www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: rally_g в Май 18, 2006, 17:31:46 pm
-
Тази мисъл ми се върти отдавна из главата, но сега, като прочетох постинга на Джами в темата на Копринкова от новия подфорум "Неизяснен стерилитет"(леле, какви предисловия само:), реших да си пофилосовствам и аз, но много щях да разводня темата на Копринкова, та затова тук реших да се разпросра в разсъждения.
Аз също като Джам се плаша, че това дъгло чакане и ходене по мъките за детенце, може да ни превърне в истнински майки-квачки, направо полудявам при мисълта за това. Като гледам мои приятелки, които забременяха от въздуха дето се казва как обгрижват децата си - направо нервите ме втрисат понякога, а после като се замисля - ами аз - сигурно и аз ще съм същата кукувица, че и по-лоша даже, като се имат предвид обстоятелствата, пък и фактът, че някои от момичетата от форума може и да нямаме повече от едничко чедо, аз не че и това съм заченала още де, ама вярвам, че все някога ще стане(мойта работа - незаченат Петко, пък планове до пълнолетието му вече са налице, ама шъ мъ извинявате).
Може и да не е лошо вече бременните мацки, да си заформите едно подфорумче "Отглеждане на дългоочакваното след стерилитет дете" и да попрочитаме от вас с какво се сблъсквате. Струва ми се, че би било много полезно за всички тук, пък и вече доста бременнички си имаме във форума, та така де, нека модераторите да си кажат тежката дума. На мен лично би ми било много интересно, а и полезно да чета споделен опит на мами, забременели и родили след дългогодишни борби.
-
rally_g, мила,
все едно мислим еднакво и аз днес се чудех дали е уместно да пусна една такава тема. Всъщност страхът каква мама ще бъда, ме е обзел още когато съпругът ми спомена за дете (преди четири години) и за това и досега (до преди година и половина) не се решавах да пробваме. Обаче сега е още по-голям, от една страна ме е страх като се появи да не стане, мама толкова дълго те чака сега ще ти даде всичко, т.е. да го разглезя непоправимо. От друга страна си мисля пък да не съм прекалено строга в желанието да не го разглезя. След дълги размисли, (защото при мен свободно време бол) :D реших "каквото сабя покаже", т.е. като се роди ще му мисля (или пък като подуя корема, ще ходя при специалист да ме обучва, не съм решила още). Определено обаче би ми било интересно да "чуя" какво мислят и другите момичета по темата, защото и според мен тя е много важна. Все пак се готвим да правим Човек, не просто малко розово бебе-играчка. Така че я "благославям" тази тема с пожеланието скоро на всички да ни бъде наложителна да я четем :D !
-
Какви майки ще бъдем?
Ми готини! К'ви! :wink:
Всяка майка е най-добра за детето си. Лоша, проклета, ината-за детето си тя е номер 1.
-
Така че я "благославям" тази тема с пожеланието скоро на всички да ни бъде наложителна да я четем :D !
ДАНО!!!
-
Аз пък все си мисля дали ще успея да бъда добра майка - дали ще мога правилно да преценявам кое е най-добро за детето дори и в ежедневните неща, каквато съм разсеяна :oops:
Нямам страх, че ще съм прекалено вманиачена в отглеждането на детето, а че няма да мога да се справя добре :cry:
-
Ми то е ясно какви- невротични...
но надявам се все пак и мъдри и силни дотолкова, че да не позволим да се проявява това в ущърб на детето!
Абе поживем, увидем :roll:
-
Аз пък все си мисля дали ще успея да бъда добра майка - дали ще мога правилно да преценявам кое е най-добро за детето дори и в ежедневните неща, каквато съм разсеяна :oops:
Нямам страх, че ще съм прекалено вманиачена в отглеждането на детето, а че няма да мога да се справя добре :cry:
Точно такива съмнения ме тресяха в началото, но сега съм уверена,че ще се справя. Все пак къде къде по-неорганизирани жени от мен са прекрасни мами, явно и майчинският инстинкт си казва думата за приготвяне на мляко, пелени и въобще цялостното "обгрижване". Притеснява ме изключително емоционалният план на нещата, все пак характерът на човек се изгражда от съвсем рано. Толкова искам да възпитам силен, уверен, интелигентен и добър човек, но не знам дали
ще се справя с това...
-
Е аз да си призная, едва сега ми се случва да се замисля, но за кратко, дали ще съм добра майка :wink:
Честно, никога преди не съм се терзала с такива мисли, дори не смеех да си помечтая, че някога ще бъда майка, а какво остава да се чудя дали ще съм добра или не.
Може би съм била толкова погълната от собствената си мъка и борба, че не ми е оставало време за подобни сладки главиблъсканици :oops:
Но иначе съм съгласна с вас момичета, че ще бъдем добри майки, най-добрите, но и може би повечко параноични :twisted:
-
Ами аз независимо от обстоятелствата, и да бях забременяла от раз, щях да бъда страхлива майка. Винаги съм се чудила на приятелки как спокойно си пият кафето, докато децата им се катерят по масите или каквото намерят :lol: Хем им се възхищавам, хем ми се струва, че повече внимание трябва. Или си возят децата (почти бебета!) на предната седалка :!: без специално столче :!: и даже без колан :!:
Ама това няма връзка с това, че имам проблеми със забременяването - така беше още преди да мисля за дете.
Иначе аз си мисля, че ще се въоръжа с книги за възпитанието, като му дойде времето - да не се имам за много веща и че знам кое е най-доброто :lol: Ще подходя по-научно, така си мисля :lol:
-
Фреши, да ти кажа честно твоя пост доста ме накара да се позамисля, но....
Ако става дума за пиене на кафе и детето се катери някъде, където имам поглед върху него - ОК, то трябва да расте, да изучава нови територии, да се развива, да трупа опит - ами да, дори да е свързано с одрани колена, ръце, порязвания и т.н - детето според мен така се учи... (аз навремето така ходех)
Но :!: за мен е пълна безотговорност да си возиш детето без специалната седалка с колани за деца, поне докато стане на 7...
Иначе каква майка ще бъда - ще видим, надявам се да имам силите да дам на детето си възможност да расте щастливо, доволно, да има свободата да проучва нови светове, и да не бдя като майка орлица над него, но.... както казва Алфи "Поживем - увидем"
-
Ами вероятно ще бъда много много добра майка! :wink:
Винаги съм вярвала, че ще успея да бъда перфектна - няма съмнение!
Ако нещо все пак не стане както трябва - майка ми е насреща! Толкова добре ме е възпитала, че съм склонна да й се доверя изцяло. Както предполагам и вие на вашите :) .
-
Не мога да преценя за сега.Когато един ден стана ще разбера.Може би добра,защото е дълго чакано дете.А може и параноичка,ще го пазя като очите си и когато то заплаче и аз ще плача с него.Може би и изнервена,от чакане и безкрайни изследвания.А защо не и готина,без табута в разговорите ни.
Но едно знам със сигурност.Рано или късно,по един или друг начин АЗ ЩЕ СТАНА МАЙКА.
-
Мацки, всяка една от вас ще бъде перфектната мама. Ще се справя с всичко и никога няма да прекалява с глезенето. Просто ще се стряскате нощем, ще ходите да проверявате дали диша, като се задави или кихне ще тичате. Първия месец след раждането няма да ви се вярва, че това малко чудо спи до вас в съседното креватче. Ще искате всяка минута да сте до него и няма да можете да му се нагледате. Адреналина ще ви държи непрекъснато в напрежение. После полека лека ще се отпуснете, ще позволите и на останалите да се грижат за него... Ще свикнете с мисълта, че го има и ще започнете да се доверявате на майчинския си инстинкт. Ще се научите да правите и шишета, и да сменяте памперси, и сокове. Ще го правите автоматично след първата седмица, без даже и да помислите правилно ли е, защото за всяко нещо си има указание. Винаги ще се питате - правилно ли го храня, не му ли е студено, а не му ли е много топло??? А правилно ли го гледам и храня??? Както беше казала Лали в една много хубава тема - майчиния страх го има винаги. Само че ние ще сме най-добрите мами. Сигурна съм! :balk_21: :balk_602:
-
И аz съм сигурна, че всички Ще бъдем добри майки.
Ганка добре го е описала - докато повярваме, че детето ни вече е реалност, все Ще го наглеждаме. Аz от това се притеснявам повече, че Ще бъда голяма егоистка и в началото трудно Ще допускам други хора до него...
Каквито и притеснения да имаме сега, станем ли майки, сигурна съм, че Ще постъпваме правилно и реШенията ни Ще бъдат вярни.
-
Не знам след толкова терзания ще бъда добра майка или не. Не знам дали желанието да имам дете няма да ме заслепи и да ми пречи да вземам правилни решения за него (понякога строги и болезнени). Знам само, че ще се старая да давам най-доброто от себе си (дай Боже някой ден!). Но понякога, когато си мислим, че сме много добри, май сме добри за себе си, а не за другите. Знам обаче със сигурност, че всички ние, които минаваме през цялата тази битка и мъка, ставаме по-добри хора. А това не е по-маловажно.
-
Просто ще се стряскате нощем, ще ходите да проверявате дали диша, като се задави или кихне ще тичате. Първия месец след раждането няма да ви се вярва, че това малко чудо спи до вас в съседното креватче. Ще искате всяка минута да сте до него и няма да можете да му се нагледате. Адреналина ще ви държи непрекъснато в напрежение.
Ганка, шапка ти свалям , колко точно си го казала. Сега докато го четях, сълзи ми потекоха от очите, добре, че всеки е зает с работа в офиса и никой не ме видя.
Мисля, че при нас, майчиният страх ще бъде доста по-силен, отколкото при тези, които са заченали без проблеми и са имали лека бременност. Все пак,си мисля, че ще се удържим този страх да придобие маниакални размери.
Стискам палци, всички да имаме за КОГО да се страхуваме.
-
Мерси Али, но за мен всяка една дума е изстрадана. Всеки божи ден си мисля, че моето чудо винаги ще ме изненадва и сигурна съм, че няма да спра да се терзая. Ще споделя само нещо, което за мен си беше проверка какви родители сме. Съвсем скоро, моето бебе, след пътуването до България рева цял ден без прекъсване. Вечерта вече бях много притеснена и уплашена. След като плака цял час и вече беше син, и двамата с мъжа ми хукнахме към болницата. В дъжда, аз по чехли, без чорапи, без яке - само с бебо на ръце. Не помислих даже че може да се разболея, да ми е зле или нещо друго. Само си мислех - бебето ми има нужда от помощ. Оказа се само, че е бил нервен и превъзбуден, държаха ни през нощта за наблюдение, но се оказа, че всичко е наред. Слава Богу! Но знам, че винаги така ще се панирам за всяко нещо, което се случва... Това може да ни е само проблема - не глезенето. Страха, че можем да ги загубим, след като толкова сме ги чакали...
-
Ганка,
вероятно си права, но си мисля, че не сме само "проблемно забремеяващите" толкова притеснени от състоянието на детето ни. По този повод си спомням думите на моя позната, която забременя без особени трудности - 3-4месеца след началото на опитите. Та тя ми каза, че като се прибрала вкъщи с бебо, умирала от страх, а и съпругът и също. Думите и бяха "първата нощ не мигнахме, защото бебето плака непрестанно, чудехме се защо плаче, следващата - пак не спахме, тогава се притеснихме, че не плаче". Това е много показателно, явно всяка майка има такива терзания и притеснения, особено при първо детенце.
-
Мацки, всяка една от вас ще бъде перфектната мама. Ще се справя с всичко и никога няма да прекалява с глезенето. Просто ще се стряскате нощем, ще ходите да проверявате дали диша, като се задави или кихне ще тичате. Първия месец след раждането няма да ви се вярва, че това малко чудо спи до вас в съседното креватче. Ще искате всяка минута да сте до него и няма да можете да му се нагледате. Адреналина ще ви държи непрекъснато в напрежение. После полека лека ще се отпуснете, ще позволите и на останалите да се грижат за него... Ще свикнете с мисълта, че го има и ще започнете да се доверявате на майчинския си инстинкт. Ще се научите да правите и шишета, и да сменяте памперси, и сокове. Ще го правите автоматично след първата седмица, без даже и да помислите правилно ли е, защото за всяко нещо си има указание. Винаги ще се питате - правилно ли го храня, не му ли е студено, а не му ли е много топло??? А правилно ли го гледам и храня??? Както беше казала Лали в една много хубава тема - майчиния страх го има винаги. Само че ние ще сме най-добрите мами. Сигурна съм! :balk_21: :balk_602:
Оф Ганка толкова хубаво го написа чак ме разчуства!Мисля че си напълно права и като се замисля нащи бъдещи дечица колко са чакани,колко изстрадани-та ние ще бъдем най добрите майки,ще ги обсипем с цялата си обич и внимание и днем и нощем ще благодарим на господ че ги има!! :bighug:
-
Може и да не е лошо вече бременните мацки, да си заформите едно подфорумче "Отглеждане на дългоочакваното след стерилитет дете" и да попрочитаме от вас с какво се сблъсквате. Струва ми се, че би било много полезно за всички тук, пък и вече доста бременнички си имаме във форума, та така де, нека модераторите да си кажат тежката дума. На мен лично би ми било много интересно, а и полезно да чета споделен опит на мами, забременели и родили след дългогодишни борби.
Аз също съм ЗА такъв форум!!!Модераторите, дали може да се направи?
Иначе по темата...страхотни са мненията на всички, благодаря за хубавите думи на Ганка.
И на мен ми се е случвало да си мисля разни подобни неща, но знае ли човек каква майка ще съм...сигурно ще съм егоист и ще искам да е винаги около мен, понякога сигурно ще крещя, след малко ще го целувам и гушкам, после пък ще забранявам всичко, след това пък ще го глезя и ще разрешавам всичко...но все пак се надявам, че ще се справим и ще бъдем прекрасни майки!Дай Боже!!!
-
Аз съм "ЗА" този форум, даже още в темата на Копринкова питах Джамката какво мисли да си направим преди да сме забременели и да си обсъждаме неща, които биха ни били полезни след време , когато ще ставаме мами или вече сме такива. Нека модераторите да си кажат тежката дума.
А сега затова каква майка ще бъда аз.
Ами момичета да ви кажа честно не зная... надявам се да бъда добра майка, но почти на 100 % съм сигурна, че ще бъда твърде обсебваща майка , което никак не ми харесва...
Едва ли и на детето ще харесва това. При всички случаи ще се опитвам да си налагам контрол на чувствата и емоциите :lol:
Дай боже само да стана мама
-
Не смея да си мисля каква майка ще съм. Първо да стана майка, пък тогава ще дам всичко от себе си, за да съм добра за детето си. Преди време и аз си мислех как ще възпитавам детето, как ще го обгрижвам и обожавам..Сега на моменти не вярвам, че някога ще стана майка.
-
ЕРИКА МИЛА ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ!Всички ние ще постигнем мечтата си да станем майки.просто на нас ни е писано да стане по трудничко! :lol:
-
Аз ще съм много нервна майка.Съдейки по това как гледам племенника на гаджето...Ами то времето е едно такова...изнервящо.Хъм, дано се променя.
-
Много хубава темичка - и аз често си мисля за това. Даже мъжът ми като се сърди че все вървя след него и се грижа - гладен ли си, облечи се, пази се :balk_71: му викам - спокойно бе, кат дойде бебето ще се грижа и за него и няма все да се въртя около тебе :lol: Аз си го обяснявам така - готова съм и имам нужда да се грижа и да давам любов. И съм сигурна, че ще направя всичко по силите си детето ми да расте здраво и обичано. А обичните хора са по-щастливи, по-самоуверени и по-здрави :)
Но! Определено трябва да е повече от 1 бебче, за да може да си разпределям любовта и грижите :wink: Дай Боже скоро да дойде поне едничко!