www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Темата е започната от: Мели в Април 03, 2010, 14:27:23 pm
-
Разпнаха го вчера. В петък.
Тъжно беше. Много. И болезнено.
Сякаш в моите китки и в моите глезени
забиваше палачът гвоздеите!
Тръгнах си. И двамата разбойници
тръгнаха от двете ми страни.
(Свикваме с мъката.
Гордеем се понякога с нея.
И скръбта си има свой ентусиазъм.)
Разпнаха го вчера. В петък. Вчера. Вчера.
Тъжно беше, но пределно ясно - вчера.
Яснотата облекчава болката...
Всички знаем, всички помним притчата:
във неделя трябва да възкръсне. Утре.
Ах, ще бъде радостно в неделя, утре!
Ще се смеят всички, ще се кичат
с разцъфтели клонки, ще танцуват,
а палачите ще произнасят речи. Утре! Утре!
Ах, ще бъде весело в неделя, утре!
Но днес е събота.
Жестока събота.
Разпята събота.
Мълчим, разпнати
върху кръста на хоризонталните надежди
и отвесното съмнение.
Няма вече болка, мислите потискаща.
Радостта я няма още, мислите приспиваща.
Кой ще издържи? Кого
няма да го смаже отчаянието?
Кой в мълчанието тъмно
ще запази вярата си?
До неделя.
Всички ще са вярващи в неделя.
И във петък всички бяха вярващи.
Но във събота,
в събота,
в събота,
днес - в събота,
в събота,
в събота,
кой е още вярващ?
Кой няма да се отрече в събота?
-
много, много харесвам това стихотворение на Стефан Цанев.
-
Много е хубаво! Благодаря, Мели!
-
Хубаво, ама не е ли малко не вярно?! (Не го ли разпват в понеледник, а в петък го полагат в гроба май и в събота срещу неделя възкръсва? Или аз бъркам нещо?!
-
бъркаш, Васи :)
"Последната седмица от живота на Христос се нарича "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят и се извършват специални служби. Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания.
Така се наричат дните на Христовите страдания използва се старобългарската дума Йерусалим за песах до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
[.] Велики понеделник — Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
[.] Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
[.] Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде; Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.
[.] Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.
[.] Велики петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки при слънчево затъмнение и земетресение .
[.] Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
[.] Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
[.] На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа (за предпазване от градушка), боядисват се великденските яйца.
[.] На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви (против болести и смърт). Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
[.] На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове."
-
извинете :oops:
-
jam, благодаря ти за поясненията! Много от нещата не ги знаех наистина и не съм се съобразявала с тях. само с едно нещо не съм съгласна. Боядисването на яйцата за живите е в четвъртък и събота - това е абсолютно вярно. Но, за мъртвите, яйцата се боядисват рано на следващата събота и тогава се носят на гробищата. Остава се от готовата боя от тази седмица - обикновено червена и се боядисват няколко яйца - колкото са близките ни мъртъвци. Поне така правим ние от години.
-
Мели ,благодаря ! Стархотно силни думи !Харесвам Стефан Цанев ,но това съм го пропуснала.