www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Дългоочакваната бременност и раждане след стерилитет => Усложнения при бременност => Темата е започната от: sineoka_ в Май 13, 2009, 18:23:57 pm
-
Здравейте момичета,повечето от вас знаят моят проблем.Мислех че съм силна и гледам напред и този път бързо ще забравя болката,но съм грешала. :(Вчера една моя приятелка роди,като чух новината много се разстроих,не че завиждам,радвам им се,но ме заболя,защото до преди седмица и аз се виждах мама :(.Не знам като се върна в Бг,как ще реагират родителите и сестрата на съпруга ми,понеже те никога не са ме подкрепяли,а напротив винаги са казвали:"ти пък какво си видяла още си 20 нищо не знаеш за живота",от това много съм плакала.Не са се съобразявали с мен никога,а са си говорили за бебето на зълва ми с такава любов,а аз се криех и плачех :( :(.Сега ми е много напрегнато,нямам желание за нищо по цял ден стоя пред PC.Чудя се,но май няма на никой да разкажа това,което преживях,единствено вие може да ме разберете,не искам повече да страдам.Ще се опитам да продължа напред!Знам че имам момичета тук изживели много повече от мен,но искам да споделя с някой който да ме разбере.Благодаря ви, че сте с мен дори и да не ме познавате!
-
Миличка,
Разбирам те чудесно.
Това че си на 20 години не променя нищо.
Всеки получава този импулс на различна възраст.
Моята майка е родила сестра ми когато е била на 17, а мен когато е била на 18.
Не мога да си представя по любящ и всеотдаен родител от моята майка.
Не обръщай внимание на злобни коментари.
Винаги се намира по някой който се опитва да ти вгорчи ежедневието.
Не че това което ще ти кажа ще те успокои но живота е достатъчно дълъг за да преживеем всичко.
Имеаш време да родиш много здрави бебчета, както и аз разбира се. :D
Колкото по-бързо се оттърсиш от лошите мисли , толкова по-добре.
Не допускай да задълбаеш, защото рискуваш да изпаднеш в депресия, а си прекалено млада за такива неща.
Помислим хората губят живи, големи деца, раждат се деца с увреждания, и въпреки всичко живота продължава нали...!
Аз така си давам кураж :wink:
При мен абортите са два- единият в 5 а другият в 6 месец ( на 09.04 тази година).
Но след няколко месеца мисля да забременея с детето което ще родя живо и здраво!!!!!!
Пращам ти целувки и да знаеш че в живота след неприятните идват много приятни изненади
-
Здравей и много ти багодаря за хубавите думи,в такъв момент имам нужда от подкрепа,а немога да я получа от най-близките си хора тъй като са далеч от мен.Пък и не искам майка ми да страда,тя е болна от сърце и не искам да я натоварвам,ако се случи нещо с нея заради мен ще се побъркам,затова благодаря за подкрепата,още един път!
-
Дръж се, миличка и не се предавай! Не им обръщай внимание на тези хора, които не разбират какво се случва в душата ти. Истината е, че само времето лекува и, разбира се, една нова успешна бременност, каквато ще бъде следващата ти!!! А за това, че си на 20 и готова за бебче, аз 35-годишната ти се покланям! Ти си зряло и сърцато момиче и имай вяра, нещата ще се обърнат!
Целувки!
-
Здравей бладодаря ти,найстина ще се боря и ще продължа напред.Моите съученички се чувстват още деца,а аз съм преминала през всичко това,но пак продължавам напред.Чета форума и си давам сили за напред,защото има много момичета изстрадали,но вече щастливи! :bighug:.Преградки от мен и желая на всички най-хубавото!!!
-
Миличка знам,че ти е много трудно дай си време плачи,крещи ако щеш,но после вдигни глава и продължи напред.
Нали знаеш,че след буря винаги изгрява слънце :sunshine:
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Миличка, нека вярата и куража да те съпътстват и в скоро време да сбъднеш мечтите си и да прегърнеш своите рожби!
-
Здравей миличка! Не мисли за хората, а мисли за себе си, защото ти и мъжа ти сте най-важни! Няма значение какво мислят хората в това число и свекърви (най-вече те)!!! И аз съм така-никога не са ме приемали ама сме постигнали някаква търпимост заради милото! Мисли си за хубави неща и за следващите бебчета които ще имате двамата! Силно гуш от мен и горе главата!!! :bighug:
-
sineoka_ тази тема е за емоционални проблеми.