www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Danny S в Юни 15, 2008, 19:39:07 pm
-
На път съм да се откажа от мечтата си за дете. До преди няколко години си казвах , че винаги мога да направя ин витро. Сега след трите опита , без да броя инсеминациите, съм мнооого обезверена. То не бяха кисти, миоми, запушени тръби, хидросалпингси, лапароскопии, ендокринни и имунологични проблеми. И щом намерехме решение на един проблем, веднага изникваше друг. Днес отново бях при доктора, който трува ми се че нямаше какво да ми каже... Да сме повторели имунологичните, да сме направели биопсии, да сме помислели за донорска яйцеклетка... то имунната ми система собствените не разпознава, какво остава за донорска. И да стигнем до там сигурна съм че ще се появи друг проблем. Понякога чета темите за осиновяване и вчера повдигнах въпроса - категоричен отказ. Нямам сили да се боря повече! Нямам и средства! Може би е моментна депресия.... или е време да приема горчивата истина!!!
-
Ох,какво да ти кажа...С риск да стана досадна и да се повторя,но на този етап,който си ти ,препоръчвам да прочетеш няколко книжки,които ще ти помогнат да се изправиш,да прецениш силите си и да продължиш...защото ако се откажеш,става по-лошо.
Най-препоръчвана книга от Мадлен Алгафари е :
"Подсъзнанието може всичко"-Джон Кехоу.
Останалите са:
"Ключът към положителното мислене"-Наполеон Хил
"Как да постигаме целите си"-Брайън Трейси
"Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"-Дейл Карнеги
Иначе като стана дума за осиновяване,това вече е ново начало,нов път по който да поемеш,не само ти,а и съпруга ти...всяко нещо с времето си,човек сам избира,когато е готов...а може и никога да не бъде...Горе главата!Успех!
-
Понякога чета темите за осиновяване и вчера повдигнах въпроса - категоричен отказ. Нямам сили да се боря повече!
Аз пък не смея да повдигна въпроса, за да не получа отказ.....
Нося се по течението и това е......
-
Аз и не очаквах друг отговор - той има собствено дете от друг брак,което дори живее с нас и самия той ми каза, че гледа нещата от другата страна на бариерата :( Но все пак имах малка надеждица... И аз се пуснах по течението, но това ли беше всичко? От работа -вкъщи - чистене, готвене и пак така.От аванс до заплата и от петък до петък. За това ли живея? Капка живец не ми остана :(
-
Дани,на мен също ми иде да се откажа,но колко време ще поддържам тази си теория?!Сигурна съм,че ще минат няколко месеца и пак към клиниката ще погледна.А за осиновяването,ако си готова ти самата ,трябва да обедиш съпруга си.Моят мъж все още не дава дума да се издума,обещал ми е ,че на есен на всяка цена ще забременея с нашето дете :wink:
-
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи. То е неговиятх смисъл на живот. А моят нещо ми убягва :(
-
Бари, това положителното мислене го практикувах последните няколко месеца. Разглеждах каталози с дрехи за бременни и си харесвах някои неща от там, представях си как другото лято дребосъчето ще пълзи по маргаритената полянка на вилата, какви мазила ще трябва да взема срещу комарите и срещу слънцето, как ще започна да пуша отново, чак като спра да кърмя.... но уви, и положителного мислене ме предаде :(
-
Бари, това положителното мислене го практикувах последните няколко месеца... но уви, и положителного мислене ме предаде :(
:D Е,като прочетеш някоя-друга книжка след провал,по-бързо си възвръщаш самочувствието,така да се каже.Далеч съм от мисълта за някакво фанатично практикуване с положително мислене.Просто да си припомниш,че живота не е толкова лош. :wink: Както и да е!Мен по-скоро ме притеснява това,което си написала за мъжа си:
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи. То е неговият смисъл на живот. А моят нещо ми убягва :(
Звучи сякаш ти си детегледачка на детето му.Ми,кофти е!Нали сте семейство...:?
...той има собствено дете от друг брак,което дори живее с нас и самия той ми каза, че гледа нещата от другата страна на бариерата :(
Ми,не знам как е от другата страна на бариерата,но това не е решение.Дано намерите компромисен вариант...никой няма право да те лишава от мечтите ти.
...По течението...ама живота бързо си тече...А един ден,да не съжаляваме,че сме бездействали...
-
Дани, аз нищо няма да кажа. Само ще те прегърна. :bighug:
-
Дани, не се отказвай!
:bighug:
Ако имаш сили продължавай на ЕЦ! :kiss: yahoo_17
-
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи.
Точно защото има дете и знае какво е чувството!!!
Затова трябва да те подкрепи!!!
-
на мен пък ми е странно че той говори за смисъла неговия живот (неговото дете), ти търсиш смисъла на твоя живот. няма нашия живот...
-
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи. То е неговиятх смисъл на живот. А моят нещо ми убягва :(
Доста егоистично ...
-
Той самия ми каза, че ако е нямал собствено дете може би е щял да ме подкрепи. То е неговиятх смисъл на живот. А моят нещо ми убягва :(
Доста егоистично ...
Много егоистично даже ...
-
Миличка,никога не спирай да се надяваш и да се опитваш-та в това е смисъла на живота ни!Някой беше казал че човек е толкова голям колкото са големи мечтите му :D
Не спирай да вярваш в щастливата си звезда,не спирай да дириш бялата лястовица,защото тя е там-трябва само да я потърсиш!Знай,че съм с теб! :)
Не прави компромис със собственото си щастие заради съпруга си.Поговорете,обясни му как се чувстваш,какво искаш и накрая го попитай какво си за него!Защото за мен любов е да обичаш любимия повече от себе си,да мислиш за него повече отколкото за себе си...
Прегръщам те DANNY и дано да имаш сили да продължиш да се бориш за щастието си :hug2:
-
Мисля, че трябва много сериозно да си поговорите... Що за мислене - той имал вече дете... а къде си ти в цялата ситуация.
И най-вече миличка - ти помисли за себе си. Готова ли си да живееш без дете, независимо по какъв начин то дойде при теб. Няма правилни отговори - всеки знае за себе си. Аз лично винаги съм мислила, че без мъж мога, без дете не мога... в интерес на истината това съм го мислила само теоритично. На практика не ми се е налагало да избирам, така че не мога да ти кажа със сигурност как бих постъпила...
Тук във форума за 4 години съм срещнала жени, които взеха решение да продължават процедурите, докато издържат физически и финансово, с цената на всичко, но не могат да осиновят. Някои вече са мами, други чакат за станат
Има и други, които решиха да спрат и взеха решение за осиновяване.Някои вече са мами, други чакат за станат
Имаше и такива, които се отказаха и продължиха нататък, мисля, че също са щастливи.
Има и такива, които предпочетоха да оставят мъжете си (които имаха сходна концепция с твоя мъж) и също вече са мами :lol:
Няма правилен отговор - но ти си помисли - защото така наистина е безизходно
Кураж и успех!!!
-
Дани какво правя аз в подобни моменти. Сядам и почвам да мисля. Мисля ли мисля. И да мрънкам и да се самосъжалявам файда никъква. Какви са пътищата по който мога да поема. При теб кои са? Ново инвитро-има смисъл. Има надежда. Да обедиш мъжа ти да осиновите-има смисъл има надежда. Да се откажеш от брака си и мисълта да имаш дете, трудна работа, ще се измъчваш до края на живота си. Това са пътищата ни на всички. Аз бих избрала един от първите два. Там има за какво да се боря, има стимул, има живец. Трудно, но не и непостижимо. Останалите два са най-лесни, но не вършат работа никому. Затова почивка, събери си мислите, поразсей се, поговорете. А аз мога само да ти пожелая много сила вяра и кураж и скоро мечтата ти да стане реалност. Прегръдки.
-
Благодаря за съпричастието, момичета! За съжаление днес настроението е същото :?
Не знам как да продължа....
Точно защото има дете и знае какво е чувството!!!
Затова трябва да те подкрепи!!!
на мен пък ми е странно че той говори за смисъла неговия живот (неговото дете), ти търсиш смисъла на твоя живот. няма нашия живот...
Доста егоистично ...
Няма по-точно определение!!! За по-голяма яснота ще уточня, че преди мен е имал два брака (ние нямаме). Първият му брак е провален точно за това, че жената не е могла да му роди дете - била е от първите опитни зайчета на Табакова и Маджарова. Би трябвало добре да ме разбира...но не е така! И ако това не е егоизъм... И най-вече миличка - ти помисли за себе си. Готова ли си да живееш без дете, независимо по какъв начин то дойде при теб.
Аз искам дете, по какъвто и да е начин :? Обаче..
Първият път захвърлих всичко за идеята - брак, сигурност, дом... Взех решение за развод без подкрепата на близките ми, без жилище, с 800 лв в джоба. Справих се, но не мога да започна пак от начало. Може би след време пак ще поговорим за осиновяване :( Може би есента ще направя още един опит, но от сега съм много скептично настроена :( Днес отново записах час за имунолог - при Стаменов. Мислех да ходя в Плевен, но си викам ако не е писано да стане и на луната да отида - все едно :(
-
Дани, ще стане...все някой ден ще стане ще видиш.По който и начин да е, само не се предавай и не спирай да вярваш.
-
Дани,трогна ме силно с твоята история.Продължавай смело напред.Пожелавам ти да се случи и твоето чудо.Прегръщам те силно.
-
Дани, миличка, чак сега виждам темата ти....
Наистина много добре те разбирам във всяко едно отношение, вкл. и ситуацията с мъжа ти... Просто трябва да му дадеш време да свикне с идеята за осиновяване...
Казвам го от личен опит - и мойто мъж има дете от първи брак, и преди последната процедура да приключи неуспешно и дума не искаше да се издума за донорска яйцеклетка... Да де, ама като отидохме при Док да говорим какво следва ме хвърли в музиката, като каза, че приема за донорско...
Мисля си, че ако някой ден стигнем до осиновяване - сигурно и това ще преглътне, но с бавно и напоително мърморкане, не с тупане с краче :lol:
Та така - стискам ти палци, и дано да намериш в себеси живеца, за да продължиш :lol:
ПП - мен в момента ме крепи мисълта за едно малко черно разбойниче, което в края на месеца идва у нас :lol:
-
Рали :bighug:
Той , моят по отношение на "женското донорство" хич не се притеснява :? Онзи ден като му казах , че доктора е споменал за донорска яйцеклетка ( защо спомена донорска не знам - общо взето поне реагирам добре на стимулациите, не че има полза де 8O) започна да философства по въпроса дали някоя жена би се съгласила да износи дете вместо мен 8O Ако беше вика, сестра ми по-млада , нямаше да откаже... или жената на брат ми... Държи си той на собствената семчица :D
Да , но нашия батко расте(скоро ще направи 17) и вече търси татко си само за да си получи джобните :? Ще го питам след година - две, когато баткото съвсем реши че няма нужда от него, как ще се чувства - с переспективата аз пред компа той пред тв до пенсия :lol:
Само дано не е късно за някакво решение тогава :?
Видях ти черното дяволче :D Сладко е :D Искам и аз :wink:
-
Дани, ти си много смела и силна жена. Ти ще продължиш, ще намериш верния път! Просто ти трябва малко време.
Прегръщам те :bighug:
-
Дани, не мога да те посъветвам какво да правиш, не знам... Но ми е много мъчно. Наистина не е честно спрямо теб, особено ако мъжът ти вече е бил в тази задънена улица и знае къде води. Май ти трябва време със себе си, да си помислиш във всеки сценарий ти как би искала да продължиш живота си.
Споменаваш, че имаш имунологични проблеми с имплантацията. Сигурно си чела, че Freshbreeze забременя точно след ЛИТ в Германия. Може би и това е възможен път за вас... Прегръщам те и ти желая сили да вземеш правилното за теб решение!
-
Дани, тъкмо да ти пиша и видях, че и Мармотче ме е споменала.
Миличка, и аз добре те разбинам. При нас пък беше другата влудяваща крайност - то пък все няма и няма проблем, все изследвания, все добри. И на теб не ти е лесно, все пък нови проблеми :(
Ние миналата година през април, след като ми се отключи това неприятно автоимунно заболяване, което може да бъде и доста страшничко, се замислихме. Аз се замислих ще бъда ли здрава в бъдеще да се радвам на съпруга си. Как ще протича това заболяване, ще бъда ли пълноценен човек. Стресът пък му влияе зле. Тогава приехме мисълта, че може би няма да имаме собствено дете (не беше съвсем лесно, но не беше и толкова трудно). Сега тук разликата е, че още от началото на връзката ни сме си говорили, че ако се случи така, ще си осиновим, и това мила винаги ме е крепяло. Подадохме си документите и си продължихме живота спокойно. Тук искам да кажа и аз за твоя мъж, че трябва да си поговорите хубаво. Имай предвид, както много сме си говорили тук, че на мъжете им трябва повече време, но понякога и ние се изненадваме как узряват, макар и бавно, за някои неща. Прото му кажи, че и ти искаш да се реализираш като майка, само така животът ти ще е пълен и т.н.
Да ти кажа, направо ме зарадва като писа, че нямате брак. Вземи си кандидатствай за осиновител, то дори и той да иска, пак трябва да кандидатстваш като самотен родител, такъв е законът, щом нямате брак. Хем с него, хем сама - много двойки правят така и това не им пречи, единствено трябва да обмислиш добре нещата като изисквания, защото известно предимство имат семейните двойки.
Уф, толкова неща искам да ти кажа, че мисълта ми тече объркано. Та ние се вписахме като осиновители и решихме без много зор да пробваме единственото, което не бяхме до този момент - ЛИТ, което преди да помогне на мен като с магическа пръчка, помогна на Бени и на Перла в Германия и техните истории ми вдъхнаха надежда да го направим. Лечението не е скъпо, но организационно идва малко сложничко, ако те интересува пиши ми на лични да ти разкажа малко по-подробно.
Целувки и не се предавай в преследване на желанието си да си щастлива! Всички го заслужаваме!
-
Моми4ета,извинявайте,ама какво е ЛИТ?Къде мога да про4ета пове4е за това?
-
Моми4ета,извинявайте,ама какво е ЛИТ?Къде мога да про4ета пове4е за това?
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=1&topic=26828.0
-
mpia,благодаря ти!
-
Аз пак малко по темата... Постегнах се малко и си викам : на есен последен опит. Пуснах нови имунологични, с разширен антифосфолипиден профил, вчера пуснах и генетични... Моят хубавец се беше навил и за SDI тест. Това и аз си го знаех, но вчера генетичката каза, че е добре да се изследват и двамата партньори. Хубаво, прибрах се в къщи и му казах. И се почна... Как първата му жена на луд го била направила, как го побъркали навремето от изследвания и го обвинили, че в него е проблема, пък накрая се оказало че всичко му било наред... сега и аз съм започнала да го обвинявам 8O 8O 8O Скочих аз на метлата и му казах че не искам никакви изследвания повече от него. После омекна и взе да увърта.. Ама не! Прекалено много ме заболя тоя път. Ако ще! Нито генетични ще му пускам, нито SDI :x Нека си лети из висините и да си мисли колко е велик!
-
Дани, бори се, стъпка по стъпка напредвай в убеждаването за всичко!!! Аз ти давам съвет за спокойно обсъждане на наболелите ви теми ама аз съм много темпераментна и не мога така нежно да мрънкам, докато не си кажа всичко право в очи не мирясвам!!! :wink:
Знаеш колко много вярвам, че ще успееш, макар че за себе си вече нямам много вяра, но на теб съм ти казала, че ще сбъднеш Мечтата си, по един или друг начин!!!
Прегръщам те силно!!!
-
Дани, моят мъж също има деца и затова ми казаха, че от генетични при него нямало смисъл. Не знам дали наистина е така, просто ти споделям мнението на моя лекар.
Желая ти много късмет и много сили! :bighug:
-
Дани, първо искам да ти пожелая да намериш всичката сила, която е нужна, за да продължиш и всичкото търпение и мъдрост, за да преодолееш проблема с мъжа до теб! :bighug:
В нашето семейство аз бях тази, която настояваше да се опитаме да имаме наше дете. Имам късмета да имам до себе си мъж, който е готов да приеме с отворено сърце и осиновеното, и заченатото с донорски материал дете.
Аз сравнително бързо постигнах това, за което се борим всички тук, но си спомням, че още след третия опит вече мислех кога е времето човек да се откаже. Сега си мисля, че ако се бях придържала към взетите на определен етап решения, сега нямаше да чакам това дете. Ти имаш поне още 5 години пред себе си, за да постигнеш мечтата си. Прави почивки, за да се съвземеш емоционално и финансово и пак продължавай. Може Бог да ти е отредил по-дълъг път, но с щастлив край.
-
Много ви обичам момичета :lol: Благодаря за подкрепата и възможността да споделя проблемите си с вас :bighug:
Дани, моят мъж също има деца и затова ми казаха, че от генетични при него нямало смисъл. Не знам дали наистина е така, просто ти споделям мнението на моя лекар.
Желая ти много късмет и много сили! :bighug:
Аз го казах на генетичката, но тя каза че ще е най-добре да се изследват и двамата. Каквото и да е казала обаче, вече съм решила - няма да му пускам генетични. Проблема си е мой, и нищо чудно да се окаже генетичен. От 17-18 годишна нито едно забременяване, без почти никакво "пазене" :? На 18 надали съм имала хидросалпингс или хашимото :?
Сега си мисля, че ако се бях придържала към взетите на определен етап решения, сега нямаше да чакам това дете.
Много ти благодаря за хубавите думи Фейт :bighug: Наистина понякога съм доста крайна в решенията си, но дано този път разума надделее :wink:
-
Отново да повдигна старата си тема...
Ясно е , че с осиновяването нищо няма да се получи - доста време мина, а момчето нито дума по въпроса...
Разбрахме се за един, последен опит през есента... записах си час за след няколко дни..
И какво ?
Първо - дойде ми без причина с цяла седмица по-рано, не можах да сменя часа за по ранен...
Второ - оперираха ми ръката - не много успешно смея да кажа - и сега се тровя с болкоуспокояващи и антибиотици ... за какъв дявол се мъча да не пуша, като толкова отрови изгълтах за една седмица...
И за капак милото вчера заяви, че съм непоносимо изнервена и виждал как при следващия неуспешен опит сме щели сериозно да се спречкаме....заради изнервеността ми разбирайте, предусещал го...
Не искам повече да се "стягам", да бъда силна, да се боря...
Иде ми да си взема шапката и да се махна някъде ...но накъде? Минават ми мисли да отида в друг град, друг дом, друга работа .. и да забравя за мечтата си за дете.
Ха, ха, дори ми мина през ума идеята да си пусна обява че си търся мъж , който не може да има деца, за да си осиновим заедно... И това ако не е полудяване, здраве му кажете..
Хубаво е че ви има за да изповядам пред някого горчивите си мисли :bighug:
-
Иде ми да си взема шапката и да се махна някъде ...но накъде?
Ако измислиш къде - и аз ще дойда с теб!!! :wink:
-
Дани, какво да ти кажа, освен че трябва да се видим вече, за да си дадем кураж на четири очи и кафенце!!!
Прегръщам те!!!
-
Не се отказвай мила! Почини си малко и за момент спри да мислиш за това! Добре са те посъветвали и да прочетеш няколко книжки. Събери малко сили и после на ново!
-
Дани, освен и аз да се присъединя към вас с Жени :lol:
Това в кръга на шегата, но те разбирам. И на мен ми е идвало да зарежа всичко, но този период отминава и изведнъж пак идва желанието да се боря. Общо взето, човек се поизморява с годините, липсва първоначалния ентусиазъм и вярата, че непременно ще успееш, ей сега, ето с тази процедура, но все пак, не се отказвай. Опитай се да продължиш, колкото и трудно да ти изглежда в момента.
Колкото до осиновяването, това е нещо много лично за всеки човек, не насилвай съпруга си, един ден той сам ще заговори за това, сигурна съм :wink: Освен това, осиновяването се осъществява трудно и бавно, понякога се оказва, че по-лесно е да забременееш, отколкото да осиновиш /колкото и абсурдно да изглежда/.
-
Ама не може да се отказваш да имаш дете, защото на мъжът ти не му се говори... Това е пълен абсурд. Хич и не чакай той да заговори. Той може да се сети след 10 години...
Най-добре реши - ТИ какво искаш. Имам предвид - ако той категорично отхвърля мисълта за осиновяване (негово право, което мисля, трябва да се уважава)- ти готова ли си да останеш без дете,за да си с него. Няма правилен отговор миличка - просто прецени - ти какво искаш за момента.
-
Съгласна съм с Fussii.
Мисли повече за себе си! Не се отказвай!
-
Благодаря ви момичета, прави сте наистина! Каквото аз искам...
Но ще съумея ли да взема правилното решение....
-
Благодаря ви момичета, прави сте наистина! Каквото аз искам...
Но ще съумея ли да взема правилното решение....
Поне ще е твое и ще знаеш, че си го направила съзнателно, а не си била подвластна на нечия друга воля. Дай си няколко дни, остави съзнанието си да работи по въпроса и вярвам, че накрая нещата ще ти се избистрят. Късмет!
-
Поне ще е твое и ще знаеш, че си го направила съзнателно
Ами то аз много съзнателни глупости съм правила, та за това ме е страх :lol:
Има една английска поговорка: "'Don't trouble trouble until trouble troubles you'" или по нашенски - "Не дърпай дявола за опашката"
Аз май точно това правя в момента :(
-
Ами тогава да ти предложа любимото си :D:“In for a penny, in for a pound” .
Аз поне съм на тоя принцип:"Като ще е гарга, да е рошава", та после като ме е яд, да ме е яд само на мен, но да съм се потопила изцяло :D