www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Опити за забременяване => Темата е започната от: Ruri в Януари 27, 2006, 09:34:50 am
-
Момичета, какво ще кажете за мъж, който твърди, че иска бебе, но оtказва да прави секс във фертилните дни ? И вие ли милсите това, което си мисля аз? Какво да правя? Гледам да не съм прекалено настоятелна, но като стане така, аз започвам да се държа ужасно и всичко съвсем се разваля.
-
И аз не мога да си го обсня това поведение и при нас е така.Имам чувството че го карам на сила и дори веднъж се осмели да ме попита "Защо пък точно днес на може ли утре"при положение че пришки ми излязоха да обяснявам колко е кратък живота на яйциклетката.
-
Поговорете! Може би не го иска точно сега.
-
А може и да не обича секс под команда..... Моичкият беше така, тааааа.... почнах нищо да не му казвам, а да го "изнасилвам" :oops: всеки път, когато се налага.... Той даже в едим момент ме беше заподозрял, че ми идва сексуалната агресия точно в ОНЗИ момент, ама аз му обясних, че то от хормоните ..... :wink:
-
да, и аз така с "изнасилване" опитвам, но не ми минава номера всеки път. И от друга страна, мира не ми дава идеята, че после цял живот ще си мисли, че е станало "на сила". Опитвам се да не мисля за това, но не става. Казвам си, че няма да настоявам, но се изнервям и ставам заядлива. И как няма - часовникът не спира да тиктака.
-
Ruri - в такъв случай наистина е най-добре да поговориш с половинката си, да видиш какви са му приоритетите, и какви са му плановете за бъдещето.
Истината е, че в дискусията се ражда истината...
Ще ти дам пример от личен опит - след като със съпруга ми почти 2 години се опитвахме (доста несериозно) да бебеправим, и като взех да се затварям в себе си и да не повдигам повече темата, той сам я повдигна, и даже се съгласи, ако нямаме положителни резултати до края на март да отиде на спермограма. А беше ТОЛКОВА против (щото имал син от предишната си съпруга.... МЪЖЕ!)
Затова, хвани куража си с две ръце и седнете да си поговорите.
-
Не знам защо е така, но много мъже на думи са така силни, че искат дете, а се правят на разсеяни :bonk: Опитвам се да разбера, защо е така, стигам до някъкви изводи и се замислям дали наистина го искат или само за наше успокоение казват това.И с мен беше така и то близо 3-4 години.Казваше, че иска дете, а пропускаше тези дни, или пък ако правехме секс..........хоп и ме пазеше. Аз в началото си мълчах, стисках зъби, а вътрешно ми идеше да го :fighting: удуша направо. Говорихме много пъти и всеки път казваше различни неща, че искал, после. че още не бил готов, той тогава беше вече над 30 годишен, а аз наближавах 30. Един ден му заявих, че ако не се реши докато навърша 30 ще имам бебе, ама може и да не е от него.Казах му с чувство за хумор, а и той не се притесни много сякаш. И така, господина реши, че вече е наистина време за бебе и започнаха опитите.Да, ама нещо не става. И започнаха изследванията, лекарствата, опитите продължаваха, ама пак нищо.Изпаднах в едно такова състояние, че започнах него да обвинявам за това, че с неговото пазене толкова време и моите години, а ще навърша 33 сега сме в това положение.Пропуснах да спомена, че имам аборт направен в самото начало на нашата връзка. Аз чаках той да каже какво иска, и след неговото изказване стигнах до извода, че ще направя аборт. :cry: И така, той сега иска бебе и е много тъжен, че все още си нямаме. И да, и той пак понякога се прави на разсеян, когато може би съм в овулациа, но аз намерих тактиката. Единият път, както той си гледаше телевизия, аз направо му скочих отгоре, той горкият.....само да му бяхте видели лицето хахахаха.После имам и друг подход към него, започвам с малък масаж по гърба и той си умира от кеф :balk_62: Абе и на мен не ми е особено приятно, като знам, че понякога не е спонтанно, а само бебеправене, но....А сега той е на път(работи по корабите) и само да се върне, го мятам още от вратата.
-
Ще ти дам пример от личен опит - след като със съпруга ми почти 2 години се опитвахме (доста несериозно) да бебеправим, и като взех да се затварям в себе си и да не повдигам повече темата, той сам я повдигна, и даже се съгласи, ако нямаме положителни резултати до края на март да отиде на спермограма..
rally_pat, а колко време му отне?В смисъл колко време му мълчеше, за да повдигне той темата?
Ruri, аз също мисля, че първо трябва да поговорите.Насила нищо не става...мъжете трябва да узреят за тази мисъл, иначе ще ти е съвестно.
-
Не знам дали има някаква зависимост, но преди да разберем че имаме проблем и правехме опити за бебе, точно в деня на овулацията и 1-2 дни преди това се карахме винаги, много често не си говорехме, дори сме спали в различни стаи. Когато обаче дните не са фертилни - никаккви проблеми и кекса си е наред и всичко. Сякаш нещо им става на мъжете тогава, може би се страхуват и те, нямам обяснение. И сега като забелязах, че не е само при нас започнах да се замислям ...
-
Моето обяснение е малко по-различно. Забелязала съм, че мъжете "загряват" много по-бавно, и по други емоционални въпроси. Това, което за нас е очевидно, незнайно защо за тях не е и им трябва по-дълго време, за да стигнат до точно същия извод.
Мъже! Да ме прощават ...:wink:
-
Фреши бе, не е до загряване, моят мъж си беше много наясно от по-рано, че точно този ден трябва да се прави ... И дойдеше ли вечерта няма начин да не избухне скандал (естествено за някоя глупост), който да компроментира кекса... Не вярвам да е било случайно, почти всеки месец се получаваше същата история. Толкова често точно в дните на овулация съм напоявала възглавницата със сълзички.
-
rally_pat, а колко време му отне?В смисъл колко време му мълчеше, за да повдигне той темата?
danidan - отне му някъде около 3 месеца, но тогава много ми се беше струпало в личен план - проблеми с квартирата, баба ми почина, и бях изпаднала в някакво безвремие, бяхме на път да се загубим...
Може би и това също му е повлияло да повдигне темата, а и след като видя едни снимки от коледния Team-Building на фирмата, заобиколена от колеги и нещо му прищрака....
-
Благодаря ти, съжалявам за загубата ти... :cry:
Мисля, че първа фаза е говоренето...след много уговорки и говореници...мисля да пробвам така...дано да помогне.Може би..наистина прекалявам и съм се вманиячила.Това е нетипично за мен, но ще млъкна за известно време...да видим.
-
Все си мисля, че останалите проблеми, и основно работата му, са причина нещата да се развиват така. Не че аз нямам такива. Но мисълта, че съм на 32 и че времето минава, ме побърква. Да не говорим за родители, приятели и колеги, които непрекъснато подмятат темата и правят забележки.
Вчера купих една играчка- висулка и написах обяснение към нея - играчката ще бъде сигнал за бебеправене.
Реакцията беше, че "вече прекалявам". И може би е прав. просто трябва да се освободя от тези мисли. Кажете ми как? :cry:
-
Ruri, мисля, че трябва да започнеш да не му казваш, кога трябва да правите опити, а да го изненадваш и да го предразполагаш просто...въпреки, че Сигнусчето е права...то все тогава става нещо...но пробвай така.
А това с играчката наистина е в повече...мисля, че още повече ще го уплаши, махни я. :wink:
-
Изобщо не я закачих.
-
Ruri, според мен мъжете мразят да ги притискат - от моята практика - като му кажех едно време, че трябва да съм в овулация и той се дърпаше - "защо все искаш да правим кекс, когато си в овулация?". А след това, като ми дойдеше М и коментар - "защо не правихме когато си била в овулация - ти нали знаеш, кога е това..." Абсолютно неразбираемо - когато спрях да го притискам и спрях да говоря за това, той започна да ми напомня - не си първа младост, време е да продължим и да видим, какво може да се направи, времето си тече... После, като поех щафетата и започнах да действам, той пак се дръпна и чак вчера, когато поговорихме по един въпрос ме светна - "Ами аз до сега не можех да направя нищо, което да зависи от мен, и затова не ми беше приятно да говоря за това!" За мен този начин на мислене е неразбираем, но явно за тях това е начина. Мъже, какво да ги правиш.
А за родителите, приятелите и колегите - тегли им една на ум (може и на глас) - в крайна сметка това не е тяхна работа!
-
Момичета, голяма част от мъжете, включвам и моя в това число, имат непрекъснат мерак за секс, докато не разберат, че точно днес и сега трябва да правят секс - нещо им минава мерака.
Ruri поговори с мъжа ти дали има такова нещо, макар че е малко вероятно да признае - ще каже, че е уморен или нещо от този род.
Някои неща могат да се спестяват на мъжете, просто не им казвайте, че сте в овулация.
-
Мойта тактика беше следната /когато мерех БТ/ измествам напред или назад овуто и му казвам : О, че то ову-то ми мина или предстои.
Сега просто няма значка...
-
Вчера купих една играчка- висулка и написах обяснение към нея - играчката ще бъде сигнал за бебеправене.
Реакцията беше, че "вече прекалявам". И може би е прав. просто трябва да се освободя от тези мисли. Кажете ми как? :cry:
И аз мисля че това с играчката му идва малко в повече. Мъжете просто са устроени и мислят по друг начин. Ей те това нещо трябва да го проумеем. Понякога (често) са като малките деца. Просто трябва да ги залъгваме, че не правят нещо насила, а че то се е случило защото ТЕ са го искали.
Много е трудно това...Ама като се сетя че като дойде бебето и ще съм подготвена да измислям игрички и залъгалки... и ми олеква.
Това последното, е малко и на майтап разбира се.
Сигнус, при нас беше същото по едно време... точно в дните на ову.. все нещо се сдърпавхме, минаваше ми всякъкъв мерак и така....Иначе в нефертилните дни всичко беше цветя и рози.
Може би и мойте хормони са идвали в повече.
Обаче.
Мъжете не обичат да ги насилваме. Секса си е отговорна работа, и трябва да им идва отвътре... а не да `по календара`. Трудна работа, нали.
-
Мойта тактика беше следната /когато мерех БТ/ измествам напред или назад овуто и му казвам : О, че то ову-то ми мина или предстои.
Сега просто няма значка...
Хихихи и аз съм така
или правим тренировки за Биг дей :wink: или се отпускаме, че уж е минало - ама най-интересно става, че аз щото хич не ми се отдава да ляъжа, като ми се замота овуто и цяла седмица все вчера е минало :lol:
-
Ruri, a, защо не пробваш да смениш тактиката?
Обяви `почивни месеци` и кажи че имаш нужда малко да си отдъхнеш и да забавиш темпото. Не говори за никакви овулации, не споменавай кога чакаш да ти дойде (или не ти дойде) Просто нищо. За теб самата също ще е добре. Забрави тиктакащия часовник.
Точно днес си мислех за ролята на психологическия фактор върху мъжете.
Аз лятото обявих че спираме целенасочените опити и наесен ще правим инсе. До тогава всичко ще е само за удоволствие, само когато ни се прииска. Контактите ни се увеличиха, почти 1.5 да не кажа и 2 пъти. И всичко беше като едно време. Преди планираното инсе се оказах бременна, за кратко обаче защото направих мисед. И загубата дори, си мисля че мъжа ми я преживя доста по трудно от мен, особено шока от първоначалната новина. Само ме питаше и разпитваше...Защо? Може ли от това или от онова?
С 2 думи ... мъжете са особенна порода.
Сега пак се върнах към термометъра. Без да обявявам пред него че ще меря Т. И той сутринта ме пита: `Премери ли се вече?` Направо ме разби с тоя въпрос. Мислех си че го правя `тайно`, че не е разбрал че меря Т. Мислех си, че като съм се събудила преди него, той не е усетил че шавам в леглото. Ама и как така се е досетил какво точно правя.... мислех си че като е сънен и разсеян няма да забелязва такива детайли. Пък нали и сега не правим опити, щото има ембарго. :wink:
Значи .... и другите пъти, това с меренето и термометъра, те го усещат, без да го казват и без да споделят нещо.... Явно им светва някоя червена лампичка в мозъка. `Наближава момента да се представя добре`. Пружинката се пренавива и те блокират.
Я ми кажете, вашите мъже усещат ли момента с меренето на Т?
И как реагират, какво казват? Питат ли ви кога са `подходящите дни` или не?
-
Фреши бе, не е до загряване, моят мъж си беше много наясно от по-рано, че точно този ден трябва да се прави ... И дойдеше ли вечерта няма начин да не избухне скандал (естествено за някоя глупост), който да компроментира кекса... Не вярвам да е било случайно, почти всеки месец се получаваше същата история. Толкова често точно в дните на овулация съм напоявала възглавницата със сълзички.
Сигнусче, аз имах предвид, че по-бавно загравят и набират скорост в желанието си да имат дете - осъзнатото желание, с жертвите, усилията и т.н. После като наберат скорост .... е хейй, сега моят мъж и болен и уморен, когато му е времето, пръв е скочил в леглото :lol:
В началото на опитите обаче, ми се е оплаквал един-два пъти, че се чувствал сякаш искам да го ползвам само за материал, щото аз пък нали много исках, бързах .. и т.н.
-
Ooo, Фрешиии, тук има нещо вярно. Лятото си седях на терасата с бирата и кутийката Карелия, а той ми мърмореше непрекъснато, че съм се предала толкова бързо, че съм се отказала от деца, щом месец преди ин витрото пуша като комин и се наливам с биричка. Колко кутийки ми е изхвърлил. Явно наистина им трябва мнооооого време да наберат скорост и да се развълнуват от проблема или може би ако усетят , че ние сме на границата да се откажем и предадем.
-
Я ми кажете, вашите мъже усещат ли момента с меренето на Т?
И как реагират, какво казват? Питат ли ви кога са `подходящите дни` или не?
Ами аз за тва не меря, че ми писна гъзобръка и погледите накриво.
Виж от биричката и цигарите не се отказвам
-
Я ми кажете, вашите мъже усещат ли момента с меренето на Т?
И как реагират, какво казват? Питат ли ви кога са `подходящите дни` или не?
Роми, аз съм си на мнение, че не трябва да има смесване между медициските въпроси и тези на удоволствието и любовта. Не бива да си пречат. За мен меренето на Т е медицински въпрос, и си я меря най-спокойно, даже половинката ми помага да чувам звуковия сигнал, че аз някога не го чувам. Нямаме никакъв проблем с това.
Да ви кажа, сексът не се е променил - има си я страстта, удоволствието - независимо дали я правим в точните дни или в други, не виждам разлика. Нали сме силно мотивирани, да не пропускаме фертилните дни, пък и сме винаги готови един за друг :wink:
Просто мога да кажа, че моят мъж има времето да му узрее и на него мисълта, че трябва да се захващаме здраво с въпроса и не можем да си позволим да губим време и шансове.
Хората сме различни, но аз не бих се чувствала хич добре, ако се налага да го "баламосвам" за фертилните дни. Защо и той да не си поеме своята отговорност? Колкото е за него по график, толкова е и за мен, ха. Засега нямаме проблеми с това :D
-
или може би ако усетят , че ние сме на границата да се откажем и предадем.
Тия ти думи са точно в десятката.
Когато усеща че аз дерзая със зъби и нокти не е чак толкова активен. Явно вижда че имам сили. Но като усети че съм си дала пас, и ми е стигнало до козирката, тогава ела да го видиш, как почва да пита и разпитва за всичко и да кръжи около мен като пчела около тичинка. :wink:
Това е то, две половинки на едно и също цяло.
Заедно със приливите и отливите. :)
-
И аз да споделя.Първия път точно когато бях изчислича момента той реши да ме пази и падна луд скандал при което ревах с часове.Обаче за изненада бременност имаше защото бяхме правили секс 2дни по-рано.Много често съм си мислила че не се разви нормално защото не сме го желали достатъчно.Макар че аз го исках много силно а половинката си мислише че всичко по план става :(
-
Да ви кажа, сексът не се е променил - има си я страстта, удоволствието - независимо дали я правим в точните дни или в други, не виждам разлика. Нали сме силно мотивирани, да не пропускаме фертилните дни, пък и сме винаги готови един за друг :wink:
Хората сме различни, но аз не бих се чувствала хич добре, ако се налага да го "баламосвам" за фертилните дни. Защо и той да не си поеме своята отговорност? Колкото е за него по график, толкова е и за мен, ха. Засега нямаме проблеми с това :D
Фреши, блазе ти мила.
При нас определено има разлика, когато подчертавам изрично че точно сега е най-важния ден. И аз и той усещам че го правим...механично. А понякога просто не става. Аз заспивам, той се заглежда в `най-интересния филм`...и кекса пропада.Все пак повече от 5 години са тия опити. Мотивацията ми се губи нещо, особенно по старомодния начин. Повече сме нахъсени и мотивирани когато се подготвяхме за инсе-та. Тогава поне усещам че усилията имат смисъл.
Разликата беше огромна когато си дадохме почивка. И при двамата мерака се увеличи.
Не го `баламосвам` относно това кога е най-важния ден. Просто не го натрапвам, не акцентирам (вече) изрично на това, аз си го знам...или по-точно го предполагам..... Понякога казвам че `следващите няколко дни` са важни, без да конкретизирам кой точно.
И оставам нещата да се случват.
-
Аз също имах проблем с това как така сега точно днес,сигурна ли си или т.н. и неставайки 3 месеца реших така-принтирах всякакво инфо за това как да запознаем яйцеклетката със сперматозоида и евентуалното определяне на ОВУ,и му казах нека той този месец да планира нещата и да видим дали ще се получи толкова лесно колкото си мисли ,че е .......и...... :help1: много странна тактика,приложи вечно борещия се да е пръв мой мъж......"кой ден ти е сега?"-"8-ми",та така от осмия ден до днес 17...всеки ден кекс...и как съм изморена не е истина....даже то не е време за шеги,но му казах,че не играе по правилата,когато в "моите месеци" съм го насилвала и по женски глава го е боляла и мъжки е бил капнал от умора.......а сега..... :cry: ,но няма значение ...само се моля да се получи!Та така мъжкото надмощие е вечно целеустремено........ :lol:
-
Да. Много сте прави всички.
Мъжете не обичат да им дават секс. Обичат да си го взимат.
:roll:
-
Мъжете не обичат да им дават секс. Обичат да си го взимат.
:roll:
Хех, лошото е, когато и жената иска да си го взима. :lol:
-
Мъжете не обичат да им дават секс. Обичат да си го взимат.
:roll:
С по-точни думи от това, май не може да бъде казано....
Та... се сещам преди много време бях чела една притча в Бъдещите майки, после я търсих ама така и не успях да я намеря за да си я разпечатам.
Накратко...
В едно далечно царство живяла една принцеса. Но над царството били надвиснали опасности. За който се справи с тях, царя обявил че дава ръката на дъщеря си.
Явил се един рицар на бял кон. Най-силния, най-бързия. Принцесата много си го харесала. Царят поставил условие - да убие злия дракона и да донесе главата му. Принцесата много искала той да спечели и тайно намерила начин да сложи отрова на дракона. За рицаря останало само да отсече главата на дракона и да я занесе пред царя.
После били поставени още 2-3 изпитнания пред Белия рицар. Принцесата винаги намирала начин така да направи, че да го улесни и да не се излага той на опасност.
Накрая Царя обявил че Белия рицар е спечлил.
Но ....Рицаря не поискал да остане. В това царство нямали вече нужда от него.
ТОЙ яхнал белия си кон.... и препуснал ..., за да търси някое друго царство. Някое царство, което чакало своя рицар, за да го освободи от опасностите. Някъде където наистина имали нужда от него.
Приказката беше разказана много по-красиво, но това е което си спомням от нея.
Та... нека не вършим всичко вместо нашия рицар, нека не го лишаваме възможноста да бъде нашия победител и `завоевател`....Иначе туку виж хукнал да търси някоя друга прицеса, която има нужда да бъде закриляна.
А, утре...
Ще ви пусна една притча за това, кой всъщност е силния пол- мъжа или жената.:balk_69:
-
Роми, ние скоро празнувахме 3 години от запознанството ни, предполагам и това има значение. Като се трупат годинките, сигурно няма да е същото.
Иначе, и ние не си определяме някой ден, дето е много важно, а се знае, че тия 4-5 дни са важните, не че всеки ден седим над графиката и определяме.
Аз пък мисля, че и мъжете обичат да бъдат съблазнявани ... понякога.
-
Я ми кажете, вашите мъже усещат ли момента с меренето на Т?
И как реагират, какво казват? Питат ли ви кога са `подходящите дни` или не?
Mоят ще не ще усеща.... просто за да си взема термометъра трябва да се пресегна през него....
С 2 думи ... мъжете са особенна порода.
Напълно си права.... Не знам дали си давате сметка от всичките ни коментари, че много са ни крехки миличките.... Трябва да ги прикоткваме, галим по главичката, поощряваме егото им и т.н. и т.н.
Ама какво да правим като толкова си ги обичаме ..... :balk_21:
-
тая тема сме я дъвкали в много варианти и много пъти.
верно е всичко това, дето мъжете не обичали да ги насилват и да правят кекс по команда. (всъщност, не обичали ли.... я да му дойде Памела Андерсън, да му увие цици около врата и да му плясне с камшика - чукай ме!!! бас ловим, че повечето мъже ще заточат лиги само при представата за такава сценка, та не знам дали не обичат...)
ама извинете - тенденциозно и дългосрочно да се правиш на ударен точно в момента, когато е ясно, че от теб се очаква да ОПЛОДИШ - това означава само едно нещо. и това нещо е, че този мъж съзнателно или подсъзнателно НЕ ИСКА да прави деца.
затова подкрепям мнението на Госта в началото, че е нужен един откровен разговор по темата.
другият вариант е хитрост до дупка. ако женат смята, че часовникът й изтича, че държи на всяка цена този мъж да й направи детето, а той не желае... прилага военни хитрости. няма нужда да обяснявам какви, всяка жена си знае най-добре.
та това са нещата според мен - забравете за крехката мъжка психика, човекът просто не иска деца, съжалявам да го кажа. и вариантите ви са два - или изяснявате положението в открит разговор, или го надхитряте.
-
Абе и Памела Андерсън да ти идва всеки месец в определени дни, под часовник, с термометър в ръка, май май и това ще поомръзне.
И един виц по този повод.
"Седят си двама мъже на една пейка и минава страхотна гърла с минижуп, силикон отвсякъде, абе направо Памела Андерсън :wink:
Единият казва:
- Лелеее, какви кракаааа, какви гърдииии, какви устни, аааааа....
А другият му отговаря:
- Айде, бе, и тая е омръзнала на некой!!!!"
Иначе съм съгласна с Джам.
-
.... я да му дойде Памела Андерсън, да му увие цици около врата и да му плясне с камшика - чукай ме!!! бас ловим, че повечето мъже ще заточат лиги само при представата за такава сценка, та не знам дали не обичат...)
:oops: Мръсничка! :lol:
-
Моя мъж се дърпа година и половина докато реши да не ме пази, колко скандали и рев е имало. Ама жените сме лисици, винаги измисляме нещо. Спрях да му казвам за овулацията, но около денят винаги се обличах предизвикателно в по-тесни дрешки и правех всичко което му харесва, докато сам не почна да ме пита за ову-то.
-
Скъпи момичета, аз мисля че всичко зависи от мъжа и от това до колко той се интересува от нещата ставащи около него, а не само от това което е в гащите му :D . Най- страшното е че когато имат момче в къщи родителите им им повтарят - "внимавай да не ми доведеш някоя надута". Виж ако са момче и момиче нащата са малко по-добре. И нашето мъжле пораства с мисълта че едва ли не като пусне едничко семенце ще се появят едва ли не 2 бебета. Незнам дали сте се сблъсквали с такива мъже, но сигурно 80% нямат представа какво представлява женския организъм. Имам много познати мъже и приятелките и жените им имат сериозни проблеми - кото например той се изтървал и я бута да става да прави тест за бременност - :twisted: ТОВА НОРМАЛНО ЛИ Е ААААААААААА. Много се ядосвам.......
Но тук е мястото да се похваля: моят съпруг чете заедно с мен всичко което пише тук, обсъждаме го, прави коментари и понякога имам чувството че разбира повече от мен. Когато си правихме медицински за граждански брак искаше да знаем кръвните ми групи и резус фактор. Правим опити от 8 месеца без успех :( и сме взели единодушно решение сега като ми дойде да направи спермограма "колкото пъти искам" само и само да съм спокойна. Цикъла ми е 31 дена и следователно по късна оволация но кекса е здрав още от 11-12 ден до 7 дена преди да ми дойде и сам приготвя и възглавничката и внимава да не изтече нещо и тн
МОЛЯ ВИ МОМИЧЕТА НЕ ПРАВЕТЕ ПРОБЛЕМА ПОКРАЙ БЕБЕПРАВЕНЕТО САМО ВАШ . незнам точно какъв съвет да ви дам но мъжете са направо неграмотни, много гадно звучи. Те трябва да четат тука е не само вие, те не са наясно с нещата.
:married:
-
А кога ли мъжете са готови за деца?!?Когато просто им съобщиш, че си бременна и това е.
Моят също не обича да прави `насила` секс, той си мисли, че трябва все той да си поиска. :wink: Макар, че тази година ще стане на 33 не бърза да има наследник.Иначе не пропуска да изтърсва перманентно:`Нашето бебе ще е най-хубавото`, `Виж , като имаме деца ще купиме това и това ...` и т.н.
Той смята , че когато реши ще стане от раз.Сега , виждам, че го притеснява несигурната обстановка около големите ни разходи...Но кога ли е твърда почвата, че човек да прави деца, които ще отгледа без лишения?!?
Аз след броени дни ще стана на 27 години, мислейки, че животът ми е непълен, не съм пълноценна личност и ми трябва точно дете...може би.Но аз малко се влияя от `вълната` раздумки около мене, защото моята възраст влиза в плаващия период на бебеправене при близки, познати и не толкова познати .....А мъжът ми не слуша подмятания и изобщо не се чувства `стар`,вътрешно усещане за`айде-вече-ми-е-време-да-съм-татко` или мрънкане от страна на родители за внуче.
-
Здравейте,мили момичета!!!Благодарение на Вас научих много!Ние с мьжа ми правим опити от година и половина,но не се получава до момента.Немога да ви опиша колко нерви изхабих,колко думи изприказвах докато той разбере,че имаме проблем!!!Омрьзна ми да ми повтаря:"НЕДЕЙ ДА МИСЛИШ ЗА ТОВА.КАТО СЕ УСПОКОИШ ЩЕ СТАНЕ". :twisted: Ще стане,ама не става!Реших да поговоря с него сериозно по вьпроса.Това беше преди 6 месеца.(Не ви споменах,че аз имам голям син от пьрвия ми брак).Поговорихме си хубаво и мисля,че ме разбра :D Направи спермограма,а аз хормони и лапаро.Меря Т всяка сутрин.Иследванията ни са добри.Сега сьм записала час при д-р.Стаменов. Най-важното което искам да кажа е:Мьжете са от друга"порода".Трябва да намерим начина да ги убедим,че в"борбата"за нашите бебета трябва да участват и те.
-
Моя мъж не иска да погледне сайта,какво остава да се зачете...и като ме види ,че аз чета не дръпва като ужилен все едно заговорнича с някой зад гърба му :) А като бях започнала да си меря БТ и като ме видеше с термометъра ,такава физиолномия правеше,че...все едно вижда умрала котка примерно :) Изобщо всичко се скапваше повече.Сега съм му казала,след последните разправий,че вече съм толкова изнервена ,че и аз незнам дали искам дете...и така май се успокой малко.За себе си се опитвам да приема мисълта,че по естествен път НЯМА да стане-то е ясно,вече ...и се готвя да пристъпваме към АРТ. Просто вече знам - със секс или не - все тая -НИЩО. По-добре да се опитаме са съхраним ,каквото е останало от връзката ни.А колкото до това ,че съм изнервена,аз даже вече немога да търпя деца около себе си - адски много ме дразнят и дори си казвам "ако имах такова лигаве незнам как ще изтърпя" :evil: :?
-
Аз винаги съм обожавала децата. От 16 годишна си мислех за брак и деца. Мъж ми е по голям и винаги съм движела с по голями хора. Моят набор ми беше доста скучен. А при неговия набор се говореше вече за деца. Така стана че аз израснах с него, за което хич и не съжелявам. Дойде момента в който завърших училище и станах студентка, започнах да работя. Покрай мен имаше само женени двойки с по 1-2 някаде и 3 деца. Мислех си че той като по голям и по улегнал ще се сети да повдигне темата, но не. На него си му беше добре. Най накрая ми предложи брак и аз щастлива реших че и за дете се е сетил ама друг път. Най накрая ми писна и го попитах: абе ти дете искаш ли да си имаме? Реакцията му ме заби в дън земя. Не бил обзавел къщата, заем трябвало да тегли и тем, подобни. Стана ми толкова криво и се разциврих без да искам. Толкова исках детенце.
А той ме гледа като паднал от марс и продължава да ми обяснява че ни било рано. Питам го защо реши да сключим брак тогава като деца нещеш? Той мълчи и така нещата отминаха. Мина време И той сам реши че ще си правим детенце ама друг път. Сега пък нищо не става. И сега се измъчва горкия че ако се беше сетил по рано за дете и не мислеше за къща и заеми сега щеше да има детенце а не нови мебели.
Но пак остава въпроса че дори да е доста по голям всички решения оставя на мен. Иначе се инати за дреболии и все казва че съм му се качила на главата и скачам отгоре, но стане ли въпрос за документи, лекари и т.н. пас. Седи и мига и се чуди. Все трябва аз да се включвам. Все трябва да съм до него. И за спермограмата пак му бях пъдарка. Абе с две думи вече имам едно детенце :lol: :lol: :lol:
Макар че е доста по голямо аз си го обичам и си го гледкам кво да го правя :lol: :lol: :lol:
-
И моя мъж е много по-голям от мен и затова понякога си мисля,че това също влияе до-известна степен.Може би си задава въпроса "Как ще гледам бебе на 50год 8O ?" Чуди се дали ще се справи,дори може би го е страх :roll: ..незнам - по-сложно е.Друго го е когато и мъжа и жената са на една възраст или до 5 год разлика-все пак започват нещо отначало.заедно и т.н. А когато мъжът вече има един брак зад гърба си и дете,а жената тепърва започва да гради семейство и иска дете...тогава сякаш е още по-сложно. Абе ,кой си е мислел,че ще я докараме дотук :oops: Винаги,като е ставало дума за "бездетни" семейства и тем подобни неща са ми звучали ,като нещо много далечно и изобщо не ми е минавало през ума,че някога ще имам такива проблеми.Може би аз наистина много форсирах нещата последните 2 год.,почуствах се безсилна и постоянно ревях по едно време,той се чустваше още по-безсилен и така се отдалечихме един от друг.Не смеехме да се погледнем.Той мислеше.че го обвинявам,аз знаех,че го плаша ...но нямах сили да се усмихна и да се правя ,че всичко е ОК.Човек съм,все пак.Май тая тема е повече за "Емоционални проблеми" :?
-
и моят се мръщеше много на секса по график-имали сме много караници за това.Но сега като успях да забременея,а после изгубихме бебето,вече е готов на всичко.Сега той ме кара да пия билки,да правя това и онова,ако трябвало и той ще пие,каквото е нужно и изобщо в момента той е този,който ме бута напред,дава ми сили и кураж.
-
Не мога и не искам да си представя моя мъж вкъщи, пред компютъра, зачетен в Зачатие. Не проявява никакво желание, но това не означава, че не желае да стане баща. Женските хитринки като секси дрешки, послъгване за овулацията и т.н. са до време. Ако стане чрез тях- добре, но ако проблема е сериозен и двойката може да има дете само чрез АРТ, то тогава настъпва момента на истината. Когато и двамата имате обща цел, да станете родители, независимо дали биологични или да осиновите дете, тогава нещата се нареждат, но когато един от вас е неуверен, а другият паникьосан и нервен е възможно да настъпи криза в отношенията.Пиша това, защото съм минала през тези етапи. За мен мъжете се делят най-общо на психически стабилни и психически лабилни и това до голяма степен зависи от вас, момичета. При нас целта е ясна и без да се налага всекидневно да говорим за това, работим по постигането й. Никога през живота си не съм се чувствала по-спокойна, уверена и щастлива, че със съпруга ми ме свързва не само любов и секс, но и доверие, близост и приятелство. Доста често се замислям за това как би се развил брака ни, ако нямаше проблем и бях забременяла веднага. Така че момичета, особено тези, които опитвате отскоро, моментът рано или късно ще настъпи, независимо от вас и въпреки вашите усилия, а дотогава - кой, както го усеща.
-
А кога ли мъжете са готови за деца?!?Когато просто им съобщиш, че си бременна и това е.
Е, като мине извество време, а ти не му съобщаваш че си бременна, щото не си, постепенно и у него узрява идеята, че е готов и че го иска повече от всичко на света. Около него близки и познати се женят, жената забременява, почерпят, после ни поканят да видим бебето, някои вече чакат второ ... а в неговия живот се усеща една празнина (е, освен ако не е на 24 години... :wink: ). При браковете с по-голяма възрастова разлика може да е по-различно, не знам.
-
от това което прочетох и от многото ви писма ми става ясна картинката - явно мъжете наистина си приличат да не се изразявам по-грубо( един дол дренки :wink: ) при нас се получи по същия начин сумати и време трябваше да обеждавам , да приказвам, и тн че имам проблем тои си мислеше че съм като другите жени( които си забременяват от раз) но с моята операция шансовете в % са 45 и така дълго време. накрая успях да го бедя че наистина е по добре да почнем сега и да го имаме по рано отколкото никога. и така минаваше времето почнах да следя разните там фактори и станах по настоятелна в сексуалните ни контакти. тои се съгласи да си правим бебе но в един момент ми направи впечатление че когато му казвах че трябва да го правим и се опитвах предварително да му обясня защо тои все беше или уморен или имаше нещо друго и не правехме секс. сега след 9-10 месеца бебеправене аз дори не съм сигорна дали това че не е ставало не е от това че пропускахме периодите. наравно с това си остава и намаления шанс ( реших се на лапароскопия която предстои другата седмица) да ви кажа наистина се чувствах зле когато трябваше да правим секс по задължение. сякъш наистина беше насила. дори съм го питала ако стане един ден дали няма в трудните моменти да ми натяква нещо от рода на-- ти го искаше и тн и да ме кара да се чувствам сякъш наистина е било само за да ми угоди. е разбира се тои прави всичко възможно да ме накара да не си мисля така. но в мен си остава едно такова натрапчиво усещане.( дори и когато сам ми предложи да си направи спермограма) доста време мина но ние все още говорим за това. на пр. казавам му че сега шанса да стане е по голям след лапарото и че трябва да сме постояни , тои се съгласява но аз се притеснявам дали няма пак да пропускаме "златните дни" . а съм сигорна че го иска. още повече че всичките му приятели( наи блиските) вече имат или им предстои да имат. и това е другата страна. дори си мислех че иска дете само защото другите вече имат (разбира се това са пълни глупости :lol: ) но параноиката си те гони :? в краина сметка след всичките несгоди се надявам да стане скоро и тои ще бъде щастлив сигорна съм. плюс това мъжете се привързват в един по късен етап към бебето( пак е относително де) когато ми казва че ще бъде по добър баща от останалите и въобще като говори за бъдещото ни бебе сякъш нищо друго не съществува в този момент. чувствам се така сякъш наистина съм бременна и съм толкова щастлива хора. ще умра ако лекаря ми каже че няма да мога да имам по нормален начин. това ще бъде наи големия удар... но аз се отклоних много сега ви желая лека вечер и успех на всички
-
Доста интересна тема!Ще споделя и нашият опит в бебеправенето.Аз съм на 28 год,а той на 37 год.Започнахме опитите от близо вече 4 години.Първите три и в секса и в чакането всичко беше ОК.Имах пълната му подкрепа.Никога не бях мерила БТ,нито следях овулация, просто правехме любов и чакахме да дойде бебенцето.Чакахме го двамата,желаехме го двамата,говорихме за това.Но не се получи.Отидохме на лекар.И вече повече от 1/2 година продължаваме с изследванията.Меря БТ / до преди месец когато се отказах / , следя ову и правим секс по график.А да не говорим колко пъти пропускаме подходящите дни въпреки всичко.Цял ден си говорим за това , че вечерта ще правим секс,за това ,че се надяваме този месец да успеем,но вечерта сме толкова психически изморени от всичките разговори,че акта просто не се получава.Освен това не е за пренебрегване , че мъжа ми работи от 6 до 19,30 ч. всеки ден,включително и неделя до обяд.Освен всичко друго той и е физически разбит когато се прибере у дома.И често пъти гушвайки ме в леглото заспива на момента.Душа не ми дава да го събудя.А времето лети,а бебето го няма.И секса го правим все по-рядко по горните причини.Просто ни трябва почивка.
Сега сме в положение в което двамата се изследваме , но предтанахме да следим подходящите дни и да се напрягаме допълнително.
А наистина според мен е важно мъжът да не е запознат толкова много с подходящите дни за зачеване,тогава секса би бил по-лесен.Няма да мисли,че го прави по задължение,а защото ти го желаеш.
Също така е важно да се говори с него за дете.Да се чуе и неговото мнение и да знаеш какво да очакваш.Има разлики в стратегиите / ама че грозно прозвуча /ако той желае или не още дете.Всяко жена след като си изясни гледната точка на съпруга си може сама да дерижира нещата без да го обременява допълнително.
-
момичетата, чиито мъже работят прекалено много, хронично изморени са и често пропускат фертилните дни - защо не опитате с инсеминация?
може да ви спести месеци излишни нерви и увещания...
-
момичетата, чиито мъже работят прекалено много, хронично изморени са и често пропускат фертилните дни - защо не опитате с инсеминация?
може да ви спести месеци излишни нерви и увещания...
Джам-че, ами понякога финансовата страна пречи....
Аз да се оплача - мойто мъж иска да помага финансово в къщи колкото се може повече... Работи на 2 места, като през вечер е дежурен на един обект и не си доспива, старада от хронична преумора...
Само като си помисля какво му е - значи днес излезе сутринта и ще се прибере чак утре вечерта :( Ама миличкото ми толкова много му се иска да си имаме бебок, че почти не пропуска вечер (да ми е жив и здрав), когато сме заедно...
А за уикенда няма да говоря :oops:
-
Джам,абсолютно си права ! И аз стигнах до това заключение.След всички тези проблеми човек не може просто да скочи в кревата...и хайде .Става все по-трудно. Докато стане невъзможно. :( и шансовете за зачеване се свеждат до нула .Да не говорим,че вече в главата ти започва да се върти и мисъл за раздяла. А после-какво се случва ? Срещаш принца, от който забременяваш от първия път и вече бременна се разминаваш на улицата с бившия си мъж с победоносно изражение. 8) Да ама не...стоиш и ревеш и всеки мъж ,който се доближи до теб разглеждаш ,като потенциален заместител...докато разбереш,че е женен с две деца или просто не е за теб,или ти просто си толкова изперкала,че вече не можеш да разсъждаваш нормално.Каква цена сме готови да платим за да станем майки ? Готови сме да жертваме и мъжете си? Те обаче го усещат. И се отдръпват,а ние се молим да не е завинаги. :cry:
-
Аз лично бих те посаветвала да не го изнасилваш,при мъжете емалко по трудно решенито,да имат или не деца точно в този момент.Ще ти дам пример с една приятелка,която има дъщеря на 5 годинки,ама дете слънце,а мъжа и постоянно и натяква,че е забременяла нарочно,че е трябвало малко да изчакат и т.н.Така,че моя съвет е да поговорите и ако си сигурна,че и той иска това-изнасилвай го по-често :) иначе недей.Дай му възможност да разбере сам,че иска да имате бебче.Все пак е мъж при тях е малко по-трудно.
Успех ти желая!