхното отношение?-с усмивка пред тях,но често си поплаквам в къщи-така е.Посрещам с усмивка свеки нов ден ,щастлива съм че до мен крачи добър другар.....Вярно ,че човек излиза по-силен от трудни ситуации..но искренно се надявам и вярвам,че ще достигна до моята мечта по-силна,по-уверена и щастлива!
-
"Знаеш ли че имах познати ,които дълго нямаха деца?" И започват едни обяснения като че искат да ми помогнат със съвет
И те пращат при врачки и баячки или при кварталния гинеколог, който "прави" бебета :wink: Колко такива съвети са ми дали и на колко съм повярвала докато стигна до истинските лекари...
Всички ще успеем да гушнем своите деца и колко щастливи ще бъдем тогава след дългото чакане :)
-
Crystal, Joli75, sugari75, bebe_вече 2007 - момичета, благодаря, че ви има!!! :bighug:
Ако не беше подкрепата ви, не знам какво щях да правя! Имам подкрепа на близките си, но и не съвсем. Мисля, че само който е минал през това може да те разбере истински. Всеки дава съвет, ама точно както bebe каза - за квартални гинеколози и врачки и баячки... а понякога просто искаш да поплачеш на някое рамо или просто да споделиш, без съвети, без коментари ... И не постоянно да те питат как си и дали си се съвзел след поредния неуспешен опит, защото е ясно как си... тези хора наистина ти съчувстват и искат да ти помогнат, но не винаги намират начина и от това също може да те заболи! Е, силни сме, усмихваме се, правим се, че всичко е ок, после тайно плачем и продължаваме. Плачът ни помага да вървим напред! Питам се до кога?!
-
Teya, ще вървим напред докато е нужно и докато не постигнем целта си.Така, че смело напред - атаката е най-добрата защита! :bighug:
-
От моите близки само съпругът ми знае как се чуствам в действителност. На свекърите и баща си казвам че съм добре като ме питат как съм. Не виждам с какво биха могли да ми помогнат, затова предпочитам да не ги товаря, още повече че свекървата е с доста лабилна психика напоследък и за най-малкото нещо реве, а това няма да ме накара да се чуствам по-добре, напротив...
Нямаме друг избор освен да стиснем зъби и да намерим сили да продължим.И така докато успеем!