www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Темата е започната от: Eфирче в Септември 18, 2008, 10:42:11 am
-
Аз да! :oops:
Страх ме е от високо ,буквално се вцепенявам и треперя , ако съм на повече от 4-5м височина (за повече не смея да говоря) .
Другият ми глупав страх е при навлизане в насрещното платно при изпреварване . Бррррр ,косата ми се изправя.
Давам си сметка , че няма реална опасност , но това е положението!
Даже съм се опитвала да ги преодолея на принципа "клин ,клин избива" , е не помогна .
Та така , признах си! :)
Ето някои видове фобии:
Агорафобия — страхът да напускаш дома си или своята лична "безопасна зона". Това е единствената фобия, определена като заболяване.
Социална фобия — страх от социални контакти, излизане пред публика и др.
Специфични фобии — страх от определен обект или действие - примерно страх от кучета, от летене и др. Специфични фобии са примерно:
гленофобия, болестен страх от погледа на кукла
гeнофобия, болестен страх от сексуални актове
арахнофобия, болестен страх от паяци
кардиофобия, болестен страх от сърдечни заболявания
хинофобия, болестен страх от китайци
гинефобия, болестен страх от жени
педофобия, болестен страх от деца
философобия, болестен страх от философията
томофобия, болестен страх от хирургични интервенции
имофобия, болестен страх от противоречия, разногласия
танатофобия, болестен страх от смъртта
сотериофобия, болестен страх от влиянието на другите
сидеродромофобия, болестен страх от влакове, железопътни линии и пътувания с влакове
сколецифобия, вермифобия, болестен страх от червеи
ринофобия, болестен страх от носове
орнитофобия, болестен страх от птици
клаустрофобия, болестен страх от затворени пространства
никтофобия, болестен страх от тъмнина
керауфобия, болестен страх от гръмотевици
бетафобия, болестен страх от височина или дълбочина
оксифобия, болестен страх от остри предмети
мисифобия, болестен страх от замърсяване
мусофобия, болестен страх от мишки
ето и речник на човешките страхове:
http://www.rechnik.evropea.com/fear_A.html
-
От паяци, оттъмно, от смъртта-ама тва последното е по-скоро психо, не фобия.От високо не че ме е страх, но залитам -може и страх да е.А и клаустрофобия-откачам ако знам, че не мога да изляза отнякъде.Може да е голямо помещение , но кат знам че съм заключена полудявам.А ако е тясно си затварям очите, защото мога да се взривя от страх.
Хихи, и аз си признах
-
Най-много ме е страх от асансъори-сама не влизам независимо колко етажа трябва да изкача.Много ме е страх от смъртта-може би защото миналия месец за първи път се сблисках с нея когато свекърва ми почина но още ми е пред очите не толкова в ковчега колкото как я заварихме починала на леглото.
Малко ме е срам но ще си го кажа-страх ме е да влизам сама в обществени тоалетни и най-вече да се заключа-ами ако нещо заяде и не мога после да си отключа кой ще ме извади.....
е признах си това е ...
-
Страх ме е от малки пространства пълни с хора - имам чувството че ще се задуша и също така немога да се воза или да карам малки коли :wink:
-
Аз имам страх от жаби и всякакви гадни буби-направо изпадам в истерия при вида на някоя тлъста хлебарка или бръмбарче!А в същото време толкова обичам лятото да сме сред природата.Ама вече никой не ми се връзва като кажа,че ми се ходи на палатки-познават си ме и знаят какво пискливо преживяване ще бъде :)
-
Страх ме е от паяци и змии.Направо откачам от тях!
Страх ме е също от дълбока вода-да не се удавя,а обичам морето!
Страх ме е за близките ми-да са живи и здрави,откачам при мисълта,че може да им се случи нещо лошо!
-
А аз имам фобия от насекоми. Без значение на вид, подвид и т.н. Има ли крила, гледай какво става... :lol:
И страх имам от вода - като се къпя, съвсем спокойно мога да се удавя :lol: Ще ви спестя защо :lol:
-
Аз имам жестока фобия от болести-все ме е страх да не се разболея :oops:
И другата ми фобия е от асансьори-направо съм способна да тичам по стъпала ако ще и 20 етажа нагоре отколкото да се озова в асансьор. :oops:
-
Имам страх от затворено пространство. Който се появи след някъде 26,27годишна възраст. И до сега не ми е ясно как стана. Много ми е трудно когато пътувам с автобус / ако слезе шофьора и останем затворени излудявам/, с асансьор изобщо не се возя. Незнам до колко всъщност мога да изтърпя една стресова ситуация. Старая се да дишам дълбоко в сюблимен момент.
-
най голямата - когато изпреварваме и отсреща се зададе ТИР - мога да припадна от страх.моят мъж реши да ме излекува като изпреварваше камиони на прохода Шипка :x, как оживях незнам.направо ми идваше пеша да сляза да ходя.
по малката фобия - светкавици и гръмотевици.по скоро шума от силен гръм :oops:
до скоро съм нямала фобии, това е от няколко години.първата ми и най голямата може би е следствие на случващото се по пътищата..
-
Старая се да дишам дълбоко в сюблимен момент.
И аз така, само това ме спасява-дишам и броя, иначе се задушавам.
-
имам фобия от:
- змии - панически ужас, започвам да пищя дори от безобидните смокове
- от високо - ако съм в апртамент, по-висок от 5 етаж, не излизам на балкона. като по-малка се опитвах да се справя с това, като се качвах по онези ужасни люлки по морето ,наречени гондоли, но и това не помогна.
- имам страх от мълнии, не от гърма, а от електрическата светкавица, всеки път като разкарвам песа и навън святка, ми се изправя косата, ама какво да се прави, няма да се стиска животното, я :lol:
-
А аз този страх от високо си го имам откакто се помня. Няма начин да видя красив пейзаж в планината от ръба на някоя пропаст , нещо повече крещя като обезумяла по всеки , които се опита да го направи . Предизвиквам смях у останалите , но е невъзможно да се владея. Мразя самолетите!
Едно е сигурно от мен никога няма да стане делтапланерист и никога няма да скоча с въже от който и да е мост , а за парашут -ама как го правят тия хора?! 8O
Старая се да дишам дълбоко в сюблимен момент.
И аз така, само това ме спасява-дишам и броя, иначе се задушавам.
вие поне си имате метод за овладяване ... :(
-
Имам само една фобия-плъхове.Мога да припадна.Дори на филм или по новините да видя плъх (наскоро показваха в Плевен за плъховете по реката) и сърцето ми започва да препуска бясно.От малка ми е това.Иначе змия, хлебарка-минавам и заминавам без да трепна.Нито към насекоми, нито към пространства, нито към вода (голяма съм жаба).Само плъхове.ПАНИЧЕСКА ФОБИЯ!
-
Аз се страхувам от тъмното, ама истински. Не се смейте. :oops: Имам чувството, че тъмнината има плътност някаква, ужасно е. Когато влизам сама вкъщи и е тъмно, първо провирам ръка, за да светна в коридора и чак тогава прекрачвам прага. За разходка сама навън в природата по тъмно въобще не си и помислям. И двамата със съпруга ми сме много запалени по ходене по планини, палатки и т.н., но....стане ли тъмно, с топ не можеш ме мръдна от светлината, или огъня.
Страхувам се от скакалци (онези зелените и огромните). Настръхва ми всяко косъмче по тялото като видя такава гадина, а ако ме налази пищя като заклана. :lol:
-
Не знаех, че страха от птици е орнитофобия. Та, страх ме е масово събиране на птици, та даже и гълъби. Още от онзи филм "Птиците", ако помните. На скоро гълъби нападнаха количката и децата, и чинията ми в заведение, ужасно неприятно беше. Сигурно бяха 100, като озверели. :x
Имам и клаустрофобия. В асансьор, малка стая с много хора, също и от тълпи хора, или много хора срещу мен. Страхувам се да не остана заключена или затворена. В тази връзка някой ползвал ли е новата "евротоалетна" на НДК :lol:. Като космически кораб е.
Страх ме е от водата. Не плувам, не обичам водата, страхувам се от дълбокото, несигурното. Това е май засега. :wink:
А, дааа, имам фобия от лицемерите, енергийните вампири, и егоистите :lol:. В последно време редуцирам този тип контакти.
-
А, дааа, имам фобия от лицемерите, енергийните вампири, и егоистите :lol:. В последно време редуцирам този тип контакти.
О да, това съм го пропуснала.НАпоследък настръхвам от такива.Преди просто ги разучавах с интерес, но сега вече се изприщвам.
Порпуснах да добавя към фбиите си и змиите. Скачам , бягам и крещя като за последно.Може и рекорд да съм постигнала в бягането, ама няма кой да го мери...
-
Страх ме е за близките ми-да са живи и здрави,откачам при мисълта,че може да им се случи нещо лошо!
Е това направо ме съсипва! Постоянно се притеснявам за тях, постоянно ги мисля.
Страх ме е от смъртта! Но сякаш не толкова от моята, колкото от тази на близките ми - не искам да си представям живота без тях!
Страхувам се и от буболечки - отвратителни са ми!
-
Страх ме е за близките ми-да са живи и здрави,откачам при мисълта,че може да им се случи нещо лошо!
Е това направо ме съсипва! Постоянно се притеснявам за тях, постоянно ги мисля.
Страх ме е от смъртта! Но сякаш не толкова от моята, колкото от тази на близките ми - не искам да си представям живота без тях!
Страхувам се и от буболечки - отвратителни са ми!
Все едно аз съм го писала-1:1 :)
-
Имам страх от буболечки, паяци, червей и тем подобни гадинки, включително змии гущери и сие :x. Не пищя чак, някак си запазвам самообладание, но тръпки ме побиват.
Откакто дядо ми почина, може би защото няма месец все имам чувството, че има някой зад гърба ми. Това се отразява и на нервната ми система. Страх да не загубя още някой близък, разбира се. Май никога няма да ме напусне.
Откакто ударната вълна от взривяващите се бомби на поделението до Челопечене се стовари върху ми, като че ли станах и малко истеричка. Освен трясък и гръм и силен шум ме изнервя. В къщи няма щори и тъмни пердета, трябва да се вижда навън и по възможност винаги да има отворен прозорец или врата. Лятото всичко е отворено. Тъмните завеси ме изнервят, чувствам се като в дупка и се подтискам.
Е признах си колко съм луда. Според мен всеки страх идва от някъде. Преди няколко години един микробус мина през мен. отзад влязох и ме изкараха отпред, като предния мост на колата счупи ключицата ми. От там идва според мен последният страх. Ако някой ме прегърне по силно и ме притисне ми причернява. :x
Със сигурност съм на челно място :oops:
-
А мен по-скоро ме е гнус от онези големите хлебарки-дето са като лимузини, имам чуството, че ако трябва да убия такава гад, след това ще повръщам два дни :(
Страх ме е от мътна вода, иначе много обичам да гледам морето или да се правя че плувам, защотото немога много, но когато водата е мътна и две педи да е изпадам в див ужас.
Страх ме е от послените етажи. Нали знаете как там свършват стълбите, все сънувам как стигам до там и няма как да сляза или да продължа-това е ужасно.
Иначе на високо мога да стоя, но да не виждам колко съм високо, макар че веднъж обходих с милото обсерваторията на Рожен-там на 40м. от земята има пръстен който обикаля целия телескоп-не е масивна площадка а една решетка, естествено с перила, като гледам напред няма проблеми, но погледна ли надолу и се смразявам-тоя страх тогава някак го надмогнах. Страхотно е като изживяване :)
-
Аз имам фобия(гнус) от всякакви инсекти,направо откачам ако в стаята влезне някой птеродактил(от тези бръмчащите пеперуди)ох настръхвам само докато пиша :x,мъжо направо го подлудих и на всичкото отгоре му "всях" фобия от паяци :lol:.
-
хлебарки-дето са като лимузини,
Хахаха , е как го измисли това сравнение ,уби ме! :lol:
обсерваторията на Рожен-там на 40м. от земята има пръстен който обикаля целия телескоп-не е масивна площадка а една решетка, естествено с перила, като гледам напред няма проблеми, но погледна ли надолу и се смразявам-тоя страх тогава някак го надмогнах. Страхотно е като изживяване :)
Накарах ги да затворят вратата към терасата , за да слезна по стълбите , после видях колко е страшно на снимките. :D
--------------------------------------------------------------------------------
Известни “страхливци”
Въпреки че фобиите ни пречат много, историята познава доста знамените личности, които са носили страховете си до края на дните си. Така например пълководецът Наполеон се е страхувал от котки. Доктор Фройд е изпитвал ужас от пътуване с влак. Силният Цезар не е спял никога на тъмно. Френският крал Анри се е страхувал да не пропусне нещо и винаги е повтарял действията си.
челен опит: :wink:
...Един успешен пример за борбата с фобията е постъпката на крупен бизнесемен, който имаше страх от това да не загуби всичко и се страхуваше от това да остане сам, разказва Недялкова. Този бизнесмен без пукната пара в джоба решил да изкара едно денонощие на улицата. Спал в Борисовата градина, искал храна от разни хора и след като видял, че се е справил, страхът му изчезнал.
източник: http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=64296
-
Страх ме е за семейството и близките - да не се разболеят, да не загубя някой от тях. Мисля, че страхът дойде, когато баща ми почина. Бях на 19 год., но с течение на годините вместо да преодолявам загубата, аз започвам да я чувствам все по-осезателно.
Страх ме и от високо, макар и не панически. Но, не мога да се кача на виенско колело например, нито да застана на ръба на някаква височина.
-
Да се включа и аз. Страх ме е в асансьори и самолети.
За капак се оказах в асансьора веднъж, когато започна земетресение и спря тока, бях между девети и десети етаж, излизане няма, тъмно, блокът се евакуира, а една жена истерично крещи "Земетресениееее...". Аз тогава всъщност схванах, че асансьорът не е спрял, защото децата дърпата врата на партера, а защото токът е спрял (нямаше крушка). И че не се придвижва с придърпване надолу, а че се люлее... Тогава бях на 16 и фобията ми до такава степен се засили, че се катерех пеш до 12тия етаж. После нещата постепенно се поуспокоиха, сега почти напълно е преодолян този ми страх. Почти, защото сънувам от време на време как се возя в асансьор, който не спира на етажа, на който трябва, а го подминава и не спира никъде, подминава и последния етаж... сънят свършва бързо. Един път обаче както подминава последния етаж и се превъртат етажите примерно 20, 21, и т.н., сънят не свършва а продължава 50, 51... и аз си викам "а да бе, 551, как ли пък не, то така и 1500 може да стане..." и ми стана много смешно. Досетих се, че е сън. Случвало ли ви си е?
-
А за самолетите... тъпото е, че ми се налага да летя. Понякога нямам проблеми, понякога доста ме тресе шубето, даже съм си мислела, че трябва да се успокоя, защото на самолета найъвероятно нищо нямо да му стане в крайна сметка, ама аз като кацне в какво ли състояние ще бъда.
Като цяло обаче колкото по-често летя, толкова по-добре се справям. Когато правя дълги паузи, след това е страшничко.
Аз и в самолети съм имала преживели, но страхът си ми е отпреди това.
-
И мен много ме страх от смъртта и от болести.Искам хората които обичам да са вечно край мен и да са здрави.Да не ги мъчи нищо,да не се чувстват нещастни.Като тръгне някой на път направо откачам от притеснение звъня през час и постоянно предупреждавам да се внимава.Мисля,че ставам много досадна.Страх ме е да загубя някой обичан от мен човек.Смъртта е нещо естествено което се случва на всеки,но тъгата и неизвестността от нея направо ме карат да настръхна при мисълта.
Другият ми страх ,който усетих че придобивам от известно време е високото.Имам чувството ,че нещо ще ме накара да падна.Много глупаво,но не знам какво ми става.Май е от възрастта. :P
-
Мен ме е страх от високото и от асансьори. Дори най-големите ми кошмари и страшни сънища са били,че падам от високо.
Страх ме е да не се случи нещо лошо с някой близък. Много ме е страх от катастрофи и много често като ме возят в кола ме е страх. При някои шофьори дори отказвам да се качвам.
И най, най, най големия ми страх - са болестите.
Преди бях толкова нехайна към здравето си, а сега само да кихне бебето ми изпадам в ужас.
-
Уличните кучета са No 1 в моята класация. Изпитвам истински ужас от тях, те естествено надушват страха ми - кошмарен омагьосан кръг. Веднага след това идват гълъби, врабчета и изобщо градските птици.
-
Уличните кучета са No 1 в моята класация. Изпитвам истински ужас от тях, те естествено надушват страха ми - кошмарен омагьосан кръг. Веднага след това идват гълъби, врабчета и изобщо градските птици.
Това може да го сложим като нова фобия с името полисофобия
-
Аз не знам дали имам точно фобии, но често изпитвам страх за близките ми - да не се разболеят, да не им се случат инциденти, да умрат - но предполагам, че това са по-скоро мрачни мисли, каквито на доста хора се случва да имат.
От високо също имам страх, получавам някакво много неприятно усещане в областта на слабините, това се получава при открите пространства, ако седя на терасата на висока сграда, например. преди седмици ходихме до Сан Марино, където на едни страшно високи хълмове има замъци, качих се на най-високата кула и ей богу сама си се чудех какво правя там, ужасно ме беше страх, вцепеняващ страх - по едни тесни тераски обикаляш кулата, с едни ниски парапетчета, как не изпадват туристите не знам...интересно, че като съм в затворени пространства, нямам такъв страх от високото, може би се чувствам защитена - не ме е страх да гледам от самолет, нито да се возя в стъклен асансьор.
Може би най-близкото до фобия състояние е, когато някой докосне врата ми - изпадам в панически ужас, камо ли докосването да е под формата на обвиване врата ми с ръка. четох веднъж някъде, че значело, че съм била удошена в предишен живот, но не съм сигурна, че вярвам в тези неща.
-
Аз пък изпитвам панически страх от жетварките който се появяват по време на жътва не мога да спя вечер непрекъснато ми се струва че имам в леглото от тях.Докато не премине тяхната поява не се успокоявам.А инъче понеже живеем на първия етаж и така по нисък етажа изпитвам непрекъснат страх от факта че може някой да се качи на терасата .Но друго ме притеснява че прехнърлих този страх на дедео си и то си затваря вратата на терасата постоянно а пък лятно време е горещо.Дано го преодолее поне детето .
-
Веднъж със сестра ми открихме в банята, удавен в една кофа някакъв паяк с гоелми космати крака - в резултат доста време ме беше страх от паяци, но отмина.
Безумно много ме е гнус от пеперуди. В началото бяха само нощни, но сега и дневните. За сега само са ми неприятни котките, още не ме страх. Имам чувството, че ако се доближи до мен по-скоро ще я сритам, отколкото да избягам.
Като малка ми биеха много инжекции между лакътя и рамото. И до сега ако някой ме хване там имам чувството, че много боли и веднага се дърпам и удрям дори преди да помисля какво правя.
-
Като малка ми биеха много инжекции между лакътя и рамото. И до сега ако някой ме хване там веднага се дърпам и удрям дори преди да помисля какво правя.
и аз съм така с врата ми - действам инстинктивно, като някакъв рефлекс. но нямам спомен за подобна негативна случка с тази част на тялото ми.
-
Имам силно изразена хидрофобия. Която, съчетана с местожителство до морето, си беше абсолютно нещастие. Ходя на плаж, но влизам само до прасците във водата, и то само в най-големите жеги, за да се разхладя.
Вече не живея до морето, но пък се омъжих за страстен рибар, който постоянно ме мъкне по язовири. :lol:
-
Страх ме е от змии и от подобни.
Страх ме е от извънземни и от злонамерени духове. :oops:
-
Единствената ми фобия е от хлебарки - изпитвам панически страх,ужас,погнуса и отвращение от тези създания,мога да опищя квартала само като видя някоя...Не знам защо изобщо са създадени тези гадини... :x
-
Много ме е страх от патки,ама чак отивам на другия край на улицата :D
А най-големия ми страх е да не остана сама,че мога да загубя любимите си хора!
-
Мен от змии много ме е страх. Побиват ме тръпки само като си помисля. :x
-
Мен от змии много ме е страх. Побиват ме тръпки само като си помисля. :x
Аз си мислех, че ни обичаш двете с Жекича, ма явно съм се лъгала.... :(
-
За спамърката - Не бяхме ли големи бели птици? Мен от патки не ме е страх. :lol:
-
За спамърката - Не бяхме ли големи бели птици? Мен от патки не ме е страх. :lol:
Да,големи бели птици са,ама на село баба ми гледаше такива птици и като бях малка такава птица ми се хвърли на врата.От тогава ми е този страх-фобия
-
Оооо, не знаете вие аз какво правя като се мерне някоя от ония гадни нощни пеперуди, крещя и се изнасям от стаята със светлинна скорост, мъжът вкъщи така и не може 8 години да свикне, направо подскача и се побърква като ме чуе и го е срам от съседите, щели да си помислят, че кой знае какво ми прави.
Малко ме е страх от високо, но реших проблема, продадохме си апартамента на 6 етаж и си купихме на 2.
И да шофирам ме е страх, преди няколко години ме блъсна кола докато пресичах на пешеходна пътека, но пролетта моя ми направи ударна терапия, купи ми кола и категорично отказа да ме кара до работата, като видях, че ще закъснея се закарах - бях сънена и ядосана, но вечерта седях един час в колата на паркинга доката събера смелост да тръгна.
И от дълбока вода ме е страх, а така обичам да съм на море, но влизам най-много до раменете.
Май станаха много, но така е, трудно е да си жив в днешно време.
-
Май станаха много, но така е, трудно е да си жив в днешно време.
Този израз не го бях чувала :D. Май фобиите ни са в повечко, като се замисли човек, :? как да е лесно.... :(
-
Мен ме е страх от себе си.Аз сам си най-голямата фобия.
Понякога ми се е искало да не се вземам чак толкова насериозно и да съм по -лекомислена:)
Страх ме е от нещата които мога да направя без да знам.Имам предвид под въздействието на емоции (прекалено съм емоционална и това понякога пречи),стрес,страх.Когато са добри ок, обаче ако с тях нараня хората които обичам и уважавам ме е страх.
Другата ми по-малка фобия е водата-реки,езера,язовири морета, океани.Погледна ли ги отвисоко имам чувството, че ме "викат":):):) (малко психарийка е ама...)тогава пак от мене си ме е страх:)
За друго не се сещам, но и това си ми е предостатъчно:)
-
За спамърката - Не бяхме ли големи бели птици? Мен от патки не ме е страх. :lol:
Цъккк - не позна :lol: Едното е ЕПД, а другото - ссссссс :lol: :lol: :lol:
-
Рали, абе на онази снимка всички бяхме големи бели птици.
-
Аз имам фобия от жаби,(Жабче :hug2:нищо лично), даже мислех да започна да събирам миниатюри на жабета,
белким я преодолея, но се отказах!
Просто като я видя срещу себе си, се побърквам , ходят ми тръпки по гърба, и искам да избягам много далеч!
Другата ми фобия е като на Лиско, от Мишанта!
Понякога просто незнам как ще реагирам в ситуация, и това ме плаши!
-
За спамърката - Не бяхме ли големи бели птици? Мен от патки не ме е страх. :lol:
Цъккк - не позна :lol: Едното е ЕПД, а другото - ссссссс :lol: :lol: :lol:
Чак сега виждам.Ралии, неее, едното е ЕПД, другото е ДПД (дребен пълзящ добитък) :P
Ай стига сме спамили, ма не можах да се въздържа :oops:
-
Аз имам фобия от смъртта - и моята, и на близките ми хора. Направо дъха ми спира и се вцепенявам, като си представя, че майка ми и баща ми един ден няма да ги има и че аз също ще умра някога, и повече няма да ме има и край, няма да чувствам, да съществувам, .......... ужас!!!
-
Имам страх от затворени пространства,и той се отключи когато моят мъж ме заведе в една пещера -на Лъкатник.Нишо ми нямаше до момента в който трябваше да мина през едно тясно пространство-под една тръба-доста е гадно чувството-сякаш ще се пръснеш от напрежение придружено от сърцебиене и обилно изпотяване,и...паниката те обхваща.исках просто да изляза веднага, на момента.Оттогава се опитвам да се преборя-именно на принципа клин клин избива :-) но в пещера още не съм влязла-там ще се разбере докъде съм в момента :-)))
-
Аз имам фобия от смъртта - и моята, и на близките ми хора. Направо дъха ми спира и се вцепенявам, като си представя, че майка ми и баща ми един ден няма да ги има и че аз също ще умра някога, и повече няма да ме има и край, няма да чувствам, да съществувам, .......... ужас!!!
:D
Как ми напомни това...
И аз съм така - като малка имах период, през който всяка вечер си лягах и не можех да заспя заради тази мисъл...че някой ден ще спра да съществувам, ей така няма да ме има вече...
и рев, рев, рев, докато се уморя :D :D - нали знаете старите баби как казват за бебчетата - да сме ги оставили да плачат, че да се уморят и да заспят.......
А иначе имам ужасна фобия от паяци - направо ме побъркват...
Като бях малка живеех на село и имаше страшно много такива - едни големи - с кръстове на гърба..
И все където минех се оплитах в паяжина, бягах и крещях като луда, защото си мислех, че паяка е върху главата ми, пък той горкия се е уплашил повече от мене сигурно...
В продължение на много нощи поред сънувах, ч есе оплитам в огромни паяжини и големият паяк идва към мен и аз искам да изкрещя, но не мога...
И до сега съм така - дори и мъничко паяче да ме полази - полудявам...
И много други фобии, защото Jojo наистина е права - добре само, че си имаме такива мъже, които шашкаме повече от нас в такива ситуации, но могат да ни приютят в силната си прегръдка и да ни успокоят...
-
хлебарки-дето са като лимузини,
Хахаха , е как го измисли това сравнение ,уби ме! :lol:
Ами така де, едните са ония дребните дето ги има в Сф. в Студентски град, а другите, които за пръв път видях тук в Пловдив са два-три пъти по-големи, особено тия тук в сградата на офиса, щото е някакъв консервен институт-та са угоени, имам чуството че са по-големи от мишките в същата тая сграда хихихи, а иначе, израза го помня от едно приятелче, той им викаше майбах :), а и те са доста по-тантурести и бавни, та затова :lol:
-
Единствената ми фобия е от хлебарки - изпитвам панически страх,ужас,погнуса и отвращение от тези създания,мога да опищя квартала само като видя някоя...Не знам защо изобщо са създадени тези гадини... :x
Пък някъде четох или слушах, че хлебарка можела да живее 7 дни без глава представяш ли си :)
Защо са създадени ли, най-вероятно за да има от какво да ни е страх и гнус :) Адски гадни създания, ние обаче много свикнахме с тях в студентски град преди години. Там си щъкаха на всякъде :( много неприятно, колкото и отрови да слагаш все ще се намери някоя уууууфффф
-
То аз така или иначе спамя на поразия, ама... :oops:
Преди няколко години ставам през нощта да пишам.Обаче ми се спи и на връщане забравям за угася лампата в коридора.И сядам в леглото, ама се обръщам посока на коридора (вратите не ги затваряме заради Тедка, да ходи нощем да пиша и то)и на фона на светлинката, идваща от там виждам встрани от леглото, на стената една огромна черна хлебарка..ква лимузина бе братче, цял автобус от онези старите дето се гънеха по средата.Мимка обаче запазва самообладание, тихичко отивам до раклата, на нея новия брой на Плейбой.Приближавам и с трясък размазвам хлебарката на 50 санта от главата на мъжът ми.Завалийката после как не го заведох куршум да му леят, така не съм го стресирвала никога за 10 години... :lol: :lol: :lol:
Имам и лош спомен от такава хлебарка (тип автобус).Една вечер ще си лягаме и отивам да оправя леглото.Мушвам си ръката под едната възглавница да я вдигна, за да опъна чаршафа, обръщам възглавницата и между пръстите ми една такава огромна черна хлебарка, която се стресира и ми тръгна по ръката.Не ме е страх от подобни твари, но в случая просто изтрещях и започнах да пищя и да рева, да скачам, да се чистя.15 минути не мога да обясня на моя какво ми става (тя беше драснала на мига).Беше голям шок за мен.Една седмица спях в хола и на светнати лампи.После наслагахме къщички за хлебарки на Райд и вече поне 3 години не съм виждала хлебарка у дома.Ама периодично сменяме къщичките, купувам по 2 кутийки (общо 12 къщички) и ги наслагвам навсякъде из дома.
Айде стига съм спамила, че ще ям бой вече.. :oops:
-
Мимка, и аз ще оспамя малко, тамън да ни се карат и на двете :lol:
Хлебарките, мразя ги, но го трепам без да ми мигне окото. Обаче тия големите малко ме е гнус, нали като я размажа ще потекат реки от разни вътрешности... та една прятелка ми каза да си напръскам ъглите на апартамента с Frontline - ти нали имаш куче, трябва да го знаеш, то е срещу бълхи и кърлежи и поне на моя пес му помага. Та напръсках, няма ги за сега гадовете, да видим до кога :)
-
У дома,ако се появи хлебарка Пухтър на момента я убива,само мъртви ги намираме-така,че решението на хлебарките е коте.
-
У дома,ако се появи хлебарка Пухтър на момента я убива,само мъртви ги намираме-така,че решението на хлебарките е коте.
На това му се казва биологично оръжие. :lol:
п.п. У нас, кучо подлага на тотално унищожение , жътварки ,пеперуди и мухи ( ако ги хване :wink:)
-
У дома,ако се появи хлебарка Пухтър на момента я убива,само мъртви ги намираме-така,че решението на хлебарките е коте.
Що ли ми е познато? :lol:
Мойта Пуфа обаче я побърква от игра хлебарката и тя няма накъде и умира :lol:
-
Хахахах, Ели, уби ме с това-тя няма накъде и умира, хахаххаха :lol:
Иначе Тедка много се радва на мухите.Като кацне някоя наблизо до нея очите и светват, почва да мята опашка и отива да си играе.После е много нещастна, когато говедото отлети вместо да си играе с нея.
-
Фобията ми е от задушаване.Разбрах го когато като малки си изгаехме с брат ми или с приятелки с възглавници,и някой се опита уж на шега да ме затисне с нея-ОТКАЧАМ.Започвам да се задушавам,чак до посиняване.Не мога да си поема въздух после сума ти и време.А после рева с часове.Кошмарно е.Никой който ме познава не си позволява да се шегува с тая моя фобия.
-
Мен също много ме е страх когато си потопя главата под водата-обожавам да се кисна в моренцето,но попадне ли ми главата под водата изпадам в ужас,а иначе много обичам вода,не знам защо така и заради това и не мога да плувам,само си седя така с една възглавничка като децата и милото ме разхожда напред назад :D
-
Мен също много ме е страх когато си потопя главата под водата-обожавам да се кисна в моренцето,но попадне ли ми главата под водата изпадам в ужас,а иначе много обичам вода,не знам защо така и заради това и не мога да плувам,само си седя така с една възглавничка като децата и милото ме разхожда напред назад :D
Хриска абсолютно и аз съм така
-
Имам две фобии - едната е смешна (за околните, де), а другата е направо опасна.
Първата е от крави. Веднъж останах на средата на пътя от Рилския манастир до пещерата на св. Иван Рилски, щото на шосето имаше крави и не можах да мина покрай тях. :oops: Пълна парализа. :lol:
А другата - от пълна упойка и операция с локална, спинална и прочее упойки, при които те режат, докато си буден. Което ме оставя без всякакви възможности за операция. Например, днес гинекологът, който следи бременността ми, разбра, че съм с 4.5 и 6.5 диоптъра късогледство (не знаеше, щото нося лещи). И категорично ми отказа естествено раждане, за да не се отлепи ретината ми. Рече - "ще те режем", а пък аз му отговорих - "ще те сменям". Доверявам му се почти безкритично вече 10 години, но ако не си промени решението, отивам другаде и си трая за диопътра. :oops: Знам, че е тъпо.
-
Сауле нова, много е опасно това с диоптъра. Поне така съм чувала. Интересувала съм се, че и аз имам, но моите са към 4. Над 5 се смята за опасно при раждане.
-
Имам две фобии - едната е смешна (за околните, де), а другата е направо опасна.
Първата е от крави. Веднъж останах на средата на пътя от Рилския манастир до пещерата на св. Иван Рилски, щото на шосето имаше крави и не можах да мина покрай тях. :oops: Пълна парализа. :lol:
А другата - от пълна упойка и операция с локална, спинална и прочее упойки, при които те режат, докато си буден. Което ме оставя без всякакви възможности за операция. Например, днес гинекологът, който следи бременността ми, разбра, че съм с 4.5 и 6.5 диоптъра късогледство (не знаеше, щото нося лещи). И категорично ми отказа естествено раждане, за да не се отлепи ретината ми. Рече - "ще те режем", а пък аз му отговорих - "ще те сменям". Доверявам му се почти безкритично вече 10 години, но ако не си промени решението, отивам другаде и си трая за диопътра. :oops: Знам, че е тъпо.
Моля те, кажи че не говориш сериозно.
-
Сауле , хич не ми е смешна твоята фобия!
Надявам се , решението ти не е сериозно!?
-
Lidia, blue_sky, Ефирче, благодаря ви за загрижеността, може би е редно да пусна отделна тема, за да не оспамвам тази.
Всъщност, решението ми за нормално раждане при висок диоптър е доста добре информирано и не е резултат на невежество или обикновена дивотия. Общо взето, по въпроса за секциото и високия диоптър има две школи. Едната се застъпва у нас и жените с моя проблем ги срязват без даже да се замислят. В дълга редица от държави обаче, късогледството не е показател за секцио и жените раждат нормално. (Освен, ако няма проблем с вътреочното налягане или ретината - в този случай, ако офталмологът каже "не", лягам и ще ме режат, няма как). Преди известно време учих в САЩ и се консултирах по въпроса с няколко сериозни имена по въпроса. Част от тях много се изненадаха, когато им казах, че у нас късогледството и секциото са толкова свързани. (Давам пример с Щатите, не, защото смятам, че там "ги разбират тези неща" повече, а просто като друга школа").
Впрочем, даже и БГ школата, която - ако може - ще изроди всички оперативно, казва, че "до планово цезарово сечение с прибягва, когато при късогледата бременна е налице и друго състояние, което само по себе си може да бъде предпоставка за трудно раждане -- едър плод, тесен таз и други". Плюс задължителна епидурална, обаче.
-
Имам фобия от малки кученца ,вкъщи имаме ,много ме е страх и смятам да го махна това куче :(