www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: silvanchence в Март 23, 2010, 12:04:43 pm
-
Здравейте, момичета!
Как вашите мъже се справят с неуспехите, рухват ли и те като нас, силни ли са.
При нас като че ли аз трябва да съм по-силна в трудните моменти, НАЛАГА ми се, въпреки че "аз" и "силна" не са съвместими понятия.
Докато има някакъв шанс, мъжа ми е този, който ми дава надежда и кураж да имам търпение и вяра.Но когато и последната капка надежда се изпари, "силния пол" изведнъж рухва.
И без това ми е трудно да се изправя, как сега да се правя на силна и него да окуражавам :( .
Дайте съвети!
-
При нас положението е много зле в това отношение.
Като тръгна за тест не мисля какъв ще е резултата, а как ще се отрази на него.
След всеки неуспех рухва все повече.
Сега планираме пореден опит. Той смята как ще се справим финансово.
Аз по цял ден мисля дали да започваме, как ще му се отрази пак отрицателния тест.
-
Здравейте момичета! При нас проблема е при мъжа ми и да ви кажа, че той също си мисли по-негативно на нещата. Опитвам се да го успокоявам, да мисли положително, защото това е една от тайните на успеха,ама нали знаете, че по природа мъжете са по страхливи от жените нищо, че са силния пол. Но все пак мисля, че успявам по някакъв начин да го успокоявам. Мисля си, че и ако аз се отпусна и рухна какъв е смисъла тогава да се борим за това, за което сме решили да постигнем.
Успех милички. :bighug:
-
Моят мъж винаги ме поглежда с усмивка на лице и оптимизъм във очите ,винаги е мн голяма моя упора .За сега не е рухвал нито веднъж,и никога не ми е показвал как точно се чуства,аз също обикновенно си се усмихваме,цункваме се и си казваме че най важното е че сме заедно и сме здрави,другото ще дойде,както стана и днес след поредния неуспех!!!
-
Аз по цял ден мисля дали да започваме, как ще му се отрази пак отрицателния тест.
pop4o извинявам се за спама,но ти предварително се програмираш за неуспех с тези думи!Давай го по позитивно и ще стане.
А за мъжете които се крепят на силните си жени много ме е яд.Защото в повечето случаи при тях процедурата свършва до даването на материала!Жената изтърпява какво ли не а накрая и трябва да се прави на силна.Не мога да ги разбера тези мъже.
п.п. при нас такъв проблем нямаше.
-
Маймунке съжалявам за неуспеха! Горе главата.
Ние с мъжа ми също си казваме, че е много важно, че сме заедно и се обичаме и няма да се предаваме.
Мила звездичке ти си късметлийка с такъв силен мъж до себе си. Наистина на мъжа работата свършва до даване на материала, но при нас мъжа ми се притеснява за мен точно за това, че ми предстоят доста процедури до заветната цел. Може би има мъже, които не са наясно напълно с процедурите и затова не влизат съвсем в положение на жената и си мислят, че само те имат проблем и че от тук нататък докторите са на ход.
-
Здравейте момичета! Моят мъж е с много силен, властен и строг характер, но когато чуе за отрицателния тест погледа му се изменя. Старае се да не ми показва емоциите си и винаги гледа да се пошегува, усмихва ми се и ме утешава постоянно. Знам че му е тежко както на мен но не ми го показва и за което съм му много благодарна. Ако не беше той досега щях да се откажа. Дори когато започнахме с докторите, ми каза "моля се проблема да е в мен, за да не се налага да те подлагат на допълнителен стрес". Благодарна съм че имам такъв човек до себе си.
Аз също съм на мнение че жените са по силни като цяло, но не във всяка ситуация!
Успех на всички в тази борба!
-
Радина наистина трябва да се радваш, че имаш такъв мъж до себе си!
Успех и на тебе мила. Човек, когато желае нещо наистина, рано ли късно то се сбъдва.
-
През цялото време ме окуражаваше. Вярваше в успеха около сто пъти повече от мен, но уви. Само тайничко си тъгуваше, въобще не рухна. Постоянно ме убеждава, че в най-скоро време ще успеем. Напоследък дори казва: " Нашето бебе като се роди еди си какво..." или " Ще купим за вкъщи ново креватче, пък на село старото..." Ех да можех да вярвам колкото него :wink:
-
С тъга. Винаги е бил до мен и ме е подкрепял. Първият път беше най-трудно. и за двамата.
-
Сега си спомних погледа и думите му след като излезнах с отрицателният резултат от клиниката... :( Толкова надежда таеше милия ... и като му казах "..Айде да тръгваме - 0.00.." а той.... ми казва "Така се надявах да се покажеш сияеща ..." уф... много тъпо, онзи ден, след случайна грешка на езика, как ми отговори 8O аз го питах искаш ли сол той ми отговаря "не, искам дете" ... човека се зазяпал във филма и говорят за деца, а той искал пипер. Колко ми стана тъпооо, е опитах се да го обърна на шега, ама още ме боде :(
Та накратко, понася ги очевидно зле, но се опитва неуспешно да го скрие. За жалост това се отразява. Може би, ако споделяше, нещата щяха да са по-гладки... ноооооо, мъжее :wink:
-
По отношение на проблемното забременяване е пълен оптимист. И преди изследванията, и по време на неуспешните три инсеминации, и след прегледа при уролога и операцията за варикоцеле, и при настоящата терапия с кломифен.
Не проумявам откъде го вади това спокойствие като е по-нервният от двама ни. Но пък е голяма утеха, макар и да не споделя страховете ми.
-
Моят милия при всеки неуспешен опит виждах как му се пълнят очите но той не се притеснявай и толкова пълно мълчание ,стои малко при мен и изчезва ,а бе общо взето много трудно ги приемаше--- тестове а най лошото е че не говореше. Дори сега на последния опит когато забременях ме погледна направо със съжаление и ме пита ама бременна ли си.Пак мълчание и нищо не смееше да се зарадва.Едва когато отидох на преглед да установят бременността и когато чухме сърчицето, пак ме попита ама сигурно ли е и ми казва оле подкосиха ми се краката.Това беше първата реакция :)
А като видя снимките и записа от диска просто грейна и го гледа 3 пъти един след друг.Та тежко им е и на тях макар че не споделят всичко.
-
Не при всички мъже се свежда само до даване на материал. Моя беше с ТЕСЕ и за огромно съжаление (дори и когато пиша съм в сълзи) не се откриха сперматозоиди. Притесненията ми за него не ми оставиха време да се притеснявам за процедурата при мен. Много ни е тежко и на двамата. Решихме да използваме донорски материал. Сега чакаме резултата. Въпреки огромната болка той е голям оптимист и все казва ще стане, ти си бременна. Невероятен човек е и винаги успява да тласне моя реализъм в позитивна насока.
-
при нас аз съм слабия характер. при отрицателнте тестове той е бил до мен винаги и ми е връщал надеждата за живот. при всички рискови ситуации пак той е бил силния и ме е карал да се чувствам желана и горда. винаги е силен и вярва, че ще успеем заедно, за което му благодаря.
пиша този пост със сълзи на очи и се надявам следващия път сълзите да са от радост, защото сме минали през какво ли не.
благодарение на неговата сила продължавам борбата с оптимизъм и чаквам с нетърпение следващия тест.
-
Той е по-стабилният психически вкъщи, по едно време плачех всеки път като ми идваше МЦ, той ме успокояваше,сега вече и аз спрях да плача, някак си притъпих усещанията, гледам на всичко това като едва ли не "задача", за която трябва да намерим вярното решение за желания краен резултат. съжалявам, че звучи толкова ...неемоционално, но иначе бих се побъркала.
аз чета по форуми, питам, ровя, сравнявам, записвам часове за лекари, цялата съм в движение в името на каузата:)), той е много по-уравновесен и неразпиляващ се от мен.
наскоро ми каза-"не се притеснявай, ако не стане, ще си осиновим детенце". явно беше мислел по въпроса, защото беше много сериозен и много спокоен. олекна ми:)
-
Привет Момичета,
Изчетох хубавите постинги за крехката подкрепа, за която говорите и се натъжих.
Аз не усещам тази подкрепа в половинката си. Той е по-силния и уравновесен характер от двама ни. Той върти кормилото на живота ни, но ... не зная какво да мисля. От 1,5г опитваме за бебе, като от 4-5 месеца ходим по лекари. От тогава той се промени и то много. Не зная какво да мисля, но на фона на всичките проблеми, които има всеки от нас: професионални, финансови и най-важния БЕБЕТО се чувствам много изчерапана и сама в стремежа и мъката си. Карам го да говорим, но не става. Просто темата винаги се извърта и проблема се пренасочва в друга дирекция ... след това на поредната безсънна нощ сред многото въпрси, които подскачат в главата ми идва и неизбежния "Струва ли си всичко това ако.... " Иска ми се да имах едно кристално кълбо и да видя отговорите на поне 2-3 въпроса , изключително важни за мен. Усещам се по средата на един път, в който е нито да се върна назад, нито да продължа напред ....
ДОри сега ми се насълзиха очите ...
Дано не са много момичетата като мен ...
Искрено ви желая успех!
-
Насълзиха ми се очите...има толкова хубави постове!
Моят не е от тях.
При отрицателните ми тестове, винаги се чувствах виновна. Направо ме беше страх да ме пита какво е станало. Когато му кажех някак млъкваше, все едно изчезваше...студен.
Може би това е неговият начин да се справя с емоциите си...доста тъп, според мен.
Той е много чувствителен човек, но носи маска градена с много години. Толкова е желязна, че ако не го познавах, ако не знаех че има и друга страна, никога нямаше да бъда с него.
Случвало се е няколко пъти да прекали с алкохола, тогава някак започваше да се самосъжалява. Как всичките му приятели вече имат деца, че и по няколко..растът. А той ...случвало се е даже да се разплаче.
Това ме караше да се чувствам още по-виновна.
Аз тичах по лекари, изследвания...казвах му трябва да отидеш там или да направиш това, да пиеш това...изобщо не беше в час.
Някак отношенията ни се обтегнаха. Особено след като ми казаха, че няма да мога да забременея скоро...
На финала толкова се карахме, всичко беше нервно...редовно се изнасях в моя апартамент за по седмица. Там и разбрах, че съм бременна...
Като разбра много се вълнува. Въобще първите 2 седмици беше постоянно рев и страхотни емоции.
Сега все едно забрави за всичко. По никакъв начин не ме приема за нещо по-специялно. Нито с отношение, нито с внимание...грижа...изобщо нищо. Все едно не съм бременна.
Лошото е, че се преместихме в къщата на техните. Имам усещането че тук нещата стават все по-зле и по-зле.
-
Raissa777,
Мога да си представя как се чувстваш и много съжалявам, че бремеността ти не го е променила в положителна насока... Остава да се надяваш, че бебето като дойде един ден и му се усмихне ще го отвори за вас.
Моя човек все повтаря "ти си мислиш, че само на теб ти е тежко", но как да му обясня, че няма да си помогнем взаимно ако от всяка дреболия се прави проблем и допълнитело изцеждаме и без това обтегнатите ни нерви.
Сигурно, това е начина на твоя мъж да се справя с проблема ... Все казвам, че е хубаво да се говори за проблемите и то спокойно, за да могат да бъдат решавани. Съзнавам, че това не винаги е постижимо, но ... Опитай, седни спокойно и поговорете. Обясни му как се чувстваш след борбата със стерелитета, как се чувстваш от момента в който си разбрала, че чудото е станало. Кажи му какви копнежи и нужди имаш ... Понякога проблемите наистина идват от това, че не се познаваме добре, за да се разбираме прекрасно.
Прегръщам те топло и ти желая лека бременност и здраво и красиво бебче на финала й.
-
:bighug:
Благодаря , иска ми се всички момичета тук да са много щастливи...
Аз вече на нищо не се надявам. Мислех си, че ако забременея тези нерви и оптегнатото положение ще изчезнат. Мислех, че причината е това,аз..бебето...
Сега виждам че не е така. Проблемът си е негов, аз не мога да му помогна, а и вече не искам да опитвам.
С приказки не става, първо ние рядко се засичаме, особено сега в къщата...ми тя е огромна на фона на досегашното ( до скоро си бяхме в апартамент...). Ние спим в отделни стаи - може изобщо да не се видим и да не разберем че и двамата сме се прибрали. Ако се опитам нещо да говоря, той веднага мисли че го нападам и започва да се държи агресивно. Аз пък не съм търпелива...особено сега и все не успявам да си замълча. А и рядко оставаме насаме. Той не е от хората , които умеят да общуват, споделят...
Много ме боли от цялата ситуация. Изобщо не съм си представяла че ще стане така, че ще живея по този начин...опитват се да ме успокояват семейството му и ми казват - ти гледай себе си и бебка . Е ок, значи ще си живеем като съквартиранти и аз ще си се гледкам.
Няма проблем. Така ще стане...вече до толкова ми писна, че за нищо повече няма да се връзвам. Той да се спасява, а аз ще си се гледам и ще се старая да ми е добре.
Това е.
-
Раиса, много ме боли като чета как се отнасят с теб. Не знам какво да те посъветвам...поне имаш подкрепата на семейството му. Не знам обае щом сега се държи така, като дойде бебка какво ще бъде, как ще ти издържат нервите. Това да спите в отделни стаи е ужасно, точно сега трябва да е до теб.
Но наистина гледай първо себе си и бебка, вие сте най-важните сега. Вземи си необходимата доза спокойствие, каквато и да е цената, който и да е обиден.
-
:bighug:
Аз всъщност нищо и не казвам...защото ме е срам. Толкова рев съм изревала, че вече не мога, нямам сълзи. Само радостни имам :)
Нервите са нещо много интересно...точно когато си мислиш че ще се скъсат и ще полудееш - те стават по-здрави. Явно психиката те предпазва и малко или много те прави темерут, непукист...щото иначе - за Раднево с първия рейс.
Изобщо не ме интересува как ще е когато, живот и здраве, се появи бебето.
Ще си имам достатъчно грижи и радости за да се занимавам с който и да било :) А и толкова съм се молила това да ми се случи, че вече няма нищо по-важно за мен...ако ми стане адски тягосно - хващам си багажа и си бия шута, аз дом си имам.
ПП: Май не го подкупваш добре... :lol:
-
Раиса и аз чета, чета вече трети път постовете ти и не мога да повярвам. 8O Това бебе би трябвало да ви сплоти най-много, да ви донесе взаимни радости, а вие дори в отделни стаи спите. Аз такъв джангър вдигам само при майтапа че искал да спим на различни легла в една стая 8O пък ако ми заяви, че ще спи в отделна стая, просто съм си събрала багажа и в къщи аз там си имам стая и вратата на мама и тати е винаги отворена за мен! Прави са хората гледай себе си и бебето, защото няма по-важно за теб от това. А все си мисля, че едни разговор - много сериозен, че не трябва така да продължават нещата и ако ще продължават то няма смисъл от съквартиранти е много необходим.
-
Раиса, тъжно е това, което споделяш с нас... :(. Аз си мисля, че голям принос за сегашната ситуация имат дългите години борба. Не знам вие точно колко сте се борили, но знам, че при нас понякога вместо проблемите да ни сплотяват, става точно обратното. Назрява напрежение с дни и в един момент избухваме, в повечето случаи аз, но това при нас е от характерите. Аз съм по-избухлива. В такива дни просто ми идва да изчезна, да ме няма...След това малко по малко нещата се успокояват. И така до следващия път. Въобще от както се сблъскахме със Стерилитета се въртим в един кръг. Единият трябва да е по-спокоен, по-отстъпчив, по-склонен към компромиси, иначе всичко е обречено. Разбира се това е за сметка на неговите собствени нерви. Във вашия случай явно ти си в тази роля. Явно мъжът ти просто не е издържал на цялото напрежение. За някои хора е страшно трудно въобще да се справят със ситуацията. Не говоря само за конкретния случай. Напоследък имам доста примери около себе си, как изправени пред определен проблем, хората се сринаха. Не успяха да съберат сили или и аз не знам какво точно, и да се справят. Трудно е. Понякога това, което на нас ни се струва лесно, за другите е трудно. Много се надявам и даже съм сигурна, че е само моментно състояние, това което преживяваш и, че ви предстоят само хубави моменти :D. Никакъв шут, никакъв рейс :D.
-
Ммм да, ако беше така при нас бих го разбрала до някъде! Пак до някъде, защото би трябвало мъжа да е по-силен. Така мисля .
Рокси, ние не сме чакали много...година и 3-4 месеца.
Спането в отделни стаи ми е най-най малкият проблем.
Днес чух, да съм се била хващала в ръце, че не ме понасял вече и щял да ме изгони. :lol:
Преди на такива приказки с рев си събирах багажа и айде вкъщи. Сега...му казвам - айде да видим как ще стане, че и багажа да ми събереш, че не мога да вдигам тежко.
Куче което много лае.. не знам какво става, странна работа. Преди не беше така...сега, вместо да сме по-добре сме в пъти по-зле.
И понеже сега обърнах лопатата - не принасям, не донасям и т.н. сега е още по-агресивен.
Лошото е, че ако нещата продължават така аз ще се дръпна. А дръпна ли се веднъж, някак изтивам и ... това е.
-
Да, и аз мисля, че мъжът трябва да е по-силен, но не винаги е така...
Аз, въпреки всичко, което казваш, си мисля че той ще се извини за поведението си и ще се промени. Дано да е така. В противен случай просто не знам какво да кажа...
-
Аз пък си мисля, че хората не се променят. Поне, не и генерално. Също така смятам, че не е стерилитетът този, който ни е направил добри или лоши. Или сме такива, или не сме. Каквото и да се случи, пак ще сме си същите. Но като цяло сме сплит от хубави и не толкова хубави черти.
Ето случаят със съпругът на Раиса. Обвинявала се е, молила се е - забременяла, а съпругът й, отново си е същият. Дай Боже да им се роди прекрасно, здраво детенце - може именно то, да накара родителите си да се усмихват по-често и осъзнаят нуждата си един от друг.
Иначе по темата ... в нашият случай, ми се струва че аз изживявам по-тежко нещата. Аз съм тази, която се интересува, чете, рови се, записва часове за изследвания и прочее. Вероятно това е, което ме прави движещата сила, но също така изсмуква силите ми. Мъжете като цяло (според мен), не носят онзи майчински инстинкт, който ни нашепва, че е време да се възпроизведем. Или както казваше един мой преподавател "Прераждането, то е ясно ... Случва се, когато ни се родят деца."
Желая всичко най-хубаво на вас и половинките ви. Не ги съдете. Те са това, което ние сме избрали :wink:
-
:) аз пък си мисля, че хората се променят. Ако желаят разбира се...
Човек, който иска да се развива, да става по-добър, по мъдър и т.н. цял живот се учи и променя.
За движещата сила при мен беше така, 1 към 1. Само аз бутах в тази посока. Отсреща имаше много желание и до тук.
За "те са това, което сме избрали" не съм съвсем съгласна. :D В различните ситуации хората се показват по различен начин. Ето аз сега го виждам с очите си...
преместихме се в къщата на техните, живеем с тях. Той тук, явно е имал друг начин на живот - мама прави всичко, а той каквото си иска. И сега леко леко си влиза в старите привички.
В крайна сметка, мисля че човек трябва наистина да е "порастнал" душевно, за да може да се съобразява и да мисли първо за ближния , а после за себе си.
-
Да, и аз мисля че хората се променят. За съжаление не винаги към добро :(. Ето пример с мен, до колкото мога да преценя разбира се :D, определено съм станала по-лоша. Почти винаги съм изнервена, на ръба съм да изпадам в истерии за незначителни неща, просто не бях това преди 3-4 години...Старая се, искам да не е така, но просто не мога да се контролирам...
Мъжът ми продължава да бъде оптимист и да вярва, че нещата ще се получат. Не знам дали наистина вярва или просто не иска да ме натоварва излишно. Определено намирам упора в него, но движещата сила винаги съм била аз. Аз настоях да запишем час в специализирана клиника, аз чета, но успях да го накарам и той да чете, да се интересува, да знае какво правим. Сложно е, не може да се определи с едно изречение как точно да станат нещата. Стават с времето, но както Раиса е казала, трябва да има желание :D.
-
Раиса, а за това че в момента живеете с родителите му - искрено ти съчувствам :? :hug2: Мъжете са съвсем различни, когато са "при мама". :x
-
Ами всъщност аз ударих бингото :lol:
Баща му е толкова грижовен, че на мен чак ми е странно...не съм свикнала да ме питат как съм, удобно ли ми е, да ми носят възглавници и завивки пред ТВ...идва да ме целуне по челото - да не би да имам температура... 8O, казва ми съкровище...
На моменти си мисля " тъпачка такава! Да беше взела бащата, а не сина!" :lol: :lol:
Майка му е толкова спокойна и въобще...пример как да си запазим нервите и психиката! Тя е моят гуро в момента :lol: Има уникална способност - временна глухота...абсолютна! Прави си каквото иска и все едно не чува какво и се говори, подмята и т.н.
Наистина, ако бяха други хора - нямаше да издържа. С тях не се чувствам сама в тази къща...а ако бяха някои по-студени, ангажирани и загледани в себе си и ежедневието си хора...сигурно щях да изперкам и да избягам барабар с кучето. :lol:
За сега стратегията ми работи - държа се на дистанция и това е. Малко поревах сутринта...нормално. Каза ми, че за него отдавна съм никоя. Казах прекрасно, новината е чудесна! За пръв път сме на едно мнение...
Това разбира се е агресивен отговор, че не му обръщам капка внимание и не му говоря.
Сега си мисля...на много хора това би прозвучало адски тъпо. Две деца си мерят пишките. Да...съгласна съм. Но за мен сега е важен момент, или всичко или нищо. Или ще се пречупи и няма да си позволява да се държи лошо с мен...да ме обижда и т.н. Или ще стигнем до финала и ще разделиме куклите. Защото аз няма да се примиря да ми крещят и да не ме уважават.
За жалост не при всички хора действа с приказки. Някои реагират на емоционално, първично ниво, с тях...трябва да ги накараш, сами да стигнат до извода , а не ти да им обясняваш. Много пъти съм ревала и съм казвала, че така не мога да живея - кел файда.
Любовта е странно нещо.
-
Разбирам те, Раис. Права си, не давай да ти крещат и да не те уважават.
Ние с мъжо също често се караме и на няколко пъти съм си застягала куфарите. Но, такова нещо като спим в различни стаи или да ми каже, че съм никоя за него - не бих изтръпяла. Ти поговори ли с него?
Не честно да не се грижи за теб, само защото майка му и баща му те гледат. По принцип не е много добра идея да оставате там. Не можете ли да се преместите другаде?
Прецени го от сега как ще се държи, защото като се роди детето няма да стане по-добре убедена съм. Тогава най-много ще имаш нужда от помощ и ако той не е до теб - пази боже. Всичките ми познати ми казват, че като се появи детето става по-трудно - тогава следва да сте още по-сплотени.
Раис, той трябва да бъде до теб сега, когато знае че бебето е на път, а не утре или догодина! Стискам ти палци да успеете да се разберете!
-
Раиса, извинявам се, че се намесвам, но в реда на твоите мисли /много е жалко това, което се случва/, си позволявам да се намеся, като човек борил се 13 години със стерилитета, човек омъжен вече 16 години и майка от почти 3 години.
А замисляла ли си се за живота на бъдещето си дете. Това ли ще е обстановката в която то ще расте и ще се възпитава???? Аз не бих причинила това на детето си. Повярвай ми, че дойде ден и то много по-бързо от колкото мойеш да си представиш, когато детето няма да е вече бебе, ще се замисля и ще задава въпроси, ще страда, че живее в такава обстановка. А това се отразява на децата.
Момичета, не мислете, че семейните проблеми /ако има такива/ ще бъдат решени със забременяването. Това е много далеч от истината. Когато се роди бебето, напрежението става още по-голямо. Но да не обяснявам, голословно, вие сами ще го изпитате.
И последно да споделя. В дългите години на борба със с-та, никога, ама никога не ни е минавало през ума, че трябва да се разделим затова, че нямаме деца. Просто живеехме, защото се обичаме и се радвахме взаимно на себе си. Борбата вървеше без да изпадаме в кризи. Моя съпруг също не е от много оправните и инициативните. Всяка инициатива за изследване и лечение идваше от мен. Разбира се никога не съм срещала съпротива от негова страна, ако трябва да се прави нещо.
Но никоа не ми е натяквал, не ми е давал ни най-малък повод да си мисля, че го боли... а сигурно е било така, няма начин.
Гледам, искате да си говорите помежду си по проблема. Аз лично нямах такова желание, да седнем на масата и да обсъждаме... и какво ще помогне това... просто приемахме мълчаливо съдбата си и продължавахме борбата напред. Така аз се чувствах по-добре... но всеки е различен.
На края искам да ви кажа, като патило :), раждането на детето по никакъв начин не промени характера на мъжа ми и отношенията между нас. Караниците и споровете, които сме имали преди, си ги имаме и сега, дори се прибавиха още теми покрай детето.
Успех момичета
-
Замисляла съм се, разбира се. :)
Няма да позволя детето ми, живот и здраве, да живее в лоша среда. От където и да идва "лошото".
Нещата или ще се променят коренно или изобщо няма да ги бъде. За добро или лошо имам силно изразено чувство за достойнство и не бих позволила някой да ме прави на маймуна, още повече пред очите на детето ми.
За семейните проблеми, поне в моя случай не е така. В смисъл, не съм си мислела, че забременявайки нещата ще се оправят...това би било адски наивно от моя страна и е обречено на провал, още от самото начало. Вярвам, че ако двама души не стават като двойка, то и 10 деца да имат, даже по-зле.
При нас започна да се образува някаква нервна обстановка още от средата на лятото. Стана постепенно...започнахме да се караме за незначителни неща, първо рядко лека полека все по- често. Тогава си мислех, че просто и двамата сме много изнервени покрай нещата около нас, най-вече желанието за дете, и нервите ни не издържат...
Най-тягосно ставаше след поредния отрицателен тест. Някак почти спирахме да комуникираме.
За това си мислех, че едното е следствие на другото. И съответно би изчезнало при липсата на първото.
-
Ох, Раис...мъжа ти се държи като 14 годишен!
В реда на мисли на това, което каза albenanedelcheva - нашите са като куче и котка и винаги са били така. Мама се разведе с баща ми, което не донесе по-добри времена и за двамата, но аз и брат ми най-много изпатихме от това. И пак по-малко отколкото да гледаме как не се понасят и се карат и бият.
Осъзнавам, че нямаше да съм човека, който съм, ако не се стремях да ме следвам лошия им пример, но и никой не бива да търпи и да се унижава, да си бие по самочувствието заради детето. Виж как ще тръгнат нещата, след като сте в студена война в момента, но ако не се променят - хващай си багажа и бягай да събираш спокойствие и сили за бебето.
-
:bighug:
-
Аз пак ще ви рева, само вие ме разбирате.
С моите настроения вече аз самата не мога да се понасям.А и като и вкъщи няма кой да вдъхне малко вяра, направо не знам как да изляза от дъното.
След като си мисля непрекъснато по тази тема, реших че е време да захвана този въпрос, и снощи попитах мъжа ми съвсем плахо какво мисли за ИКСИ 50 на 50 собствен и донорски мъжки материал osi_16.И ...избухна атомната бомба.
Как съм си позволявала изобщо такова нещо да го питам, какви са тези глупости, да съм си намерила някой да ме изч*** и да си получа 100 % материал, след като не съм искала неговия, и все такива излияния.
Колко е разбран само :x .Като става въпрос мен да ме ръгат и да ме бодат, няма проблем.Но като става въпрос да поговорим само, "многострадалната геновева" разигра сценки как нищо вече не иска да прави.
Като че ли на мен ми е лесно!
Понякога се чудя, ако в мен беше основния проблем, щеше ли "любимия ми" да е също толкова толерантен и коректен?!
А аз трябва да бъда търпеливата и разбираща съпруга..., а докога ли ще ми издържат нервите :balk_133: .
-
silvanchence , не се отчайвай само мъжете някога говорят без да мислят , а не вярвам да не го боли да не му е тежко и на него и най вероятно е защитна реакция.Ние също сме имали спречквания и съм си мислила че му е лесно защото проблема е във мен дори съм се обвинявала и съм мислила да преключа брака си за това ,но минава време и нещата някак си се нареждат.Горе главата и гледай да не се карате а да се разбирате ако трябва премълчавай за момент и по късно говори пак ,защото в такива ситуации нервите на всички са опънати а това води само до кавги и разваляне на отношенията между хората.Успех мила и стискай зъби всичко ще се нареди :)
-
silvanchence, много мъже са така. Сигурна съм, че и моят би реагирал подобно, ако бях казала такова нещо. Той години наред не даваше дума да се издума за осиновяване,защото искал да си има негово. Чак няколко месеца преди да забременея най-после каза, че е съгласен и че сме чакали достатъчо ( ми да, 10 години). Та в случая и за твоят мъж е така - иска да си е неговоте семенце, ако мога така да се изразя. Някои хора просто имат проблем с това да отглеждат дете, което не е биологично тяхно. Евентуално ще го премисли, ще види, че не е толкова лоша идеята и верятно ще се съгласи. Остави го да му отлежи в главата известно време.
Раиса, твоят мъж не разбирам как ти казва, че отдавна не си била никоя, след като ако не друго, ама преди 17седмици сте правили бебе. Значи сравнително скоро е било, когато сте смятли да продължавате родата,а сега такива неща... Сигурно нещо е изнервен и е временно.
А моят мъж пък беше пълна трагедия. Напълно изгуби всякаква надежда и дори няколко пъти ми го заявяваше, как и този път сигурно нямало да стане нищо (при мен освен неуспехи имаше и много помятания). Той не бил искал да се надява и после да се разочарова. Аз си знам какво ми е коствало да продължа да вярвам, че ще стане.
Боби
-
Аз все повече се убеждавам, че жените са по-силни в подобни ситуации...
В моя случай - мъжа ми е изключително раним и чувствителен човек. В същото време обаче, ситуацията около него е такава, че той не може да си позволи да е такъв . Нито работата му нито неговата позицията в семейството, му поволява да е слаб...
И някак в определени моменти избива нанякъде. Просто очакванията към него са високи... Явно се надява, че поне в мен ще вижда винаги подкрепа...добра дума, спокойствие и т.н.
Да, но аз не винаги успявам да съм 'на ниво'.
И...когато той усети от мен дори минимална агресия, негодувание...или въобще някаква отрицателна емоция ( дори да я няма реално, а сам да си я внуши...) се обръща и избухва грозно. Нито мисли нещата които казва, нито ги помни!
Говорих си в събота със свекара. Много ме успокои този човек, говорихме почти целият ден. Стъпих си на краката, че нещо се бях залетяла...
Главното, което говорихме, беше, че ние започваме да градим семейство и трябва да се правят повече компромиси. В противен случай, ако от мухата се прави слон - много бързо ще се изхабим.
Реално погледнато аз съм по-стабилната от двама ни. В смисъл аз мога да не реагирам бурно, да помисля преди да говоря...Мъжа ми не умее, поне на този етап.
Тоест, аз трябва да правя повечето компромиси и да не се заслушвам чак толкова в думите му...защото така или иначе той ги говори 'ей така', не се усеща. Ако аз не отвърна - ще се размине...ако отвърна - ще стане зле.
Еми ще трябва да се науча да си помълчавам, поне на момента...за да сме добре.
Виждам, че мъжа ми се старае...иска да се промени, да стане по уравновесен, да се съобразява повече...но му трябва време. Няма проблем, аз ще се постарая .
Силванченце, много ми стана болно...много мъка , много.
Ситуацията с мъжа ти...ако поставя нас в същата позиция - щеше да е едно към едно.
Ако аз попитам мъжа ми същото нещо, съм убедена, че и той ще реагира така.
Мъжете приемат много по-тежко , ако проблема е в тях...поне с такова впечатление съм останала. Някак за тях е ...говорих си вчера с мъжа ми, пътувахме в колата и той се разплака обяснявайки ми как целта на живота на човека е да има деца...потомство. Да си продължи гена. Сигурно не всички мислят така, но...
Ако има някакъв проблем - все едно не може да изпълни най-важното нещо в живота си. Не знам...поне до такъв извод стигнах, слушайки мъжа ми.
Ако той имаще такъв проблем - щеше да е адски съсипан. И тази тема щеше да му е не болна...а не знам. Като рана с огън вътре.
И да бръкна - щеше да реагира поне с тези думи. Ако не и с по-тежки.
Много сила ти трябва мила, затова ти желая кураж!
Не се предавай :bighug:
-
здравейте момичета ,като чета тази тема направо настръхвам и да си кажа често не ми се вярва че е истина .Като ви гледам в албумчето всички сме толкова щастливи и сплотени ,а то какво ....
Аз в началото на брака имах малко проблеми със моя съпруг , и ме дразнеше че беше пълен непокист за всяко нещо .Например като за начало живехме с майка му .Това го изтърпях точно 6 месеца и седнах да говоря с него ,зашото на мен не ми трябва мъж ,който чака всичко да свърша аз или ако не аз МАМА.Че с това се справихме ,сега сме само двамата и да ви кажа ,горда съм ,че наистина се промени ,много по-грижовен и отговорен .
По въпроса с темата ,мога да кажа ,че и моя мъж не е мнгоо в час,защото за него всичко е като филм ,пожелаваш си бебе и на то готово ,да ама не .Много разговори имах с него ,че не трябва да чакаме и че е време да започнем да правим опити за бвебе .Е започнахме и сега от няколко месеца не се получава,и виждам как започва да му става тясно .Все още ен сме ходили по лекари ,но скоро ще започнем ако не се получи до лятото .Тогава ще го вида как ще приеме всичко .Мисля ,че колкото и да се прави на силен ,ще рухне ,защото като му говоря ,че пречи това че е пушач и трябва да ги спре и това ,че трябва да пие витамини ,като мен всеки ден много не му влиза в главата .
Raissa777 ,възхищавам ти се ,колко си силна .Мисли за себе си и бебето което чакаш .Вие сте най-важнни сега .Ако видиш ,че не става и не се променят нещата към добро ,просто бъди по -силната ти и вземи нещата в твои ръце .Пожелавам ти Успех и наистина всичко да тръгне към добро за теб :bighug: :bighug: :bighug:
-
:bighug: Ще тръгне...за всички нас, ще тръгне към добро .
-
Мисля ,че колкото и да се прави на силен ,ще рухне ,защото като му говоря ,че пречи това че е пушач и трябва да ги спре и това ,че трябва да пие витамини ,като мен всеки ден много не му влиза в главата .
По-добе не търси под вола теле, както казват старите хора. Пушенето води до проблеми особено при мъжете и ако има такива и са на границата спирането определено може да се подпомоге, но ти дори не знаеш има ли и ако има къде е проблема. Та не го тормози от сега без а знаеш дали той има проблем. Може да се окаже, че има прекрасна спермограма и после да н иска да променя нищо, ако наистина се наложи. Току виж решил, че ти си се вманиячила ( както моят мъж, макар че не го е казал) и да не ти взима притесненията на серионо.
Моят не пуши, но пък пие алкохол. Не много, но при положение, че спермограмата все му беше близо до границата, аз все му дуднях да спре напълно алкохола. И все чувах как алкохолиците имали деца, а той малко пиел и не било от това. Какво ли не правех да го убеждавам, че това мъничко може да е, което да направи разликата при нас.
Колкото до витамините - спорно е това дали трябва да се взимат. Смята се, че ако имаш една сравнително балансирана и здравослова диета,би трябвало а си визмаш необходимите витамини от храната.
Поздрави.
Боби
-
Мисля ,че колкото и да се прави на силен ,ще рухне ,защото като му говоря ,че пречи това че е пушач и трябва да ги спре и това ,че трябва да пие витамини ,като мен всеки ден много не му влиза в главата .
По-добе не търси под вола теле, както казват старите хора. Пушенето води до проблеми особено при мъжете и ако има такива и са на границата спирането определено може да се подпомоге, но ти дори не знаеш има ли и ако има къде е проблема. Та не го тормози от сега без а знаеш дали той има проблем. Може да се окаже, че има прекрасна спермограма и после да н иска да променя нищо, ако наистина се наложи. Току виж решил, че ти си се вманиячила ( както моят мъж, макар че не го е казал) и да не ти взима притесненията на серионо.
Моят не пуши, но пък пие алкохол. Не много, но при положение, че спермограмата все му беше близо до границата, аз все му дуднях да спре напълно алкохола. И все чувах как алкохолиците имали деца, а той малко пиел и не било от това. Какво ли не правех да го убеждавам, че това мъничко може да е, което да направи разликата при нас.
Колкото до витамините - спорно е това дали трябва да се взимат. Смята се, че ако имаш една сравнително балансирана и здравослова диета,би трябвало а си визмаш необходимите витамини от храната.
Подкрепям всичко написано от Боби.
И аз натяквах за цигарите и алкохола дълго преди да разберем какъв ни е проблемът. Оказа се варикоцеле - и пълно въздържание нямаше да помогне.
По принцип е хубаво да се спре пушенето и огранчи пиенето, но не си обтягайте излишно отношенията. Впрегни усилията си в това и двамата да започнете изследвания в специализирана клиника, ако вече имате една година неуспешни опити, разбира се.
-
Да доложа, малко съм шокирана, но ... туй то.
Нещата около мен придобиха коренно различен облик. Мисля че, откакто се изтумбих твърде видимо - изведнъж станах бременна жена.
До преди това не бях...все повтарях, че трябва да се пазя , физически и психически , през първите 12 седмици - без резултат. Съобразяване - зеро.
Сега откакто се заоблих - станах вече бременна. Не трябва да вдигам тежко, не трябва да се преуморявам, да не се ядосвам за глупости, да ми е добре...всички да внимават как говорят с мен и т.н. Чак на мен ми е странно, но вече наблюдавам този "феномен" доволно време. Човеко пак си е изнервен и с проблеми на главата, но някак като ме види се променя и сякаш ги забравя. И да не е така - поне не си го изкарва на мен.
Странна работа, като в поговорката - око да види, ръка да пипне!
(пу пу така да продължават нещата :D )
-
Раиска, пожелавам ти това отношение на мъжа ти да продължи завинаги!
Другото не е нормално. Не може детето да расте в изнервена обстановка и да се учи от баща си как е нормално да се държим лошо с жената. Не, че не може, но не трябва! Успех! :kiss:
-
Раиса, радвам се, че така са се развили нещата. Дано така да продължава.
При нас пък хич нищо не върви. С малки изключения, не съм разбрала, че съм бременна и ако не му припомня, през ум не му минава да ми помогне. Гледа ме как си нося неща и не реагира - абе какво да ти разправям. Чужди мъже забелязват и ми взимат неща от ръцете, докато нашият блее до мен. За това бебе едно нещо не се е сетил сам да вземе. Ей така сам да изяви желание. Само пита дали ритало, но за всичко да се сетя разчита на мен. Дали ще е да избирам столче за кола, количка, дрехи, предиатър - абе каквото се сетиш, всяко нещо аз съм свършила.
Офф хайде стига съм ви занимавала. Мразя да се оплаквам, защото таман се ядосам и той пък вземе, че направи нещо мило, но сега вече до гуша ми е дошло. Не знам как ще е , но аз самата съм ужасно разочарована и не съм очаквала подобно отношение. Като реши да е мил е много мил, ама като не се сеща, въпреки че не е нарочно, това ме наранява. Ми ако той не се сеща за мен, кой друг ще се сети?
Боби
-
Раиска :) това е супер пупупу да не го урочасаме :lol:
Боби ,това са мъжете. Има такива които не могат и чубства да си покажат.А и ние сме в деликатно положение и на нас не може да ни се угоди.Ще видиш как ще се промени като се роди бебчето.Дано е за добро това затишие от негова страна и скоро да се променят нещата и при вас.
-
Боби, като те слушам единственото кофти е, че ти се изнервяш, а не трябва...
Иначе аз отдавна съм разбрала, че жените са къде къде по-оправни и мъжете уж са силния пол, но за сумати неща разчитат на нас...
Лошото е, че сега сме по-сетивни и и малкото ни се вижда много.
При мен : - какво ще вечеряме? - къде ще ходим на почивка, намери ли хотел? - какво ще правим почивните дни? - искам да ми купиш къси чорапки, няколко фанелки с къс ръкав и 2 чифта къси панталони, едните да са камуфлажни... - а и да ми занесеш сакото на химическо... - кога ще ходим в метро и практикер, искам хамак да си купя? - изглади ли ми дрехите ? - а черната фанелка къде ми е ? - за кучето взе ли витамини ?
и т.н. т.н.
Такива - как си? кога са ти изпитите? трябва ли ти нещо? да ти помогна ли ? - са толкова редки, че изобщо не разчитам. Ако ми трябва помощ - си казвам.
Че аз дрехите му купувам :lol: как да разчитам че ще купи нещо подходящо за бебчо? Или аксесоарите...нали аз ще ги ползвам. Изобщо не мога да разчитам че ще вземе нещо по-добро от това, което ще избера аз. Тъй като той е абсолютно наясно с тези факти - изобщо не се бута и не изявява никакво желание да пазарува сам каквото и да било. Единственото нещо, което заяви, че той щял да купи е коша за кола и то големия! Който е в посока движението...не за друго, ами неговите приятели от работата, които имат малки деца, ще му покажат какво да вземе. Той сам ... :lol: трагедия.
Може и твоя мъж за това да не се бута да избира, понеже предварително знае, че няма да се справи на твоето ниво.
Вчера питам ( абсолютно на шега ) дали иска да ходим заедно на лекции. Отговорът беше - ама аз какво ще правя там.. :lol: Аз изобщо не го искам с мен, само да ми пречи, но исках да се посмея на бисера, който ще изръси.
Но пък знам, ако е нещо важно, сериозно - винаги мога да разчитам на него.
Имам усещането, че мъжете си ги делят нещата и всичко свързано с децата - е женска работа. Като поотраснат не, но докато са малки...не ги търси .
Ти не се ядосвай :) Кой да се сети за теб - еми ти ще се сетиш :bighug:
-
Момичета, мааааалко се отклонихте от темичката :wink:
Иначе, нещата, които обсъждате са много важни и за жалост доста жени срещат тези проблеми. Защо не пуснете отделна тема? Сигурна съм, че доста момичета ще се включат.
-
Момичета, мааааалко се отклонихте от темичката :wink:
:lol: и аз това си мислех докато пишех...че не малко, ми нова тема подхванахме :D
-
Раиса, радвам се, че така са се развили нещата. Дано така да продължава.
При нас пък хич нищо не върви. С малки изключения, не съм разбрала, че съм бременна и ако не му припомня, през ум не му минава да ми помогне. Гледа ме как си нося неща и не реагира - абе какво да ти разправям. Чужди мъже забелязват и ми взимат неща от ръцете, докато нашият блее до мен. За това бебе едно нещо не се е сетил сам да вземе. Ей така сам да изяви желание. Само пита дали ритало, но за всичко да се сетя разчита на мен. Дали ще е да избирам столче за кола, количка, дрехи, предиатър - абе каквото се сетиш, всяко нещо аз съм свършила.
Офф хайде стига съм ви занимавала. Мразя да се оплаквам, защото таман се ядосам и той пък вземе, че направи нещо мило, но сега вече до гуша ми е дошло. Не знам как ще е , но аз самата съм ужасно разочарована и не съм очаквала подобно отношение. Като реши да е мил е много мил, ама като не се сеща, въпреки че не е нарочно, това ме наранява. Ми ако той не се сеща за мен, кой друг ще се сети?
Боби
Боби, за съжаление 99% от мъжете са такива. При нас положението е същото. Аз също се ядосвам, че непрекъснато и за всичко трябва да го ръчкам. Но, това е. Свикнала съм му, няма да мога да го променя...
Когато ми прикепи и започна да викам, ми се отговаря, че трябвало да му кажа какво точно да направел, иначе нямало да го свърши..... абе, застреляна работа, мъжка :)
Нали знаете, че мъжете цял живот си остават деца :D :D
-
Понеже сте подхванали малко по-друга тема, да ви успокоя. Като минала съвсем наскоро по този път знам за какво говорите. Но знам и друго, което ще осъзнаете като родите - вас ви хваща "гнезденето". Искате да се свърши всичко и сега на минутата. Аз само вадех душата на моя мъж -"хайде, да купим това и онова, да наредим стаята, да сложим кошарката ....." 1001 задачи в минута. А той спокоооооен, та чак ме побъркваше. Е оказа се прав, а аз припирах (добре че не чете тук :lol:). Та така, ще се поядосвате, поядосвате пък като родите ще ви мине. Мъжете обикновено се почустват бащи чак като вземат малкото човече в ръце. И тогава вече нищо не може да ги спре :lol:.
-
Ооо, ама аз си знам, че си "гнездя", ама иначе няма да има къде да сложим бебето да спи като родя, ако не съм аз да бутам това и онова да се прави. Та то това гнездене си има причина - добре си го е измислила природата :wink:.
Б.
-
Колко е разбран само :x .Като става въпрос мен да ме ръгат и да ме бодат, няма проблем.Но като става въпрос да поговорим само, "многострадалната геновева" разигра сценки как нищо вече не иска да прави.
Като че ли на мен ми е лесно!
Понякога се чудя, ако в мен беше основния проблем, щеше ли "любимия ми" да е също толкова толерантен и коректен?!
А аз трябва да бъда търпеливата и разбираща съпруга..., а докога ли ще ми издържат нервите :balk_133: .
[/quote]
Здравейте,
аз съм много нова във форума и "в инвитрото", но имам подобен проблем - от една страна партньорът ми е ок - но това е само от гледна точка на това да дойде с мен, да се помисли за парите и тн. но не може въобще да понесе, че на мен може да ми е тъжно/да съм уплашена/притеснена, че може би няма да стана и тн. казва, че му е трудно и. от друга страна, обаче, се чудя дали ако на него трябваше да му бият инжекции, и ако той трябваше да премине през тази процедура дали нямаше да прекараме доста време в говорене на това колко е тежко. оказва се, че за мен най-трудно е усещането, че сама трябва да се справям с целият емоционален товар, без партньорът си.
-
Здравейте и от мен и аз съм нова във форума! :DНие сме на фаза наблюдение на фоликули след стимулация с клостил.Всеки месец се гледаме с моя доктор и работим с мъжа ми по въпроса! Женени сме от три години- досега съм доволна от моя мъъж,не мога да се оплача. Дойде ли началото на месеца разпределяме парите ни за прегледите,за хапчетата и се молим да стане нашето бебче! :crossfingers:
Не ми е правил проблеми досега с изключение на момента , в който му взимаха кръв-едвам го удържах на стола,(за кръвна картина),ужас, такива страхливци са тия мъже ,ако трябваше да търпят нашите мъки,досега нямаше да е останал мъж! :sinking:
-
Здравейте пак,
сега като чета отново постовете си мисля, не звучи ли като извинение - "те мъжете са такива" и "ние сме по-силни" и "трябва да се правят повече компромиси". От една страна, това значи да се откажем от идеята заедно да минаваме през трудностите и да се успокояваме, че то те толкова могат. Но не е така, нас никой не ни пита колко можем, от нас се очакват и изискват неща, защо ние да не очакваме емоционална подкрепа от мъжете си. те могат да го изразяват по различен начин, но това е различно от това да се правят, че нищо не се случва, нали? ако се държат по този начин сега, кое ни кара да мислим, че като родим, ще са по-добри партньори и ще участват адекватно в отглеждането на детето? не знам, де но си мисля, че подценявайки ги (не изисквайки повече от тях) и поемайки цялата отговорност правим лоша услуга на себе си и на тях. най-малкото, защото по този начин не им позволяваме да си изтъгуват тъгата, а и да си "изпълнят потенциала" :balk_600:
поздравление на бременните - всичко хубаво!!!!
пс
знаете ли, че има специална вуду кукла, която се казва "To streighten your man" - доста е страшна, но може пък и ние да станем малко по-като нея????
-
Напълно съм съгласна с последното мнение! Ние не сме от желязо, стига сме ги жалили тия мъже!
Слава богу, аз не мога да се оплача от съпруга си в нито едно отношение! Той ми е най-голямата опора и съм му много благодарна за това. Убедена съм, че ще бъде страхотен баща и ще ми помага много. Но за това имам принос и аз. Жалила съм го умерено, без да го извинявам за това, че горкия той е мъж, а те мъжете са си такива. Няма такива филми при нас. Тоя кръст е и за двама ни и ще го носим заедно. Какво ще остане от мен, ако само аз го нося?
Успех момичета!
-
Здравейте,
само да кажа: днес най-накрая накарах партньора си да попрочете малко за икси, защото в края на крайщата се очаква да започнем другата седмица. първото нещо, на което попадна (или поне му направи впечатление) е, че ако няма сперматозоиди те могат да се извлекат направо от тестисите. balk_150: ето това му беше физиономията. Абсолютно се вбесих. питах го дали си е мислил за иглите дето в мене ще ги бодат и защо поне веднъж не направи такова лице и в моя чест. Защо не си е помръднал пръста да потърси малко информация или консултация с уролог/андролог или нещо, каквото и да е. osi_7. неговата позиция е, че трябва да си стоим мирно, да чакаме какво ще кажат докторите и просто да го изпълняваме. Фактът, че като имаш информация можеш да взимаш по-добри решения за него не е валиден.
освен, че съм му ядосана, че ме оставя сама да ровя и да се тревожа за неща, се притеснявам, че е абсолютно неподготвен за това, което ще се случва, има фантазията, че аз ще раждам април месец, защото ние ще правим икси през август.
та на въпроса как мъжете се справят с неуспехите - с главата в пясъка, това не е оптимизъм и надежда, това е тотално отричане на реалността.
-
Здравейте,
само да кажа: днес най-накрая накарах партньора си да попрочете малко за икси, защото в края на крайщата се очаква да започнем другата седмица. първото нещо, на което попадна (или поне му направи впечатление) е, че ако няма сперматозоиди те могат да се извлекат направо от тестисите. balk_150: ето това му беше физиономията. Абсолютно се вбесих. питах го дали си е мислил за иглите дето в мене ще ги бодат и защо поне веднъж не направи такова лице и в моя чест.
Моят мъж също не се интересуваше и като щяхме да правим инвитро ( което после отпадна), а най-голямата му грижа беше, че 5 дена трябва да е на антибиотик и не може да си пие биричката. Представяш ли си? А аз през какво трябва да мина го приемаше много леко. После като бях бременна беше така пак - аз мрънкам за нещо, а вместо съчувствие отсреща ми се казва, че това било нормално( все едно не знам). Обаче в интерес на истината, сега като се роди бебка той много се грижи за нея. Пак не чете и не се интересува, а само каквото аз му кажа знае, но пък я оставям с него по цяла вечер и той я гледа, храни , сменя памперси и дори я къпе сам. Така че това, че не четат не означава, че не са добри изпълнители, когато има нужда. А и за липсата на съчъвствие установих, че той и когато е нещо, което на него да му се случва, просто го приема и толкова. Просто явно по друг начин възприемат нещата.
Б.
-
Здрасти Бобие,
хич не се съмнявам, че ще е добър баща, а не може ли да е и добър партньор? сигурно съм алчна и искам твърде много. сигурно се ядосвам твърде бързо, но пък "хем ми е ред, хем ми се полага" :)
ще ви държа в течение. странно е как нещо такова променя отношенията. другото, което е странно, че когато става въпрос за друг проблем, свързан със здравето ми е като квачка около мен. тез мъже с идеализираните си пениси, както каза губернаторът на калифорния "You can't live with them, you can't kill them" :witch:
-
За мен е лошо, когато имам очаквания. Много по-често се разочаровам.
Абсолютно, четейки Боби, все едно е при нас...Много пъти казах, че е тотален егоист, че мисли само за себе си - ефект зеро.
Очаквах, че когато ни се случи такъв проблем ще сме заедно в борбата, ще се подкрепяме. А то, не стига че бях сама, ами и подкрепа никаква. Ако не бях тръгнала напред с очакванията, поне нямаше да се разочаровам!
После, очаквах, че ако забременея нещата ще се променят... :lol: големи очаквания, пак с последващи разочарования.
Сега вече си взех поука. Нищо не очаквам...да сме живи и здрави - за всичко си правя сметка дали ще мога сама да се оправя и ако не - към кой ще се обръщам. Може да звучи грозно, но гледам всичко от мен да си зависи , помощ не очаквам.
А вече, всичко което реши да направи - е добре дошло !
-
То ако е въпроса да се оправяме сами (не че аз не съм то тоз отбор) ама тогава какъв е смисъла да сме свързани с тези мъже. или по-точно в какво се изразява връзката ни с тях? не заслужаваме ли повече от това да се опитваме да сме дзен, защото то така или иначе ще се разочероваме? Уф, не знам, вече се изтощих да го мисля това, ама отърване няма.
-
Не ме разбрахте. Имах предвид, че те и за тях си не правят това, което ние искаме да правят за нас, защото просто не им идва на ума да го направят. Повечето мъже са така - не са толкова инициативни, колкото сме ние. Това не означава, че нямаме подкрепата им, просто го правят по техен начин, а не както ние си представяме, че е редно. И мен ме дразни, но това е положението. Той и на него да му има нещо, пак няма да седне да се интересува - това съм го виждала с очите си, така че не е защото е за мен, а просто си е такъв.
Боби
-
Преди мноооого години (т.е. малко повече от 22 г), когато бях бременна с първото си дете, бившата ми свекърва ми заяви, че с бебе, без бебе, аз не трябва да преча по никакъв начин на сина й да работи и прави кариера и че трябва да се науча да се оправям сама...е, научих се, даже веднага след първото раждане: и да работя, денем, нощем, и да си гледам децата, и цялото домакинство да въртя, да печеля пари, и сина й да кютам...и нали познахте? След 12 години волско търпение си хванах шапката и децата и се изнесох от сина й, да си се справям сама, така и така вече го правех почти 13 години, само един дразнител по-малко на главата...
Аз и сега мога да се справям сама... ама вече не искам. Искам да се справяме двама. И затова съм толкова щастлива, че сега до себе си имам мъж, който точно това цени - че всичко правим заедно: заедно готвим, заедно зареждаме миялни/перални, аедно пътуваме, заедно излизаме, заедно решаваме, заедно се борим за бебе...Животът е прекрасен, но е дваж по-прекрасен, когато е споделен с човек, с когото се обичате (а не просто съжителствате) и който ви обича.
Не че ви съветвам да поставяте ултиматуми на мъжете си...но е хубаво добре да си поговорите кой какви приоритети има, защото след 10 години, дано сте само по на 30 тогава, ще ви дойде акъла в главата и ще си кажете "Аз за какво търпях...".
И не съм съгласна, че описаното в горните постове е "начина на мъжете и това е положението". Това си е чистопробен мързел от тяхна страна, който вие толерирате. Всяко нещо, което толерирате, ще продължава и ще се задълбочава, ако не го изкарате наяве и не го обсъдите.
-
:good_post:
-
И не съм съгласна, че описаното в горните постове е "начина на мъжете и това е положението". Това си е чистопробен мързел от тяхна страна, който вие толерирате. Всяко нещо, което толерирате, ще продължава и ще се задълбочава, ако не го изкарате наяве и не го обсъдите.
Кой говори да се толерира всичко? Ами казвам за това дали се интересува или не се интересува да има информация и дали ще поеме инициатива за нещо. Иначе моят мъж готви ( аз не готвя въобще), мие чинии, сам си пере дрехите, сам се гледа и въобще сам се грижи за себе си. От както сме се оженили ( вече ще станат 12г) сме се разбрали, че не съм се омъжила, за да имам за кой да се грижа, нито той се е оженил, за да смени майка си с мен. Това съм му дала да се разбере още първите месеци и нямам подобни проблеми. Но не мога да му променя мисленето и да го накарам да чете повече за каквото там в момента е на дневен ред, нито да го накарам да е по-инициативен. Просто свикнах, че за да го накарам да направи нещо ( от т.нар "мъжка" работа) трябва да го ръчкам и да дудням, а здравна информация няма сам да седне да чете, а трябва да му я наливам в главата, дори и когато става дума за него. Това си му е характера и не смятам, че е причина да седна да се развеждам. Не знам какъв мъж си имала преди, щом посочваш, че със сегашния излизате заедно, но ние по принцип правим всичко заедно и на пръстите на ръката ми се броят случаите, които сме излезнали сами.
Б.
-
Аз мисля, че Шарки имаше друго предвид и напълно споделям мнението й! Боби, твоят случай далеч не е от описаните от нея ситуации, според мен. Предвид това, което си написала, смятам, че не попадаш в тази категория, даже напротив - браво на мъжа ти. За четенето и търсене на информация - напълно съм съгласна, че не им се удава много :lol:, но това да им е кусура. Апропо, отношенията ми с мъжа ми са абсолютно същите като при вас - всичко правим заедно. И аз съм дала да се разбере, че не съм се омъжила, за да ставам домашна прислужница. Отношенията ни са повече от добри. А особено сега - не ми дава да пипна нищо вкъщи - буквално :lol:
-
Леле, леле, sixsens, аз едва сега се сапикясах какви хубави новини си пуснала. Ето това се казва добра новина! Много се радвам, много, ама много. Всичко най-хубаво докрай. :D
-
Привет и от мен момичета!Нали знаете,че нещата от живота ни са такива ,каквито ние самите си ги направим.В моя живот до сега,нямаше нищо, което да се случи лесно,понякога така- сама се питам,защо и при мен нещо не стана ей така-мъничко по-лесно,но съдба!Радвам се ,че моят съпруг ме подкрепя в трудните ми моменти и в борбата ни за бебче!Приела съм го с недостатъците му,със силните му страни-в началото,когато заживяхме заедно естествено се дразнехме от много неща,но с някои направихме компромиси взаимно.Не искам да звуча наставнически,но за мен това е начина да живеем щастливо,поне при нас е така! :D Най-големият ми кошмар беше,когато 6 месеца след като се оженихме,док,при който ходех,каза ,че тръбите ми са запушени и се налага лапаро и от там се започна! :(Искам да ви кажа,че ако не беше съпруга ми,щях да полудея.Може да ви звучи смешно,но това за мен беше голям удар.Никога не бях и помисляла дори, че мога да имам такива проблеми. :? Сега съм силна и приемам нещата,както дойдат- и това се учи,поне при мен беще така :)Ние всички жени можем да се борим сами,така сме устроени-да се грижим и закриляме семейството.Но ни е нужна и подкрепата и силата и на нашите мъже-не се отказвам от помощта,която ми предлага моя мъж,независимо за какво!Идечта е да правим нещата заедно! :D
-
А сега, ако може, да се върнем към основната тема - Как мъжете понасят неуспехите?
След първото ни (засега единствено) ин-витро, което завърши с пълна нула на ЧХГ и което се оказа че е нямало как да е успешно, мъжо така се уплаши от това как аз приех неуспеха, че първата му реакция беше да не правим повече опити, ако аз така ще страдам, ако не стане...направо да си осиновяваме ...чак дни по-късно, когато на мен първо ми текнаха, а после ми секнаха сълзите, се съгласи да продължим, да сменим клиниката (специални благодарности на Ива, която много ми помогна за това) и да се борим, та дори ако се налага, да стигаме до заместващо износване на бременността. Засега сме решили да се помъчим още година-две аз да забременея, и ако след това заместващото майчинство е все още неузаконена в БГ, да го правим в друга държава...аз тогава ще съм вече на 45 ...
Мисълта ми беше, че за това как мъжете ни приемат неуспехите, имаме голям принос и ние, как ние приемаме неуспехите... Ако мъжете ни ни обичат, тях ги боли не по-малко от това, че нас ни боли...
-
Здравейте и от мен. През юни месец ни беше първият опит ИКСИ. Ние сме с мъжки фактор и при мен нещата УЖ са добре.
Всичко започна преди няколко години, когато след 2 години неуспешно бебе-правене, решихме да направим спермограма. Резултата беше отчайващ, доктора каза, че съпруга ми има варикоцеле. Той изпадна в шок и стрес, че няма да може да има деца, че е дефектен и т.н. Неговите родители не вярваха, че заради една зушка може да има проблем и честно казано никаква подкрепа. Всички казваха- то ще стане, не му мислете. Така изминаха 2 години докато той се престраши да се подложи на операция и още 2 години преди една инсеминация. И доктора каза- няма смисъл, давайте да подаваме документи за инвитро. Тогава той се окуражи малко.
Докато траеше целия опит и след това чакането до теста, той беше на 100% убеден, е ще си имаме бебенца ... НО УВИ. Беше толкова разочарован. Аз си бях казала, че докато не видя двете черти няма да се радвам, ама той не слуша като му говоря.
Сега вече е по- добре и готов за новия опит. Надявам се и последен.
Историята стана малко дълга, но незнаех как точно по кратко да ви обясня нашето положение и голямото ни желание за най- голямото богатство.
-
милоками,
успех в новия опит, дано мине леко и донесе много радост.
странно е нали, как им е трудно да мислят, че има няколко варианта.
аз сега проглуших ушите на всеки във форума, оплаквайки се, че последната спермограма (по средата на моята стимулация) беше такава, че ми казаха да си мисля за донор или той за тесе. и сега това се оказа голям проблем - страх от самата процедура (беше прочел, че можела да доведе до импотентност 8O), от упойката - спиналната е страшно нещо, да знаеш, а след като се оказа, че може и да е венозна, сега се страхува от венозната. но пък нищо, поне мисли, щото аз като му казвах, че няма да е както той си представя - във ваканция сме и между другото правим икси - и, че не е ясно дали ще стане от първия път, той не ми вярваше. сега поне се е замислил.
извинявай за дългия отговор, но се надявам да е от полза
ако трябва да кажа аз какво научих - все има нещо дето не сме го предвидили, но колкото от по отрано се мисли и се обсъждат всички възможности, толкова по-добре. то е малко очевидно, ама да си кажа :oops:
-
Здравейте и от мен. И ние с мъжа ми сме в прекрасни взаимоотношения и заедно се борим с проблема - мъжки фактор. Той изпълнява безропотно всичко, което му препоръчват докторите. Подкрепяме се взаимно. На 13-ти август беше първото ни огромно разочарование. Бяхме заедно при правенето на теста и когато видяхме само една чертичка. Думите бяха излишни, физиономията му беше изкривена и невярваща. Преди теста и двамата бяхме убедени, че съм бременна, не знам защо, но и двамата силно вярвахме в това, затова и болката след това беше голяма. За това следващия път сме се зарекли да я караме по-кротко, пък може и печелившата карта да изтеглим. И двамата вярваме в успеха. И всички вие също трябва да вярвате и да извървите пътя заедно.
-
mgstra,
много съжалявам, много стискам палци следващия път да публикуваш в темата как мъжете се справят с успеха. :crossfingers:
-
Благодаря Елена В. На теб също ти пожелавам да си оправите отношенията с мъжа. Не че е по-малка болката, но е споделена. Мъжете също страдат, но не умеят или не искат да споделят. Ако ги научим да говорят повече, може би по-лесно ще преодоляваме трудностите, но това е много трудна задача - мъжа сам трябва да стигне до този извод - да споделя с нас и радост и болка. Иначе приема, че го командваме....
-
да бе, голям страх е това да не би да ги командваме,
на моят мъж много му се събра, днес му казаха, че трябва да си оперира простата, защото му застрашава бъбречната функция и хич не му е до правене на бебе, а пък пункциите и на двама ни са в сряда. та сега пак ще мълчим, но поне има и аз за какво да се притеснявам и това вече е много по-различно, като има нещо дето да трябва да се грижа за него - ставам много мила, вече не е въпрос на инат или глезене от негова страна.
успех ви и стискайте палци да стане от първия път при нас, че втори може и да няма.
-
Стана ми много мъчно за мъжа ти...още от преди чета, а сега вече и черешка на тортата се появи. Ако това беше моя мъж - щеше да е много съсипан...и понеже е "силен" щеше да си мълчи и преглъща, но със сигурност щеше да има огромна нужда от мен - и аз щях да съм там, до него...когато му потрябвам, без да се натрапвам.
Не знам, много често си мисля че в много отношения мъжете приличат на деца. Иска им се нещо да кажат, да направят, но не могат.
Моят мъж, в някакви моменти на откровения ( с няколко чаши вино си изпява и майчиното мляко ) ми е обяснявал как за него децата са смисъла на живота му..да остави поколение, своя генетичен материал..че за това живее, работи... всичко .
Ако това му се случваше на него - щеше да е много съсипан. Направо не мога да си представя...
Ние имахме лек проблем със спермограмата. Даже не беше проблем, просто не беше "перфектна" . Дадоха ни прахчета Proxeed, ако не бъркам името.
Мъжа ми го прие доста тежко, явно изобщо не очакваше. В началото млъкна, затвори се...не искаше да говорим. Аз се опитвах да му обясня, че нищо не е станало...всичко ще бъде наред и т.н. Лека полека го обърна на хумор - всеки ден си пиеше прахчетата и ми обясняваше как материала ставал все по-добър. Аз знаех, че зад тези шеги се крие неувереност и това е начин да не му проличи.
Мисълта ми е, ако можеш да не го съдиш прекалено строго и да бъдеш неговата опора сега...хич не му е лесно.
Има го момента , че когато на нас ни трябва такава опора те невинаги забелязват, но това е друга тема и се преживява...
-
Елена В,сега мисли повече за мъжа си, подкрепяй го, но не се отчайвайте. Сигурна ли си, че не трябва и второ мнение да чуете за простатата? А също така не си внушавай, че това може да ти е последния опит. От сърце ти пожелавам да бъде успешен, но ако случайно не стане - горе главата и напред по-смело от преди!
-
здравейте,
в интерес на истината това с простата много ми обърна отношението към него - сега има за какво да се тревожа - но пък не можем да не кажем, че ако ме беше послушал и отишъл на уролог около нова година, щяхме вече да сме забравили. но какво да се прави. седя до него като гледаме за уролози и за дати за полетите да си се прибере в лондон, четем за операциите и се опитвам да обясня, че не е толкова страшно и, че възстановителния период е 48 часа, но него го е страх. разбираемо е, абсолютно. и наистина му се събра много за много кратко време, но пък както си говорехме това бебе (бъдещо, надяваме се) може да се окаже, че му е спасило живота. странно е как това измества фокуса и мисля, че ако не бяхме на ден от пункцията щеше да се откаже въобще да прави икси, така че може пък и по-добре, че така е станало. абе много странна работа. някой беше писал, че всичко в живота й ставало по трудния начин, ама сега какво да правим, мисля, че сега се държа защото трябва да се грижа за неговата устойчивост, но ако трябва да отида сама на трансфер и да го мисля той да е в операционна през това време на 3000 км от тук, май няма да съм толкова позитивна, но пък ще пиша дълги постове (не че ще е много различно от сега, май)
а вие как сте
-
Ели, всичко ще бъде наред , не се притеснявай. Каквото има да става - ще стане, ще се подредят нещата. :bighug:
Скоро си говорих с баба му на мъжа ми. Страхотна жена, почти 90 годишна.
Разказваше ми, как е раждала баща му...
...люта зима, 10 Декември ( всъщност 11, но тя се е мъчила целия ден и половината нощ от 10ти, затова решила така да го запише - на 10ти...иначе се е родил в 0.30 мин. ), сняг до кръста, на село - няма лекари, болници...само една баба акушерка. Тя - дребна жена, а бебето се е родило 6 кг.
Аз гледам с ококорени очи, представям си ситуацията...и я питам - е как така успя ?
А тя се смее - какво има да успявам, то бебето като тръгне - не те пита готов ли си, искаш ли, харесва ли ти...то тръгва да излиза и това е. А аз пак - е добре, а не те ли беше страх ? Тя ме гледа гледа със сини, смеещи се очи - от какво да ме е страх, знаех че всичко ще е наред...
Идеята ми е, че за мен, така е и в живота. Нещата се случват, без да питат...от нас остава да запазим спокойствие и увереност, че всичко ще се развие по най-добрият възможен начин.
-
Райса, абсолютно така е, само дето, аз и да не знам дали ще е наред, знам, че трябва да се направи и толкоз, каквото зависи от мен, пък има една луда част в мене дето казва, че всичко зависи от мен, така че...
колко е хубаво да имаме такива жени около нас, на мен много ми липсва, че не съм казала на бабите си (майка ми почина отдавна и само те останаха), но прецених, че ще им причиня ужасно много притеснения и на себе си нерви спестявам, щото поняко те не са толкова позитивни, но в наистина трудни моменти са незаменими.
затова пък ви намерих вас, чудно нали, само не казвайте, че казвам, че сте стари 8)