-
.....идиот! :lol:
Надали някой ще ме бие по гафаджийство и каръщина, но си струва да опитаме!
До ей сега с Бандата обсъждахме кой какъв карък и идиот е, затова реших да се включат и повече хора в спора!
И като Царица на кретените, ще започна аз с част от моите издънки, падания и прочее.
Началото на 1999та година.Мимка ще бъде абитЮретнтка.Прави си план далечен от на мама и-ще бъде с много дълга тясна пола и миниатюрно бюстие (нещо в оринеталски стил).Имаме си и съдружник-бабчето, която е професионална шивачка.Купуваме обувки с около 18 санта ток, за да съобразим дължината на полата с тях.Копринен жоржет, супер.Полата е готова за няколко дни.Мама обаче разбира.Категорично отказва на 19 май, при температура средно около 5-6 градува вечер (нея година си беше бая бахър) детето да е полуголо.Полата отпада, шие се рокля в същия стил.Полата обаче остава.Летим във времето и идва лятото на 1999та година.Мимка и мамка и излизат една съботна сутрин по магазините.Мимка се издокарва с онази прословута пола, сандали и потник.Фръц-Фръц.Няколко метра след излизането от входа обаче става ясно защо такива поли не се носят със сандали с нормално висок ток.Края на полата попада под сандала.Мимка я настъпва, спъва се в нея, прави чупка в колената и се свлича.И понеже няма да съм аз ако просто се смотам на земята, със самото падане си сгъвам коленете, те подбират полата, която се отзовава под дупето ми.И представете си Мимка, стойка (срам ме е да кажа, за да не изгубим детската аудитория), със смъкната пола и лъснати бикини.И това събота сутрин, когато всичко живо е по терасите да пържи мекички, бухтички, да тупа или да пуши.Мама се сгъва на 4 от смях, даже не се усеща да ми помогне да стана.Аз обаче запазвам самообладание, изправям се, оправям се и казвам на висок глас-Бе аз ще си падам дето си искам бе, ай сиктир! :oops: :oops: :oops: :oops: :oops:
Под Номер 2 в личната ми класация по идиотизъм класирам вечерта преди прощалната ми вечер в 8ми клас.Класът се разделя, правим си нещо като мини абитуриентска в ресторант.Мимка е с къса над коленете рокля (дължината е особено важна за по-нататъшните разсяснения).Предната вечер с приятелката ми яхваме Балканчетата и отиваме в парка да караме колело.Даже отиваме на Колодрума.И правиме си кръгчета, когато Мимка-Любимка решава да се прави на професионален колоездач и прави отчаян инедобре обмислен опит да се качи на рампата острани на самия колодрум (нали се сещате как карат наклонение).Е да, ама професионалните велосипеди нямат такива брутални педали, които могат да опрат отстрани.Резултат?Все още имам червени петна на коленете, които така и не изчезнаха с годините.Да не говорим, че на прощалната си вечер бях с огромни рани и бинтове точно на коленете (тука си спомнете дължината на рокличката). :oops: :oops: :oops: :oops:
Иначе супер много ме бива в паданията по стъпала.Ей така-както си седя на стъпалата и си чакам някой се отзовавам в долния край на стълбището (без да съм мърдала)-тоя номер как става, така и не мога да схвана, ама явно съм голяма работа, щом го умея!
Имам още подобни, но сега оставям да се включи и някой друг!!!
-
Мимкей, я разкажи за г-н Милър :lol:
-
Малко съм разочарована...
Очаквах тук да прочета историята "Мимка показва прелести на кабелджиите" :lol: :lol: :lol:
П.П. Бих могла да се включа с истории, но като се замисля, моите ще бледнеят...
А! Вчера писах ЛС на себе си. :lol: Как стана тая работа, не разбрах...Уж адресатът беше друг :lol: :lol: :lol:
-
аз нали съм гафаджийка № 2 - да я караме по ред на номерата :lol: :lol: :lol:
Един ден, трябваше да си отида на село с първия възможен влак сутринта. А той е в 6,20. Отивам на гарата, вземам си билет и питам на кой коловоз е влака. Казват ми на 2-ри. Отивам аз, избирам си вагон по-напред и се настанявам най-удобно. Абе направи ми впечатление, че май по-раничко тръгна, ама викам - сигурно има промяна в разписанието. Обаче от една гара се качиха двама мъже и седнаха срещу мен. И започват да си говорят, че щели да слязат на еди-коя си гара и да отидели еди-къде си. И аз започвам да се ослушвам. В моята посока такива ги няма. И питам - "Извинете, за къде е влака". И единия господин ми отговаря "Ами, за Шумен". И аз 8O. Бях объркала влаковете :oops:. Ми сега ...
И ми просветва ... Слизам на гара Синдел /нещо като разпределителна/ и след 10 минути хванах моя си влак :lol: :lol: :lol:
А каква била работата - на тоя коловоз имало 2 електрички. Първата тръгва в 6,10, а другата в 6,20 - ами аз отде да знам ... :lol:. Видях аз, че са разделени двата влака, ама викам, сигурно ще ги съберат :lol: :lol: :lol:
Шефа ми искаше списък на персонала. Написах го аз и хуквам да му го нося.
И в последния момент, на една ръка разстояние от кабинета му, виждам аз едно от имената - Петко Петков го бях прекръстила на Пуетко Петков.
Отивам да поправям - и правя втора грешка - вместо У-то, махам Е-то и баш си го бях написала Пу...ко :lol: :lol: :lol:
И аз имам още за разказване... :oops:
Мимкей, я разкажи как прати молбата си за работа, на колко души беше? - по електронната поща :lol: :lol: :lol:
-
Уф, захапаха ме беее.Айде по ред на молбите сега.
:lol:
Почваме с г-н Милър.Бандата и посетителите на Седмичната го знаят случая, ама нали работим по желание на клиента.И преди да започна искам да подчертая, че в случая съм невинна жертва.Виновно е оная пернатата чума (тя се знае).
Значи.Ще имаме събрание на всички учители с председателя на Общински Съвет.И вадя списъка с имената и телефоните и звъня наред.Обаче те повечето в час или на кафе и докатро вдииигнат.И аз вися на тела и в същото време чета тия кифли какви ги къдрят в седмичната тема и в чата ни.И аз сабахлем бях пуснала 2 снимки на Милър.И въпросната чума нещо ми цитирала мнението, ама на мястото на снимките сложила голям червен надпис МИЛЪР!И аз чета там и звъня на г-н Христов.Обаче оня не вдига и аз блажено съм се зачела във въпросния постинг.И точно коагто се взирам в червения надпис Милър онзи ми вдига и аз изстрелвам-Ало, г-н Милър?Човека докато заеква аз се опомням и веднага-Ало, г-н Христов? :lol: :lol: :lol:Той надали изобщо разбра за какво иде реч, надали изобщо му е минало през ума кой или какво е Милър, ама аз цял ден след това бях червена като онзи надпис МИЛЪР
Продължаваме за кабелджиите.Подаваме молба да си сменим Интернет доставчика.И от новия ни казват-като се съберат повече молби от вашия блок ще ви се обадим и ще дойдат нашите работници да прекарат кабелите.И Мимозата тогава не работи.Точно нея седмица моя мъж имаше една мръсна серия-излиза сутрин, аз задрямвам и той се присеща за нещо, връща се, ама не си отключва, ама звъни.И аз ставам, отключвам, тегля му една тънка и пак лягам.И въпросната сутрин позната картинка-той заминава, след малкос е звъни.Аз ставам, рошава и по гащи (само), отварям бясно вратата с обичайната реплика-тоя ключ за какъв х'й го държиш в джоба си и изтрещявам-отвън агентите от Интернета, няколко на брой.Ми те хората му звъннали на моя преди това и той казал-няма проблем, тя жена ми си е у дома.Пък да се обади на мен-НЕЕЕ!Аз обаче извадих рефлекс и скочих зад вратата, теглих им и на тях една тънка и траснах вратата.Е..рискове на професията! :lol:
И накрая специално за Фъстъка-като се връщах тук на работа този юни попълвах едно заявление за започване на работа и съм го оставила на десктопа.И идват служебните пощи, които препращам на бая народ, сортирани в групи по 10 адреса.И на първата група вместо файла с пощата мятам файла с моето заявление. :) Счетоводителя ми се хили насреща-уведомяваш хората, че се връщаш пак при нас :) :) :)
Ай стига ви толкова за сега! :)
-
:lol: :lol: :lol:
Направо няма се виждат, какво ти бледнеене, бе Жекич!
Аз се чудя кое да ви разкажа, че те моите са........ :lol:
Отиваме с половинката за риба - морски риболов на Дюни, ама това преди месец нейде. Точно него ден си беше доста хладно - аз екипирана с анцунг, якета, маратонки. Ловим ние, имаше риба и се кефя аз на улова. Кепа с улова е хвърлен в морето, като е вързан на дълго въже, завързана на специална метална пръчка на брега. Има средни вълнички така, абе супер време за рибка. И при поредната хваната риба, моя милост тръгва да вади кепа от водата , ама той натежал вече и аз се пъна да дърпам. Обаче виждам, че идва вълна и решавам да се дръпна назад, за да не се намокря. Обаче!!! Ходейки назад на първата крачка се спъвам, сядам по гъз, вълната идва, залива ме до кръста и резултата: аз мокра цялата до кръста, анцунг, маратонки , чорапи, всичко. А моичкия само като видя какво ми се случва, изпадна в луд смях. И само успя да каже - "О,не! Пак ли изцепки?! :lol:" Аз се събличам по голо д....и се сещам, че имам едни панталонки, тип боксерки в чантата - бели, доста прозрачни и ги обувам, И си седя така -нагоре с яке и пуловери навлечена, а надолу гола, завита с една хавлийка 50 на 60 санти! :lol: :lol: :lol: Добре, че нямаше хора по плажа наоколо. Но за мой късмет - има, няма след 10 мин се задава едно семейство да питат какво сме хванали и аз седя, мигам и викам - ми ей там в кепа, в морето е рибата, ама не мърдам от мястото си. :lol: Моя отива да вади кепа, да се фука и кво да види - дупка и поредната риба се опитва да избяга :lol: :lol: :lol: Добре, че не бяха изчезнали рибите, че това щеше да е черешката на тортата за деня! :lol:
Всичко добре, ама се прибираме и аз как да сляза пред нас от колата в тоя вид - по боксерки, боса, а нагоре навлечена....И седя в колата и хем ми се реве, хем ми е смешно :lol: :lol: :lol:! Ма какво да правя, стиснах очи и бегом във входа - кой видял, видял! :lol: :lol: :lol:
-
ХАХАХА
Ще ме уморите от смях :lol: :lol: :lol:
Мимке, номер 1 си :wink:
Слънцето да не си трае и да каже как изтупа дистанционното през терасата, а преди това се изтупа по г..з :lol: :lol: :lol:
-
Хахаххахаха!Леле, ма как ги помните, бе! Вие си разпределяте кое да помните! :D :D :D
Та първо за дистанционното!
Свеки ще заминава за Германия при щерка си и вечерта ще спи вкъщи. Това след Нова година - навън студ, мраз. И ще й оправям аз в хола на диванчето, че топло да спи там. Обаче съм си сложила едно губерче - БЯЛО и викам да го тупна леко през балкона. Но това става в 11-12 вечерта. И тупвам го аз и се чува нещо как пада долу, удря се нейде по трасето и туп на земята. Да отбележа, че сме на 3 етаж. А викам, кво ли беше това, ама не обърнах внимание. И след 15-на минути потърсих дистанционното - тук, там, няма го. Викам, брех мама му стара, тук беше, де отиде. :lol: И ме удря ток - това дето излетя надолу е било то... :lol: :lol: :lol: Малеееееее, откачих. Ми сега! Моя леко избесня, че съм заплес и зяяви най-категорично, че този път няма ми оправя гафовете и да ходя сама си търся дистанционното. И аз кво да правя - мечка страх, мен не страх, с един прожектор слизам долу сама в 11ч. и търся! :lol: :lol: :lol: Ама той иначе седи горе на терасата и наблюдава, да не ме открадне и мен някой или да пропадна нейде. Хеле намерих го и слава богу работеше - е, малко ожулено ама........ :lol: :lol: :lol: Свеки и тя са хвана за главата. :lol:
Пролетта - таман се постопли и решавам да измия терасата аз. И при поредното носене на вода, се подхлъзвам с чехлите на мозайката на терасата и с половината кофа вода отгоре ми, по гъз, в цялата си прелест - драааан. На 20 метра има строеж и за мой "късмет" се сбрали работниците да си почиват .....и аз им направих сеира. :lol: :lol: :lol: Не мога да сваря да ставам и да се крия вкъщи. Резултата беше, че една седмица не можех даже да седна да се изпишкам като хората - така се бях подредила. :lol:
-
Хахахахаахх, перчам, разкажи за ботушите, плииийз, хахаха! :lol: :lol: :lol:
Ми аз преди 2-3 седмици като звънях на 68 жени за едно женско събиране в един ресторант в понеделник, 18.30, а се оказа, че аз не съм разбрала и срещата била ВТОРНИК 18.30, та малко преди да ми свърши работния ден се усетих и звънях на всички наново :lol: :lol: :lol:
-
Уникални сте :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:
-
Ралии, кажи си за 'кучешката', айде, не се срами, хахаха :lol: :lol: :lol:
-
Айде и аз да ви разправям една история от по-младежките ми години.Тя е колкото комична,толкова и трагична.
Та значи преди години имах аз едно гадже и с него много обикаляхме насам-натам.Едни приятели бяха по това време на язовир за бая време и ние с него трябваше да отидам за събота и неделя при тях.Но отивайки,трябваше да им занесем едно почено прасенце,което те предварително бяха поръчали в един ресторант.А също така и няколко пластмасови стола.Затова се придвижвахме до въпросния язовир е един стар и очукан микробус,товарен със затъмнени стъкла(това е важно за историята).Както и да е.Пътуваме си ние и по едно време в разговора се заражда идеята,да спрем някъде по пътя в гората и да правим секс сред природата.Точно щяхме да спираме и аз виждам на 100ина метра пред нас една група жени и деца и ме викам "Дай да ги подминем и някъде по-напред да спрем,щото ме е срам жените да видят,че буса спира и ние минаваме отзад в багажното."
И подминахме ги ние жените,кара той още половин-един километър и спира на пътя,посред гората.Даже мислихме да свием по някой страничен път,но решихме че микробуса няма да го понесе,затова паркирахме на самия главен път.Както и да е,слязохме от буса,минахме отзад,качихме се при прасенцето,правихме един прекрасен секс и доволни,и щастливи от живота решихме да си продължаваме по пътя.
Да,ама не!!!Защото на тая очукана бръкма се оказва,че освен многото други работи и е счупена и дръжката на ключалката,която отваря вратата от вътре.Гаджето ми ръчка и мушка с каквото намери,но вратата не се отваря.Ами сега?!? 8OКакво ще правим.Телефоните отпред,ключовете отпред,цигарите отпред....а вече е към 18 часа и скоро ще стане тъмно.Нямоше опасност да останем гладни,щото нали сме при прасенцето,но си бяхме пълни затворници(на страстта :lol:).И докато той ръчкаше с квото намери в ключалката,аз надничам през една драскотина на боядисаните прозорци,през които иначе нищо не се вижда.И какво мислите виждам в далечината?!?Виждам как по пътя се задава групата от жени и деца,които преди това подминахме.И когато наближиха те на около 5 метра,аз се обаждам"Извинете,бихте ли ни отворили задната врата,че се заключихме в буса!".И те жените се спряха на място,и стоят и се чудят какво да направят.И аз пак"Не можем да се отключим,моля ви да отворите вратата на буса!".И едната жена се присегна и отвори вратата.И аз,слизайки от буса почнаха да пелтеча и да обяснявам ни в клин,ни в ръкав и без някой да ме е питал "Ми ние тука караме едно пресенце,печено и искахме да видим дали всичко е на ред и се заключихме."А гаджето мълчи и сви зад буса.Те жените се поусмихнаха,аз им благодарих много и двамата побързахме да се качим отпред и да отпрашим.
После ни беше много смешно,но на момента направо си беше кошмар.Представете си,ако не бяхме решили да ги подминем и тогава да спрем или,ако тях ги беше дострашало да ни отворят.Щото нали,вървят си и на пътя бус,а от буса глас....
И така,това е най-каръшката случка в живота ми,но никога няма да я забравя! :lol:
-
Може ли и аз.По повод абитюриентските :D.Нагиздила съм се-с мен неможе да се говори.Всичко точно.Отидохме в ресторанта,където трябваше да сме няколко класа от различни у-ща.Така...седнахме,хапнахме,пийнахме и аз реших да ходя до тоалетната,която беше по едни доста стръмни стълби на горния етаж.Връщайки се се спъвам в едното стъпало което беше покрая със златен обков.Поглеждам отляво-няма парапет,поглеждам-надясно и там няма.При което почва едно стремглаво търкаляне надолу.Пльоснах се по средата на дансинга с рокля на ушите и обувки по масите.Срам...до бога.Забравих да спомена гаджето което бях довела се заливаше от смях на масата.Та така...а сега се смея :D
-
Ралии, кажи си за 'кучешката', айде, не се срами, хахаха :lol: :lol: :lol:
Добре деее, добре, ама слагам точката
(http://www.bglov.com/forum/uploads/monthly_08_2008/post-2-1218023729.jpg)
Та значи седим си ние с половинката в една рибарска кръчма на плажа, и гледаме някакви деца се плацикат и се пробват да плуват по най-различни начини.
И мойта светла личност, както изобщо не е от гръмогласните, се изцепва
- А пък аз най-обичам кучешката!
И допълвам малката подробност - на масата до нас седеше една доста мощна компания от рибари :oops: :oops: :oops:
-
Хихи, подобно...Явор имат в сервиза един стенд (сервиз за коли), с който се прави центровка на карбуратори (това е нещо, което се прави, за да горят по-малко колите).И се мери там някакво разтояние на някакво чукче...абе не съм много наясно.И аз като не работех към 17 часа се качвах при него, изчаквах го и се прибирахме заедно.И отивам веднъж, той отворил капака на една кола и аз виждам само неговата глава.И казвам на висок глас-Добър ден, идвам да ми измерите разтоянието между чукчето, ако може лично! :lol: :lol: :lol:.При което от същия тоя капак се подават още 3 глави- на чичо му на моя и на двамата мъже с колата, които киризят Явор какво им прави там.Аз умрях от срам! :oops: :oops: :oops:
Забравих да кажа утре очаквайте мощно включване от Мимоза Близначкова, днес се попиках от смях с нейните изпълнения :) :) :)
-
Ей, Мимке, веднага да ме издадеш :lol:
Айде и аз за паданията :lol:
Няма да разказвам изпълнението стил Мимка с дълга рокля, обаче мойто беше на Дюни пред хотел Марина Палас в разгара на лятото - сраам...
Една зимна история:
Ще ходим тайфа някъде с кола през зината, обаче заледен пътя. Аз както винаги с ботуши с токчета като клечки за зъби. Чака ме тайфата и аз за да не се бавя, бягам. Добре ама както си бягам става тука-има, тука-нема, Мима под колата. Тъй се хързулнах, че ми се виждат само върховете на пръстите. Викат мойте хора, обаче аз от смях не мога да кажа къде съм :lol: :lol: :lol: Пък и те не могат да ме видят, защото вече се смрачаваше. Как да е, казах им къде съм се скрила, обаче как да ме издърпат, като всички се заливаме от смях...
Та тъй, правих основен преглед на колата посред зима :lol: :lol: :lol:
Айде туй е засега от мен, че ако се издам напълно, ще взема купата "Най-голям гафаджия"
-
Много поизостанала темата, викам да си я отворя отново, мина време, предполагам и други освен мен имат нови изпълнения :)
Аз за сега се сещам за две, на които чумите се смяха много, ама да си ги кажа и тук.
Значи прибирам се от работа аз, час пик в София. И тъкмо завивам от Дондуков към къщи се усещам, че съм забравила да си купя Аналгин. Поглеждам - Аптека от другата страна на булеварда. Но! Говорим за към 17.10. Коли и чудо, лудница. И сега-защо да се връщам 500 метра назад до пешеходната пътека, като имам гениална идея. Ще прибягам пред някоя кола до средата и там ще изчакам удобна възможност да притичам и до другия край. И речено сторено. Намирам пролука и притичвам до средата на булеварда. И започвам да чакам пролука за да направя същото упражнение. Но! Чувам нещо встрани от мен, тъй прекалено от към моята страна, обръщам се - трамвая! Ми аз съм застанала на релсите му. Ми откъде да знам аз, аз съм блондинка, виря си носа и не гледам какво има по земята. Сетих се за онази мисъл-Що е то страх? Това е момента, в който прецениш, че май не е било много удачна идея да пресичаш Цариградско в Час Пик. Ей така се почувствах и аз. Сърцето ми просто щеше да откачи. Слава Богу една кола ми видя отчаяната физиономия и спря да ми направи път преди да стана на плакат на Дондуков :)
Излишно е да казвам как се прибрах -ходих си до пешеходната пътека и повече не си и помислям за такива изпълнения :)
Айде някой друг да продължи, после ще си кажа и второто :)
-
Аз само да допълня - на Мимса далечната пешеходна пътека й е на 500 метра, другата е на 20 метра в другата посока, ама тя още не я е проучила :jump12: :jump12: :jump12:
-
Мимке ,много си забавна.От сарце ти се радвам на. :D :D :D :D :D
-
Аз само да допълня - на Мимса далечната пешеходна пътека й е на 500 метра, другата е на 20 метра в другата посока, ама тя още не я е проучила :jump12: :jump12: :jump12:
А и аз така ходя, само по познати маршрути иначе може да се загубя ;)
Иначе, като цяло имам проблем с преценката на разстоянията, а явно с паметта, защото редовно ходя със синини по краката и не помня къде съм се ударила ;). Иначе като бях в гимназията и още си живеех при мама една вечер гледах някакъв филм до късно, всички си бяха легнали и лампите бяха изгасени навсякъде и аз тръгвам да си лягам, но решавам че ще пестя електричество и оставих в хола да свети и се придвижвам в тъмното по коридора решавайки, че коридорната врата е достатъчно отворена... Е да, ама не беше и така си нацелих окото, че ходих като бита една седмица ;).
После като бях бременна пък ми се е случвало да видя полуотворена врата и да реша, че ще мина през нея без да я доотварям и съм си удряла корема :oops:
Една от последните ми големи изцепки е от миналата година. Записах се на шофьорски курс и на един от часовете по кормуване спрях на жълт светофар въпреки че инструктора ми крещеше в този момент да дам газ и един автобус се наби в колата :oops:. То и книжка не съм взела още, реших, че 5 пъти да ме късат за една година е достатъчно и другата година ще си опитам пак късмета ;)
-
Мимке ,много си забавна.От сарце ти се радвам на. :D :D :D :D :D
Ъъъъ радваш се НА? Какво?
-
Лелеееее разбих се от смях много яка тема :D :D :D
-
От сарце и се радвам на преживелиците.Това исках да напи6а Рали. :D Надявам се няма6 нищо против.
-
Благодаря моето сАрце (може би все пак сЪрце) също й се радва на русата, ама все пак ще е по-здравословно за всички ако се доизказваш...
И без това по цял ден го карам на гледане на боб, кафе и карти, че да разбера какво искат клиентите, няма да се разсърдя, ама изобщо, ако поне тук всеки си казва точно каквото си мисли :lol: :lol: :lol:
-
:jump12:
-
Оооох, ще ме уморите :lol: :lol: :lol: Направо с глас се смея тука, дъх не мога да си поема. Особено на това с трамвая...Мимси, просто си те представих с приближаващия трамвай :lol: Интересно ми е, ти успя ли да видиш физиономията на ватмана? Ще да е била забележителна... :lol: Определено водиш класациите....
И аз имам какво да поразкажа, с моята приятелка от училище вечно имахме изцепки. Все като сме заедно, ставаше по нещо.
Ето една от най-смешните ни истории: Лятото след завършване на гимназията. Вече сме приети в университета. Тя ми е на гости в Царево, в къщата на нашите за 2 седмици. Още първата вечер, когато пристигна, майка ни пита дали ще излизаме на дискотека. Ние решихме, че няма да ходим никъде. Обаче по някое време ни доскуча и решихме все пак да излезем. Обаче как да кажем на майка ми, че в 12 часа вечерта сме решили ей така, без компания сами да излезем. Ше вземе да се запече и да не ни пусне /все още се опитваше да упражнява контрол :lol:/. И така, веднага е измисля план. Обаче лошото е, че лятото нашите се местят на партера и дефакто до късно вечер стоят на масата в двора, която е точно срещу входната врата. Обличаме се ние с Ивелинка, наконтваме се и решаваме, че ще излезем безшумно. Да, ама не! майка ми седи на масата и чете книга :lol: Ами сега! Ива решава да проучи нещата като отива уж да търси безалкохолно. Междувременно подпитва майка до кога ще чете. Наща нали е кукувица и тя като мене, казала, че докато не прочете книгата, никакво лягане. Приятелката ми се облещила, като видяла, че доста й остава на майка да чете :lol: Такаааа, трябва нова тактика за измъкване....Малко по-надолу от входната врата има портал към по-широката част на двора. Можем да минем зад къщата, но ще трябва да минем незабелязано покрай страничната стена, на която има прозорци и се вижда от там, където е майка. Но тя е блейка като мен, няма да ни забележи. така, тръгваме да заобикаляме къщата. Обаче, в задния двор имаме куче :lol: То си е вързано и по това време вече спи. Ива минава първа и стига долния край на къщата, обаче вдигна лек шум и кучето се събуди и започна да лае....Такааааа....тук започва интересната част. Както по-късно разбрах от Ива, майка явно е чула шума и е станала да види защо кучето лае. Ивелина кляка зад ъгъла да се скрие като се надява да не бъде забелязана. Майка ми явно се връща обратно, но Ива започва да вика - "Злате, майка ти идва, майка ти..ще ни хване...." Аз обаче не я чувам какво точно вика, щото кучето яко се дере и си мисля, че я е страх от него и отговарям - "ама спокойно, не хапе.." :lol: :lol: :lol: Тя пак - "ама майка ти ма, какво да правя...", аз пак - "абе споко бе, не хапе, ела насам, няма страшно, тя е кротка" /кучето е женско/. Съответно се оказва, че тя мен ме чува и вече се превива от смях и не може да си каже името...Е, нема такъв разговор... :lol: :lol:
След 2-3 минути кучето се успокои и аз успях да отида при нея, като я сварвам вече да реве от смях. Викам какво стана ма, защо са хилиш така...Тя вика - давай да изчезваме, после ще ти разкажа... Минахме си незабелязано покрай майка и шо пътя вече тя ми разказа. Така се смяхмееее........
Та така, с нея все такива простотии ни се случват... :lol: :lol: :lol:
Наскоро си признахме за случката на мама :D тя се напика от смях жената и вика - добре, че не съм я видяла Ивелина, щях да получа някой удар... :D
Имаме и други интересни сучаи на незабелязано измъкване от забрана за излизане....ама друг път ще разкажа.. :D
-
Ох, това ми напомня преди няколко години сме се събрали компания и даваха още Шоуто на Къци Вапцаров. И някой подхваща темата, а точно тогава имаше един рекламен клип за предаването му, в който той уж плува в някакъв басейн. И се завърта разговор по тази тема. И някой казва-Абе той тоя не плува бе, върви по дъното :lol: и моя мъж решава да каже "А, като Роско' (друг от компанията), но преди да го каже друг се изцепва- "абе мани го тоя пед...ст бе". И се получава следния диалог:
-Абе той тоя не плува бе, върви по дъното
-Абе мани го тоя пед...ст бе..
-А, като Роско!
:jump12: :jump12:
-
Божееееееееее аматьорки! А-ма-тьор-ки!!!
само щрихирам на две на три първото, което ми идва наум, щото пак съм на черешата от бързане
ПадАнията на Фуси(годините са приблизителни):
- Водопроводна шахта - 1990
- мазе - 1995
- улей за вода, от онези в НДК-то на културата, дето им крадат решетките.
- строителен изкоп за 7 етажна кооперация- 1997ма - не го видях в тъмното!!!
- на съвършено прав и безпрепядствен участък на тротоара пред нас - резултат - обелени нос и брадичка - година 2001
ПадЕнията на Фуси
- взех влака за Пазарджик, пристигнах в Мездра и реших, че съм слезнала на предишната спирка
- спирам такси през улицата, отварям вратата на шофьора и казвам "Извинявайте, явно е заето"
- 11 часа посред нощ, виелица, кака ви връхлита в спряло такси, изстрелва адреса и се заблейва през прозореца. Стигаме. Колко ви дължа, питам аз учтиво. "Ама аз още в началото исках да ви попитам, защо решихте, че съм такси,ама ми стана жал за вас в тая виелица... "
- водя 5 души на театър, влизаме, опитваме се да си седнем на местата - хоп, те заети. Залата претъпкана. Аз започвам разследване, сипя злъчни коментари и неприятни реплики. След 10 минути скандали се сещам да погледна нашите билети - за друга дата са ...
-
:jump12: :jump12: :jump12: :jump12: :jump12:
-
- спирам такси през улицата, отварям вратата на шофьора и казвам "Извинявайте, явно е заето"
Само си го представих на живо и :jump12: :jump12:.
-
наистина темата ми оправиха настроението :lol: :lol: :lol:
-
Фуси и аз имам ПадЕния като твоите... Бях си взела билет за автобуса за 7 часа вечерта или поне така си мислех, защото когато отидох в 19 на автогарата се оказа, че билета ми наистина е за 7 но сутринта и каръщината беше пълна защото нямаше места в автобуса и трябваше да си се прибера с тежкия си сак обратно в квартирата.
И сигурно държа рекорда по най-бързо уволняване ;). Кандидатствах в една фирма, ходих на интервю - всичко супер, на следващия ден както се казва отивам и почвам. Е да ама междувременно кандидатствах и на друго място и вече имах дата за интервю, а там условията и заплатата бяха много по-добри от първата фирма и аз подхождам с едни големи надежди и ентусиазъм и пиша на моя приятелка мейл с подробности около тия неща и в мига в който натиснах бутона "" осъзнах, че съм го пратила на шефката на първата фирма, а мейла и беше сходен с този на моята приятелка. И така на другия ден може би най-разумното беше изобщо да не се появявам на "новата" работа, но не, аз отидох и колко срам брах няма да ви казвам и ми четоха конско, което с времето ми се видя тъпо, а после си и поревах, щото от няколко месеца бях без работа и на единственото място дето ме взеха, аз така да прецакам нещата. :lol:
-
Хахахах, Гери, това ми напомня миналото лято, когато изпратих един Кама Сутра календар на единия от шефовете ми вместо на един приятел и той се уби да се бъзика с мен. Добре, че календара беше анимационен (някоя от Чумите го беше пратила) и беше по-скоро като карикатури отколкото порнография :lol: :lol:
-
ха ха спомням си го, даже изнамерихте няколко не един
-
Божееееееееее аматьорки! А-ма-тьор-ки!!!
само щрихирам на две на три първото, което ми идва наум, щото пак съм на черешата от бързане
ПадАнията на Фуси(годините са приблизителни):
- Водопроводна шахта - 1990
- мазе - 1995
- улей за вода, от онези в НДК-то на културата, дето им крадат решетките.
- строителен изкоп за 7 етажна кооперация- 1997ма - не го видях в тъмното!!!
- на съвършено прав и безпрепядствен участък на тротоара пред нас - резултат - обелени нос и брадичка - година 2001
ПадЕнията на Фуси
- взех влака за Пазарджик, пристигнах в Мездра и реших, че съм слезнала на предишната спирка
- спирам такси през улицата, отварям вратата на шофьора и казвам "Извинявайте, явно е заето"
- 11 часа посред нощ, виелица, кака ви връхлита в спряло такси, изстрелва адреса и се заблейва през прозореца. Стигаме. Колко ви дължа, питам аз учтиво. "Ама аз още в началото исках да ви попитам, защо решихте, че съм такси,ама ми стана жал за вас в тая виелица... "
- водя 5 души на театър, влизаме, опитваме се да си седнем на местата - хоп, те заети. Залата претъпкана. Аз започвам разследване, сипя злъчни коментари и неприятни реплики. След 10 минути скандали се сещам да погледна нашите билети - за друга дата са ...
:D :D :D
-
Ха -ха, Фуси, напомни ми за някои мои изцепки.
- на съвършено прав и безпрепядствен участък на тротоара ....
А, моля, моля, това с паданията на прав участък си е моя запазена марка. :lol:
Имах един период, в който си падах доста редовно и то задължително с много публика около мен. :D
Сега в съзнанието ми изплува едно такова падане - пред едно доста вървежно кафе в Добрич преди дооооста години. Аз с едно гадже, с което току-що сме си разяснили нещата по моя инициатива. Ще си тръгваме вече и аз, естествено, с гордо вдигната глава ще си поемам по пътя, ама нейсе ... строполих се и навирих задник баш пред него.
Това с таксито ми напомни за един мой случай. Ще излизам аз - беше зимата, тъмно и много студено. На спирката много народ - явно тролея не е минавал скоро и още по-явно, че май няма и да мине. И аз решавам да си спра такси. Виждам, че се задава кола със светеща кутийка отгоре (тогава още ги нямаха тия лампички за заето и свободно) и почвам да махам настойчиво, белким някой не ме изпревери. Явно и шофьора ме е видял колко съм настойчива, та реши да развенчае заблудата ми и си пусна сирените - беше "Пътна помощ".
-
Много забавни историйки :) И аз имам две падания , които няма да забравя :)
Първото.Студентка съм , наконтила съм се с едни ботуши с висок ток, къса поличка, и шапка тип капела /зимна обаче/. Навън е страшна поледица аз отивам на лекции във ВИНС-а. Пресичам булеварда пред университета /Цар Освободител / и по средата се подхлъзвам и просвам по очи. Съответно чантата ми се разхвърчава на една страна , капелата на друга, а аз не мога да сваря да ставам и да си събитам партакешите защото светофара светна зелено и колите тръгнаха. В същото време пред входа на университета имаше страаааашно мнооого хора. Изнесох се по най-бързия начин правейки се , че не съм аз :D
Второто. Тръгвам на работа сутринта, навън вали дъжд , по улицата пред блока се стичат едни реки до над глезена. Стоя на булеварда и чакам да пресека, движението е голямо , коли от всякъде , няма минаване. По едно време решавам сега е момента и тръгвам да пресичам , стигам почти до средата , стъпвам в една дупка , която от стичащате се вода не се вижда и се пльосвам по очи във всичката вода. Ставам правя две три крачки и съм пресякла булеварда. И се започва чакането да пресека обратно булеварда , за да се преоблека в къщи. От мен се стичаше вода от всякъде , чак в бикините си имах кал :)
-
Хайде сега слушайте, какви случки ми се случват напоследък. :)
На 6-ти този месец (първия работен ден) отивам с колата и с детето до офиса на една фирма, за да им оставя едни пари. Валеше дъжд и понеже много бързам, нямам време да търся място за паркиране, паркирам в нарушение, като половината кола е върху пешеходната пътека. Оставям колата на аварийни и с Михаела се качваме до въпросния офис. Свърших си работата и излизаме от сградата. Трябва да извървим само 10-ина метра по тротоара в дъжда, за да стигнем до колата. НО! 8O Кво да видя!!! Виждам "паяка", а върху него колата ми си мига на аварийни и тия всеки момент ще потеглят незнайно за мен на къде. Изпаднах в истерия. Дърпам детето за ръка и истерично крещя: "Пуснете ми колата! Моля ви, пуснете ми колата!!!"
Ето тук ситуацията си беше абсолютно екшън комедия! :lol: Опитах се да се затичам, но представете си бременна в 36-та г.с. с малко дете за ръка как се затичва! :lol: Крещях като обезумяла, а някои хора се спряха да гледат на живо екшън комедия в центъра на Русе. :lol: Докато дърпах детето за ръката, то милото се разрева. За по-голям драматизъм, ревнах и аз. Свалиха колата, но си платих глобата като добър човек. Огромният ми корем не успя да разчувства общинарите с "паяка" и си ме тарифираха на общо основание. Единият ми вика: "Госпожо, аз не разбрах, вие защо се разстроихте толкова много?" :x 8O Горкичкият, много му бе чудно, що ли пък ще се разстройвам? Но пък прояви загриженост към Мишка и ми вика: "Дръжте детето, да не изскочи на улицата." :D А то милото, нямаше такова намерение и се беше вкопчило в мен.
Странно беше, че мъжът, ми, който работи на 100-ина метра от злополучното място, е разбрал от свой колега какво се случва. Ако бях на негово място, щях да дотърча, да видя какво става, а той ми звъни да пита дали всичко е наред. Е това е спокойствие! :wink:
Седмица по-рано имах друга случка с колата, която не беше толкова комична. Прибирам се и паркирам пред нас. Знаете, че на жените това винаги си ни е малко по-трудно. :wink: Докато маневрирам, охлузих с бронята си тази на колата на съседа. Колко се притесних, да не ви казвам. Цялата почервенях и се изпотих. Отказах се да се мъча там и си избрах друго по-лесно място. :wink: Веднага звъннах на комшията и му казах каква съм я свършила. Хилядя пъти му се извиних. Оказа се, че той, за разлика от нас, нямал Каско. Добре, викам му, ще ти платя щетите. и така, на следващия ден олекнах със 100лв.
Него ден не ми вървеше и това е! :( Изтървах за някакви си 10-ина минутки Еконт, а трябваше да пратя спешно пратка за Варна. Пропуснах си часа за ЖК. А вечерта мислех, че съм си загубила портмонето, но, за щастие, го намерих на другия ден.
Имам и други изцепки с колата, но при интерес, ще ви разкажа още. :wink:
-
:lol: :lol: :lol: :lol:
Очаквам включване от Me4kata на същата тема ;) Тя си знае ;)
Аз се проявих последно преди няколко дни. Докараха ми картини за кабинета. И точно над моя стол имаше пирон за картина, но беше много малък и не може да се закачи картина на него. И аз два дни звъня през половин час на майсторите долу да дойдат да забият един пирон, но никой не ми вдига. И онзи ден чувам аз някакво тракане в коридора. Излизам, някакъв мъж отворил единия прозорец и нещо му оглежда рамката. Ама с едни такива НЕОФИЦИАЛНИ дрехи. И му викам- "Бихте ли дошли с мен да ми забиете един пирон в стената за картина?" Той човека се обърна, огледа ме и едно такова смутено вика- "Ами...добре.". Взе си чантата с инструменти и дойде. Заби ми пирон, окачи ми картината и тръгва да излиза. И аз му викам: "Ох, добре че Ви видях! Два дни не мога да се свържа с Вас, долу никой не вдига телефона!!". И той се обръща и казва "О, аз не работя тук, ние сме фирмата за дограма, дойдох само да видя уплътненията как са...". При което аз - :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops:......Но в края на краищата, да беше казал по-рано :oops:
-
Кой може да откаже на такава напориста блондинка?! :lol:
-
Кой може да откаже на такава напориста блондинка?! :lol:
:balk_77: :balk_77:
МЕКА РЪЖ!!!
-
Хайде, пак аз! Като не щат да си признават другите. :wink:
Случката е от преди месец и половина, но все нямам време да я споделя с вас.
Така. В края на юли - началото на август се занимавах със строителство, по-точно, с довършителните работи по апартамента ни.
Ето как си напазарувах от Бриколаж и стигайки на касата, се оказах без портмоне.
Вземам аз една зелена плочка от тези, които ще бъдат в тоалетната, мятам я в колата, слагам и децата в колата и отивам в Практикер за фугираща смес в същия цвят. (Само ще вметна, че аз си ходех до Практикер средно по 2 пъти дневно.) там се оказа, че нямат в цвета, в който търся. Добре, нищо страшно, отиваме в Бриколаж. След дълго избиране, вземам фугиращата смес. Търся също и едни ПВЦ профили, капарирах шкаф-мивката и смесител и стигам на касата да плащам. Маркираха ми покупките, а аз в това време ровя в чантата на количката и ... о, ужас! 8O Няма ми го портмонето! :x А там са и картите, т.е. не мога да си платя по никакъв начин. Касиерката любезно ме подсеща да проверя някъде вътре в магазина. Аз се сетих, че Михаела ми го беше извадила, за да си играе с него :) и то остана в къщи. Помолих касиерката, да не ги сторнира нещата, че бързо ще припна да нас и ще се върна. Само да ги остави на касата при нея, за да не губя време "да ги пазарувам" отново същите неща. :lol:
Връщам се до нас за портмонето, но спирайки пред къщи, виждам, че децата отзад спят. Добре, оставям ги там (уточнявам, че живеем в къща), на бегом търча вътре, грабвам портмонето и за минутка съм отново в колата. Пред Бриколаж - пак така - оставих ги вътре да спят, припнах да си платя нещата и после да ги доставя на майсторите в апартамента.
Та така, моята щерка неволно ми скрои номер. :lol:
Преди година пак ми беше скроила друг номер, та се наложи да преиздаваме дебитна карта, а в последствие я намерихме. :lol: