www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Дом и хоби => Темата е започната от: lidia в Декември 30, 2010, 16:00:11 pm
-
Пускам темата с молба за помощ. Не че се оплаквам, не ме разбирайте погрешно. Кучето ми е част от моето сърце. Както е детето ми, както е съпругът ми. Обаче май не случихме на куче :lol: Когато го взехме, исках голямо куче, което да не влиза вътре, защото мъжа ми е категорично против. и понеже аз съм израснала с Каракачанка, реших, че ще вземем едно мъжкарче да си играе с детето. Да ама не. Взехме си мечка гризли :lol:. Той е много мил и чаровен, рунтав и сладък, обаче е сто кила и играта му е мечешка. Последния път се засили от края на двора и се хвърли върху мен. Литнахме около метър и се озовах по гръб на цимента с мечка върху ми, която ме облизваше де, ама.. От малък бяхме казали, че вързан няма да седи. Обаче не спираше да ни хапе. Колко вестници и джапанки скъсахме от него, не и не. С ръка или пръчка не е бит. Стана на 5 месеца, започна да боли здраво. Детето не смеех вече да го пускам при него, защото мен ме болеше страшно много, а с него можеше да стане голяма беля. И така си беше, пробвахме награди, подкупи, повече разходки и какво ли не, само и само да миряса, но той така и не миряса. Най-накрая започна да тегли бабата на мъжа ми, а тя е на 84 години за полата. Да я хапе по краката. Уж игра, но боли. И го вързахме. нямаше начин, ще бутне жената. Естествено положението стана по зле. Онзи ден прескочи и мрежата. А ме е страх, защото ако има човек на улицата може и да го нападне. С две думи, чудо. Сега не смея и да го пускам без каишка. Аз не мога да го водя, защото не мога да го удържа, а мъжа ми става в 5 сутринта и не му се занимава всеки ден да го извежда.
Преди 4-5 месеца се опита и да ръмжи, заради храната. Тогава детето се приближи и той му се хвърли. Вярно, само го предупреди, не я ухапа, но факта, че се пробва беше доста показателен. Тогава изяде първия си бой. Моя мъж го ремонтира здраво с една пръчка(или пос коро тояга :(). от тогава седи на два метра от купата и след като се махна, тогава яде. Голям рев му ударих, докато той ядеше бой, но това голямо куче, ако се озлоби и нападне още веднъж детето ми, трябва да го приспя. А това е по лошия варянт. Сега е по тих от тревата и изобщо не си и помисля да ръмжи и да се нахвърля, обаче думите ала тук, не хапи, не дърпай, не това и т.н изобщо не го трогват. Като го хвана за кайшката да го водя, ляга по гръп и се прави на умрял. Пълен протест. Онзи ден около два часа спокойно съм му казвала, не хапи и стани и върви и съм го подканвала. Ела при мен, застани до колибата. Много добре разбира, но е страхотен инат. Най-накрая след 20 минути говорене да отиде в колибата, го хванах за краката и го завлякох до там. Е аз съм 50 кг, той сигурно е 70, картинката беше интересна :lol:, но го завлякох и се предаде. седна мирен да го вържа. Къде обаче толкова сили за подобна ежедневна борба. Плюс това китките ми и краката ми са сини от играта му. Ако знаете начини и хитринки с които бих го накарала да не хапе и малко поне да слуша, моля с голямо желание ще ги чуя. Гледаме по дискавъри говорещия с кучета и така ми се ще да дойде и в къщи този човек. Искам да изляза на вън, той да е мирен, да не се хвърля. Да не прескача оградата. Да не скача върху детето и върху нас. Да не хапе на игра. С две думи, знам че е млад и див, ама искам куче, не гризли. Какъвто и да е, никога не бих го дала и заменила с друго куче. Той си е нашият дивак и ние си го обичаме. Искам да имаме повече контакти с него и най-вече с детето. Тоест искам да го превърна в куче :lol:
Ако някой ползва методи за дресура или знае някой хитринки, и съвети ще съм страшно благодарна. Много го обичам. Да не казвам, че в родителите ми гледахме 3 кучета, когато се пренесох в мъжа ми, той имаше едно куче. Израснала съм с кучета, ама такова чудо не бях виждала. :)
Не е глупав, пак казвам. Когато има кокълче слушка. Сяда, ляга, дава лапа, но след като го изяде отново играчката ставаме ние. захапва нечия ръка и почва да я носи по двора. Собственика отзад изобщо не го притеснява, охкането също. :lol: Взимали сме изкуствени кокали, играчки. за нула време всичко става на пух и прах. Сега основната му играчка е пластмасово шише. Аз го хвърлям, той го хваща и започва да бяга. Прави две кръгчета на двора и уж случайно минава покрай мен, за да го хвана. Почва една борба за шишето.... :lol:
-
Не ми се ще да те обезкуражавам, уви, ще трябва да го направя. Каракачанката не е домашен любимец, тя е куче-пазач, много често агресивен. Има и немалко случаи на агресия дори към стопанина, ако не се научи от малко на подчинение.
Нашият Дар го отглеждаме с много любов, беше най-глезеното куче в квартала, даже ни се подиграваха, че сме го разлигавили. Ама толкова са хубави като са малки - пухчовци. Като поотрасна нямаше проблеми, но когато стана с размерите на малко теленце, редовно ме събаряше или ми правеше синини с лапите по гърба. И аз съм 50 кила с мокри гащи дето се вика, а той не знам колко е (вече е на 2 г.), защото не можем да го озаптим да го претеглим.
Оградите не са никаква пречка за него. Колкото и да се съпротивлявах срещу връзването, се принудихме да го направим, защото най-редовно го намирах в чужди дворове, а куче като него може да изкара акъла на всяко дете, да не говорим за нещо по-страшно. Та, реших аз, за да спя спокойно, че не може да продължава така. Сега е вързан на арматура, изпъната по цялата ограда (за да може да се разхожда) - уж нещо много здраво, не знам си с какви здрави болтове завинтено в бетонна ограда... Ей богу, три пъти успя да я изкърти. Единия път даже нападна комшията ми, когото уж познава и който искаше да го хване, за да го приберем. Не ми се пише с подробности точно за тази случка, че още се разтрепервам какво щеше да стане.
Кучето е агресивно към всеки, който не живее в нашата къща.
Нещо любопитно - котка не дава да припари, ако някоя някога направи грешката да му влезе в обсега, хич и не искам да знам какво ще й се случи. Обаче! В момента в който Цанко (белия ми котарак) се покаже от къщи за излизане навън, Дар ще си счупи опашката от радост, защото иска да си играе с него. Друг е въпроса, че Цанко въобще не го отразява, щото е един проклет и своенравен котарак. :lol: :lol: :lol:
Влязох в темата да напиша два реда, а се отплеснах. Та, не ме разбирай погрешно, и аз много си обичам кучето, но то не е куче за игра, уви. Често игрите му стават грубовати и понякога опасни. Изобщо не е за компаньон на малко дете.
Предупреждаваха ме, преди да го вземем, че така ще стане, но аз си мислех, че ако го отглеждаме обичан и гален, няма да се случи. Ами, ще трябва да призная, че хората бяха прави. Тази порода си има генетично заложена агресия в характера.
Всичко това го казвам от личен опит, не съм кинолог или какъвто и да е там капацитет по отглеждане на куче, просто обичам животинките и винаги имам 1-2 вкъщи.
Ако това ще те успокои, попитай специалист.
-
Голяма отговорност е да си собственик на едно такова куче. Ще ми се да му дам свободата да лети в двора, но той е неконтролируем...а ако стане беля, после цял живот няма да си го простя. Отговорността е моя.
Елфи, аз имах женска каракачанка преди това. Нещата които описваш ми бяха ясни. Те са отлични пазачи. Въпросът е да ги пречупиш да слушат. С нея сме имали проблеми, но се държеше като нормално куче, което си защитава територията и семейството. Не допускаше чужди хора в къщи, но не беше толкова щура. Това чудо в къщи надминава границите в пъти :). Имам някъкви успехи, но ми коства голямо усилие а и нямам нужното време. Не ми се ще да си остане вързан дивак, ще се боря с него. Едно си спомня много добре, онази хубава тояжка, която седи на прозореца до колибата му. Само като я вземе мъжа ми и застава на 5 метра :lol:. Един път я ползва, но ще го помни дълго сигурно. В краен случай, ще се възпитаваме с тояжката. Като го викна трябва да дойде. Да не скача по хората без причина, включително и по нас. Да не хапе. Пролетта сме говорили със съседите да правим ограда, тази изобщо не го притеснява, а от другата страна има същото куче, със същата големина само че с кафявичко и отново е мъжкар. Не ми се мисли, каква беля може да стане...
С две думи, така не е добре...
-
Оххх, тежка работа.
Първото, което ми идва на ум, е че Каракачанката, както е казала и Елфова, е куче пазач, това го носи в гена, и ще е доста трудно, но не и невъзможно.
Значи,
- трябва да му покажете, че вие сте собственици на дома, да изтриете доминантното поведение. Трудно е, много е трудно. Трябва много твърдост, много работа, много търпение, много време. От личен опит - Дарки се държи мноооого различно с Ники и с мен. Ако го третирате като член от семейството няма да се получи.
- За хапането - като малък как реагирахте? Забранителна команда знае ли? Т.е.НЕ ама така, че като викнете и комшиите да замръзнат?
- Тегленето - излизате на разходка с голяма пръчка, като тръгне да изпреварва или да тегли, с пръчката му се ограничава периметъра, връща се назад. В началото може да помогне или душач, или нашийник с шипове обърнати навътре. Не са ми любими методи, но уви - помагат.
Онзи ден около два часа спокойно съм му казвала, не хапи и стани и върви и съм го подканвала.
Тук показвала ли си колебание? Т.е. едва ли не той да подразбира, че той сам трябва да реши? Не става! Заповед, твърдо и убедено, че това, което искаш, той ще го направи. Същото е и за разходката. Ставаш, връзваш го на повод и тръгваш, убедена, че той тръгва с теб. А не с очакване, че той теоретично би трябвало да го направи, ама всъщност ще стачкува.
С две думи - поведение на шеф на глутница. Ти (и домашните) взимате решения, определяте всичко, той само се подчинява.
Виж онлайн за сериите на Сизър Милън (говорещия с кучета), помагат. При нас имат ефект, че ние си имаме проблем със скачането по хора, когато идват на гости.
-
излизате на разходка
:lol: :lol: :lol:
Рали, каква разходка бе душа, аз веднъж реших да отида до магазина с него и разходката приключи на два метра от вратата :lol: Това теле като дръпна, се почувствах като воден скиор, закачен за внезапно тръгващ скутер. Няма "не", няма "стой". Знаеш ме колко човече съм, е, не ми е по силите това упражнение.
У нас само мъжът ми успява да го озапти тоз ми ти пес. Аз съм вдигнала ръце отдавна.
-
Това е една от най-тежките ми теми, при нас завършила фатално!
Баща ми почина 2002г и майка остана съвсем сама и още веднага и взехме каракачанец,
тя беше спокойна само с него, замръкваше без притеснения!
А той беше прекрасник, до момента във който не стана точно малко теленце!
Те знаят едно, тук обитавам аз и всеки раличен от човека който пазя
и моя периметър е смъртен враг.Направихме чудеса от храброст за да бъде ограничен,
специлно място, само за него, за да не е вързан!
Метални врати!Огради за да обикаля нощем около къщата!
Връзваше се само в определени ситуации, именнон за да не се озлобява!
Моя човек го обучаваше, но такава им е природата, те са кучета за стадо.
Двама души пострадаха тежко, единия има неблагоразумието да влезе при него
за да покаже колко е мъж, предполагам подпийнал, и плати за това с няколко шева!
Но втория път е било изключително брутално, наша близка дошла да потърси майка-
къса мрежата и я напада пред очите на майка.
Вероятно мога само да предполагам е мислел, че тя е застрашена!
Аз бях бременна тогава с Калина и не пътувах натам.
и ми казаха, че е умъртвен 2 месеца по-късно!
Майка бе взела това решение и не мога да я съдя, 6 години той бе в ножете и
никога не и е посегнал дори така както вие описвате с бутане или дърпане!
Щом кажеше Не и този исполин лягаше като малка мишка, тих и благ!
Няма да описвам как се чувствахме и как го изживяхме,
но през тези 6 години, не може би 4, след като стана голям и неконтролируем,
само при мисълта, че може в лапите му да попадне дете, е било най-големия ми страх!
Лиде, това е реално, няма как да напиша друго, съвет не ти давам.
Но за мен тези кучета са за място далеч от деца във ферма, примерно!
И грешката при нас човеците е, че правим избор без да мислим за после
или само предполагаме, че можем ние да диктуваме на природата и на естествените
и генетични заложби на животните!
-
.... :oops: сори, редактирах и постнах 2 пъти!
-
Жеже, то и черното мутрьо се опитва да ме влачи, ама не го огрява :lol: Ама знаеш колко време ни отне, и училище и повторения, за да го вкараме в час кретенчо :lol:
Лиде, уви, това, което Мишето казва, че понякога хората правим избор без да мислим, е вярно. Аз например обожавам големите кучета с респектиращ външен вид и характер. Да ама.... като знам каква съм мека мара, и как даже Дарки и Мъни ми се катерят понякога по главата ... ми ха ми кажи как да взема САО например, или Кангал? Не става, уви:(
-
Брат ми взе същото куче, като нашето, но няма нищо общо по поведение. Когато го взе, беше на 4 месеца. И в момента когато види човек с пръчка се напикава от страх. :( А е по голям от нашия дивак. Хубавото е, че детето го гали, дърпа я с шейната и имат контакти, но трябваше ли като малък и моя да пребивам, за да постигна това. Брат ми не го е бил изобщо, преди да го вземе собственика го е възпитал добре.
Мише, точно това се опитвам да избегна. Искам точно това да предотвратя.
а елфи е описала разходката отлично. Последната ни разходка беше катастрофална. Влачи ме като вейка след него, добре, че на улицата не напада нито куче нито човек. Просто си ходи и си души и ме влачи след него. Видя една женска с малко кутре, реших, че това е края, но само и бафна да я сплаши и не я нападна за моя голяма изненада. Ние ходим зад квартала. Там има поляни с километри. Няма хора. Е мерва се по някой рибар, но се вижда от далече и имаме време да го вържем.
Рали, когато това говедо ти захапе ръката, колебание няма да знаеш :lol:
Не-то си е твърдо. Но на него всичко му е на игра. Ще взема пръчката и бисквитки за награда, да видим до къде ще я докараме. И да, ще сваля сериалите на Сизър Милън, досега съм гледала 5-6 само. Има какво да се научи от този човек.
Доминантен вече не е, от както яде дървото. Като посегна ляга. Като му давам да яде също. Чака да се махна за да яде. Тоягата оправи това. Но има много да се работи с него.
А за нашииник с шипове, някой ден ще ти пусна едно клипче. Щом го види няма хващане. След 30 минутно гонене най-накрая кучето е повалено и кайшката сложена.
Ставаш дърпаш да тръгне до теб и той се тупва на горе с краката и почва да те рита. Стани и не малко го поозабтяват, ноо не се дава лесно. От там го хващам за предните крака и го изправям на дупе. Представи си, това са 70 кг. А забравих, през цялото време, една от ръцете ми е в устата му, ако ли не крачола, или шала. Каквото докопа. Изправя се и прави две крачки, аа не му харесва. Така се чувства контролиран и воден изкъсо. Мне. и туп обратно на земята. Операция вдигане започва отново. След около час сме извървяли около 10 метра о той започва да се отказва и изморява. Всичко това за него е една игра. Ако каишката му е дълга, контрол няма. Летиш след него и нищо не може да го спре. Мъжа ми се справя, но при мен е абсурд.
След борбата той най-накрая прави две кръгчета вързан изкъсо без да е захапал нищо и сяда да го вържа. Но след това упражнение само казвам, че аз съм цялата синя и едвам вървя. Има някакъв ефект, но е малък а усилието голямо.
Ще се борим, няма да се даваме толкова лесно. :)
Рали, къде сте го давали на училище и доволна ли си? Какво постигнаха при твоето куче?
-
А между другото, кангал има на съседната улица. Е нема толкова добро и мило куче. Даже ако лае, всички се учудваме :lol: Но само като го гледам и се отказвам. Представям си това говедо с характера на нашия пес и аз собственоръчно ще се застрелям :lol:
-
Момичета, доста кучета съм отгледала и проблеми с възпитание и поведение не съм имала с нито едно от тях. Първият ми каракачанец го взехме през 1995г. и го гледахме в апартамент от 50кв. м. :oops: Към момента имаме 7 каракачанеца /не си ги гледаме в апартамента де/ и една немска овчарка, но грижи с поведението им също няма. Когато са извън двора на къщата, или двора на обекта в който живеят повечето – са като агънца, не като каракачанци. Там не е „територия, която се пази” и не ги интересува никой и нищо, подминават и хора и животни и коли – все едно не ги виждат. Виж, ако влезете сами на едно от двете места, които обитават и някой от нас не е там да изкомандва: „място”... абе до убийство няма да се стигне, ама да се окажете на земята с озъбена муцуна до лицето, докато някой „висш” не даде команда да бъдете пуснат – със сигурност.
Няма такова нещо като „агресивна порода”, „тъпо и проклето куче”, „ама то просто си е такова по характер”... Простата истина е, че за да се възпита куче правилно и добре, изисква не по-малко време, усилия и ЗНАНИЯ, от това да се възпита добре дете. Уточнявам, че не приравнявам детето към куче, някой да не ме разбере погрешно сега. Общото е, че малкото дете и кучето ви „не разбират от дума”, а се държат според вашето поведение спрямо тях. Детето обаче расте, започва да разбира смисъла на думите ви в един момент и възпитателният процес, само може да стане по-успешен и лесен с времето. При кучето е точно обратното. Не му ли „набиете” овреме кое и как, все по-трудни за отстраняване стават поведенческите неизправности, а след един момент – просто не е и възможно да го промените като поведение.
Ако тепърва ще взимате куче и то от едра порода, нямате опит в отглеждане и възпитание, освен че е добре да изчетете поне няколко книги по въпроса, никак не е зле да посетите и „кучешко училище”, където да ви консултира специалист в областта. Казвам го, защото имам доста познати, които споделят същите неща като вас и са убедени, че просто „не са случили на куче”, а всъщност проблемът е, че „малкото мече” е пропуснало „първите 7”... И като стане „голямо мече” вече – кофтиии. Почва едно мятане, блъскане, мечешка радост, то си бяга нанякъде, а вие се веете като знаме от другия край на каишката му... Когато кучето е на годинка и отгоре, поведението му е доста по-трудно за корекция, но не е невъзможно все пак. В тази ситуация, наистина ви трябва кучешко училище и професионалист. Сами – трудно ще се справите. Принципно, когато кучето ви мине втората си година - малко, или много кротва, но това не го прави „по-възпитано”, а още по-непредвидимо. Те тогава излизат от пубертета и мятането и „гушкането” рязко намаляват, което заблуждава доста стопани, че „дзверо се е очовечил”, ама не.
В случай, че вече си имате едричък и възрастен непослушник, първото което можете да направите е да ползвате „строг нашийник”. При дългокосместите породи, въпросният не е проблем за кучето, не е „садизъм”, не му причинява болка и не може да го нарани, но ако се задърпа много – има нужното възпиращо действие. После се заредете с търпение, отделете време и започнете тренировките „как се ходи с повод” в двора на къщата си, или на някоя безлюдна полянка и алея. Движенията се съчетават с ясни и кратки команди, които повтаряте като развален грамофон, докато му се набият като звук в главата и ги сързва с определено действие. Не ползвайте никакви допълнения към дадена команда, това само обърква кучето. След всеки успех на кучето – следва награда разбира се. Лошата новина е, че тези упражнения изискват постоянство и да се отделят за тях поне 2 часа на ден, хайде минимум един, но това се прави всеки ден, поне 5 дни в седмицата. Когато кучето е бебе, за 2-3 месеца постигате перфектен резултат, когато вече е по-възрастно животно...по-бавничко стават нещата. На вашето куче трябва да му е безпределно ясно, че именно ВИЕ сте шефът и неподчинение не е допустимо по никакъв повод. Както и с децата, не може и за кучето едно и също нещо веднъж да се позволява, а друг път - не, така само го обърквате. „Не” и „не може”, винаги са „не” и „не може”, независимо каква е конкретната ситуация. Ако кучето ви все пак има по-агресивно поведение и игрите му включват хапане, не се колебайте да ползвате намордник, когато го извеждате в непозната среда и не знаете дали и кого ще срещнете. Едрите породи, имат нужда от мноооого движение и то ефективно. Вързано за тел на двора да трамбова – не е това, което му е нужно, а само допълнителна причина за неспокойно поведение и желание „да си излее енергията”. Специално каракачанецът, е порода селектирана, за да пази стадата и да изминава дълги разстояния /оттам е названието му, официално е: българско овчарско куче/ и когато имате такова животно – трябва да му осигурите адекватен заместител на движението, което би имало пазейки стадо.
Собственото ви голямо куче, дори недобре възпитано и палаво – не е заплаха за вас и децата ви. Т.е. не би проявило агресия към вас, да ви нападне и ухапе, по-скор ще нахапе някой, за когото реши, че е заплаха за вас лично, особено пък за детето ви. А това е доста сериозен проблем, особено при едри породи. Всеки, който повишава тон и разпалено ръкомаха край вас и някой член на семейството ви, се приема за агресор и кучето ви моментално решава, че трябва да го „неутрализира”, ако не е научено и свикнало, че подобно поведение е допустимо спрямо вас. За кучето - вашето семейство е неговата глутница и целта е то да знае, че в йерархията на тази глутница неговата позиция е най-ниската и тогава ще ви се подчинява. Моделът на поведение, наистина е аналогичен на вълчата глутница при кучетата /те все пак са си вид питомен вълк/, а в една глутница – винаги има борба за надмощие и вашето куче – винаги се стреми, да е „едно стъпало нагоре”. Ако реши, че може да е „на по-високо стъпало” – съответно се опитва да прояви своеволие и да се наложи над вас по неговия си начин. Добрата дисциплина – предотвратява именно това и последващите проблеми.
Може би така написано - изглежда сложно да се възпита куче, но всъщност не е. Просто е трудоемко и изисква наистина много време, поне в началото. Ако не сте в състояние да отделите такова време, по-добре просто не взимайте куче, защото ще тормозите и себе си и него в крайна сметка. Щом вече сте си взели и имате проблеми, единственият ви изход е да наваксвате сега пропуснатото в "ранната му детска възраст" и е важно да го направите, защото каракачанецът не е йоркширски териер все пак :lol:
П.П. Ако не ви се четат книги по темата, по "Нешънъл" върви едно предаване "Говорещият с кучета". Малко е лигавко и доста американизирано, но в почти всеки епизод, човекът обяснява и демонстрира разбираемо и смилаемо именно нещата, за които говоря и най-често показва справяне с поведенчески проблеми, точно при възрастни кучета с "добре усвоени лоши навици". "Метнете някое око" когато имате време и пробвайте да приложите напрактика спрямо вашето куче нещо от показаното. Не се отказвайте при първия провал, наистина не е невъзможно да се справите. :D
Щастлива нова година на всички ви!!!
-
Jbrul благодаря за съветите. Точно обсъждахме, че "Говорещият с кучета" би ми бил полезен. :) Искаш да ми кажеш, че кучетата ти спазват команда мирно и не нападат когато кажеш не? Това в училище ли го научиха или ти ги научи. Също така, седи ли на място, докато му кажеш да дойде? Идва ли веднага щом го повикаш?
Това ме интересува в момента. Когато влезе чужд човек в двора, ако си там и му кажеш мирно или тихо, спира ли се или продължава да беснее? Аз искам да постигна точно това. Както вече казах, съседита си дадоха Немската овчарка и много парички да ходи на училище, но са крайно недоволни. Ето една порода прочута с дисциплината си, която се държи както моето диване.
Затова не желая да ползвам тези услуги. И понеже съм израснала с кучета и винаги сме се справяли с дисциплината, ще пречупя и рунтата в къщи, нищо че не съм му в категорията. Полезно би ми било ако ми напишеш, какви методи ползваш например, за да го накараш да седи на място. На мен ми е ясен един, една голяма тояга, но съм далеч от мисълта да си пребивам кучето за да седи на място. :( Останалите мой идеи при него не вървят.
-
Лидия, ще цитирам един приятел, който се занимава професионално с обучение на кучета по повод на "кучешкото училище", та той казва така: "Когато искате да се научите да карате кола, вие ли ходите на шофьорски курс, или си пращате колата?" :wink: За да има полза от кучешко училище, там ходите кучето и ТИ, а не си изпращаш кучето само. Ако някой, предлагащ такава услуга ти обещае, че може да стане и по друг начин - значи е чиста проба шарлатанин /както много други хора в държавата/. Целта на посещението на такова училище, не е кучето да се научи на нещо толкова, а ти да се научиш как да го "управляваш", да ти бъдат демонстрирани техниките за това и ти като водач да бъдеш коригирана, ако правиш нещо неправилно. Така че полза има и то голяма, НО при правилния човек, не при някой самозванец. :x
Нашите каракачанци са "работни" както се казва т.е. ползват се за охрана и имат по специфично обучение, което е дълго, интензивно, иска по 4-5 часа работа с тях дневно и в твоя случай - не ти е нужно. Аз ползвах консултант от полицейския развъдник в СЗ, но моите цели не са гледане на домашен любимец просто.
Бих те посъветвала да започнеш с най-простото с вашия дзверо. Слагаш един "строг нашийник" с шиповете навътре, хващаш каишката и започваш така "тегели из двора". Целта ти е, предните лапи на кучето ВИНАГИ да бъдат поне половин крачка зад твоя крак т.е. то да се движи след теб, в подчинено положение. Така му внушаваш най-добре "кой кара влака и кой яде въглищата" :lol: В природата никой вълк не се движи редом с водача на глутницата, а винаги е малко зад него поне и следва неговата посока и движения. С кучето е същото и с това упражнение му внушаваш най-лесно, че ти си водач - не то. Когато то се опита да избърза пред теб, да дърпа в друга посока, да спира - дърпаш повода към бедрото си, плътно до теб и зад твоя крак. Никакви изключения. Това действие, всеки път придружаваш с кратка и ясна команда, по твой избор, примерно: "редом", "в крачка", "до мен". Аз лично ползвам думата "редом". Не добавяй други реплики към нея, само ще го объркаш... Това нещо го прави по час на ден примерно и когато кучето изпълни исканото от теб - даваш награда. Може да го тренираш и ти и съпругът ти, че бая болят ръце с голямо и силно куче, което не е възпитано в този случай.
Когато имате напредък и той започне да показва послушание при движение редом, можеш да опиташ вече нещо по-сложно. Примерно "ела тук". Това става с дълъг повод и процедурата е като в горния случай - повтаряне на команда, дърпаш кучето към теб, докато схване какво се иска от него и затвърждаваш. После минаваш към "седни" да кажем, което става с натискане на дупето, докато направи каквото искаш. Едно по едно трябва да се заучават нещата, като минаваш от лесно на по-сложно и за всеки успех поощряваш, за всяко ослушване настояваш до дупка да се подчини, инато повтаряйки командата /баш като дебил, ако някой те гледа отстрани, ама това е начина :lol:/. За да имаш успех обаче, кучето трябва предварително да е поизразходило енергията си - иначе нямаш особен шанс, специално при възрастно вече животно, което по-бавно се уморява и може да се инати с часове. Когато са бебета, дебелите им дупета окапват за 15 мин. свободно тичане и после стават мнооого сговорчиви. Нашите ги захващам с възпитание на максимум 45 дни :)
Най-трудно се постига това с чуждия човек, който влиза в оградена територия, която дзверо приема като ареал на глутницата си. Истината е, че въпреки перфектно обучение понякога, много кучета не могат да бъдат приучени на команда "място". За да имаш шанс за това нещо, ПЪРВО трябва да научиш кучето си да се подчинява безпрекословно, независимо как му изглежда на него лично дадена ситуация. То е склонно да нападне всеки "външен", защото го приема като заплаха за глутницата си, не защото е дебилно животно, или агресивно. Та точно това вече е "висшия пилотаж" ти - срещу вродения инстинкт на кучето си. Мога и да ти дам някои указания как се постига това, но във форума - трудно ще е да ти го обясня точно. По принцип се тренира с трима души - ти, някой който дърпа повода на кучето и се опитва да го накара да наруши твоята команда и трето лице, което го провокира и играе "врага". Ама както се казва "не правете това у дома си", защото "дразнителят" трябва да е професионалист, носи специален костюм и маска и може да стане някой сериозен фал, ако не знаете какво точно правите и кучето е вече голямо и силно, както при вас в случая.
Конкретно, мога да те посъветвам да усвоите първо по-простичките неща, които ти написах и когато вече постигнеш определена дисциплина и подчинение - минете на "следващия левъл" :lol: в кучешко училище. Има различни методи за заучаване, на команда "място" при влязъл външен човек, всеки специалист в областта си има свой модел на работа, някои предпочитат команди само на немски и пр. - то си е наука. Аз споделям само един от възможните начини, а и не съм професионалист все пак, просто дълги години се занимавам и знам по-лесните неща как стават.
Иначе - да, моите кучета спазват всичко за което питаш, даже някои само с жест и поглед си знаят какво се иска от тях, НО аз съм се занимавала с всяко едно от тях безкрайни часове и то от бебешка възраст, имам отработени и жестове и интонация с годините, преценям лесно кога е уморено наистина, кога просто се инати, кога да спра, кога да настоявам... Виж, с възрастни и проблемни кучета - просто не ми се е налагало да се знаимавам и не смея да кажа категорично кое и как става при тях. Но принципите са общи и за малки и за големи кучета, във втория случай просто става по-трудно, защото първо трябва да отстраниш вредни навици и да заместиш с правилните. Но не е невъзможно казват професионалистите - само упоритост се иска и ще се справиш.
-
Благодаря ти. :)
-
Лиде, нашето училище не върши работа за вас :lol: Ходехме на специално за ретривъри - лабрадори и голдъни.
Още нещо се сетих - в дог.бг имаше превод от Апсо (ако не се лъжа) от руски, систематизирани първи уроци по послушание за кучето. Както казва Сизър, никога не е късно да започнете. Ще се опитам да ги намеря и да ти пратя линка.
-
Още нещо се сетих - в дог.бг имаше превод от Апсо (ако не се лъжа) от руски, систематизирани първи уроци по послушание за кучето. Както казва Сизър, никога не е късно да започнете. Ще се опитам да ги намеря и да ти пратя линка.
:bighug: Много ти благодаря Рали. :)
-
Имах куче, което почина отдавна. Дълги години живя с нас и беше част от семейството ни. Отгледах го откакто бе на 30 дни. Още тогава като играехме го учих да не ме хапе. В някоя от книжките бях чела, че не бива да се позволява да стиска. Нарочно сме си играли на хапане на ръце и чехли,докато ходя, но в момента в който усетя, че стиска се карах.
Да споделя, че беше ловджийско, което не е без значение предвид темперамента на породите.
Мисля, че при вас кучето е вече голямо и трудно ще имате резултати без помощ от обучен човек.
Когато стана на година изведнъж започна да "слуша", да се връща като го извикам, да спазва командите.
Стараех се да съм последователна и категорична в командите, винаги го водих с лява ръка на разходки, не позволявах да ми се пречка в краката. Имаше голяма разлика в поведението му с мен и с баща ми, който го лигавеше и буквално го оставяше да му се качи на главата.
-
Аз ще кажа само - няма да допусна такова куче до детето си.Едно време имах далматинка и я водех с 3 улични кучета за охрана (след зверско нападение от пит-бул, от което тя едва не умря).Кучетата вършеха перфектна работа.Но госпожо, след като виждате, че кучето е агресивно, а вече и пораснало, не ви разбирам.Единствения начин да го задържите е на верига в оградено пространство и детето изобщо да не ходи при него.Ще ви трябва помощта на много добър треньор и кастрация на кучето (макар, че би било по-добре да е по-рано това - перфектния вариант е преди кучето да е полово съзряло).
Извинявам се ако ми е малко крайно мнението, обичам кучетата, но ако и минимален риск съществува за детето ми, няма да го поема, ако ще и 0.1 % да е.
-
Аз ще кажа само - няма да допусна такова куче до детето си.Едно време имах далматинка и я водех с 3 улични кучета за охрана (след зверско нападение от пит-бул, от което тя едва не умря).Кучетата вършеха перфектна работа.Но госпожо, след като виждате, че кучето е агресивно, а вече и пораснало, не ви разбирам.Единствения начин да го задържите е на верига в оградено пространство и детето изобщо да не ходи при него.Ще ви трябва помощта на много добър треньор и кастрация на кучето (макар, че би било по-добре да е по-рано това - перфектния вариант е преди кучето да е полово съзряло).
Извинявам се ако ми е малко крайно мнението, обичам кучетата, но ако и минимален риск съществува за детето ми, няма да го поема, ако ще и 0.1 % да е.
A вие госпожо, откъде разбрахте, че детето ми е застрашено :lol:. В кучето ми няма злоба, не напада на улицата, не напада детето ми. Веднъж му бафна, без дори да го докосне, защото беше до храната му. Не пускам детето да играе, защото играта му е мечешка, не защото ще го нападне. Притеснявам се, че е вързан и без контакт ще се превърне точно в това което вие написахте, а аз неискам това да стане. :) И между другото за нападението на питбула е виновен собственика, именно защото е позволил кучето му да се озлоби и го е пуснал свободно или е допуснал да излезе. С вашите съвети да го вържа на верига, да го заградя и огранича контактите му само мога да превърна кучето си точно в това от което вие се страхувате.
За всичко сме виновни ние хората, ние имаме нещо с което да мислим и ние трябва да отговаряме за действията си и грешките си. Кучето е по малко от година и половина и контрол върху него има. ляга, става, дава лапа, но играе непрекъснато, защото енергията му е неизчерпаема а той е още бебе. Аз искам да го науча да се подчинява. Знам какво е опасно и агресивно куче. Моето не е такова и риск за детето ми няма. Може да го блъсне, бутне, оближе или удари, дръпне за якето и т.н. Нищо животозастрашаващо, но аз не искам дори да я облизва и тяхните контакти са под строг контрол.
От едно време и кучето което сте имали, явно изобщо не сте контактували с животни. :) Разбира се избора си е ваш, но вашата гледна точка за мен не е правилна. Не можем да вържем и изтребим всичко от което ни е страх и евентуално би ни посегнало някога. Учим се как да избягваме инцидентите и как да предотвратим дадена неприятна ситуация. И именно тази случка и подобна която описвате, както и контакта с животните ще научи дъщеря ми как да общува с животните. Как да ги разбира и следователно да знае как да се предпази. Това е страшно полезно за мен, мисля, че и дъщеря ми, която също много обича животните ще има полза. Ако знам, че кучето ми би я наранило или се озлоби до състояние което е опасно за околните бих го приспала. Но това винаги ще тежи на моите плещи и никога не бих си простила факта, за този огромен мой провал.
Само не разбрах, защо трябва да го кастрирам? Той няма достъп до други кучета и излиза само на повод. Това за мен е безумие.
-
Аз ще кажа само - няма да допусна такова куче до детето си.Едно време имах далматинка и я водех с 3 улични кучета за охрана (след зверско нападение от пит-бул, от което тя едва не умря).Кучетата вършеха перфектна работа.Но госпожо, след като виждате, че кучето е агресивно, а вече и пораснало, не ви разбирам.Единствения начин да го задържите е на верига в оградено пространство и детето изобщо да не ходи при него.Ще ви трябва помощта на много добър треньор и кастрация на кучето (макар, че би било по-добре да е по-рано това - перфектния вариант е преди кучето да е полово съзряло).
Извинявам се ако ми е малко крайно мнението, обичам кучетата, но ако и минимален риск съществува за детето ми, няма да го поема, ако ще и 0.1 % да е.
A вие госпожо, откъде разбрахте, че детето ми е застрашено :lol:. В кучето ми няма злоба, не напада на улицата, не напада детето ми. Веднъж му бафна, без дори да го докосне, защото беше до храната му. Не пускам детето да играе, защото играта му е мечешка, не защото ще го нападне. Притеснявам се, че е вързан и без контакт ще се превърне точно в това което вие написахте, а аз неискам това да стане. :) И между другото за нападението на питбула е виновен собственика, именно защото е позволил кучето му да се озлоби и го е пуснал свободно или е допуснал да излезе. С вашите съвети да го вържа на верига, да го заградя и огранича контактите му само мога да превърна кучето си точно в това от което вие се страхувате.
За всичко сме виновни ние хората, ние имаме нещо с което да мислим и ние трябва да отговаряме за действията си и грешките си. Кучето е по малко от година и половина и контрол върху него има. ляга, става, дава лапа, но играе непрекъснато, защото енергията му е неизчерпаема а той е още бебе. Аз искам да го науча да се подчинява. Знам какво е опасно и агресивно куче. Моето не е такова и риск за детето ми няма. Може да го блъсне, бутне, оближе или удари, дръпне за якето и т.н. Нищо животозастрашаващо, но аз не искам дори да я облизва и тяхните контакти са под строг контрол.
От едно време и кучето което сте имали, явно изобщо не сте контактували с животни. :) Разбира се избора си е ваш, но вашата гледна точка за мен не е правилна. Не можем да вържем и изтребим всичко от което ни е страх и евентуално би ни посегнало някога. Учим се как да избягваме инцидентите и как да предотвратим дадена неприятна ситуация. И именно тази случка и подобна която описвате, както и контакта с животните ще научи дъщеря ми как да общува с животните. Как да ги разбира и следователно да знае как да се предпази. Това е страшно полезно за мен, мисля, че и дъщеря ми, която също много обича животните ще има полза. Ако знам, че кучето ми би я наранило или се озлоби до състояние което е опасно за околните бих го приспала. Но това винаги ще тежи на моите плещи и никога не бих си простила факта, за този огромен мой провал.
Само не разбрах, защо трябва да го кастрирам? Той няма достъп до други кучета и излиза само на повод. Това за мен е безумие.
:good_post:
Ще добавя само, че докато има хора считащи, че проблеми с поведението на домашен любимец се решават по подобен начин - "вържи го на верига и го загради", "приспи го", или най-честото "решенеие" - да го изхвърлим на улицата :( /нали знаете откъде се появиха толкова бездомни кучета/...ще има и такива случки, каквито гледаме по новините, свързани с "кучешка агресия". Колкото до кастрацията... На 13.12.2001г. мен ме нахапаха три кастрирани и маркирани улични кучета в Лозенец, на пъпа на София. За случката обаче, не мисля , че са виновни самите кучета - те са животни все пак - не хомо сапиенс. Виновни са първо хората, които са ги взели като "малки, сладки, пухкави мечета" и като са видяли зора с грижите по тях в един момент - безотговорно са им отворили входната врата и са им били шута. Вероятно са исакли и те да защитят децата си от "неуправляемия звяр", който са си отгледали... :? После пък, псевдолюбитиелите на животни, защото това си е ПСЕВДОобич за мен - са започнали да ги хранят около блока...и тези кучета вече считат района за толкова свой, колкото и кучето на Лидия, счита за своя територия двора на къщата й. И тогава пък аз имам лошия късмет да мина оттам и ето я белята. Все пак за черпня е, че две години лекувах само белези по краката си и, че при ръст 171см. лицето ми не се оказа първата удобна за хапане зона. Ако бях хлапе - познайте обаче. Лично бих теглила един хубав бой на хората, изхвърлили въпросните кучета на улицата. Едно от тях апропо беше прекрасна немска овчарка, а те не се раждат по парковете както знаем. И дого аржентино "улично" съм виждала в София.
Ама не де...те кучетата са агресивни, не са идиоти хората ;)
-
Здравейте, като повечето тук и аз съм израсла около доста кучета. Повечето от тях на послушание се наложи да възпитам аз. Да се има в предвид, че това са 5 ловни кучета 2-3 тротоарни подобрени и един боксер.
По принцип самото име на породата Караканчанско ОВЧАРСКО куче говори доста за характера на породата. Тези кучета имат нужда да изразходват енергия постоянно, все пак са създадени да тичат по ливадите с дни. Страничен "ефект" е това, че стават за пазачи.
Та лично мнение е, че просто не сте знаели как да го възпитавате. Въпреки, че е на 2 години, още не е късно, както е казала Jbrul, просто ще трябва повече време и упоритост. Въпроса е, че най вече трябва да намерите вариант да си изразходва енергията, иначе няма как да го накарате да обърне внимание на каквито и да е опити за обучение.
Първото което бих направила аз в този случай е да го науча да идва при сигнал от кучешка свирка. Вярвайте това е един от най-полезните уреди създавани за кучета...
След това, когато съм напълно убедена, че свирката е "закон" и всичко останало е второстепенно бих го закарала на някоя пуста ливада да си изразходва пустата енергия. И чак след това ще започна с дресировката. Като първата команда трябва да е "НЕ" или друга забранителна дума.
Това с кастрацията е абсолютна глупост! Мога да ви покажа боксера - кастриран, на 5 години, има енергия за 5 кучета, обаче чуе ли "НЕ" става по-нисък от тревата. Само да отбележа, че никога не съм била куче, по никакъв повод.
За връзването също не съм съгласна, кучетата са териториални животни - дали апартамент, дали двор, ферма, гараж и т.н. няма никакво значение, това е неговата територия и появили се някой чужд там е застрашен. Ако се върже единственото, което може да се постигне е да се озлоби повече към чужди хора.
Няколко серии на "говорещия с кучета" няма да са излишни, за да се види принципа, защото там се работи предимно с възрастни животни.
Малко попрекалих с писането, ще прощавате, но кучетата са ми слабост.
-
За връзването също не съм съгласна, кучетата са териториални животни - дали апартамент, дали двор, ферма, гараж и т.н. няма никакво значение, това е неговата територия и появили се някой чужд там е застрашен. Ако се върже единственото, което може да се постигне е да се озлоби повече към чужди хора.
Ами съшност това е идеята. Така те са отлични пазачи. По принцип, когато на вратата има надпис или табелка "Внимание зло куче" никога не съм си позволила да нахълтвам. Ако си позволя да вляза без разрешението на стопанина, си нося отговорността. Така, че ако някой влезе без разрешение в двора ми и си го отнесе, отговорността си е изцяло негова. Вързах го, защото прескочи два пъти оградата и ме е страх да не уплаши някой. Досега не е нападал, но говорим за 70 килограмово куче. Пролетта, ще вдигнем зид които да не може със сигурност да прескочи и ще си седи пуснат постоянно. Дотогава, ще го пускам както досега всеки ден в двора поне за 30 минути и ще се мъчим да се възпитаваме. От два дни оперираме с една малка но жилава пръчка. Тръгне ли да хапе, пляс леко през муцунката. Беше много учуден, от факта, че го боли, но доста добре разбра. Той и досега го разбираше, но не му изнасяше. Сега поне седи на разстояние и не ми гризе ръцете. Второто нещо с което се боря в момента е да върви на къса кайшка до мен. Продължава да ляга и да се съпротивлява, ще видим колко дни ще му трябват да се предаде. :) След това ще сложим строгия нашийник и ще пробваме с него да вървим, не да "летим" или по скоро аз да летя. Най-накрая ще вземем и наморник и ще се опитаме да се движим нормално и навън. Досега не е налитал навън на човек или животно, но за всеки случай.
И така, ако аз все още съм оцеляла, може и да излезем на разходка като нормален човек с куче към 2015г лятото . :lol:
-
Като ви чета колко сте смели, тръпки ме побиват :(
Израсла съм в красиво планинско село в полите на Рила, където едно време в планината стада с овце и кучета каракачанки беше често срещано.
Дядо беше планинар и често ме водеше със себе си. При една лятна разходка бях си взела и колелото, така докато той нищеше политиката с разни горски и ловци на сянка аз реших да обиколя с колелото и една пластмасова кофа (5л.)ако намеря дрян или слива.
Така карайки си видях, че на 200 метра под един дъб пладнят стадо овце, а самите егреци бяха наблизо.
Вече бях подминала доста, когато скочиха от спящото стадо 4 каракачански кучета с мечешки размери. Настигнаха ме едното скочи на врата ми и ме повали от колелото, обкръжиха ме озъбени, погледнах към овчаря а той ми се смееше "хе- хе, спокойно бе" и не тръгна да направи нещо.
После вече непомня колко време аз съм викала, колко високо съм пищяла, размахвайки кофата коята още повече ги е озлобявала. Помня, че се въртях в кръг като пумпал.
Имала съм късмет, че вътре в егреците един човек чува писъците ми, тича обезумял с една голяма сопа и ме отърва.
Въпросният овчар на стадодо продължаваше да се кикоти, дори когато човека спасил ме му викна " само като дойда с тоягата по теб, това дете знаеш ли от къде се чува"
Заведе ме при дядо, като по пътя ми показа ръката си обезабразена от каракачанката, която сам е отгледал.
От тогава изпитвам ужас е малко при вида на куче, започва да ми трака неволно ченето, настръхвам цялата, ако съм в близост до голямо куче, дори и то тръгне да ми се радва ме избива на рев .
-
Тара този овчар е бил за здрав бой. Ама като казвам здрав бой си го мисля и говоря за здрав бой. Да го помни цял живот...
-
Брат ми взе същото куче, като нашето, но няма нищо общо по поведение. Когато го взе, беше на 4 месеца... Брат ми не го е бил изобщо, преди да го вземе собственика го е възпитал добре.
Лиди, чувала съм от близък с училище за кучета, че мъниче на четири месеца не може да получи трайно възпитание... Обучението трябвало да започва най-рано от 7-мия месец... Предполагам, че е въпрос на гледна точка и всеки защитава различни теории, но мисълта ми беше, че според мене има надежда и за вашия дзвЕр... 8)
Ще споделя някои от триковете, които са ни помагали при възпитанието на нашия хубавец, въпреки че беше отдавна (той в момента е на 11 :)... Порода - Ердел териер)...
Когато кучето се хвърля с две лапи върху стопанина:
В момента, в който кучето слага лапи на раменете ти, натискаш с крак лекичко задната лапа (една от тези, които са на земята) - един вид, докато сте в поза "танц за двама", настъпваш кучето (не силно!) по лапичката, върху която стои... и в същия момент казваш "НЕ"... Действа безотказно - след няколко опита става като "бутонче" - щом докоснеш с крак стъпилата на пода лапа, веднага сваля другите долу... а много скоро съвсем се отказва от тази игра...
Когато кучето гризе мебели, обувки и т.н.:
Много е важно, да НЕ СА всички играчки на кучето в един и същи момент на негово разположение, а да се редуват - т.е., да се сменят периодично - едни да се прибират, други да се вадят... Целта е да не му умръзват... Добър вариант е и да се сварят няколко големи кокала, които да се разменят в различните дни... Когато кучето дъвче нещо непозволено, трябва да му се казва моментално "НЕ" и да му се дава залъгалка, която в този момент е нова за него.
Преди кучето да е усвоило определени команди е необходимо, то да получава награди, за да има мотив... Обикновено това е начинът на обучение - със стимули... Ако кучето има добре изразен хранителен инстинкт е лесно - за лакомство и "браво" всичко ще направи... :wink: Това трябва да е така, докато заучи постоянно нещата... После постепенно отпадат лакомствата...
Когато кучето се учи да ходи на повод както и на други елементарни команди ("седни", "място" и т.н.) е много важно да няма разсейващи елементи. Затова е добре, първоначалното възпитание да става насаме и на спокойни места... Ако искате от кучето прекалено много и наведнъж, то ще е изнервено и вие ще сте недоволни...
Според мене би имало голяма полза и от професионално училище... На две години куче не е старо за обучение... По повод на училищата - много ми хареса сравнението на Jbrul с лекия автомобил, пратен на шофьорски курс... Аз също съм чувала, че ако стопаните не се стараят да поддържат у кучето наученото, в последаствие е съвсем нормално да започнат да говорят, как са си дали парите напразно... (и то де факто няма да е далеч от истината, де.. ;))
Лиди, не знам попадала ли си на следните филмчета... Нямам представа, дали са подходящи - не съм ги гледала, но заглавията ми се сториха интересни:
Обучение на домашното куче
Част 1: Начално подчинително обучение ("седни", "легни" и т.н.) (http://video.google.com/videoplay?docid=-69617704381030590&q=KSS#)
Част 2: Поведение и домашна етика (http://video.google.com/videoplay?docid=-2744448416446175392#)
Част 3: Ходене на повод, вървене "на ред" и скачане (http://video.google.com/videoplay?docid=8918912462565078467#)
Част 4: Повиквания, стойки и команди от разстояние (http://video.google.com/videoplay?docid=5312983124280633800#)
Стискам палци да се подредят нещата! :) (http://s19.rimg.info/2c3ae79efb02f27c0ef92c03277edc83.gif)
П.П. Гледах част от филмчетата. Първоначално започват леко "скучничко", но в последствие обяснява важни, основни принципи...
-
Chandra за кучето на брат ми, не си ме разбрала. Той е пребиван здраво и сега е много плашлив, нищо че е две педи над нашето. Затова слуша или по скоро като кажеш не и размахаш нещо се напиква от страх. Ако това е слушане.. Така, че за възпитанието на 4 месеца незнам, но за побоя на 4 месеца разбрах до какво води..
Когато кучето се хвърля с две лапи върху стопанина:
В момента, в който кучето слага лапи на раменете ти, натискаш с крак лекичко задната лапа (една от тези, които са на земята) - един вид, докато сте в поза "танц за двама", настъпваш кучето (не силно!) по лапичката, върху която стои... и в същия момент казваш "НЕ"... Действа безотказно - след няколко опита става като "бутонче" - щом докоснеш с крак стъпилата на пода лапа, веднага сваля другите долу... а много скоро съвсем се отказва от тази игра...
Това е много добра идея, ще пробваме :)
И филмчетата ще изгледам. Благодаря ти Chandra
-
Chandra за кучето на брат ми, не си ме разбрала. Той е пребиван здраво и сега е много плашлив, нищо че е две педи над нашето. Затова слуша или по скоро като кажеш не и размахаш нещо се напиква от страх. Ако това е слушане.. Така, че за възпитанието на 4 месеца незнам, но за побоя на 4 месеца разбрах до какво води..
Когато кучето се хвърля с две лапи върху стопанина:
В момента, в който кучето слага лапи на раменете ти, натискаш с крак лекичко задната лапа (една от тези, които са на земята) - един вид, докато сте в поза "танц за двама", настъпваш кучето (не силно!) по лапичката, върху която стои... и в същия момент казваш "НЕ"... Действа безотказно - след няколко опита става като "бутонче" - щом докоснеш с крак стъпилата на пода лапа, веднага сваля другите долу... а много скоро съвсем се отказва от тази игра...
Това е много добра идея, ще пробваме :)
И филмчетата ще изгледам. Благодаря ти Chandra
Абсолютно безотказно действаше при моето куче.
Никога не е близало нито мен, нито домашните ми. Нито ни се е меткал така. По този начин го отучихме още докато беше малък.
-
Той е пребиван здраво и сега е много плашлив, нищо че е две педи над нашето. Затова слуша или по скоро като кажеш не и размахаш нещо се напиква от страх. Ако това е слушане.. Така, че за възпитанието на 4 месеца незнам, но за побоя на 4 месеца разбрах до какво води..
:( :( :(
Не харесвам подобни "методи"... а и няма гаранции - боят би могъл лесно да доведе и до озлобяване и асоциално поведение... Радвай се, че вашето момче не са го били...
-
Chandra ще ти кажа при него до какво доведе. Кучето е също толкова неконтролируемо колкото нашето, но не скача и не хапе на игра. Разликата е, че нашия няма страх а другото като види пръчка се крие и се подмокря. Файда никаква. А това, че може да се озлоби е много точно, именно затова не давам моето да се бие.
Така да си кажа аз какви ги свърших. Прегледах филмчетата и се преборих да му сложа строгия нашийник. Всеки ден поне по час се разхождаме с него в двора. Научи се да седи мирен и да го галя. Обаче след като кажа айде, той отново се опитва да полети, като го дръпна и кажа на ред, ляга и се мята по земята или се хвърля върху мен. Когато се хвърли и ме захапе, викам силно Ауч, горе долу поотпуска ръката, тогава му настъпвам долната лапа и о чудеса, той пусна ръката ми. И аха захапа маратонката ми :lol:. Тук имахме съвсем малък ефект, а борбата беше безмилостно жестока. След като ме послуша и най-накрая пусне захапаното и миряше, се галим и казваме браво.
И понеже усещам, че с хапането няма да спре, както не спря и за година и половина, пробвах с една топка. Да държи нещо в устата си. Всичко беше ок 5-6 пъти по 10 крачки. Той върви наред, като кажа сяда. Обаче му писна с топката и отново започна с ръката ми или като го настъпя с маратонката. Не иска да върви до мен и това е. Пълен протест. Утре ще му купя наморник, ще го слагаме само докато се учим да върви мирен. Днес съседката мина и го видя как седи мирен до мен. Тя вървеше с други хора, обикновенно реакцията е доста бурна, в случая само дръпнах леко и казах спокойно не и о чудеса, той изобщо не реагира 8O. Жената възкликна: Я той заприличал на куче :lol: Погледнах го отстрани, ама той наистина изглеждаше така http://www.brfk.org/porodi
. Е не за дълго, но .. :lol:
-
Хееей, Лиди... много добре звучат нещата, браво!... :D Търпение си трябва, то е ясно... То и кученцето ще улегне с времето и възрастта... ;)
Само едно малко вмъкване...
...Тук имахме съвсем малък ефект, а борбата беше безмилостно жестока. След като ме послуша и най-накрая пусне захапаното и миряше, се галим и казваме браво.
Трябва да се внимава, момчето да не си помисли, че му казваш "браво" за това че е хапал, а не за това, че е пуснал... :lol: Като пусне след дълго стискане, едно: "добро момче" му стига за похвала (за да разбере, че това е правилното действие)... Но в тази ситуация щедри хвалби и галения той всъщност не е заслужил... 8)
Във връзка с хапането се разрових из чуждоезичните страници и ето, на какво попаднах в мрежата (примерно от следния (http://tierpsychologie.foren-city.de/forum,10,06e06a4fa25b65b46166cb1ba3f06acd,-der-hund-erziehung.html) форум):
Хапането
Трябва да се има в предвид, че хапането е три вида: хапане, ръфане или заплаха... За хапане става дума единствено, ако то предизвиква кръв - тогава трябва да си зададем въпроса, колко опасно е кучето. Във всички останали случаи при кучетата функционира вродената задръжка за хапане и трябва да си зададем въпроса, притежаваме ли необходимите методи, с които да изразим желанията си... Как точно трябва да се реагира при хапане зависи много от причините за такова поведение... Има значение, в кои моменти кучето хапе, как изглежда то - стойката, ушите и т.н., дали и по какъв начин ръмжи...
Ако кучето подскача като топка около Вас, мята с опашка (евентуално лае и ръмжи) и хваща във въздуха ръката ви, това е сигурен знак, че то иска да играе. При това поведение удряне по муцунката НЕ е добър вариант за възпитание, а е необходимо моментално, рязко преустановяване на играта. Стопанинът трябва да застане неподвижно и да погледне кучето строго. По правило тогава кучето спира да играе или поне се успокоява... Ако това по принцип не се случва с Вашето куче, трябва да спирате играта внезапно и категорично, като се махате от кучето и напълно го игнорирате поне за 5 минути.
Игнорирането е едно от най-строгите наказания за едно куче. Четох дори, че това се използва като "трик" за демонстриране на превъзходство в йерархията - С цел да покаже, че е "водач на глутницата", стопанинът трябва да игнорира напълно кучето 15 минути след прибиране у дома, както и 15 минути преди излизане... В същата връзка мястото за спане на кучето НЕ бива да е поставено там, от където кучето ще може да наблюдава какво става в къщата, а някъде в страни...
За нежеланието на кучето да ходи на повод четох, че най-често се дължи на лош опит с повода (примерно бой, прекомерно дърпане и т.н.)... В никакъв случай не мисля, че вашето куче е имало такива моменти... Каквато и да е причината за отричането на повода, варианта за справяне бил да пробвате да използвате най-напред някаква друга каишка, с която кучето се чувства по-спокойно... Освен това, както беше показано и във филмчето, най-добрият вариант е да се опитате първо да сте само с нашийник (той е важен при възпитанието и е хубаво да е на кучето постоянно) и с лакомства да се научите да ходите "на ред"... А повода полекичка да се използва в последствие...
И онова, което на всички ни е ясно... На теория ;)... На кучетата им трябват ясни граници, иначе се объркват. Необходимо е да знаят, какво е позволено и какво - не. Затова е важно да сме твърди, правилата да са едни и същи във всяка ситуация, а не веднъж така, веднъж - иначе... и това да се спазва от всички членове на семейството... Предполагам, че го знаеш всичко това,... но го пиша, защото точно в тази връзка беше и нашата основна грешка преди време... 8)
Много писах... Дано нещо от това е полезно...
Хубав ден! :)
-
Chandra всяко нещо ми е полезно. Така идват нови идей и нещата вървят по бързо. Благодаря за информацията. :)
Хапането е на игра, то е ясно. В противен случай да ме беше надробил. Какво ми прави впечатление. Той не се противи на кайшката и повода, противи се, че го държа да ходи умерено. Иска да лети и това е. Вчера побесня отново. Нахвърли ми се да играе. Скарах му се и се опитах да го игнорирам, обаче когато мечка гризли се мята върху ти малко нещата не се получават. Най-накрая много прекали, захапа повода и започна да се мята за да го изпусна, както го и изпусках, но забрави, че е със строгия нашииник с шиповете и в момента в които се дръпна силно за да го изпусна изквича. Позамисли се 1-2 минути и атаката продължи. Хвърляше се върху мен и ми атакуваше маратонките. Тук вече битката беше за надмощие. Усетих го много добре. Беше нещо като:
-Аз ще си летя и ти няма да ме задържиш както и досега не можеше! Пусни повода ти казах!
-Този път не позна, забрави шиповете, пробвай само!
-Много си лоша, заболя ме, няма пък да те слушам, сега ще видиш ти. Ще те заболи и ще пуснеш.
-Заболя ме, но пък изобщо няма да те пусна. Отново не позна.
В един момент вече стана много груб, хванах му челюстта отгоре и го повалих на земята. Така остана за 2-3 минути. Незнам дали го знаете този номер. Така кучето не може да ви захапе и не може хубаво да диша. Укроти се и стана по тих от тревата. Следващите 15 минути се държа добре и горе долу изпълняваше. Не скачаше и не хапеше. Много е трудно и страшно много ми пречат размерите му. Той само държи, не стиска изобщо, но при скок ако те удари с тия зъби.. Цялата съм синя. Така взима надмощие и получава каквото иска и най-лошото е, че го знае много добре.
Та така, аз открих начин с които да го укротя. Настъпването и ако не мирне и прекали за муцката и долу. Той научи, че номера му вече не върви. Сега остава да оцелея и днес :lol:
Искам да ви питам, как определихте какъв наморник да вземете. Вчера в магазин за домашни любимци ми казаха, че трябва да отида с кучето да го пробваме 8O. Нали ви е ясно, че това в къщи ако го кача в колата и влезе в магазин, просто :lol:. Нито кола, нито магазин ще оцелее. Нито аз :lol: Има ли някъде магазин, в които могат да ме насочат да взема без кучето разбира се и да е в района на Слатина, Гео Милев, Сухата река, Хаджи Димитър.
-
Хора,здравейте!
Нашето куче е хъски и проявява огромна независимост и озлобеност.Иска всичко да става на неговото и се получава.Когато тръгне да хапе,го удряме по муцуната,казвайки му "НЕ",но той отвръща с хапане.Няколко пъти се е стигало до кръв.Не знам какво да правим..
-
Намерет едобър треньор.Хъскитата са много своеволни животни, умни и манипушират собствениците си.Ако виждате че не можете да се справите се обърнете към треньор/дресьор който да ви покаже къде грешите.Също така този тип лучета имат нужда от едночасова, ежедневна, интензивна разходка. Обучение, поставяне на задачи и много, много работа с тях.
-
Хора,здравейте!
Нашето куче е хъски и проявява огромна независимост и озлобеност.Иска всичко да става на неговото и се получава.Когато тръгне да хапе,го удряме по муцуната,казвайки му "НЕ",но той отвръща с хапане.Няколко пъти се е стигало до кръв.Не знам какво да правим..
Да,така е.Една от най-своенравните породи са.
Повече от 20 години имам куче,последното ми е на 3 год. до тази възраст трябва вече да имат възпитание,след това става все по трудно.Аз принципно съм отглеждала декоративна порода,по последни данни е с най-висок коефициент интелигетност,умен е да,но е толкова щур,че...а е само 5 кг.
Sisito19,ако си от София мога да препоръчам много добра школа.Имай предвид,че и стопаните трябва да участват активно когато го заведеше в подобно училище.
Успех и бъдете търпеливи и обичливи.