www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: silvanchence в Февруари 09, 2010, 15:49:04 pm
-
Здравейте, момичета!
Ако искате да споделите, ще се радвам :wink: !
Аз напоследък, поне от една година съм доста зле в това отношение и почвам да се притеснявам.Не ми се прави секс, ама изобщо, не поемам никаква инициатива.А и мъжа ми не се опитва да промени нещата.
Преди да стане аборта ми, бях доста различна, поне се стараех и общо взето от мен идваше инициативата за това, мъжа ми доста го мързи, така да се каже.
Първо си мислех, че е до време, заради депресията ми и честата смяна на настроения, и затова нямам желание.И ще се оправя, но мина доста време.
Какво да правя, да се преструвам, че имам желание ли, има ли начин да променя желанията си.От пет години сме семейни и още толкова преди това връзка, сигурно има значение и това.
Как е при вас?От колко време сте заедно и колко често имате желание за интимност?
-
Направо не ми се говори за това. При мен преди аборта имаше желание, а от негова страна - не толкова голямо. Но след като се разочаровах, нещата се обърнаха. Преди да отидя последния месец на доктор се преструвах в името да имаме дете, но док-и като каза, че и тоя месец няма да стане желанието ми хептен рухна.
А е жалко. Та ние сме млади!!!!!
-
И при нас го има същия проблем. Откакто започна борбата ни за дете секса някак си ми се обезмисли-станах много различна. Аз лично го отдавам на емоционалния срив, който преживях, но като гледам нещата и сега не се различават кой знае колко.А иначе преди процедурата бях тотално изнервена и обсебена от нея, а като се разбра и че бебето със секс няма да стане тотално се отказах от тази дейност. Ние също сме младо семейство и казано честно като се замисля малко ме притеснява този въпрос, защото ще си докарам други семейни неприятности най-вероятно!
-
Проблема го има и то доста често. До болка ми е познато... Аз напоследък съм в такава дупка, нямам капчица сили за нищо камо ли за секс.
Момичета, според мен е нормално. Няма как да горим от желание при този стрес който изживяваме. Аз гледам да не драматизирам нещата и приемам, че това е временно явление. Наистина вътрешно в себе си знам, че скоро ще мине този период и нещата ще си дойдат по местата.
Мъжа ми, поне засега, се съобразява с мен. Ми то и двамата го изживяваме :?
Искрено вярвам, че това моментно състояние няма да разклати връзката ни :wink:
-
Хей,момичета не бива така . Нали знаете?! И аз не изгарям всеки път ,но пък гледам да не ощетявам мъжа си. Та ако не са те до нас ,направо си загиваме геройски . Не се лишавайте от тия емоции ! :D
-
Първата година опити бяха с огромно желание и страст.
Втората година беше-сега има Ову,сега е момента,и секс насила без капчица емоция от двамата.
Сега третата година ако има секс 1 път в месеца е събитие :?Ако знаете колко рев съм изревала.
Не знам дали е стрес,дали е психика или нещо друго ,но ние вече спим в отделни стаи,не говорим за проблема,живееме като съквартиранти,което за семейство на 2 години е недопустимо :(
-
При мъжа ми нищо не се е променило от началото на връзката ни- винаги има желание,даже повече от преди.При мен- точно обратното,особено когато съм в процедура се е случвало цял месец да не правим секс,а аз даже и не се сещам за това.Знам , че не е добре, но явно съм в голяма дупка.Единствено ,когато бях на противозачатъчни след лапароскопията ми за 3 месеца бяха най-вълнуващите ни сексуални дни,поне за мен, защото не правехме бебе :?
-
Имам чувството, че се превърнах в богомолка (май тези насекоми бяха), която след акта изяжда мъжкия :oops: Сиреч, следя Ову, като дойде момента съм насреща, после не ме търси... Ужас! Моичкият прави някакви намеци, но кой да го чуе, да не говорим, че наистина сме гроги от напрежението в работата и трудно ми идват някакви интимни мисли и желания...
-
Тук е момента да попитам -когато правите ин витро казвали ли са ви да не правите секс през този период?По скоро като чакате след трансфера вече.
-
На мен не ми е казвал нищо доктора, но аз не съм и питала, понеже съм страхливка и така или иначе няма да правя секс :)
-
Тук е момента да попитам -когато правите ин витро казвали ли са ви да не правите секс през този период?По скоро като чакате след трансфера вече.
Категорично ми е забраняван секса и след двата трансфера, ние покрай процедура откарваме около месец без секс, така или иначе като се пораздуят яйчниците е доста некомфортно самото усещане,според мен и секса няма да е супер приятно изживяване
-
На мен също ми забраниха секса след трансфера, а също така и първите 3 месеца от бременността поради опасността от съкращенията на мускулатурата по време на оргазъм. Но казано честно секса не ми и липсва-не се сещам даже за мой огромен срам :(
-
Толкова е сексуализирано съзнанието ни днес, че месец без секс звучи направо катастрофално вредно!
Моля ви се, живее се и без секс, по различни причини може и да не се прави. Не се умира от тази липса. А пък след процедура ми се вижда направо неприлично да се мисли и за това. Успокойте се! Прекалено много се надценяват ползите от този вид упражнения, макар че съм съгласна, че брак без това не е истински брак. Но има изключения и обстоятелства, при които е направо неуместно да се повдига този въпрос. Така си мисля аз, пък всеки си избира!
-
Силве, не мисля, че трябва да се притесняваш за това.
Вие преживявате нещо тежко, и това напълно обеснява липсата на желание.
Време ще мине, вероятно нещата ще се променят.Не се напрягай и не се насилвай...
По-важно е сега на този етап да има топлина и разбиране между вас.
-
Толкова е сексуализирано съзнанието ни днес, че месец без секс звучи направо катастрофално вредно!
Моля ви се, живее се и без секс, по различни причини може и да не се прави. Не се умира от тази липса. А пък след процедура ми се вижда направо неприлично да се мисли и за това. Успокойте се! Прекалено много се надценяват ползите от този вид упражнения, макар че съм съгласна, че брак без това не е истински брак. Но има изключения и обстоятелства, при които е направо неуместно да се повдига този въпрос. Така си мисля аз, пък всеки си избира!
Понеже аз зададох този въпрос ,та да си кажа мнението.
Доста крайно е тово твое изказване най вече за сексуализираното ни съзнание. Разбира се,че не се умира без секс ,но ако гледаш на секс като вид "полза" само-определено имаш проблем .
И накрая съжелявам ,че попитах ,защото излезе едва ли не ,че въпроса ми е супер неприличен и трябва да се срамувам .
-
Дидомира, ти от колко време чакаш появата на детето си?!
Наистина ли си готова да си поемеш риска, заради това толкова жизненоважно като въздуха упражнение, че да правиш секс и след ин витро трансфер?!
Ами, ако нещо вземе, че се обърка и после колко дълго ще си скубеш косата, че си можела да си и малко по-отговорна?!
Ти си свободна да правиш, каквото си искаш! Може и да е крайно според твоите преценки мнението ми, но твоето по моите мерки е направо безотговорно!
Толкова крехко е това, през което минавате, момичета, като включим и емоционалните ви тежнения и притеснения, че сексуалният въпрос не ми изглежда най-актуален при ин витро, освен ако не е задължително препоръчан от лекаря.
Ето и нещо лично: за цялата ми поредна, но успешна този път бременност на 39 г. нашата къща мина съвсем без секс цели девет месеца, че и след раждането известно време. Всъщност, може и да е имало тайно и индивидуално секс вкъщи, но аз не съм участвала, нито пък съм разбрала, от уважение на партньора ми към мен.
През това време ние не спряхме да се обичаме, любовта не изчезна, а просто намери други изразни средства, много по-нежни даже!
Така ми подсказваха моите старомодни инстинкти!
Но всеки си прави, каквото си знае!
-
DivaRoza,не мислех да ти отговарям да не спамим, но това е последно -обещавам.Значи от 9 години нямам дете. Пътя ,който вървиш го вървя и аз . Разбрала си нещо друго и ,мисля че не е редно да занимаваме момичета тук дали правя ,или не правя секс .Дали съм безотговорна -без коментар ,че иначе ще стане като селски мегдан и най-малко това ми беше целта ,пък и да ти се оправдавам. . Това,че попитах за секс след трансфер не ти дава право да правиш съответните изводи за който да е ,просто от един въпрос . Тук хората са да питат и съпоставят мнения , а не да се нападат . Този сайт е за жени с проблеми,и мисля че всякакви въпроси ,дори и "тъпи" могат да се задават .
Спирам .. и извинявам на всички за спама.
-
Дидомира, ами не е спам! Просто имаме различно виждане по въпроса. Попитала си нещо публично, отговаря ти се публично. Дали ти харесва отговорът, или не няма връзка с твоя живот и това, което ти правиш. Просто обърнах внимание и на друг аспект, който ми се струва по-важен с оглед на крайния резултат - появата на детето.
А твоят сексуален живот си е единство и само твоя работа, грижа, отговорност и удоволствие и мен той не ме интересува по никакъв начин. Реагирах на въпроса ти, който е общ, а не частен. Даже не съм споменала името ти, защото не само ти си в чуденка по въпроса.
И, разбира се, че ти ще си правиш, каквото си намериш за добре за теб. Не виждам как моето мнение може да попречи на това!
Успешна процедура ти пожелавам!
-
По въпроса за секс след ембриотрансфер:
правила съм процедури в 2 клиники - сексът винаги е бил изрично забранен от лекарите, до деня на теста. За после, знам само при отрицателен резултата.
-
Тук е момента да попитам -когато правите ин витро казвали ли са ви да не правите секс през този период?По скоро като чакате след трансфера вече.
По принцип се казва, че положителните емоции и избягването на стреса са добра предпоставка по време на процедура, затова дори се препоръчва правенето на секс в този период. Разбира се, това не бива да става по задължение, а само ако хората имат необходимост от такава близост и споделяне на чувства... Ако ли не, пак си е нормално... тези неща са много индивидуални...
Нашият лекар, без изобщо да сме му задавали този въпрос, ни обясни, че спокойно можем да правим секс след трансфера. (не, че сме правили, де:)... )
Дадоха ни една листовка, в която беше обяснено подробно (с разяснени закони от физиката ;)), защо ембриончето няма как да "падне"... (Може би някой ден ще я преведа и ще в пусна в някоя тема за поведението след трансфер)...
Но при следваща среща с нашия лекар няма да забравя да му споделя, че в България секса след трансфер е забранен и да го попитам изрично, защо според него не е проблем... (тази тема не е засегната в листовката...)
А иначе... да ви разкажа нещо весело... - в един австралийски материал четох дори, че секс 12 часа преди трансфер спомагал положителния резултат... :lol: Не сме го пробвали, но знам ли... за другия път може и да се замислим... :wink: 8)
А сега сериозно:) Лично моето чувство е, че по време на процедурата не е проблем да се прави секс, но след трансфера аз не бих рискувала.
Силванче, моето желание за секс също е тотално намаляло. Добре, че съпругът ми ме разбира... - не просто "приема", а оценява каква е ситуацията...
Аз знам, че това е временно и не се притеснявам... Не бих се насилвала изобщо... Знам, че един ден всичко ще си дойде на мястото... :)
Аlia_alia , пожелавам ти от сърце, скоро да ни разказваш как са нещата и при положителен резултат! :) :crossfingers: yahoo_17
-
Тук е момента да попитам -когато правите ин витро казвали ли са ви да не правите секс през този период?По скоро като чакате след трансфера вече.
По принцип се казва, че положителните емоции и избягването на стреса са добра предпоставка по време на процедура, затова дори се препоръчва правенето на секс в този период. Разбира се, това не бива да става по задължение, а само ако хората имат необходимост от такава близост и споделяне на чувства... Ако ли не, пак си е нормално... тези неща са много индивидуални...
Нашият лекар, без изобщо да сме му задавали този въпрос, ни обясни, че спокойно можем да правим секс след трансфера. (не, че сме правили, де:)... )
Дадоха ни една листовка, в която беше обяснено подробно (с разяснени закони от физиката ;)), защо ембриончето няма как да "падне"... (Може би някой ден ще я преведа и ще в пусна в някоя тема за поведението след трансфер)...
Но при следваща среща с нашия лекар няма да забравя да му споделя, че в България секса след трансфер е забранен и да го попитам изрично, защо според него не е проблем... (тази тема не е засегната в листовката...)
А иначе... да ви разкажа нещо весело... - в един австралийски материал четох дори, че секс 12 часа преди трансфер спомагал положителния резултат... :lol: Не сме го пробвали, но знам ли... за другия път може и да се замислим... :wink: 8)
А сега сериозно:) Лично моето чувство е, че по време на процедурата не е проблем да се прави секс, но след трансфера аз не бих рискувала.
Силванче, моето желание за секс също е тотално намаляло. Добре, че съпругът ми ме разбира... - не просто "приема", а оценява каква е ситуацията...
Аз знам, че това е временно и не се притеснявам... Не бих се насилвала изобщо... Знам, че един ден всичко ще си дойде на мястото... :)
Аlia_alia , пожелавам ти от сърце, скоро да ни разказваш как са нещата и при положителен резултат! :) :crossfingers: yahoo_17
Благодаря ти за коментара ! Наистина и аз съм чувала ,че има лекари които казват че няма проблем и поради тази причина си зададох и въпроса . Също не бих рискувала със секса след трансфер,защото ужасно ме е страх .
Желая ти успех и много :bori_002:
-
Аз съм чела, че секса след трансфер не е препоръчителен, заради контракциите на матката (появяващи се след оргазъм).
За секс 12 часа преди трансфер ще ми е интересно да науча логично обяснение :wink:
Иначе на въпроса на Силванче - мисля, че при всички, които от години пресмятаме графици на овулация, ден на МЦ и т.н. - секса се е превърнал в "бебеправене".
-
За секс 12 часа преди трансфер ще ми е интересно да науча логично обяснение :wink:
Гардже, няма такова обяснение! 8)
Уж сперматозоидите и не знам какво си спомагали нещо си там... :lol: Но поне човек може да се шегува с темата и да се забавлява... :D
Успех на всички и много радости... :flower:
-
От стимулацията яйчниците са уголемени и болезнени, което едва ли би направило секса приятен преди трансфера, въпреки, че е разрешен. Според библиотеката на "Зачатие" при леки прояви на синдром на яйчникова хиперстимулация половите контакти трябва да се избягват, поради опасност да бъдат болезнени и да увеличат риска от скъсване на яйчниците. Това е, което ме възпря да мисля за секс близо месец след пункцията. :?
-
Толкова е сексуализирано съзнанието ни днес, че месец без секс звучи направо катастрофално вредно!
Доста крайно е тово твое изказване най вече за сексуализираното ни съзнание.
И аз мисля като DivaRoza. Сексът е на показ навсякъде, а всъщност изобщо не заема чак толкова място и време в живота. И сякаш ни тормози толкова, колкото и преди време, когато е бил табу.
-
Така е и при нас има значителна промяна след като започнахме да се борим за дете.
Съпруга ми казва,че когато не сме правили нищо приема по лесно новината,че лелката и този месец е дошла а като пробваме много е болезнено,че за пореден път не сме успели.Незнам защо е така та нали все още се обичаме.
-
Станала съм тази нощ, за пореден път обляна в сълзи, не заради някакво си "сексуализирано съзнание", а защото ме боли. Боли ме от това, че мъжът ми не се сеща за мен. Боли от това, че въпреки десетките /ако вече не и стотици/ разговори, нищо не се променя. Аз го желая, аз го търся, ако не го направя... няма шанс за правене на секс, любов или там както ви харесва. Дали проблемът е моят стерилитет, дали е друга жена, нямам идея. Знам само, колко боли.
-
Станала съм тази нощ, за пореден път обляна в сълзи, не заради някакво си "сексуализирано съзнание", а защото ме боли. Боли ме от това, че мъжът ми не се сеща за мен. Боли от това, че въпреки десетките /ако вече не и стотици/ разговори, нищо не се променя. Аз го желая, аз го търся, ако не го направя... няма шанс за правене на секс, любов или там както ви харесва. Дали проблемът е моят стерилитет, дали е друга жена, нямам идея. Знам само, колко боли.
Съжалявам мила.Искам да знаеш,че напълно те разбирам и знам колко голяма е болката ти.Момичета ако някоя знае как да предизвикаме мъжете си да бъдат по агресивни относто секса,моля да сподели.
-
Еми той моя по принцип не е много агресивен сексуално :), ама аз като искам и не се безпокоя да си кажа.
На въпроса: докато бебеправехме напълно бяхме загубили желание за секс и двамата. Обезпокоих се, че може да си съсипеме хубавата връзка и реших да оставя този въпрос да става от самосебе си. Като мина известно време, нещата се нормализираха, желанието се възстанови и отношенията ни се подобриха. След трансфер не сме правили секс, защото ми е било некомфортно. Но ако имам силно сексуално желание, не виждам как ще си попреча да получа оргазъм?! Случвало ми се е и в съня...
-
Незнам откаде да почна но, и преди и след ЕТ си искам от мъжо но след ЕТ ми се виждаше като Аполон милия и нали не дават док. така си го преследвах а той така се дърпаше сега чякаме 2 рия опит и като си помисля как го следях срам ме хваща :oops: :D
-
Сега да се включа и аз, след лапарото ми прекаснаха тръбите,и сега секса е супер, без да мисля дали и този месец ще забременея,сега знам че само с инвитро ще стане бебето и затова сам се отдала сама на удоволствието.... :D :D :D а за секса правете го по често.. :D
-
Айде и аз с малко инфо от гугъл, само дето не се отнася за секс, а за оргазъм и то при жени в процедура. ( оргазъм в смисъл, оргазъм при жената, без да е имало проникване- дано разбирате за какво става въпрос :wink:)
Преди пункция- секс и оргазъм са препоръчителни- подпомагало се зреенето на яйцеклетките чрез изпращане на некви сигнали в мозъка и секретирането на хормони след оргазъм.
След трансфер- поне 7 дни никакъв оргазъм, за да не "паднат" ембриончетата.
Много жени бяха писали че са изпитали оргазъм на сън, без да искат, след трансфер, беше им обяснено, че проблем едва ли ще има, щом не правят луд секс, а неволно са "свършили" на сън.
Информацията е от сайт на клиника за репродуктивна медицина в Америка, и няколко американски блог-а.
Иначе за темата- и ние от отдавна сме скарани с секса :?
Поздрави
-
Намерх нещо разтоварващо и...не съвсем спам:за секса :oops:
http://www.funvid.eu/index.php?page=videos§ion=view&vid_id=102866
http://www.funvid.eu/index.php?page=videos§ion=view&vid_id=102885
-
Ние преди да започем целенасочни опити за бебе имахме много редовен полов живот.
След като започнаха опитите с цялото това планиране кога да бъдем заедно, кога не бива и тн "схемата" много се обърка. Да си призная, липсва ми старото време.
Преди няколко месеца видях приятелка, която роди ин витро преди години и тя каза "добре, че забременях, за да ми се оправи сексуалния живот".
СИгурно всички са така ...
-
Първата година опити бяха с огромно желание и страст.
Втората година беше-сега има Ову,сега е момента,и секс насила без капчица емоция от двамата.
Сега третата година ако има секс 1 път в месеца е събитие :?Ако знаете колко рев съм изревала.
Не знам дали е стрес,дали е психика или нещо друго ,но ние вече спим в отделни стаи,не говорим за проблема,живееме като съквартиранти,което за семейство на 2 години е недопустимо :(
Направо имам чувство че описваш отношенията в мойто семейство. Ние сме по същия начин. Но сме заедно от много по-дълго. Не знам какво да правим и май трябва да потърсим помощ, но къде не знам.
-
Ще ви споделя една тайна.Когато сме заедно с моя мъж почти не се сеща за секс,но от както замина да работи на морето и се виждаме само три дни в месеца нещата се промениха.Май трябва да се разделим за известно време за да се стабилизират нещата.Явно,когато сме заедно си омръзваме.Поне при нас е таска.
-
Isho, разбирам те, ама представи си, че запушените тръби не бяха запушени и знаеш ли какво лудване става с пресмятането - сега имам ову и трябва непременно да се случи, щото и този месец го пиши бегал. Когато сексът е с цел дете, можеш в такива фими да се вкараш... :witch:
-
Isho, разбирам те, ама представи си, че запушените тръби не бяха запушени и знаеш ли какво лудване става с пресмятането - сега имам ову и трябва непременно да се случи, щото и този месец го пиши бегал. Когато сексът е с цел дете, можеш в такива фими да се вкараш... :witch:
Разбирам те мила,но приеми един съвет от мен.Аз смятах и смятах.Моя направо го побърквах.Затова по добре се наслаждавай на секса и не мисли за деца.Приемеш ли секса ,че е само за правене на деца започва да си губи магията.Просто правете любов пък ако е писано ще дойдат и децата.Когато постоянно си обсебена от мисълта за деца то на пук не се получава.Трябва да освободиш съзнанието си от мисълта за деца и може да имате по толям шанс.Успех имного късмет ти желая.
-
Хайде и аз да се включа в тази интересна тема. В началото секса беше често и страхотен! Като започнаха опитите за бебе секса пак беше разкошен ама по график. Като се забави бебето и започнахме обиколките по лекари и клиники стана някакси насила и с не чак толкова много желание. Когато забременях ( случайно между последната инсеминация и предстоящо подготвяне за инвитро) бяхме много щастливи и изплашени защото имах една неуспешна бременност и цялата бременност секс нямаше. Сега обаче се притеснявам че много добре си живеем , но секса все още не сме го подновили. Като много добри съквартиранти.
-
След колко време от ЕТ е позволено правенето на секс? На места чета 10 дни на други, че при положителен тест срока е 3 седмици и вече се обърквам.
П.П. Секса преди бебеправенето беше супер, от тогава насам все по-рядко и без особено удоволствие за мен, от началото на стимулациите до сега табу!
-
Лъки, до теста е забранен. После по преценка на лекаря и по твоя преценка също така.
-
Станала съм тази нощ, за пореден път обляна в сълзи, не заради някакво си "сексуализирано съзнание", а защото ме боли. Боли ме от това, че мъжът ми не се сеща за мен. Боли от това, че въпреки десетките /ако вече не и стотици/ разговори, нищо не се променя. Аз го желая, аз го търся, ако не го направя... няма шанс за правене на секс, любов или там както ви харесва. Дали проблемът е моят стерилитет, дали е друга жена, нямам идея. Знам само, колко боли.
И със моя мъж беше така спри да го търсиш и изчакай да мине малко време и ще видиш как ще започне сам да се сеща поне при нас това подейства е отне ми няколко месеца но сега нямам проблем .Едва ли е жена или пък още по малко стерилитета просто има такива мъже които така са свикнали жената да е водеща и тя да ги търси.Желая ти успех пиши дали рецептата е вярна :balk_602:
-
Ех колко съм си мислела по въпроса...
не съм само аз значи :) поуспокоих се.
В началото, аз като една добра жена, исках да крия от мъжо кога ми е ОВУ, за да можем да си правим нормален секс.
Когато бебето се забави, той започна да ме пита - "кога са ни дните?"
На финала вече беше спец, следеше ми М и само изчисляваше...кошмар.
Секса стана само в "дните" ...
А аз като видех поредният отрицателен тест, исках да го изгоня да спи в друга стая , какъв ти секс?!?!
Разбрах , че няма да може да бебеправим минимум 6 месеца.. и нормалният ни сексуален живот се върна! Правехме секс постоянно, без дни, дати и т.н., когато пожелаем. Беше страхотно...и такова облекчение!
Сега ... нещо хич не ми се прави секс :lol: не че ме е страх, аз съм простив психясването и преминаването в крайности ( по този повод, коментара на Дива Роза ми се стори доста груб...), а просто нямам ищах.
Надявам се да отмине момента, преди да ме е изгонил мужика .
Но това с графиките и изчисленията е тотален убиец на секса. А и много жени забременяват съвсем на други дати. Аз влизам в това число, забременяла съм на 24ти-25ти ден от цикъла.
Ако си бях следила графика, можеше да я няма лентичката долу.
Макар че знам ли, Божа работа.
-
Момичета раздялата му е майката.От както замина мъжо ми да работи на морето нещата се промениха.Вече си е тук и със секса всичко е наред.Правимго почти през вечер.Малко раздяла променя много нещата.
Честит празник момичета.
Оставете календарите и изчисленията просто се наслаждавайте един на дрег.
Правете любов а не деца.
Успех
-
От няколко месеца не сме правили секс. В последствие замина за чужбина и предполагам скоро няма да ме огрее :lol:. Дори и когато си беше тук ме убиваше еднообразието в секса, за него пък проблемни бяха натрупаните килограми след раждането. И така вечно се разминавахме, той си търсеше в нета необходимото и съответно си го набавяше, аз съм отдадена изцяло на детето. Не сме се обичали, не се събрахме по любов, и двамата искахме дете.
-
Не сме се обичали, не се събрахме по любов, и двамата искахме дете.
Как така? :?
-
Не сме се обичали, не се събрахме по любов, и двамата искахме дете.
Как така? :?
Понякога, когато те поеме течението, докато се усетиш нещата са станали сериозни. Той имаше здравословни проблеми и не се знаеше след операцията дали ще може да има деца. На мен ми предстоеше операция за отстраняване на тръбите. Така съдбата ни събра и се появи Калина.
-
Не сме се обичали, не се събрахме по любов, и двамата искахме дете.
Как така? :?
Понякога, когато те поеме течението, докато се усетиш нещата са станали сериозни. Той имаше здравословни проблеми и не се знаеше след операцията дали ще може да има деца. На мен ми предстоеше операция за отстраняване на тръбите. Така съдбата ни събра и се появи Калина.
Разбирам... :oops: Извинявай, ако въпросът ми е бил твърде директен!
...Е, поне е ясно, че разредените сексуални отношения могат да настъпят независимо от това, дали има или няма любов... :wink:
-
Не се притеснявай, повече ми липсва да си комуникирам с някого, отколкото секса.
-
ЕVIQ , харесва ми директността ти :) Наистина :)
А що се отнася до секса или любовта - те не винаги вървят ръка за ръка :) А и човек може да се влюби и не от пръв поглед :)
-
Броено от понеделник няма да правя секс 4 месеца, защото мъжът ми заминава в чужбина.
Ще ми липсва усещането за човекса до мен нощем, който ме прегръща, не толкова самият секс като секс. Знам, че това звучи едва ли не асексуално, но ми е малко криво тези дни и хич не съм на сексуална вълна.
за известно време и бебе няма да правим. а от това ми става също криво.
-
Не се притеснявай,месеците ще минат бързо и няма да ги усетиш.А за бебеправенето тъкмо ще се успокоиш и няма да ти е като фикс идея.Току виж като се върне,земеш,че забременееш нормално.Пожелавам ти го от все сърце.
-
Момичета, нормално е да има спадове в интимната област. Понякога напрежението, понякога отчаянието, друг път пришпорването. Все пак едва ли им е лесно и на мъжете. Всяка жена може и да се насили да прави секс, но мъжът няма как, ако не му се прави. Просто не го превръщайте в център на разговорите ви, на мислите ви, опитайте се да се разсейвате повече. Вечер може да си пускате някой по-романтичен или пикантен филм, когато чувствате, че страничните ви проблеми подтискат желанието на някой от двамата за интимност и така, лека-полека нещата ще си дойдат на мястото. Неуспехите сриват всеки, затова по-малко трябва да мислим за тях. И не надничайте в чуждите графики с желанието да разберете кой колко го прави. Броят не означва нищо. Според мен е много по-добре редки, но наистина прекрасни моменти, от ежедневна гимнастика. Второто много повече изхабява желанието. Всичко зависи от двама конкретни човека в конкретна ситуация, не се сравнявайте с другите, гледайте себе си и се грижете по мъничко за създаване на благоприятна атмосфера това да се случва по най-добрия начин, не по най-честия.
-
Леле като чета тази тема ме обвзема страх.Момичета извинете ме за това което ще кажа,но това е моето мнение :oops: В стремежа си да имате бебе повечето от вас са забравили че в това начинание са нужни двама.А именно секса е време на близост която е нужна и на двамата.Искам да задам един въпрос хубаво е че всички искате бебе,но замисляте ли се в какво семейство ще се роди то?На него са му нужни любящи и най вече спокойни родители а не такива които жвеят като съквартиранти и не съм съгласна с това че трябвало да се чака и нещата ще се оправят от самосебе си,колкото повече време минава проблема може да се задълбочи.Усилие трябва да се положи.Незнам защо повечето момичета говорят за секса като за нещо трудоемко и изморяващо а то трябва да е приятно и разтоварващо.Близостта с любимия човек може да ви зареди със сили да издържите всчки трудности.И това че проблема е често срещан не трябва да ви успокоява а напротив да ви тревожи че проблема наистина е сериозен.Когато имате температура пиете хапче нали?Постоянната липса на желание е признак на емоционален провблм и също се нуждае от внимание.знам че всички трудности и неуспешни опити са крайно мъчителни и изхабяващи но хормоните бушуващи по време на секс са нужни на организма да се справи със стреса.А и близостта ще помогне на половинката ви да се докосне до вас,до чувствата ви а не да ви гледа от страни безучастен и ще ви даде от своята сила да се справяте.И не говоря за някъкъв разюзден секс,а за любов-нежна и релаксираща.Възродете пламъчето на любовта и ще понасяте по лесно трудностите.Извинявайте за многословието,но наистина ми е много на сърце проблема с нуспешните опити за бебе и близостта на съпруга ми е единственото което ми дава сили.свидетел съм как отчуждаването м/у бъдещте родители се отразява на бебечо когато той най сетне се появи.Затова зареждайте се със любав коята после ще предадете на малкото си скровище.пожелавам на всички скоро да станете многочленни семейства и да се радвате на красиви и здрави деца. preggo Не се отчавайте :grouphug:
-
Близостта с любимия човек може да ви зареди със сили да издържите всчки трудности.И това че проблема е често срещан не трябва да ви успокоява а напротив да ви тревожи че проблема наистина е сериозен.А и близостта ще помогне на половинката ви да се докосне до вас,до чувствата ви а не да ви гледа от страни безучастен и ще ви даде от своята сила да се справяте.И не говоря за някъкъв разюзден секс,а за любов-нежна и релаксираща.Възродете пламъчето на любовта и ще понасяте по лесно трудностите.Извинявайте за многословието,но наистина ми е много на сърце проблема с нуспешните опити за бебе и близостта на съпруга ми е единственото което ми дава сили.свидетел съм как отчуждаването м/у бъдещте родители се отразява на бебечо когато той най сетне се появи.Затова зареждайте се със любав коята после ще предадете на малкото си скровище.
:good_post:
slancho_87, напълно съм съгласна с теб! Ние правим опити за бебе от 8 години, но честно казано никога не съм си мерила овулацията, нито съм следила дните. Просто това беше наше общо решение, когато през първата година бебето не се появи, аз реших да търся тестове за овулация, да меря температура и т.н. В цялата тази моя еуфория мъжът каза - не!, никакви тестове и секс по задължение, ние рано или късно ще имаме бебе, но нека не проваляме отсега всичко. Наистина е така, минаха толкова години, но секса е страхотен и двамата не го правим по задължение а когато имаме желание и продължаваме да вярваме, че бебето ще се появи. Освен това, по време на самата стимулация се чуствах перфектно, нямах никакви оплаквания и си позволявахме да правим секс. Но след трансфера - категорично не!. Когато разбрахме за отрицателният резултат, мъжът ми каза се е момента да направим неприятната новина, страхотно изживяване. И така момичета, извинете за дългият пост, но направете усилия да се обичате и да възродите искрите между вас! Важно е да се съхраните емоционално и аз благодаря, на Господ, на съдбата или не знам на кого, че имам съпруг здраво стъпил на земята и при първите признаци на депресия и отчаяние ме връща в реалноста и ми дава пълната си подкрепа.
-
За мен пък поста на Слънчо е мнение на човек, който изобщо не може да се постави в подобна позиция...съответно да я разбере.
Прочетох първите ти 2 поста и най-искренно ти пожелавам никога да не почувстваш това, през което много от момичетата тук, са минали.
Съгласна съм с идеята като цяло, но понякога нещата излизат извън контрол...
и приказки или съвети...еми нищо не струват. Защото тези приказки всеки ги знае, нищо ново не се казва...но едно е да знаеш, съвсем друго е да го направиш. Не е лесно.
От утре няма да го мисля и да се сдухвам - и хоп! с магическа пръчка да стане...де да беше така.
Стоека , браво на вас! Дано повече мъже застават така зад жените си и да психясваме по-малко :)
Аз не исках мъжа ми да разбира кога какво що...и в началото той не знаеше нищо. Но с времето започна да разбира малко повечко нещица, така се случи.
-
Аз не исках мъжа ми да разбира кога какво що...и в началото той не знаеше нищо. Но с времето започна да разбира малко повечко нещица, така се случи.
Извинете ме, леко извън темата - но от първият момент моят мъж знае всичко, просто той ми е най-добрият приятел освен съпруг разбира се! Дори с най-близките ми приятелки не е нужно да споделям тревогите си, понеже той още в зародиш улавя ситуацията и вече ме е разсмял с нещо или е дал съвет. В нашето семейство всеки проблем е споделен на момента, както и факта, защо нямаме бебе с нашите приятели. Защото това не е срамно, вярно имаме проблем, но той не трябва да застава между нас. Сякаш, като сме споделили проблема се чустваме спокойни, уверени и не сме различни от другите - и на нашата улица ще изгрее слънцето, нали? Затова и секса с годините става по-хубав! Хайде пове4е няма да ви досаждам с моето семейство.
-
За мен пък поста на Слънчо е мнение на човек, който изобщо не може да се постави в подобна позиция...съответно да я разбере.
Прочетох първите ти 2 поста и най-искренно ти пожелавам никога да не почувстваш това, през което много от момичетата тук, са минали.
... приказки или съвети...еми нищо не струват. Защото тези приказки всеки ги знае, нищо ново не се казва...
:good_post:
-
Ние правим секс все по-рядко...
-
Raissa777 не съм искала да обидя никого просто изразих своета мнение и разочорованието си от всичко което се случва на всички вас.Искоше ме се да ви дам един различен поглед на нещата,на този така сериозен проблем.Да споделя това на което ме е научл мен животът а именно че и в най тъмната дупка да се намра човек ако не е сам той може да намер сили да се измъкне.И секса е едмн от начините да си емоцонална близък с половинката си и да черпиш сли от него.За разлика от нас жните които можем с дни да говорим или пишем и споделяйки проблема да се подкрепяме,мъжете не могат или поне повечто от тях не могат.Искам да кажа че всичко кото написах в предня пост и това което пиша сега не са просто приказки а са падплатени с много болка и сълзи.Това са думи изживяни от самата мен и от моето смейство.Защото да нямаш дете е трудно.но да имаш и да се бориш за живота му всеки ден е ужасно.И единственото което е съхранило силите на мама е подкрепата и близостта с баща ми.На тази близост дължа това че съм се появила и аз.И повярвайте ми няма по добър подарък за едно дете от сплотеното семейство.За съжалене обаче все по често когато една жена мисли единствено за бъдещо дете и забравя че и за съпруга и минава през това когато детето се появи не рядко се случва да разбере че е загубила нещо друго също толкова важно.Аз в момента съм в началото на пътя и благодарение на майка ми видях каква грешка правя а имнно тормозя мъжа ми в плодовитите дни,дори му се сърдя ако не е добре или няма желание.А когато той прояви желане извън тези дни аз нямах желание.А това е жестоко използвах мъжа ми сякаш е само за разплод.Мен са ме учили да не се вкопчвам за проблемите а да намирам сили и да търса искрата живот.И когато бебчо си появи да му се радваме двамата а не да сме се отчуждли. :dance2:
-
Мен са ме учили да не се вкопчвам за проблемите а да намирам сили и да търса искрата живот.И когато бебчо си появи да му се радваме двамата а не да сме се отчуждли. :dance2:
slancho_87, не ти пожелавам да изпиташ това, което повечето тук сме изпитали. 3,4,5 .... и нагоре години борба... 1, 2, 3 и т.н. неуспешни опита ин витро... Не ти пожелавам и за миг да се докоснеш до тази болка и отчаяние, пред които сексът е най-малкия проблем...
-
Слънчо, надявам се още в началото на пътя си да успееш! Дааа, в началото е лесно все още да поддържаш искрата. Но когато стигнеш до няколко неуспешни ин витро процедури, повярвай, нещата стоят много различно. Тогава има моменти, в които не ти се живее..и не само на теб, на мъжа ти също. Какво остава да ти се прави секс....къде ти...Казвам ти го и от мъжка гледна точка. Много съм разговаряла с мъжа ми на тази тема. Той се чувства по същия на чин. Просто, както някой каза, нещата излизат извън контрол. Емоциите са страшно нещо. Ние всички ги разбираме тези неща, които казваш и сме съгласни с тях. Но за жалост, рядко са наистина приложими във всички ситуации. Понякога нямам сили да стана сутрин от леглото, защото осъзнавам, че няма защо....Ще кажеш, ми нали имаш мъж? Ами имам, но той не ми стига :oops: Както и аз на него...И затова сме говорили и нито той се чувства пренебрегнат, нито аз. Това е животът, вродено ни е да искаме да се размножаваме и това е инстинкт. Затова хората се събират и създават семейства. Трудно се преодолява такова нещо. Разбира се, трябва да се правят усилия от двете страни, но нещата не опират само до стерилитета. Той засяга целия ти живот, буквално.
Казвам всичко това от собствения си опит. Поради факта, че съм стерилна, останах без работа :? Работи само мъжът ми и се чудим как да съберем пари за поредната процедура, да си плащаме заемите, сметките и т.н. Не ни остават пари за забавления, почивки и т.н. И това не е само в моето семейство, при повечето е така, за жалост...Това не зависи от нас. Е каква искра тогава, какви 5 лв. Ти си смазан отвсякъде, всичко се свежда до единия опит ин витро...Какво да ти кажа, трагедия...А това неминуемо се отразява на либидото, и за мъжа и за жената.
Та така, дано не стигнеш дотам.....
Успех ти пожелавам от сърце!
-
sixsens, това исках да кажа и аз, но ти си го обяснила по-добре :bighug:.
-
Мен са ме учили да не се вкопчвам за проблемите а да намирам сили и да търса искрата живот.И когато бебчо си появи да му се радваме двамата а не да сме се отчуждли. :dance2:
slancho_87, не ти пожелавам да изпиташ това, което повечето тук сме изпитали. 3,4,5 .... и нагоре години борба... 1, 2, 3 и т.н. неуспешни опита ин витро... Не ти пожелавам и за миг да се докоснеш до тази болка и отчаяние, пред които сексът е най-малкия проблем...
:good_post: :good_post: :good_post:
Малко наготово , но абсолютно подкрепям казаното от Рокси !!!
-
Raissa777 не съм искала да обидя никого
Искоше ме се да ви дам един различен поглед на нещата,на този така сериозен проблем.Да споделя това на което ме е научл мен животът а именно че и в най тъмната дупка да се намра човек ако не е сам той може да намер сили да се измъкне.
И когато бебчо си появи да му се радваме двамата а не да сме се отчуждли. :dance2:
Абсолютно съм сигурна, че не искаш да обидиш никого...и не мисли, че някой те напада :) просто всеки казва своето мнение. Лошото е, че винаги мнението е обвързано с опита на човека...
Искаш да дадеш един различен поглед на нещата ? А защо мислиш, че този поглед е нов и различен ? Не е никаква тайна...новост...то всеки започва така :)
Тъжното в случая е, че тук има много момичета, които животът ги е научил, че колкото и да си стъпкан и колкото и да е тъмна дупката в която си, все се появява варянт в който си още по-стъпкан ... и точно когато си помислиш, че по-тъмна дупка от тази няма - се появява нова такава...
И да... тези момичета ги крепят половинките им,...но повече ги крепи огънят в душите им, който дори на моменти почти загаснал - пак се разпалва...надеждата е страшно нещо.
И добре че я има, защото никой никога не трябва да се отказва от тази мечта.
:) Мисля че няма родители, които да не се радват на рожбата си :) А за тук да не говорим ...
И аз не искам да обидя никого! Просто това е моето мнение.
-
Аз също споделям мнението на повечето момичета, че секса е най-малкия проблем когато се върви по тръгнливия път от безплодие към успешна бременност. Много по-важни са взаимната подкрепа, уважението и разбирателство. Секс сме правили, а като постигнем мечтите си ще продължим и да го правим. Нашата борба е да бъдем родители!
Секс не сме правили с мъжа ми от стимулациите до сега - вече съм в 9 г.с., но и двамата сме на едно мнение, че най-важното сега е да съм добре аз и бебчетата и след всичко преживяно не сме готови да поемем излишни рискове.
-
Момичета,извинявам се на всички за мнението си и искам да ви пожелая успех.Грешката наистина е моя,аз прочетох само няколко от постовете и останах с впечатлението че това е тема за секс при двойки които правят бебе по естествен път и не се получава и как това се отразява на сексуалните им контакти.Затова и думите ми бяха толкова изпълнени с оптимизъм и доза наивност че нещата са по различни от това което изглеждат.Аз както виждате съм нова във форума и има да уча още много,друг път ще чета всички постове преди да пиша. :balk_172:Още веднъж извинявайте и от сърце ви желая скоро да се преместите във темите за бременни и по късно вече мами да ни давате съвети.УСПЕХ
-
Мисля, че всички ти простиха още с първите постове. Онова, което ти дадоха момичетата е една друга истина - изстраданата истина.
Искрено ти желая успех!
-
То и при тези които са успели понякога не е розово положението. Ние примерно сме разделени след раждането на Калина. :lol:
-
Съвсем честно, аз имам желание за секс само в дните около овулацията - по три пъти на ден ми се иска. След това просто спира да ме интересува. Участвам в някакви занимания от този тип, колкото заради мъжа ми :D
УЖАСНОТО Е че когато забременях миналото лято, страшно ми се искаше секс, а и на моя изведнъж му се утрои желанието. Мисля че и това беше причината да си загубя бебето. Следващия път като забременея, отивам някъде да лежа далече от него. Аз в болница, или аз вкъщи - пък той някъде в друг град. Точно в тази тема за първи път срещам искрени мнения, че не само сексът, а и оргазмът без проникване може да навреди на бременността. Защо трябваше да стана на толкова години, за да науча това?!?!?
В книгите за бременни пише: "бременността не е болест, нищо не ви пречи да правите секс нормално". Да ама не!
-
При оргазъм матката контрахира и няма значение с проникване или без.
Контракциите могат да доведат до нежелани ситуации. Това не е задължително да се случи, но при положение, че жената е забременяла трудно се предполага, че полага всички усилия да избегне евентуални усложнения.
-
аз ще се включа в темата, за да ви се оплача чисто по женски, че не правим достатъчно секс. Първо мъжът ми преди време доста ме стресираше с въпросът: "Кога точно ти е овулацият?" и "Ако не знаеш точно кога е, тогава ходи по доктори, те да ти кажат." Вие момичета знаете, че не може на 100% да се каже точно кога е, а мъжът ми едва ли не искаше точен ден на 100% и час. За това и тръгнах по фоликулометрии и да се стимулирам с клостилбегити, при положение, че 100 доктори са ми казвали, че овулация си имам. В крайна сметка сме хващали овулацията много месеци.
Много е важно според мен една жена да получава това количество секс, от което изпитва нужда, а не да се прави секс само когато е в овулация.
За мен лично, освен че имам някакъв имунологичен проблем със забременяването, липсата на достатъчно секс също ми изиграва много лоша шега.
-
Първо мъжът ми преди време доста ме стресираше с въпросът: "Кога точно ти е овулацият?" и "Ако не знаеш точно кога е, тогава ходи по доктори, те да ти кажат." Вие момичета знаете, че не може на 100% да се каже точно кога е, а мъжът ми едва ли не искаше точен ден на 100% и час.
Ох, миличка, нещо не ми хареса в начина, по който мъжът ти те тормози кога ти е овулацията. За да го "улесниш" си купи тестове за овулация, те показват съвсем точния ден. Когато ти се появят две еднакво плътни чертички, следващия ден е овулацията. Обаче след като ти си имаш овулация и си стимулирана с клостилбегит, а все още не зачеваш, що не го накараш твоя човек да си направи една спермограма, вместо теб да праща по доктори?!!?!?
-
dantealigeri.1, за щастие преминахме вече този период "кога ти е овулацията". Иначе той си има 3 спермограми, но това е друга тема, че и при 3-те има пропуски (Плевенската - 4 пропуска - коментирани от друг доктор, много уважаван), (Варненската - от АГ-Варна - опростена - пак малко пропуски, височно pH - некоментирано от доктора), (Варненската - от Майчин Дом - няма pH и има поправяно). Толкова много съм разочарована от клиниките по стерилитет, че няма и на къде повече. При това от всички клиники.
-
Здравейте и от мен и аз да се включа в темата.
Със съпругът ми сме заедно от 6 години и от 4 правим постоянно опити за бебе. В началото правехме любов постоянно, минах ме и през период, в който аз изчислявах кога съм овулация и тогава правехме повече секс. Между отделните МЦ от време на време и без много желание от моя страна.
Дойде момента, в който заговорихме по сериозно за нашия проблем и че трябва да тръгнем по доктори и тогава и двамата си лягахме с мисълта, че този може да стане. НО онова чувство го нямаше. Когато си подадох ме документите за ин витро, нещата се успокоиха доста. Знаех ме, че по естествен път няма как да се получи и тогава нещата си дойдоха на място и в момента пак правим любов и се наслаждава ме един на друг. Малко сме изтощени психически от провала на първото ИКСИ, но си казах ме че няма да се отказваме. Важното е че сме заедно и че сме живи и здрави.
Доста ви досадих, но исках да разберете през какво минава и нашия семеен живот, за да достигне до осъществяване на мечтата си.
П.С. Малко отклонение от темата- Не ни стигат другите проблеми в момента, ами след прекаран преди години хепатит Б, в момента състоянието ми е малко влошено и незнам какво ще става за напред.
-
Зравейте и от мен,Milokami-и ние като вас се поуспокоихме,след като разбрахме причината,поради която не мога да забременея.Много съм благодарна на мъжа си-не спира да ме подкрепя, :)Дори той в повечето случай е инициатор на правенето на бебчо.Не че аз съм се отказала,но като че ли още се боря с чувството на вина,което нося у себе си.Напоследък и двамата доста сме се разнежили,от два месеца не следя дни и бт , може би сме в някакъв нежен период,за което много се радвам :hug2: :dance2:взехме си отпуска,постояхме си и двамата вкъщи(принципно сме си домошари),успокоихме се и друго е ,да се спреш малко,така или иначе ще се наработим-това е сигурно! :oops:Осъзнавам,че това е адски важно за двоиките,които се борим за бебишоци!
-
При нас за в момента остава само правенето на любов. Всичко друго ми е забранено. :( Ин витрото остава някъде в бъдещето. Положението с хепатита не е никак розово. :balk_144:
-
При нас за в момента остава само правенето на любов. Всичко друго ми е забранено. :( Ин витрото остава някъде в бъдещето. Положението с хепатита не е никак розово. :balk_144:
Имате ли правен PCR тест? Трябва да се консултирате със специалист дали се нуждаете от лечение!
-
здравейте и от мен,
преди всичко - филифионката - дано се оправиш по-бързо, ужасно е когато ти се поднасят такива "изненади" тъкмо като вече си мислиш за ин витро. много ти стискам палци.
а колкото до секса - при нас като решихме да правим бебе всичко беше наред, шегувахме се, че го правим по график, слагаше ми възглавници под дупето след това и така. като се разбра, че така няма да стане, започнаха проблемите - първо на него му казаха, че при тази спермограма няма никакъв шанс, освен икси. аз много исках да говорим, той каза, остави ме да си го преработя това. оставих го - оказа се, че всъщност проблемът при мен е, че аз ужасно му се ядосвам - че не се интересува, че не чете, че не може или не иска да говори с мен и да си помогнем взаимно в този ужасен момент. абсолютно съм съгласна, че секса е пре-еспониран, но близостта не е, аз имам нужда от това да знам, че този човек дето е до мене ме обича, харесва и желае. тук не говорим за порно, а за интимност. да де, ама как аз да го харесвам и обичам като според мен той не се отнася достатъчно сериозно към проблема, към това аз как се чувствам и като имам усещането, че ме е изоставил. та накратко - като успеехме да не се караме секса си беше ок - малко тъжен, но то и ситуацията си е такава. сега съм в стимулация. и стана проблем - не можем да правим секс три дни преди спермограма, щото той не можел по график, поради този повод на средата на моята стимулация се оказа, че броя на сперматозоидите е по-малък от пръстите на едната ръка (съвсем сериозно). на мен ми беше и продължава да не ми добре от стимулацията, но и от това, че стоим в една стая -аз в леглото - той на дивана и четем книжки. чувствам се ужасно дебела, трудно подвижна и целулита ми набъбва с темповете на кипящо мляко.той казва, че е уютно, аз искам да дойде и да ме гушне.
от два дена се сещам за секс, мисля, че е ужасно необходимо да си припомним какво ни е събрало, какво е удоволствие, че телата ни не са само за бодене с игли и за отглеждане на яйцеклетки. макар, че пак съм му бясна, щото сега е много уплашен от необходимостта от тесе, но не е уплашен от нещата дето на мене ми се пишат. те като не искат по график, нас някой пита ли ни иска ме ли - като трябва отглеждаш яйцеклетки.
извинете за дългия пост, но за мен е важно - може би съм в началото и яда ми е повече от депресията, или по-скоро депресията ми е гневна, но за мен сексът е жизнеутвърждаващ и едно от малкото неща, които все още зависят от нас.
успех на всички ни
EленаБ, моля те, използвай главни букви за начало на изреченията си. Важо е да пишем грамотно и става лесно и приятно за четене. (бел.от модератор)
-
Здравейте момичета,Elena B ,привет от мен :lol:! Не искам да давам съвети-мнението ми е,че човек в такива трудни ситуации трябва и намира сили в себе си да бъде силен. А и спокойствието ви е много важно-естествено,всички ни боли,че нещата не се случват както ги искаме-ревала съм като магаре от отчаяние и болка,но знам,че помощта първо си я давам аз на себе си и после продължавам.И ние бяхме много зле с мъжа ми-чудехме се откъде ни е дошло,но се съвзехме(отне ни 3,4 месеца ) да се поуспокойм и напред! :)Само напред и успех ви желая-знам,че пътят е ужасно труден, но ще се справим,нали-вярвай и нещата ще се подредят :bighug: :goodluck: и най-хубавите бебишоци.
-
Elena B, ти май беше по дълъг протокол, нали? Аз имам само един опит, по къс протокол, но ми прави впечатление, че лекарствата за блокаж по дълъг протокол се отразяват масово на психиката на момичетата по време на блокажа и стимулацията, по посока повишена раздразнителност, повечето казват - да не ме пипне някой или да ме заговори, че съм направо неконтролируема какъв взрив ще последва...
На мен отражението ми беше повишена ревливост след ембриотрансфера, сълзите ми потичаха от нищо...
Що се отнася до мъжа ти - моят не е такъв, ама и аз не го намерих лесно, от третия път ми е...моят говори, казва страховете си, притесненията си, но съгласи се, нашето общество е все още патриархално, и са много малко мъжете, които вербализират чувствата си, притесненията си, страховете си. Стандартният модел на мъжко поведение е мълчаливо-нападателен, а не "гальовно-разбирателен", и не е лесно на мъж, с години бил от първия тип да се старае да се превърне във втория.
Стисни зъби в името на детето и брой дните до теста за бременност, не се отдавай на гнева си, той не ти помага нито на теб, нито на него. Използвай отпуската да правите неща заедно, които със сигурност ви доставят удоволстие (примерно, киснене на плажа на дебела сянка с книжка в ръка и без мобилен телефон и интернет).
Сигурно ти повтаряме едно и също, ама те е болките са ни едни и същи.
-
Здравейте,
казаха ми да пиша с главни букви и ще се постарая, компютърът ми не ги капитализира, а се оказва, че много бързам да си кажа.
Делфинче, Шарки, напълно сте прави, че хората са различни и трябва търпение, аз си мислех, че ще му е по-лесно да е грижовен, заради начина, по който се държи когато нещо друго ми има на тялото ми или на душата ми. Сега сигурно знаете, че при него откриха сериозен здравословен проблем - да видите как добре вербализира, супер е - страхове, тревоги, фантазии, всичко по ред.
Да се върнем на секса - аз възприех тактиката да си казвам като искам и след около три дена казвания и показвания мисията биде успешна, та изглежда при нас трябва директност, макар че е важно той да не реши, че съм твърде директна - то това си било цяло изкуство, а аз си мислех, че е проста работа, явно не е.
имах едни мокри фантазии за дните между пункцията и трансфера, но тъй като ще правим и тесе май ще си останат само фантазии.
всичко хубаво на вас и на мъжете ви и дано имаме повече поводи за хвалби (особено такива дето водят до дълги безсънни нощи щото бебето реве)
-
Дай Боже да не спим от бебешки плач :DОтносно директността между двамата-винаги съм била директна с моя мъж,не съм по увъртанията.Ели по-смело,давай напред и всичко да е на 6! :D
-
Много хубава, но за мен болезнена темичка.
С мъжа ми сме заедно от 9 години. В началото сексът беше за мен само болка. Впоследствие болката премина, но желанието така й не се появи.
Мъжът ми да е жив и здрав всеки ден има мерак.
Аз гледам да го правим по график (откакто бебеправим - вече 4 години) и той се сърди разбира се, че през останалото време си намирам извинения ...
Вината не е в него, той е много нежен и винаги се старае да прави неща, които на мен биха ми доставили удоволствие, но нещо при мен куца...
-
Привет ,момичета! :)При нас пък е обратно- :?аз съм по-активна,мъжът ми се ослушва. Не напоследък-по принцип си е такъв :)Понякога му се ядосвам-но каквото ми се е паднало-такова!
-
здравей Фериде,
съжалявам, ако въпросът ми е неуместен, но мислила ли си да се консултираш с някого, това, което описваш е често срещано и може да се повлияе - след като няма физиологична причина (тъй като болката е преминала) от психотерапия. моля те извини ме, ако смяташ, че се бъркам там, където не ми е мястото, но ми звучи така сякаш на теб това състояние на нещата не ти харесва и причинява тревоги както на теб самата, така и в отношенията със съпруга ти.
Делфинче, мерси за добрите пожелания аз утре ще правя секс с иглата за пункция, така че стискай палци да е "плодотворен" :)
-
Ели,стискам яко палци,хайде -не се притеснявай,не мисли за нищо,всичко ще наред! :goodluck:целувки и успех :bighug:Чакаме те скоро да пишеш! :D
-
мерси много, голяма подкрепа си ми и ти и другите, сигурно затова съм доста по-спокойна, ще ви пиша утре :thankyousign:
-
здравей Фериде,
съжалявам, ако въпросът ми е неуместен, но мислила ли си да се консултираш с някого, това, което описваш е често срещано и може да се повлияе - след като няма физиологична причина (тъй като болката е преминала) от психотерапия. моля те извини ме, ако смяташ, че се бъркам там, където не ми е мястото, но ми звучи така сякаш на теб това състояние на нещата не ти харесва и причинява тревоги както на теб самата, така и в отношенията със съпруга ти.
Не се притеснявай Ели - тук няма неуместни въпроси :D
Мислила съм си, но едно е да мислиш, друго е да го направиш...
Засега все очаквам нещата от само себе си да се оправят.
-
Засега все очаквам нещата от само себе си да се оправят.
Не че съм специалист по темата, но това едва ли ще стане. Според мен за състоянието ти има някаква психологическа причина. Това не се оправя от самосебе си. Имаш нужда от консултация със специалист. В противен случай, според мен сериозно рискуваш брака си. За никого не е приятно партньорът му да няма желание за секс, а какво да говорим за твоя случай. В даден момент другият няма да издържи....
Надявам се няма да се обидиш от откровеността ми. Просто мисля, че имаш нужда от трезва преценка на нещата и някой страничен човек да те пораздруса малко, за да се постреснеш и потърсиш помощ.
Успех!
-
Sixsens, може би съм изкарала положението по-черно отколкото е.
Желание да кажем се появява, но доста рядко - 1-2 пъти в месеца, което знам, че не е достатъчно за едни нормални отношения.
Не се обиждам от това, което казваш и знам, че в по-голямата си степен е истина.
Мъжът ми приема по-добре нещата отколкото се предполага за всеки друг мъж. Вярванията му са свързани с това, че мъжът трябва да стига до еякулация само с цел възпроизвеждане, а не единствено за удоволствие. Това разбира се не означава, че той няма желание, а просто че контролира в по-голяма степен това си желание. Не означава също и, че аз не осъзнавам, че нямам проблем. Напротив затова пиша тук.
-
много е трудно да се дават препоръки от разстояние - ясно е, че различните хора и различните двойки имат различни нужди, вярвания, желания. Стана твърде политически коректно изречение, но си е така. Удоволствието е важно нещо - грубо казано то ни презарежда батериите и ни дава желание и сили да продължаваме. Разбира се удоволствието не е само в секса, а и в много други неща (напоследък с голямо настървение преоткривам храната и си ми личи). За мен е важно ти да имаш преживяването, че животът ти е такъв, какъвто ти го искаш или възможно най-близко до това. Още едно политически коректно нещо - дефиницията на Световната здравна организация за здрав човек не е такъв, при който липсва болест, а човек с добро качество на живот - физически и емоционално. Така че, всички ние имаме какво да желаем от себе си, май.
Само ми се ще да кажа, че психотерапията не е толкова разтърсващо преживяване, може и да бъде, но обикновено промяната става по-бавно и постепенно във времето. Казвам го, защото ми се стори малко плашещо (и вероятно твърде оптимистично - в смисъл - разстърсват те и се оправяш), написаното в поста на sixsens. :)
Отивам да изследвам тайнствата на "нощта преди пункцията и преди тесе". ще докладвам тези дни. Стискайте палци за утре
-
Фериде, доколкото разбрах ти и мъжа ти сте мюсюлмани . Което според мен доста променя начина на мислене, разбиранията, та дори и от гледна точка на наследственост. Има много жени, които не изпитват удоволствие от секса, в което аз не виждам нищо толкова драматично. Важното е, че се обичате, че си обръщате внимание и имате своите интимни моменти.
Елена, Много успех утре !
Всичко ще бъде наред, а ние ще те чакаме с доклада :D
-
Райса благодаря ти.
никой ли не спи в този форум? аз си мислех, че само аз, ама то се предполага, че имам уважителна причина, а вие?
много ви благодаря, че не спите и отговаряте толкова бързо. аз този път (3ти) наистина отивам да спя. до скоро
-
Фериде, доколкото разбрах ти и мъжа ти сте мюсюлмани .
Не Raissa, християни сме :D
Вярването, за което споменавам в поста си, идва от теориите за енергията (който ходи на йога, чигун, тай-чи или др.подобни е наясно), а не от мюсюлманската религия.
Никът ми е от героиня на роман. Моето истинско име е българско.
Elena B сега разбирам, че утре за теб е важен ден. Успех
И благодаря на всички :bighug:
-
:lol: Аз знам добре за тази теория и ми мина през главата че човека не иска да се разпилява...
но първо , че познавам само 2ма души, които знаят за тази теория и второ се обърках от ника. :lol:
Еми в такъв случай споделям мнението за помощта от вън ( ако имаш желание разбира се ). Защото имам добри познати мюс
-
Казвам го, защото ми се стори малко плашещо (и вероятно твърде оптимистично - в смисъл - разстърсват те и се оправяш), написаното в поста на sixsens. :)
Ааааа, не, хич и не смятам, че те растърсват и се оправяш. Съвсем друго казах. Имам предвид - разтърсват те и евентуално се позамисляш, осъзнаваш пак евентуално, че проблема не можеш да го разрешиш сам и отново евентуално, търсиш помощ. Никак не смятам психотерапията за разтърсващо преживяване. Проблемите изискващи такава намеса се решават бавно, методично, с постоянство и разбира се - желание :wink:
Пък за оптимистичното, не знам. Елена, ти като психолог /някъде мисля, че беше писала, че си такъв/, мислиш, че е нереалистично ли това, което казвам? И кое е плашещо? Много си е реално един брак да се раздруса при подобни проблеми, освен ако разбира се това положение не е проблемно за другия партньор.
Естествено, написаното в предишния ми пост е следствие на информацията, която Фериде беше дала към момента. С новата информация, нещата вече са малко по-различни.
Елена, успех утре!
-
Много хубава, но за мен болезнена темичка.
С мъжа ми сме заедно от 9 години. В началото сексът беше за мен само болка. Впоследствие болката премина, но желанието така й не се появи.
Мъжът ми да е жив и здрав всеки ден има мерак.
Аз гледам да го правим по график (откакто бебеправим - вече 4 години) и той се сърди разбира се, че през останалото време си намирам извинения ...
Вината не е в него, той е много нежен и винаги се старае да прави неща, които на мен биха ми доставили удоволствие, но нещо при мен куца...
4 години "бебеправене" са достатъчно дълъг период за да потърсите специализирана помощ.
9 години липса на либидо също. Потърси специалисти, литература...
-
:lol: Аз знам добре за тази теория и ми мина през главата че човека не иска да се разпилява...
но първо , че познавам само 2ма души, които знаят за тази теория и второ се обърках от ника. :lol:
Еми в такъв случай споделям мнението за помощта от вън ( ако имаш желание разбира се ). Защото имам добри познати
мюсюлмани и съм говорила с тях по подобни лични и интимни теми и различния в мисленето има доста. Та аз лично не бих казала на моя позната мюсюлманка - иди на психотерапевт. Това ми беше идеята.
Снощи ми се бъгна нета, сега си довършвам поста... :)
-
Feride, извинявай, ако е болезнено, но има ли видима причина за това нежелание? Например разочарование от предишна връзка. Аз се омъжих твърде млада (на 19 г.) и се разведох също твърде млада (на 20 г.) Та в периода след като си събрах нещата и се изнесох около 2 месеца не можех да разговарям с непознати мъже. Дори невинни въпроси като: "Колко е часът?" или "Може ли да ми перфорирате билета?" ми докарваха позивни за повръщане. Е, всичко се разреши от самосебе си, но 2-та месеца не бяха от най-добрите ми.
-
Feride, извинявай, ако е болезнено, но има ли видима причина за това нежелание? Например разочарование от предишна връзка. Аз се омъжих твърде млада (на 19 г.) и се разведох също твърде млада (на 20 г.) Та в периода след като си събрах нещата и се изнесох около 2 месеца не можех да разговарям с непознати мъже. Дори невинни въпроси като: "Колко е часът?" или "Може ли да ми перфорирате билета?" ми докарваха позивни за повръщане. Е, всичко се разреши от самосебе си, но 2-та месеца не бяха от най-добрите ми.
Не, няма, поне не съзнателна. Обичам ужасно много мъжа си, не е просто привързаност, а истинска, силна любов. Но физическото привличане почти го няма. Това на мен по никакъв начин не ми пречи. Нямам подобно привличане и към други мъже/жени (не конкретно към него), но заради него ми е болно в тази ситуация.
-
Фериде, сигурно и тези ти притеснения в никакъв случай не помагат на спонтанното желание и на това да се чувстваш добре и спокойна в брака си. Малко имам чувството, че те заляхме със съвети, препоръки и въпроси и се питам дали ти е ок това, предполагам, ако не е ще си кажеш.
А колкото до психотерапията - става бавно и постепенно и основната й идея е да научим повече за себе си и откъде идват тези на пръв поглед нелогични неща, които вършим, или ни се случват в живота.
Не писах вчера защото ми беше доста зле след пункцията - оказа се доста по-болезнено отколкото си го представях и май съм тръгнала да излиза от упойка малко преди да приключат с "тампонадата". след това много ми падна кръвното и колабирах, та се въртяха около мен средно около 3-5 сестри и лекар- два. но това е положението - мама казваше, че все искам да съм в центъра на вниманието, та този път успях. днес съм по-добре, има още малко болка и тежест, но отидох до офиса, до една приятелка и сега съм седнала да пиша тук.
в деня на пункцията ми казаха, че имам 7 годни яйцеклетки, днес ембриолозите ми казаха, че са инжектирали 5 и 4 са тръгнали да се делят, сега ще видим дали и петата ще тръгне или се е отказала. трансфер в събота. аз много се надявах на бластоцитен трансфер, но щом ембриолозите казват... Питах ги дали това значи, че не вървят добре ембрионите казаха, че въобще нямало такова нещо. стискайте палци в събота.
бях си решила че ще се пробваме да правим секс, но мисля, че на този фон дето ми е трудно качването по стълби няма да го бъде. на любимия пак му се размина - само го убодоха и си е съвсем наред, но то на мъжете май като цяло им се разминава по-леко.
фериде - дано по един или друг начин скоро да ти стане по-леко на душата и знаеш къде да ни намериш, ако не сме ти дошли байгън.
на другите - благодаря ви за пожеланията сега остана събота да ми е на късмет. късмет и на вас