www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: anonimna в Ноември 16, 2010, 22:16:53 pm
-
Здравейте аз съм една от многото които имат проблем с забременяването.но при мен не само че има проблем ,но и директно ми казват че няма да имам деца не и по естествен начин.Млада съм но не искам вече да се боря не искам да влагам всяко левче задилено не искам да ставам и лягам с едни и същи мисли лекарства ,лекари ,изследвания и огромна болка че не става.Извесно време спрях да се боря и да ходя от лекар на лекар и да правя каквото и да било и бях щастлива радвах се на малките неща и ми хареса.Реших да поема по друг път да стана майка чрез осиновяването и това ми харесва повече.Лошо ли е че избирам една реална възможност да стана майка пред това да продължа да се боря и да влагам сумати пари в нещо което няма сигорност кога ще стане и колко нерви ще трябва да строща. все си мисля дали не съм егоист следкато не искам да направя ин витро виждам как всяка тук в форума продължава да се бори след всеки неуспех аз ли не съм на ред .Исках да го споделя дори и анонимно да разбера имали други да мислят така като мен или наистина не съм добре.
-
Всеки си избира границата, включително в борбата срещу стерилитета. Само ти знаеш кога и къде е твоята. Изобщо не се укорявай, нито се съмнявай в себе си. Щом си избрала пътя си, гледай смело напред.
Всички борещи се според мен също непрестанно се питат докога ще продължат с борбата. Ти поне знаеш отговора.
-
Миличка, щом сърцето ти казва, че това е твоят начин да дадеш любовта си на едно създание, това е. Изборът си е твой, борбата си е твоя и е важен крайният резултат- да бъдете щастливи :)
Има едно момиче в квартала, което разсъждаваше като теб. Осинови си момиченце. Тя е на 33, детенцето е вече на 3-4 годинки. Наскоро сподели, че ще си осинови още едно детенце :)
Поздрави и успех.
-
Не е лошо, това е границата, която ти си поставила за себе си и щом така го чувстваш, така го направи. Напълно те разбирам. Желая ти успех и дано скоро осиновяването е факт. Човек трябва да е щастлив!
-
това е твое лично решение, няма лошо или добро в случая. постъпваш така, както ти повелява твоето сърце, твоят разум. всеки сам си избира пътя към детето, както и дали да извърви този път.
-
Това е много лично решение и не е нужно да изпитваш каквато и да е вина - по начина, по който поставяш въпроса, ми се струва, че все пак изпитваш нещо като вина. Може и да греша, разбира се, но няма нужда от вина /ако има такава/! :) И никак не си егоист, дори напротив, не искаш да продължиш своите гени и да се бориш за това, а си съгласна да дариш семейство, щастие и шанс на деца на други хора. Това за мен е висша щедрост, самоотричане и служба на другите. Това е нещо, което много малко хора го могат и биха го направили току така! Възхищавам се на такива хора! Пък и не всичко е нужно да е борба. Много от източните и други учения дори отричат борбата. А и практиката често показва, че когато престанеш да се бориш с Вселената и тя престава да се бори с тебе... и нещата се нареждат. Имам страшно много познати, които осиновиха дете и после си имаха свое - най-неочаквано.
Успех, каквото и да решиш! :)
-
А и практиката често показва, че когато престанеш да се бориш с Вселената и тя престава да се бори с тебе... и нещата се нареждат. Имам страшно много познати, които осиновиха дете и после си имаха свое - най-неочаквано.
Хермиона, колко точно са тези "страшно много познати"? Предполагам имаш предвид конкретни хора и не е проблем да уточниш броя им.
Не влагам ирония, само скептицизъм. И леко раздразнение, защото тази предполагаема крайна мярка с осиновяването и последващото спонтанно забременяване е клише в устата на много хора при успокояване на стерилните двойки.
-
Привет , anonimna ! Няма нищо лошо в това, което си написала...просто не си спряла да се бориш,а си сменила посоката.Сама си отговорила,че си тръгнала по пътя на осиновяването...това също е борба и още как...борба за твоето щастие!Устоявай желанията си и стани щастлив родител!Успех! :D
-
цигу, и аз без да влагам ирония и приемайки, че въпроса ти за броя двойки, които познавам не е риторичен, ще отговоря - седем семейства, т.е. 14 души, на различни възрасти, т.е. две от тях могат да са ми родители, защото си играех с децата им. Другите са по-млади. Имена и ЕГН няма да споменавам. Ще допълня, че познавам и няколко двойки с осиновени деца, които нямат свое биологично дете.
Колкото до клишетата, за мене това не е клише, защото съм го видяла съвсем реално в живота, ако за теб е клише, или някой ти е внушил, че е клише, това не знам чий проблем е. Признавам ти правото за теб да е клише, както и това да слагаш етикет "клише", "неклише". Дай ми на мен право да не определям нещата по този начин. Без да влагам нищо лично и с най-добри чувства, понеже съм те чела и си ми много симпатична, ще ти кажа, че не можеш да очакваш от мен да изказвам само оригинални мисли и виждания /оригинални, а не клишета от твоя гледна точка, аз моя си имам/. :)
-
Седем двойки първо осиновили, после родили наистина е впечатляваща цифра.
Не ме иронизирай и не се засягай. Момичето попита лошо ли е, че иска да осинови, без да мине през мелето на асистираната репродукция, за да роди биологично свое дете. Дали ще забременее някога не е редно да влияе върху решението й, струва ми се.
Роднини и познати ме успокояват със същия довод и на мен лично не ми помага.
-
Благодаря ви момичета имах нужда от малко подкрепа.Аз съм дълеч от мисълта че като осиновя ще имам и мое биологично. аз не търся детето ми да прелича на мен да носи моите гени или на мъжат ми/тои също не си търси гените /и двамата искаме да стане родители.Можеби чувствам че това е по лекия начин да стана майка
-
цигу, съвсем не те иронизирам, ядосвам се, когато видя, че хората очакват все най-лошото, а относително доброто приемат за някакво клише. Може би не трябва да се ядосвам, всеки сам си избира как да възприема. Но, от друга страна, възприятието може да се промени страшно лесно, а оттам и общото светоусещане и самоосъзнаване. Като се замисля, не знам за моите познати дали са очаквали, че ще имат и свое или не. Може би само една от двойките, които паралелно с осиновяването правиха и арт, ей така, да видят все пак за пореден път какво ще стане, без особена надежда. Другите не са с арт. както и да е.
Аз, най-вероятно, не бих могла да се реша на такава стъпка, надали съм достатъчно силна за това. Вярвам, че Бог изпраща толкова изпитания, колкото силата на човека може да понесе и често - да преодолее. Има жени, които например нямат матка и не могат да ползват сурогатна майка - при тях как стоят нещата?
Желая ти късмет, успех и щастие! Дано и при теб нещата се наредят така, както искаш! :)
-
Измести се малко темата, много е неприятно като стане така.
Хермиона, сама го каза. Жената няма матка. Мислиш ли, че би й станало по-леко ако някой й каже: "ооо, ма знаеш ли колко хора познавам, които като си осиновиха и после жената забременя"? Това, разбира се, без изказалия се да знае за точното състояние на нещата. Именно затова тези изрази са клишета, защото се използват за щяло и нещяло, без оглед на конкретната ситуация. Не може така да се обобщава. Същото важи и за случаи, когато жената няма тръби или мъжът не може да отдели сперматозоиди без да му се направи пункция примерно и т.н. Не обобщавайте, моля ви!
И понеже и аз влязох в тона на спама, за което се извинявам на авторката, ще кажа две думи и по темата.
Никой не може да ни съди за решения, които засягат само нас и семействата ни. Това е изключително лично нещо, изборът е изцяло на двойката. В борбата за дете няма лош път. Всеки сам преценя кое добре за него и какво може и не може да понесе. Както някой преди мен каза - осиновяването също е борба за дете, просто това е друг път към една и съща цел :D Пожелавам на авторката скоро да се похвали с успешно осиновяване и щастието да озари семейството й.
Анонимна, не изпитвай вина! Можеш само да се радваш, че си успяла да вземеш правилното решение за себе си. Не търси нечие одобрение, сърцето ти знае най-добре. Успех!
-
sixsens, съгласна съм с тебе, примерът с липсата на матка го дадох с друга цел - че пред такива двойки не стои въпросът за избор - дали-или. Не съм обаче съгласна, че човешките съдби и опитности са клишета. То е все едно някоя жена от години да прави арт и някой й казва - ами еди коя си забременя от арт - и въпросната жена да се засегне, понеже тя все още не е забременяла. Как така не се засяга от това /например в този форум, видно е, че няма засягане, напротив, има пълна съпричастност/, а от други неща се засяга?
Също така, съгласи се, че не всеки може, дори е напълно невъзможно, при разговор да отчита всички вътрешни проблеми, нагласи, заболявания, надежди, страхове, опасения, преживявания и пр. на отсрещната страна. Та, от тая гледна точка, ние неминуемо повече или по-малко обобщаваме въз основа на опита си /и може би колективното несъзнавано :wink:/. Може би има високи просветлени личности, които не обобщават, и съм убедена, че има. Поздравявам всички с едно любимо стихотворение. Най-вече авторката на темата, дано извини намесата ми.
Продавач на надежда
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.
'Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!'
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Джани Родари
-
Също така, съгласи се, че не всеки може, дори е напълно невъзможно, при разговор да отчита всички вътрешни проблеми, нагласи, заболявания, надежди, страхове, опасения, преживявания и пр. на отсрещната страна.
Именно, затова, вместо да изрече поредното клише или обобщение, може просто да пожелае успех на човека, без да намесва конкретики :wink: Нали знаеш израза - като не знаеш какво да кажеш, по-добре замълчи!
А примера с успелите с АРТ и неуспелите още, просто не е подходящ и съотносим в случая.
Отново се извинявам за отклонението.
Моля ви, нека спрем с този аспект на темата, че съвсем се измести фокуса. А и ми се струва, че още повече ще объркаме момичето.
С най-добри пожелания!
-
sixsens, моите уважения към тебе, но мисля, че авторката е тази, която би трябвало да каже дали я обърква някой или не - не е хубаво да се подценяват така хората и да се опитваш да ги взимаш криворазбрано под крилото си, без да са те молили за това, нито да се опитваш да налагаш твоето мнение за това как някой да се изказва и как не. В този случай ще отстъпя и млъквам.
Лично аз, ако имам въпрос, бих се радвала да предизвикам дискусия с него - каквото и да се говори - защото ще видя многообразие от гледни точки, което за мен е ценно, а не само да получавам лигави пожелания за успех и подобни нещица. Това е скучно и никак не помага, никак! Още повече, че аз в първия си пост й пожелах успех и казах, повтарям, че се възхищавам дълбоко на хора като нея. Поздрави! :)
-
Поздравявам те, анонимна, за решението!
Много е важно, човек да вземе решение и по този начин да балансира психиката си.
Дано бързо да се срещнете с бъдещото си дете и да си го вземете!
Бъдете много щастливи!
Сега, във връзка с разискванията за клишетата- мен лично ме дразни еднакво, когато някой ми каже, че с ин витро ще стане и че като си осиновя, ще забременея.
-
Anonimna и аз те поздравявам! Много добре е това, че знаеш какво искаш. Щом така го чувстваш го направи.
Пожелавам ти успех от сърце!
-
Аааа, ние така я бяхме закъсали с осиновяването, че слушахме успокоителни реплики от рода на:
"Е нищо, като не става с осиновяването, може пък да стане с ин-витрото..." :lol: 8) :lol:
Анонимна, предполагам, че не са малко семействата, които са решили като вас изобщо да не опитват АРТ (аз лично познавам няколко такива)... Но те просто пишат по-малко в този форум по обективни причини... :) Хубаво е, че сте избрали вашия начин и знаете, какво искате! Във връзка с осиновяването много ми хареса мнението на Аница в една друга тема, където тя пише:
Но осиновяването е вид родителство, също както биологичното, нито повече, нито по-малко.
Важното е, да нямате колебания... Ако има такива, не бързайте...
Пожелавам ви много успех!
-
Аааа, ние така я бяхме закъсали с осиновяването, че слушахме успокоителни реплики от рода на:
"Е нищо, като не става с осиновяването, може пък да стане с ин-витрото..." :lol: 8) :lol:
Знаеш ли, и аз се чудя, защо хората си мислят, че да осиновиш детенце е лесно и безпроблемно, става много бързо и едва ли не те чакат на опашка някой да ги вземе.
Ей така, решиш ли, отиваш и си осиновяваш, все едно си тръгнал за маратонки.
Винаги ми е било чудно. И напоследък това страшно много се дискутира, естествено хората са запознати с проблема толкова колкото и със стерилитет и лечението му, но това не и пречи да се изказват по въпроса и то публично..
-
А и практиката често показва, че когато престанеш да се бориш с Вселената и тя престава да се бори с тебе... и нещата се нареждат. Имам страшно много познати, които осиновиха дете и после си имаха свое - най-неочаквано.
Хермиона, колко точно са тези "страшно много познати"? Предполагам имаш предвид конкретни хора и не е проблем да уточниш броя им.
Не влагам ирония, само скептицизъм. И леко раздразнение, защото тази предполагаема крайна мярка с осиновяването и последващото спонтанно забременяване е клише в устата на много хора при успокояване на стерилните двойки.
Цигу аз също познавам 2 двойки които си осиновиха детенце :bori_017: и после си имат и свое :bori_022:. Аз вярвам в това, защото наистина в много случаи всичко е на психична основа или на некадърни "специалисти".
-
Лидия, аз не се чудя защо хората си мислят, че е много лесно и безпроблемно да си осиновиш детенце /визирам бюрократичната част, а не взимането на решение за осиновяване/. Хората се осведомяват по тези въпроси от медиите и, ако нямаш познати минали през това, или самия ти не си се опитал да си осиновиш дете, оставаш с впечатлението че наистина хиляди деца, просто чакат да отидеш и да си ги вземеш /все едно става дума за кученце от приют :?/ и да заживеете като щастливо семейство. Едва ли е нужно да давам конкретни примери, дори в момента може да се видят, стига да си пуснеш телевизора на нужния канал. Ако си просто зрител, оставаш с впечатлението, че има безброй деца които просто никой НЕ ЖЕЛАЕ да осинови, а не че не може да го направи. Не съм забелязала да се натъртва на въпроса, колко от изоставените деца, са захвърлени по институции "за отглеждане" и как биологичните им родители, не се отказват от родителските си права, въпреки че децата им прекарват години по въпросните места. Казва се само, че домовете са пълни с деца и дотам, ама защо са пълни и как и колко от тези деца дефакто подлежат на осиновяване - не се коментира. Та за това, хората далеч от проблема, си мислят не съвсем верни неща, или чисто погрешни.
На авторката, пожелавам, скоро да открие своето детенце и да бъдат много щастливо и пълноценно семейство заедно :D И аз като другите, считам, че такова решение е много лично и не е работа на когото и да било да го коментира дори, пък било и с най-добри намерения. За това и се въздържах да пиша до момента. Ще си позволя само да кажа, че за мен осиновяването не е отказ от борба за дете, точно напротив. Това е просто друг път, да се пребориш за това да бъдеш родител. Важното е, да нямаш никакво колебание да го направиш, а ако все пак имаш - може би е добре да изчакаш да ти се избистрят нещата и тогава да пристъпиш към самата процедура. Последното изречение го отнасям лично към себе си и това какво съм си мислила, ако аз реша да осиновяваме.
sismondi Вероятно всеки от нас познава хора, които в един момент са се сдобили с биологично свое дете, въпреки че години преди това са опитвали и незнайно защо - все не се е получавало. Но такива случаи са възможни САМО, когато става дума за т.нар. "недигностициран стерилитет", което по същество е липса на диагноза, а не диагноза, както грешно го приемат мнозина. Или в случаите, когато не е потърсена, или получена своевременно адекватна помощ за репродуктивен проблем. Т.е. това са случаите, в които при дадена двойка, според познатите на медицината /към момента/ критерии, репродуктивната система и на двамата партньори е "изрядна", но бременност не настъпва и никой не може да каже защо, или просто причина не е търсена понякога...
Изрази като: "успокойте се и ще стане", или примери :" и братовчедка ми нямаха 10 години и осиновиха, а после си имат и две свои", е най-добре да се избягват по една съвсем простичка причина. Никой не си носи матката и тръбите, нито тестисите на челото, че околните да знаят дали въпросните органи функционират, или дали изобщо са налични все още. И така рискуваме да изцепим подобно нещо на човек, който просто няма как да се сдобие с биологично свое дете, освен ако не започнем да се пъпкуваме :lol: Лично аз, никак не бих искала да изпадам в подобно положение и точно за това не говоря подобни неща, не защото по принцип не се случват, а защото не мога да знам на този, на когото ги казвам, дали могат да му се случат от чисто биологична гледна точка.
Примерно в момента, предстои раждане на позната, която 9 години се мъкна по лекари и има четири неуспешни ин витро опита. С мъжа й бяха вдигнали ръце и решиха да си починат малко от процедури и в този период тя забременя спонтанно. Страшно се радвам за тях, но конкретната история не е и не може да бъде причина, да дрънкам пред всеки тръгнал към ин витро, че не трябва да го прави, понеже при еди кои си станало еди как си нали? Надявам се, че ме разбираш правилно. :)
Хубав ден на всички!
-
Сетих се още нещо osi_13 аз съм фенка на сериала СЕКСЪТ И ГРАДЪТ имам всички сезони и серии та там Шарлът и казаха че има 15% вероятност да забременее и си осинови китайче и мисля че беше вече в първата част на игралния филм забременя.
Така че нищо не се знае-Божа работа.Мойта прабаба казваше ,че човек като се роди минават орисниците и го орисват и от там нататък-каквото ти е писано.
А също съм си мислила за осиновяване,и накой ден може и да го направя защото като гледам колко невинни деца страдат от ГЛУПОСТТА НА ДВАМА ДУШИ направо откачам osi_7 даже по скоро от това на някои Жени-защото в днешно време с тези възможности за предпазване някакси ни върви да забременееш "без да искаш".Малко се отплекнах ама много ме е яд.
-
Здравей, anonimna,
Исках да пиша още вчера, но за съжаление не успях и повечето момичета вече са ти отговорили, че решението е твое/ваше и изцяло личен избор. А Чандра е успяла даже да ме изпревари и цитира :) и то точно в това, което исках да подчертая – че осиновяването е вид родителство, нито повече, нито по-малко от биологичното. В днешно време, а и още от стари времена, има различни видове родителство и е въпрос на избор и лично усещане накъде ще поемем.
Нормално е в сайт наречен Зачатие да четеш предимно насърчения за продължаване на опитите АРТ, все пак голямата част от момичетата са тук водени от желание да заченат. Но има и подфорум за тези, които избират осиновяването (за което сме много благодарни!:), където може да прочетеш вълненията на тези, които тръгват по този път.
Винаги ще се намерят хора, които ще ти подхвърлят, както много вярно го е казала Чандра :) „Ама защо не направиш още един опит? Виж тази или онази направиха по 5 или 6 опита и успяха” „Защо веднага тръгваш да осиновяваш? Сигурно ще ти дадат циганче. Не знаеш какви болести може да носи и какви гени” и прочее и прочее. Но същите хора, ако решиш да продължиш с опитите и не се получава, ще ти извадят довода „Ами защо не осиновиш да не се мъчиш? Пък после може да си родиш”...Оправия няма! :) Хората като чуят за чужд проблем, а дори и да не чуят, гледат да ти дадат някакъв бърз отговор, без много да се замислят. То чуждите проблеми винаги са по-лесни (Нали така? На всеки сигурно се е случвало да се чуди защо някоя приятелка се тръшка за нещо, което за нас изглежда абсолютно логично и лесно :) Така и забравят да мислят за собствените си неуредени въпроси...
Но ти си го казала сама и то много хубаво: за вас със съпруга ти не са важни гените, искате да бъдете родители. Ето го избора. Всеки си е различен и за всеки различни неща са важни. За цял живот или поне за даден период. Нито е по-правилно да правиш АРТ до дупка само защото другите правели така, нито да осиновиш само и само да имаш дете, ако за теб имат голямо значение гените. Дори и да решиш да останиш без деца, пак не е отказ или провал, а избиране на друг път.
А отказването от АРТ не е никак отказване от борба! Защото изборът на осиновяването е започване на друга борба, доста дълга, да не кажа цял живот! : ) Борба да се разберем и взаимно осиновим с нашето дете :)
Впрочем по мое скромно и необвързващо никого мнение, изборът на донорска сперма или яйцеклетка открехва страница на други борби... Т.е. каквото и да изберем все си е борба!:)
Желая ти много успех! Винаги можеш да пишеш и на лични...
-
Боже, и сериалите намесихме.....За даването на проценти като прогноза от лекар, няма да коментирам...
Хермиона, пак не ме разбра, но аз го очаквах. Когато разяснявах тънкостите на общуването, имах предвид по принцип. Нали все пак живеем в цивилизован свят и спазваме някави неписани правила на общуване, уж....не като на пазара, да си дрънкаме каквото ни падне, щото сме имали право да кажем нещо :wink:
Не изземвам ролята на авторката, просто приканвам към спазване на темата, защото тези отклонения, в които навлязохме /и аз в това число :D/ са спам и нарушават правилата :wink:, но то пък някой трябва да ги е чел все пак :wink:/правилата :lol:/.
Между другото, Jbrul много точно описа нещата, надявам се поне нея да я разберете, щом мен не можете.
-
Сетих се още нещо osi_13 аз съм фенка на сериала СЕКСЪТ И ГРАДЪТ имам всички сезони и серии та там Шарлът и казаха че има 15% вероятност да забременее и си осинови китайче и мисля че беше вече в първата част на игралния филм забременя.
Хари Потър пък лети на метла... :lol:
пп Сори за спама,не се сдържах.... :oops:
И аз да не съм съвсем без по темата...та..
Мила,направи това което ти говори сърцето.Прави го умно и разумно!Обмисли го,информирай се - чети,разговаряй с други осиновители,търси!Подготви се,научи си уроците!Осиновяването си е баш толкова борба колкото и АРТто,че и повече понякога...Щом мислиш,че е вашият път,върви го с вдигната глава!
Хермиона,защо мислиш че да се бориш за свое дете е егоистично.Извини,но ми иде нагоре.Значи тези дето забременяват от раз,те не са егоисти щото го могат,а тези които има проблем и го лекуват по един или друг начин - те са егоисти щото видиш ли искат да си възпроизвеждат гените,ха сега! Колкото до великото благородство - спести ми го.Да,аз също се възхищавам на тези двойки решили се на осиновяване,но го правя защото ми е ясно,че е трудно,объркващо понякога,болезнено...Защото гена е ген и подсказва,а те и тоя коз няма да имат.Ще опознават детето си сами,то ще опознава тях.И ще пада бая борба...ей за това им свалям шапка...Иначе,нищо чак благородно не виждам,просто се борят за детенце...като нас....
А,самата идея за родителството,било то чрез осиновяване или не,е до някаква степен егоистична(не в лошия смисъл)....
-
фибо, преди да напиша каквото и да е в тази тема аз не те познавах, сега вече те "познавам" и с най-голямо удоволствие потвърждавам публично, че ти спестявам всичко, което ти е неприятно да видиш написано от мен /малко в кръга на майтапа, надявам се си добре настоена към мен, понеже не влагам лоши чувства, ще допълня, че занапред всичко, което напиша искам да бъде съпроводено по подразбиране с неписаната идея, че спестявам на фибо това, което не й харесва:))))/. Щом моето определение за благородство те дразни - аз нямам нищо против да продължава да те дразни, не ми пречи. Иначе и аз нямах предвид егоизъм в лошия смисъл на думата, още повече, че самата авторка пита - егоистично ли е? Не съм въвела аз идеята за егоизъм в темата. Без излишно да се обяснявам - опитах се да я успокоя, че съвсем не е егоистично да се отказва от арт и да се опита да осинови, каквото всъщност иска семейството й. Борбата за дете е наистина донякъде борба да оставиш някого след себе си, да му предадеш своя опит и да му дадеш достоен старт в живота. Наистина е егостично, не в лош смисъл.
sinsens, благодаря ти за очакванията към мен, ти наистина си супер трудна за разбиране! Аз не мисля, че дрънкам каквото ми падне, но щом ти така мислиш - за мен няма проблем. :D Съгласна съм, че има правила, но според мен всичко досега написано се върти около темата на авторката, още повече, че самият форум се казва "емоционални проблеми" - емоционалните проблеми са многофокусни - всеки един от тях - и изобщо емоциите не могат да бъдат обхванати от едни правила на форум - те са страшно богати, с невъобразимо количество нюанси, измерения, изражения, феномени, проявления, имплицитни и експлицитни съдържания и пр. и пр. Ако искаме да напишем правила за форум, свързан с емоции и психика, то тези правила могат да бъдат по-дълги от Библията примерно. Та, разбирам, че искаш разговорът тук да се провежда според твоите виждания, които явно се ограничават единствено и само с правилата на форума, но нищо не мога да направя. Мисля, че ако не бяхме заформили тази "дискусия", нямаше да предизвикаме такъв интерес към темата и момичето щеше да си остане само с пожеланията. повтарям - това е моето виждане, никого не обвързвам с него, нито очаквам някой да е съгласен с мене.
-
от един момент нататък, честно казано, престанах да разбирам какво дискутираме...
-
Фибо,въобще не е засегната,камо ли да се дразни :lol:
Сикс е права,че нещата се изместват и не е редно.Правилата са за да има ред и яснота в темата,а не да се размиват нещата от тяхната основна зададеност.Както в случая.
Джам,заради това не може да разбере какво става... :lol:
-
...
-
Здравейте аз съм една от многото които имат проблем с забременяването.но при мен не само че има проблем ,но и директно ми казват че няма да имам деца не и по естествен начин.Млада съм но не искам вече да се боря не искам да влагам всяко левче задилено не искам да ставам и лягам с едни и същи мисли лекарства ,лекари ,изследвания и огромна болка че не става.Извесно време спрях да се боря и да ходя от лекар на лекар и да правя каквото и да било и бях щастлива радвах се на малките неща и ми хареса.Реших да поема по друг път да стана майка чрез осиновяването и това ми харесва повече.Лошо ли е че избирам една реална възможност да стана майка пред това да продължа да се боря и да влагам сумати пари в нещо което няма сигорност кога ще стане и колко нерви ще трябва да строща. все си мисля дали не съм егоист следкато не искам да направя ин витро виждам как всяка тук в форума продължава да се бори след всеки неуспех аз ли не съм на ред .Исках да го споделя дори и анонимно да разбера имали други да мислят така като мен или наистина не съм добре.
Все едно аз съм го писала, поне до някъде....наистина всеки сам си слага граница до къде може да стигне. Някой спират след няколко инсеминации дори, без ин витро. На мен ми трябваше половин година да се отърся от неуспеха след първото икси. Сега събирам сили за второ и мисля да спра до тук. Човек не е от желязо, много си си нормална!!!
-
anonimna, моето мнение далеч се различава от останалите.
Аз от твоя пост единственото, което разбрах е че ти само искаш. Не искаш да се бориш, не искаш да ходиш по лекари. Та значи ако правилно съм разбрала ти само искаш? А какво си готово да дадеш? Мисля си че е време да се замислиш по този въпрос.
И да знаеш, в този живот безплатен обяд няма!
-
А сега де. 8O Ами аз разбрах, че жената иска да има дете и е готова да си осинови такова. Заради което примерно "дава насреща" и се "отказва" от това, да си остави собствените гени най-малкото. Ще се наложи да положи усилия, за да "приеме" едно детенце не в кърмаческа възраст вероятно, без да се възползва от обичайния механизъм, който имат другите жени - бременност и раждане, периода в който свикваш и осъзнаваш факта, че ще бъдеш майка. И никак не е лесно според мен, да се почувстваш родител за 5 мин., когато дори не си имал физиологичната възможност за такова "свикване". И много, много други неща се "дават", когато избереш този път си мисля, хич не е "безплатен обяда" :?
Повечето двойки с репродуктивни проблеми, водят неистова борба със себе си самите, ако се окаже, че единствения им шанс да бъдат родители е осиновяването и са готови да минат през още 100 опита ин витро, за да избегнат това решение.
Има и други хора, за които борбата е с "обратен знак" и не виждам какво ненормално има в тяхнта позиция по въпроса. Всеки си знае за себе си, къде му е границата и какви са му приоритетите.
-
О, Боже..... 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O
-
Нека авторката сама да уточни,може би Теодор е останала по погрешка с грешно впечетление.По начина който го е написала анонимна,до някъде,отказа ѝ да се бори за свое дете и решението ѝ да осинови звучат наивно...Но не мисля,че наивно го е имала в предвид...надявам се... :D
-
fibo, много правилно си разбрала, не донякъде, а много наивно.
Jbrul, никак не ми звучи добре - "не искам да ходя по лекари, не искам да се боря и ако нищо не правя се чувствам много по-добре, обаче съжалявам и се чувствам виновна, че нищо не правя и сега ще осиновя и всички проблеми решени".
-
Теодор ще ти отговоря какво сам дала до тук и то може и да не е много но дадох 10.години от живота си да се преборя с проблема си и 5години борба за дете. от 15годищна имам проблеми и ходя по лекари .Накрая се установи че нямам яицеклетки сега единствения ми шанс да имам дете е чрез инвитро с донорска яицеклетка.да колебая се дали да го направя защото от една страна го искам се пак надеждата умира последна но от друга стана не сам готова да се разочаровам пак.та аз сам млада а взимам по една шепа с лекарства всеки божи ден и това не са витамини а лекарства които ще пия до края на живота си ако искам да живея разбира се.а колкото до това какво сам готова да дам ако продалжа чрез осиновяването там сам готова на 100% да дам всичко от себеси защото ще се запазя такава каквато сам няма да съм развалина никои не е казал че осиновявяне е лесно запознала сам се с проблемите на осиновните деца не сам си представяла че живота ми ще е и цветя и рози но поне няма да сме сринати с земята а парите които няма да давам за инвитро с тях ще можем да отгледаме едно дете
-
Теодор ще ти отговоря какво сам дала до тук и то може и да не е много но дадох 10.години от живота си да се преборя с проблема си и 5години борба за дете. от 15годищна имам проблеми и ходя по лекари .Накрая се установи че нямам яицеклетки сега единствения ми шанс да имам дете е чрез инвитро с донорска яицеклетка.да колебая се дали да го направя защото от една страна го искам се пак надеждата умира последна но от друга стана не сам готова да се разочаровам пак.та аз сам млада а взимам по една шепа с лекарства всеки божи ден и това не са витамини а лекарства които ще пия до края на живота си ако искам да живея разбира се.а колкото до това какво сам готова да дам ако продалжа чрез осиновяването там сам готова на 100% да дам всичко от себеси защото ще се запазя такава каквато сам няма да съм развалина никои не е казал че осиновявяне е лесно запознала сам се с проблемите на осиновните деца не сам си представяла че живота ми ще е и цветя и рози но поне няма да сме сринати с земята а парите които няма да давам за инвитро с тях ще можем да отгледаме едно дете
Аз мисля ,4е ти ве4е си взела решение.
Пожелавам ти успех,но все пак се замисли и за ФАР ,ако искаш.
Едното не пре4и на другото.
Медицината ивремето летят напред
-
Вали, какъв ФАР, бе мила, момичето пише, че се нуждае от донорски яйцеклетки.
Тя е взела решението за себе си. Тя си знае през какво е минала и какво й е коствало да стигне до това решение. Аз мога само да я поздравя и да й пожелая успех най-искрено! Направете го и вие и спрете да се опитвате да й обяснявате, че трябва да прави ин витро и т.н. Това е личен избор.
Теодор, надявам се, че друг път ще мислиш повечко, преди да се изказваш по такъв начин. Според мен е редно да се извиниш на момичето. И преди да ми напишеш нещо възмутено, прочети си отново поста, прочети и този на Анонимна, помисли и тогава прави, каквото ще правиш.
-
fibo, много правилно си разбрала, не донякъде, а много наивно.
Jbrul, никак не ми звучи добре - "не искам да ходя по лекари, не искам да се боря и ако нищо не правя се чувствам много по-добре, обаче съжалявам и се чувствам виновна, че нищо не правя и сега ще осиновя и всички проблеми решени".
Теодор, както казах и по-нагоре в тази тема по друг повод, преди да кажем нещо на някого, не е зле да помислим имаме ли достатъчно информация за житието и битието на този някой, поне това. В случая, от отговора на Анонимна е видно, че ти се изказа "неподготвена" и неуместно. Тя е направила повече от достатъчно, опитвайки се да се сдобие с биологично свое дете и си е ЛИЧНО нейна работа, дали да продължи да опитва, или да пристъпи към осиновяване. Съвсем отделен въпрос е, че никой с репродуктивен проблем, не е длъжен, не е ненормален, нито пък бездеен и неборбен, ако просто не иска да пристъпва към АРТ, а предпочита директно да си осинови дете. Ако твоето лично разбиране по тези въпроси се свежда до това, че трябва да опитваш да имаш биологично свое дете със всички средства, а чак като 1100% е ясно, че няма да стане, да мислиш за осиновяване - твое право е и никой не може да те съди за това. По същия начин и ти не можеш да съдиш никого, ако си е избрал друг път да стане родител.
Тези, които са ме чели из форума, знаят, че не съм от "сълзливите и мекушавите", но изказването ти по-горе и мен докара до 8O Просто не беше права и наистина е редно да се извиниш на авторката в случая, но дали ще го направиш отново е въпрос на личната ти преценка и усещане.
-
Аз мисля,че авторката не постави от началото проблема си правилно,затова се получиха някой недоразумения.Сега стана ясно,че тя е поставена пред дилемата-донорска яйцеклетка или осиновяване,а не че не и се прави ин витро и затова иска да осинови.
Когато търсиш помощ трябва правилно да обясниш проблема си.
-
мерилин, благодаря ти много. Точно това исках да напиша и аз. От първия пост останах с впечатление, че наистина не иска да прави инвитро и избира други като че ли според самата нея по-лесен вариант. Там никъде не се споменава, че няма яйцеклетки и че става въпрос за донорско инвитро. А що се отнася до парите, не ги троши само тя, а ние останалите също трошим достатъчно. За информация вися вече с 50 000 на банката и най-лошото е, че вече не иска да ми дава, защото отдавна надвишивам възможности за погасяване на заемите
Но от друга страна, когато някой иска съвет, нека бъде така добър наистина да напише правилно нещата, за да може да получи и адекватен отговор.
anonimna,това ти дали да правиш донорско инвитро или да осиновиш дете си е лично твой избор. Сега да питам последно какъв е проблема - искаш или не искаш да се бориш, или инвитрото - осиновяването. Кое от двете? Понеже в първия пост си писала съвсем различни неща и си озаглавила темата - "Лошо ли е че не искам да се боря", та значи отговора ми на този въпрос е - "ДА".
От следващия пост разбирам, че въпросът съвсем не е за борбата, а за съвсем друго нещо - донорско инвитро - осиновяване. Мислиш ли, че ние сме хората, които можем да кажем кое е най-добро за теб. За мен това е много лично избор и ти и твоето семейство може единствено да вземе решение какво да направите от тук нататък.
Но както винаги тук, ако някой има различно мнение от другите, то той се оказва "грешния" и в най-добрия случай ще се размине с някой и друга обидна реплика към него, а иначе ще му, прочетат едно хубаво конско, за да му е за урок следващия път - "Да не прави така!"
-
100% съгласна с Мерлин! Не мисля,че Теодор чак толкова сгреши,по-скоро беше подведена от самия начин на написване.Стига сме се поучавали взаимно.Кога ще се приемем най-сетне такива каквито сме и ще спрем да се сърдим за това,че сме различни! Айде,момичета - сплотете се!Както авторката не се е обяснила както трябва(има хора които не го могат писменно,на мен също не ми се отдава много много и често съм била неразбрана :D),така има хора които реагират по-импулсивно и бурно,повлияно пък от тяхното си АЗ.
Пийййс :wink:
-
Абе момичета, стига глупости и тънкообидност. Няма никакво занчение авторката какво и как е обяснила и защо не иска да прави ин витро, било донорско, или със собствен материал. Не иска и толкова, защо не иска - нейна си работа.
Не може да се каже на някого, че не искал да се бори за дете, понеже не искал да прибягва към АРТ, все едно по каква причина не иска. Това, че за повечето жени е неприемливо и неразбираемо, някой да е готов директно да си осинови, вместо да изчерпа "до дъно" преди това всяка друга възможност го разбирам. Не разбирам само укорителния тон, ако друга жена просто не е това мнение. Възможмо е да греша, ама от изчетеното в последните няколко поста, започвам да си мисля, че авторката има мисли и усещания като описаните, точно заради ей такива реакции по темата. Едва ли не "ти си ненормална и не щеш да се пребориш да заченеш и родиш биологично свое дете, понеже е по-трудно, отколкото да си осиновиш". Извинявайте, ама това звучи абсурдно. Не ми се иска да си представям, ако нейните и на мъжа й роднини нищят същите приказки на главата й, какво й е на тази жена. :?
Хайде да спрем "да решаваме живота на другите" имаме си свой живот за целта. Да, може и да не си е формулирала идеално мислите авторката и да не е подбрала идеалните думи. Но чак пък толкова да не са ясни мислите, които я занимават - не бих казала. Чуди се, дали избраният от нея път към дете, е дефакто отказ от опит да се "бори" да бъде родител по обичайния начин, или просто е друг път към същото нещо. И аз бих й казала с чиста съвест, че не е отказ за борба, а друга пътечка към една и съща цел. Отделно, че ми прави много добро впечатление, че тя подхожда отговорно към бъдещото си дете. Преценила е за себе си, че бъдещи АРТ опити с неизвестен изход, биха я амортизирали емоционално, физически и финансово, ако щете и поема риска да не бъде пълноценен родител в един момент, какъвто би искала да бъде. И това, че го мисли, е достойно за уважение, най-малкото. И въобще няма нужда да се обяснява на нас и на когото и да било, ама за какво ин витро ставало въпрос при нея, ма донорско ли било, ама каква й е клиничната история, ама защо все пак не опита, че после ако не стане да осинови... Ще ми се, да можех със същото убеждение, като нея да кажа, че не ми е толкова важно да си оставя гените, а просто искам да бъда майка. Но това значи да лъжа, а аз не искам.
Хубава вечер на всички, момичета! :D
-
Аз все още съм 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O 8O
Как така пък болшинството от хората разбрахме какво иска да каже авторката, пък 2-3-ма не можаха :lol:
Теодор, ти съзнаваш ли какво казваш на това момиче с тези си думи : "Лошо ли е че не искам да се боря", та значи отговора ми на този въпрос е - "ДА".
Явно не осъзнаваш, но аз съм услужлива и ще ти подскажа - съдиш я! Не толкова с думичката "да", колкото с всичките разяснения, които я съпровождат. От всичко, дето го изприказва, излиза, че осиновяването е лошо :lol: :lol: :lol: :lol:
Не проумявам как някой може да си мисли, че осиновяването не е борба, ами бягство...честно. За мен лично осиновяването е по-трудната борба. Но това е просто мнение. Аз лично бих продължила да се боря чрез АРТ, но това не значи, че осъждам авторката за нейното решение. Още по-малко пък смятам, че е лошо и едва ли не лигаво, както ти се опита да го изкараш.
Фибо, до изказването на Теодор, никой никого не поучаваше. Всички споделяхме мнение.
Съжалявам за острия тон, но вече наистина трудно се сдържам. Този форум е за взаимопомощ, а не съд. Разбира се, че всеки може да си изкаже мнението, независимо какво е. Проблемът, Теодор не е в различността на мнението, а в начина на изказването му. Дано схванеш тънката разлика.
Хубава вечер на всички!
Анонимна, искрено се надявам, че подбни изцепки, независимо от кого идват /дано наистина роднините ти не ти дрънкат подобни/, няма да ти повлияят, нито ще те накарат да почувстваш вина. Искрено ти желая успех!
-
Решаването да се отиде към вариант донорска яйцеклетка, освен физически и финансови въпроси, повдига и доста емоционални. Кой как ще се отговори относно тези емоционални въпроси, си е пак избор. Може да прецени, че за неговото семейство ще е по-лесно да приеме дете с изцяло чужди гени. Може пък да реши, че ще е по-приемливо за семейството да се справи с щекотливите проблеми около донорската и по-важно е то да носи гените на единия родител.
Опитване на АРТ до дупка също не на всеки звучи приемливо, независимо дали става въпрос за донор или за собствен генетичен материал, но никой няма право да осъжда другия, ако за него това е жизнено важно и предпочита да взема още и още кредити за това.
Най-важното е всеки да е избрал свободно, да е сигурен и да следва пътя си.
Твърдо съм на мнение, че осиновяването може да е избор и без въобще да се пристъпи към АРТ и това в никакъв случай не означава, че е отказ от борба. Защото борбата в осиновяването не свършва с раждането, т.е. вземане на детето вкъщи, а точно оттам започва...
Касае се просто за различни видове борба.
Желая успех по пътя, който всяка от нас е избрала!
-
fibo, благодаря ти много за това, което си написала.
sixsens, искам да прочетеш какво съм написала точно. Ако не аз ще бъда услужлива и ще ти подскажа - Та значи аз отговарям само на един въпрос:
"Лошо ли е че не искам да се боря" - и на този въпрос моят отговор ще си остане един и същ "ДА".
Никой не съдя, споделям мнението си. Но аз явно нямам право да пиша тук или да споделя това, което мисля - това според вас.
"Съжалявам за острия тон, но вече наистина трудно се сдържам. Този форум е за взаимопомощ, а не съд. Разбира се, че всеки може да си изкаже мнението, независимо какво е. Проблемът, Теодор не е в различността на мнението, а в начина на изказването му. Дано схванеш тънката разлика" - А ти тогава защо ме съдиш? Нали "уж" всеки има право на мнение? Следващият път ще се допитам до теб дали моето мнение съвпада с твоето и как точно да го изкажа.
А истината е, че аз лично искам нещата да се казват с истинските им имена, а не да си заравяме главите в пясъка като щрауса и да си мислим, че никой не ни вижда.
-
Когато търсиш мнение трябва да ти е ясно,че ще получиш различни мнения и някой от тях може да са по-рязки /макар,че аз честно казано не виждам теодор какво чак толкова осъдително и грубо каза/.
Аз продължавам да твърдя,че авторката не постави проблема си ясно и даже не му е мястото тук.Според мене всяка житейска ситуация е уникална и подробностите са от значение.
Върху това дали ще вземеш правилното решение оказват влияние всички обстоятелства.Не смятам,че е едно исъщо ин витро и ин витро с донорска яйцеклетка.При втория вариант това пак няма да е генетично твое дете,така че като се замислиш по-добре е да осиновиш и да си спестиш АРТ,но това пак зависи от конкретния човек как разсъждава.Освен това авторката и всички вие пренебрегвате мнението на партньора й.Има ли право тя да се отказва от борбата и да го лиши от възможността да има свое дете?Нещата трябва да се обмислят много добре,не бързайте да я съветвате да вземе решение в една или друга посока,а нека първо да се опитаме да изкажем мнения,с които да й помогнем да се ориентира,защото ми се струва много объркана в момента и то е нормално,в предвид ситуацията,в която се намира.Затова си мисля,че може би по-практични съвети би получила в подфорум Осиновяване.Нали знаете-Не питай старило,а питай патило.Там момичетата са минали през този етап и ще могат да й дадат съвети как са направили своя избор и какви мисли са ги вълнували преди и след осиновяването.
И моля ви сега пак да не тръгнете да пишете,че я съдя.Просто изказвам мнение по въпроса,ако не сте съгласни оборете ме или кажете своето мнение,ама не и просто да се и чешим езиците!Нека дискутираме,а не да водим словестни битки,с които не помагаме на момичето!
-
Благодаря ви момичета имах нужда от малко подкрепа.Аз съм дълеч от мисълта че като осиновя ще имам и мое биологично. аз не търся детето ми да прелича на мен да носи моите гени или на мъжат ми/тои също не си търси гените /и двамата искаме да стане родители.Можеби чувствам че това е по лекия начин да стана майка
Мерилин, ми хайде пък четете малко, че станахме като в онзи виц вече, дето "чукча - не е читател, чукча е писател" :lol: Казала е жената и то още на стр.1 от тази тема, че нито тя, нито партньорът й си "търсят гените". Сега явно е длъжна, да го обяснява това същото поотделно на всеки, който не й е прочел постовете внимателно, или даже не ги е чел, ама пък си има вече мнение и естествено право да си го каже. Правото да кажеш нещо, върви и с някакво задължение все пак, да прочетеш първо, да помислиш малко, че тогава да се изкажеш.
Що за аргумент е това и то в цялата мрежа, някой да изпляка някаква откровена глупост /не визирам някоя от вас конкретно с това/ и да я "агрументира" с това, че "ама аз си имам мое мнение и право да си го кажа" и дотам. Това правят повечето пубери, тях ги разбирам, ама ние уж сме зрели хора и не ни отива най-малкото.
Анонимна, предвид посоката която придоби разговорът тук, аз също бих те посъветвала, да си пуснеш тема в подфорума за осиновяване. Иначе ще продължи да се измества темата в посока, дали трябва да се прави АРТ до дупка, или да се осинови директно, кое е борба, кое не е, а на теб едва ли такава препирня ще ти е от полза.
-
Ами то от вашите "умности" и нашите "глупости" нормално е човек да се обърка за какво става въпрос и нещо да му убегне.Смятам,че нямаш право да квалифицираш хората като им казваш,че говорят глупости.Ти пък най-малко имаш право да даваш мнение по тази тема-нито АРТ си правила,нито ще осиновяваш.Не знам дали ние се държим като пубертети ама твоето държание е на дете 2-3 годишна възраст.Като кажеш нещо тропаш с крак и не отстъпваш,че чак и по цели страници изписваш в твоя подкрепа /интересно ми е дали мислиш,че някой ги чете/.За бъзик те взеха чак в съседната тема!
Мен пък ме вълнува нещо друго-след като двамата с мъжа си са решили,че искат да осиновят защо пусна тема?Какво очакваше от нас-мнение,подкрепа,съжаление?
-
мерилин, благодаря ти за подкрепата. Но да ти кажа тук не търпят чуждото мнение и не само това, но и налагат своето. Така че не се ядосвай, както е тръгнало и правата да ти напишат - какво трябва да пишеш, как да го напишеш и да не забравим начина, по който трябва да го напишеш. Не виждаш ли, че вече дори Анонимна, е посъветвана къде да пуска теми, въпреки че момичето търси емоционално решение на своя проблем.
А що се отнася до партньора й, действително в първия и пост говори само в единствено число, докато вече във втория се споменава за неговото мнение.
Да и в крайна сметка вместо да си помагаме и да си даваме съвети и подкрепа, ние какво правим?
-
Ох,теодор!Какво да ти кажа?То вече почти няма тема във Форума където да не се завихри скандал или безсмислен спор.Не умеем да дискутираме и това е.Вместо да ме поправи,че съм пропуснала нещо скача ми,че не съм прочела и остроумничи с тъпи вицове за чукчи.В интерес на истината и аз посъветвах анонимна да пусне темата си при осиновяването ,за да получи съвет от момичетата,които са минали по този път.Иначе емоционалните проблеми с пускане на теми по форумите едва ли ще ги реши.Щом вече е решила за себе си,че ще осиновява ние каквото и да я посъветваме е без значение.Обаче понеже е пуснала темата имам чувството,че не е на 100 % сигурна в правилността на решението си и се колебае.Затова мисля,че е добре да премисли още веднъж нещата!
-
Ами така е, който има какво смислено да каже по дадена тема, го казва. Обаче и се аргументира, та понякога е нормално да се получи по-дълъг поста. Важно е съдържанието му, не дължината. А който няма какво да каже, обикновено прибягва до бъзици и общи приказки :wink:
Толкова глупости се изписаха в тази тема, че направо стана смешна вече. Направо съчувствам на авторката.
Не намирам смисъл да продължавам да се обяснявам, то човек като не иска да чете и да схване /пък възможно е и да не може/, не можеш да го накараш насила. Който искаше, разбра. Не ми се спори с радиото :wink:
-
темата се изроди и ще я заключа.