www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: amanda25 в Август 24, 2010, 14:54:20 pm
-
Здравейте! Исках да направя нещо като продължение на тази тема, защото виждам, че там не мога да отговарям http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=26932.0
Исках да споделя и аз за моя проблем с моя приятел и да ви помоля за нещо.
Много се радвам за daniski от предната тема, че при нея са се развили благоприятно нещата и за всички, които са успели да се преборят със страховете на приятелите си. Четох още преди около година нейната история и ми вдъхва кураж. Щом при нея се е получило, значи и при мен не е невъзможно.
Исках да разкажа за мен и моя приятел. Ние имаме доста голяма разлика във възрастта 18г, аз съм на 32, а той на 50г. Никога не съм забелязвала разликите във възрастта и смятам, че това не е определящо за една връзка, а аз явно съм така устроена да харесвам по- възрастни мъже. Другите нещо не ме привличат.
С приятеля ми имаме връзка вече от година и един месец. Още в началото, когато тръгнахме бяхме много влюбени, както и сега смятам. Той е разведен със син на 18г., който не живее при него и сина му не иска да има контакти с него, въпреки, че приятеля ми иска. Той живее в друг град с майка си.
Отначало, когато тръгнахме, моя приятел ми правеше постоянно някакви намеци за дете, без да ми го казва направо. Било то, как ще пускам мляко, да свиквам с безсънните нощи, че може да ми се наложи и такива подобни и под формата на шега. Един ден ме подпитваше за имена на дете, ако имам как ще го кръстя и че той искал ако той е човекът да е кръстено на майка ми или на баща ми. Това беше още на втория месец от връзката ни.
Вътрешно много се радвах на намеците, защото и аз усещах, че искам дете от първия момент, в който го видях дори, но не исках да казвам нищо, исках да съм сигурна.
Може би на третия месец от връзката ни бях сигурна и един ден му го казах уж между другото. Той ме пита дали искам кученце, аз му казах бебенце. Той сякаш хем се стресна, хем се зарадва. Дори не се пазехме няколко дена тогава. После проведохме разговор, той го започна и ме пита наистина ли искам, аз му отговорих, че искам. Той ми каза, че трябва да му дам само малко време да свикне с идеята и аз му казах, че няма проблем. После си бях в моя град за няколко дена и като се върнах при него той започна да се държи малко по- грубо с мен и че не искал дете, голяма отговорност било и че щяло да се повтори същото като със сина му. Тоест, че ще си взема детето и няма да му дам да го вижда.
Мъчих се по всякакъв начин да му обясня, че нещата са разлини, и времената и аз не съм бившата му жена. Той казал на родителите си и те много се зарадвали, че искам дете. Бях почти 100 процента сигурна, че ще се съгласи, но изведнъж нещата се обърнаха. Така или иначе аз се съгласих да не мислим за това, така или иначе вече го обичах и исках да съм с него, а и наистина беше много рано само няколко месеца връзка.
Така се случи обаче, че преди около 4 месеца забременях случайно. Беше ми много трудно да му кажа, но в крайна сметка той разбра и се държа нормално, дори ми показваше доста обич и привързаност. Наложи се да си уреждам някой неща в моя град като той идваше да ме вижда по- влюбен от всякога. Чакаше ме с нетърпение да се прибера при него, но в момента, в който се прибрах в неговия апартамент той започна да ми говори, че не го искал детето, искал да се разделим и такива.
С това направо ме постави в шок, като до този момент винаги е бил грижовен към мен, никога не съм срещала по- точен и грижовен човек от него. И тази реакция страшно ме изненада. Не ми каза да си вземам нещата, но ми говореше, че всичко щяло да се повтори и това непрекъснато ми повтаряше. А аз непрекъснато му повтарях, колко го обичам и да не притеснява. Тогава му предстоеше операция и отдадох това и на страха му да не се случи нещо с него. 6 дена продължи това издевателство над мен бих го нарекла. До един понеделник когато имах час за лекар, предния ден ме боля главата.
Отидох на лекар и се установи, че в 9-та гестационна седмица сърдечната дейност на плода е спряла и се налага аборт по медицински причини. Почувствах се ужасно зле, защото знаех, че това може да е края на връзката ми с човека, който най- много съм обичала до този момент.
Направих аборта на другия ден, майка ми и баща ми бяха до мен. А той на другия ден пътува до София за неговата операция. След това ми се обажда и ми каза, че нещата ще се оправят, имал усещането, че между нас нещата ще потръгнат и ще си направим пак. Държа се добре докато беше в софия по телефона. После обаче когато се прибра отново ми каза, че не искал дете. Аз съм щяла да си намеря някой друг. Аз си прибрах багажа и бяхме разделени за няколко седмици може би. Постепенно започнахме отново да се виждаме. Но тази тема продължава да го притеснява. Гледам много да не му говоря, но понякога разговорите ни отиват натам и започвам да плача пред него. Не искам да е така, но не издържам и заревавам.
Даже преди ми беше казал, че наистина е мислил да ми предложи дете на пролет да правим. Но после като вземе да размисля и го хваща страх, че ще се повторят същите дела, които е имал с предишната съпруга. Аз между другото съм съгласна без брак да бъде, само да си имаме детенце.
Знам със сигурност, че приятеля ми много ме обича и че проблемът му е огромен страх, стигащ до паника направо. Някъде вътре в себе си чувствам, че той също иска детето, понякога усещам, че го иска и има моменти, в които не се страхува. Но него го притеснява и финансовата страна и възрастта му. Влияят му много хората. Примерно братовчедка му влияе добре в това отношение, а усещам, че повечето от приятелите му, които са около негова възраст го възпират. Може би му казват, че на тази възраст да се занимава с бебе няма да е добре и такива неща. А аз знам, че ще бъдем много щастливи. Само да види бебето и нещата ще се променят.
Предполагам, че много от вас ще ме посъветват да го зарежа и да си намеря друг. И това пробвах, но не мога, толкова го обичам. Какво да правя? Не мога да го забравя. Годините ми също не са малко, но не за това искам дете от него, а защото чувствам, че това е човека. Само да се отърве от страха, който го завладява.
Една гледачка от София казала на негови роднини, че той има направена магия от бившата си жена и за смърт и да не срещне любов повече в живота си, може би и да няма друго дете.
Той постоянно повтаря, че има син, а реално го няма, защото синът му не иска да се вижда с него и откакто е станал на 18г. не го е виждал. Преди това го е виждал, но той се е срещал с него малко по принуда, защото съда така е определил. Срещите им един път в месеца са минавали само за по пет минути и толкова.
Незнам дали да вярвам на магии вече или на друго, но чувствам, че понякога ми трябва много малко, сякаш той вътрешно иска, но го завладява страхът.
Исках да отправя една молба към вас, които четете това- помолете се за нас и да се отърве от страха си. Вярвам, че когато неутрални хора се помолят искрено, че нещата се сбъдват имат много по-голяма сила отколкото моите отчаяни молби до Бог.
Затова ви моля ако може само да се помолите.
Може и да споделите опит как са нещата при вас, нещо което да ми вдъхва вяра.
-
като прочетох разказа ти, не съм сигурна дали става дума наистина за страх или просто за емоционална манипулация от негова страна.
никак не е типична тази нестабилност на психиката и лашкане насам-натам за възраст от 50 години. затова си мисля, че причината е друга. доста мъже на тия години вече не желаят да се занимават с бебета и малки деца.
ти си знаеш какво правиш, но помисли дали си готова евентуално да се лишиш от възможността да имаш деца заради този човек.
-
Пожелавам ти кураж и сили да се справиш с тази житейска ситуация!
Но не се лишавай от щастието да бъдеш майка! Никой мъж не заслужава такава жертва.
-
ти си знаеш какво правиш, но помисли дали си готова евентуално да се лишиш от възможността да имаш деца заради този човек.
ddiddi, тук съм напълно съгласна с Джам. И честно казано, на фона на огромните душевни и физически страдания на множеството двойки тук, които дават мило и драго за детенце, такова отношение (на мъжа ти) към желанието да имаш дете, ми се струва несериозно. Разбира се, това е личен избор, но моето мнение е такова.
-
Наистина в това отношение е много нестабилен. Той е и зодия везни като мене, но наистина не го познавам точно като манипулатор. В други ситуации винаги е бил искрен с мен и от една страна му разбирам страха, от друга страна аз си искам своето. Наистина не искам да се лишавам от дете, но на този етап не мога да си представя да съм с друг мъж. Даже в живота ми досега не съм срещала мъж, който да ме е привличал толкова физически, а може би от там и душевно. Незнам кое е първото. Единствената му нестабилност е свързана с детето. Иначе е много постоянен, има приятели от дълги години, задържа се много време на една работа. С мен също в останалото си отношение. В смисъл, че има хора, които са нестабилни по начало и това им се отразява във всички свери на живота, като работа, приятели, дрехи дори и т.н. А при него, той е имал тежък развод. Не че причината е само в жена му, смятам че и в него има причина, но се надявах да е надраснал някой неща. Другият момент е, че 14 години е бил сам и не е живял с жена. След толкова години само с мен се е позадържал повечко. Преди това е бил с жени на неговата възраст.
Наистина донякъде прилича на манипулация, защото в началото искаше дете, а когато разбра, че аз вече искам сякаш няма защо той да иска. Нали съм му вързана вече.Преди това не му бях толкова сигурна и може да е искал да ме задържи по този начин и явно успя. Но в същото време го виждам, че има чувства към мен, не е само до манипулация.
-
Сега си много влюбена и се чувстваш добре, но до кога ще е така? Какво ще осмисля живота ти утре? Дано не си отговориш твърде късно на тези въпроси и да решиш проблема си по-скоро. Не си струва да си губиш времето, ако не се съгласи за дете, защото после ще съжаляваш. Извинявай, че ти говоря така директно, но и аз минах по такъв път. Много боли раздялата, но когато искаш дете, всичко останало остава на заден план. И аз си мислех, че няма друг мъж, когото да обичам толко силно, но се оказа, че има и то многократно по-добър от предишния. Но аз закъснях с раздялата, много години си загубих в лутане - да се разделим или не? Обичах го много, но дете искам повече.
-
да де, ти си го обичай, само си задай въпроса:
обичам ли го толкова много, че да изживея живота си без деца заради него?
-
Хм, и на мен на манипулация ми намирисва. Едва ли не си мисли, че "си му вързана в кърпа" и ще няма да си тръгнеш. А когато опре ножът до кокала, казва, че иска дете.
При нас обстоятелствата около възрастта, развода, децата не са много по-различни (с децата е в много добри отношения все пак), но още в началото казах, че искам да имам свои и въпреки че не си го беше представял преди това, се съгласи. Иначе нямах намерение да започвам връзка, която за мен би била без смисъл, а следователно - и губене на време.
И аз да повторя същото, което е казала mgstra - понякога си мислиш, че не можеш да живееш без този човек, а готова ли си да живееш без дете? И не мисли, че като се появи детето, ще се решат проблемите като с вълшебна пръчка! По-скоро ще стане обратното.
-
Ами първо, е податлив на чуждо влияние явно. Второ - с децата до сега има само негативен опит и съответно го тресе страх, че нещата ще се повторят. На неговата възраст вече мирогледът е доста различен, едно че ангажимент като малко бебе си е сериозна работа, ако има и финансовви несгоди пък - съвсем. Добави там всички страхове от вида как ще го питат на това дете дядо ли сте му вие и пр. типични за родната действителност "екстри". От друга страна, поне според теб се обичате, имате що годе хармонична връзка - едно бебе естествено ще премести фокуса ти от него, към друго човече и ако и това човече да е детето му - тази идея явно не му изглежда много привлекателна. Ти деца нямаш, но той има все пак, нищо че връзката с детето му е разбита и пр., но чисто мъжкия му инстинкт за "оставяне на потомство" е относително задоволен, а и на 50 г. едва ли е мислил ден и нощ колко иска и колко е важно да има и друго дете, да се реализира като баща... Преди да те срещне - вероятно не е и допускал, че ще му се случи повече това, камо ли да решава иска, или не иска и сега не е готов за такова решение.
За това са и тези "колебания" предполагам. От една страна иска да задържи теб и да запази връзката ви и усеща, че без дете шансовете за това не са големи. От друга пък - са всичките му опасения от появата на ново дете, страха да не стане като предния път, да не съсипе това уж добрата му връзка в момента...
Има и трети вариант, който ти пожелавам да не е верния, но все пак... Може би той е наясно, че по някакви си там причини повече деца не иска, но като вижда че ти искаш, подава чат-пат сигнали за съгласие, за да не се врътнеш и да си тръгнеш. Нещо като "женеия мъж с любовница", който уж ще се разведе, ама после иска още малко време, пък те обича, пък после остава при жена си заради децата, пък после пак се домъква хленчейки, че не може да живее без теб и още малко и вече ще се разведе...
Личното ми мнение е, че ако този човек те обича и държи на теб истински трябва да заяви някаква твърда позиция по темата - искам/не искам деца. Така ще ти даде възможност да прецениш реално за себе си, дали го обичаш толкова, че да останеш с него без да имаш деца, или все пак желанието ти за деца е по-силно от чувствата към него. Всичко останало са догадки някакви, за които никой не може да ти каже до къде водят и какво стои действително зад това поведение.
Успех ти желая, но ако не изясниш категорично нещата и след година - пак ще пишеш същото.
-
Привет! Учудвам се,че човек на такава възраст е податлив на чуждо мнение.Скъпа Диди, бъди силна и вярвай,щом го обичаш,значи това е твоя човек! А и доколкото разбирам и той иска да е с теб! Говорете си и обсъждайте нещата -това е начина!Успех и дано да си родите най-сладкото бебче! :)
-
Благодаря ви за коментарите.
Наистина не виждам живота си без дете и не ми се ще да се жертвам. Познавам такива жени, които се жертваха и ми е жал. Не искам да съм една от тях.
В същото време тая някаква надежда, че нещо ще се случи с неговото мислене и ще реши. Разбирам го, че не е лесно на 50г. да реши това, но всъщото време имам много примери около мен за хора на такава, че и на по- голяма възраст, които имат друго дете. Даже имам пример за близък на моето семейство, който за първи път стана баща на 54г и сега има три деца, а е на 58г., скоро му се роди третото дете. Всички си мислиха, че този човек ще остане завинаги сам, но съдбата се обърна някак изведнъж. Може би всичко дойде с подобряване и на материалното му състояние, но и това никой не е предполагал.
Моя приятел има малък бизнес, но нещата не вървят в момента много добре, изплаща кредити. Разбирам, че се притеснява, но не остава много още за изплащането на кредитите и смятам, че и с помоща и на родителите ще се изхрани някакси едно дете.
Негов близък приятел на същата възраст има детенце на 3г. и като се види с тях те също му влияят положително за нас, но за съжаление са в друг град и са далече и съответно ги вижда по-рядко.
Отделно и проблема, който стана със загубата на детето. Отидох в Плевен на имунологични и генетични изследвания. Въпреки, че с него по това време бяхме разделени той ме закара до Плевен. Незнам може би има някакви угрезения за това, което се случи и иска да ги изкупи.
Незнам колко време ще издържа в това чакане на решение и колко е допустимо да чакам. Наистина понякога не издържам. Но около мен имам примери за хора, при които са се случили положително нещата и затова ми се иска да насоча мислите си натам. Другите мисли за раздяла направо тотално ме съсипват. Дано ако дойде такъв момент вече да съм срещнала по- добрия мъж, иначе не се виждам. Наистина го обичам, но това не е от онази заслепяваща любов. Преди да го срещна имам доста опит за съжаление и то горчив опит от връзки. И затова сега съвсем с разума си знам, че досега е най- добрият за мен.
Но помолете се за нас, може пък и чудотото да стане.
-
... Предполагам, че много от вас ще ме посъветват да го зарежа и да си намеря друг. И това пробвах, но не мога, толкова го обичам. ...Годините ми също не са малко, но не за това искам дете от него, а защото чувствам, че това е човека. Само да се отърве от страха, който го завладява.
Една гледачка от София казала на негови роднини, че той има направена магия от бившата си жена и за смърт и да не срещне любов повече в живота си, може би и да няма друго дете.
...Може и да споделите опит как са нещата при вас, нещо което да ми вдъхва вяра.
Изобщо не се уповавай на гледачките - дори ти самата да не вярваш, колко им вярват другите съвсем пък няма значение. Това оправдание или извинение е срамно.
И понеже споделяш историята си и искаш съвет във форум на хора с репродуктивни проблеми, ще ти кажа какъв урок научих аз.
Отне ми 3-4 години да убедя мъжа си, че е крайно време да родим дете. И когато станахме на 35 и той най-после кандиса, се оказа, че не можем, и че дори да стане, ще са нужни дълго лечение и много време. Съжалявам, че изгубихме ценни години.
Не си престаряла на 32 години, но си права, че не са и малко. Само си представи, че един ден го убедиш и се окажеш в ситуацията, която е сбърала хилядите потребители във форума... да искате, а да не можете. Тогава ще ви стигне ли обичта да се борите за дете?
-
Подкрепям напълно Цигу-и ние имахме да вършим сто хиляди неща,преди да решим да имаме дете- и когато се решихме -не може и не става.И така осъзнахме ,че няма време за губене. :)До 30 хич не се притеснявах,не съм и мислела,че няма да успея да забременея
-
ddiddi, на мен малко ми намирисва на криза на средната възраст. В този период мъжете са несигурни и с променливи желания, чувства, намерения. Ти си тази, която трябва да е стабилната и настоятелната, представи си един несигурен и объркан тинейджър, той има нужда от подкрепа и стабилност, да му показваш, че го разбираш, но пак да правиш най-доброто за него. Това е временен период, ще отмине. Да не говорим за страха от отхвърляне, който неизбежно изплува във връзката ви. Дано осъзнае, че детето не е просто грижа и отговорност, не е отворена рана, както миналото му го е научило, а е най-истинският одухотворен символ на любовта на двама души. Не мисля, че ще ти е трудно да го накараш отново да повярва в това. Мъжете не обичат да биват притискани и обсебвани. Използвай моментите, в които е по-податлив и лекичко го обработвай.Ако смяташ, че проблемът е по-сериозен и не би могла сама да се справиш, консултирай се със семеен психотерапевт.
Успех.
-
Чудя се и аз.
Вашата история малко ми напомня за моята, та ако има нещо сходно, дори малко да е...
Моя мъж е имал преди мен връзка, много сериозна, свадба, обет и т.н.
Той е много чувствителен човек, патриархален...когато се е оженил - направил го е завинаги. Освен това е бил много млад, летял е по облаците и така. Бракът е продължил около година, тя си е тръгнала - има си история, но не е от значение.
Той е приел развода си много тежко, наистина много. Години наред - никакви жени, само мимолетни връзки за " събота и неделя" . Всички жени са гадни, причиняват само болка и точка.
Изведнъж се появих аз...и го гоних 3-4 години докато се "вземем" . Имала съм много кошмарни моменти, на ръба да се откажа, но не успях - просто много го обичам.
Някак има като програма в главата си - жените са зло ... дори не знам дали го осъзнава. Доста трудно ме прие и се отпусна . Трябваше ми много време за да спечеля доверието му и дори пак има моменти в които го виждам че "забравя" и се държи грубо.
Лошото е, че вие нямате много време за настройки и нагаждане. Може би трябва да му обясниш твърдо твоята позиция и да поставиш въпроса категорично.
Не знам, аз мечтая за децата си от как се помня и не бих се отказала от тях заради който и да било мъж. Това е най-хубавото нещо на този свят и ако човека до мен не иска да споделим тази радост , да я изживее с мен - то, да си хваща пътя.
Но това съм аз, ти трябва да решиш за себе си.
Успех !
-
Така .... това, че ще бъдете в мислите ни, то си е ясно ...
Иначе ... да видим с какво разполагаме тук ...
Имаме си едно момиче, което по всичко личи е намерило своя принц. Готово е да се бори и да не се отказва, иска си го и това е.
Деца обаче също много-много иска.
Диди, щом си толкова сигурна във връзката по между ви, не прави крачка назад. Казвай открито желанията си. Ясно е, че твоят човек е изключително емоционално обременен. Но съм сигурна, че едно (и не само) бебе е разтърсващото събитие, което ще го върне в реалността на щастието. А пък ти с твоята любов всеки ден ще му припомняш, че живота може да бъде и хубав. Макар че лично аз трудно приемам в една връзка мъжът да е слабият, но знае ли човек ...
За възрастта какво да кажа - моята любов скоро ще има юбилей, сещай се на колко става :lol:, зодия везни, но ... яко тропа с юмрук по масата. Имаме си всичко - бивша, деца, внуци ... Но точно той е този, който иска още деца. Обичам го! Когато започнахме връзка, първият ми въпрос беше - ами деца? За съжаление доста почакахме... , и сега пак така, но това е друга тема...
Така че действай смело, миличка, явно във вашата връзка ти си тази дето трябва да тропа по масата.
Вярвам, ще успееш да го накараш да повярва, че живота е пред вас и че живота с теб е само щастие и любов ...
Късмет!
И ще бъдете в мислите ни ...
И си чакаме края на приказката - нали се сещаш ... и заживели щастливо...
---------------------------------------------------------
Всъщност и при нас нещата не са били винаги розови. Имали сме много кризи, най-страшната дори беше след раждането на така дългоочакваното ни дете. Преглътнах много горчилки, направих компромиси, вината - вероятно беше споделена, няма начин в такива ситуации. Нещата влязоха в релси, когато категорично заявих, че ако раздялата е решение съм готова на това.
-
Момичета, само не залитайте в тая утопична крайност - като види бебето и всичко ще си дойде на мястото. Не винаги става така. Понякога става по-зле. Мисля, че трябва да се помисли и за бъдещото дете. То не бива да е инструмент или единствена причина двама души да са заедно. Поне аз така смятам, може и да не съм права.
Диди, дано намерите вярното решение заедно. Но ако той не иска да има други деца, ти трябва да си убедена, че ако се откажеш и ти от тях, няма да го намразиш един ден. Животът е твърде кратък. Извинявай ако те засегна по някакъв начин, не целя това. Но ще ти кажа едно - той е на 50 години, не е престарял, разбира се, но не е и първа младост. Той вече има деца, след време ще има и внуци, той е оставил следа след себе си, макар и за него свързана с болка. А ти? Ти си на 32 години, имаш още време пред себе си, не го попилявай. Не те съветвам да се разделиш с този човек, опазил ме Бог, всеки сам си решава. Но помисли много добре и не протакай. Времето за нас жените не е в наша полза....
-
Благодаря ти Snegina за оптимистичните думи, наистина имам нужда от това.
За съжаление мисля обаче, че аз съм по- слабата в тази връзка. Аз съм искащата дете, аз съм зависимата. Той като е създал вече дете, независимо, че не го вижда знае, че се е записал вече и не му е толкова до главата. Иска да бъде с мен, но според мен вече се възползва от моята несигурност. Понякога незнам как да се държа. Хем ми се иска да съм му жена, хем като започна да се държа като жена имам някакви угризения, че може би раздавам прекалено много от себе си, а той не може да го оцени. Всичко сякаш е даденост.
Мисля, че ако имах силите да му кажа аз, че се разделяме, той ще се усети какво може да загуби и може да промени решението си. Но аз нямам сили да го кажа или да се правя на артистка.
Последните дни пак се сдухах съвсем, явно ще премина на антидепресанти, колкото и да е кофти.
-
Диди, консултирай се със специалист! Антидепресантите не решават проблеми. :(
-
ddiddi Извинявай миличка, ама в твоята ситуация антидепресантите с какво точно ще помогнат? Пак ще си имаш същия проблем както и в момента и вместо да му търсиш решение, ще "замажеш" неудовлетвореността си с няколко таблетки ли? Не съм против приема на антидепресанти, но когато наистина има защо. В твоя случай, единственото което има шанс да помогне е да си открита, да заявиш ясно позиция и да изискаш също ясна позиция от човека до теб. Откритостта в отношенията между двама души, не изключва любовта между тях - точно напротив. Не е чак толкова сложен казусът, малко кураж трябва от твоя страна, за да ти се изясни категорично за какво става въпрос и на тази база да решаваш какво да правиш нататък. Обичаш го, искаш деца, не си готова да останеш без деца колкото и да го обичаш този човек - просто му го кажи и настоявай и той да заеме някаква окончателна позиция по темата. Не днес иска, утре не иска, вдругиден да се окажеш бременна и да му щукне, че не му се гледа дете и да те напусне... Всички сме били влюбени, /аз все още съм влюбена в съпруга си след 7 години съвместен живот/, не мисли че не знам какво е да имаш такава емоция към някого, но най-малкото на възрастта ни не отива да се държим като 16 годишни героини от Шекспирова трагедия, когато трябва да вземем едно от най-важните решения в живота на всяка жена. "Стаягай редиците" както се казва и го натисни този човек да казва най-после ДА, или НЕ, вместо да се тъпчеш с антидепресанти.
Късмет ти желая!
-
Не мисля, че връзка, която те кара да минаваш на антидепресанти, може да бъде по какъвто и да е начин добра за теб. Прощавай за силните думи, но според мен той те манипулира емоционално.
-
Наистина трудна житейска ситуация.Хич не обичам да давам съвети и обикновено в отношенията си с партньора не се водя по чужди акъли,но това,че смяташ да пристъпиш към антидипресанти ме стресна и реших да ти напиша няколко реда.Не обичам да давам съвети,защото смятам,че всеки човек е уникален и житейските ситуации,в които попадаме са уникални.От собствен опит знам,че на чужд гръб е много лесно да даваме акъл,но попаднем ли в такава ситуация разсъждаваме по друг начин.
Не мисля, че връзка, която те кара да минаваш на антидепресанти, може да бъде по какъвто и да е начин добра за теб. Прощавай за силните думи, но според мен той те манипулира емоционално.
Напъно съм съгласна с това,което е написала Zai.Това е първото,което си помислих и аз като прочетох темата.
Разбирам го, че не е лесно на 50г. да реши това...
Аз пък това не го разбирам.И това,че се влияел какво ще кажат хората също не го разбирам.Значи като живее с много по-млада мацка не го интересува какво ще кажат хората,а за бебе го интересува.Ами ако живееше с жена на неговата възраст нямаше да го има този проблем може би.Ама като се е хванал на хорото да го играе до края.Крайно време е да реши.Ти пък от своя страна трябва да си готова да приемеш неговото решение.Трудно е,но се преживява!
Казах,че не искам да давам съвети,но все пак бих те посъветвала да се успокоиш,да не мислиш постоянно за бебе и да не му го натякваш.Почини си малко!
Ние пък ще изпълним желанието ти да се помолим за вас и виж,че нещата потръгнали.
Късмет!!!
-
Разбирам го, че не е лесно на 50г. да реши това...
"Аз пък това не го разбирам.И това,че се влияел какво ще кажат хората също не го разбирам.Значи като живее с много по-млада мацка не го интересува какво ще кажат хората,а за бебе го интересува.Ами ако живееше с жена на неговата възраст нямаше да го има този проблем може би.Ама като се е хванал на хорото да го играе до края.Крайно време е да реши.Ти пък от своя страна трябва да си готова да приемеш неговото решение.Трудно е,но се преживява!"
Възрастта наистина не е оправдание, до човек си е всичко. Приятел на свекър ми /негов набор/ се разведе на "дърти години", наближаваше 60 по това време. Има две деца от първата си съпруга, дъщеря му е колкото моя съпруг /35/, синът му е колкото мен /30/. Втората му съпруга е колкото дъщеря му на възраст. От втората си жена има вече две момиченца... Страшно ларж е човека, говорили сме директно по тези въпроси, питала съм го как се е решил на такава стъпка. Казвал ми е, че на тези години вече не му се е искало да минава отново по пътя бебета, недоспиване и пр. и, че на неговите години дори чисто физически му е голямо натоварване, не че не обожава дъщеричките си. Каза обаче, че това е въпрос и на любов и на отговорност и ако щете на чисто мъжко достойнство спрямо жената, която обича и не се е колебал никога дали да имат деца. Нейно право е да се осъществи като майка, а след като той е решил да прави семейство с толкова по-млада жена - полагат му се не само позитивите от това. Съгласна съм и адски го уважавам за тази му позиция. Въпреки, че имат сериозни финансови възможности, никога не са наемали бавачка. Когато децата бяха бебета, той е ставал, дондуркал с колики и е помагал 100% на майката, нищо че му е тежало дори само заради годинките. Децата ни тя не си ги е донесла от майкини си казва, колкото тя - толкова и аз трябва да се грижим. Беше на 63 когато се роди второто му момиченце и го е направил, защото жена му е държала да има поне две деца и той се съобрази с това й желание. Разказвам това, защото наистина не е въпрос на ЕГН, ами на други работи... Ако човек иска нещо - намира начин, ако не иска - намира оправдания.
-
Не мисля, че връзка, която те кара да минаваш на антидепресанти, може да бъде по какъвто и да е начин добра за теб.
напълно съм съгласна. антидепресантите не са нещо безобидно, та да се споменаването им да звучи аналогично на "пак ще мина на диета" или нещо подобно по тежест...
-
Неговия последен отговор беше, че не иска дете. После не съм го увещавала или питала,защото ме е страх, а в същото време виждам, че се грижи за мен, иска да ми е добре в общи линии.
С неговата братовчедка си говорим и тя ми вика нищо да не му споменавам повече, че той ще се съгласи ако стане. И че се плаши от думите повече, а че иначе обожава децата. Той наистина като види деца и винаги започва да си играе с тях, радва им се. Добре ама аз не искам пак случайно нещо да става, защото ами ако стане и каже не искам и ме обвини втори път. Ами ако стане нещо и пак спре сърдечната дейност, просто няма да го преживея това.
Между другото вече почнах антидепресантите. Посъветвах се с лекар и ми предписаха деанксит по два пъти на ден и ривотрил вечер преди лягане по 0.5мг. Налага се, защото направо на моменти губя вяра във всичко и в живота включително, просто не издържам. Не е само въпрос да се взема в ръце, защото това до сега го правих доста пъти. И сега вече се натрупа много.
Към 16-ти септември ще ми правят вливане на имуновенин по предписание на доц. Конова.
Изследванията ми бяха в референтни стойности, но за всеки случай, а и заради проблем със стомаха и червата.
Питам се обаче за какво ли да дам 600лв. като подготовка за забременяване (само вливането,отделно други неща), когато няма от кого да забременея.
-
Какво смята Той за медикаментите, които започваш да пиеш?
-
Диди, май не той, а ти си човека, който не знае какво иска...
Което , ставайки въпрос за деца, ми звучи малко несериозно.
Тези неща, казват хората, с приказки се оправят, не с хапчета. Така историята започва да клони към евентуална зависима мама и евентуален татко, който не иска детето.
Все пак, абсолютно подкрепям мнението на Мерилин. Всеки си гледа паничката и си решава.
Аз лично бих се издразнила на подобно отношение...и мнение, което се лашка насам натам. Не става въпрос за котенце...
-
Мила Диди не се притеснявай така миличка-тези трудни оменти ще минат,ще видиш :)Дали хапчетата ще ти помогнат :)или само се подлъгваш,че е така-седнете с твоя човек и си поговорете за всичко,което е важно за вас.Няма невъзможни неща,всичко трябва да си го решите вие двамата.Ние тук каквито и съвети да ти даваме-ти най-добре ще усетиш какво трябва да направиш!Успех ти желая и горе главата :)
-
Познавам точно три двойки на вашия хал. На едната мъжа се боядисва, за да изглежда по млад и да не го зареже жена му. На другата мъжа и я прави на маймуна. Третата я носят на ръце. Общо взето както си го направиш. Както казват: Всеки луд с номера си, някои с цяла програма. Е твоят избранник май цяла програма е спретнал.
Както вика мъжа ми: Хем младо гадже му се оправя, хем не му стиска деца да гледа.
Тогава да си търси набор с деца и да си живее спокойно старините.
Мила ти си луда за връзване да знаеш. Съсипваш си живота, заради един застаряваш егоист. Той горкия имал страх, той горкия неможел, той горкия не знаел. Ами ти горката? Къде си ти? Трябва да станеш и ти на 50? Не го притискай горкия? Не му говори? Да стане пак от самосебе си? Ама не те разбирам. Чак пък антидепресанти, чудесии. Да си на 18-20 разбирам. Ти си на 32. Искаш дете. Едно дете носи отговорност. Рискове. Все рев и антидепресанти ли ще ни решават проблемите?
Я се стегни.
-
Познавам точно три двойки на вашия хал. На едната мъжа се боядисва, за да изглежда по млад и да не го зареже жена му. На другата мъжа и я прави на маймуна. Третата я носят на ръце. Общо взето както си го направиш. Както казват: Всеки луд с номера си, някои с цяла програма. Е твоят избранник май цяла програма е спретнал.
Както вика мъжа ми: Хем младо гадже му се оправя, хем не му стиска деца да гледа.
Тогава да си търси набор с деца и да си живее спокойно старините.
Мила ти си луда за връзване да знаеш. Съсипваш си живота, заради един застаряваш егоист. Той горкия имал страх, той горкия неможел, той горкия не знаел. Ами ти горката? Къде си ти? Трябва да станеш и ти на 50? Не го притискай горкия? Не му говори? Да стане пак от самосебе си? Ама не те разбирам. Чак пък антидепресанти, чудесии. Да си на 18-20 разбирам. Ти си на 32. Искаш дете. Едно дете носи отговорност. Рискове. Все рев и антидепресанти ли ще ни решават проблемите?
Я се стегни.
Това е и моето мнение.
-
....
:good_post:
ПП: Продължението на "всеки луд с номера си" не го бях чувала и много ми се хареса :lol:
-
Към 16-ти септември ще ми правят вливане на имуновенин по предписание на доц. Конова.
Изследванията ми бяха в референтни стойности, но за всеки случай, а и заради проблем със стомаха и червата.
Питам се обаче за какво ли да дам 600лв. като подготовка за забременяване (само вливането,отделно други неща), когато няма от кого да забременея.
Абсолютно излишен разход към момента, още повече щом си в референтни граници.
Но ако имаш излишни 600 лв, дай ги на Конова, резултатите от безмисленото вливане ще са само в полза на нейния "научен" труд.
Трябва да уважаваш малко повече себе си. Изясни си какво искаш от този мъж в пряк разговор с него. С мълчание и антидепресанти няма да постигнеш нищо.
-
Абсолютно излишен разход към момента, още повече щом си в референтни граници.
Но ако имаш излишни 600 лв, дай ги на Конова, резултатите от безмисленото вливане ще са само в полза на нейния "научен" труд.
Трябва да уважаваш малко повече себе си. Изясни си какво искаш от този мъж в пряк разговор с него. С мълчание и антидепресанти няма да постигнеш нищо.
Чудно го каза ! :)
Имуновенина не е шега работа,както и антидепресантите! Все пак се надявам нещата да приключат благоприятно за теб.. Мъжете са малко егоисти...
-
Имуновенина Конова ми го изписва и поради други проблеми със стомашночревния тракт, така че не е само с оглед мисед аборта.
А иначе аз със сигурност знам какво искам и това е с моя приятел да създадем семейство и да бъдем щастливи. Може да звучи като клише. Но за първи път искам дете от мъж истински, реално.
Иначе виждам, че повечето ми давате съвет да разговарям с него. Има обаче един тип мъже, а те не са малко, с които не може да се говори много открито на тази тема, а и изобщо за отношенията.
Има една книга "Мъжете, които не могат да обичат". От нея си изясних много неща. Там се говори за т.нар. ангажиментофоби. Това са мъже с големи вътрешни противоречия и самите те са по- скоро болни, нещо като клаустрофобията. С такива мъже, колкото повече една жена се представя като съпруга и се грижи за такъв мъж, колкото повече разговаря за дете примерно, толкова повече се паникьосват и ги обхваща фобия. Това е фобийно състояние. Същите тези мъже някъде вътре в себе си може да мечтаят за дете и семейство, но стане ли въпрос за това ги обхваща вътрешно безпокойство.
Такъв беше и бившия ми приятел, самоче него не съм го обичала толкова, че да поискам дете от него. Когато брат му стана татко той явно беше решил, че и на него му е време, тъйкато и беше по- голям от него. Започна повече да ми се обажда и да излизаме и поне на 3 пъти направи опит да ме забремени без да ми каже. Уж че ме пази. Но аз разбира се го усетих. Когато стане уж случайно те сякаш не носят отговорността. То станало- Божа работа било. И което не означава, че после не биха се радвали на децата си и не биха се грижили за тях. Така или иначе тогава не е бил подходящия момент и не забременях. След време го попитах какво мисли за децата и дали по принцип иска да има дете. Той тогава реагира страшно бурно и че ако съм искала дете да съм си намерила някой друг. Тогава прекъснах отношения с него. Не защото не е искал дете, а защото се държа обидно с мен.
Още по- рано във времето имах дългогодишен приятел, от когото забременях и когато го попитах какво ще правим по телефона- той ми се разкрещя в слушалката АБОРТ, АБОРТ. Ами направих тогава аборт по собствено желание, а и аз самата се усещах много малка тогава и сякаш не това беше човека. Сега той е на 49г. сам и без деца. Много пъти е съжалявал за това, но това е положението. Неговата майка на смъртно легло казала "Убиха ни внучето".
Само аз ли попадам на такива идиоти.
-
Писах за тази история преди време и в друга тема...
Моя приятелка намери мъжа на живота си на 25-годишна възраст, когато той беше на 62-65. Двете му деца от приключил брак са по-възрастни от приятелката ми. Мъжът е имал поне две връзки с много по-млади от него жени, и всяка поредна е измествала предишната.
Е, тази година след няколко години борба им се родиха близнаци след инвитро. Бащата е поне на 72-73 години в момента, стар човек. Но обича жена си и е приел желанието й да имат общи деца.
Мечтите и потребностите ти са важни. Всякакви обяснения кой какъв е и защо такъв е пет пари не чинят. Животът е едно нищо, и преди да си се усмихнал, си се озъбил. Не го пропилявай, оправдавайки мотивите на някой да не може да ти даде щастие.
-
Диди, точно така, само ти можеш да прецениш правилния подход към твоя човек. Съгласна съм, че не всички обичат разговорите или както казва мъжа ми "мразя да се обяснявам".
Никой тук не може да ти даде правилния съвет ...
Когато обичаш някого, важат съвсем други правила ... или по-точно не важат правила ... Не мога да приема, че ще пресмятам в една връзка кой е "егоист" или пък "застаряващ". Сещам се за филма "Красив ум" - ежедневно съпругата имаше хиляди причини да захвърли всичко и да поеме по един друг по-спокоен и сигурен живот, но тя избра трудния начин -любовта.
Но в никакъв случай не се отказвай от великото чудо - майчинството.
-
Здравейте,момичета.
Извенявам се, че се намесвам в темата, но тя май е отворена за всички и поставя доста въпроси, излизащи извън чисто медицинските.
ddiddi, доколкото разбирам от написаното от теб, в тази ти връзка ти за първи път си готова "реално"(както казваш ти) да имаш и отгледаш дете. Точно с този мъж. Казваш, че си имала други сериозни връзки, но не си имала конкретно желание за дете.
Четейки това си мисля, че един от основните въпроси, на които би било добре да се опиташ да намериш отговор е дали държиш да продължиш и остарееш (фигуративно казано :) с този мъж, независимо с деца или без деца от него или желанието за майчинство е водещото при теб, независимо с него като баща или с друг, бъдещ партньор. Това не означава, че трябва да се разделяш с него, но може би ще ти изясни твоите собствени позиции...
Мотивациите за раждане и отглеждане на деца или пък за живот без деца, са доста индивидуални и всеки път е прав, ако е твоят и ще се чувстваш удовлетворена по него.
Има хора, които се женят или живеят в двойка само или преимуществено за това да имат потомство. За други основното е връзката между двамата. Трети предпочитат да са сами с дете по-скоро, отколкото с партньор, който не е изцяло по техен вкус. И никой не е по-прав от другия...Така че важно е всеки да намери пътя си...
Съгласна съм с предните постове, в които момичетата те съветват да поговориш с партньора си. Съгласна съм и с това, което казваш, че за някои/повечето мъже това е много трудно...Но изясняване на ситуацията винаги помага. Дори за това да се стресне и той малко и се запита държи ли наистина на теб и на твоите мечти за щастие.
А иначе, мисля сме съгласни, че идеално няма и че рядко приказката за идеалния мъж с идеалното семейство и идеалните деца се случва на практика...Понякога се налага да се прави избор и/или да се приеме действителността...Блъскане с глава в стената също не е винаги е най-удачния вариант, но често това се разбира след години...
За антидепресантите, подкрепям предните мнения. Ако се в огромна криза или реална стресова ситуация, може би за кратък период са приемливи. Но за по-дълъг...това ще рефлектира отрицателно и върху връзката ви. Така че по-добре без тях. Ти си млада, силна, жизнена, доколкото разбирам без големи здравословни проблеми. Имаш всички шансове да бъдеш щастлива. Така че проведи един "разговор със себе си" и УСПЕХ напред!!
-
Писах за тази история преди време и в друга тема...
Моя приятелка намери мъжа на живота си на 25-годишна възраст, когато той беше на 62-65. Двете му деца от приключил брак са по-възрастни от приятелката ми. Мъжът е имал поне две връзки с много по-млади от него жени, и всяка поредна е измествала предишната.
Е, тази година след няколко години борба им се родиха близнаци след инвитро. Бащата е поне на 72-73 години в момента, стар човек. Но обича жена си и е приел желанието й да имат общи деца.
Мечтите и потребностите ти са важни. Всякакви обяснения кой какъв е и защо такъв е пет пари не чинят. Животът е едно нищо, и преди да си се усмихнал, си се озъбил. Не го пропилявай, оправдавайки мотивите на някой да не може да ти даде щастие.
Незнам. Искрено се моля, дъщеря ми да расте нормален човек с нормални потребности.
Това момиче не го разбирам. Този човек е дядо. Освен детски памперси ще сменя скоро и за възрастни. Съжалявам, но истината си е истина, колкото и да е болезнена. Жив и здрав да е човека, това не е нормално. И не ми говорете за любов. Аз знам какво е любовта, изпитвала съм я, чупила е сърцето ми, страдала съм. НО, човек трябва да има очи да види и да не превръща сам живота си в ад.
-
Диди, здравей! Не мога да те разбера - хем искаш да забременееш и се подготвяш за това вкл. с вливане на имуновенин, хем сама изявяваш желание и започваш да пиеш антидепресанти, пък било то и с благословията на лекарите /като и това също не го разбирам/. Махни тези лекарства от живота си. Пила съм ги след като ме блъсна кола и имах проблеми с вегетативната нервна система от типа на главоболие, тремори, гадене, постоянна ниска температура и др. установени и с преглед и усетих как ти става спокойно и хубаво до степен такава че ти се иска да ти ги изписват постоянно. Ето това е зависимост. Гордея се със себе си че не се поддадох и спрях лекарствата без да си създавам и този проблем. Проблемите в отношенията трябва да намерят друго свое решение, не антидепресанти. Като натровиш организма си и дай боже забременееш можеш ли да си сигурна че това няма да се отрази на бъдещото ти дете. А и какви са тези лекари. Дори в аптеката ми искаха лична карта за да ми изпълнят рецептата, а ти се консултираш с лекар тъй като мислиш че имаш нужда от тях и той готов - ето ти рецепта. Спират се като постепенно се намалява дозата до минимум. Консултирай се по този въпрос с лекаря и пристъпи към отказването им. Освен това имах приятелка която си лекуваше стреса с алкохол и на 2-3 пъти ни направи на луди със сестра й, но отказваше да признае че има зависимост към алкохола. Мила Диди хубаво си помисли какво си причиняваш. Що се отнася до другия ти проблем - с партньора смятам че всеки човек като индивидуалност усеща нещата по свой начин. Не съм съгласна с мненията на някои от момичетата, че ти най-добре знаеш как да подходиш към него, защото някои хора не позволяват да подходиш към тях никак. Имам си един такъв в къщи. Щом нещо не го устройва просто не разговаря за това като нармален човек, а изкривява всичко като с думите си те наранява и те кара да се чувстваш едва ли не злобен и заядлив човек заради това че си повдигнала въпрос по темата. Преди да ме разочарова и да загубя любовта си към мъжа си го гледах през розови очила и оправдавах всяко лошо отношение към мен или близките ми. Просто любовта прави така да изглежда любимия в очите ти - по-скоро жертва на обстоятелствата и на хората които са го наранили и видите ли той горкичкия просто е толкова наранен, че няма как да реагира по друг начин, освен по този пък това че наранява други хора следва да бъде оправдано и извинено. Знам че докато те гори огъня на любовта винаги ще изглежда така, но за бога не се тъпчи с антидепресанти. Имаш прекрасна цел - да станеш майка и тя е несъвместима с антидепресантите. Също от личен опит знам, че биологичната възраст не е критерий за зрялост. Колкото е зрял моя на 41 толкова е зрял и твоя на 50г. Но ти поне си сигурна че те обича и на тази основа дано да успееш да стигнеш до истинските му мисли и намерения за теб, за вас. Не отлагай, притискай го, не го гали с перце, времето хвърчи. Той вече има дете и дори и с теб да няма, дори детето му да не го търси особено - има го, гушкал го е, видял е първите бебешки усмивки и стъпки, чул е сладко детско гласче да казва татко... Няма право да те лишава от това щастие - виж примерите дадени от момичетата по-горе. Ето това са истински зрели и обичащи партньорката си мъже. Любовта към детето и тази която ти дава то е още по-прекрасно преживяване от романтичната любов. Пожелавам ти я от сърце. Успех и ще чакам да се похвалиш че скоро ще ставаш майка.
-
Лидия, да ти кажа честно, предпочитам баща за детето си на 60 г., който го обича и се грижи за него, докато може отколкото такъв на 30-35 г., който въобще не се интересува или се държи лошо. Пък и всичко е въпрос на това какъв човек ще срещнеш. Кой не иска млад, грижовен, красив, богат и интелигентен?! :lol:
-
Кой не иска млад, грижовен, красив, богат и интелигентен?! :lol:
:lol: + ужасно влюбен, с чувство за хумор...може и малко мускули :lol:
-
Лидия, да ти кажа честно, предпочитам баща за детето си на 60 г., който го обича и се грижи за него, докато може отколкото такъв на 30-35 г., който въобще не се интересува или се държи лошо. Пък и всичко е въпрос на това какъв човек ще срещнеш. Кой не иска млад, грижовен, красив, богат и интелигентен?! :lol:
blue_sky съжалявам, но не съм съгласна. Ако си над 40 а той на 60 да. Но ти на 25, той на 60, е не. Почва да ми се гади. Това с какво е по различно от аз са да си хвана едно 13 годишно момченце? Ако е гад и се държи зле, то това се разбира доста бързо. Темата ми стана гадна, не ми се пише повече. Не мога да съдя, всеки живее живота си, съсипва го, после пак гради тухла по тухла. И аз съм падала на дъното, пак съм се катерила и сега правя същото. Но си имам принципи и държа на някой неща. Знаеш ли какво би ме зарадвало истински? След седмица Диди да напише: Здравейте, докато си плачех аз за моя любим и реших да забия една водка с една приятелка в близкото заведение,се появи един мъж. Потанцувахме и разменихме телефоните си. После на по кафе и така вече два месеца излизаме и се чувствам много добре. Той не е Том Круз, ама е много добър. Иска да живеем заедно и да имаме деца. :wink: Това би ме накарало да се усмихна.
И 20 години разлика да имат, поне да са на един акъл и да са щастливи. Ама не повече, вече е гадно :x
-
Ако си над 40 а той на 60 да. Но ти на 25, той на 60, е не. Почва да ми се гади. Не мога да съдя, всеки живее живота си, съсипва го, после пак гради тухла по тухла.
Ами и аз не мога да приема разликата във възрастта им и изпитвам същото чувство, че във връзката им има нещо противоестествено.
Всички съображения за възрастта на русенката и необходимостта родителят да не е в сенилна възраст поне до навършване на пълнолетие на децата важат и тук в пъла сила.
Въпреки това не ми се полага да ги съдя. И двамата са умни и зрели хора, и са направили избора си.
Но продължавам да мисля, че тази двойка е добър пример в темата как при разминаване във възрастта, приоритетите и потребностите все пак щом има любов, може да има и деца.
-
А за мен не разликата във възрастта, а отношенията между двамата правят връзката (истинска).
-
Честно да ви кажа, на мен ми се струва, че тази тема става вече малко прекалено неуместна за този форум. Да ме прощава авторката, но тук хората имат много по-сериозни емоционални проблеми, по отношение на нереализираното майчинство. Те не са избрали да останат без деца, нито съпрузите им. Никой човек не ги лишава от тази възможност, освен природата по неведоми причини.
Диди, ако наистина искаш деца, намери мъж, който иска същото. Но щом си решила да намираш постоянно оправдания за егоизма и незрялостта на партньора си, носи си последствията. Тук хората наистина се борят за деца, с цената на много...разбираш ли? Не се засягай, но наистина е обидно спрямо тях. Разбери се със себе си какво искаш и следвай целта си.
Успех!
-
Честно да ви кажа, на мен ми се струва, че тази тема става вече малко прекалено неуместна за този форум. Да ме прощава авторката, но тук хората имат много по-сериозни емоционални проблеми, по отношение на нереализираното майчинство. Те не са избрали да останат без деца, нито съпрузите им. Никой човек не ги лишава от тази възможност, освен природата по неведоми причини.
Диди, ако наистина искаш деца, намери мъж, който иска същото. Но щом си решила да намираш постоянно оправдания за егоизма и незрялостта на партньора си, носи си последствията. Тук хората наистина се борят за деца, с цената на много...разбираш ли? Не се засягай, но наистина е обидно спрямо тях. Разбери се със себе си какво искаш и следвай целта си.
Успех!
:good_post:
-
Много странно ...
Мислех, че сме в подфорума Емоционални проблеми?
И не знам защо трябва да ги определяме като по-маловажни от физиологичните такива за зачеване.
Диди потърси съвет тук, получи много различни, надяваме се да са и в помощ ...
А и мисля е на ясно какво иска. Със сигурност не търси просто мъжкар за разплод :? На мен пък това ми звучи обидно :(
-
Snegina, емоционални проблеми, които срещаме по време на стерилитета. Има разлика. Достатъчно ясно съм се изразила. Изобщо нищо не омаловажавам, нито разграничавам от физическите проблеми. Чети внимателно :wink:
Къде е стерилитетът тук? Разбирам терзанията на момичето, дадохме съвети, гледни точки, мнения. Да си решава. Оттам нататък става излишно вече да коментираме неща, които нямат общо с тематиката на форума.
-
Честно да ви кажа, на мен ми се струва, че тази тема става вече малко прекалено неуместна за този форум. Да ме прощава авторката, но тук хората имат много по-сериозни емоционални проблеми, по отношение на нереализираното майчинство. Те не са избрали да останат без деца, нито съпрузите им. Никой човек не ги лишава от тази възможност, освен природата по неведоми причини.
Диди, ако наистина искаш деца, намери мъж, който иска същото. Но щом си решила да намираш постоянно оправдания за егоизма и незрялостта на партньора си, носи си последствията. Тук хората наистина се борят за деца, с цената на много...разбираш ли? Не се засягай, но наистина е обидно спрямо тях. Разбери се със себе си какво искаш и следвай целта си.
Успех!
Абсолютно!
-
Мисля че авторката на темата получи достатъчно добри съвети и темата се изчерпа, за това я заключвам.