www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: evro в Април 12, 2010, 17:23:00 pm
-
Днес за пореден път преживях неуспеха, не моя, но почти... боли.
Трудно намирам думи, всичко е само емоция, близост духовна и сълзи.
Трудни, а и нявга кинжални са думите на оня, излял от блатата
или пък волни, ненужни се реят като стара латерна.
Без жал се забиват в сърцето празните думи и вместо подкепа само болка се ражда.
Трудно се вдигат очи от подпухнали клепки, трудно дори инстинктивно на изгрев лилав.
Въпроси дори не изплуват, просто потъваш.
Боли, много боли и пътя го няма.
...
Но не безпътица има, а път кръстопът. И не кръстопът, а „СТОпът”.
И важно е щом отново отвориш очи – Хоризонта да видиш!
Дали е в утро лазурно или стоманени облаци него закриват, все тая
важно е той да е там, Хоризонта! Него да го виждаш!
Решения винаги има, но трябва ни зрялост за тях,
и мъдрост, смирение трябват.
Дали е близо или измамно далеч, въпроса е той е там Хоризонта,
да не е мираж, да не е колеблива черта или истински край.
Моя приятелко, не питай защо и къде, и кога,
послушай сърцето си, не чакай знаци съдбовни,
дишай за утре, утре е зрънце напред, зрънце по-близо до него, Хоризонта!
Простете момичета за подредените думи, просто така ми изплуваха. Простете за минорния тон, но съпреживявам поредната изпарила се надежда.
Обичам ви З., Д. и К., много!
-
Трудно се вдигат очи от подпухнали клепки, трудно дори инстинктивно на изгрев лилав.
Въпроси дори не изплуват, просто потъваш.
Боли, много боли и пътя го няма.
...
И важно е щом отново отвориш очи – Хоризонта да видиш!
дишай за утре, утре е зрънце напред, зрънце по-близо до него, Хоризонта!
Направо ме просълзи :bighug: !
-
Много е трогателно и толкова истинско! :balk_145:
-
Ели,обичам те много и аз!
-
Без жал се забиват в сърцето празните думи и вместо подкепа само болка се ражда.
:balk_145: :balk_145: :balk_144:
-
Сега мога да си поплача и аз на воля. Тъжни думи, но истински.
-
Голям ЧОВЕК си, евро!
Прегръщам те!
-
..Трудно се вдигат очи от подпухнали клепки..Въпроси дори не изплуват, просто потъваш.
Боли, много боли и пътя го няма.
...
Моя приятелко, не питай защо и къде, и кога,
послушай сърцето си, не чакай знаци съдбовни,
дишай за утре, утре е зрънце напред, зрънце по-близо до него..
тези думи..буца ми заседна на гърлото.. :bighug:
Еvro,дано всеки има поне един приятел като теб.
-
Ели, благодаря на Господ, че те познавам! :heartbeat:
-
Евро и аз си поплаках!
Припомних си много неща и погалих малката!
Ще се помоля за твоята приятелка,както и за всички момичета желаещи да гушнат своите деца!
-
Евро, мила нямам думи! Само едно много голямо сърце може да тупти с чужда болка. :balk_47: :balk_47: :balk_47:
-
Само едно много голямо сърце може да тупти с чужда болка. :balk_47: :balk_47: :balk_47:
Абсолютно съм съгласна с това! Евро - :hug2:
-
Поплаках си и аз от прочетеното...Още не мога да повярвам, че кошмарът ще има край. Едва ли някога ще забравя всичката мъка, моята и на момичетата като мен.
Написаното от Евро ще ме разплаче и след 20 г. Истината е, че стерилитета ме е белязал завинаги.