www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Темата е започната от: Fussii в Април 03, 2009, 14:23:07 pm
-
Знаете моята позиция по въпроса. За мен, тя не е променена, в смисъл, ако сега пак съм изправена пред подобен избор, пак ще откажа. Познавам обаче хора, които си купиха бебета. Да ви кажа - прекрасни родители са, не са лоши хора в никакъв случай, напротив - умни, състрадателни мили жени и мъже. Та искате ли да си поговорим за това, кое му е лошото да си купим бебе ...
Аз ви написвам моето виждане,
Позитивни страни:
- бебетата не стоят в институции
- осиновителите не чакат толкова дълго
Отрицателните страни:
- длъжностни лица взимат пари за да кандърдисват жените да си оставят децата (ако някой се интересува ще доразивя това)
- не е ясно какво ще кажем на детето един ден, когато му съобщим че е осиновено. ако не му съобщим, а то почти няма как да не узнае, става още по-лошо
- осиновителите стават обект на евентуално изнудване
Защо отказах аз? От чист егоизъм - не исках един ден да лъжа детето си, не исках да се страхувам. Това е - не ми беше никак трудно да взема решение, просто мислех за себе си.
Вие какво мислите по въпроса?
-
Ох, Фусинка...
Темата е много, ама много хлъзгава.
И моята позиция е като твоята.
Дори не съм мислила колко хубаво би било да "шарнем няколко хилядарки" и да гушнем здраво бяло бебе, докато някои от познатите ни не попитаха дали ще плащаме за българче...
Не бих си купила бебе, по няколко причини, които най-вероятно са глупави и идеалистични, точно като мен:
1. Не бих могла да живея в страх от еветуално разкриване от отговорните органи;
2. Не бих могла да живея с мисълта, че съм извършила престъпление;
3. Не бих могла да живея с мисълта, че биологичната майка е можела и да не изостави детето си, ако не са и били предложени пари;
4. Или може би сме лишили от детенце хора, които чакат по-дълго от нас;
5. Не знам как ще го обясня на порасналото си дете, когато някой ден реши да потърси биологичната си майка;
и т.н.
Но не виждам смисъл да осъждам хората, които са си купили бебета. Тя държавата не ги съди, та аз ли?
-
Ами аз да си призная, не съм мислила долкова надълбоко в началото... Просто когато ми предложиха се почувствах моного зле, веднага писах тук...не съм се колебала, нито съжалявам в ден днешен.
Но пък нали казвам - познавам хора, които го направиха и те са прекрасни родители -честно.
Та мисля си - укоримо ли е наистина?
Само за протокола:
закона преследва само посредниците при подобни "сделки" и длъжностните лица естествено. И то само ако се докаже:
НК
Чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който склонява непълнолетен да даде съгласие за осиновяването си, когато законът го изисква.
(3) Който с цел противозаконна имотна облага посредничи между лице или семейство, желаещо да осинови дете, и родител, желаещ да изостави свое дете, или жена, приемаща да износи в утробата си дете с цел да го предаде за осиновяване, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба до три хиляди лева.
(4) Ако деянието по ал. 3 е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба до четири хиляди лева.
Чл. 182б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) (1) Лице от женски пол, което даде съгласие за продажбата на детето си у нас или в чужбина, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева.
-
Сигурна съм, че са прекрасни родители.
Другото е въпрос на гледна точка, вътрешно усещане и личен избор.
След като реално съществуват работещи схеми за покупко-продажба (гадно звучи, нали) на бебета, съвсем логично е някои хора да изберат да се възползват. Такива неща се случват в цял свят в края на краищата. На който не му пречи да живее с мисълта, че си е купил дете го прави.
Грозно е някак си, но е истина, реалност, Έτσι είναι η ζωή...
-
Днес какво ли не може да си купи човек - звезда, полет в космоса и т.н.
Въпреки това едва ли някога ще мога да възприема човешкия живот като предмет на покупко-продажба, дори и да изключим всички онези неща, които е написала Таря и които са от значение и за мен, някак си - това не е моето усещане за нещата. Не бих си купила дете.
Какво точно означава да уговарят майки да си оставят децата (и евентуално биологичната майка да е можела да не се откаже от детето, ако не е била "уговаряна") - мислех, че обект на тези пок-продажби са деца, които така или иначе са оставени още в болницата, но това по някакви начини не се документира и вместо в дом, детето отива другаде - т.е. да с еоткаже от детето е било намерението на майката така или иначе. Но това уговаряне какво ще рече, как може да уговориш някой, отишал да си ражда детето, да ти го даде срещу някоя хилядарка? Подбират се самотни майки ли, как се определя целевата група?...
-
ЦветенцеЕ тука е ключа от бараката според мен
Много от жените, които изоставят бебетата си, да не кажа всички, съобщават за това решение в болницата. Малко от тях се обръщат предварително към социалните. Голяма част от тези жени или момичета се колебаят,не са сигурни, неуверени са, голяма част от тях са на ръба и не са решили. Просто им трябва леко подбутване в едната или другата посока...
Представи си сега - ти си млада на 18, 19 - не знаеш на кой свят си и идва при теб многознаеща леля от персонала и почва с речите - "Кой ще го гледа, няма никой да ти помогне, ти знаеш ли колко е трудно, няма да се справиш, а пък тука има едни хора, те ще му осигурят всичко, ще го гледат по начин, по който ти никога няма да успееш и тлн, и т.н......" В 90 процента от случаите, майките не взимат нищо...
Има един проект "Не ме изоставяй" http://izostaveni.detebg.org/component/option,com_frontpage/Itemid,1/
Ето какво пише на страницата им
Само за една година, благодарение на консултациите на нашите социални работници в родилното отделение, 70% от майките, които са дали съгласие да изоставят бебетата си са взели децата си, а с другата половина продължава да се работи;
• През последната година помогнахме на 12 бебета да не попаднат в дом;
• За една година над 100 майки, които са минали през родилното отделение за консултации и са заявили желание да оставят бебетата си, са променили решението си.
-
Ами не мисля че темата е за специалния подфорум ...
-
как успяваме във всяка тема да се караме... това не ми е ясно
защо - също хич не ми е ясно
за правата на модераторите ... ще замълча в тази тема.
-
Ами аз...не знам и аз защо мислех (по - скоро не съм се размисляла в/у въпроса), че си оставя детето онзи, който е твърдо категоричен, че не го иска. Разбира се, че ги има многото млади и объркани момичета...
-
Fussii, има ли вариант, в който това, че се ускорява процедурата да не се възприема като купуване. За мен по-скоро удовлетворяване на изискванията на хората са по-скоро кофти случка. Примерно детето да е ОК, българче, с еди си какви белези, здрав /което нали е непредвидимо в известен смисъл/.
Щото реално погледнато положителните неща, които си написала не са за пренебрегване. А и бюрокрацията и всичко е голяма дъвка. Хипотетично за месеците чакане не е ли възможо един детски живот да се застраши, ако вместо това не е вече при осинвителите?
-
Нинче, не те разбирам съвсем... :oops: в първата част от поста ти.
Иначе, за това говоря и аз - като сложим на везните плюсовете и минусите, кое на вас ви натежава... как ви се струва...
На моите везни в началото натежа аргумента, че не мога да кажа на детето си, че съм го купила и че могат да ме изнудват един ден . Сега везните ми тежат пак в същата посока, но се прибави и кандърдисването на майките...
Но това са си моите везни, за моя живот...
-
Според мен минусите са повечко от плюсовете.Всяко едно 17 годишно момиче би се подлъгало за няколкото хиляди които ще и се предложат(е не съвсем всяко),при все че за нея това ще са толкова лесно изкарани пари.Замислям се за себе си?Ако някой ми предложи такова нещо и да знам,че срещу някаква сума пари ще стана майка ей така..Ми не съм съгласна.Не бих могла да живея с този страх!и срам!
Човешкият живот не е стока,не може да се търгува!
-
Аз си мисля, че не бих дала пари, за да си "купя" дете.
Но, по този въпрос съм си мислила ей така по принцип, дето се казва.
Ако говорим за ситуация детето е в институция и по този начин ще се ускори осиновяването, тогава позитивите за детето ми се струват много.
Ако говорим, обаче, за склоняване било то от длъжностно лице, или не - за мен това е недопустимо.
Гледах предаване по повод този проект "Не ме изоставяй" и бях впечатлена от резултатите.
-
Нинче, не те разбирам съвсем... :oops: в първата част от поста ти.
Ами искам да кажа, че за мен да си платиш, за да се ускори процедурата, чисто документално, може и да не е толкова лошо. Е, да, има хора, които не могат да си платят и ще трябва да чакат повече...но ако нещата се случват в полза на децата, бих направила компромис...
За мен е по-неразбираемо е да има човек претенции към външните белези на детето и произхода. Да е русо, па да е бяло, па да е къдраво..и да иска да си "купи" такова дете..Тва ми се струва като на пазара.
Я обясни - как могат да те изнудват, че си го купила? Може би искаш да кажеш да не минава през дома, а директно от родилния дом ли, как?
Ако е това и има персонал в болницата, който кандардисва и манупулира току що родили, колебаещи се - не, не го приемам, гадно е и аз не бих взела такова дете!
-
Ами Нинчо, как според тебе става без участие на хора от болницата... няма начин.
1. Сценарии А – Пет дена след мероприятието, родилката се връща в болницата, под ръка с голям и красив полицай и казва „Искам си детето обратно“.; „Ами ние го изписахме с баща му“; „Така лиииии? Кой е баща му.....“; „Ами ето ви данните....“
2. Сценарии Б – след Х години, хората от агенцийката го закъсват и ти цъфват на вратата и ти казват „Ти помниш ли кат прайхме оназ далаверка, а дай кинти сега, че.....“
4. Сценарии В – Майката в един момент се освества – отива в полицията и казва – аман, заман – изнудиха ме ....
-
Това се случва...ясно. Отвратително е! Не бих така взела дете. Честно, не виждам плюсове.
И за мен по-скоро е нужно да има психолози, които ако преценят подходяща семейна среда и състояние на родилката да се опитат първо да кандардисат да си вземе детето, а не да го оставя.
Не съм наивна, но не се бях замисляла до сега за такова нещо, честна дума.
Е, не е егоистично да не искаш да вземеш така дете, щото не само ти би могла да преживееш тези разправии, евентуално, в бъдеще, а и детето. Егати, представям си някаква такава разправия как би ми се отразила на мен, ако съм осиновено дете. Идват след 15 години и ми казват някакви - майка ти са я изнудили да те даде....или "продаде".
Може би ако знам, че така кандардисват майки и аз по-късно бих се чувствала сякаш почти насилствено съм отнела нечие дете.
-
ами мисля, че в такъв момент, ако много дълго време си чакал, ако си имал много неуспехи зад гърба си... други мисли ти минават, в смисъл, разбирам ги отчасти хората и категорично не бих ги съдила
-
ами мисля, че в такъв момент, ако много дълго време си чакал, ако си имал много неуспехи зад гърба си... други мисли ти минават
Това е вярно, но мислите си минават, после идват други. И в двата случая очевидно се влияе на хората - и на даващите и на взимащите детето. Съвестта на посредника под въпрос.
Иначе аз лично не осъждам никого, с изключение на "услужливите" посредници. Просто написах сега какво мисля, не знам дали защото я има Кристина. Все си мисля, че не е затова, а, че съм възпитана в състрадание и не бих причинила мъка...на детето, на майката, на себе си, на още много хора, които биха се привързали към детето.
-
Да така е, безспорно, не става за 3 минути - имаш време да помислиш...
Истината е, че който осиновява по този начин КАТЕГОРИЧНО е наясно с всички детайли. Ако твърди друго, или не е откровен или се крие зад твърде удобен наивитет
-
Това със сценария,който е дала Fussii,може да се получи и при осиновяването.Винаги ще се намерат недоброжелателни хора,които ще искат да съобщят(преди това да го направят родителите му)на детето,че е осиновено и те му го съобщават обикновено с една гадна думичка - копеле.
Има родители,които не желаят да казват на детето си ,че е осиновено и има хора(съседи,"приятели",загрижени роднини),които може да дойдат и да се опитат да изнудят осиновителите.
Може биологичната майка един ден да се сети ,че има дете и да тръгне да го издирва и в един момент да го намери и да постави всички в неловка ситуация.
В крайна сметка има и ще има много непредвидени сценарии и в двата случая,важното е детето да намери родители и родителите да намерят дете и взаимно да запълнят празнината ,която са имали толкава години.
-
Тъй като намеренията за биологичното и адаптивното родителство са напълно различни опери за мен (а за втората все още не съм си „купувала билет”) yahoo_33, то мнението ми по темата ще бъде дадено с предварителното условие, че не съм запозната добре с правната страна на осиновяването.
Като отговор на заглавието, считам, че купуването на бебета не е лошо, нито добро, просто нормален отговор на нерегламентирана възможност за отворено осиновяване у нас.
Ето това е гадното, че в България е незаконно и цената е компромис със съвеста на много хора по веригата, като естествено не забравяме и всички останали евентуални дискомфорти и последствия, ако случайно съвестта е дефицит.
И се чудя и се мая, защо у нас никой не застава зад нормално регламентиране на отвореното осиновяване. Има законни посредници, има си цена, имаме си биологична майка – имаме си и бебе. Купено, но с чиста съвест (тогава ще говорим само за положителната страна от първия постинг на Фуси).
Имаме един неясен текст за непълно осиновяване, който се практикува при осиновяване на роднини и дотук. Ако се стигне до непълно осиновяване от нероднини, естествено че говорим пак за заплащане, но поради някаква причина в България почти не се прилага (тук ми липсва информация за правната страна на проблема).
Иначе няма какво да се лъжем ...
Има, няма и около нас се появявт някои „нелоши хора ..., напротив - умни, състрадателни мили жени и мъже” с дву, тримесечно бебе.
Как мислите, че се осиновяват бебета до пет-шест месеца у нас?
И аз не знам точно, знам само, че е почти невъзможно чрез вписване в регистъра.
Кофти ...
-
И се чудя и се мая, защо у нас никой не застава зад нормално регламентиране на отвореното осиновяване. Има законни посредници, има си цена, имаме си биологична майка – имаме си и бебе. Купено, но с чиста съвест (тогава ще говорим само за положителната страна от първия постинг на Фуси).
Ами мислила съм го и аз това...
има няколко възможни причини
- ако го приемат - върху тези пари ще се плащат данъци :lol:
- ако го приемат край с подкупите
- у нас осиновяването е натоварено с много предрасъдъци от всякакъв порядък. Когато заговориш за този тип осиновяване - гора от моралисти скача и започва да размахва пръст изсипвайки аргументи от сорта на "легална търговия с деца", "меркантилни родилки" и т.н
-
Това със сценария,който е дала Fussii,може да се получи и при осиновяването.Винаги ще се намерат недоброжелателни хора,които ще искат да съобщят(преди това да го направят родителите му)на детето,че е осиновено
Не съм се изразила добре и не съм дообяснила...
Искам да кажа, че когато детето разбере, че е осиновено, едно е да му разкажеш история, която включва измама (припознаването от страна на бащата имам предвид), друго е историята да си е била по правилата. А когато детето тръгне да търси биологичния си произход? Има пълна вероятност биологичната майка да каже "Ами те ме принудиха, аз подписах", дори да не е вярно, когато не е била съвсем чиста работата, какво ще си помисли детето и изобщо каква представа ще има за собственото си изоставяне/осиновяване.
Това имам предвид, когато на други места съм писала, че не може едни подобни отношения да се градят на нечиста основа
-
...има няколко възможни причини
- ако го приемат - върху тези пари ще се плащат данъци :lol:
:D ще коментирам и аз с усмивка: с този плосък данък може и да се прежалят да изкарат доходите си начисто, при гарантирано покачване на оборота
- ако го приемат край с подкупите
това е основният препъни камък - много хора по веригата ще останат на сухо ...
Айде, крайно време е, някое политическо лоби, което не лапа точно от тази сива схема, да реши да внесе промени ...
- у нас осиновяването е натоварено с много предрасъдъци от всякакъв порядък. Когато заговориш за този тип осиновяване - гора от моралисти скача и започва да размахва пръст изсипвайки аргументи от сорта на "легална търговия с деца", "меркантилни родилки" и т.н
"меркантилните родилки" са факт, а очевидно е по-добре да има легална търговия с деца, отколкото нелегална ...
Предразсъдъците са тежка тема, но трябва да се полагат усилия в доближаването ни до прозападния подход към проблема ...
То и на АРТ технологиите преди десетилетие/я гледаха като на мозъчна трансплантация от извънземни, но вече всеки втори "ограмотен" те пита що така си ходите без деца, а не направите едно Ин-витро ... Ето - хората са информирани :D, което трябва да ги направи и по-широко скроени :wink:
-
Ммери, нямаме разлики във виждането по този въпрос :lol:
лошото е, че много малко се говори по тези въпроси. Тези които говорят публично, имам претенциите да съм една от тях, отнасят толкова негативи, че не е хич лесно да продължиш.
Простичък пример - миналата година публикувах статия за търсене на биологичния произход. Беше максимално изчистена от оценки и емоция (доколкото на мен е възможно :wink: подобно нещо). Ами такива неща отнесох - като коментари в интернет - то не бяха клетви по адрес на мен и детето ми, то не беше чудо... Не се жаля, просто констатирам, че е много тежко, особено ако си емоционално въвлечен в темата. А хората, които не са лично обвързани с тематиката, едва ли мислят баш по този проблем
За купуването на бебета също писах в "Деца на килограм"
Виж, за отвореното осиновяване още не съм... ама ще пиша
-
2. Сценарии Б – след Х години, хората от агенцийката го закъсват и ти цъфват на вратата и ти казват „Ти помниш ли кат прайхме оназ далаверка, а дай кинти сега, че.....“
Каква агенция имаш предвид?
-
Оф,аз не съм лично засегната от тези проблеми,но честно казано да купиш дете звучи някак гадно.Как може да се постави цена на нещо безценно.Дори и никой да не знае,дори и детето никога да не разбере не бих могла да живея с мисълта че съм броила някаква сума пари,за да получа това дете.Аз съм такъв човек че това би измъчвало съвестта ми не към някой друг,а към детето,защото е грозно и обидно.То за мен е грозно и обидно да се продават и купуват домашни любемци.Те също са живи същества.Как някой може да постави цена на любовта.Да платя такса за уреждане на документи,такса за съда-добре.Но да броя пари на ръка за да купя живот не мога да го приема за себе си.И не бих съдила родителите на "купените" деца.В никакъв случай.Стига да не става въпрос за пазар-русо,синеоко,тънко,дебело.....Но в душата си осъждам хората които посредничат.Колко жалко и просто същество може да участва в такава система.Такъв човек бих го заплюла в лицето.Отвратително е дори само че са измислили такава "далавера".Дано да се приемат промени,които да дадът възможност по-бързо децата да си намират родители и родителите деца.Дано има все повече жени,които да задържат децата си въпреки първоначалното си намерение да ги изоставят.Дано има все по-малко двойки с репродуктивни проблеми и все по-малко деца без родители!
-
Как някой може да постави цена на любовта.Да платя такса за уреждане на документи,такса за съда-добре.Но да броя пари на ръка за да купя живот не мога да го приема за себе си.
Абсолютно подкрепям. Как например ще се определи цената за едно дете 2-3-5 хиляди ?Темата е много спорна и поражда много въпроси,но всеки сам може да усети за себе си как възприема една такава идея - да си купи дете. Аз лично не бих могла . Признавам си . Може и да е лошо и грешно ,но така го чувствам. Парите и самият акт на "купуване" не ми се връзват с майчинството и колкото и да е голямо желанието ми за дете ,не мога да си представя ,че трябва да го платя и да получа касов бон може би ? :oops: От друга страна ,като се замисля толкова пари се дават за изследвания, процедури ,лекарства и т.н. по пътя до заветната цел ,че за някой бебето е "платено" ,така или инъче ..уфффф. Мамка му и живот. :(
-
Ох eli много си права аз вече 5 пьти купувам детето си обаче сьм в мир сьс себе си.Тази тема ми е доста трудна защото понякога сьм сьс смесени чувства.Преди 2 години ми се обадиха и ми поискаха пари-пьрвия разговор протече доста неадекватно защото бе изненада за мен ,но при втория попитах дали му е ясно на господина че ако имам 10хл ще направя още 2опита а той сьвсем спокойно ми заяви че там никой нищо не ми обещава а той до края на седмицата щял да ме направи майка.Чувствата ми са смесени защото тогава го премьлчах и не дадох гласност на това което се случва,но ме достраша и много ме е яд на мен,може би ще ми тежи цял живот.Аз все още чакам да стане по легален начин и докато чакам пробвам АРТ.
-
Слънце, пишеш, че си в мир със себе си... ами не е малко мила :bighug: От личен опит ти казвам.
Продавачи ще има, докато има купувачи. Деца ще се продават, докато има кой да ги купува, с извинението че държавата е скапана и животът несправедлив.
Нека оставим настрана обществения морал, обществените правила, общественото "редно" и "нередно". Да погледнем само себе си и собствения си двор - нека този път егоизмът ни води: Аз не бих могла да живея в страх от изнудване, не бих могла да излъжа сина ми, разказвайки му небивалици, докато всъщност знам, че някоя леля от болницата е убеждавала с всички сили колебаещата му се майка да го остави.
Слънчо, успех мила - съвсем близо е :lol:
-
Благодаря дано наистина е близо, че на това малко ськровище което рано или кьсно ще го ина в нашия дом ще му е нужна и читава майка-а то ще дойде дали през корем или от цялата ми душа знам все някога ще дойде.
-
Продавачи ще има, докато има купувачи. Деца ще се продават, докато има кой да ги купува,....
Знаеш ли, така е ....Пазарна икономика - когато нещо се търси, винаги ще има кой да ти го продаде.Тъжно е, на фона на всички двойки, които наистина искат да имат дете / и го заслужават/ има хора, за които животът на едно бебе е толкова незначителен че могат да го продадът дори и за 100 лева... Не искам да кажа - не аз никога няма да го направя, защото незнам какво ще ми поднесе живота. То е същото като убийството - против съм на смъртното наказание - но ще удуша някой с голи ръце ако посегне на детето ми...Но сте прави мили момичета, темата е страшно, но не е повод да се караме :)...Всеки има право на мнение и избор. Като след това ще си носи последствията на решението си. Със сигурност това решение не е лесно..
Лека засега от мен:)
-
Fussi, поздравления за темата,
Изчетох Ви всички кой какво е написал и какво се коментира и искам да кажа и своето мнение по въпроса.Със сигурност ще шокирам доста хора, но в крайна сметка това си е моето мнение.
Изненадана съм , че много от Вас в постовете си подхващат темата сякаш никога не са чували да има купуване на деца и т.н проблеми свързани с този въпрос.Все пак напоследък се направиха доста предавания , а в новините страшно много се шуми, пък и теми по въпроса бол.
Преди време аз доста си мислих по тази тема и стигнах до извода, че ако не мога да си родя дете бих си го купила и не бих се повлияяла от ничие чуждо мнение.Просто след един такъв акт след кратко време бих се подсигурила като замина за чужбина с детето и да го отгледам там.Така смятам (може и наивно да звучи), че в някаква степен биха се пресекли опити за изнудване от страна на участниците в цялата процедура.
Написаното сигурно звучи доста криминално и като сюжет от някой филм, но за доста хора то е начин на живот.Има страшно много хора, които минават през тази схема и след това за доста дълго се покриват извън страната или остават завинаги зад граница.
Според мен е безумно при вземането на едно такова решение от моя страна да тръгна да мисля какво ще стане след годинни, защото не мога да предвидя дори в близко бъдеще събитията, а какво остава за далечното. В крайна сметка искам или не нещата ще се случат по начина по който трябва да се случат и колкото и да се пъна да мисля особен ефект едва ли ще има.
Важен фактор за спокойствието на родителя и детето след такъв акт е да се знае от възможно най-малко хора и в съвсем кратки срокове да се смени местоживеенето, в противен случай просто всичко е обречено и то не поради хора във веригата, а заради местни "доброжелатели".
Законовите разпоредби касаещи осиновяването, наказнията при покупка и даване на детето и т.н са направени с доста вратички и ако човек реши, че това е неговият начин едва ли ще има спънки.
Реално погледната ситуацията със законодателството в страната показва, че закони и тук, както и по света се правят, за да обслужват интереси, така че мили дами, наивно е да се мисли че нещата някога ще се променят.Има търсене , ще има и предлагане, колкото и грозно да звучи, това е живота.
Понякога си мисля, че тук го даваме доста възвишено и някак избягваме да си казваме нещата с истинските им имена.Едва ли има жена с проблем, която да не и е минавала някаква подобна мисъл в главата, пък каквито и да са и страховете от "закона"(такова чудо у наша страна нема).
-
Не мога да съдя и давам акъл. Обаче пък друго си мисля аз. Ако тръгна да си взимам детенце, първо бих пробвала легално. Ако ме забавят и нещата никак не вървят на добре може би ще потърся помощ от персонала. Но с цел да се задействат по бързо нещата. После цял живот ще ме гризе съвестта, че съм предредила някой :lol:.Обаче да платя на девойка да ми даде детето и и да го пише на таткото, хм не бих. Не мога да живея с такъв страх. Не че някой ще ми иска пари, а че ще ми вземат малкото създание. Това не бих понесла, съжалявам. Силви сценария с извън граница също ми е далечен. Знам ли, не ми е сигурно някак си. Прекалено голям риск има.
В краен случай всеки си носи главата за да мисли не за украса. Взима сам решенията си и носи отговорност за тях. :D Поздрави. Лека, слънчева и усмихната седмица :D
-
Стремя се да живея просто и спокойно. Не бих се вкарала в такъв филм.
Калпави са ни законите, но ги спазвам, това е.Вечер, като легна, спя спокойно.
Майчинството освен много радост, е и много тревоги, вечно трепериш за нещо, та остава и да треперя дали някой няма да реши да си поиска обратно детето.
П.П. Купуването на бебета не е от вчера. Това си е схема, която работи доста отдавна. И мен преди 14 години се пробваха да ме обработват психически едни "загрижени" акушерки...
Само дето аз не бях объркана и неориентирана, нищо че годините не ми бяха много.