www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Темата е започната от: zayana в Октомври 28, 2008, 15:31:54 pm
-
Изведнъж ми хрумна да пусна тази тема. Не знам дали не е дискутирана преди. Ако да моля да ме извините!Бих искала да разбера как мислят повечето от вас по този въпрос :lol:.
Бихте ли напуснали България, за да търсите късмета, градите бъдещето и това на децата си в чужбина? Смятате ли, че там може човек да просперира наистина и колко време му е необходимо, за да се измъкне от позицията си на емигрант, на чужденец?
-
Трудно и то много. Тук винаги оставаш имигрант, не зависимо колко време живееш...
Работата е много, в пъти повече от в България, вярно оценен си по-добре или в пъти заплащането е по-добро.
Като слушам приятели, върнали се в България, обратно не е също толкова лошо, колкото и в чужбина и че има и възможности за по-добър живот и в България. Въпроса е обаче в образованието, специализация навън и работа, работа и пак работа...
Винаги си като дърво без корен - ако си бил навън, връщането е трудно, но и навън не си на мястото си. Ако се върнеш, пак не се чувстваш добре...
Труден избор...
-
В България или в чужбина ?! важно е,че сега границите са отворени и човек винаги може да си опита yahoo_17 и при това винаги да знае ,че има път назад. А, иначе в днешно време е трудно навсякъде,и що се отнася до корените то и тук човек може да се чувства така.....без корен.
-
На този етап бих казала не,не бих отишла в чужбина.Много съм привързана към дома си,към родителите си ,към домашните си любимци,към приятелите си.Много ще ми липсват.Имам чувството, че носталгията ще е страшна.
-
като живяла в Канада 16-17 години бих казала, че трудното е в началото. като емигрант също не съм се чувствала защото е емигрантска държава. особено в големите градове- Торонто, Монреал, Ванкувър....мнозинството са емигранти. харесваше ми и продължава да ми харесва с изключение на медицината. системата им е ужасна.
да, работи се много, в пъти повече от тук, но в замяна получаваш достатъчно за да си позволиш добър живот без да се лишаваш.
почти всяка година съм се прибирала до България защото ми е липсвала, но след толкова прекарани години там, сега пък на моменти Торонто ми липсва.
с две думи, ако си бил навън връщането е трудно, а като се върнеш пак не чувсваш комфортно. обърква ти се живота.
-
да, работи се много, в пъти повече от тук, но в замяна получаваш достатъчно за да си позволиш добър живот без да се лишаваш.
Винаги съм се чудила, защо хората са склонни на запад да дават всичко от себе си за си позволят добър начин на живот, а в Бг само се оплакваме как никой не ни оценява? :?
Аз лично не бих отишла да живея в чужбина, най-малкото защото всичко за което си мислим че е сто пъти по-добро в действителност се оказва не чак толкова. Мои близки са в щатите вече 6години, едва преди година и двамата вече работят добри работи,свързани до някаква степен с това което са учили дълги годин ив Бг. Просто защото там никой не признава нашите дипломи, не си ли завършил тяхно образование все едно нищо не си. Често съм се чудила, а и съм почти сигурна че за тези 6г. на унижение и принуда да се обучават спрямо техните стандарти в България щяха да са изградили кариера, все пак тя е висшист икономист, а той архитект. С такова образование в Бг за тези 6г, според мен до сега да са стигнали два пъти по-висок стандарт на живот от това което живеят там, не че те се оплакват, и все пак ми се струва така. Истината е че тук има варианти за развитие, стига да имаме толкова хъс и желание, колкото влагаме когато заминаваме за чужбина.
Но това естествено си е мое лично мнение.
-
julia_m, работата е в това, че тук когато работиш, даваш всичко от себе си, те оценяват по това, което си работил, а не както в България - по това на кой си човек, дали носиш къса пола или спиш с шефа например. И да, със сигурност биха успели твоите приятели, но просто с далеч повече нерви, усилия и унижение.
Тук например никой не те гони на работа за работното време - идваш или си отиваш когато искаш, но е факт, че всеки си върши работата, остава толкова, колкото е нужно и ако има извънредни часове, най-малкото се зачитат. Не съм чула на някой в БГ да са му ги платили или да си е взел отпуска с тези извънредни часове. Работи се спокойно, интриги има, но са толкова незначителни, че не се усеща, не те притискат и така си спокоен да си свършиш максимално добре и бързо работата. Няма го стреса, който го има в БГ - дали ще получиш заплата, дали ще те оценят, дали ако случайно не си човек на оня човек няма да те изгонят... Ето това е разликата...
-
Истината е че тук има варианти за развитие, стига да имаме толкова хъс и желание, колкото влагаме когато заминаваме за чужбина.
Но това естествено си е мое лично мнение.
Това е и моето мнение. Вярно, с малко повече нерви стават работите, но стават.
julia_m, работата е в това, че тук когато работиш, даваш всичко от себе си, те оценяват по това, което си работил, а не както в България - по това на кой си човек, дали носиш къса пола или спиш с шефа например.
Не е точно така, Гане, на мен не ми се налагало да спя с шефа :wink:, нито съм му била роднина. И въпреки това, ме оцениха. Познавам и доста успели заради уменията си/ професионални :wink: / хора.
Говоря в минало време, защото вече работя за себе си. Голямо бъхтене пада, но аз не съм човек, който ще отиде да работи в библиотека за 300лв, заради спокойствието.
Но за извънредните часове съм абсолютно съгласна с теб.
П.П. Никога не съм имала намерение да напускам държавата, освен за екскурзия.
-
Жеки, рядко се случва това, да не си роднина на шефа или да не спиш с него, за да те оценят - ето, сама казваш всичко става с много бъхтене и потене.
Да, има варианти за реализация, кръстниците на моя син се върнаха обратно. Наскоро "ловци на глави" са го търсили, защото е работил тук, в Германия, като са му предложили заплата от 15 000 лв. Така че има варианти, но пак има едно "но", за жалост.
-
Да със сигурност има такива и в Бг, който ще оценят на някого труда, успехите.Но за жалост много рядко :(.Защото найстена в Бг има много кадърни хора и на базата на това процента е много малък.Това доказва стотиците млади хора който избягаха навън :( :(
Разликата в Бг е там че в Чужбина не е неоходимо да си иамш собствен бизнес за да живееш без лишения, както се казва като бял човек :lol: :lol:. Достатъчно е и само месечната заплата, която получаваш.Мился че и хората в Бг го заслужават.
това е моето мнение :lol:
-
julia_m, темата е много обширна. истната е там, че започваш да се реализираш пълноценно чак след 5-6-тата година. живота ти се променя в дългосрочен план. за всяко следващо поколение става по-добро и по-добро. и все пак е много относително за отделната личност.
-
julia_m, темата е много обширна. истната е там, че започваш да се реализираш пълноценно чак след 5-6-тата година.
Е нали никой не живее с мисълта, че от университета или там където завършваме образованието си и веднага ще скочим във фирма, в която ще ни плащат хиляди левове докато ние реално трупаме опит и знания, които няма от къде да имаме. Все пак при нас образователната система е малко по друг начин ориентирана и това, което учим няма почти нищо общо с това което е на практика.
Освен това аз лично познавам хора, които нямат собствен бизнес и все пак живеят доста добре и то в град като София. Също така познавам хора, които не живеят чак толкова добре пак в софия, но които пък хич не са се напънали да променят нещо по въпроса. Най-малкото промяна в работата, от която са недоволни или пък в образователния си ценз, от който немогат да очакват висока заплата. И особено вторите имат желание да бяга тв чужбина. Та затова ми е чудно на мен защо сме склонни да даваме повече на запад, а в Бг не искаме просто.
Ние със съпруга ми даваме в момента доста от себе си и за наша радост получаваме достатъчно, за да живеем добре. Не са ни някакви колосални заплатите, но си осигуряваме приличен живот, имаме дом, обзавели сме си го, чакаме си детенцето. Какво повече да искаме. На нас ни е коствало също безсънни нощи и доста старание да стигнем до тук и то без да спим с някой от шефовете ни, но това сами сме го избрали. А нашите познати предпочитат да си стоят на работата от 9 до 5 и след това превключвт на вълна забавления.
Нищо лошо-въпрос на личен избор.
Наистина темата е доста обширна и надали ще я изчерпаме.
И все пак аз лично не мисля, че е вариант да бягаме в чужбина, за да си мислим че там ни ценят повече отколкото ще ни оценят в Бг. Там винаги ще бъдем чужденци, които се опитват да ядат от хляба на местните хора, а на това никой не гледа с добро око. Освен това никой там не ни чака с отворени обятия и за да се докажеш там според мен ти е нужно мнооого повече време и нерви, отколкото в Бг. Освен това да не забравяме, че ние все пак сме хора-смъртни и незнам поне за мен не си струва да прекарам десетина години от най-хубавите в живтота ми да доказвам на сульо и пульо че съм добър специалист, нещо, което в Бг мисля че може да стане за наполовината време. На сестрата на мъжа ми, която е в щатите в момента минават най-хубавите години от живота й, а тя ги губи в учене на техните счетоводни закони и на 32години се изживява като студентка, а защо се питам аз? След като досега просто според личните ми наблюдения в Бг. можеше да работи доста добре платена работа и да си отглежда например едно детенце, нещо за което тя сега не смее да помисли, защото няма сигурността, че ще се справи. И все пак всичко е въпрос на личен избор и разбирания. Само едно ще кажа-те много искаха да заминат и сега след като явната първична еуфория се ураложи започват да виждат недостатъците и на тяхната система и съм сигурна че след няколко години ще се върнат тук, но дали тогава пък няма да е късно тепърва да живеят живота, който са пропуснали, за да доказват нещо на някой, който най-малко го интересува.
Егати че стана много дълго.
-
julia_m т.к. повдигна въпроса за това че, сестра му на твоя мъж е в Щатите и на 32 г. губи времето си в учене на техните счетоводни закони.
Предполагам, че не е заминала от "хубаво", и че не е отказала високото възнаграждение в БГ, само защото е искала да живее в чужбина, нали ?!?
Много от завършилите не работят по специалността си!Почти в всяка обява за търсене на счетоводители са изисквания като: минимум 3 г. да е работил като такъв, и по възможност млада.а заплашането е толкова смешно, че чак се чудя как са се осмелили и да я напишат :x :)..........
-
Предполагам, че не е заминала от "хубаво", и че не е отказала високото възнаграждение в БГ, само защото е искала да живее в чужбина, нали ?!?
Много от завършилите не работят по специалността си!Почти в всяка обява за търсене на счетоводители са изисквания като: минимум 3 г. да е работил като такъв, и по възможност млада.а заплашането е толкова смешно, че чак се чудя как са се осмелили и да го напишат :x :)..........
Ами в интерес на истината преди 6 години когато заминаваха заминаха точно така, на нея тогава и предлагаха да започне работа с начална заплата 500лв. а това преди 6 години си беше заплата. За мъжа й се отнася абсолютно същото, те просто искаха да заминат. Освен това е нормално в счетоводни къщи и кантори да искат опит и стаж, че то кой не иска-на запад данеби да ги хващат от улицата?
Нейна братовчедка, която също завърши икономика започна работа в счетоводна фирма, след това я смени с друга фирма, сега работи като помощник одитор-за статистиката, тя завърши преди две-три години, но кой казва че началаото е лесно. Пак казвам, неможе да очакваме висока заплата докато все още се учим на занят. Минава някоя друга година ставаме по-добри - след това вече добиваме увереност и започваме да търсим по-доброто и да се борим за него.
Освен това сега си мисля, че обстановката в страната е променена, просто хората разбират, че с шуро-баджанащина не винаги се успява. При това има доста западни фирми, които развиват дейност в България, в които такива неща не са толкова застъпени, и в които при повече упоритост и желание може да успее човек. Стига да иска.
-
julia_m, ние например не сме се натискали да бягаме, а и не сме искали непременно да сме навън. Просто в един момент мъжа ми получи предложението и тръгна. Живяхме разделени една година, междувременно него го оцениха и на втората година в края получи договор. И да, не ни се е налагало чак толкова да се борим със системата тук или да се чувстваме зле. Първата година мъжа ми получи такава премия за работата си, че в България само можехме да мечтаем за половината от сумата. Трудно ми е било, тъжно за роднини, приятели, родина, но в момента се чувствам далеч по-добре тук, отколкото обратно в България.
Шансът, който той получи за нас беше най-доброто нещо, което ни се е случвало. За късмет има прекрасен шеф, който цени много работата му и това съответно се отразява много положително и на живота ни тук.
-
julia_m, работата е в това, че тук когато работиш, даваш всичко от себе си, те оценяват по това, което си работил, а не както в България - по това на кой си човек, дали носиш къса пола или спиш с шефа например. И да, със сигурност биха успели твоите приятели, но просто с далеч повече нерви, усилия и унижение.
Тук например никой не те гони на работа за работното време - идваш или си отиваш когато искаш, но е факт, че всеки си върши работата, остава толкова, колкото е нужно и ако има извънредни часове, най-малкото се зачитат. Не съм чула на някой в БГ да са му ги платили или да си е взел отпуска с тези извънредни часове.
Ами Гане не съм съгласна с теб!
Досега имам трудов стаж в две фирми, и съм си давала Д-то под наем! Към този момент нито съм била човек на шефа, нито съм спала с него! За пола да не говорим, хеле пък къса :lol: Такова чудо на мен, който ме познава, знае, че е практически невъзможно да види :lol:
До колкото са ми позволявали уменията и ценза съм прогресирала в старата фирма, в тази фирма също раста нагоре, отделно никога не ми е било отказано заплащането за извънреден труд, стига да съответства на условията на разписани във вътрешните правила на фирмата! И да, работа много, стресова, седи се до късно ако се налага (а за съжаление в нашата област се налага доста често..), но това е положението!
Истината е, че не трябва да се обобщава и да се генерализира. Начина на наемане на работа и условията на труд в България зависят изключително много от сферата, в която работиш, от това дали си в голям или малък град, от това дали в съответния град има безработица, в кой регион е града и така нататък.
-
Мда, Рали, бачкаш за чужда фирма, шефа ти е чужденец и е нормално да е по-различно :wink: Ама колко пъти сме си говорили за стреса, за тормоза, за нервите, за това че е съвсем различно. Да не говорим, че си споменавала за "навън" :wink:
Оф, за 16ти път се опитвам да пусна пост :x :x :x
-
Мда, Рали, бачкаш за чужда фирма, шефа ти е чужденец и е нормално да е по-различно :wink: Ама колко пъти сме си говорили за стреса, за тормоза, за нервите, за това че е съвсем различно. Да не говорим, че си споменавала за "навън" :wink:
Оф, за 16ти път се опитвам да пусна пост :x :x :x
Мда, така си е - истина е, че съм в чужда фирма, и истина е, че работя в София :lol: :lol: :lol: Аз затова казвам, че не трябва да се обобщава, има много много много различни казуси и варианти, и когато коментираме какво и що, то би трябвало да говорим само за личен опит, а не да обобщаваме :lol:
Ся, да сме честни, и в БГ и в чужбина си има и плюсове и минуси :lol:
-
julia_m, а те откъде са "избягали" твоите познати?! От затвора ли? Ако е така, не се плаши, защото сигурно ги издирват и ще ги върнат.
Но си права, че "да се изживяваш като студентка на 32 г." е повече от възмутително! Познавам и по-големи от тях, като например на 39-40, а даже и на 50 имам една бивша преподавателка, кято се изживяваше на 50 като студентка пак в САЩ - не спирам да се чудя как могат да се опозоряват по този толкова срамен и възмутителен начин!
Обществото е възмутено, и то справедливо, защото очевидно не вижда по-далеч от битовия стандарт.
А стандарта на духа, на правата на личността, на това да живееш в общество, където и онези идиоти горе да спазват законите, правата на авантюристичното, любопитното в теб, което не спира да се пита какво се крие оттатък баира например, или пък правата на пътешественика?!
Обществото не спира да се пита, цъка и чуди тези всичките неща ядат ли се, пият ли се, или пък са си направо заразни, което е най-правилното подозрение, май.
Обществото, обикновено под формата на възмутените граждани на пейката пред блока на различна възраст, но с еднакво мислене на застаряващ чиновник, за който няма по-сигурно нещо нощем от уюта на старото легло, или пък денем от сигурната гледка на баира отпред, който той може да съзерцава години наред, без да се престраши да предприеме "рискованото" пътуване да погледне какво се крие зад него, та това общество иска и настоява всички маймунки да си стоят на клона, да се прегръщат дружно и заедно да се страхуват, защото всяка отделила се маймунка, която се е престрашила да погледне какво се крие зад баира, е заклеймявана, осъждана и категоризирана по най-различен начин.
Ей, няма по-страшно нещо от млади хора с мислене на лелки! Пазете се от това! Много е опасно!
Не всичко е в хляба!
А разликите са в детайлите и във фините неща, за които няма как да знаеш, ако не усещаш тяхната липса...
-
Аз затова казвам, че не трябва да се обобщава, има много много много различни казуси и варианти, и когато коментираме какво и що, то би трябвало да говорим само за личен опит, а не да обобщаваме :lol:
Ся, да сме честни, и в БГ и в чужбина си има и плюсове и минуси :lol:
Аз не съм обобщила, при мен говоренето е от първа ръка, изпитано, проверено, изживяно :wink:
Дива роза :youwoman: Винаги ми е било хубаво да прочета твой пост :balk_47:
-
Обществото не спира да се пита, цъка и чуди тези всичките неща ядат ли се, пият ли се, или пък са си направо заразни, което е най-правилното подозрение, май.
Обществото, обикновено под формата на възмутените граждани на пейката пред блока на различна възраст, но с еднакво мислене на застаряващ чиновник, за който няма по-сигурно нещо нощем от уюта на старото легло, или пък денем от сигурната гледка на баира отпред, който той може да съзерцава години наред, без да се престраши да предприеме "рискованото" пътуване да погледне какво се крие зад него, та това общество иска и настоява всички маймунки да си стоят на клона, да се прегръщат дружно и заедно да се страхуват, защото всяка отделила се маймунка, която се е престрашила да погледне какво се крие зад баира, е заклеймявана, осъждана и категоризирана по най-различен начин.
Ей, няма по-страшно нещо от млади хора с мислене на лелки! Пазете се от това! Много е опасно!
Ох, много се смях. :lol:
Аз ще бъда съвсем кратка. Аз имах смелостта да погледна зад баира. Всичко има своите плюсове и минуси. Хубавият живот, успеха, развитието или кариерата в професионален план никаде не се предлага на тепсия. И странно, когато съм тук, липсва ми там. Когато съм там, липсва ми тук. Не мога да кажа че се чувствам като дърво без корен, напротив, коренищата ми пораснаха доста на далеч. :lol: Обаче съм сигурна, че сега вече където и да остана винаги ще ми липсва другата страна.
-
Обществото не спира да се пита, цъка и чуди тези всичките неща ядат ли се, пият ли се, или пък са си направо заразни, което е най-правилното подозрение, май.
Обществото, обикновено под формата на възмутените граждани на пейката пред блока на различна възраст, но с еднакво мислене на застаряващ чиновник, за който няма по-сигурно нещо нощем от уюта на старото легло, или пък денем от сигурната гледка на баира отпред, който той може да съзерцава години наред, без да се престраши да предприеме "рискованото" пътуване да погледне какво се крие зад него, та това общество иска и настоява всички маймунки да си стоят на клона, да се прегръщат дружно и заедно да се страхуват, защото всяка отделила се маймунка, която се е престрашила да погледне какво се крие зад баира, е заклеймявана, осъждана и категоризирана по най-различен начин.
Ей, няма по-страшно нещо от млади хора с мислене на лелки! Пазете се от това! Много е опасно!
Ох, много се смях. :lol:
Аз ще бъда съвсем кратка. Аз имах смелостта да погледна зад баира. Всичко има своите плюсове и минуси. Хубавият живот, успеха, развитието или кариерата в професионален план никъде не се предлага на тепсия. И странно, когато съм тук, липсва ми там. Когато съм там, липсва ми тук. Не мога да кажа че се чувствам като дърво без корен, напротив, коренищата ми пораснаха доста на далеч. :lol: Обаче съм сигурна, че сега вече където и да остана винаги ще ми липсва другата страна.
-
[Аз ще бъда съвсем кратка. Аз имах смелостта да погледна зад баира. Всичко има своите плюсове и минуси. Хубавият живот, успеха, развитието или кариерата в професионален план никъде не се предлага на тепсия. И странно, когато съм тук, липсва ми там. Когато съм там, липсва ми тук. Не мога да кажа че се чувствам като дърво без корен, напротив, коренищата ми пораснаха доста на далеч. :lol: Обаче съм сигурна, че сега вече където и да остана винаги ще ми липсва другата страна.
Напълно подкрепям :lol:
-
julia_m, а те откъде са "избягали" твоите познати?! От затвора ли? Ако е така, не се плаши, защото сигурно ги издирват и ще ги върнат.
Но си права, че "да се изживяваш като студентка на 32 г." е повече от възмутително! Познавам и по-големи от тях, като например на 39-40, а даже и на 50 имам една бивша преподавателка, кято се изживяваше на 50 като студентка пак в САЩ - не спирам да се чудя как могат да се опозоряват по този толкова срамен и възмутителен начин!
Обществото е възмутено, и то справедливо, защото очевидно не вижда по-далеч от битовия стандарт.
Ей, няма по-страшно нещо от млади хора с мислене на лелки! Пазете се от това! Много е опасно!
Съжалявам, но явно не сте ме разбрали:
първо моите познати не са избягали никъде, имат желание да отидат да живеят в чужбина и там да работят, ако искат прав им път на никой не съм застанала на входа да го спирам. Второ в това да учиш няма нищо лошо-нека си учат хората, за мен е по-възмутително, че хора които с години са учили нещо в един момент се оказва, че са пропилели тия години от жовота си и сега се налага наново да търсят и да се справят с неща, с които вече са се преборили веднъж и то заради някой посредствен местен закон. Имам предвид, че тя не учи нещо бог знае колко различно, но и да обяснявам май няма голямо значение.
Темата е ясна:Бихте ли отишли в чужбина да живеете и да работите? Моята информация е също от първа ръка и виждам какво коства на близите ми, но аз няколко пъти казах-всичко е въпрос на личен избор, ако искат да ходят - да отиват, нито мога нито бих ги спряла и да мога. Аз лично не бих отишла, защото за мен има достатъчно възможности и в България стига да искаме да даваме това, което сме склонни да даваме навън. Защото същите тези хора, които отиват на запад и се прекланят пред техните закони и начин на живот в един момент се връщат тук и си стават същите простовати и посредствени хорица, които ако могат да не си плащат задълженията го правят на драго сърце. Пример: живеем в нова кооперация, в която една част от апартаментите са на хора, които живеят и работят в чужбина, а там такова нещо като щом не живееш не плащаш-няма, но същите тези хора, които сигурно на запад на драго сърце си плащат-тук се правят на интересни и се ослушват. Всичко е въпрос на самосъзнание и според мен, ако си борбен и с желание за развитие човек ще успяваш да се развиваш и тук. Това все пак е тема в която всеки се изказва, аз си казвам моето мнение, което съвсем не е ограничено от предубеждения и мислене на лелка, просто за мен нещата стоят така. Аз лично не бих се съгласила да съм учила 6години, а аз съм учила и в един момент някой посредствен американец да ми каже, че моята диплома не струва и за да работя там трябва да уча едва ли не още толкова и то почти същото. Знаете ли, че при тях за да си счетоводител не е нужно висше образование? Затова и сестрата на мъжа ми стана почти главен счетоводител, защото е единствения човек с по-високо образование от гимназия? Лошо няма-евала, аз лично много се радвам за нея, и все пак за мен си остава убеждението, че неможе някой който е по-ограничен от мен да ми поставя условия и правила. Всички виждаме какво става, благодарение на невероятната запдна политика, така са цъфнали та са вързали-всичко е толкова прекрасно там, че в един момент се закашляха Американците и целия свят за малко да се срине икономически.
P.S.: нямам нищо против да съм различна и може би точно защото съм различна и затова не ме разбирате, просто трябва малко да свалим розовите очила през които виждаме прекрасните възможности на запада и да се огледаме за реалните възможности тук. Все пак и в тая държава трябва да останат някои хора, които да се опитат да променят нещо. Бягството в чужбина не винаги е вариант, поне не за мен. Аз изказвам мнението си и никой не е длъжен да се съгласи с него.
Пък и е много лесно да стоиш от вън и да сочиш недостатъците на наща държава, а защо не застанем тук и не се преборим да променим тези неща? Все пак това е наща дъжава, мястото където сме родени и израсли. Всички сочат проблемите, но никой не иска да се бори за решаването им, което е безотговорно и ограничено само по себе си. Лесно е да казваме как тук е гадно, няма развитие и никой не ни оценява, но всъщност малко хора от тези, които го повтарят като мантра са се преборили наистина, за да заслужат нещо по-добро. Евала на всички, които са тук и се борят за по-добрър живот. Успех на всички, които са в чужбина и лека полека подреждат живота си там!
-
Защото същите тези хора, които отиват на запад и се прекланят пред техните закони и начин на живот в един момент се връщат тук и си стават същите простовати и посредствени хорица, които ако могат да не си плащат задълженията го правят на драго сърце.
Това вече го приемам лично. Как така ги квалифицира хората които жиееят на запад, без ти дори да си излизала зад граница? За какво прекланяне на закони става дума? Аз мисля, че така мнения е много лесно да се дават, като никога не си бил и от двете страни. Съжалявам, обаче мнението ти е много крайно и обидно. Всички хора на земята са различни. Тези които са ограничени, дали ще си стоят в Бг, или ще заминат на вън, това няма да промени тяхната ограниченост. Има умни и добри хора които отиват на запад и такива, които ще си останат в Бг. Но тези квалификации, които даваш, са направо абсурдни. Не мога само да разбера, толкова силна родолюбка ли си или просто таиш някакви лоши чувства към всички, които са отишли на запад. :?
Знаете ли, че при тях за да си счетоводител не е нужно висше образование? Затова и сестрата на мъжа ми стана почти главен счетоводител, защото е единствения човек с по-високо образование от гимназия? Лошо няма-евала, аз лично много се радвам за нея, и все пак за мен си остава убеждението, че неможе някой който е по-ограничен от мен да ми поставя условия и правила.
Много противоречиво мнение. Ами нали сестра ти е с по-високо образование и затова е главен счетоводител. Къде виждаш тук по-ограничения да поставя правила?
-
Знаете ли, че при тях за да си счетоводител не е нужно висше образование?
Ааа, Джулия, и тук е така.
Ей, на ,тук на 3 метра имам такъв екземпляр. Ако зависеше от мен, нямаше да работи тук, ама...не решавам аз.
-
Това вече го приемам лично. Как така ги квалифицира хората които жиееят на запад, без ти дори да си излизала зад граница? За какво прекланяне на закони става дума? Аз мисля, че така мнения е много лесно да се дават, като никога не си бил и от двете страни. Съжалявам, обаче мнението ти е много крайно и обидно. Всички хора на земята са различни. Тези които са ограничени, дали ще си стоят в Бг, или ще заминат на вън, това няма да промени тяхната ограниченост. Има умни и добри хора които отиват на запад и такива, които ще си останат в Бг. Но тези квалификации, които даваш, са направо абсурдни. Не мога само да разбера, толкова силна родолюбка ли си или просто таиш някакви лоши чувства към всички, които са отишли на запад. :?
Нищо лично към никого, сама казваш, че всички са различни, аз споделям личен опит и проблеми които си имам с такива хора. Далеч съм от мисълта, че всички са такива и не е нужно да се заяждаме и обиждаме. Нямам лоши чуства към хората отишли в чужбина, имам лоши чуства към тези, които отиват там и след това се опитват да ни обяснят колко е зле в България и как няма какво да ги накара да се върнат, а в същото време някои от тях никога не са се постарали да променят нещо тук, така че да подобрят нещо.
Но и сега ставам свидетел на това, което е типично за нас, когато някой изказва мнение различно от общоприетото бива линчуван и подиграван. Аз споделих личните си впечатления и личния си опит без да искам да обиждам или квалифицирам когото и да било. Всеки сам прави избора си, аз съм направила своя и съм изказала мнението си, с което пак казвам никой не е длъжен да се съгласява, но не мисля и че е редно да обиждате и да се заяждате, само защото някой изказва мнение различно от вашето.
-
Всеки сам прави избора си, аз съм направила своя и съм изказала мнението си, с което пак казвам никой не е длъжен да се съгласява, но не мисля и че е редно да обиждате и да се заяждате, само защото някой изказва мнение различно от вашето.
Аз само още нещо ще кажа и ще приключа с темата.
Нито се заяждам, нито обиждам, този който го прави в тази тема си ти. Аз също приемам мнения различни от моето (аз тука и без това мнение не съм дала, а само споделих как се чувствам), но то твоето е прекалено крайно и прекалено настървено. Сякаш нещо жестоко ти пречи, когато стане дума за хора в чужбина. От 30 поста тук, 25 са твои. Нямам нищо против, пиши, ама ние вече разбрахме мнението ти, и за да го оцветиш още повече не е нужно да оценяваш хората като "простовати и ограничени хорица".
Никой не те линчува и не ти се подиграва. Напротив, самата ти (като чета постовете ти тук) линчуваш и осъждаш, сякаш имаш това право. В чуденка съм направо, ти какво стори за родината, какво се опита да промениш и как го постигна? Не ми отговаряй, въпроса е риторичен.
Айде със здраве.
-
julia_m, извинявай, аз също го приемам лично. Като се върна в България си плащам всички сметки наравно с тези, които живеят в нашия блок, да не говорим, че понякога ме "минават метър" точно щото видиш ли съм била "навън" и имам пари :x Да не говорим, че от 15 етажен блок сме 5 семействата, които си изхвърлят боклука в кофата за боклук, плащат за чистачка, поддържат блока и правят всичко възможно да е чисто наоколо. В замяна на това, милите хорица, които живеят там от отдавна и които се стараят за родината си, не искат да си извадят акт 16, да си узаконят жилищата, за да не плащат големите данъци :x и си хвърлят боклука от терасата :x От 9 години се опитвам да променя едно единствено статукво там - да се почиства, да се изкарат документи и да се плаща на държавата. Точно защото съм свикнала да живея правилно и да си плащам. Затова като се прибера и ме правят на маймуна, обясняват ми като ми спрат ей така водата, че трябва да се запася с туба от 40 литра и полицаите умират от кеф като ме видят, че не мога да си вляза в къщата. Защото видиш ли съм решила да съм праволинейна.
И понеже всеки един от нас се връща точно в такава държава, правят го на луд, тормозят го, не се спазват правилата от околните и се отказваме и ние да се държим както трябва. Защо да опорочиш едни 10 дни със семейството си, като може да подритнеш и ти боклука, да не обърнеш внимание, че си спрял неправилно или нещо от сорта??? Ами като гледаш останалите колко са праволинейни, защо ти да се опитваш да промениш хората, затънали в собствената си колибка, нежелаещи да се променят...
И още нещо - аз например не уча тук. Отидох, преведох си дипломата и ме взеха на работа, защото моята диплома се признава тук, където живея. И получавам човешко отношение, нищо, че видиш ли не съм завършила тук. Да не говорим, че сега както съм бременна получавам в пъти повече внимание, отколкото например бременните ми познати в България.
Говорим за самосъзнанието, за отношението, за промяна на мисленето. Трудно и почти невъзможно...
-
Аз съм на мнение ,4е на които му се работи гладен не е останал в 4ужбина .
Мъжът ми е на 35 год и наново е студент :),не виждам ни6то сме6но и анормално в това след като има желание и възможности ....Адаптацията е много важна ,колкото по бързо свикне6 с законите и оби4аите на страната ,в която си емгрирал толкова по- добре за тебе ,има хора които никога не свикват и се държат агресивно и все са недоволни от системата ,но това е техен проблем ,а не на системата ,тъи като тя работи за милиони друго хора :)
-
Каква част от българите гласуват?
Как очакваме някой вместо нас да свърши тази работа,вместо ние да сме малко по активни и да определим кой да ни управляват?!
Нека бъдем откровени и честни не само пред обществото, но и предс ебе си.
Според мен активните умряха в миналото или са останали в спомените на близките им хора.Те поне се вдигаха на бунт и борба срещу свойте поробители.А днес.......какви са днес?Тихи, покорни, послушни, удобни за малипулиране и управление.Също като маймуните опитомяват се и се дресират добре за радост на управлявляващите.Цените се вдигат мълчат, данъци нови се измислят пак мълчат.а надигне глас някой смелчага заплаха, рекет или в кауша за назидание на другите..Но наближата ли избори дресьора става мил и благ.Раздават се блага и пари в изобилие за новите кандидати в цирка.Музика, песни, танци на народите и после пак мрак и мизерия.Пенсионерите и болните умират от глад, защото нямат пари за хляб и лекарства.Сираците и изоставените деца се превръщат в крадци и проститутки.Пъъъъълно беззаконие и се пъчим , че сме европейци.Работещите мълчат и гледат под вежди,не вдигат протести за ниските заплатии окаяния живот.Старх, се е стаил в дишите им, да не се изгубят работата, че вкъщи разчитат на тях.Недоволставт ама само на четири очи или пред хора от тяхната черга.
И кой е отговероен за всичко това?!?
Ние, самите ние!Осакатихме сами живота и бъдещето на младото поколение.Ние сами си избрахме тираните и мъчителите.Шепа "новоизлюпени политици"получиха наготово власт с лъжи и щедри обещания и какво стана?Старат песен на нов глас с нови изпълнители, чалга и простотии.
Смелите и непокорните избраха да напуснат родните гнезда и отидоха навън.Те избраха своя път на истината, прогреса и промяната в живота.Вярно трудно е навън, но поне направиха крачка напред.
Само с променено съзнание можем да постигнем всичко, което пожелаем.Да отправим поглед към бъдещето и доброто.Имаме прекрасна Родина, казвам Родина , а не държава.Всички ние ЗАЕДНО трябва да направим един нов живот в обновена България, защото ако него направим всичко си остава едно несбъднато желание.
Политиката е рожба на народа!!!
-
Каква част от българите гласуват?
Как очакваме някой вместо нас да свърши тази работа,вместо ние да сме малко по активни и да определим кой да ни управляват?!
Нека бъдем откровени и честни не само пред обществото, но и предс ебе си.
Според мен активните умряха в миналото или са останали в спомените на близките им хора.Те поне се вдигаха на бунт и борба срещу свойте поробители.А днес.......какви са днес?Тихи, покорни, послушни, удобни за малипулиране и управление.Също като маймуните опитомяват се и се дресират добре за радост на управлявляващите.Цените се вдигат мълчат, данъци нови се измислят пак мълчат.а надигне глас някой смелчага заплаха, рекет или в кауша за назидание на другите..Но наближата ли избори дресьора става мил и благ.Раздават се блага и пари в изобилие за новите кандидати в цирка.Музика, песни, танци на народите и после пак мрак и мизерия.Пенсионерите и болните умират от глад, защото нямат пари за хляб и лекарства.Сираците и изоставените деца се превръщат в крадци и проститутки.Пъъъъълно беззаконие и се пъчим , че сме европейци.Работещите мълчат и гледат под вежди,не вдигат протести за ниските заплатии окаяния живот.Старх, се е стаил в дишите им, да не се изгубят работата, че вкъщи разчитат на тях.Недоволставт ама само на четири очи или пред хора от тяхната черга.
И кой е отговероен за всичко това?!?
Ние, самите ние!Осакатихме сами живота и бъдещето на младото поколение.Ние сами си избрахме тираните и мъчителите.Шепа "новоизлюпени политици"получиха наготово власт с лъжи и щедри обещания и какво стана?Старат песен на нов глас с нови изпълнители, чалга и простотии.
Смелите и непокорните избраха да напуснат родните гнезда и отидоха навън.Те избраха своя път на истината, прогреса и промяната в живота.Вярно трудно е навън, но поне направиха крачка напред.
Само с променено съзнание можем да постигнем всичко, което пожелаем.Да отправим поглед към бъдещето и доброто.Имаме прекрасна Родина, казвам Родина , а не държава.Всички ние ЗАЕДНО трябва да направим един нов живот в обновена България, защото ако него направим всичко си остава едно несбъднато желание.
Политиката е рожба на народа!!!
-
мне. не бих.
-
мне. не бих.
Теб те знаем :wink:
-
аз за тва не изпадам в подробности - само така кратко и лаконично 8)
-
Аз не съм съгласна,че ако живееш в България и влагаш всичко от себе си в работата си,това ще бъде оценено от работодателите ти.Ако шефът ти е чужденец,имаш шансове,но ако не и си в някой провинциално градче,жална ти майка.Шефа ти ще гледа да те използва максимално,а колегите ти ще те смятат за будала или "натегач".В първият случай вечно ще си обект на подигравки,а във вторият ще странят от теб и ако случайно получиш заслуженото повишение ще си нонстоп в "устата на хората".Като пример мога да дам брат ми.Четвърта година работи като компютърен специалист.Май тази година получи повишение на заплатата и от 320 лева вече е на 400 лева.А шефът му си няма дори и наполовина представа от това което брат ми работи,но е поставен на това място с връзки и си прибира тлъстата заплата.В същото време чистачката която е там от 2 години си взема твърда заплата от 350 лева.Е кажете ми къде го има това?Брат ми който се е блъскал 5 години,докато си вземе изпитите и завърши висшето си образование вземаше по-ниска заплата от тази на една обикновенна чистачка с гимназиално образование.Отделно,че той не спира да учи и всяка година взема по 2 нови изпита ,за да е запознат с всичко новоизлизащо и да може да го прилага в ежедневието си.И в същото време ,племеника на мъжа ми който е завършил 2 годишен колеж за компютърни специалисти си работи online към някаква калифорнийска фирма и само за консултациите му плащат по 8 000 $ на месец.Свързах ги,говореха с брат ми по скайпа и резултата?ами той знаеше много по-малко от брат ми,но е имал щастието да се роди и да завърши в страна където образованието се цени.Е и затова изчаквам да се роди бебето и да се стабилизираме и да взема брат ми при себе си.Таланта му не се оценява в България,по цял ден го разкарват нагоре -надоло по етажите понякога дори и за глупости ,считат,че е длъжен да работи дори и извънредно(което много често се налага),а от време на време и в събота и никой не го е грижа за това,че не му се заплащали часовете или че трябвало да отиде на работа дори и в празничен ден.А да не говорим,че дори и по време на отпуска му се обаждат и ако е в града,пак го привикват да им оправя бакиите.
-
iliyanas, след като брат ти има толкова квалификации , защо не се махне от там?
Защо търпи и се примирява с това положение?
Работа да искаш днес..
Никак не съм съгласна да се обобщава на принципа- тук и навсякъде другаде!
Кажете ми в кой край на света работодателите са коректни на 100%?
Къде , е това място където безусловно се заплащат, извънреден труд , нощен труд , работа в почивни дни - на светло , т.е. обложени с данък,от всички работодатели?
Навсякъде , живеят хора - всякакви!
И всичко е повтаряемо!
Примери в едната и другата посока , всички можем да дадем , не само за България .
Важното е -където и да си , да се чувстваш оценен и удовлетворен от работата си , да бъдеш себе си и на своето си място.
Аз го направих тук , други навън , какво значение има къде!?
Който търси , намира , който не-се оплаква и оправдава!
туй-то :D
-
Ами ето вземете моето положение,
10 години само тука в Гърция,преди това 4 години
в Кипър,нямате си на представа колко много искам да се приберем в България!!
Верно,никой не казва че в България е много лесно всичко,но
поне си си у дома,това е важното!!Приберем ли се веднъж в България,
много трудно бих напуснала пак дома си да отида на чужда земя!!И то
завинаги -в никакъв случай,само ако е за няколко месеца,да бих отишла
например пак в Кипър,но за постоянно,никога не бих направила отново тая грешка!!!
По тоя повод искам да ви споделя,че вече мисля за прибиране,след като вече имам развод и попечителството на децата,и след като бащата нищо не плаща като издръжка,спокойно си отивам в България и си оставам там!!
Това са хубавите новини от мен!!
Вече съм решена!!
-
Сами, това е една прекрасна новина! Дано нещата за вас с момичетата се наредят възможно най-добре!
-
iliyanas, след като брат ти има толкова квалификации , защо не се махне от там?
Защо търпи и се примирява с това положение?
Работа да искаш днес..
Никак не съм съгласна да се обобщава на принципа- тук и навсякъде другаде!
Кажете ми в кой край на света работодателите са коректни на 100%?
Къде , е това място където безусловно се заплащат, извънреден труд , нощен труд , работа в почивни дни - на светло , т.е. обложени с данък,от всички работодатели?
Навсякъде , живеят хора - всякакви!
И всичко е повтаряемо!
Примери в едната и другата посока , всички можем да дадем , не само за България .
Важното е -където и да си , да се чувстваш оценен и удовлетворен от работата си , да бъдеш себе си и на своето си място.
Аз го направих тук , други навън , какво значение има къде!?
Който търси , намира , който не-се оплаква и оправдава!
туй-то :D
:good_post:
-
iliyanas, след като брат ти има толкова квалификации , защо не се махне от там?
Защо търпи и се примирява с това положение?
Никак не съм съгласна да се обобщава на принципа- тук и навсякъде другаде!
Кажете ми в кой край на света работодателите са коректни на 100%?
Къде , е това място където безусловно се заплащат, извънреден труд , нощен труд , работа в почивни дни - на светло , т.е. обложени с данък,от всички работодатели?
Навсякъде , живеят хора - всякакви!
Важното е -където и да си , да се чувстваш оценен и удовлетворен от работата си , да бъдеш себе си и на своето си място.
Който търси , намира , който не-се оплаква и оправдава!
Така,започвам да отговарям по ред на въпросите:
1.Да ,брат ми търси,явява се на интервюта,спечели 3 конкурса ,но голяма част от работодателите променят позициите си след като имат сигурен човек.В София му предлагат работа със заплата от 1000лева.Като заплата звучи добре,но като започнеш да смяташ,излиза че е недостатъчна.Да си наеме гарсониера-наема е поне 350 лева.Да я наеме в някой не толкова луксозен квартал,за който ще трябва да сменя поне 2 превозни средства(трамвай,тролей,автобус),ето ти 4 лева на ден само за транспорт.Като плати консумативите за месец-(ток,вода,телефон и gsm)ето ти поне 250 лева.Остават чисто около 300-350 лева.Е кажи ми с тия пари-да си осигурява храна ли ,да си купува кафе ли ,цигари ли,да излиза веднъж седмично с приятели ли или да си хване гадже?И какво излиза?Че му е по-изгодно да си остане в малкият град ,където му е осигурена нощувката и храната и разполага с малко повече пари,отколкото иначе биха му останали.
2.относно заплащането за извънредният труд-навсякъде в Европа и САЩ се зачита.Навсякъде ако работиш в почивните дни ти се заплаща ДВОЙНО.Друго,че ако се наложи да останеш след работа заради шефа си няколко дена в месеца,накрая получаваш някакъв вид компенсация.В Германия (и другите развити страни от ЕС)например ако си на договор тогава всичко е легитмно.Но там си имат закони,които се изпълняват,а не се заобикалят нонстоп,както у нас.Та най-голямата чуждестранна верига от магазини Walmart ,която осигуряваше работа на 50 000 души,бе затворена от профсъюзите,защото не била коректна в заплатите си(плащала договорените заплати,без да зачита извънредният труд).И тези 50 000 души останаха на борсата,но не мижава борса като нашата-до 1 година ти плащат наема(повечето живеят на квартитра),осигуровките и средства за храна.Относно данъците навсякъде си имат минимум който не се облага.
А в САЩ голяма част от професиите се заплащат на час.Отделно,че този необлагаем минимум е включен в заплатата ти.Например ако вземаш заплата 4 000 $,в договора ти е записано че поне 1000$ месечно са ти необлагаеми.А какво направиха в България?Дори и пенсионерите с мизерните пенсии от 150 лева трябва да плащат ДОД.Мислиш ли ,че това е нормално?Аз не мисля.И виждам,че със всеки изминал ден положението се влошава-цените растат-в някои отношения надминаха тези на страните от ЕС,а заплатите са все още мизерни.Да направят минималната заплата 1200 лева(600 евра),да запазят същите цени и тогава ще видиш колко много хора ще се завърнат в България и ще работят съвестно и със желание.Но за мое съжаление,това май няма да се случи в следващите 20 години.Е затова последните 11 години прекарах в чужбина.
Брат ми е щастлив,че е полезен и работи това което желае,но не е щастлив с това ,че трудът му е подценен.Затова и ще направя всичко възможно да изтегля брат ми навън.С 2000 $ начална заплата да започне работа(въпреки,че тук неговата професия е високо оценена)ще има достатъчно средства и за квартира и за храна и за приятели и за кола.
-
iliyanas, щом като брат ти е толкова квалифициран, той едва ли ще остане в София на 1000лв заплата.
Всяко начало е трудно, но след като си кадърен, се развиваш и растеш в йерархията.
П.П. Да си кажа аз...Не е чак толкова зле в малките градове. Щом аз съм избрала да живея тук. Не ми липсва животът в големия град.
Има си своите предимства и недостатъци. За мен предимствата са повече. Най-малкото, защото детето ми кара спокойно детство и идвам на работа за 2 минути .
Не съм почитател на крайните изказвания, абсолютно съм съгласна с Ефирче!
-
Това е друг,различен свят,
не срещаш българин познат-
да ти завижда всеки ден,
ревнив,озлобен...
оооооооо,Шамп-з-Елизе...
Аз пък не бих се върнала в България.дори и заради бозата-само това ми липсва от там.
браво на Джулия за патриотизма-давай мойто момиче,ние от тука ще ти се радваме и ще си гнием в простия американски капитализъм...
Много сме мислили като тебе и навреме се отървахме....
И никой в САЩ не се възмущава от това,че някой е студент на 32г. 8O
напротив!Познавам американка,която на 55 се върна в колеж за 9м.за да добие специалност,необходима и за работата и.
И няма защо да абсолютизираме и слагаме всички под един знаменател.Родината е там,където се чувстваш щастлив...За мен не беше БГ.
Успех на всички!
-
хахахааа много ме развесели тази неичерпателна тема :lol: Приемате ли и мнението на чужденеца решил да надникне буквално "от другата страна на баира" да види какво става там? :lol:....това съм аз и инатът ми,което се оказа по-силен от мен :lol:
Та,тъкаа, през 97г.реших ,че съдбата ми предостави нова възможност и вместо да ходя да преподавам по-чукарите(тъй като там знаех вече как е...,по-простата причина,че съм се родила там и при "прекрасни"условия :lol:)избрах България...докато моите сънародници избираха Канада,Англия,Испания и т.н. :wink:
И кацнах в София на една спирка в "Ст.град",казва се Хр.Ботев и като видях каква прекрасна гледка с зелено поле и изглед към Витоша(ей,днес въобще не отговори на описанието :()аз направо се влюбих в този град :)....но тогава не знаех,даже и представа си нямах ,че тук ще пускам корени :lol:
Минаха години на хубави и лоши моменти от живота ми,но да си призная въобще не съжелявах за направеният избор колкото и трудно да ми е било да осъществявам всичките си планове и не на думи или дипломи,които за мен бяха на заден план и без да им обърна голямо внимание те си ми вървяха :lol:...а на факти и демонстрации за напредък в финансов,материален и личен план....Моля,да ме извинете ,ако не ползвам думат "професионален"план,но аз не вярвам в силата на кариерата,макар ,че не оспорвам ,че и там хората си подсигуряват стандрт в някои случаи много по-лесно от колкото в другия....вярвам обаче в съдбата на човека и ,че колкото да се стареем ние да избираме пътя,винаги имам усещането ,че той мене избира.....аз се стареех да не прескочя етапите на един човешки живот,но забравих ,че съм жена :?....и сега заради допусната грешка...съдбата пак ми се пречупи :oops:....и ето защо някои хора събират смелостта да тръгнат по чужбина.....ами защото в един момент тук нямат какво да губят или е вече без значение дали ще губят едни материални придобивки :?....освен може би ,ако не се казва Лили Иванова-любимката на народа :lol:....
Да, бих могла и на 50г да пускам корени другояче :D....не ми е страх и не ми е срам от работа....а работа слава Богу навсякъде има:P...друг е въпросът дали на друго място ще успея или не :lol:....това няма кой да ми го казва, но аз мисля,че номера е там да оцелееш и да просперираш в БГ,а не толкоз на запад :)
Успех на всички избрали чужбина и умната на всички избрали България! :wink:
-
И няма защо да абсолютизираме и слагаме всички под един знаменател.Родината е там,където се чувстваш щастлив...За мен не беше БГ.
Проблема не е в това ,че неможе да се реализира човек в БГ професионално, а в това че на всяка крачка срещаш несправедливост, безнаказаност и корупция.
-
Случайно открих позабравената тема, докато се ровех в нещата на прашния таван :D... и реших да я "побутна".
Никога не съм мечтала да живея в чужбина. Никога не съм се чувствала ограничена от каквото и да било - нито от комунизма /падна, когато бях на 10/, нито откъм работа /езиците, които говоря, никога не ме оставиха без добра работа/. Но просто вятърът ме запрати в Америка.
Създадохме семейство, ремонтирахме жилището си, купихме си скромна кола. Това ни беше достатъчно. И в точно този момент се случи така, че на мъжа ми му предложиха работа в чужбина... По специалността, за която беше учил 10 години в България, но нямаше възможност да практикува. Първоначално отказахме. Междувременно родителите му започнаха да се намесват в отношенията ни...и..на повторната покана склонихме. Първо замина той, след месец и половина - аз и детето. Беше шокиращо. Нямахме познати в радиус от 250 км... Не говорехме английски. Мъжът ми имаше работна виза, а аз дори нямах право на шофьорска книжка. Толкова плаках, искахме да се върнем. Чувствахме се толкова не на място... Заминах за България на следващата година. Сама. Тогава разбрах, че домът е там, където е сърцето. А сърцето ми беше семейството ми. Прибрах се заредена и амбицирана. Трябваха ни пари за ужасно скъпите изпити на мъжа ми, също и за зелена карта. Събух любимите високи токчета, преглътнах гордостта си и започнах да чистя къщи, ресторанти, тоалетни... Той положи огромни усилия и приравни дипломата си в рамките на 4 години. Веднага, щом получих разрешение за работа, единият от ресторантите, които чистех, ме направи мениджър... Четирите години минаха като на сън. Мъжът ми се лицензира, можех да напусна работа и да се приготвим за второто дете...
Не знам дали сме постигнали нещо. Не знам дали щяхме да намерим по - добра реализация в България. Какво ли значение има? Знам само, че успяхме да запазим и сплотим семейството си. Такъв е животът.
-
Хм интересна тема, изчетох я на един дъх. Ако я бях намерила 2008 година, щях да съм категорична - Оставам тук. Взехме си чудесен апартамент с ипотечен кредит, имахме детенце, на половинката ми работата вървеше. Песен чудо.
Днес, три години по-късно, продавам апартамента, за да се издължа на банката и с остатъка отиваме дружно тримата където ни видят очите.
-
... отиваме дружно тримата където ни видят очите.
не е ли по-разумно съпругът ти първо да замине и като се устонови да ви вземе?
:? моят мецан непрекъснато го тегли навън... особено откакто е безработен няколко години... и пуска непрекъснато св-то си по обяви, повечето дори не му се обаждат, за някои бил "възрастен", за други нямал стаж :x неотдавна приятеля на негова братовчедка замина за англия 8O, а дори не знае езика. думичка даже, а това си мисля е много важно поне мъничко да има човек представа... :? много ми е трудно да го удържам мецан в бг, :? работил е в израел 2 години, сравнява нещата като организация, начин на живот, всичко...
по повод работата в бг... :lol: аз работя при роднина, но това не ми помага особено :? имам няколко години частна практика и не мога да кажа, че съм доволна.
-
Хм интересна тема, изчетох я на един дъх. Ако я бях намерила 2008 година, щях да съм категорична - Оставам тук. Взехме си чудесен апартамент с ипотечен кредит, имахме детенце, на половинката ми работата вървеше. Песен чудо.
Днес, три години по-късно, продавам апартамента, за да се издължа на банката и с остатъка отиваме дружно тримата където ни видят очите.
Горе-долу и ние така с малки изключения, че слава богу апартамента си е наш и засега ако го продаваме, ще е за да си купим някой друг в страната, към която се ориентираме и че засега за жалост :( сме още двама :)) Скоро, дай боже и трима или четерима да сме ;)
-
Чужбина за мен се оказа БГ ходя там само на ваканция и за да се видя със семейството си и ако нямам семейство даже и на ваканция няма да ходя
Реализация в Бг за каква реализация става въпрос и за какво заплащане и къде Работиш по 14 часа 7 дни в седмицата без почивка без отпуска не можеш да се разболееш пък не-дай боже да забременееш Работила съм от рекламен агент на Пепси кола сервитьорка до касиер счетоводител и все същото разлика 20-50 лв това ли е реализацията
Какво лошо има да учиш и да се квалифицираш тук даже е задължително не само за емигрантите на всеки 3 или 5 години
-
Sia, натъжих се от коментара ти... Дано успеете да си стъпите на краката, независимо България или навън.
"Чужбината" е доста обширно понятие. На мястото, на което съм, съм работила повече от 14 часа 7 дни седмично, без медицинска осигуровка, без болнични и майчинство. Познавам много момичета /включително и от форума/, които загубиха работата си, тъй като им се наложи да отсъстват поради усложнения на бременността.
Това, което ми харесва тук е, че има строго определени правила - научаваш ги, живееш според тях и знаеш какво те очаква.
-
Много интересна тема. Записвам се да следя, тъй като напоследък все по-често ме вълнува :oops: Ще се включа по-късно с коментар.
-
Sia, натъжих се от коментара ти... Дано успеете да си стъпите на краката, независимо България или навън ......................
Това, което ми харесва тук е, че има строго определени правила - научаваш ги, живееш според тях и знаеш какво те очаква.
За стъпване на крака, добре сме. Това което ме кара да търся някъде другаде дом за моето семейство е точно заради неспазването на правилата. И за това, че каквото и да правим едни и същи дърпат конците и нищо не става в тая държава.
Мен ме дразни храчене по улицата и издухването на носове директно на тротоара.
Дразни ме пресичането на два метра от пешеходната пътека, или дори при изричната й липса. И като изскочат пред капака, чак и лошо гледат, че ще ги сгазиш.
Дразни ме ме минаването на червено, например да не изпуснеш трамвая, който след пет минути пак ще мине. :x
Дразни ме, че газя в кал.
Дразни ме, че не мога да изведа детето да кара колело в квартала, защото има кучета бездомни навсякъде.
Няма да продължавам да изреждам, че ще стане дълго.
Та искам да живея с хора, които също като мен спазват правила и биват оценени за това което правят.
Те и тук ме оценяват, ама все потупване по рамото печеля. Пък не съм на 20 години, че това да ме топли.
-
Sia, натъжих се от коментара ти... Дано успеете да си стъпите на краката, независимо България или навън ......................
Това, което ми харесва тук е, че има строго определени правила - научаваш ги, живееш според тях и знаеш какво те очаква.
За стъпване на крака, добре сме. Това което ме кара да търся някъде другаде дом за моето семейство е точно заради неспазването на правилата. И за това, че каквото и да правим едни и същи дърпат конците и нищо не става в тая държава.
Мен ме дразни храчене по улицата и издухването на носове директно на тротоара.
Дразни ме пресичането на два метра от пешеходната пътека, или дори при изричната й липса. И като изскочат пред капака, чак и лошо гледат, че ще ги сгазиш.
Дразни ме ме минаването на червено, например да не изпуснеш трамвая, който след пет минути пак ще мине. :x
Дразни ме, че газя в кал.
Дразни ме, че не мога да изведа детето да кара колело в квартала, защото има кучета бездомни навсякъде.
Няма да продължавам да изреждам, че ще стане дълго.
Та искам да живея с хора, които също като мен спазват правила и биват оценени за това което правят.
Те и тук ме оценяват, ама все потупване по рамото печеля. Пък не съм на 20 години, че това да ме топли.
СИА пишеш, все едно от мое име ;)
Всичко това, което си изредила много дразни и мен!
Не мога да повярвам, че живея сред толкова невъзпитани хора (да не използва и друга дума ...):((
Не мога да се съглася, че евъзможно толкова злоба и такава завист межуд хората тук в БГ, както сред най-близките ти, така и сред такива напълно непознати ... Каава е тая ниска култура! Сякаш допреди 4-5 години не бяха така нещата или сега съм станала по-чувствителна вс забелязвам, чувам, виждам :oops:
Няма го уважението вече нито към по-възрастните хора, нито към и между нас си самите ... няма го! Няма го вече и това възпитание между хората .. къде изчезна??? Възпитани, разбрани и добронамерение хора в последно време, аз лично за себе си казвам, че срещам само и единнствено във форумите 8O Защо питам се етака? Защо само в БГ е така?!? Имам и много и друго какво да напиша, но направо ми е болно ...
-
Sis, sia, написала си повечето неща, които са ми на душата.
През 2006 г. исках да заминем в Канада. Мъжо ме убеди, че тук сме си най-добре, а и той френски нямало да седне да учи.
Февруари 2011 - седна и започна да учи.
Подали сме документи и дай боже до година-две да заминем. Най-късно януари-март 2013 се надявам да се изнесем.
Ако дотогава нещо се провали с Канада, не минем интервю или излезе шанс да заминем по-скоро за друга страна - не бих се поколебала.
Я да седнем да се преброим колко от Зачатие сме хванали пътя? И ще е добре да си обменяме инфо за страните, в които искаме да сме или сме. Иначе ще си загубим следите.
1.jasmin_veni
-
Я да седнем да се преброим колко от Зачатие сме хванали пътя? И ще е добре да си обменяме инфо за страните, в които искаме да сме или сме. Иначе ще си загубим следите.
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
-
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
-
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания
-
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания
5. denisa: Германия
-
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания
5. denisa: Германия
6. krasavicata: Желана страна Англия, иначе и по-вероятно Белгия :wink:
-
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания
5. denisa: Германия
6. krasavicata: Желана страна Англия, иначе и по-вероятно Белгия :wink:
7. теди.: Испания
-
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания
5. denisa: Германия
6. krasavicata: Желана страна Англия, иначе и по-вероятно Белгия
7. теди.: Испания
8.Микона : САЩ
-
1.jasmin_veni
2. цигу: Испания, САЩ
3. elle22: САЩ
4. ollivia: Великобритания
5. denisa: Германия
6. krasavicata: Желана страна Англия, иначе и по-вероятно Белгия
7. теди.: Испания
8.Микона : САЩ
9. Ганка - Германия