www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Reni в Май 08, 2010, 00:00:23 am
-
Толкова съм бясна, че думи нямам...С една моя много много добра приятелка споделях всичко от самото начало, всичко от първия миг и проблема ми със стерилитета...След аборта ми нейно величество реши да ми каже, че преди година била бременна, но не искала да ми каже, защото щяло да ми стане гадно, нали имаме проблеми... Но аз все пак като добра приятелка продължих да споделям мъки и неволи с нея в борбата ми да стана майка.... И наскоро представяте ли си разбирам аз, но не и от нея, че тя чака дете. Отново същата грешка, отново същия резил......... Звяр ли съм аз, да не би да я урочасам, лош човек ли съм аз, странно ли е че не приемам този неин порив да скрие нещата отново от мен, УБИДНО МИ Е, БОЛНО МИ Е, ПРЕДАДЕНА съм... Как може, как има такива хора, мислим ги за приятели, всичко знаят за нас, но ние за тях?????? Та аз толкова обичам децата, та аз имам и приятелки и роднини бременни и вече някои дори имат бебчета и толкова им се радвам и всички те виждат, че аз наистина се радвам и милея за тях.......Какво и става на тази, защо някои се замозабравят само като забременеят....
-
Може би го е направила, за да не те нарани. Знае че при теб не става, а при нея се получава с лекота. И не иска да страдаш. Не мисля, че го е направила от суеверие или пък да не и завидиш.
Аз имам приятелка, която малко след първия ми спонтанен аборт разбрала че е бременна, но не беше сигурна дали да го задържи. И не ми каза, за да не я разубедя. Когато ми каза, си поплаках от радост заради нея.
Най-добре си поговори с нея и изчистете недоразуменията.
-
И аз смятам че не го е направила с лошо,по скоро незнае как да ти каже и се бой да не те нарани,поговори с нея,мисля че ще се разберете :)
-
Reni , разбирам те чудесно моя приятелка и то много близка кри от мен до 5месец.Аз също мисля че не е от добри чубства.И е страшно неприятно в такива моменти да те предаде близък човек. Но не си го трупай в крайна сметка така се прецеждат близките и хората на които може да разчиташ.
Ако искаш наистина поговори с нея и ще си на 100% наясно с обстоятелствата само така няма да останат съмнения и ще си оправите отношенията.Надявам се да не останеш разочарована....Успех по трудния път към успеха ти желая и скоро да сбъднеш мечтите си.
-
Според мен също е най-добре да поговорите, понякога в усилието си да предпазим някой от нещо всъщност го нараняваме.Изяснете се, не допускай приятелството ви да си отиде от едно недоразумение, ако е такова разбира се.
-
4 месеца не е намерила време тя да поговори с мен, така че аз няма със сигурност да говоря с нея. И момичета 2 пъти една и съща грешка ме навява на мисълта, че не го прави без да иска...При все че в деня в който рабрах, час по-рано тя беше при мен....
p.s. тя живее в друг град...
-
Аз мисля, че търсиш под вола теле. Сама пишеш, че ти е много много добра приятелка. Такава приятелка не би те наранила.
-
Рени, аз имах абсолютно същия случай, само дето моята приятелка само веднъж беше бременна. Детенцето й скоро направи годинка.
На кратко - тя знаеше всичко от самото начало, включително съм й споделяла колко ми е тежко като гледам бременните около мен и т.н. В собствената си мъка, аз забравих, че може би и тя иска да стане майка /живееше с приятеля си няколко години вече/. И разбира се, така и стана, тя забременяла, но точно в деня, в който е искала да ми каже /още преди да каже на майка си!/, аз съм била в редовната си депресия и съм й разправяла колко ме боли от чуждите бременности... :? И тя разбира се се отказала да ми каже, не искала да ме нарани, виждайки колко зле се чувствам. Решила да изчака удобен момент. Това го разбрах в последствие, естествено, когато седнахме и поговорихме.
Само дето изчакването на подходящ момент беше до 6 месец от бременността й, през които месеци тя се криеше от мен и ме избягваше. А аз бях разбрала вече от другаде, дори от две места. Колко ме заболя тогава, аз си знам. Тя е най-добрата ми приятелка, най-добрата. И вместо да изживеем заедно тази радост, тя се криеше. Познавам я добре и знаех, че не ми е казала, заради мен, за да не ме нарани, защото осъзнавам, че на хората около нас им е адски трудно и не знаят как да се държат. Повярвайте, не сме лесни. Едно нещо, което днес ни радва, утре може да ни натъжава. Но въпреки, че го знаех това, все пак съмнението се прокрадваше в мен. Болеше ме много, плачех и я обвинявах. Обвинявах и себе си, защото съм допуснала да забравя за нейните чувства в моята мъка. Защото е така, момичета. Забравяме за другите..И тогава разбрах, че не бива да споделям на приятелките си, които нямат моя проблем, всичко с подробности. Особено за чувствата и емоциите. Защото така ги принуждваме да крият от нас, в опита си да не ни наранят. И нещата се усложняват и става още по-зле. Те не могат да преценят границата и подходящия момент...ние също. И в началото да беше ми казала и в края, пак щеше да ме заболи. Пак щеше да ми е мъчно за мен самата, но повече боли, когато се протака във времето.
В крайна сметка, след многкратно настояване от моя страна да се видим, тя най-накрая се съгласи, намери и време и се видяхме. разбира се, веднага ми каза, но нямаше и как иначе, личеше й отдалеч, че е бременна. Извиняваше ми се 1 час, че е крила и ми разказа как е искала да ми каже и т.н. И колко се е притеснявала, че ще й се разсърдя и ще се обидя и как не знаела кога и как да ми каже, защото колкото повече време минавало, толкова по-трудно ставало и т.н. И когато ми каза защо не ми е съобщила още в началото, вярвайте ми, потънах в земята от срам :oops: Осъзнах каква егоистка съм станала и как едва не загубих най-добрата си приятелка. Радвам се, че не позволих на съмнението и болката да вземат връх и седнахме и си поговорихме. Извинихме се една на друга /да, аз също й се извиних, защото и аз имах вина/, поговорихме си и така. Празнувахме заедно нова година, после тя роди, отидох да видя бебчето й и т.н. Не можах да бъда с нея през цялата й бременност, когато тя е имала нужда от мен, за да споделя /както аз споделях с нея моите тревоги и проблеми, много ме е срам и яд за това :oops:/, но сме заедно сега. Постоянно се виждаме и все още сме най-добри приятелки. Тя винаги се съобразява с мен и никога не ми досажда с приказки за бебето и т.н. Много си я обичам и се радвам, че се разбрахме!
Изводът - не винаги нещата са такива, каквито ги мислим. Просто в болката си сме склонни малко да преекспонираме нещата. Всяка дума, всеки жест ни се струва срещу нас. Да, понякога се случва да имаме и такива познати, които злобеят или нарочно се крият от нас, но не винаги. В повечето случаи просто ни се струва така, а всъщност и тяхги боли и те се чудят как е най-добре да постъпят. За жалост, в нашия случай, момичета, няма верен отговор. Няма вярно поведение, няма подходящ момент и подходящи думи. Винаги ще ни стане кофти, ще ни заболи, ще ни загорчи, въпроса е ние да предразположим близките си, да общуват с нас. Да им кажем, че трябва да ни казват такива неща. Че криенето е по-лошо и така. Трудно е, да, но такава ни е съдбата. Разбрах го по трудния начин, за жалост. В момента сестра ми е бременна, но тя знае, че трябва да ми казва, без да се притесняа. Знаеше за случая с приятелката ми и колко ме болеше тогава. И когатро тя забременя, ми каза веднага, дори майка ми още не знаеше. И аз й благодаря за това! Зарадвах се много, поплакахме си двете и сега сме постоянно заедно. да ми е жива и здрава, юли ще ражда, но нито за миг не ми е натрапила бременността си, нито за миг. Ако не е корема й, даже няма да забелязвам :D Много си я обичам, постигнали сме тези си отношения благодарение н честен и откровен разговор.
Извинете за многословието,но темата е доста емоционална и сложна. Медалът винаги има две страни.
Рени, поговори с приятелката си, кажи й как се чувстваш, попитай я защо крие. Разберете се. Достатъчно много ни отне стерилитета, за да позволим да загубим и най-близките си, защото сме твърде горди и упорити, за да си поговорим.
Успех, мила!
-
Виж Рени, чуствах се като теб, но след време направих почти същото с приятелка. Повярвай ми, трудно е. Изхождайки от своята болка, когато друг бе щастлив, странях от приятелки ми тук, без да помисля дори и за миг че те са се радвали искали да преживеят в мен тези моменти. Много е трудно са се намери баланса, едни се вярват на бабени деветини, други се тикат де що може с деца и кореми, трети се крият от страх, други пък не искат да се натрапят, други затварят тази страница от живота си... не можем да влезем във всяка кожа и да разберем другия. Всеки си има своята правота. Не и се сърди, помири се със себе си и и прости. Сигурна съм че не иска да те нарани.
Усмихни се! Продължавай напред!
-
Благодаря за думите и съветите, примирявам се, ще оставя нещата на естествения им ритъм...
-
И моето мнение, е че наистина е най-добре да не се настройваш негативно. Поне опитай. Мисля, че твоята приятелка се "скатава" с информацията, за да те предпази да не те нарани.
Ние сме доста особено племе :wink: В голяма степен сме пълни егоисти - съзнанието ни е до такава степен обсебено от проблема ни или с процедурата, в която се намираме в момента, че има моменти, в които определено ни е трудно да вникнем в проблемите на другите. Пред гранзиозността на нашия си проблем дори не ни интересуват другите. Раними сме, често сълзливи - изобщо пълната гама от емоции. Но затова са приятелите - те ни разбират, въпреки че може би им е трудно понякога да кореспондират с нас. Нали знаеш - пред удавник не се говори за вода. Така че, не се разстройва за тези неща. И без това никак не са ни малко проблемите, та да си слагаме допълнително още един в душицата.
:bighug:
-
Sixsens, :good_post: Благодаря за споделената история! Много е истинска и вълнуваща и съм сигурна, че ще помогне на много момичета да видят проблема от друг ъгъл...
След аборта ми нейно величество реши да ми каже, че преди година била бременна, но не искала да ми каже, защото щяло да ми стане гадно, нали имаме проблеми...
Рени, ти наблягаш на "повторната грешка" от страна на твоята приятелка, но тя сама ти е споделила, къде точно е проблема при нея...
Щом сте приятелки, би трябвало разбирането да е взаимно, а не едностранно... Представям си, че е било шок за тебе да научиш за бременността на приятелката си и то от трети човек но опитай да събереш сили и да поговорите, не я обвинявай - изглежда тук са актуални думите на Sixsens:
И в началото да беше ми казала и в края, пак щеше да ме заболи. Пак щеше да ми е мъчно за мен самата, но повече боли, когато се протака във времето.
Желая ти много успех!
-
Рени, мисля че дори не си се опитала да се поставиш и за момент на мястото на приятелката си.
Била съм и в двете ситуации, и смятам, че в случая прекалено опростяваш нещата.
7 месеца преди да забременея, майка ми и баба ми, смутено и притеснено ми казаха, че братовчедка ми е бременна. Много се ядосах и се обидих, защото как може собствената ми майка да не ме познава и да си помисли, че тази прекрасна новина може да ме натъжи.И колкото и да не исках да го призная пред себе си тогава, това беше точно така.
Когато забременях, още една колежка в офиса, правеше опити. Плачеше всеки месец, след всеки отрицателен тест.
Как мислиш, че постъпих... ами не и казах. И не защото си мислех, че ще ме урочаса/изобщо не вярвам в такива неща/,просто знаех, че ще я нараня.
После, тя напусна и разбра, когато бях в 5-тия месец. Тогава нищо не каза.
Съвсем скоро се видяхме и тя/очакваща близнаци живот и здраве след месец/,ми каза:
Благодаря, ти че скри от мен. Когато разбрах,че си скрила от мен ме заболя, но сега разбирам, че много повече щеше да боли ако знаех.
Ти можеш сама да си направиш изводи. Прекалено лесно, се отказваш от едно приятелство, а истински приятели трудно се намират.
Честно казано, ми е чудно ти как би постъпила в обратната ситуация.
Н
-
С две думи, наистина е трудно да ни се угоди.
Благодаря за споделените истории. И аз имам подобни случки, но слава Богу с не дотам близки за мен жени. Моето лично мнение е, че за мен поне е радостно да науча хубава новина за моя близка, позната или приятелка. Мен също би ме заболяло да науча от трето лице. Живота си тече и какво по-хубаво от това да сме искрени. Привърженик съм на "право куме в очи" и вероятно затова позицията ми е такава :)
А и ако въпросното момиче ми е приятелка, съвсем искрено бих се радвала за нея.
Хубав ден на всички :)
-
Тук не става въпрос дали ще се радваш или не.
А за това, че хората, които не са засегнати от стерилитет,но са близки до нас, доста често реагират или постъпват по начин различен, от този който сме очаквали.
Защото и аз съм била на двете крайности- в един момент се чувствам адски щастлива, когато разбера, че позната или приятелка очаква дете, в другия- всяка бременна на улицата ме разплаква. Това не означава, че в действията им има злонамереност, страх от урочасване и т.н.
Разликата е, че преди да се сблъскам със стерилитета, и разбера че някоя близка е бременна, но не е казала, го отдавах на глупави суеверия, и не съм се чувствала засегната.
-
Имам поглед и от двете страни на барикадата, и според мен независимо от коя страна си, пак боли.
-
С две думи, наистина е трудно да ни се угоди.
Да, така си е! Жени в нашето положение са доста чувствителни на тема бременност.
Не мисля, че приятелката ти е искала да те нарани! Нямаш повод да се сърдиш....
Спомням си, че в ден, в който се бях върнала с много лоши новини от клиниката по стерилитет, бях изморена от пътуването, отчаяна...имах среща с две мои много добри приятелки.Та седнахме, аз се разплаках, разказах им, че нещата не вървят на добре /те си и знаят, че от години правим опити/. Поговорихме още и дойде ред на едното от момичетата да каже как е, тогава тя сподели, че чакат бебе. Решили да опитат, изчислила кога са подходящите дни и хоп, не и дошло...Беше много щастлива и развълнувана, каза, че много се е колебала дали да сподели, заради мен....Аз просто вече нито чувах, нито виждах, защото не исках да повярвам, че аз не мога да имам дете, а тя е забременяла от първия път. Егоистично е, грозно е, но е факт, че си помислих така....Тя беше вече почти в 4-ти месец и аз първоначално се обидих защо е крила до сега, а истината беше, че изобщо исках и да не знам.....
Толкова ми беше болно /не че тя нещо е виновна, но направо не исках да я срещам/, толкова много плаках...Знам, че никой не ми е виновен, нито ми е сторил лошо, но просто темата "стерилитет" е адски болезнена!
Та, мило момиче, не се сърди и както някой ти беше казал: не търси под вола теле...
Пожелавам ти съвсем скоро да си щастлива майка и всички тези неприятности да са просто далечен спомен!
-
Дълго си чудех дали да пиша, защото въпросът наистина е деликатен!
Мила Рени, не мога да дам съвет, защото аз самата съм хипер чувствителна :oops:
Когато разбрах, че имам проблеми със забременяването имах приятелка, която се бореше със същото Споделяхме си всичко и най-вече емоциите Тя ходеше при д-р Владимиров, аз при Стаменов Преди година по Коледа ми се стори леко напълняла и очите й някак светеха Попитах я как е, въпреки че си помислих, че е бременна нищо не намекнах в тази посока, а и тя не каза нищо След два месеца на свВалентин се приготвях да излизаме с мъжа ми, решах да й звънна за празника и да я чуя, защото тя не ме търсеше! Тогава ми каза, че е бременна, първата ми реакция беше супер, страхотно Попитах я за процедурата, защото и при мен инсеминациите не бяха дали резултат, а бях притеснена Отговорът й беше, че е забременяла спонтанно и това било най-хубавото и се започнаха едни дълги излияния, как не трябва да го мисля, защото това било най-важното и щяло да стане 8O Сякаш вече не говорехме на един език, не можех да повярвам на арогантния й тон, защото той беше точно такъв Ще спестя и останалите подробности с тестове, прегледи и изобщо всичко, което може да бъде избегнато, без да изглежда невъзпитано Никога няма да забравя този св Валентин, плаках през цялото време в ресторанта, развалих вечерта и на мъжа ми :(
Приятелката ми повече не ми се обади, аз също не я потърсих Когато разбрах, че е родила й пратих смс и толкова, тя не ме покани и да видя бебето! Беше в края на юли месец, а аз преживях първото си неуспешно ин витро След няколко месеца през февруари направих втори опит, този път успешен Приятелката ми живее в друг град и най-вероятно не знаеше, че съм бременна, защото когато родих тя също ми прати смс, от който ми стана ясно, че не е знаела Завършваше с това да й се обадя някой път
Няма да го направя, защото съм обидена Не може да сме приятелки, след като и аз вече имам дете, а преди това да съм в друга графа, само защото тя успя година преди мен!
Много мога да пиша по този въпрос, защото и аз съм била от двете страни! Истината е, че всеки притежава различна душевност, някой би предпочел да не знае изобщо, друг би се зарадвал искрено, въпреки своята болка! Не знам приятелката ти защо го е направила, ти я познаваш най-добре и ще прецениш, дали да й дадеш втори шанс и да изясните отношенията си или за теб тя ще бъде затворена страница!
Успех, каквото и да решиш и помни, че съвсем скоро и ти ще бъдеш мама и то прекресна!
-
Незнам какво ще стане, но бариерата здраво се усеща...и не мисля аз да я вдигам, да боли ме, но знам какво е усещането да съм била бременна и знам, че веднага и казах, а знаех, че и те опитват, дори и да нямат проблеми се забави около година и половина положителния резултат при нея...
-
като казвам, че познавам усещането знам много добре, че щастието сякаш не е цяло, повечко те е и страх, но знам със сигурност, че нямаше капка надменност и превъзходство, което сега усещам върху себе си.
-
Рени, постъпи така, както е най-добре за теб. Направи това, от което ще се почувстваш добре. Аз отдавна престанах да се съобразявам с всеки около мен. Адски е уморително и често безполезно, повече си вредя. Отсяла съм приятелите си много внимателно и много избирам с кого да общувам. Достатъчно ми се насъбра и достатъчно болка съм изживяла, че да си докарвам допълнителни мъки.
Аз по принцип съм голям алтруист, все гледам другите да са добре, себе си не поглеждам. Еми, промених се. Стига толкова. Човек трябва да бъде умерен егоист!
Много съм съгласна и с Розовелка. За жалост, има и такива хора, като нейната приятелка. Трябва сама да прецениш за себе си доколко ценен ти е даден човек. Може и да звучи малко грубичко, но това е истината. Много добре разбрах кои са ми истинските приятели, които ме подкрепят и кои са лицемерите....Веднага си лъсват хората. Достатъчно ми е труден живота, че да търпя подобни индивиди да ми тровят ежедневието.
-
Рени,преди време брата на съпруга ми постъпи по същия начин с нас.Женихме се горе-долу по едно и също време,първото им дете се роди веднага,но когато етърва ми забременя с второто скриха.И най-гадно ми беше,че им бяхме на гости и нищо не ни казаха,а два-три дни след това свекърва ми идва вкъщи и ми го съобщи по отвратителен начин.Още помня колко плаках след като си тръгна.Радвах се много за тях,но не мога да разбера защо постъпиха по този начин-така ме нараниха много повече.Още повече,че не се обадиха за изписването(а когато аз родих и те питали мъжа ми кога ще ме изписват,че да си пуснат ден от работа,без да се съобразяват с нашето желание),а малкия видяхме като направи 40 дни :? Може би от суеверие не знам...Със сигурност вече не гледам на тях по начина който гледах преди-това че съм имала проблеми със забременяването не ме прави звяр!
Моя многооо добра приятелка(да не кажа най-добрата) 8 години опитват за бебенце.Когато разбрах,че съм бременна тя беше първия човек на когото се обадих защото знаех,че тя искренно ще се радва за мен.Така и стана.
Е в последствие усещам ревност в мъжа и от която пък се страхувам да не ни раздели :?
-
Рени,здравей!
Рядко пиша тук защото често нямаме интернет,но и аз съм една от жените борили се със стерилитета и съм преживяла немалко в тази борба.Когато забременях минаха 3 месеца преди да споделя с момичетата във форума.Тогава пишех повече в БГ мама,просто там се регистрирах първо и се сприятелих с много момичета.Момента все не беше подходящ.Винаги имаше момичета страдащи от поредното неуспешно инсе или инвитро.Една от приятелките ми - сега щастлива мама на момченце на 1г. тъкмо беше пред трансфер.Бях убедена че този път ще успее и исках да изчакам нейния положителен тест и тогава да споделя за моя.Но тогава инвитрото й беше неуспешно.Как можех да й кажа че съм бременна.Нали тя имаше по-голяма нужда от мен за да може да сподели болката си и да се опитам някак да й помогна да повярва че ще успее.нека не си кривим душата.Всички сме плакали след новината за поредната бременна приятелка,колежка,позната.Не защото сме лоши или завиждаме,а защото точно тогава ни залива най-голямата вълна на отчаяние че при нас няма да се случи това чудо.Затова изчаквах,не от суеверие.Постепенно успях да кажа първо на приятелките си от форума,а после една съфорумка ме насърчи и споделих и с останалите момичета във форума.Имах своя звезден миг и няколко странички с искренни и много мили честитки и пожелания.Според мен приятелката ти наистина не знае как да сподели с теб и ако нямаш други поводи да се съмняваш в искренността в отношението й към теб най-добре говори с нея
-
Трябва сама да прецениш за себе си доколко ценен ти е даден човек. Може и да звучи малко грубичко, но това е истината.
Добре казано.
Аз живея в чужбина и човек като се мести постоянно, трудно създава трайни приятелства, но малкото, които съществуват, трябва да се крепят като рохки яйца.
Та с една приятелка започнахме опитите за забременяване горе-долу по едно време, и често се виждахме и чувахме, за да говорим по въпроса. За нашите проблеми със стерилитета не съм разказвала. Стана така, че след поредната доза мои откровения тя не само не сподели, когато забременя, ами след третия месец накара мъжа си да се обади и съобщи новината на всички приятели. Не я виня, но оттогава не я търся и не се интересувам от нея.
Приятелските отношения са двупосочни. Не понасям аз да си разкривам душата, а отсреща да си мерят приказките на кантар.
-
Джи-джо, много точно казано. Точно така стоят нещата. Макар че все още не съм стигала до бременност, съм сигурна, че когато това стане, ще ми е много трудно да споделя с всички, имайки предвид аз как съм се чувствала. Нито да знаеш, нито да не знаеш....сложна работа.
Цигуларче, много си права за приятелството. То наистина трябва да е двупосочно.
Изобщо, човешките отношения са много, много сложни. Особено пък при такива ситуации....
Сигурна съм, че дори когато всяка една от нас успее, няма да забрави онова чувство на болка, тъга, мъка, страх....Знам и че вече всички гледаме на света с различни очи, включително и на приятелите си, а дори и на близките си. Нормално е. Въпроса е да съхраним себе си максимално, защото децата ни ще имат нужда от нас! за тях ще живеем, не за фалшивите приятелки...
-
Цитат на: цигуларче
Не понасям аз да си разкривам душата, а отсреща да си мерят приказките на кантар.
:youwoman:
-
И въпреки това Рени, не тръгвай от най-лошото.
Ако наистина ти е приятелка вярвам, че го е направила да те предпази. Ние сме раними души и някой по-нагоре беше казал "няма угодия" и е така! Една ще се обиди че са й казали, друга че не са. А бременната да се чуди - "дали да й кажа, дали да не й кажа" и то с цел да не те нарани. Норално е докато не мине и третия месец да не казват - суеверия, но - има ги!
Прости й и мисли позитивно.
Моя колежка миналата година забременя. Толкова много се зарадвах като разбрах. После се прибрах у дома, останах насаме и се разплаках от страх и отчаяние (а пробвахме само от няма и година).
-
"Приятелството е двупосочно"
И аз мразя да разкривам душата си, а другите около мен да си мерят приказките на кантар.
Като гледам Рени е дала втори шанс ве, сега май трябва да даде трети, за да се закрепи това приятелство, а дали има смисъл?
Да раними души сме, ние трудно забременяващите, да приемаме нещата по-емоционално, но сме и достатъчно големи и разумни хора, че да преценим ситуацията и да реагираме възможно най-адекватно на нея.
Имам, по-точно имах едни приятели, знаем се от 10 години, деляли сме добро и лошо заедно още от студентските си години, но откакто се оженихме със съпруга ми те се промениха, по-точно момичето. Ама толкова много и толкова грозно се промени, че сега немога да кажа, че сме приятели. Тя знае, че сме имали проблеми, и че нащо бебе е станало трудно, но това не й попречи на последната ни съвместна почивка да вдигне скандал, че ние с децата видите ли сме тръгнали на почивка, че да ползваме специални привилегии. 8O Те нямат деца, но не поради някакви причини, а просто защото ТЯ не иска. Може би неможе да пребори егоизма си.
Та по отношение на вторите и третите шансове, много хубаво трябва да си положиш нещата на кантар. Ние давахме втори, трети, четвърти, но няма угодия, така че от сега нататък, ако те не променят отношението си към нас, то може би наистина няма повече да се наричаме приятели, за съжаление. Аз държа на приятелите си и в последните години съм възобновила дори и загубени приятества, но да се бориш за благоволението на някой, който не желае да е приятел с теб не виждам голям смисъл.
-
Julia, права си за това, което сподели, но намирам разлика в случая с Рени. Какво да ти кажа за тази твоя "приятелка" - тя не само е проявила повръхностност и егоцентризъм, но и бездушие. Темата е много обширна. Аз бих постъпила като теб!
Но в случая с Рени (ако помня добре цялата история, че я четох снощи) - тя не знае какви са мотивите на приятелката й. Наистина може да са положителни, но поднесени по неправилния начин. Понякога в незнанието си съдим, а това не е винаги най-доброто. Човек трудно намира приятели в тези озлобени времена и ако наистина има такъв - трябва да се опита да разбере какво е станало; трябва да даде втори шанс. Аз поне бих.
-
Аз също бих дала втори шанс, но до колкото разбрах тя вече го е сторила веднъж.
-
И аз да ви напиша за моите "приютелки".Преди 3 години ми беше сватбата,горе долу по същото време в рамките на една година всичките ни приятелски семейсва се изпожениха.Сватбата беше в провинцията,с мъжа ми живеем в София.Около 6 семейсва сме,приятели на мъжа ми от детството.И какво да ви кажа едното момиче беше бременно още на сватбата 6 месец,тя ни каза 3 месец беше от бременността.Много и се радвах. :DЗащо една от тези мои приятелки не се обади по тел,ние принципно рядко ходим там в провинцията където живеят тези приятели,чуваме се от време на време по тел. :DРазбирах,че са бременни от мъжа ми ,чувал се с мъжете им.Аз коя съм на мен някой да ми се обади :oops:Получи се много неудобно,бяхме във въпросния град и едно от приятелските сем ни поканиха на гости,приятелката ми седеше на дивана в хола,с ръце пред корема си,искаше ли да го скрие ,не знам, и се чудя и до ден днешен защо е този театър Но от друга страна всеки си знае,всеки решава за себи си!
-
Делфинче, хич не обръщай внимание! Каквито и да са били доводите им, да не те интересува. Ти си имаш свой живот и свои проблеми.
Твоите приятели са тези, с които ти си създала приятелство, а не жените на приятелите на мъжа ти от детството. Не, че няма такива приятелства. Но обикновено тези хора общуват по задължение. Зная го от личен опит. Разбирам се много добре с жените на приятелите - моите и на мъжо. Но, честно казано, не смятам, че те са ми истински близки. Моите приятели са други хора, които познават от години, от други места, и тук от този форум.
-
И аз така си мисля да не им се връзвам,но като знам ,че съм общувала с тях без никакви задни мисли и ме хваща яд,каква съм наивница. :(Това си е недостатък-ужас как са ме възпитавали мама и тате да съм добра. :?Хубавото е ,че който трябва го е оценил и сме заедно вече 3 години :P Благодаря ти ! :D
-
И аз така си мисля да не им се връзвам,но като знам ,че съм общувала с тях без никакви задни мисли и ме хваща яд,каква съм наивница. :(Това си е недостатък-ужас как са ме възпитавали мама и тате да съм добра. :?Хубавото е ,че който трябва го е оценил и сме заедно вече 3 години :P Благодаря ти ! :D
Е ми да разбира се :) Няма за какво! Аз просто ти споделям моя опит.Напоследък се уча, че има приятели и просто любезни познати. Доскоро си мислех, че на всички много им пука за мен, но не е така ;) Тези, които си заслужават, са малко и са най-важните :)