www.zachatie.org

Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Lori в Декември 19, 2008, 19:17:49 pm

Титла: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 19, 2008, 19:17:49 pm
Тъжна съм,наранена и обидена,дайте ми съвет,ходих близо година при много добра психоложка,сближихме се,според мен,все пак тя знае всичко за мен,аз научих много за нея,и си помислих че можем да станем приятелки,колко наивно, на не и пука за мен и чувствата ми,сасипаме,върнаме отново в дупката,ПОмОГНЕТЕ мИ,,,,,,,,,,,,,,,,,
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Osiana в Декември 19, 2008, 19:22:01 pm
Лори, как те съсипа, как не и пука? За какво говориш, може ли да си малко по-ясна? Не съм ходила при присихолози, но това е същото както като отидеш на всеки друг лекар, какво приятелство очакваш?
Как бихме могли ние да ти помогнем? Нямаш ли други приятели? Толкова ли ти е нужна тя?
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 19, 2008, 19:33:47 pm
ДА НУЖНА мИ Е,дълго ходих при нея,но се случи нещо и ТЯ нежелае да я посещавам, приятелитЕ ми не биха ме разбрали,АЗ Я ОбИКНАХ
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Osiana в Декември 19, 2008, 19:41:22 pm
Разбирам, че си разтроена, но ако все така неясно описваш проблема с по две думи, няма как да разберем за какво става дума. Аз все още не разбирам, какво точно изпиваш към нея, как я обичаш и как точно ние можем да ти помогнем...
Ти всъщност за какво ходи при нея, по какъв проблем? Ако си толкова загадъчна, колкото до сега, едва ли ще успее някой да ти помогне, след като не разбира за какво говориш.
Ако разкажеш с повече подробности всичко, вероятно някой ще ти даде съвет.
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Змимка в Декември 19, 2008, 19:41:39 pm
Какво се е случило?Разкажи, защото така нищо не е ясно...
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 19, 2008, 21:13:06 pm
АмИ ПОВрЕмЕ НА брЕмЕННОСТТАмИ ИЗПАДНАХ В ДЕПрЕСИЯ,ТЯ мИ ПОмОГНА ДА ИЗлЯЗА ОТ НЕЯ, СЕГА СЪм ДОбрЕ НО СЕ НАлАГАШЕ чЕСТО ДА Я ПОСЕЩАВАм,И АЗ СЕ ПрИВЪрЗАХ, ОбИКНАХ Я ТЯ ЗНАЕ ВСИчКО ЗА мЕН АЗ ДОСТА ЗА НЕЯ НО ТЯ НЕИСКАШЕ НЯКОЙ ДЕН ДА СЕ СПрИАТЕлИм И АЗ рЕШИХ ДА ИЗПИЯ ПОЕчЕ ХАПчЕТА ТЯ СЕ ОПлАШИ И рЕШЕ ДА НЕ мЕ лЕКУВА ВЕчЕ
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Chandra в Декември 19, 2008, 23:05:02 pm
Здравей Лори,
имам една позната, която има точно твоя проблем - все едно нея чета  :)
Бих могла да я попитам, дали иска да си пишете (предполагам, че няма да откаже), но тя не е българка, а не знам, ти как се справяш с английски (или немски)...

Права си, че психоложката ти не е била много професионална, след като е допуснала да се стигне толкова далече... Но факта, че тя в момента блокира всякакви опити за контакт, е единствената адекватна и възможна реакция от нейна страна... Опитай да не приемаш случилото се лично, не се опитвай, да влияеш...

Едва ли е лесно, но колкото по-бързо приемеш (и пожелаеш да приемеш!!!) факта, че въпросната жена е била само твоя лекарка и НЯМАШ НИКАКЪВ ШАНС, да я убедиш, да мисли като тебе (все едно по какъв начин - суицид-инсценировки или по-меки варианти...), толкова по-бързо и лесно ще се справиш със ситуацията...
ЩЕ цитирам Осиана, че много ясничко и хубаво ти е казала:
...това е същото както като отидеш на всеки друг лекар, какво приятелство очакваш?

Имаш детенце, съпруг - защо ти липсва нещо, защо те не са ти достатъчни? Явно проблемите, възникнали по време на бременността ти, все още не са решени, тъй като просто си приела психоложката ти за решението (което реално не е така... Дори си се сдобила с още един проблем)... Дай си сметка, че ситуацията, в която си в момента, не е нормална,... поискай, да я промениш! Така ще си помогнеш на себе си!!!

И накрая по повод следното:
Тъжна съм,наранена и обидена...не и пука за мен и чувствата ми,сасипаме,върнаме отново в дупкатa...
Някой беше казал.че бикновенно ни натъжават, нараняват, обиждат и съсипват не другите, а собствените ни погрешни преценки за тях и неоправданите ни очаквания...

Спокойна вечер!
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 20, 2008, 00:10:17 am
блАГОДАрЯ ТИ CHANDRA ЗА СЪЖАлЕНИЕ НЕ СЪм НА ТИ С чУЖДИТЕ ЕЗИцИ ПрОСТО СЪм мНОГО чУВСТВИТЕлНА ПрИВЪрЗАХ СЕ И СЕГА мИ Е ТрУДНО НЕ СЕ ОПлАКВАм ИмАм мНОГО НО ТОВА СИВО ЕЖЕДНЕВИЕ мЕ УбИВА ИСКАХ ДА КОНТАКТУВАм С ИНТЕлИГЕНТНИ ХОрА А И мЕчТАТА мИ Е ДА СТАНА лЕКАр НЕ СЪм СЪГлАСНА чЕ ПСИХИАТрИТЕ СА КАТО ВСИчКИ лЕКАрИ АЗ И СПОДЕлЯХ ВСИчКО НО УВИ НЕЩАТА НЕ СЕ ПОлУчИХА ПрИЗНАВАм чЕ И АЗ ИмАм ВИНА
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 20, 2008, 00:20:19 am
КАКВО СЕ Е СлУчИлО С ПрИЯТЕлКАТА ТИ
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: kiwwi в Декември 20, 2008, 09:39:43 am
Съжалявам ,че може да те обидя с моя въпрос ,но..
От всичко писано дотук оставам с впечатление,че гледаш на тази жена като на сексуален обект.
Така ли е?
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: zayak3 в Декември 20, 2008, 10:03:59 am
Цитат
     Изтласкване (заместване) е един от защитните механизми, проявявани според Фройд, при който неосъзнаван импулс се разрежда на човек или обект, но не на този, към който е насочен изначално. В процеса на терапия това явление се формулира като транстфер. С други думи, трансфер са ситуации, когато пациентът пренесе върху аналитика свои чувства на любов или ненавист, които по-рано е изпитвал към друго лице (често към единия си родител). Аналитикът се явява заместител на обекта на любов. Трансферът може да се изрази в пряка вербална комуникация, в свободни асоциации или в съдържанието на сънища. Феноменът трансфер действа на несъзнавано ниво, така, че пациентът не осъзнава неговото функционално значение. Подходът на аналитика се свежда до поощряване на развитието на трансфера до състояние, което се означава като "невроза на трансфера". Стига се до внезапно осъзнаване от пациента на своите чувства и реакции спряма значими други хора (инсайт).
     Обратният на транфер феномен се нарича контратрансфер т.е. ситуация, която отразява възможност аналитикът да пренесе върху пациента свои чувства и преживявания от миналия си опит.
Това се случва много често, няма място за паника.
Съветвам те да не се фиксираш върху нея, а да си намериш нова.
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Змимка в Декември 20, 2008, 10:20:32 am
Съжалявам ,че може да те обидя с моя въпрос ,но..
От всичко писано дотук оставам с впечатление,че гледаш на тази жена като на сексуален обект.
Така ли е?

Чудех се как да задам този въпрос тактично, но Слава Богу се намери някой да го направи вместо мен - ами съжалявам, но и аз като kiwwi започвам да си мисля така, а сам по себе си този факт е абсурден!
Ако това са реални постове на реален човек, а не лоша шега на някого-моето момиче, имаш спешна нужда от професионална помощ!Имала си проблем, отишла си при тази жена, за да ти помогне да го преодолееш емоционално, а не да става най-добрата ти приятелка (ако не и повече).На нея и се плаща за това-да бъде мила, да те изслуша, да ти даде съвет.И до там.Това, че ти си си въобразила нещо повече не е неин, а твой проблем.Ако си започнала да преследваш горката жена, че и с хапове да се тровиш-нищо чудно, че не желае да те вижда.Тя е доктор, не приятелка!Не може да се обвързва емоционално с всичките си пациенти!Абсурд е!
Моят съвет е спешно да немриш добър психиатър, защото имаш крещяща нужда от такъв!Но другия път не се вкопчвай в човека, а го остави да ти помогне, защото той в това е най-добър!
Успех!
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: zayak3 в Декември 20, 2008, 10:26:30 am
Момичета, недейте така. Не е виновно момичето, а психоложката. Това, което съм копирала се случва много често, при начинаещи психолози. Не и насаждайте чувство за вина. Тя няма такава. Попаднала е на непрофесионалист и толкова. Всички хора, нуждаещи се от "подкрепа" от психолог неволно изпитват такива чувства и е работа на психолога да ги предотврати. И намеците ви за сексуален елемент са неуместни.
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 20, 2008, 13:35:33 pm
НЕ ОбИКНАХ Я КАТО мАЙКА КАТО мНОГО ДОбЪр ПрИЯТЕл НЯмАм СЕКСУАлНО ВлЕчЕНИЕ КЪм НЕЯ И ИЗОбЩО КЪм ЖЕНИ
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 20, 2008, 14:14:48 pm
нямам какво да крия нито се срамувам казвам се ЛИЛИЯ ОТ РАКОВСКИ съм а въпросната психиатърка е от Пловдив казва се д-р Майсторова и все още мисля че е добър лекар
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Iffi.13 в Декември 20, 2008, 15:44:17 pm
А ти защо реши да изпиеш повече хапчета, Лили? Много добре си знаела, че не се пият "повече хапчета", защото е опасно. Мисли за себе си, а не за нея. Ти си по-важната. Прегръщам те от сърце и искрено ти пожелавам да се справиш с този проблем!
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 20, 2008, 16:11:26 pm
ами исках по някакъв начин да и привлека вниманието а стана обратното БЛАГОДАРЯ ТИ
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 20, 2008, 16:14:07 pm
АЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ЗАПОЗНАХ ЧЕ НЕМОГА МНОГО ДА СИ НАВРЕДЯ НЕ СЪМ ГОТОВА ДА СЕ РАЗДЕЛЯ СЪС СЕМЕЙСТВОТО СИ ЗАРАДИ НЕЯ
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 20, 2008, 16:16:31 pm
НЯМА МНОГО ХОРА В ТАЗИ ТЕМА ЗНАЙТЕ ЧЕ ДЕПРЕСИЯТА Е БОЛЕСТ КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ И МОЖЕДА СПОЛЕТИ ВСЕКИ
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Iffi.13 в Декември 20, 2008, 16:31:38 pm
С риск да ти оспамя темата - мен така ме тресе, че цялото ми семейство е луднало, и аз пия хапчета, кога повече, кога по-малко, някой път, като снощи например седнах и се натрясках много целенасочено - не помогна.... и мисля, че никой освен мен самата няма да може да ми помогне. Помисли какво трябва да промениш в животът си, за да се почувстваш по-добре. Пишейки тези редове се надявам да помогна и на теб, и на себе си  :bighug:
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Grace в Декември 20, 2008, 16:34:57 pm
Лори, мила, точно така - депресията е болест и може да бъде тежка болест, затова не й се оставяй! Бързо намери друг специалист и не допускай повече толкова силна емоционална обвързаност. Специалистът трябва да ти помогне, а за да стане това не може да има обвързаност, не и по начина, по който ти си я приела.
Успех и вземи мерки.
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: jam в Декември 20, 2008, 16:42:42 pm
лекарят не може да ти бъде приятел. ако един психиатър или психолог стане приятел на всички свои пациенти - ще полудее от претоварване.

намери си добър лекар, който да те лекува медикаментозно и не си прави шеги с хората (изпих малко хапчета, знам, че няма да ми навредят, ама да й привлека вниманието!), защото видя какво постигаш така - само ги отблъскваш от себе си.

ти пишеш, че си родила дете преди 7-8 месеца - вярно ли е?
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: kiwwi в Декември 20, 2008, 17:37:34 pm
НЯМА МНОГО ХОРА В ТАЗИ ТЕМА ЗНАЙТЕ ЧЕ ДЕПРЕСИЯТА Е БОЛЕСТ КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ И МОЖЕДА СПОЛЕТИ ВСЕКИ


Това ми прозвуча като пожелание.
Недей с този сърказъм.Всички тук са за да споделят и да намират решение на проблемите си.
С риск да се повторя казах,че съжалявам ако ще те засегна с моя въпрос.
Беше пестелива относно подробностите около тази случка и се наложи да гадая.
Дори и да бях права нямаше да гледам с" лошо око към теб".
Все пак не се надявай на кой знае каква помощ от нас ако ти самата не желаеш да си помогнеш.
Леко е на душата когато споделяш-пак е един вид облекчение.
А лично моето мнение (вече)е,че имаш комплекс.
Предполагам,че рано си останала без майчина ласка и търсиш човек който да я замести.Искаш цялата любов на света само и единствено за себе си.
Ако се оттърсиш от този егоизъм и гледаш по-широко ще си помогнеш доста.
АЗ се преборих така и ти пожелавам и на теб.
Всеки рано или късно изпада в депресия която потушава по един или друг начин.
Тук си защото търсиш съчувствие и подкрепа.
Аз също съм тук да споделям и ако мога да помогна с мнение.
Ще се радвам искренно скоро да излезеш от това състояние и да бъдеш пълноценен човек.
Длъжна си да направиш усилие поне за детето си-то не страда по-малко от теб.
Желая ти скорошно въстановяване и ако имаш нужда пиши-може по този начин да си помогнеш също. :wink:
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 21, 2008, 11:32:52 am
благодаря ви моми4ета съжалявам ако съм ви обидила на никого не желая зло а само добро просто пове4ето хори си мислят 4е това е поредната прещевка
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Chandra в Декември 21, 2008, 19:46:10 pm
Здравей Лори!

Познатата ми се е влюбила в психоложката си и пробвала по всякакъв начин, да и спечели вниманието, включително досаждала с постоянни телефонни обаждания… Накрая психоложката не издържала и я поканила разговор… На срещата обаче, най-изненадващо за познатата ми, която била щастлива от предстоящия разговор, имало полицаи и тя изведнъж се оказала обвинена в незнам си какъв си тормоз и и бил забранен всякакъв опит за контакт с въпросната психоложка… Официално!Сериозна работа... Още един удар за познатата ми! Тя се почувствала предадена, наранена и всичко останало… Но това било отдавна, междувременно познатата ми успяла да излезе от кризата, в момента учи психология в Австрия и тема на дипломната и работа са точно случаи на насилие и опити за изнудване от страна на хора, считащи се за жертва :-)
Интересното е, че (както казва Zayak3) , психоложката била млада и все още без особено голям опит… Предполагам, че и твоята лекарка е в началото на кариерата си, или?

Относно депресията – според мене отдавна са отминали времената, в които се е гледало несериозно на този вид заболявания! …
Но тъй като„депресия” е използван много често и в различни ситуации израз,  цари мнението, че това е съвсем обикновено временно душевно състояние (или вид „лошо настроение”), което всеки е изпитвал някога и затова всеки смята, че може да говори от собствения си опит…
Разбира се, има разлика между:
„депресията”, която получаваме в тежки за нас житейски ситуации и се изразява, например, с обезкуражаване,  липса на радост и лошо настроение и
„депресията” в медицинския смисъл на думата, която е доста сериозно заболяване и дори е опасно за живота! В случай на заболяване задължително трябва да се потърси помощ!
Но между двата вида депресия – и в разговорния смисъл на думата и в медицинския, има нещо общо: (1)със сигурност имаме нужда от помощ; (2) от нас, нашето желание и нашите усилия зависи, дали ще се справим и за колко време!!!

Медикаменти или лекар могат да ти помогнат временно, но решението на проблема е във тебе.

Дано не ме разбереш грешно – не казвам, че трябва да се стягаш, всеки има право, да бъде понякога слаб! Казвам, че е много важно, да поискаш да излезеш от тази ситуация и да повярваш в собствените ти сили, да се справиш с това!

Искренно ти пожелавам успех и по-слънчеви дни!
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 21, 2008, 21:39:13 pm
благодаря ти искам разбира се да съм добре всеки го иска но сега ми е малко тежко надявам скоро да ми мине но моята бивша лекарка има достатъчно стаж и е много добра незнам дали е постъпила професионално или не тя си знае като ми пишеш за твоята позната все едно пишеш за мен надявам се да не се стигне чак до ограничителни заповеди благодаря ти вие много ми помагате като ми пишете
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 22, 2008, 00:44:39 am
добър вечер немога да спя момичета мисля си само за нея какво да правя дайте савет моля ви
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: lidia в Декември 22, 2008, 08:19:56 am
Лори опитай с друг лекар.
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 22, 2008, 09:23:04 am
ВЕЧЕ ХОДИХ ПРИ ДРУГ АМА КАТО НЕЯ НЯМА
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: аничка в Декември 22, 2008, 09:29:29 am
Мила пишеш ,че не си готова да се разделиш със семейството си заради нея.Тогава мисли за семейството си,доколкото разбрах си и майка  ,детето
ти е НАЙ-ВАЖНО на  света.Аз все още немога да разбера какво точно става с теб и затова немога да кажа нищо повече.
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 22, 2008, 09:44:03 am
ДА ТАКА Е И АЗ СИ ГО ГЛЕДАМ И ОБИЧАМ, НО ТЯ Е МНОГО ПОСЛУШНА И МИ ОСТАВА ДОСТА ВРЕМЕ А И СЕГА Е ЗИМА НЯМАМ МНОГО КОНТАКТИ С ХОРА, ДА СИ МИСЛЯ ЗА НЕЯ
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: jam в Декември 22, 2008, 10:17:14 am
дадохме ти вече най-добрия и единствено възможен съвет - отиваш при друг лекар и започваш лечение! имаш малко бебе и си длъжна да се излекуваш заради него! скоро след като започнеш медикаментозното лечение, ще почувстваш голямо подобрение.
заеми се веднага!
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: jul4e в Декември 22, 2008, 10:35:14 am
Не знам дали моят съвет би ти помогнал, но все пак: много си се фиксирала върху нея, опитай се да си изместиш вниманието.
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 22, 2008, 10:59:57 am
ok, благодаря ви, няма да ви занимавам повече
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Black_rose в Декември 22, 2008, 11:19:34 am
ok, благодаря ви, няма да ви занимавам повече
С това нищо няма да постигнеш....отново бягаш от проблема....
Момичетата ти дадоха съвети :) Ти какво точно очакваш, Лори ?
Как можем да ти помогнем, и то по интернет....няма как.
Ти сама трябва да си помогнеш - реално - и начина е със специализирана лекарска помощ.
Надявам се скоро да пишеш относно промените и преодоляването на проблема !
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 22, 2008, 11:23:06 am
не съм искала да обидя никой,извинете ме от лекарствата съм раздразнителна,но виждам,че вече няма какво да ме посъветвате,да ще се справя и се надявам да успея, и то бързо,че КОЛЕДА идва
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Black_rose в Декември 22, 2008, 11:58:58 am
Никой не си обидила, просто събери сили, мобилизирай се и работи по преодоляване на проблема...ще се справиш  !
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Osiana в Декември 22, 2008, 12:08:34 pm
не съм искала да обидя никой,извинете ме от лекарствата съм раздразнителна,но виждам,че вече няма какво да ме посъветвате,да ще се справя и се надявам да успея, и то бързо,че КОЛЕДА идва

Консултирай се с лекар и за лекарствата, които приемаш. След като имаш такъв проблем, не би трябвало да си раздразнителна от тях, а напротив. Всъщност аз не знам какви лекарсва пиеш, де.
На теб ти трябва спешна консултация с лекар.
Надявам се, да успееш да се стабилизираш. До голяма степен това зависи само от теб. Съпруга ти не ти ли помага, не споделяш ли с него? Или пък с твоите родители? Да се обърнеш към майка си, също помага, сподели с нея и намерете решение.
Ние тук особено не можем да ти помогнем. Съвет ти дадоха много момичета.

Успех.
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 22, 2008, 12:20:05 pm
междудругото,сигурно се чувства виновна и е решила да ми прати sms в който ми желае да намеря и задържа до себе си хората,които заслужават любовта ми,тя смята, че не е от тях,бях доста изненадана,приятно
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Chandra в Декември 22, 2008, 13:00:49 pm
И аз мисля като Осиана, че лекарствата не би трябвало да те правят раздразнителна... От скоро ли ги вземаш?

Прави впечатление, че не пишеш почти нищо за семейството си...
[...]  Надявам се, да успееш да се стабилизираш [...]  Съпруга ти не ти ли помага, не споделяш ли с него? Или пък с твоите родители? Да се обърнеш към майка си, също помага, сподели с нея и намерете решение.
[...]
Пиши нещо за това...

Потърси ли друг специалист?

Предполагам, че това те дразни, но и аз мисля следното:
Не знам дали моят съвет би ти помогнал, но все пак: много си се фиксирала върху нея, опитай се да си изместиш вниманието.

В момента изглежда си по-добре, защото си получила смс от нея, а това е малко опасно...
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 23, 2008, 08:27:13 am
ами аз естествено много обичам семейството си,просто неискам да ги безпокоя, достатъчно ги притеснявах,цели 8 месеца не бях добре,а който не го е преживял не ме разбира,странно е че търся помощ от непознати,но понякога те помагат повече от близките ни,съпругами е страхотен,точно преди година се разболях, бях бременна,строихме си къща,стягахме сватба,а и хормоните помогнаха и след сватбата,тя беше на 26 януари,тази година,спрях да се храня,да говоря,да спя, да се срещам с хора,родих май месец,а август се оправих,с нейна помощ,пих ципралекс,но той е доста силен и от него станах агресивна,адреналина ми се вдигна,бях все навън,харчех неразумно и страшно много и сега съм на депакин хроно 500 и съм горе долу стабилна
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 23, 2008, 11:34:55 am
момичета искам да я чуя за последно,но не ме вдига телефона,пак съм разтроена
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Lori в Декември 23, 2008, 11:58:44 am
колко много съм заблудена и наивна,нищо не става от мен
Титла: Re: помогнете ми
Публикувано от: Osiana в Декември 23, 2008, 13:33:53 pm
Вероятно това е последния ми пост в тази тема...
Струва ми се, че ти самата не искаш да се лекуваш, нямаш достатъчно желание да преодолеш проблема и ти харесва състоянието в което си изпаднала.
Не се вслушваш в съветите, не споделяш с близките ти, които най- много могат да ти помогнат, не се опитваш да направиш нещо и да потърсиш лекарска намеса. Напротив ти си мечтаеш за нея и се надяваш всичко да е както преди. Надяваш се отново да сте заедно и да продължиш да се самосъжаляваш.
Мисля че, положението ти е плачевно.

Искрено се надявам обаче да се възтановиш. И то скоро!