www.zachatie.org

Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: pam_77 в Ноември 14, 2007, 16:55:44 pm

Титла: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: pam_77 в Ноември 14, 2007, 16:55:44 pm

Здравейте,някой може да ме нападнат жестоко други да ме подкрепят ,но аз ще си напиша това което мисля!
От скоро посещавам клиниката на Д-р Владимиров, и там видях двойки които са буквално на ръба на силите си ,във всеки един смисъл финансово ,емоционално и тн.. И се запитах СТРУВА ЛИ СИ??
Парите които се дават са безумни,хората които видях там ме отезвиха,всички изглеждахме безумно бедни и нещастни. Стигнах до тази мисъл след като видях една млада дама да започва да идва и тя,винаги е супер облечена усмихната,а едва ли е за нещо по различно от нас там!Та ми хрумна,правя последн опит и приключвам с парите мога да отгледам едно чудесно дете,да му осигуря доста неща,а не на края да сме затънали в дългове и когато дойде щастливият ден да се чудим как ще го гледаме и какво ще му предложим друго освен ЛЮБОВ! Та с две думи изкам и аз да съм като нея,облечена усмихната и с дете най-накрая. Хората казват ,не е важно кой го е родил а кой го е направил човек.
Поне аз вече така мисля!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: gubkata11 в Ноември 14, 2007, 17:04:33 pm

Странна работа и аз ходя там,а виждам само усмихнати хора ,вярващи и мечтаещи и готови да се борят.
За какви мъки говориш изобщо,борбата за дете не е мъка,а щастие защото всяка крачка те води по-близо.
Парите,който даваме са нормални за качествено и професионално обслужване,всеки си преценява доколко може да си позволи никой не ти взима парите насила.
Събирахме парите за това икси цяла година и да струва си,защото си дадохме единствения шанс да имаме дете.
Ти сама решаваш колко и докога да се бориш,нелепо е да се сравняваш с другите,още повече да оценяваш дрехите и вида им .

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: zayak3 в Ноември 14, 2007, 17:04:55 pm

С какво хората с финансови възможности са застраховани против стерилитет?! Аз не намирам връзка.
 И подкрепям  гъбката. И аз виждам доста усмихнти хора там, включайше моя милост :)
Мислиш ли, че ако имаш пари мъката ти щеше да се потуши чрез тях ?!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: nadin4i в Ноември 14, 2007, 17:05:23 pm

Това не е ли тема за "Емоционални проблеми", е нека модератори да кажат ....

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: peta в Ноември 14, 2007, 17:07:02 pm

Цитат на: pamprogress в Ноември 14, 2007, 16:55:44 pm

И се запитах СТРУВА ЛИ СИ??

За мен лично си струва да видиш мъничкото сърчице в теб как силно бие, да видиш как пораства с всеки изминал преглед, за съжаление за по-нататък не мога да говоря, стигам до тук засега. Но естествено, всеки има някакъв предел на сили и финанси и всеки сам за себе си решава до кога може да продължи.......
 Всички ще бъдем горди майки някога-всяка по своя си начин.
 Успех, мила!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: bebe_13+15 в Ноември 14, 2007, 17:09:15 pm

Не мисля, че някой ще те упрекне за мислите, които ти минават. Всеки от нас реагира по различен начин на стреса с неуспешното забременяване :( И за всяка от нас решението е различно. На моменти и аз се отчайвам и ми идва да спра с всички тези прегледи, изследвания... Но не мога да се откажа  :oops: Спра ли да се боря и започвам съвсем да се депресирам.
Пожелавам ти този последен опит да е успешен и да не ти се налага да мислиш за други варианти!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: nadin4i в Ноември 14, 2007, 17:09:39 pm

Е вече е където трябва значи игнорирайте предишния ми постинг.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: jazzybaby в Ноември 14, 2007, 17:09:51 pm

Няма еднозначен отговор на въпросът ти. Всеки случай е индивидуален, всяка двойка има своите съображения и причини да продължава борбата или да премине към осиновяване. Има двайки, които направо осиновяват. Това е много лично решение и зависи от много обстоятелства.
И за "мъките" е индивидуално. За някои процедурите са тежки, за други преминават в еуфория. Зависи как ще приемеш нещата. За някои ин витрото е присъда, за други шанс. Живота е шарен, хората също  :D

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: White в Ноември 14, 2007, 17:29:53 pm

За мен най-усмихнатите мигове от борбата са били, когато ходех в клиниката за инжекции и прегледи. Знаех, че правя всичко възможно да сбъдна мечтата си.
За чувството по време на бременност след стерилитет няма да говоря. Това е нещо неописуемо и си заслужава всяка сълза, всяка безсънна нощ, всяка стотинка.
Всеки сам взима решението за себе си.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Мери М. в Ноември 14, 2007, 17:37:54 pm

За успелите - естествено, че си  струват всичките тези мъки  :D
За неуспелите, обаче ...  :? тук е тежкият въпрос  :(

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Mary в Ноември 14, 2007, 17:39:10 pm

Цитат на: mmery в Ноември 14, 2007, 17:37:54 pm

За успелите - естествено, че си  струват всичките тези мъки  :D
За неуспелите, обаче ...  :? тук е тежкият въпрос  :(

Абсолютно съгласна.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: rally_pat в Ноември 14, 2007, 17:45:19 pm

Цитат на: zayak3 в Ноември 14, 2007, 17:04:55 pm

С какво хората с финансови възможности са застраховани против стерилитет?! Аз не намирам връзка.
 И подкрепям  гъбката. И аз виждам доста усмихнти хора там, включайше моя милост :)
Мислиш ли, че ако имаш пари мъката ти щеше да се потуши чрез тях ?!

Май ставаме две... А като се замисля... Имаше още една ухилка там поне!  :lol: когато се засякохме с теб  :lol:

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: evro в Ноември 14, 2007, 17:58:11 pm

Цитат на: Mary в Ноември 14, 2007, 17:39:10 pm

Цитат на: mmery в Ноември 14, 2007, 17:37:54 pm

За успелите - естествено, че си  струват всичките тези мъки  :D
За неуспелите, обаче ...  :? тук е тежкият въпрос  :(

Абсолютно съгласна.

Ставаме три :(

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Shani в Ноември 14, 2007, 18:12:50 pm

Никога, когато съм чакала пред лекарските кабинети, не съм се замисляла върху това как са облечени и изглеждат другите. Но винаги, когато виждам стълпотворения пред тях, ми става мъчно от това, че хората с проблеми, които вярват и се надяват даденият лекар да им помогне, са толкова много. :( По въпроса "Струват ли си всичките тези мъки?" всеки има своя отговор, а много често той не е еднозначен. Прагът на търпимост в това отношение при всяка двойка с репродуктивни проблеми е различен. Всеки сам решава докъде може да стигне и какви жертви е готов да понесе. В тази връзка, много ми се иска да има повече мнения като на White, които да вдъхват вяра и кураж на всички ни. :hug2:

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: tanja в Ноември 14, 2007, 18:51:03 pm

pamprogress,
наистина не е важно кой го е родил, а кой и как Ще го отгледа.
Пожелавам ти да станеШ скоро майка!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: DivaRoza в Ноември 14, 2007, 19:20:49 pm

Цитат на: evro в Ноември 14, 2007, 17:58:11 pm

Цитат на: Mary в Ноември 14, 2007, 17:39:10 pm

Цитат на: mmery в Ноември 14, 2007, 17:37:54 pm

За успелите - естествено, че си  струват всичките тези мъки  :D
За неуспелите, обаче ...  :? тук е тежкият въпрос  :(

Абсолютно съгласна.

Ставаме три :(

Четири, че и повече сме в действителност, май... :D

Опитвам се да възприемам като нормални полюсната смяна на емоциите и чувствата, свързани  с по-трудния начин на забременяването. Така, както е с всичко друго в живота. Нормално е да си задаваш такива въпроси, те не са еретични, а естествени. И аз си ги задавам, но засега продължавам напред...в неизвестното.
Успех ти пожелавам!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Вазарели в Ноември 14, 2007, 20:28:46 pm

Май аз съм единствената, която си мисли, че не си струва.
Иначе Мери е права - сигурно ще си е струвало за успелите. А за останалите..?!

И на каква цена? Не става въпрос дори за парите.
Много напразни надежди, много разочарования... Смазващи депресии, които траят все по-дълго, а излизането от тях е все по-трудно след всеки опит. Сигурно инстинкът за самосъхранение в един момен трябва да проработи и да си кажеш - стоп. Плашеща е мисълта, че крайния резулатат не зависи на 100% нито от теб, нито от лекарите.

Така че напълно те подкрепям. Това е нормална реакция на човек със здрава психика, която няма да му позволи да стигне до дъното, въпреки моментния песимизъм, който се чете между редовете.

Искрено ти пожелавам щастие, независимо какъв ще е резултатът от последния опит. Истината е, че решението да бъдеш майка не се свежда само до биологичното носителство. Поне това  със сигурност напълно зависи от теб.
Успех!!!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: peta в Ноември 14, 2007, 20:53:55 pm

Цитат на: mmery в Ноември 14, 2007, 17:37:54 pm

За успелите - естествено, че си  струват всичките тези мъки  :D

Аз не съм от успелите, но си струват мъките.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: pam_77 в Ноември 14, 2007, 21:17:43 pm

Цитат на: pamprogress в Ноември 14, 2007, 16:55:44 pm

Здравейте,някой може да ме нападнат жестоко други да ме подкрепят ,но аз ще си напиша това което мисля!
От скоро посещавам клиниката на Д-р Владимиров, и там видях двойки които са буквално на ръба на силите си ,във всеки един смисъл финансово ,емоционално и тн.. И се запитах СТРУВА ЛИ СИ??
Парите които се дават са безумни,хората които видях там ме отезвиха,всички изглеждахме безумно бедни и нещастни. Стигнах до тази мисъл след като видях една млада дама да започва да идва и тя,винаги е супер облечена усмихната,а едва ли е за нещо по различно от нас там!Та ми хрумна,правя последн опит и приключвам с парите мога да отгледам едно чудесно дете,да му осигуря доста неща,а не на края да сме затънали в дългове и когато дойде щастливият ден да се чудим как ще го гледаме и какво ще му предложим друго освен ЛЮБОВ! Та с две думи изкам и аз да съм като нея,облечена усмихната и с дете най-накрая. Хората казват ,не е важно кой го е родил а кой го е направил човек.
Поне аз вече така мисля!

Знаете ли аз, не изках да обидя някой или да накарам другите да мислят като мен,просто се огледайте и ми кажете какво виждате? Аз в моето  огледало виждам една жена на 30 уж млада,а не е така със сенки под очите нервна от всички манипулации които съм преживяла през 7 годишната си борба май не остана място по мен което да не е рязано дупчено и тн.. Да не говорим за всичките лекарства които сме изпили.Как ли ще ни се отразят като  станем на 50? И не че парите ще застраховат някой от стерилитет,просто му давта спокойствие ,аз ако сметна всичко на куп да бях отгледала някой като цар. И не всиочко е пари,нали така?
Не става ли тази битка за така хубавото нещо в лично доказване ,че и ния го можем като нормалните жени. Това ми а беше най-голямата мисъл дали в опитите си не забравяме кога да сложим крят за да можем да продължим?

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: solei в Ноември 14, 2007, 21:23:29 pm

Цитат на: DivaRoza в Ноември 14, 2007, 19:20:49 pm

Цитат на: evro в Ноември 14, 2007, 17:58:11 pm

Цитат на: Mary в Ноември 14, 2007, 17:39:10 pm

Цитат на: mmery в Ноември 14, 2007, 17:37:54 pm

За успелите - естествено, че си  струват всичките тези мъки  :D
За неуспелите, обаче ...  :? тук е тежкият въпрос  :(

Абсолютно съгласна.

Ставаме три :(

Четири, че и повече сме в действителност, май... :D
 

 Позна! Повече сме при всички случаи!

  Pamprogress, според мен щеше да е по-тревожно ако не си ги задаваше тези въпроси! :D

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: mpia в Ноември 14, 2007, 21:26:50 pm

За едно  :bori_007: :bori_004: си струва всичко и съм готова на всичко!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: solei в Ноември 14, 2007, 21:45:52 pm

Цитат на: mpia в Ноември 14, 2007, 21:26:50 pm

За едно  :bori_007: :bori_004: си струва всичко и съм готова на всичко!

 Чак всико, не! Детето, което искаме толкова много би било най-важно за нас нали? Бихме искали то да е най-щастливото дете на света! Ама как ще е такова като ние сме се превърнали в едни изхабени , обеднели(потъвали в дългове, вместо осигурили му средства за образование примерно) и изнервени егоисти! Това така дългочакано и обичано дете би ли простило този наш егоизъм и че сме го обрекли на мизерия, само заради това че сме успели да се реализираме биологически като родители?

 Аз знам кое е най добре за МЕН, но дали се замисляме достатъчно кое би било най-добре за НЕГО?

 За това става въпрос, а иначе и аз съм готова на всичко...

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: mpia в Ноември 14, 2007, 21:48:37 pm

И с заеми пак ще се справим някакси.
Време е и държавата да помисли за нас!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: pam_77 в Ноември 14, 2007, 21:50:51 pm

Цитат на: solei в Ноември 14, 2007, 21:45:52 pm

Цитат на: mpia в Ноември 14, 2007, 21:26:50 pm

За едно  :bori_007: :bori_004: си струва всичко и съм готова на всичко!

 Чак всико, не! Детето, което искаме толкова много би било най-важно за нас нали? Бихме искали то да е най-щастливото дете на света! Ама как ще е такова като ние сме се превърнали в едни изхабени , обеднели(потъвали в дългове, вместо осигурили му средства за образование примерно) и изнервени егоисти! Това така дългочакано и обичано дете би ли простило този наш егоизъм и че сме го обрекли на мизерия, само заради това че сме успели да се реализираме биологически като родители?

 Аз знам кое е най добре за МЕН, но дали се замисляме достатъчно кое би било най-добре за НЕГО?

 За това става въпрос, а иначе и аз съм готова на всичко...

Не бих го казала по добре от теб.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Kotkata в Ноември 14, 2007, 22:26:37 pm

Никога не губете надежда, гледайте позитивно. Аз все още се надявам и мисля, че който се бори ще успее. Смятам да дам всичко от себе си. Надеждата никога не умира, тя живее вътре в нас.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: jam в Ноември 14, 2007, 22:29:30 pm

дали си струва?

цената за всеки е различна.
едва ли има общовалиден отговор. затова и различните хора се насочват към различни решения - включително и към това решение, към което ти клониш.
всички решения са добри, щом човек ги е взел премислени с ума и почувствани със сърцето.
успех, каквото и да избереш!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Вазарели в Ноември 14, 2007, 23:08:30 pm

Доста притеснително звучиш за една млада жена. Всъщност годините нямат общо с количеството преживявания... Наистина ти съчувствам, че си толкова обезверена, и се надявам да успееш да се съвземеш. Опитай да обсъдиш състоянието си вкъщи и да получиш подкрепа. Тук със сигурност няма да ти липсва, но едва ли ще се окаже достатъчна.

Не бива да подхождаш така, особено към последен опит! Разбира се никой не е застарахован... И все пак - имаш нужда от определено количество оптимизъм.

Миличка, достъчно е да сте убедени /като двойка/, че искате много /и сте готови/ да бъдете родители. Ще се получи, повярвай! Не се предвай! Само допусни, че това решение зависи и от вас, независимо от изхода! Товаще бъде в голяма помощ на лекарската намеса.
Пожелай си го! Аз ти го пожелавам!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: bebe_13+15 в Ноември 15, 2007, 08:18:21 am

Цитат на: Вазарели в Ноември 14, 2007, 20:28:46 pm

Не става въпрос дори за парите.
Много напразни надежди, много разочарования... Смазващи депресии, които траят все по-дълго, а излизането от тях е все по-трудно след всеки опит. Сигурно инстинкът за самосъхранение в един момен трябва да проработи и да си кажеш - стоп. Плашеща е мисълта, че крайния резулатат не зависи на 100% нито от теб, нито от лекарите.

Това все едно съм го писала аз :(

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: aneta77 в Ноември 15, 2007, 08:27:33 am

Мисля, че тази притча ще даде отговора!

"Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора.
 
След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.

Разказала: Хелън Стайнуег"

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Grace в Ноември 15, 2007, 08:58:50 am

Мери съвсем правилно го е казала - за успелите си струва, всеки преглед, всяка сълза, всяка стотинка.
За неуспелите, за тези, на които не им е писано да успеят - да, за тях е въпроса. Всички сме готови да направим абсолютно всичко в началото и да дадем всичко от себе си, обаче като минат години, изчерпат се възможностите за опити, когато лекарите, дори и най-добрите, са безсилни, тогава какво?
Пределът на всеки е различен, затова и решенията ни са различни.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: pam_77 в Ноември 15, 2007, 09:09:03 am

Въпросът е ,знем ли кога да спрем с това безумие? Безумие в смисъл ,че тругваме готови на всичко а после май губим първоначалната идея и  не го ли превръщаме в лично доказване.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Змимка в Ноември 15, 2007, 09:28:19 am

pamprogress , и аз като теб вървя по този път 7 години.А съм още на 26 (скоро ще навърша 27).И аз много пъти съм се питала дали си струва, особено, когато съм най-отчаяна.После обаче виждам поредната тема в "Дългоочакваната..." , виждам новите снимки в темата "Снимки на..." и ми става едно топличко и хубаво.Разбирам, че си струва.Всеки лев, всяка сълза, всяка минута-всичко!
Снощи гледах новите снимки на Стефания (адаш  :bighug:)и съм се смяла на глас на мъничкото барбаронче в сладката хавлийка.Заради шанса един ден в твоята спалня да има такава кукла си струва всичко!Отказване няма.Аз за 7 години нито за ден не съм загубила първоначалната идея!С тази мисъл ставам и с тази мисъл лягам.Не, за мен не е лично доказване.За мен е мечтата да видя тупкащо сърчице на монитора, да чуя първия плач в родилното, да ме ухапят с първото зъбче.Това не е лично доказване.На никого и за нищо няма нужда да се доказвам!
Желая ти успех!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: bebe_13+15 в Ноември 15, 2007, 09:32:29 am

Цитат на: pamprogress в Ноември 15, 2007, 09:09:03 am

после май губим първоначалната идея и  не го ли превръщаме в лично доказване.

Лично за мен не е доказване на каквото и да било, а МЕЧТА за едно малко момиченце с черните очи и къдрици на любимия ми мъж. Като затворя очи даже мога да си го представя :( Не че толкова държа да имаме момиченце, а така си го представям. Опитвам се да поддържам мечтата си жива и да не се предавам. А понякога е толкова трудно след поредния неуспех :(

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: pam_77 в Ноември 15, 2007, 09:40:07 am

Цитат на: bebe_вече 2007 в Ноември 15, 2007, 09:32:29 am

Цитат на: pamprogress в Ноември 15, 2007, 09:09:03 am

после май губим първоначалната идея и  не го ли превръщаме в лично доказване.

Лично за мен не е доказване на каквото и да било, а МЕЧТА за едно малко момиченце с черните очи и къдрици на любимия ми мъж. Като затворя очи даже мога да си го представя :( Не че толкова държа да имаме момиченце, а така си го представям. Опитвам се да поддържам мечтата си жива и да не се предавам. А понякога е толкова трудно след поредния неуспех :(

Повярвайте ми,аз не по малко го изкам,не съм се борила толкова време за нищо,но явно не става.Всеки неуспех ме съсипва и ме кара да мисля все по лоши и лоши неща.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: bebe_13+15 в Ноември 15, 2007, 09:58:03 am

Разбирам те, пампрогрес. Дори от известно време се замислям дали да не си запиша час за д-р Милена Божилова :( Но просто не виждам с какво може тя да ми помогне.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: perla в Ноември 15, 2007, 10:07:35 am

Всичко 3ависи от човека. Ако по принцип си слаба по характер и не си борбена натура, ще преживяваш несполуките трудно. Бе3 3начение дали е борба в стерилитета, борба в службата или борба 3а партньора. Винаги ще се отка3ваш лесно.
Важното е да имаш план, който да следваш. Дали ще продължиш с опитите, дали ще осиновиш, просто трябва да 3наеш какво искаш. Тогава някакси е по_лесно. 3наем също и каква е реалната въ3можност да се 3абременее след такава процедура и не бива да се настройваме 3а нещо повече.
Момичета живейте и се борете 3а вашите цели, но не до толкова, че да се превръщате в негодни 3а самите вас същества. Когато всичко е в рамките на нормалното е добре.
Късмет на всички :D

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Grace в Ноември 15, 2007, 10:15:09 am

Цитат на: perla в Ноември 15, 2007, 10:07:35 am

Момичета живейте и се борете 3а вашите цели, но не до толкова, че да се превръщате в негодни 3а самите вас същества. Когато всичко е в рамките на нормалното е добре.

Съвсем точно казано. Трябва да се търси баланса, къде е той - за всеки е различно. Важното е да усетим този момент  :D

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: kapka_lubov в Ноември 15, 2007, 10:34:57 am

Ако човек погледна по-философски и от повече ъгли, то нещата не са толкова отчайващи, напротив. Широкоспектърния поглед носи и по-голям избор от решения, като по този начин човек сам избира за кой момент да запази силите си, по какъв начин да ги разпредели, за да не се превърне в руина. Но всичко това зависи от характера на човек. И това се отнася за абсолютно всяка житейска ситуация.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Eфирче в Ноември 15, 2007, 10:58:18 am

pamprogress ще си послужа с една метафора.
Виждала ли си как нощна пеперуда се блъска в стъклото на прозореца. Неистово , с всички сили ,с цялата си енергия на пърхащите крилца ,тя иска да излезе ,а прозореца е ....отворен.
Понякога приличаме на тях.
За да видим отворения прозорец е нужно да поспрем или да направим крачка назад , или просто да "капнем" от умора.
Решение се взима на "трезво".
Отговора на твоя въпрос е различен за всяка една от нас , по важното е , че го има , остава само да го открием.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: nadin4i в Ноември 15, 2007, 12:05:20 pm

Наистина един план за действие е наи-важното. Аз знам за себе си докога бих спряла и тази мислъл ме крепи, знам че има начало има и край и знам че съм направила всичко и
след това с всички сили ще се боря за осиновяване, защото съм сигурна че ще направя   едно малко същество много желано и обичано. Но трябва да извървя целия път до него за да съм готова когато то ми се усмихне да му дам циялата си любов.
Дали си струва?
Всеки сам решава... 

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Fussii в Ноември 15, 2007, 12:32:23 pm

Тук вече достатъчнопъти се каза, че за всекиго търпението, болката, решението е различно.
Универсални рецепти няма.
Според мен едно нещо, независимо какво е то - борба със стерилитет, връзка, ако щете работа, трябва да приключи, когато радостта си отиде. Радост от надеждата, вдъхновението при всеки нов опит и т.н. Ако те си отидат - няма смисъл и трябва да се поеме друг път.
А и винаги съм го казвала - стоенето на едно място също е начин на придвижване  :lol:.
Пам, не мисля, че си обезверена, след като си задаваш тези въпроси  :lol: Аз поне не бях, когато си ги задавах ама абсолютно същите питанки  :lol:. Напротив - появи се нова надежда

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Osiana в Ноември 15, 2007, 12:41:57 pm

Тази приказка на aneta77 наистина  много ми хареса. "Всяко зло за добро". НО! много често в живота не е така, не всеки път лошото което ни се случва, непременно ще е за добро. Много ми се иска да е така, но не е!
Според мен въпроса опира до там до къде, как и до кога да продължиш, че да си струва. Зависи за всеки лично какво и как го иска. И да знае, още преварително кога да спре. И по какъв начин да продължи, и дали изобщо да продължава.
Понякога много неща в живота ни не си струват, но ги правим. Крепи ни надеждата.
За успелите - всичко си е струвало. За нас неуспелите - тепърва ще разберем.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Fussii в Ноември 15, 2007, 13:00:05 pm

Точно така е Оси  :balk_104:

А също е хубаво да знаем каква точно цел си поставяме, за да знаем и какво значи да си успял.

Целувки на всички вас - войничета мили

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: AIDA в Ноември 15, 2007, 13:06:41 pm

Хареса ми отговора на Осиана, кратко , и точно каквото мисля и аз.

Стерилитета е река. Едните са на брега на борещите се...другите на другия бряг- те са успяли. За тях си е струвало всичко- и студената вода, и силното течение, и бурите които те изхвърлят пак на брега...и когато се появи лодчица-надеждичка- добрия лекар, светлия лъч, добро изследване, шанса....се мяташ на лодката и си казваш: ако ще да се удавя, ще опитам.И лодката се счупва, и бурята пак идва..и ти пак си на лошия бряг. А глеедаш към другия, там са упелите, радваш се за тях, казваш си ето щом те са могли, ще можем и ние, стискаш зъби събираш сили, молиш се, вярваш на бог, в следващия момент не вярваш в него....и чакаш нова лодка....

Не си струва разбира се. Струва си да сме едни спокойни жени, забременели както всички по нормален път. Да живеем усмихнати и доволни, да гледаме рекламите за "мама е супееер" без да ни боли в сърцето. Да насочим енергията си към семейството, към кариерата, към приятелите...а не към проблемите. При мен поне е така.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: bebe_13+15 в Ноември 15, 2007, 13:19:45 pm

Цитат

да гледаме рекламите за "мама е супееер"

Мразя я тази реклама  :(

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: DivaRoza в Ноември 15, 2007, 14:12:23 pm

Ситуацията, в която се намираме, е като капан, емоционален капан. Идва един момент, когато, каквото и да предприемеш, все ще има за какво да съжаляваш. Трябва да сме наясно, че каквото  решение да вземем (абсолютно на трезва глава, а не в депресия), трябва да съзнаваме още по-ясно, че ще се наложи да живеем остатъка от живота си с последствията от това решение. И решението да се откажем, и решението да продължим си има своите положителни и отрицателни страни. Всеки си има праг на търпимост, след който повече не може. Но трябва да съзнава, че ще трябва да живее с последиците от това решение. Понякога отчаянието е временно и отминава. Не вземайте окончателни решения за живота си веднъж и завинаги. Защото не се живее пък и лесно с мисълта, че си се отказал веднъж завинаги от мисълта да имаш свое дете. Това също може да е много болезнено. Осиновяването изобщо не го намествам тук, защото стига да иска човек, може да осиновим и на 25 години. Друг е въпросът, че почти никой не го прави. Винаги могат да се измислят причини, за да се откажем - емоционални, здравословни, финансови. Но който веднъж е приютил в себе си мисълта за сове собствено дете, знае каква е болката от това да не можеш да го имаш. Съжаление има и в двата случая, но като че ли при отказването мисълта, че си можел и да успееш ще ни преследва цял живот и няма да ни дава мира. Така че, и да се отказвате, правете го временно и наужким. Поне аз съм на този етап засега. Няма да си простя един ден, че съм можела все още да направя нещо, а не съм го направила. Приемам го и като предателство към нероденото си дете. Вярно е, че се стига и до пристрастяване и до лимит. Но това всеки го решава за себе си. Успех на всички!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: pam_77 в Ноември 15, 2007, 14:18:17 pm

Цитат на: bebe_вече 2007 в Ноември 15, 2007, 13:19:45 pm

Цитат

да гледаме рекламите за "мама е супееер"

Мразя я тази реклама  :(

Всичко мога да приема,но не и думичката МРАЗЯ!Аз може да съм приключила с борбата,но не мразя, успелите, рекламите, бебетата на приятелките.
Обичай,знам че боли и мен ме боли,но такава е нашата съдба.
Нали казват,Господ изпраща изпитанията на силните,не на слабите!
Значи всички тук сме силни жени!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: White в Ноември 15, 2007, 14:58:00 pm

Пожелавам ви от сърце да разберете, че най-големите и нескончаеми страхове идват с положителния тест.
Абсолютно съгласна съм с Фуси, че решението трябва да се взима на трезво и ТАКОВА решение е винаги правилното. Важно е човек да е спокоен в действията си. Тогава биологията губи смисъл. :D

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: bebe_13+15 в Ноември 15, 2007, 15:13:29 pm

Това, че мразя рекламата и други подобни на нея, които ме карат да се чувствам гадно и да ми се насълзяват очите, питайки се "а аз ще бъда ли някога супер-мама", не значи, че не обичам успелите и бебетата на приятелките. Не извъртай думите ми ;) Искаш подкрепа, а нападаш. Сигурно съм слаба жена според теб, щом ме боли и си ги признавам?
Не съм казала, че мразя приятелките си, които имат бебета или са бременни. А особено децата на Зачатие - знам историята до появата не повечето от тях, радвам им се, разглеждам снимките и ми дават мъничко надежда, че стават чудеса.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: lale в Ноември 15, 2007, 15:24:30 pm

За мен всяка стъпка е имала смисъл.

Никой не можеше да ми даде отговор дали със сигурност  ще успеем да си имаме бебе, но нито за миг не се отказах. Колко болка, депресии и разочарования съм изтърпяла не мога да опиша.
Положителният тест, сърдечните тонове, първото пърхане  в корема и силните ритници после, броенето на седмиците, сладката болка от идването на малкото човече на бял свят, първата прегръдка когато го поставят лекарите на гърдите ви, първата усмивка, гукането, сричките та та и ма ма, любящия поглед и топлината на заспиващо бебче в скута ви...........няма да продължавам.
Знам че боли, но ако се предадете просто няма как да си дадете шанс за всичко това, а то е БЕЗЦЕННО!
И да

Цитат

нескончаеми страхове идват с положителния тест.

Обичайте, вярвайте и се борете, стискам палци и се моля с вас!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: hope в Ноември 15, 2007, 15:34:17 pm

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=2521.0 това е една моя тема в която обсъждахме преди време подобни въпроси.
Днес част от момичетата писали в темата са осиновили, част са родили или бременни, а друга част все така вървим към децата си.
Аз подготвям документи за осиновяване и пазя в хладилника Puregon-а за следващия опит.
Хамлет още не е решил да бъде или да не бъде :)
А всъщност и по двата начина ставаш майка, няма няма :)
Кураж и късмет, pam !

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: pam_77 в Ноември 15, 2007, 15:48:38 pm

Не съм те нападнала,съжалявам ако така си изтълкувала думите ми.
За съжаление тук не можем да придадем изтинският смисъл на думите си казани с емоцията.
Друг умисъл бях вложила,но явно се тълкува погрешно.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Crystal в Ноември 15, 2007, 16:27:18 pm

Да, страховете след положителен тест са големи, особено ако крайният резултат вече е бил аборт  :balk_146: Само че още по-голям е страхът дали някога пак ще видиш положителен тест. Особено когато опитите са много и започнем да си даваме сметка че не ни остава възможност за още много опити(поради финансови причини и защото организмът ни не може да понесе безкрай много опити.
Лесно е когато успееш. Тогава кахърите на борещите се ти се струват бели. И забравяш как си се чуствал, когато си бил в тяхното положение.
Дай Боже всички много скоро да минат на брега на успелите!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: cygnus в Ноември 15, 2007, 17:31:57 pm

Цитат на: Crystal в Ноември 15, 2007, 16:27:18 pm

Тогава кахърите на борещите се ти се струват бели. И забравяш как си се чуствал, когато си бил в тяхното положение.

Никога, ама никога не ми се е случвало да забравя. Притесненията на бременноста са огромни, но много по-смазващото от тях е чувството особено сутрин ... дали някога ще се случи ...

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Ganka в Ноември 15, 2007, 17:58:13 pm

Цитат на: cygnus в Ноември 15, 2007, 17:31:57 pm

Цитат на: Crystal в Ноември 15, 2007, 16:27:18 pm

Тогава кахърите на борещите се ти се струват бели. И забравяш как си се чуствал, когато си бил в тяхното положение.

Никога, ама никога не ми се е случвало да забравя. Притесненията на бременноста са огромни, но много по-смазващото от тях е чувството особено сутрин ... дали някога ще се случи ...

... и дали ще го задържиш... ако някога се случи...

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Мери М. в Ноември 15, 2007, 18:30:07 pm

pamprogress,
Отначало останах с впечатлението, че се питаш струва ли си да продължавам  :?
Разбиращият се от самосебе си отговор е, че това всеки сам си решава - няма правилни и неправилни решения - има взети решения.
Но четейки последващите ти постинги, все повече оставам с усещането, че си задаваш въпроса "струваха ли си всичките тези мъки?".
Да ти кажа честно, аз никога и за нищо не си позволявам лукса да мисля в тази посока. Дали по линия на тукашните ни усилия, дали по линия на всички останали ...
Щом съм го направила - си е струвало и финансово и емоционално. Разсъжденията в посока какво би било, ако не бях или бях, освен качествена депресия, друго няма да ти докарат ... Нито ще ти върнат парите, нито похабените нерви.
Гледай напред, вземи си важните поуки от миналия неуспех, но не живей с него ...

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: DivaRoza в Ноември 15, 2007, 19:13:58 pm

Една последна мъдрост от мен за пампрогрес!  :D
Зависи и на колко си години - дали времето те притиска, или имаш още пред себе си. И тук трябва да има и здрав разум. Аз за себе си съм решила, че ще опитваме още поне две години, т.е. до 40. Така че, засега имам един средносрочен, двугодишен план-проект пред себе си. И усилията засега са в тази посока - да се направи, каквото е в нашите възможности през този период.След това ще се смени стратегията, съобразно с това какво се е получило. Ще се поработи и върху психиката, за да приеме очевидностите и неща в този род. Още веднъж успех!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Ваня:) в Декември 04, 2007, 14:52:53 pm

pamprogress,
До някаде си права,само,че уловя малко женска злоба в изказването ти :(...недей така и запомни,че едни от грозните неща в живота е озлобената жена :?....мисля,че всяка от нас би трябвало да избяга тези усложнения :wink: и без това животът ни е сложен :lol:...Според пред вратите на всеки такав доктор(аз също съм пациентка на д-р.Владимиров)седят всякакви хора,но всеки знае защо седим там :lol:...тъй че някой неща не избират богатите или бедните,младите или старите :?
уффф,трябва да излиза..после ще продалжа

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: everything_possible в Декември 04, 2007, 18:20:48 pm

Щом го правим значи си струва!Нали надеждата ни отвежда до този избор!Уважавам избора на всеки и смятам,че каквото и да направим-да се опитаме да заченем и да се сдобием със собствено дете,или да осиновим и да ощастливим едно нещастно детенце,или пък да се раздадем на нашите близки дечица-винаги си струва!Щастието на човека е в това да прави другите щастливи.Така че който каквото и да реши ,стига да го прави от сърце и да се чувства добре,ЩЕ СИ ЗАСЛУЖАВА!!!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: mishanta в Декември 04, 2007, 18:38:58 pm

Моята зелена пътека!

(разказ за разстоянието от кабинета на д-р Владимиров до 6те най-дълги дни в живота ми)

Всичките години на очакване, борбата, моментите на слабост, трудностите,
любимия лекар, процедурата, бременността, близнаците, кръвоизлива ,загубата, страха да не изгубя и него!
Всичко това ми се стори миг пред тези 6 дни!
6те дни от раждането до нашата първа прегръдка, прегръдка която бях чакала толкова много!

Малкия ми син се роди три седмици по-рано.
Спешно секцио, не ме хвана упойката поставена три пъти, бях интубирана и приспана!
Събудих се исках да го видя, успокойха ме казаха ми-"Сега почивайте, сутринта ще поговорите с неонатолозите и ще го видите!"
Незнаех че не е разгърнал дробчета веднага и е поставен в кувиоз!
Не рухнах при тази новина, само благодарение на най-милата и деликатна лекарка на света д-р Масларска!
Която с много такт и съпричастие беше до мен в тези трудни часове, и ми позволяваше да стоя до него когато пожелая.

Моето малко момче, трудно заченат, имаше и трудно начало!
Беше в кувиоз 6 дни и аз чакала го толкова време можех да го погаля само през прозорчето на апарата!
Една сутрин отивах да му нося изцедените от мен три капки коластра за да му дам от моята сила,
влизайки в сектора поглеждайки към апарата видях нулеви показатели и една права линия!
Исках да извикам някой, да им кажа, че нещо става, просто звук не излизаше от гърлото ми!
Само един глух вик-"нещо става със сина ми, елате!"
Той милия, добил сила и махнал лепенката, и сам изключил подаването на сигнал към апаратурата!
Незнам откъде аз намерих сили да не умра там пред него.
Видях че диша и се съвзех, за да понеса следващия удар!

Това беше една жена в моята стая, не мога да я нареча майка, просто една жена родила дете!
Тя при всеки плач на своето бебе,се надвесваше над кушетката и му задаваше въпроса "защо врещиш", вместо да го прегърне!
Това най-съкровенно мое желание!
Нещо толкова мечтано и толкова близко, а аз не можех да сторя!
На въпроса защо все пак реши да имаш дете,обясни ни че нейната философия е-"просто всички жени раждали и тя трябвало да роди още един поданник на държавата!"
И имало бум на бебета, защото държавата давала 200 лв еднократна помощ!
Толкова глупости чух, колкото не можете да си представите!
Хора всякакви!
Тя отведе своя поданник у дома, а аз останах и изпратих още няколко бебета, докато Малчо се възстанови напълно!
А сега у дома се прегръщаме колкото искаме!И повярвайте ми, не го давам на никого!

Мила pamprogress, СТРУВА СИ всичките тези мъки!
Ние тук на това място родили или избрани от децата си,
нямаме право да се съмняваме дали си струва!
Бих извървяла своята зелена пътека още много пъти само заради тази наша първа прегръдка!
Заради мириса му, заради плача му, заради светналите очи на баща му!!

Късмет! yahoo_17
Някъде там, твоето дете ще те намери!

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: everton в Декември 04, 2007, 18:47:14 pm

Мишее, :bighug: :bighug:  :balk_21:

Още от самото начало ми даваш сили да продължавам да се боря, какви ли не препядствия имах досега..., но се надявам един ден всичко това  да е зад гърба ми.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: blue_sky в Декември 05, 2007, 00:04:47 am

mishanta, разплака ме. Желая ти това да са последните трудности в живота ви!
А за това дали си струва, всеки трябва сам да прецени.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Abloy в Декември 05, 2007, 09:21:48 am

Струва си и още как!
Струва си след всичките неуспехи и опънати нерви да видиш в очите на съпруга си сълзи от щастие.
Всички сме минали през такива моменти на отчаяние. Важното е след това да се надигнеш и да продължиш борбата.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: ellysot в Декември 05, 2007, 11:53:18 am

Господи mishanta,разплака ме!!!С най-искрени пожелания,мъките и напрежението,през които си минала,да останат зад гърба ти ЗАВИНАГИ!!!
След прочетеното се сетих за една статия,пусната преди време в интернета,която завършваше така:
"...животът не се мери с броя вдишвания,които правим,а с моментите,които спират дъха ни!

Цитат на: Abloy в Декември 05, 2007, 09:21:48 am

Струва си и още как!

:bighug: :bighug:

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Ваня:) в Декември 06, 2007, 13:46:06 pm

a дали си струва -всеки сам може да прецени нещата според как ги усеща...тук едва ли има универсална рецепта :?...и за съжеление е доста трудно без рецепта  :( за някой си струва,за някой не :?....но каквото и да баде, ние да сме живи и здрави! :P

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: iliyanas в Декември 07, 2007, 09:42:40 am

Аз честно казано мисля,че си струва.
Доста момичета преминали през трудностите и изпитанията до създаването на любимото дете си задават този въпрос,но понякога дори и една капчица надежда е в състояние да върне силите им и да продължат напред.
Бяхме в една от най-добрите клиники в София.Там бе пълно със семейни двойки.Мъжете гледаха стреснато и отчаяно и нервно потропваха с крак или кършеха палците си.Жените сякаш попаднали в общ вакуум мълчаха останали насаме с мислите си,които можеха да бъдат разчетени по лицата им"Ще открият ли проблема?Ще се получи ли този път?Защо аз съм "наказаната","Ще мога ли да имам някога дете?"
Списанията си седяха по масичките-никой не искаше да им обърне внимание.Тишината сякаш се беще вгнездила във всички наоколо и бе затворила устите на всички.
  И тогава се появи ТЯ.Висока ,кестенява ,много добре изглеждаща(облекло и външен вид) с огромен букет цветя.Беше със съпругът си чийто поглед сияше от щастие.Едната от жените се оказа,че я познава.Започнаха разговор и можеше да се види как очите и ушите на всички бяха устремени към тази двойка.Оказа се,че това е било петият опит на жената -правела спонтанни аборти в периода 7-9 седмица.А сега била бременна вече в 22ра седмица.Когато влезе в кабинета,сякаш "заразата от усмивките" по лицата се пренесе много бързо.Двойките започнаха да си говорят и надеждата отново заблестя в очите им и си кимаха окуражаващо.Вече знаеха,че един ден ите ще бъдат като щастливата двойка която излезе от кабинета,но този път без букета цветя.Веселото им настроение сякаш прескочи стените на етажа и се устреми навън.Дори и в мрачният софийски ден ,слънцето успя да пробие мъглата с малкият си лъч.Слънцето на надеждата ,успя да разсее дълбоката мъгла обхванала душите ни.И без значение от сезоните в нас не позволявайте мъглата да ви завладее.Следвайте лъча и един ден ще държите своето малко слънчице в ръцете си.Това заради което сте преминали през много мъки ,душевни терзания и бури.Но когато чуете бързият ритъм на малкото му сърчице,когато го видите да отваря малките си очички,когато протегне ръце към вас желаейки да бъде закриляно и да усети топлината на прегръдката ви,тогава ще знаете,че си е СТРУВАЛО!!!!
 

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: gubkata11 в Декември 07, 2007, 17:45:39 pm

Нещо май не си разбрала идеята на темата.
ИСКАМ ама много искам да изгледам дете в каквито и да е било условия ,но не мога да забременея!
И след неуспешното икси все още мисля че си струват усилията,само да не болеше толкова много,не мислех че ще се възстановявам толкова бавно и продължително,тялото ми е здраво, но психиката май вече не е  :(.

Титла: Re: Струват ли си всичките тези мъки?
Публикувано от: Pukanka в Декември 07, 2007, 18:10:00 pm

Просто слабостта  ме подсети за другата крайност-тази силна жена.Но ще си изтрия мнението щом не ти харесва и не разбра мисълта ми.Всички тука сме като тебе и имаме такива моменти. Но само силните и упоритите успяват.А темата е Струват ли си всичките тези мъки? И аз казвам-ДА,СТРУВА СИ.