www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Асистирани репродуктивни методи (инсеминация, ин витро) => Споделено - текущи процедури => Темата е започната от: fibo в Февруари 16, 2009, 14:10:10 pm
-
Дами,моля тоя които вече са го преживели или го изпитват в момента,да споделят емоциите и усещанията си тук,много ще съм благодарна.Ние започваме с процедурата през март и всички ме предупреждават,че е много тежка в емоционално отношение,общо взето доста се поуплаших,какво толкова се случва та всички ме гледат загрижено и цъткат с уста 8O
Хайде да си споделим,моля ви :D
пп Модераторите,ако има вече такава тема,моля да ме изместят :oops:
-
Кои са тези всички , дето те предупреждават и цъкат с уста?
Минали ли са по този път или са "осведомени" по всички въпроси?
Е, няма да е най-спокойният период в живота ти , разбира се.
От хормоните аз лично бях твърде нервна и раздразнителна , плачлива и все такива неща които ги изпитваш при ПМС , само че по-изявени.
И периода на изчакване до теста е натоварващ , това е в общи линии.
Съвет от мен , не си променяй ежедневието . Ангажиментите с обичайни неща, изместват тревогите.
-
Ние започваме с процедурата през март и всички ме предупреждават,че е много тежка в емоционално отношение,общо взето доста се поуплаших,какво толкова се случва та всички ме гледат загрижено и цъткат с уста 8O
Е чак пък много тежка...не знам кой толкова много те е наплашил, тя Ефирче вече ти е писала кои са основните натоварващи моменти-хормонките, които бушуват и емоциите след трансфера до теста, но все пак като си помислиш за какво е всичко и забравяш отрицателните емоции.
Друг важен момент според мен е и подхода на лекарят при който си, първите два пъти при мен например беше малко по напрегнато, но последните си два опита не ги усетих направо, минаха като песен (бях при друг лекар вече). :D
По принцип ако ходиш на работа и имаш възможност не спирай да го правиш, доста по-лесно минава времето когато си на работа сред хора...
И така-няма нищо толкова страшно, мисли за хубавият резултат който те очаква накрая и давай смело напред! :D
-
Аз пък по време на стимулациите винаги съм била в толкова приповдигнато настроение, че........ имах в излишък положителна нагласа :lol:
Хормоните - да, влияят малко ... непредвидено, но чак пък да си в тежко емоционално състояние! Момичетата са ти писали, че ако ти е лека работата - най-добрия вариант е да не я прекъсваш за дълго време - много по-добре е да си сред хора и да си заета с нещо смислено!
А като си помислиш за добрия развой на процедурата след 9 месеца - как ще се натоварваш психически бе - живей си нормално и хич не ги слушай тези, дето "цъкат с уста" :lol:
Успех ти желая и положителното мислене е половин успешна процедура - вярвай в това!
-
Аз също съм в приповдигнато настроение когато започна процедура.
Както и Ефирче е писала, хормоните малко ме "объркваха" за по около 15-20 мин. на ден:)плачех ама незнаех за какво. Дразнех се от себе си, пак незнайно защо:)
Като цяло, май за мъжа ми беше по-тежко отколкото за мен:) (беше доста далеч ама какви красоти му пишех под въздействие на хормоните и емоциите си):):):)Добре, че ме търпи:)
Не приемай процедурата като тежко преживяване а като стъпка към нещо прекрасно което ви предстои:)
А аз ви го пожелавам:)
-
:D чудесно е да прочета толкова положителни неща,аз имам много лош опит с противозаатъчните,в емоционален план,направо се сбърквах,ту рев,ту радост,после една депресия,пък след обед като получа един енергиен удар и можех света да обърна,най-тежкото беше обаче подуването и кг дето качих,оказа се в последствие,че поради бъбречни проблеми не мога да взимам хапчето,и поради тая причина ще сме на процедура без противозачатъчни.От цялата работа единственото положително и то според мъжо,беше неутолимото ми желание за кекс :lol:
Лиско,тия хора дето го разправят не са минавали лично процедурата,но имат близки и познати та от техен опит ми разправят :?,и да-доста се стреснах....аз работа вече така или иначе напуснах,дано не съм прибързала,но нямах и много избор,нямаше как да отсъствам постоянно за инжекции,ехо,кръв и тн....още повече,че работя във фитнес център и се занимавам не самоо с инсрукциите и правенето на тренировъчни програми,ами и набиране на нови клиенти,тел контакти,реклама....ии куп др неща и стреса май взе да ми иде в повече....да не говорим,че откак съм я почнала тая работа МЦ ми се сбърка тотално,имам късна О и от толкоз години редовен(27дни)Ц - доживях и МЦ от 36дни,което отделно с ме хвърля в ужас и тъй като мисля,че психичното състояние играе важна роля в тая работа,реших главния стресов фактор да го премахна :(
-
fibo, просто се мобилизирай психически. Мен например най-много ме беше страх как ще ми подействат хормоните и дали няма да напълнея от тях( естествено след резултата). Та нито напълнях от хормоните, е верно, че мъжа ми като ми би за пръв път гонала и ми стана топло, но след 20-ина минути нищо ми нямаше вече. Трябв ада имаш търпение, защото както предполагам знаеш ще ти взимат често кръв, ще те гледат на ехограф и все ще си в очакване. Самият престой по медицински заведения те измества от нормалното ежедневие, но както са написали момичетата, като знаеш каква е крайната цел - няма проблем. Аз например докато чаках в клиниката доста често гледах бебоците от снимките и им се радвах, мислех си на кое детенце искам да прилича мойто бебе :D. Желая ти УСПЕХ! :D
-
Лиско,тия хора дето го разправят не са минавали лично процедурата,но имат близки и познати та от техен опит ми разправят :?
Мда,бях сигурна,че са точно такива хора тия, дето са те наплашили така - чули-недочули,разбрали-недоразбрали - но се чувстват достатъчно "компетентни" по въпроса,че да те стреснат толкова много :x Много ме е яд на такива хора значи...аз лично не бих изказвала мнение(а още по-малко пък да плаша някой),ако нямам личен опит по въпроса.
А всъщност човек,който е минал по тоя път съвсем нямаше да те наплаши така - както виждаш всички момичета споделят и положителни неща :wink:
Сега да ти споделя и при мен как беше - и при трите си опита съм се чувствала много добре - е,първия път като не знаех какво ми предстои бях малко кат' гърмян заек в люцерна :lol: - леко стресната,но уплашена чак - не.
При всеки опит дори нямах търпение да почна - мислейки за крайната цел,няма как да не се заредиш с положителна енергия и оптимизъм! :D
От хормоналните препарати аз лично не съм имала почти никакви странични ефекти,а единственият доста стресиращ момент за мен винаги е бил деня на истината - когато трябва да направиш тест...Всеки път имах чувството,че ще ми се пръсне сърцето докато чакам резултата :?
Самото чакане след трансфер също може да е тягостно,но не и ако си намираш с какво да се занимаваш до деня на теста :wink:
И още нещо - за да се чувстваш спокойна и сигурна по време на процедурата,е много важно да имаш пълно доверие на лекаря и екипа,при който ще си.
Желая ти успех,и горе главата - ще видиш,че няма нищо страшно и всичко ще бъде наред! :)
-
То май само тези дето не са я минали, приказват повечко.
Както са ти казали и другите момичета - спокойно го давай, мила, всичко минава бързо и неусетно докато си в еуфория. При мен казано честно все едно не се провеждаше процедура, ходех си на работа, биех си инжекциите и ми беше много приятно като ходех на прегледи в АГ-то и се запознавах с толкова много страхотни момичета. Пункцията и трансфера и те минаваха като насън, слава богу и хормоните май много не са ме удряли. Добре, че и килограми не качих - за три опита има няма 1-2 кг в повече!!!
........а единственият доста стресиращ момент за мен винаги е бил деня на истината - когато трябва да направиш тест...Всеки път имах чувството,че ще ми се
Е това вече е наистина най-неприятното за мен, абе голям страх, голямо нещо.
Ами това е в общи линии - нищо съществено, освен чакания краен положителен резултат. И не слушай онези, дето само били "чули"! :D
Прегръщам те и ти желая успешна и спокойна процедура. За всичко, което искаш да попиташ - ние тук във форума сме насреща.
Успех!
-
Рецепта е трудно да се напише.
Емоционалнато състояние зависи от самата личност и нагласата и към живота и проблемите в цялост.
Ако си положително настроена по принцип и винаги търсиш доброто и красивото едва ли ще имаш
" тежка в емоционално отношение "процедура.
Аз лично имам познати, които са свикнали да се оплакват за незначителни неща и трудности и така пропускат и ограбват толкова щастливи моменти от животите си.
Всичко зависи от теб самата и е в твоята глава.
Успех и най-важно е " Не се страхувай! "
-
Емоционалнато състояние зависи от самата личност и нагласата и към живота и проблемите в цялост.
Ако си положително настроена по принцип и винаги търсиш доброто и красивото едва ли ще имаш
" тежка в емоционално отношение "процедура.
Аз лично имам познати, които са свикнали да се оплакват за незначителни неща и трудности и така пропускат и ограбват толкова щастливи моменти от животите си.
Всичко зависи от теб самата и е в твоята глава.
Това е и моето мнение. Едва ли бих го написала по-добре.
-
Много точно ти го е казала Диип. Страшно е важна нагласата. Ти имаш време до март, не много но имаш - опитай се да се настроиш положително. Знам, че е лесно да се каже, но повярвай ми и да се направи не е много трудно. Правила съм го веднъж - имаше успех. Не за ин-витро, но пак беше много важно, да имам положителна нагласа. И сега от нова година насам си повтарям, че ще стане. Намирам си положителни знаци във всичко. Просто защото само такива търся :D, но ми помага да се чувствам добре. Така че моят съвет е - не слушай хората които даже не знаят за какво става дума. Слушай момичетата тук - вярвай, че нито е страшно, нито е толкова натоварващо. Искрено ти пожелавам да успееш - да успееш сама себе си да убедиш, и разбира се да успееш с процедурата.
-
Благодаря,момичета,аз самата съм абсолютно позитивно настроена,дори и нетърпелива :D на моменти,да се почва вече,не знам но имам някакво добро усещане,че всичко ще си е наред :D,още повече след като напуснах работа,се чувствам и доста спокойна,решила съм за себе си да се отдам на разходки
и почивка :D,мисля че ще ми помогне да съм сред весели прятели в този момент
Ясно е че няма от какво да се страхувам,това всички го казвате и смятам да ви послушам!!!Мен най ме притеснява хиперстимулацията понеже организмът ми преди реагира доста лошо на хапчето,макар и доки тогава да ми обясни,че всичко е заради
бъбреците,а сега нещата са доста по-различни в смисъл,че хормоните се инжектират директно в кр-ната система....и така...
много сте отзивчиви всички тук
обичам ви :D
-
Момичета започва се :D 03.03 ни е датата :D
стискайте палци :wink:
-
Момичета започва се :D 03.03 ни е датата :D
Успешен старт и красив финал! :D
-
Момичета започва се :D 03.03 ни е датата :D
стискайте палци :wink:
Ще стискаме непременно :D спокойно ще видиш че всичко ще мина добре и от теб зависи дали ще има повече или по-малко смях, но ще има да знаеш. Присъединявам се към пожеланието на peta
П.С. peta, пу пу ама много е сладък Гали :D сега виждам снимката :D
-
Момичета започва се :D 03.03 ни е датата :D
стискайте палци :wink:
Успех мила, чудесна дата за начало на нещо толкова хубаво. Не се притеснявай за нищо, настрой се позитивно и бъди уверена в успеха. Ще видиш колко леко ще мине всичко :D
-
Кой ти каза, че е тежко в емоционално отношение? Да, има доста адреналин, защото, както го описват на много места като "екстремно влакче" - има и страх има и много трепети, много важни етапи, всеки от които от огромно значение за резултата от процедурата. Но пък самият факт е, че в момента правиш това, което ще сбъдне мечтата ти и си на една крачка от нея :)
Успех и много щастливи и очаквани Коледни и Новодишни подаръци ти пожелавам :)
-
И аз да кажа нещо като съвет, ако имаш възможност не казвай на всичките си познати че си в процедура на инвитро, защото започва едно непрекъснато питане- разпитване. А ти точно в дните след трансфера, ще се чудиш как да се разсейваш и да не броиш дните, часовете и минутите до теста. Това е от мен... и УСПЕХ !
-
БЛАГОДАРЯ Ви за съветите :D,ще ги послушам всичките :wink:,обещавам да се постарая и да се веселя през цялото време :D
Вече ми трепери от вътре,ама се държа 8)
Нямам търпение всичко да се почва,не ме е страх толкова,че първото инвитро
няма да е успешно,колкото че може и 6те на които имам право да са неуспешни.... :(
но гледам да съм позитивна,пък квото стане,все пак Божа работа :D
Пета-ма много ти сладко съкровището,ейй таквоз мъъъничкоо :bighug:
-
П.С. peta, пу пу ама много е сладък Гали :D сега виждам снимката :D[/b][/i][/color]
Пета-ма много ти сладко съкровището,ейй таквоз мъъъничкоо :bighug:
Благодаря момичета, да ви се връща, даже може и по две. :D
Fibo, това мъниче е от 4-ти опит, на теб ти пожелавам от първи, ей затова само си заслужава да преглътнеш всички страхове, неволи и болки. :bighug:
-
Абсолютно си права :D Пета,ама като голеда човек му иде да го отрупа с целувкииии :D
-
Успех и от мен!Повярвай в мечтата си! :bighug:
-
Успех и от мен!Повярвай в мечтата си! :bighug:
ще повярвам :D,заради всички вас ще повярвам
и заради птиците дето пеят навън и ме събудиха рано-рано
и заради пролетта дето иде
и заради тези които едва успяват да си позволят един опит
а аз имам право на 6 безплатни
и заради самата Вяра ще вярвам....
Обещавам :D
-
фибо, вярвай и гледай смело напред. при моя опит нито един от страховете ми не се сбъдна, които не бяха никак малко - бях попрочела и чула в чакалните всякакви страхотии. това е просто една процедура към нещо много хубаво, а и пътят на ин витрото е и леко фантастичен :balk_602:, нещо като пътешествие до луната, ражда се нов живот, в крайна сметка ...
-
....пътят на ин витрото е и леко фантастичен :balk_602:, нещо като пътешествие до луната, ражда се нов живот, в крайна сметка ...
Кедар,хи хи :D,много ми хареса сравнението :D така и ще се опитам да го приема и преживея :wink: Гледам писала си в др тема,че почвате през март(ние също),но аз съм на стимулация без пртзачатачни,на мен не ми понася заради бъбреците(най-вероятното обяснение на доки)Вие кога почвате?Имате ли дата вече? Ние стартираме на 03.03 :D
:bighug:
-
7 март :D, ако дай боже всичко друго е наред. ще движим заедно :balk_602:
-
Защо трябва да се приема,че ин витрото е натоварващо,аз лично го възприемах като стъпка която може да ме доближи до най-мечтаното.С нетърпение чаках да стане сутрин да идем в клиниката за изследванията и инжекциите,че след това с момичетата да пием по кафенце и да си говорим.С две от момичетата станахме добри приятелки,едната вече гушка своето бебенце,другата го очаква през юни,надявам се че и ние скоро ще ги последваме!
Момента след трансфера е по-труден,това да седиш и да чакаш без да знаеш дали е станало или не,но прави това което ти харесва,срещай се с приятели и времето ще мине!
От сърце ти желая много късмет,и скоро да видиш двете чертички!
-
Хриска - ей точно това смятам да направя osi_9 osi_9 osi_9
и аз така нетърпеливо се отнасям,че за пръв път не мога да устискам да дойде Лелището та да се почва,но....зееенннннннн...ама тука белгийците ме гледат странно и така,всеки ме предупреждава - тежко,трудно,лекарствата и т.н....дано и аз да си намеря приятелки с които да си бъбрим :(,че със приятелите покрай тия ни ядове вече нямаме обща тема...
Дано,миличка Хриси,дано успеем всички :D
-
Ще успеем ще видиш!! :wink:
-
Аз също съм в процедура в момента - първа:) На мен всичко ми е като на сън, може би защото моята лекарка ми казва нещата, които следват стъпка по стъпка. И съм в една неизвестност, нетърпелива съм да се срещнем всеки следващ път. За мен всичко това е супер зареждащо и вълнуващо:) Нямам никакви очаквания, не съм се настроила по никъкъв начин(може би не е правилно,но...просто така се чувствам:)), в момента тече стимулацията, нямам никакви оплаквания. Определено трябва да кажа, че времето в процедура е 10000 пъти по - приятно, отколкото чакането за одобрение от Фонда - почти 1 година беше при нас (много се радвам, че го има този Фонд, въпреки това)
Незная какво и кога следва, но ще науча - стъпка по стъпка...Много нещо изчетох, но така или иначе всеки организъм си е различен.
Желая на всички ни много хубави моменти, много поводи за усмивки и най-важното: здраве и успешен финал preggo ylinfant :babbycarrage:
-
Успех,мила - да стане от първия път! :D
-
Много благодаря fibo, това ми е най-голямото желание :bighug:
-
Успех и от мен момичета! Аз утре съм на биопсия и се надявам в близките месеци да ме обземат вашите сегашни вълнения. Не, че не са ми познати - има три неуспешни опита, но след почивка от няколко години, мисля и много се надявам да успея този път да бъда по спокойна и да го приемам просто като една рутинна продудура, от която очаквам прекрасен финал.Но преди това - дано вие ни зарадвате с прекрасни новини. Желая ви успех от сърце :sucky: :stroller: