www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Дом и хоби => Темата е започната от: tzvetenze в Април 07, 2008, 13:25:33 pm
-
По предложение на Боровинка разделям темите за пътуване и екскурзии на две - за България и за чужбина.
Нека тази да бъде чужбинската.
Моля някой от модераторите да прехвърли от другата мненията, свързани с екскурзии извън страната - някой беше писал за Крит, а и има една отделна тема в кафето с питане за транспорт от летището във Виена - ако искате, може и тези мнения да прехвърлим тук, мисля че са полезни.
И ако може да редактирате заглавието на другата тема, за да е ясно, че тя за Бг.
-
И аз имам първото питане - искам лятото да отида до Букурещ за два дни. Моля за отзиви най-вече за хотели. Също и ако някой е ходил в тамошната ИКЕА - лесно ли се намира, работно време и някакви други полезни подробности.
-
Здравейте пътешественички и от мен:)
Преди да споделя моите незабравими спомени искам да уточня, че не всички места на които успях да отида през последните 2 години са от най - евтините, но поне за мен са едни от най-красивите и запомнящи се и затова искам да ги споделя с вас и да си пожелая повече хора да ги видят.
И не попаднах на тях защото с мъжа ми сме от голямото добрутро или защото имаме безкрайни възможности а единствено, защото компанията към която пътува, му позволява да ме взема като турист и ние се възползвахме и си плащахме само пътя(за мен).
Правя тези уточнения за да не подразня някой, и защото не всичко което видях беше ужасно скъпо и недостижимо за обикновенните хора като нас:)
Първото ми пътешествие беше преди 2 години до Френска Полинезия.То беше най-дългото като прелетени километри (мили), дни минали в път(почти 3 без нощувки), смяна на самолети и летища но и най-най-хубавото и голямо приключение за мен.И до днес немога да спра да мечтая някой ден отново да имаме възможност да видим този рай.
Тръгнах от София през Париж-Лос Анжелис-Папеете (столицата на ФП).Там, за моя радост, понеже бях на предела на силите си, на летището ме посрещна съпругът ми и заедно отидохме до пристанището, където беше корабът им. Такси от летището до пристанището беше около 40$ (US $).Самолетният ми билет в двете посоки с Air France струваше 1400 евро и това е наистина най – скъпата част от всичко.На кораба (на всички кораби на компанията им а и не само на тяхната) ношувките, храната,алкохола,безалкохолното (освен по баровете),забавленията, ми бяха поети от компанията. С изключение на нощувките, които пасажерите така или иначе си плащат предварително, тези условия важат и за тях.Има кабини от 800 $ до такива,които струват 5000$.Това са цени за 10 дневен круиз, като се спира на 6 острова на 2 от които кораба нощува. Цените в магазините на кораба са дори по ниски от нашите тук защото се водят free shops но и май не само заради това:)Разбира се, цените на храна, сувенири и т.н. по различните острови са рзлични, като Бора-Бора е най-скъпия, но не е най хубавия поне за мен.Всичко е реклама и то мнооого голяма реклама:).Там е и едната over night.
Всички разбира се си спят на кораба но има достатъчно време да се разгледа острова, да се разпитат хубаво жителите, да станеш част от културата им, макар и за кратко, и да се насладиш на танците и аромата на цветята, които струва ми се вечер се усещаше най-много.Полинезийците като цяло (без да съм експерт разбира се) са много мили и приветливи хора и винаги готови да ти помогнат, разкажат за живота си,обичаите си:), дори да те поканят в колибата си. Да, те наистиина живеят в колиби и то не като онези къщички (хотели) по снимките, а в доста схлупени в повечето случаи.По всички острови на които ние бяхме (ние туристите, понеже мъжът ми е там на работа и за 1 месец престой успяхме да излезем заедно три пъти и половина), в момента в който погледнеш встрани от главният им път, виждаш черни пътища, кокошки, кучета.Но да ви кажа честно дори и това е чара на тази островна дивотия. Палмите за които понякога не ти стига погледа да видиш върховетв или планините им,чиито върхове са скрити в облаците а доло...лагуни, за които сетивата ти не стигат да приеме6, че е възможна такава красота. Аз наистина се чувствах като в рая и винаги ще съм благодарна , че попаднах там . Искрено пожелавам на всеки да има възможност да посети мечтата си, където и по света да се намира тя.
Ще опитам да ви покажа и няколко снимки но малко по късно като ги понамаля.
А следващото ми пътешествие, което ще споделя с вас ще е в Azia.
-
еееех, Лиско, звучи страхотно :wink: мерси, че сподели.
благородно ти завидях, не само за маршрута и възможността да се възползваш при по-изгодни условия и цени, ами и за още нещо - аз много обичам да пътувам, посещавам и разглеждам разни места сама - колкото и странно да звучи. Така изпитвам някакво уединение и хармония със себе си и ми е много приятно. Така ми се пририска и аз да ида на едно такова място и мъжът ми хем да е там, хем да не е постоянно свободен, та да мога да се разхождам , да си обикалям и разглеждам :lol:
-
Ето малко снимки
Тук тъкмо пристигаме в Бора Бора.
(http://images25.snimka.bg/005554769.jpg)
Това пък е залез в Бора-Бора докато си тръгваме оттам.Аз и без това не спя до късно но сутрин ставах заради изгревите, слетобяд снимах дъгите, които се появяват през час заради честите валежи от по 15 мин. Или заради голямата влага понякога , а вечер, вече с мъжа ми се наслаждавахме на подобни красоти:)
(http://images25.snimka.bg/005554767.jpg)
Цветенце, благодаря ти:)
Съгласна съм с теб за написаното ама ако си бяхме почти постоянно заедно:)А ние се виждаме по 4 месеца в годината, които понякога когато ходя при него сттават 6:)И ни е малко все още:)
Но е истина, че като съм сама, правя повече снимки, повече си говоря с хората и виждам повече защото нямя кой постоянно да ме припира и да бързаме все за никъде:)))))))))))
-
Тази снимка е от Бора-Бора, но вече на вторият круиз , когато българите от кораба ми бяха показали половината остров и то на колелета, които си взехме от кораба:)Така можех да си обикалям колкото искам, да спирам,снимам,гледам,разпитвам и опитвам:)))
(http://images25.snimka.bg/005554765-thumb.jpg)
Моореа-Това е острова, който на мен ми хареса нй-много.
(http://images25.snimka.bg/005554770.jpg)
А това е кораба на който се качих за първи път и който ще ми остане като най-скъп спомен:)
Тогава ми се струваше огромен, докато не видях следващия на който бях...5 пъти колкото този:)
(http://images25.snimka.bg/005554772.jpg)
Спирам, че задръстих темата със себе си:)
-
Леле, Лиско, толкова много ти завиждам...благородно, разбира се.. Аз също обожавам да пътувам, да виждам нови красиви кътчета, да се срещам с различни хора и различни култури...но за мен това е мираж или на сън, може би!? Ето това ще остане за мен още една мечта, която никога няма да мога да реализирам! :wink: Разказвай, разказвай....
-
мда, не само звучи, но и изглежда страхотно :)
-
Душка, понякога и аз самата си завиждам и се чудя дали наистина бях там:)И като гледам снимките си ми става и малко мъчно но и се радвам, че все пак съм била:)
Само, че...преди да ми се случи, всички тези места на които в последствие попадах, бяха само мираж и мечта която исках да ми се случи, но все си казвах, че е от невъзможните:)
Е...и аз не вярвах много но се случи, даже случиха:)
така, че никога не се знае какво ти готви утрешния ден.
както съм обещала, следващото пътешествие ще е Азия, но малко по- късно:)
след Мюзик Айдъл:)
-
Лиско, страшна красота, радост за очите и душата! благодаря, че сподели с нас това преживяване!
като порасна и стана голяма, ще взема да отида там. ама пусти страх от самолети... :(
-
както съм обещала, следващото пътешествие ще е Азия, но малко по- късно:)
след Мюзик Айдъл:)
Чакаме!!! :lol:
-
малеее, момичета, ами то става много дълго обяснението.
ще го публикувам на 2 пъти и дано не наруша някои правила за които незнам, но ако има нещо, модераторите ще ме извинят и предупредят и ще се поправя.
дано не ви и отегча.трябва ми обаче още време да допиша затова сега първа част:)
Мечттата и желанието ми за пътуване, любовта към самолетите и летищата на които мога да си стоя с часове като кукувица, но и любовта към съпруга ми най вече, ме отведоха до Сингапур откъдето трябваше да се кача на кораба за следващото си приключение, което се оказа околосветско. Аз разбира се, нямаше как да остана през цялото време за да обиколя света но и това което ми се случи смятам за огромна възможност и късмет. Стъпах на 4 континента и пресякох Екватора цели 2 пъти - един път със самолет и един път с кораба.Тзи път кораба се казваше Pacific Princess и като големина беше същия като предния (Tahitian Princess).Но...нека карам подред.
Маршрута ми беше София-Лондон-Сингапур.Билета в двете посоки ми струваше 1100 евро и летях с коя ли не авиокомпания:) в двете посоки, но основната си беше British Airways:) ама само жеднъж се качих на техен самолет:). Преди тръгването ми на 07.09.2006 оттук , моите приятелки бяха ангажирани да ми осигурят безпрепятствено добиране до кораба, понеже в Сингапур от летището до пристанището в другия край на града трябваше да стигна с метро.А аз не всеки ден отскачам до там за да съм запозната:) Моят съпруг обаче ме упъти много добре като ми каза...”Хващаш метрото от летището и слизаш на Harbor Front (пристанището).Е да де, обаче пристанището в Сингапур не е като Варненското, само с един терминал за пристигащите пътнически кораби.Това го разбрах от интернет още преди да тръгна и разбира се ме затресе треска дали ще се оправя.Така на моята приятелка брат и ми намери карта на метрото, изкара ми я дори цветна с различните линии и коя къде отива, та да зная какво да чакам:).
И на 7 септември вечерта в 8 се приземих на най –огромното, най - чистото и най- красивото летище, което досега съм виждала. Веднага съзрях фрии интернет и разпратих набързо няколко мейла, че съм жива и здрава а на съпруга си, че ако до 10 (на другия ден сутринта) не съм на кораба да идва да ме търси отново на летището:).
Минах успешно проверката макар и бавно, защото се обаждаха до USA в Princess Cruisses да питат дали наистина очакват на 9.09 към кораба да се присъединя и аз :)
Признавам си, наистина бях доста изплашена обаче и развълнувана от приключението в което отново бях попаднала. Имах цяла нощ престой на летището или вариант да отида в хотел.Избрах летището заради лудоста си както поясних по-горе, но и защото исках да имам време да се разходя и да разуча откъде ще си хвана метрото, да разпитам как се стига до пристанището. Нямаше как да отида същата вечер защото кораба пристига на другия ден сутринта в 8 и до 16ч. е там. Нямаше и полет, който да ме приземи на 9.09 преди 16ч. И тук е една от поредните изцепки. Аз имам много такива по летищата.Много съм смешна понякога...вярвайте ми..., след като всичко е минало и като се сещам се смея сама на себе си и не се учудвам, че понякога хората ме гледат като паднала от луната:)Та, отивам в един от многото информационни офиси и показвам хубавата си цветна карта и питам дали е правилно, че зеления цвят е моето метро.Човека ме гледа гледа, гледа и картата и ме пита „Ти откъде идваш”, и аз си казвам. И той „ а тази карта откъде я имаш?” и аз му казвам, че е от интернет.Той отиде при колегите си, гледаха я, въртяха я...върна се при мен и ми вика...”Това е карта с проект на метрото за следващите 10 години а в момента съществуват само 3 от всички 11 линии на твоята карта.И пак ме пита откъде съм.И аз вече толкова горда, че съм разконспирирала проекта им за бъдещето „От България как от къде”.Човека ме помоли да му дам тази карта а той щял да ми даде друга с реално построеното.Аз му я дадох разбира се, понеже имах изкарани още поне 3:) И в замяна на моя лист А4 тои ми даде карта малко по-голяма от автобусен билет:).
Разучила и успокоила се, седнах в едно кафе и цяла нощ четох книга и списания.Не бях единствената:). Сутринта в 6, едва дочакала метрото да тръгне се настаних. Билета ми струваше 2,40 $ (USA) Няма шанс да се обърка човек, но може да се побърка:)Блоковете им (терасите) светеха с различни фигури. Незная как го постигат обаче такова нещо не бях виждала. Толкова светлина и красота. Градинките осветени, паркингите за коли светеха като, че самото слънце бе слязло в 6 сутринта в Сингапур.
Невероятно...беше като спектакъл:) И нямаше изгорели крушки, понеже веднага се поогледах за това:)
На пристанището се бях залепила за стъклото и в 8 видях как кораба влиза и „паркира”:).Беше голяма радост да се метна в ръцете на съпруга си:).И както винаги, умората ти изчезва и не ти се спи. Исках да разгледам кораба, да пипна всичко. Хубавото беше, че този път не се губех много понеже ми беше познат от предния като разположение.
Само да спомена, че кораба е на 11 етажа, първите 3 от които изцяло за екипажа. 4 етаж за екипаж и отделена част разбира се за пасажери. 2 големи басейна.7 ресторанта, нощен бар.
Следва:)
-
Част 2
Само ще кажа, че аз не можах да УСЕТЯ Азия. Немога да си го обясня, но това не беше „моето” място. Може би всеки друг на мое място щеше да изживее много повече емоция и наслада.аз си признавам...не успях докрай.
Първото пристанище с мен на борда беше Камбоджа а градът-село Sinanoukville.
Беше 13.09. И ако някой ви каже, че на огромен кораб не клати, изобщо, ама изобщо да не вярвате.И на трите на които бях, първите 3 дни задължително ме приспиваха почти, с вълшебни хапченца или инжекция в краен случай.
Каквото и да ви напиша за Камбоджа, няма да е достатъчно да ви пресъздам беднотията и начина по който живеят хората където ние бяхме.Колиби в които спят на дървени легла, но дървени имам предвид сковани от тях, от дъски и колове.Имат по 7-8 деца, които понякога няма с какво да хранят, но и едва ли жените им знаят какво е и как да се препазват. Жената, която ни прие в дома си (силно казано дом според нашите разбирания) ни каза, че се стига до там, че да продават децата си, но не завинаги а само да ги отглеждат други хора (чужденци най-вече), като те могат да ги виждат когато пожелаят. Много ми стана криво. А колко красиви деца имаше...изписани, с едни такива огромни очи, които те гледат с надежда.Още на кораба ни бяха предупредили да вземем бонбони за да дадем на децата в къщите в които ще посетим.
Ето...това са снимки от едната къща в която бяхме.
(http://images25.snimka.bg/005557830.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005557832.jpg)
След тази тягостна (но не и непозната за мен) гледка ни заведоха в един будистки храм.
Много красиво, различно и респектиращо чувство изпитах, но видяното преди това си беше пуснало вече пипалцата.
След това на брега на океана в един хотел който беше петзвезден и съвсем ме довърши. Всичкия блясък и лукс там ти изглеждат някак си фалшиви като се има предвид, че на 10 км. навътре хората живеят мнооого бедно.
Екскурзиите организирани от кораба за мен бяха безплатни, и аз си избирах най - ефтините от кумова срама, а иначе в зависимост от местото и това което искаш да видиш варираха от 19 до 1200$, като последните бяха с преспиване извън кораба и връщане на следващия или по – следващия ден със самолет до следващия град където вече сме с кораба.
След Камбоджа беше ред на Банкок. Огромен град в който имахме много малко време за разходка но успяхме да се качим на една от малкото рикши, които срещнахме и срещу 10 $ ни закараха в центъра.Центъра, обаче така и не разбрах центъра на кое.Вероятно на квартала на пристанището, понеже гледката която се разкри пред очите ми не беше тази която представа имах за Банкок. Мръсно, задушно, пренаселено, натруфено. Хората ядяха с ръце нещо като мляко с ориз, което продаваха срещу 2$ в пластмасови чашки, вероятно не еднократно използвани. Никой не говореше (или поне не искаше в което се съмнявам) английски и след 1 час лутане, при което дори и вода за пиене едва си купихме защото беше събота, нямаше банка която да работи за да сменим пари а никой не искаше да приеме валута, се прибрахме на кораба.
И така, убедена съм, че не видях каквото трябваше от Банкок .
Следва (може би тази нощ или утре :))
-
То и аз днес бях решила да понапиша къде съм била и какво ме е впечатлило, ама след разказите на Лиско просто ще се въдържа :lol: :lol:
Лиско - това в кръга на шегата :wink: Много ми е интересно и ще се радвам да разказваш още + снимки :wink:
-
ама пусти страх от самолети... :(
стига бе, аз това мислех, че само по филмите го има :lol:
-
Станах много подробна и въпреки, че ми е много хубаво да разказвам и да си спомням, малко ще се посъкратя, че то си направих темата като лична:)
И Цветенце, разказвай защото на мен ми е неудобно вече:)
а и ще ми е интересно.
Джам,по голяма вероятност има някой да те умори от злоба и с негативизъм околкото миличкия самолет:)))))))))))))))))
Част 3
След Банкок спряхме във Виетнам, където картинката беше подобна на тази в Камбоджа но съвсем малко по-добра, после дойде ред отново на Сингапур и всъщност този ден видях градъ отвътре.3 часа след разходката исках да видя боклуче по земятя. Хартийка или фас...нямаше.Нямаше неподдържана градинка или сграда оставена да се руши, дори в старите квартали в които ни заведоха.Немога да кажа, какви са азиатците защото неможах да добия представа. Не ни се усмихваха много, но и като си спомня, не видях много хора които да се шляят безцелно по улиците.Едно от основните превозни средства беше мотопед или колело, защото задръстванията са огромни и стоят по 40-50 мин на едно место.
Сингапур ми хареса много.Първата светлинка от пътешествието:)
(http://images25.snimka.bg/005558125.jpg)
21.09. – PORT KELANG или за мен известен допреди това като Куала Лумпур.
В досега изброените градове беше немислимо да изляза сама а и в следващите. Дори хора от екипажа, които са там за 4-5 път не смееха защото са се губили.Трябваше или да съм с малка група от кораба или на екскурзия. Групата от кораба (този кораб) не включваше българи, които се пазеха да не ги изям. Излизаха с другите си колеги , пак не българи, но заедно, както румънците, поляците, италянците или хърватите неможеше да се види българска група.Затова и в този град излязох с двама австралийци от екипажа.Много се забавлявахме и когато в един момент им предложих ако искат да се разделим за да останат сами (да не се натрапвам) и да се срещнем след 2-3 часа, те решиха, че ги помислих за гейове:).Усетих се, че ще стане така ама вече го бях изръсила:)
От пристанището си наехме такси, което да ни покаже забележителностите и да ни върне пак обратно.Заведе ни до двореца на краля им ( в интерес на истината, сега се сещам, че не разбрах той действащ ли е или е бил крал някога), но неможеше да се влиза разбира се а само надничахме през решетките да му гледаме позлатените кубета на палата:).Оттам , до най-високите кули в света (след като тези в САЩ ги събориха)-PETRONAS TWIN TOWERS. Доста време стоях и се взирах опитвайки да преброя етажите но стигах до 84 и погледа ми се премрежваше и не бях сигурна дали виждам още или си въобразявам. Австралийските ми приятели имаха българска черта-опитаха се да се направят на тарикати и да влезем с една група ,която си беше купила билети за да се качат да разгледат кулите отпреди 3 дни.Е, не стана разбира се, но поне опитахме:)Билета струваше ако не се лъжа 20$, но те качваха до половината само, то щеше да ми е достатъчно де.
:)Ако знаете само как ли не опитвах да хвана целите кули но...нямах успех:)По земята бяхме налягали поне 15 4овека:)))))))
(http://images25.snimka.bg/005555225.jpg)
Оттам в един храм и после в телевизионната им кула , където се качваш най горе срещу 12$, и виждаш абсолютно целия град, Красота и височина, която те кара да се чувстваш много мъничък.
(http://images25.snimka.bg/005558153.jpg)
Сега заспивам а утре остана да ви разкажа само за още три града и половина и два острова и с това приключва моята част от околосветското пътешвствие.А преди да разкажа за последното си трето пътуване надалеко, ще си почина няколко дни, че да дам възможност и още някой да пише, да не ме обвинят в монопол:)
лека нощ и дано не съм ви досадила мили читатели:)
-
Lisko, изчетох всичко наведнъж!
Никой няма да те обвини в монопол :lol:
Продължавай да разказваш, моля те!
-
разказвай, разбира се :D нали това е идеята - да споделяме интересни неща :wink:
като имаш време - продължавай, на мен ми е много интересно!
-
Преди да продължа...да ви кажа БЛАГОДАРЯ Момичета, защото вие ме накарахте да изживея всичко отново, да си припомня малко позабравени емоции, да поизтупам снимките от полепналия прах и да се усмихвам широко.И не на последно място...НАЙ-ПОСЛЕ ДА ОПИША ВСИЧКО защото понякога се забравя:). При всяко пътуване , започвам дневник още в първия самолет но стигам само до 5-ия ден от пътешествието. За себе си разбрах, че е по - добре да изживея всичко, да си дам малко или много (като в случая) време и след като емоциите са попреминали да опиша всичко.Разбира се , винаги си водя някакви бележки в моменти на много силни емоции защото наистина ви казвам, понякога нещата, които виждам така ми вдигат адреналина, че съпругът ми се чуди дали не ме е ухапало някакво насекомо или животно, когато връщайки се след екскурзията на кораба, аз започвам да говоря несвързано опитвайки се да опиша какво съм видяла:)Като децата съм, искам да видя и пипна всичко, искам да изкупя всички сувенири, но и да не плащам свръхбагаж на връщане:)
След магнетичния Куала Лумпур, се отправихме към Индия.Забравих да спомена, че понякога между две различни пристанища имаме преходи от по 1 ден или по 3-4.Най дългия преход е бил 9 дни от Южна Африка към Австралия.В дните „на море” (те си го казват “at sea”, макар да сме в океана) кораба става едно голямо и непрестанно парти. Няма час и ден без организирани забавления, игри, театър, кино, най различни представления, разбира се shoping в магазините, които отварят винаги когато кораба е на море и са винаги затворени когато сме на пристанище. Ако времето е хубаво всички пасажери са по басейните след почти задължителния им крос сутринта, но след този крос закуската им е като за трима човека. Моите наблюдения досега са, че най- много по круизи пътуват американците и доста по-рядко европейци. Има и доста японци, но поне с тези досега с които съм се срещнала не живеят в страната си а по-света.
В чиниите на първата група, можете да видите поне 7 различни храни-сладко, солено,месно, безмесно,зеленчук, плод...всичко. И това е само началото, защото повечето си пълнят платата по 2 пъти. Казвам плата понеже чиниите са едни големи и продълговати:) Има и малки ама рядко се ползват:)
Не ми е работа да им гледам в чиниите, обаче по голямата част от тях са като прасенца, и не спират да ядат през целия ден.Нали са си платили...гледат да използват максимално възможностите:) Всички пият диетична кола, но след закуската или обяда отиват на барбекюто и за десерт си вземат пълна чиния пържени картофи с по 2 хамбургера.Незная къде побират всичко:)
Инъче...незная дали така са свикнали и дали е лицемерие, но са много спокойни, весели, мили и винаги, ама винаги готови да чуят историята на живота ти:). Средната възраст на пасажерите е 45 години а тези, които са на по 70-80 се държат като ...младежи:), за мен това наистина са хората които знаят как да почиват и какво е ваканция. Когато за първи път отидох при съпруга си на Tahitian Princess ми беше интересно и предизвикателство да ги разбера.Не мисля, че и до днес съм успяла но някои неща са си едни и същи. Всеки те поздравява и ти се усмихва.Денят ти започва по различен начин, когато 100 човека са ти пожелали хубав ден с усмивка или са те попитали „как си?”.Разбира се, те дори и не очакват отговор на последното когато разминавайки се с тях чуеш, “How are you?”.Аз в началото се спирах готова за разговор или разпит, защото са много любопитни, и преди още да съм си отворила устата за отговор, те вече бяха на другия край на коридора:)
Пак се поотклоних от курса:)
Първият град в Индия, който ни очакваше или по скоро ние него, беше MADRAS .
Пристигнахме там на 25.09 сутринта. Оказа се, че за да сляза от кораба ми трябва индийска виза, но емиграционните власти на кораба ме бяха предупредили предния ден и срещу 40$ получих такава. Към юли 2006 година, населението на Индиа е 1, 095, 351, 995 души. Мадрас е четвъртия по големина град.
Не бях подготвена за това което ни очакваше „извън” нашия красив корабен живот. Въпреки, че и в нашата страна има много бедни хора , въпреки, че малцинствата тук живеят на ръба, в Мадрас видях нещо, което човешкият ми разум не разбира и до днес.Няма да ви покажа снимки защото неможах да направя такива.Струваше ми се кощунство и подигравка да снимам болката на хората.По късно съжалявах за това защото осъзнах, че повечето от жителите там дори не приемат живота си като болка.
Заведоха ни в един от кварталите, където хората живееха в кашони на улицата, а на най - бедните май и това не им се полагаше. Хранеха се и ходеха до тоалетна в техните си 2 квадрата.Фекалиите им си течаха по улицата а вонята не искам да ви описвам каква беше.Съжалявам за това което четете но то е част от света, колкото и да не ми харесва. Хората умираха и се раждаха на улицата и това беше съдбата им.Казвам това, защото ни разказаха, че в Индия някой се ражда щивач и умира шивач,друг се ражда учител и умира като такъв, трети (много такива трети) се раждат бездомни и бедни в кашони и умират в кашоните си та било и след години, години. Всичко това го видяхме от едната страна на улицата...от другата се издигаше стена, като крепост а зад нея палат. Палат , като от книжките с приказки за принцеси, но така и не видяхме принца и принцесата, а и ние едва ли сме представлявали интерес за тях. Немога да ви го опиша, но никога допреди това през живота си не съм вийдала такъв контраст на класи. От едната страна умират а от другата пируват.Цинично но действително.
След тази гледка, повечето пасажери от екскурзията не пожелаха да продължат и всички се върнахме на кораба само 2 часа след като бяхме слезли от него.А още 2 часа по-късно всички пасажери бяха на борда и бяха като попарени. Баха се оформили групички и всеки коментираше видяното.За първи път май ги видях да нямат апетит.
Съпруга ми ми разказа по-късно, че когато са в Индия или на други подобни места кораба „отваря” едно помещение където хората могат да влязат да се нахранят и им раздават храна. Само ако знаете какви количества храна се хвърля всеки ден. И е страхотен жест, че макар и рядко компанията прави такива жестове.разбира се не ги хранят с остатъците а с нормална прясна храна.
Спирам с Мадрас защото и сега ми се свива стомаха от ужаса:(но като завършек ще кажа последното, което ме срази.Тези хора наистина бяха щастливи в техния си животец. Гладни, полуголи и боси в повечето случаи но усмихнати „до уши” и ни пипаха като чели бяхме някакви миражи за тях. Ще ви призная, че много плаках като се прибрах в каютат ни.
Видяхме много малка част от Индия и не мисля, че всичко е такова но аз а и повечето пасажери нямахме сили за повече.
На 27.09 трябваше да пристигнем в COLOMBO. Капитана обаче промени курса на кораба и с божията помощ и попътен вятър се отправихме директно към онази друга, наша цивилизация опитвайки се да забравим и да се самозалъгваме, че видяното нас не ни касае. Май повечето успяваме, но тогава се чудех къде е Бог и колко сгрешили могат да са тези хорица за да им се случва това.
Така , преждевременно се оказахме ден и половина повече в океана, а като подарък и лечение от Индия на път към MALE MALDIVES, което не беше предвидено за посещение.
-
Част 5
Пристигнахме на 28.09. много рано сутринта в 6ч. Валеше доста силно, но само час по късно не си личеше:). Тук допира ни с брега беше с тендери (спасителните лодки на кораба, които събират по 150 човека при нужда). Малдивите са група от 1200 острова, като само 200 от тях са обитаеми(населени). Населението на Малдивите е 349 100 души. Столицата е Male и там според данните живеят 76 000 души.Религията която изповядват е ислям. Когато пристигнахме беше единия от големите им празници-рамазан или рамадан (дано ги пиша правилно), но не помня кой точно, и ни предупредиха преди да слезем на брега да не сме с голи рамене и колене. Не бях много очарована но разбрах още нещо за себе си...островите са моята слабост, местата, които ме вълнуват и привличат най-силно.Купих си сувенири за които искам не искам се пазарих дълго, понеже на местното население им е в кръвта:) (все едно в Турция да си купиш нещо без пазарлък:) и се прибрах обратно на кораба.Беше много ефтино.За пример – купих за мен и мъжа ми фанелки за спомен къде сме били (отвсиакъде купувам такива, стига да не са за еднократна употреба) и струваха 12 $ двете. Много я носих и нося и си е като нова.
Когато кораба е в пристанище, на борда се вижда само екипажа, които са като пчелички. Мият, чистят палуби, басейни, боядисват, ремонтират...това е един малък и независим град:), където всичко функционира в синхрон. Е, има и мързеливи и скатаващи се, но другите ги носят на гърба си и не се усеща спад в качеството на услугите ,които ти предлагат.
Преди това пътуване си купих карта на света ( формат като книга) защото географията никога не ми е била силна страна, както и ще разберете по-нататък:). Стана ми интересно когато започнах да пътувам по-често, да чета повече за местата на които отивам. Така от картата си видях, че се намираме точно на границата на Екватора и, че тръгвайки към следващия пристън MAHE SEYCHELLES, ще го пресечем.
Разбира се, по никакъв начин неможеше да се разбере кога точно, но капитана ни съобщи, момента в който това се случи. Не е като да те разтресе все едно си минал през ЖП линия:) Затова пък до единия басейн имаше голямо парти послучай пресичането на Екватора и беше много забавно. Мазаха се със сладолед, карамел, сметани, спагети, замеряха се с яйца и какви ли не още неща и всичко беше станало като бойно поле, но наистина беше страхотно. На другия ден ми донесоха диплом за „CROSSING THE EQUATOR” случило се на 29-ия ден от септември:).Такава разбира се получиха всички пасажери. Само малко отклонение отново. Аз съм перфектния вариант за турист, понеже се водя пасажер, но благодарение на съпруга ми се водя и член на екипажа. Така съм двойно привелигирована. Пасажер когато искам и crew когато ми изнася.
Това е снимка от партито , на която главно действащо лице е капитана на кораба:)Тук вече го изваждат от басейна в който го хвърлиха малко преди това:)
(http://images25.snimka.bg/005555223.jpg)
Живота си продължи със стария ритъм и на 01.10. пристигнахме в Port Victoria на Сейшелите . Това е столицата на Сейшелите и най - големия и важен остров в Сейшелската група, която се състои от 150 тропически острова. Населението към юли 2004 е 80 832 души.
Тук съпруга ми успя да си вземе почивен слетобяд, и с двама от фотографите на кораба си взехме такси до плажа, който беше на около 5 км. Струваше ни по 5$ на човек.
Навръщане, се прибрахме пеша и така можахме да разгледаме малко повече острова. Много беше евтино, но нямаше и какво толкова да си купи човек:) Спомням си само, че мъжа ми си купи 2 стека (12 бр) рол они за 2$:)))Още има от тях:)Беше много красиво...цветя, палми, разстителност. Плажа не толкова впечетляващ, но все пак красота и най - важното...не бях сама:)
Тази снимка е на влизане в пристанището
(http://images25.snimka.bg/005559957.jpg)(http://images25.snimka.bg/005559958.jpg)
На връщане от плажа
(http://images25.snimka.bg/005558126.jpg)
И този образ немога да не го споделя с вас:)Така се беше почерпил, че и досега се притеснявам дали се е прибрал жив и здрав с тази акула.:)
(http://images25.snimka.bg/005558127.jpg)
-
Лиско, страхотни са разказите ти. Така ме водиш на места, които може би никога няма да видя. Благодаря!
-
Лиско, още веднъж ти благодаря за разказите! :thankyousign:
И още веднъж, ти завиждам за преживяното! :lol:
-
Лиско, на райски места си била и много красиви и добри снимки си направила! Като чета разни реклами за такива пътешествия на кораб, и все си си представям някакви екзотични места, романтика и те наистина спирали на такива места корабите. Не умирате ли от скука на кораба през останалото време, с какво го уплътнявате?! Това си е направо мини село и сигурно има развлечения..., да не ги мисля толкова хората. :D
Иначе, аз съм пътувала доста, но не на такива места, по-скучни и цивилизовани из Европата и европейската част на Азия.
Ако имаш още снимки, показвай!!!
-
Лиско, страхотни са разказите ти. Така ме водиш на места, които може би никога няма да видя. Благодаря!
Благодаря ти Дани, но както и на Душка казах вчера, никога не се знае кой вятър къде ще те отвее:)
Дива Роза, напълно права си за скуката на кораба, особено за мен и особено след първия круиз, защото следващите 3 или 4 през които съм там всичко е едно и също.
А и не ми е интересно да отида на бар с баба и дядо:), но много рядко има компания от млади хора.Ако има такива, те са си двойка дошли да си почиват и скрият от останалия свят:). Съпруга ми след работа е като пребит, и въпреки това угажда на капризите ми и поне за 1-2 4аса "излизаме" след вечеря от 5-ти дек (палуба за незнаещите) до 10-ти. Той обикновенно ме води в crew бара защото там се събират повечето му колеги и поне не сме само двамата. Развлеченията са театри, кино, бинго, в казиното, капитанско парти,май то е най чаканото от целия престой защото наистина е внушително.
Дива Роза, разказвай за Европа и европейска Азия:)
Имам много, ама много снимки и утре ще ги кача в и-нет и ще ви дам достъп до албума за да разглежда на който му е интересно.
Сега още 2 серии от пътуването за да го докарам докрай и да се прибера в БГ:)
-
Част 6
Тръгнахме си от Сейшелите а на мен ми стана малко мъчно защото наближаваше времето да си тръгвам, и макар аз да пожелах да остана само месец на кораба, сега ми се искаше да поостана:)Но...трябва да се държа като сериозна жена и да се прибирам да си гледам кучето, което беше селянин през този месец докато аз митковах по света.
Два дни бяхме на море и на 04.10.2007 пристигнахме на о-в Мавриций. Прекрасно място.Типичен екваториален рай с тропически растения и прекрасни плажове.И за разлика от предните посетени красоти тук не беше така лепкаво топло:)
Предния ден се бях записала на екскурзия-посещение на „CAZELA BIRD PARK”.
Боже благодаря ти:) какви птици и цветя видяхме.Незная как природата оцветява перата им с такива цветове. Ох мили хора...колко неща незная и как никога няма да мога да си отговоря на тях:)))))За съжаление снимките не при всички птици бяха разрешени а и те бяхя в клетки или се криеха като ги доближавахме и май успях да наснимам най-много костенурките гиганти:)))))))))))))))))))
(http://images25.snimka.bg/005563458.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005558128.jpg)
На връщане към кораба видях истинска захарна тръстика.Аз нали съм си селянче с 2 села, реших, че е царевица , но екскурзовода ме поправи:)даже и я снимам през автобуса:) за мен си беше интересно:)
Оооо, щях да пропусна, символа на Мавриции е един пеликан наречен Додо.Да ви кажа честно, незная дали така е наречен или породата му е Додо, защото приказвах докато ни обясняваха, обаче беше страхотен:) така прекръстих мъжа си а сега и котката ни така се казва.:)
На другия ден след Мавриций пристигнахме на REUNION (остров Реюниън) и това беше последната спирка преди Южна Африка. Реюниън е остров изцяло създаден (не се сещам за друга дума) от вулкан преди хиляди години.Населението към юли 2004 е 766 153 човека.Офицялния език е френски.
Сравняват планините на острова, с тези на Непал или Нова Зеландия по красота и височина. Най- високия връх на острова е на 9 800 м. надморска височина
Аз разбира се, се записах на екскурзията за вулкана и след час и половина каране нагоре по баир на който най-дългата права отсечка не беше повече от 100м.стигнахме до върха на вулкана.Това което се разкри пред погледа ни няма как да се опише.Дори после като гледах снимките, не ми се струва същото. Безкрайни километри надоло към мястото където е бил кратера на вулкана, а тук там по няколко къщи кацнали по скалите или равнините които са се образували.Върха на планината, или скалата срещу нас не се виждаше от облаците.Не помня на колко метра н.в.се намирахме ние. Беше прекрасно изживяване.
ето 2 снимки от вулкана
(http://images25.snimka.bg/005563546.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005563547.jpg)
Навръщане спряхме да видим как извличат ектракт от цветята и правят есенции и парфюми от тях . Голяма грешка:)Нямаше баба която да не си купи, но по тейкото в случая беше, че бяха опитали поне по 2 от всяка есенция върху себе си. Аз сериозно се притесних за шофьора на автобусчето след като се качихме:)Докрая на круиза подушвах есенциите им:)Ама и как иначе, те се парфюмираха с концентрата и на кораба, но май го използваха като дезедорант:).
Тръгнахме си от острова в очакване да покорим и част от Южна Африка и след три дни в океана, на 09.10.2007 пристигнахме в RICHARD’S BAY
-
Част 7 - звръщане в къщи:)
В RICHARD’S BAY не бях се записала на екскурзия понеже ми беше неудобно, че почти не пропуснах место на което да не бях се възползвала и от това:) А и ми оставаха последни 3 дни с мъжа ми и май ме беше налегнала тъгата от предстоящата раздяла:) Сега се усмихвам, ама тогава, а и всеки път не ми е никак до смях:)
В обедната почивка на мъжа ми си хванахме автобусче от пристанището и отидохме до един близък търговски център.Нямаше нищо забележително там а и ние нямахме много време да се разхойдаме. Най много се радвах на маймуните , които прибягваха по пътя и се катереха по дърветата:)аз такива съм виждала само в цирка и зоологическите градини:)
Следващият град в който пристигнахме на другия ден беше DURBAN.
Хванах си един шатъл и отидох до един увеселителен парк за деца:). Мотах се там около 3 часа, но само защото исках да вляза във всеки магазин или курабийница (тази глупост сега я измислих).Такива вкусни сладки бяха опекли, че си понакупих доста и за кораба:)Тогава Дюкан още не беше известен и бях по-спокойна:). В този парк беше доста скъпо, но тъй като нямах никакъв сувенир, си купих огромен шал (като одеало) и дори си го използвах навръщане към България:).
Имах възможност да разгледам повече неща и места и в двата града в които бяхме в Южна Африка, обаче...бях изморена и тъжна и нямах желание да обикалям.А и като знаех колко път ме чака след 2 дни:)
На 13.10. пристигнахме в CAPE TOWN и напуснах борда на "Пасифик Принцес".
(http://images25.snimka.bg/005571378.jpg)
Нищо немога да ви кажа с подробности за този невероятно красив град, който разгледах през таксито на път към летището (30 $ за около 10 км) и от самолета.Втората гледка беше потресаваща.Невероятна красота. Имах вътрешен полет до Йоханесбург, оттам смяна на самолета и кацане в Атина ,където хванах самолета за София на косъм.Но, вече бях толкова близо до вкъщи, че не успях да се разтревожа много:) Само се разтревожих като фидях детската играчка с която трябваше да прелетим последните километри до крайната цел:) Имаше един мъж, който поиска да го върнат обратно на летището като видя самолета:)
Е, това беше отдавна и както виждате съм си цяла.:)
Така завършва моята малка но невероятна част от околосветското ми пътешествие.
След всички видяни места, опознах доста повече себе си, научих много нови и интересни неща, мисля, че станах още малко по-добра и усмихната, и разбрах, че най – хубавото на света си е самият свят.Пожелавам ви от цялото си сърце да осъществите вашите пътувания. На всички ви желая да не спирате да мечтаете и да вярвате поне малко, колкото и големи и неосъществими да ви се струват мечтите към момента.
Трябват ми няколко дни почивка, а и на вас от мен, за да ви разкажа и за последното си далечно пътуване до USA и MEXICO.
-
Лиско, чакаме с нетърпение! :D
-
Лиско, благодаря ти за разказите! И аз като другите момичета искренно и благородно ти завиждам. Благодарение на това, че споделяш тези невероятни преживявания, защото по този начин дори и никога да не посетя тези места(почти съм сигурна че няма да ги посетя :wink:) усещам, че сякаш съм била там! Благодаря ти, още веднъж и очаквам с нетърпение следващите разкази!
-
Еееех,Лиско...така се размечтах от всички тези разкази и снимки...От всичко на света най-много обичам да пътувам и страшно се вълнувам всеки път, когато имам възможността да го правя...за съжаление обаче, при все голямата ми мечта да обиколя света,освен Германия,Англия и Чехия,другаде не съм била :?
Благородно ти завиждам,да знаеш! :D И благодаря,че ни направи част от всичко,което си видяла!
Ох,още блея с блуждаещо-замечтан поглед...добре,че мъжкото гледа Шампионска лига оттатък,че можеше да го напуши на смях ако ме види такава блажено размазана пред монитора, зареяна незнайно къде... :lol: :lol: :lol:
пп. Ако не е много нахално,да изпрося и аз ако може още снимки, pleaaaaase!
-
Момичета, аз ви благодаря, защото толкова се радвам, че съм ви размечтала а и усещането да съм накарала няколко човека да се усмихнат е велико:)
гледам един филм и качвам снимките от пътуванията си в сайт в и-нет и после ще публикувам тук името и паролата за да ги разглеждате.
Но може и да стане утре защото са доста и ако ми се доспи ще полегна:)
-
Ето сайта, името и паролата за снимките от пътуванията ми:)
Засега са само тези от Таити, защото става доста бавно, но скоро ще кача и от Азия:)
www.snimka.bg
user name: lissko
pass: 333333
-
Лиско, снимките са невероятни! Благодаря ти, че сподели тази невероятна красота. Пожелах на себе си и всички останали да видим поне една малка част от тези невероятни места.
-
Лиско, много, много ти благодаря че отдели от времето си да споделиш с нас тези невероятни снимки!
-
Лиско,фантастична си! Възхитена съм от умението ти да разказваш толкова увлекателно!Снимките са чудесни!!!!
-
Моля тези, които са ходили на почивка в Гърция или Дубровник да споделят впечетления и подробности.
За Гърция - искам някой по спокоен курорт/село, където евентуално да си наемем квартира под наем и да можем да отидем с детето.
За Дубровник - не знам нищо, нито какво да очаквам.
-
Лиско, страхотно и вълшебно е това което описваш. :D
Аз съм ходила само из Европа, почти цялата, до средиземно море.
Мноооого искам да отида в ХАВАЙ...мечтиии :lol:
Тук имам един много интересен линк със снимки от целия свят, доста често го разглеждам и си мечтая.... :lol: Мисля че вече в някоя от по-старите теми е пускан, но ще го пусна пак. http://www.earthalbum.com/
-
За Дубровник мога да кажа че е скъпо.Иначе морето и плажовете са супер.А и в самия град има какво да се разгледа. Ние сме ходили миналия септември,но в Дубровник бяхме само за 1 ден-колкото да разгледаме.Спали сме при един наш приятел в неговия хотел само че не в Хърватска, а в Черна гора ,града се казва Бар,но те са много близо.При него нощувките бяха по 100 евро,каза че цената по времето на сезона е по висока. В Дубровник е горе долу същото положение.Едно кафе е 1 евро, водата също. Цените в ресторантите са високи.Но на нас не ни позволиха да плащаме,общо взето си платихме само пътя и тук-таме във някое кафе. Ние сме ходили с кола,пътя е горе долу 12-14 часа, но знам че има чартари през лятото. Ако ще пътувате с кола спазвайте всички знаци,и независимо от сезона се кара на фарове,иначе целият път -почти до морето е през планината и са едни пропасти и тунели всякакви изкуствени, естествени.А пък полицаите снимат от високо и ако си в нарушение си плащаш като при нас -само дето са евра.Не се сещам за друго.Ако нещо конкретно те интересува-питай.
-
цветенце, ние, живот и здраве, ще ходим по майските празници с още две семейства в това село:
http://www.halkidiki.com/vourvourou/accommodation.htm
някой е ходил и даде добри отзиви, ще видим...
-
В Дубровник е прекрасно, пътя до рютам е много живописен също. Ние сме ходили преди 4 г., на 6-7 дневна почивка, спахме в много хубаво хотелче, което беше в един огромен комплекс от много хотели, на брега, абе нещо като курортно селище на 2-3 км. от Дубровник. Имахме организирани екскурзии из града, до бутаническа градина в съседно селище, на един от островите ходихме. Агенциите предлагат такива пакети, разгледай, заслужава си да се види, а стария град е просто върха :D
-
Стефи, знам че мислите за празниците да сте в Гърция с децата - з апръв път ли отиваш? Мисълта ми е - можеш ли да прецениш коя дестинация е по-подходяща за море една седмица през сештември със Симона. И като път, и като цени, и като условия.
-
цветенце, ние, живот и здраве, ще ходим по майските празници с още две семейства в това село:
http://www.halkidiki.com/vourvourou/accommodation.htm
някой е ходил и даде добри отзиви, ще видим...
задължително разкажете после. аз обаче и други си мисля - може би, ако искам да сме на море в Гърция септември, не е лошо вече да предприема някакви стъпки по организация и резервация, или не е необходимо чак толкова предварително?
-
Аз съм ходила само из Европа, почти цялата, до средиземно море.
Осиана, ще се радвам да разкажеш какво те е впечатлило по Европата :wink:
Аз ще ходя след месец до Милано за пръв път.
-
Аз съм ходила само из Европа, почти цялата, до средиземно море.
Осиана, ще се радвам да разкажеш какво те е впечатлило по Европата :wink:
Аз ще ходя след месец до Милано за пръв път.
Обещавам, Цветенце, ще разкажа за всички по малко.
Била съм в Белгия, Люксенбург, Холандия, Унгария, бившата Югославия, Румъния, Чехия, Словакия, Испания (Палма де Майорка), Австрия... има и други май ама не се сещам :lol:, а и Германия, разбира се. :lol:
-
Белгия...не ми хареса особено, бях в столицата, на пръв поглед всичко е чисто и подредено, в като влезеш в някоя старнична уличка, оставаш неприятно изненадан от боклуците и мръсотията която цари. Пласмасови отпадъци хвърчат навсякъде, както и милярди изплюти дъвки залепени по тротоарите. Има много, ама много араби което също ме учуди. Хората там бяха малко негостоприемни и несърдечни. В хотела 3 звезди в които бях, беше ужасно мръсен, с начупени мебели... Иначе ходих в парк Елизабет, които ми хареса, голям парк, с нещо като дворец в единия край, в които така и не влязох. Бях в Антверпен...град, на които всички сгради бяха мазно сиво-черни...
(http://i28.tinypic.com/ay58uq.jpg)
Брюксел
(http://i32.tinypic.com/id546u.jpg)
парк Елизабет
(http://i30.tinypic.com/nyibg6.jpg)
Антверпен
Люксембург, много ми хареса...много чисто. Много исторически сгради в стил дворци. Беше сравнително ефтино. Повечето от сградите светеха нощем, т.е. украсени със светлини, беше красиво. Хората, с които общувах там, бяха много мили и сърдечни.
(http://i28.tinypic.com/2ewgku1.jpg)
Люксембург
(http://i26.tinypic.com/2mob6fs.jpg)
Люксембург
Холандия.... мечта, Ротердам много ми хареса, модерен, подреден и чист град, любезни хора. Скъпо е.
Амстердам, интерсен исторически град в високи, тесни сгради, доста от тях толкова стари и наклонени, че се чудех как още не са се разпаднали. Велосипеди там имаше милярдииииии, всички се превозват с велосипеди и ги оставят незаключени по улиците, по простата причина че те всички бяха толкова стари модели, че бяха пред разпадане.... Вечер в тези тесни сгради с дълги прозорци се показваха полуголи "дивите" на най-стария занаят, които работеха здраво. :lol: Повечето от улиците бяха с тесни канали, в която постоянно течеше вода, и в която много често са падали коли, на които са забравили ръчната.... :lol:
(http://i31.tinypic.com/11vqt6g.jpg)
Амстердам
(http://i25.tinypic.com/j7qih0.jpg)
Амстердам
(http://i28.tinypic.com/2ppcyhf.jpg)
Амстердам
(http://i32.tinypic.com/xljns4.jpg)
Ротердам
-
Osiana, разказвай и показвай още:)
Цветенце, мисля, че Милано ще ти хареса:)
На мен поне много ми хареса.Била съм там преди около 5 години,и си спомням, че след Рим ми се видя много по "натруфено, скъпо и лъскаво" но също така уютно и спокойно както навсякъде където съм била в Италия (не 4е са много местата но тази държава ми е слабост:).В Милано има много красоти и ще чакаме разкази, че си спомням бегло вече :)
-
за моята любима Холандия да кажа в допълнение няколко думи. Амстердам е задължителен обект със своите канали и картинни галерии. Ротердам е изцяло нов град - бил е разрушен от бомбардировки през Втората световна война. любителите на старини там нямат работа, но е интересно да се посети пристанището, което е може би най-голямото в Европа.
мястото, което не бива да се пропуска в Холандия, е градчето Делфт. градът на прочутия синьо-бял делфтски порцелан и художника Вермеер. особено късна пролет, каналите с водните лилии очароват очите.
казват, че е най-хубаво да се посети Холандия, когато цъфтят лалетата. тогава при кацане на летище Схипхол можете да видите от прозорчето на самолета невероятни гледки на огромни полета с цъфнали лалета... аз не успях да попадна точно тогава, бяха таман прецъфтели, гадините :)
изобщо, хубавото на Холандия е, че най-дългото разстояние в държавата е 3 часа с влак или кола. всичко е достъпно за обикаляне.
-
Osiana, разказвай и показвай още:)
Цветенце, мисля, че Милано ще ти хареса:)
На мен поне много ми хареса.Била съм там преди около 5 години,и си спомням, че след Рим ми се видя много по "натруфено, скъпо и лъскаво" но също така уютно и спокойно както навсякъде където съм била в Италия (не 4е са много местата но тази държава ми е слабост:).В Милано има много красоти и ще чакаме разкази, че си спомням бегло вече :)
Лиско на страхотни местенца сте били, много обичам екзотични плажове. Ние много обичаме да пътуваме и двамата с мъжо сме неуморни :D, все още сме много млади и само да сме живи и здрави надяваме се до 70 год. да обиколим света поне 3 пъти :).
Обикаляли сме Европа няколко пъти, имахме планове миналия месец да отидем три седмици на разходка в САЩ (планувана от преди половин година), но с многоплодната бременност доки не ми разреши а и аз не се чувствам съвсем комфортно за да пътувам толкова много, та отложихме за следващата година.
Милано ми беше любимия град преди да отида там. Много сме разочаровани от този град, нищо не ми хареса в него, пълно с цигани, джебчии и много боклук в самия център. А и Рим е същия, този богат град с история, толкова много интересни неща но не поддържано, пълно с боклуци, цигани и джебчии. Хубаво е да се види Италия, ходихме два пъти, но не бих отишла пак. Друго как карат направо лошо да ти стане, в София карат много по-добре от Рим. Единствено което ми хареса в Италия е храната, готвят много вкусно и е много евтино.В Италия пазете си чантите, телефоните и колите само на платен паркинг.
На мен ми харесват страни като Австрия, Германия подредени, красиви ...
Любимото ни местенце в Европа е Париж, където и да ходим винаги минаваме и до Париж :wink:. Разкошен, прекрасен град, има толкова много неща да се видят, чист, подреден. Там се чувствам прекрасно :balk_179:, това за мен е най-красивия град в Европа, а Версайския дворец е най-красивият дворец който съм виждала.
Да кача снимки и ще ви пусна снимки.
-
Рим е същия, този богат град с история, толкова много интересни неща но не поддържано, пълно с боклуци, цигани и джебчии. Хубаво е да се види Италия, ходихме два пъти, но не бих отишла пак. Друго как карат направо лошо да ти стане, в София карат много по-добре от Рим. Единствено което ми хареса в Италия е храната, готвят много вкусно и е много евтино.В Италия пазете си чантите, телефоните и колите само на платен паркинг
Това съм го чувала и аз, даже по телевизията, в Германия съм гледала такива репотажи, макар че в Италия никога не съм била.
Ще разказвам, разбира се, Лиско. Всеки ден по малко. :lol:
-
За джебчиите в Италия ме предупреди и учителката ми по италиански - предимно емигранти, използващи моторетки, минават покрай теб, дръпват чантата и дим да ги няма.
Така или иначе отивам де - съпругът ми го пращат за една седмица в командировка и ми предложиха да поемат всички разноски и за мен, така че мисля да се възползвам.
Тези дни ии аз ще пусна снимки, но местата където съм била никак не са много - била съм в Лондон, Кьолн, Бон, Верона и Тунис, но забравих името на курорта.
-
Ауууууууууу,как Ви завиждам!
Страхотни снимки!
Аз още не съм ходила никъде извън БГ.
Имаме планове лятото да почиваме в Гърция.Дано черна котка не ни мине по пътя :)
-
И аз, като Nin4eto - благородно ви завиждам! Изобщо не си представям, че някога ще мога да си позволя екскурзии или почивки до местата, за които разказвате! :( Продължавайте с разказите, момичета, четем ви с интерес и съпреживяваме историите ни!
-
Стефи, знам че мислите за празниците да сте в Гърция с децата - з апръв път ли отиваш? Мисълта ми е - можеш ли да прецениш коя дестинация е по-подходяща за море една седмица през сештември със Симона. И като път, и като цени, и като условия.
Цвети, като път със сигурност Гърция е по-добре, защото до Дубровник пътя е доста повече, планински и с дете едва ли ще може да се мине без преспиване и почивка. За цените едва ли ще има фрапираща разлика, мисля, че са на едно ниво. Относно плажовете в Дубровник са кофти, няма пясък, само камъни и се наръбваш като лежиш :lol: Но пък е доста по-красиво и има и забележителности, които си струва да се видят.
-
Ок, разбрах те, в Гърция - с детето, в Дубровник - без:wink:
Така или иначе след космическите цени, които ни искат за една 2-3 дневна почивка у нашенско по празниците, ние решихме също да отскочим до Гърция - един малък 4дневен пакет се оказа, че излиза далеч по - изгодно. Та тъкмо ще добия някаква представа и ще реша за евентуално море там.
-
Румъния ме изненада положително. Беше чисто, особено в малките селца покрай които съм минавала. Улиците и пътищата бяха в идеално състояние, нови шосета, само дето всички бяха с по едно платно, което правеше изпреварването трудно и опасно, в криволичещите завои из тази планинска страна. Във всички селца имаше и църквичка, и това което ми направи впечатление е, че всички бяха поддържани, чисти и със сребърни кубета.
Букурещ, голям град, там пътната настилка, за разлика от другаде в страната беше катастрофална, имаше и много, цели глутници бездомни кучета.
Езика е особен и абсолютно нищо не разбирах.
Хората разбрани и усмихнати. Това което ядох там ми хареса, макар че вече не помня какво.
(http://i30.tinypic.com/2pp0x0x.jpg)
Румъния, едно селце близо до град Дева
Югославия, не ми хареса, нито видът и, нито хората. Там шофьорите карат по-ужасно от нас. Нещо невероятно! Псувни се чуват постоянно дори и през отворените прозорци на минаващите като луди автомобили.
В големите градове имаше големи сметища посредата на градовете, много боклуци и мръсотия. Неприятна гледка. Хората бяха много нервни и запъхтяни за нещо и за някъде. Много красиви и забележителни неща там не видях, макар че със сигурност има.
-
Да разкажа за Гърция, докато ми е прясно още :wink: Предполагам повечето от нас се интересуваме от вариантите за почивка в съседката ни, тъй като е все пак една достъпна и близка дестинация.
За втори път отидох в Гърция, първия ходих до Солун и бях неприятно изненадана колко мръсен и задръстен с коли е, а очаквах някаква по-романтична атмосфера.
Сега почивахме на о-в Тасос и този път мога да кажа само хубави неща. До острова стигнахме с ферибот (от Керамиту, ако не бъркам името), което отнема около 20тина минути. Има 2 фирми, които превозват - на всеки 30 мин има ферибот, единият от които е реновиран и много приятен за пътуване.
О-в Тасос е много приятно място, с хубава природа и малки китни градчета и села. Къщите им са много приветливи - боядисани в светли, свежи тонове на жълтото и оранжевото и обградени и закичени с много цветя. Селата са подредени и спретнати.
Морето е кристално чисто. Има някои хубави плажове, с пясък, но има и доста плажчета, където вместо пясък има ситни камъчета. Но като цяло го няма хубавия фин пясък на нашето Черноморие, но и други неща ги няма - боклуците, бълващите чалга кръчми.
Хотелите също са много приятни - не големи 2 или 3 етажни сгради. Всички къщи и хотели са строени в подобен стил. Не са чак еднакви, но се получава някакво усещане за хармония.
В селата и градовете е пълно с кафенета и ресторантчета - всички са съвсем опростени и семпли, не те посреща някакъв свръх модерен интериор или ектириор, а просто едно приятно и симпатично място, където да хапнеш или пийнеш. Обслужването е такова, каквото трябва да бъде. Намусени сервитьори не видях. Цените са нормални, по-високи са от нашите, но са съвсем поносими.
Острова може да бъде обиколен и разгледан обстойно - обиколката му е около 95км. Пътуването е много приятно, защото има много зеленина и страхотни гледки към морето. Има определени места, където можеш да спреш и се полюбуваш. Дори и от високите скали морето долу е кристално чисто и дъното прозира.
Много е разпространена услугата да си вземеш моторче под наем и да обикаляш с него.
Казват, че тук растяли най-хубавите маслини заради чистия въздух и съответно се произвеждал много хубав зехтин. дали е само рекламен трик не знам, но и ние, както всички, си купихме една 5 литрува кутия със зехтин :D
Островът има стара, наситена с факти и много интересна история. В древността е бил място на благоденствие, равноправие и изобилие. По-време на османските нашествия е бил поробен и настъпват дълги и тежки години за жителите му.
Ние почивахме на южната му част, в село Лименария. Едно от главните и най-големи села. Хотелите са разположени на крайбрежната улица, а едно ниво под улицата е плажът. Тук няма луксозни хотелски комплекси, хотелите са 3 звездни , съвсем прилични, с много добро обслужване. Храненето на закуска и вечеря обикновено се включва в пакетите на търистическите агенции, не е на шведска маса - просто нямат такъв ресторант с достатъчно капацитет, сервират ти, храната е изобилана и вкусна - всеки хотел е разположил масите си отпред, така че се храниш в много приятна атмоссфера и изглед към морето, което е на няма и 5 метра от теб.
Има една търговска уличка, по която няма кой знае какво и като цяло местенцето е малко, обикаля се за два часа и няма кой знае какви интересни неща за гледане, но ако искаш да си починеш на спокойно и китно местенце, да се храниш, докато ти шумят вълните - това е мястото.
Всички хотелчета са семейни и цялото домочадие от най-възрастните до най-невръстните е включено в работата му. Тъй като легловата база не е толкова голяма, собствениците успяват да демонстрират лично отношение и внимание към всеки един от клиентите си. Много приятни хора са, обикновени. Дълбоко религиозни и с голямо почитание към семейството като институция и мисля, че двете неща са доста тясно свързани при тях. Аз, като човек, който не е особено религиозен, да не кажа хич, признавам, че за много неща се замислих, след прекараните 6 дена сред тези хора. Много стриктно, но и с голямо желание следват и спазват всички семейни традиции.
Вечер, на здрачаване, докато седиш в плетения стол и си пиеш виното от вечерята, виждаш как кипи подготовката за следващия ден на тези хора - дядото с мотопедчето отива да зареди с някакви провизии, децата лъскат приборите, а сутрин, като изляза на терастата отдолу хвърчат като стрели малчугани на колелета, метнали по две торби пълни със самуни хляб на дръжките на колелото.
На тръгване и сбогуване ти се струва, че това семейство го познаваш много отдавна и в колата по обратния път мислиш известно време за тях. Тръгваш си с приятно чувство и гледаш как се шири морето от едната страна и маслиновите градини от другата и си казваш, че с удоволствие би дошъл пак.
Ето и малко снимки:
това е плажът пред нашия хотел,а едно ниво по-горе се вижда кафето, където се хранихме
(http://images25.snimka.bg/005792890.jpg)
това е поглед от хотелската ни стая към същото кафе
(http://images25.snimka.bg/005792897.jpg)
уличката с ресторантите
(http://images25.snimka.bg/005793912.jpg)
поглед към кея
(http://images25.snimka.bg/005793913.jpg)
едно плажче близо до селото
(http://images25.snimka.bg/005792904.jpg)
Признавам, че ако пак решим на да се върнем на остров Тасос на есен, ще предпочета по комерсиалният вариант на един от двата хотелски комплекса - заради повечето удобства при почивка с малко дете. Единият се намира на юг, близо до с. Лименария и се казва Alexandra beach. Затворен комплекс е, нов, луксозен, с широки алей, градинки с цветя и палми, детски площадки, много хубаво и голямо външно кафе, ресторант над морето, басейни с топла вода, огромна и луксозна закрита част, в която можеш да гледаш тв, да четеш книга, излегнат на някое от многото канапета. Комплексът разполага съ собствен голям плаж, но не ми хареса, че е от камъчета, а не хубав пясък. Голямо е, но не е огромно и няма мащабите на подобните комплекси в курорти като Анталия, например.
Другият подобен комплекс е Макриамус, в северната част на острова. Тук го няма този луск, защото не е толкова ново като предното място, строено е отдавна, но е много добре замислено. Скрито е в гора и предполагам, че дори и в най-големите жеги ще е приятно. Легловата база е разпределена в каменно-мраморни бунгала, идеята на които е да се скриеш на хладно в най-горещите часове. Има голям и много хубав ресторант, с външна тераса. Много алеи, градини и площадки за децата. Тенис корт, басейн и баскетболно игрище. Хубав собствен плаж. Също и резерват със сърни и елени.
-
Докато бяхме на о-в Тасос, решихме да си направим разходка до Кавала. Има директни фериботи от острова до там. Кавала ми хареса, напомни ми на нашия Пловдив, защото има нова и стара част, като старата е разположена доста високо и носи много приятна атмосфера, с тези тясни стръмни улици и редици от къщи от двете ти страни. Всъщност и новата част е "етажирана" сред скалите, нещо като Търново.
В старата част има останки от крепост, която е била разположена на най-високата точка и от там има страхотен изглед към града.
ето въпросната крепост с изглед в далечината към новата част на града
(http://images25.snimka.bg/005792910.jpg)
пак изглед на новата част и кея
(http://images25.snimka.bg/005792913.jpg)
изглед от крепостта към стария град
(http://images25.snimka.bg/005793117.jpg)
-
Ехаааа:)))))
Цветенце, страхотни снимки:)и разказ:)
Ние с мъжа ми от 3 години се каним да отидем до Гърция и все не се случва понеже като си дойде ваканция за 2 месеца и не му се пътува много много надалече:)))))
Ще ,му покажа аз снимките:)
-
хайде малко и за Тунис. Тунис също е често предлагана дестинация от туроператорите. Намира се в Северна Африка и до там се стуга с чартърен полет, който отнема около 2часа. Страната е населена предимно с араби, мнозинството от които говори френски, тъй като е била френски протекторат до към средата на миналия век. И френското влияние личи във всичко, включително и в изгледа и строежа на къщите, дворовете и хотелите им.
Тунизийците са мюсолмани, но не са така фанатизирани както в една съседна Либия. Не се срещат забулени жени, нито джамии на всяка крачка. На всяка крачка почти обаче се срещат въоръжени с автомати патрули, което на мен ми действаше много потискащо.
Курортите са разположени в северозападната част на страната, а навътре в страната, колкото повече отиваш към пустинята, толкова повече гореописаната цивилизованост намалява.
Бях в Тнис в навечерието на идващата 2007год. беше много приятно и топло, с температури около 20градуса през деня, като се скрие слънцето обаче си ставаше студено. Почивахме в един от главните им курорти - Хамамет. Разделен е на нова и стара част. В старата част са разположени хотели, строени преди 50тина години, с последващо реновиране от време на време.Строени са от франзуци и това силичи в архитектурата на сградите. Едно време са били голям лукс, сега носят този спомен, но са позахабени вече, но все пак прилични. Ако искате да почивате сред нови, луксозни хотели, трябва да добавите още към 100-150евро към пакета и да отидете в новата част на курорта, където са големите хотелски комплекси.
В частта на курортите, където живее населението е по-скоро твърде екзотично за цивилизования европеец, да не кажа леко мръсно и мизерно.
Заведенията им са с много беден асортимент от храни и напитки, така че ако обичате да си похапвате обилно и разнообразно - няма да е тук. Обикновено има два вида пици, един вид салата, някакво месо и задължителния ориндж джус.
Плажовете в Хаммамет са хубави, много приличат на нашите - с големи, широки пясъчни ивици, с мек и фин пясък. Постоянно дебнат търговци на услугата "возене с камила" - препичаш се на плажа и някой ти подвиква, надигаш глава и виждаш една надвесена над теб камила да те подканя с поглед, а собственикът й го прави с безспирни потоци от думи. Трябва да си много твърд, за да устоиш, настоятелни са - и камилата, и собственикът.
Стандартните организирани екскурзии са до древния Картаген, до столицата, която също се нарича Тунис и разбира се двудневната екскурзия в дълбините на страната - пустинята Сахара. Но преди да тръгнем на тезии екскурзии и сме още в в курорта Хаммамет, етомалко снимки:
плажът
(http://images25.snimka.bg/005806079.jpg)
отвреме на време, на иначе хубавия плаж, се срещаха купчини боклуци - разни насипи, клонки, съчки. Може би в разгара на сезона поддържат по изрядна чистота. Също си имат бездомни кучета.
(http://images25.snimka.bg/005795533.jpg)
забравих да кажа, че едно от характерните неща за по-старите хотели в старата част бяха огромните им, много красиви градини. Във френския хотел, където ние бяхме, градината беше просто божествена.
(http://images25.snimka.bg/005806312.jpg)
новата част на Хаммамет
(http://images25.snimka.bg/005806330.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806342.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806081.jpg)
-
столицата Тунис се намира на около 2 часа път от курорта Хаммамет. Прилича на европейски град, което пак се обяснява предполагам това, че страната е бивш френски протекторат. Улиците са широки, чисти, сградите са с архитектура като в Европа - поне това е впечатлението ми от централната част на града.
Имат една голяма стръмна и много тясна улица, където вече има типичен арабски пазар. Там е пълно с дюкянчета, в които се продават всевъзможни нещица. И тук, както в Турция, пазаренето е част от пазаруването. Смята се за задължително, иначе ще обидиш продавача. Много е интересен този обичай с пазаренето. Казват ти една цена и ти почваш да се пазариш и предлагаш по - ниска. Продавачите започват категорично да демонстрират, че отказват да я приемат - започват да се цупят, сърдят, обясняват как не могат да я смъкнат толкова, накрая купувачът демоснтрира, че не отсъпва и ще си тръгне, продавачът го гони с отчаяния израз "добре, добре, ще ти го дам на безценица, щом настояваш", стискате си ръцете и те изпраща с хубави пожелания, но все още тъжен израз и ако след 2 минути се обърнеш го виждаш как доволно брои и прибира парите :) Важното е да се остави впечатлението у туриста, че го е взел много на сметка :lol: Това е едина малка театрална постановка, която допринася допълнително за специфичната атмосфера на арабските пазари.
столицата Тунис
(http://images25.snimka.bg/005806034.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806036.jpg)
началото на арабския пазар
(http://images25.snimka.bg/005806032.jpg)
близо до столицата се намират и руините на древния град Картаген. Високо над него е президенстският дворец, където обаче е забранено да се влиза, има забрана и да се снима самия дворец отвън
(http://images25.snimka.bg/005806313.jpg)
-
Вероятно най-атрактивната организирана екскурзия по време на престоя в Тунис е тази до пустинята Сахара. Пътят е дълъг и затова екскурзията е двудневна. За съжаления не мога да споделя лични впечатления от тази екскурзия, защото физическото ми състояние не позволяваше и аз я пропуснах. Изкарах тези два дни в препичане на един шезлонг на плажа и четене на чиклит, което, междувпрочем, също не беше лошо :wink:
Ще покажа малко от снимките, които приятелите ми направиха за мен и с които донякъде и аз се докоснах до тази необятна шир - пустинята...
по пътя към Сахара
(http://images25.snimka.bg/005806292.jpg)
тук се намира и един от най-запазените амфитеатри в света
(http://images25.snimka.bg/005806317.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806326.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806083.jpg)
берберските селища, прокопани на 10тина метри под земята
(http://images25.snimka.bg/005806291.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806345.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806030.jpg)
берберска къща отвътре
(http://images25.snimka.bg/005806347.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806038.jpg)
в сърцето на Сахара
(http://images25.snimka.bg/005806294.jpg)
(http://images25.snimka.bg/005806328.jpg)
оазисите
(http://images25.snimka.bg/005806349.jpg)(http://images25.snimka.bg/005806078.jpg)
неизменната атракция да те облекат и возят н акамила
(http://images25.snimka.bg/005806293.jpg)
почитателите на силни усещания може да се повозят с джип
(http://images25.snimka.bg/005806307.jpg)
и ето една финална снимка от Тунис
(http://images25.snimka.bg/005806329.jpg)
-
Искате ли малко снимки от Ефес в Турция? Това определено е място, което с удоволствие пак бих се върнала да разгледам, много интересно и внушително.
Предполагам, че повечето са ходили в Турция не един път, но ако за някой представлява интерес, ще покажа снимки.
-
Покажи, моите са само на хартия, но наистина е нещо, което човек трябва да види. Имаш ли снимка и на първата реклама в света, на публичния дом? :lol:
-
мда, аз нещо много бързо съм забравила, че цифровия апарат някога го нямаше :?
съвсем изключих, че имоите са на хартия...
Кога сте ходили, Стеф? Аз преди 4.5г, Ефес много ме впечатли, толкова огромен за времето си е бил и колко е запазен сега. Публичния дом съм го документирала, моля ти се :lol:
Ходихте ли до Памукале? Изкъпа ли се в езерото на Клеопатра? Аз от как се покиснах 30мин в него все на 20г си изглеждам :wink: :lol:
-
хаха, а аз на 18г. 8) :lol: :wink:
ходихме преди 6 г., на меден "месец". Аз обожавам камънаци и можеш да си представиш как съм се чувствала :D
сега искам да отида да видя Троя, ако някпой е ходил, моля да сподели :)
-
цветенце, ние, живот и здраве, ще ходим по майските празници с още две семейства в това село:
http://www.halkidiki.com/vourvourou/accommodation.htm
някой е ходил и даде добри отзиви, ще видим...
Джам или някоя мама от другите семейства, може ли да кажете, как стана организирането? На свободен принцип или с туроператор? Явно сте се ровичкали за гръцки оферти, а ще може ли да ми кажете свестен туроператор или пък от видяното ще ми препоръчате нещо. Естествено да става за хуната :wink: Благодаря за което. :D Ценичките как бяха?
Е те такъв плаж (http://www.halkidiki.com/vourvourou/vourvourou30.htm) искам и ни устройва.
-
http://www.profi-tours.bg/ (http://www.profi-tours.bg/)...изпробвани са, отзиви - положителни
-
Перде, ходихме след ДРЗ с Алма тур в хотел Геракина бийч. Условията за дете са прекрасни - огромни зелени площи, пъзалки, люлки, спокойствие и огромен плаж. Плащахме по 79 евро на ден, което включва закуска, вечеря и нощувка за двама (за дете до 2 години е безплатно).
Хотелът е три звезди, но по бг стандарт е 4. Стаите са огромни, чистят постоянно. За българите се пазят къщичките на първа линия - пред нас бяха само морето и плажът :D
Определено ще ходим пак!
Селцето е между първи и втори ръкав на Халкидики, затова и морето е много спокойно, плитко и чисто.
http://www.gerakina-beach.gr/photogallery.htm
-
Ми да се включа и аз в тази тема :)
Мога да предложа много хубаво местенце за почивка в Гърция.
http://www.aristotelesbeach.gr/En/gallery.php
Най- близкото населено място е на около 2км. Плажа е на по- малко от 100-ина метра и до него се ходи със стъклен асансьор :) В комплекса има тенис корт, водни спортове, сауна, джакузи и още неща, за които не се сещам в момента :oops: Хубавото (поне според мен) е това, че не е огромен хотел, а къщички на два- три етажа.
На доста места съм ходила, но това е едно от най- спокойните.
П.С. Пропуснах да спомена- храната е хубава. Сутрин, обяд и вечер шведска маса. Доколкото си спомням имаше и някакви напитки около 10-11 часа и около 16.00. Не мога точно да кажа, защото не съм ходила по това време в ресторанта.
-
Пепка, офертата ти за Гърция изглежда перфектна! А как са цените? И пълен пансион ли си ползвала?
-
Душе, аз съвсем случайно попаднах на този хотел. Останах само няколко дни и платих повече, отколкото ако е с туристическа агенция.
Да, ползвах пълен пансион.
Ето малко инфо за цените:
http://www.geyatours.com/02/403-42-30/holidays_GR/hotel.html?hid=13281&ohid=13299&oid=5873
http://www.ekskurzia.com/%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%B2%D0%BA%D0%B8/hotel.html?hid=23049&oid=2785&ohid=2806
Да поясня, за да не стават грешки, НЕ става въпрос за следния хотел!!!
http://www.bultourism.com/?menu=8&id=2800
Името е същото, но само толкова.
-
Има още едно райско кътче за мен :)
Става дума за Италия и по- скоро за Римини. Много, много хубаво място за почивка ;)