www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Темата е започната от: Posoka в Юни 28, 2011, 21:31:15 pm
-
Момичета, предстоят ми интервюта за нова работа. Чудя се как дипломатично да формулирам отговор на въпроса "Планирате ли майчинство в скоро време?".
Принципно, като ми видят възрастта (39), семейното положение (омъжена) и като ги съберат с факта, че до момента нямам деца, за всеки работодател би било ясно положението .... Но се замислям как без да лъжа, да се измъкна от директен отговор "ДА".
Дали отговор от типа "Да, майчинството е предстоящ етап от живота ми, но не бих могла да го фиксирам към точен момент във времето" звучи достатъчно добре....?
Ще съм благодарна да чуя мнението ви.
-
"планирам, но поради независещи от мен обстоятелства в момента не може да се случи"- отговорих на последното си интервю и след 8 месеца се оказах бременна, а след година и половина отново :)
бих казала, че интервюиращите се почувстваха неудобно, че са задали въпроса
-
според моите разбирания, това е личен въпрос и не би следвало да се задава.
но животът се разминава доста с моите разбирания. дано те посъветва някой, дето е минал през това или някой, дето разбира от HR, как да отговориш по-завоалирано.
или просто ги излъжи, егати. на зла круша - зъл прът.
-
за съжаление, jam, го задават...
на мен ми се случи съвсем наскоро и то с хора, които се занимават с инфертилитет и предварително бяха наясно с моята ситуация.
Та моя съвет е - ако се наложи, излъжи!
Аз им отговорих, че ако Господ ме благослови, няма да откажа :wink:
-
Лъжи с густо!
А как изобщо ще знаят имаш ли деца или не? Да не би вече и това да се пише по автобиографиите?
-
Аз също мисля, че не трябва да казваш какво планираш. По-добре излъжи нещо, пък после, ако се налагат отсъствия, ще му мислиш.
Мен директно на интервюта са ме питали дали имам деца...
-
ако си на 39 години, омъжена, по-малко вероятно е да предположат, че нямаш деца и да тръгнат да те питат дали ги планираш.
-
Иска ми се да имам една стандартна формулировка на отговор в ума си, пък според случая - ще импровизирам :)
-
Незнам защо трябва да давате подобен отчет. Те сега ще вземат да ни карат и декларация, че няма да забременяваме да подписваме...Ако ли пък вземем, че забременеем,какво...наказание, дисциплинарно уволнение? Срамота направо! В какво се превърнахме!
-
На предишната ми работа шефката ми беше казала - "Нали знаеш,че на теб ти е забранено да забременяваш?", при което аз 8O 8O 8O .При интервюто за сегашната ми работа ми питаха имам ли деца,от колко време съм омъжена и т.н.,но си спестиха въпроса дали планирам да имам скоро.Дано и при теб интервюиращия да е толкова тактичен. :crossfingers:
-
Като се замисля ... едва ли точната формулировка на отговора ми ще наклони везните ... До голяма степен зависи на какъв работодател ще попадна....
-
Точно така е. Ако много ги интересува дали планираш деца- значи най-вероятно по-късно, когато се получи - ще имаш проблеми.
Но това не бива да те плаши. Винаги човек намира изход - я отсъствие само за няколко месеца, я нещо друго.
А другия гаден факт е, че наистина човек в нашето положение не знае кога ще се получи - така че може би не си заслужава да си напълно откровен.
Може би отговор от рода, че това не е на преден план ще свърши работа.
Пък после ще му мислим. Не е много полезно понякога да се мисли напред в бъдещето, нали знаеш..... :wink:
-
Наистина се задават такива въпроси по интервютата. Последните три ,четири месеца минах на 5-6 интервюта. На всичките ме питаха имам ли деца, смятам ли да имам в скоро време... Отвратително е да знаеш ,че имаш репродуктивен проблем и да се чудиш как да отговориш на тези въпроси. На последното интервю им казах,че това не зависи от мен, всичко е божа работа. Те ми отговориха със смях: " Как да не зависи, само от теб зависи." Мислех ,че няма да ме вземат на работа,но взе че стана. След като почнах, ме предупредиха в близката година и половина да не забременявам. Усмихнах се, замълчах, но след няколко дена пак ме попитаха:" Ти нали няма да забременяваш скоро?". Тогава вече ми се плачеше. На 30 години съм и без инвитро няма да мога да имам деца. За тази цел трябва да работя, за да имам пари. Но на такива въпроси и аз не знам как да отговарям.
-
На предишната ми работа много се зарадваха от факта, че нямам дете.
Винаги си на разположение, нямаш оправдания, можеш да работиш от 9 до 21 ч.
И отначало казах, че ще правим инвитро.
Работих 1 год. и 1 месец.
И после напуснах заради инвитрото, което беше неуспешно.
Като разбраха, че не съм бременна искаха да се върна.
-
Posoka, аз работя като HR. Аз лично никога не съм си позволила да задавам такива въпроси по време на интерво. Принципно нямат право да ти задават този въпрос. Той е от лично естество и по никакъв начин не касае евентуалната ти работа. Но, ако все пак ти го зададат, моят съвет е да кажеш, че не планираш да забременяваш скоро. А пък като се случи, кажи че не е било планирано и така.
В България работодателите масово не са дорасли на тази тема и не биха погледнали с добро око ако им кажеш направо, че планираш да забременяваш. Има и изключения, но са малко. Аз работя за британска компания, но въпрека това не се гледа с добро око. Когато някоя кандидатка за работа ми е споделяла, че планира бременност, съм спестявала тази информация на шефа, за да може тя да има равни шансове с другите.
Друг вариант е да си казваш истината, но ако човекът срещу теб ти се стори подходящ да я чуе т.е. ако сметнеш, че ще те разбере и ще възприеме отговорът ти нормално.
Успех!
-
Много са интересни тези работодатели :wink: Ако си омъжена, но нямаш деца, си неподходящ кандидат, понеже скоро може да решиш да имаш. Ако пък имаш деца, особено малки, пак си неподходящ, защото "ами вие ще отсъствате, ще взимате често болничен, няма да можете да работите като роб до среднощ" и в този дух. Забравят, че и тях майка ги е раждала, не ги е донесъл щъркелът :lol:
Като са толкова придирчиви да наемат само мъже и пенсионери, тогава. Ама не можело - трябва служителите да са до определена възраст, да имат определена външност, образование и т.н. Пък и не може само мъжете да работят, не е справедливо някак, те да се бъхтят, пък жените по цял ден само някакви си деца да гледат и да си почиват :lol: Това е в рамките на шегата, разбира се. Нямам предвид, че по принцип жената не трябва да работи, напротив, то не е само до финанси, но и до самочувствие, удовлетвореност и куп други неща. Всеки, който желае, трябва да има равни права да се труди. То няма лошо да имат изисквания, но в повечето случаи не предлагат адекватни условия в замяна :wink: И пак стигаме в изходна позиция - какви трябва да бъдем, за да сме идеалните кандидатки - до 30 год., с идеални мерки и външност, с няколко висши образования в различни сфери, да говорим няколко езика, да не сме омъжени и да нямаме намерение да се омъжваме /освен за работата :lol:/, да нямаме деца и да нямаме намерение да имаме, да сме готови да работим като роби, при всякакви условия, да нямаме личен живот, да не боледуваме никога и разбира се - срещу нереалистично ниско заплащане :wink:
Извинете ме за това отклонение, то изобщо не е до смях положението, но понякога така откачам на тая тема, че ме избива на истеричен смях вече :? Не че няма и свестни работодатели, но те са по-скоро изключение, а не правило. И лошото е, че това се счита за нормално :( Не знам дали ще доживея деня, в който българският работодател и изобщо Бизнесът, ще достигне някаква зрялост и ще дорасте до съответното ниво. По-скоро съм песимист, защото проблемът не е само в начина на провеждане на интервю за работа, той се корени дълбоко в манталитета по нашите ширини, но това е една друга много дълга тема, да не се оливам в приказки :wink:
П.С. Да напиша все пак нещо по същество - аз лично бих скрила намеренията си. Всъщност, директно бих излъгала, че не планирам в близко бъдеще да забременявам. Не бих се чувствала виновно за това. Когато съм била искрена, никога не е било в моя полза, тъкмо напротив.
-
Благодаря момичета!
Дано успея правилно да преценя какъв е подходящия отговор за съответния случай. Хич не ме бива по лъжите. Имам чувството, че на челото ми пише, когато лъжа :) Може да ви се стори детинско, но е така. За това се опитвам предварително да обмисля този деликатен момент :) Благодаря за мненията.
-
Аз пък бих казала на твое място, че не планирам деца. Както си на 39 г., ще се успокоят, че не искаш да имаш. А оттук нататък - ти си знаеш и късмет!
Мен са ме питали дали планирам бременност. Бях на 20 г. и много други неща ми бяха в главата. Но наистина - това е личен въпрос и по принцип нямат право да ти го задават, затова изобщо нямай угризения да излъжеш!
-
Напълно подкрепям написаното от sixsens! Аз самата също съм получавала подобни въпроси на интервюта за работа и вече се научих да не бъда искрена, защото това никога не е било в моя полза, за съжаление! Явно масово хората предпочитат да казват това, което си мислят, че другия иска да чуе :x Толкова е отвратително да ти ровят в личния живот, че думи нямам :x Айде и аз да не се впускам в подробности, че това и за мен е чувствителна тема!
Късмет мила, каквото и да решиш :D
-
Много се колебаех дали да напиша коментар или да подмина ... Но понеже съм, така да се каже, и от двете страни на въпроса ... Много деликатно ще се опитамда изкажа мнение :P
Като жена на 31 и мечтала с цялото си сърце и душа за дете последните няколко години съм на мнение, че нищо на света не може да спре която и да е друга жена от това щастие, камоли това да е някой работодател. Да, въпросът е личен и действително НЕ ЗАВИСИ за съжаление изцяло от нас, дори да отговориш искрено "да, планирам", това не означава че ще забременееш в следващите три месеца, но това работодателя едва ли ще го знае.
Като работодател и човек, който си набира персонала сам бих споделила, че вероятно основната причина работодателя да се интересува от толкова лични неща е защото, набирайки този кадър, разчиташ на него, инвестираш време и пари. Скорошен случай: имам интервю с млада жена, 27 годишна, неомъжена, аз й зададох този въпрос. Не защото искам да се бъркам в личния й живот, но защото, както всеки човек се опитва да си планира личния живот, така и работодателя следва да планира работата и как ще се развие фирмата ...тя се засмя лъчезарно и ми каза: "не, засега нямаме такива планове с приятеля ми". Назначих я на работа, работихме 5 месеца, доста бяхме напреднали вече с работата, тя беше ръководител на самостоятелен проект и един хубав ден пристига с кутия бонбони и шампанско и съобщи на всички, че е бременна. Не само това, но разказа на всички как очаквали това бебе години наред и ... Аз бях стъписана. Като жена неимоверно благородно й завидях и много се зарадвах, още повече разбирах напълно какво означава да чакаш да се случи чудото, но като работодател се поядосах малко ... Можеби не на нея, аз същотака бих постъпила, а на ситуацията която се получаваше във фирмата ...тя поработи още 3 месеца и излезе болничен ... Аз се принудих да търся заместник и т.н.
Малко дълъг стана този пост, но с две думи: въпросът има две страни, да личен е, може и да несе отговаря, много зависи от разбиранията и културата на работодателя. Личен въпрос е и "пушите ли" или "в кой квартал на софия живеете" но с отговорите на тези въпроси работодателя си създава общо мнение за привичките на служителя, дали ще му е удобно работното място, ами ако всеки ден закъснява с 30-40 мин заради градски транспорт ... Не съм HR специалист, разсъждавам ги логично тези неща.
В заключение само ще кажа: излъжи си, кажи че не планирате и не се обеснявай повече, така или иначе няма да се разберете по този въпрос, пък вече, дай боже да ти се случи в най-най-скоро време и да трябва да го съобщиш на работа - никой не може да те пипа поне 2 години, ако работодателя е свестен, ще те разбере, ако не - значи не си е заслужавало да се отдаваш на неговата фирма :wink:
Пожелавам ти много късмет!
-
Благодаря, Tonita. Давам си сметка, че работодателя има своите интереси в случая и ми си иска да съм максимално коректна. Но да, ако нещата опрат до избор към кого да съм коректна - към него или към себе си - ще избера себе си и ще следвам своя интерес. Така мисля.
-
Добре, де, ако все пак някоя жена наистина не планира, а забременее. Тогава какво следва? Пак ще излезе, че е излъгала.
Естествено, че работодателят си прави сметки, влага време и средства в обучение. Но от друга страна, жените в детеродна възраст не могат да спрат да живее поради тази причина. А и не знам кога ще започнем да си даваме сметка, че това са нормални неща и навсякъде е така. На Запад този въпрос не се задава и не се правят трагедии от това, че някоя служителка е забременяла. Няма незаменими хора все пак, нали?
посока, естествено, че ще мислиш първо за себе си.
-
Не мисля, че и в България се прави голяма трагедия от това, поне във фирмите на повечето мои приятелки приемат бременността като нещо нормално. Аз само споделих защо евентуално един работодател би задал този въпрос и то от моя гледна точка. Пък и аз, честно казано, не очаквам някой да си признае че планира :P по-скоро - задаваш въпроса, очакваш отговора за някакво собствено успокоение. Ясно, че то това "планиране" зависи от много фактори ...
посока, естествено, че ще мислиш първо за себе си.
100% съм съгласна тук!
-
Тонита, това, което не бих направила на мястото на работничката ти, е да заява, че това бебе съм го чакала много дълго при положение, че съм казала друго на шефа ми. Може пък и да е била толкова развълнувана, че да се е изпуснала. Другото ми се струва в реда на нещата (поне аз не бих направила нещо по-различно).
Друг аспект на темата - в бившата ми фирма се правеха големи трагедии от бременностите на колежките. А когато някой обучен и кадърен напускаше поради ниска заплата, никой не обръщаше внимание. Намирам го за странно и необяснимо, въпреки че никога не съм се занимавала с човешки ресурси.
-
Напълно споделям мнението на Блу. Не можем да спрем да живеем, само защото работодателите си правели сметка някой да им работи до откат. Наистина, няма незаменими хора. Напълно разбирам, че един работодател влага пари, време и нерви в обучението на кадрите си, но жените няма как да спрат да раждат, само заради това. Аз и в предния си пост го написах - излиза, че една жена ако не е неомъжена и без деца и планира да си живее така завинаги, то тя в никоя фаза от живота си не би била подходяща за кандидат за работа. В крайна сметка една жена мине ли възрастта от 22-24 години /примерно/, напълно в реда на нещата е да планира семейство и деца. Не може да си чака до 40 години, защото видиш ли ти, трябва да работи, пък ако вземе та забременее, фирмата ще баталяса :lol: А то за шефа и 5 години да си му работил вярно, на 6-тата ако забременееш, пак ще му е твърде рано и пак ще му обърка сметките. Животът си следва своя естествен ход и така ще си бъде и занапред.
Ако БГ работодателите си правеха труда да предлагат адекватни условия, да обучават качествени кадри и да влагат в хората си, не само като заплащане, а като цяло, няма да е толкова трудно да се намират кадри. Една фирма трябва да бъде конкурентноспособна, за да има претенции към кадрите си. Факт е, че в БГ трудно се намира добре обучен и квалифициран персонал. Вина за това отчасти има и образованието, но за мен по-голямата вина е на работодателите. Никой не си прави труда да обучава, а един току що завършил студент няма как да може и знае всичко, ако не му се покаже на практика и не бъде обучен. Мдааа, обаче на шефчетата им е по-лесно да наемат някого, да го оставят сам да се учи, да му плащат нещо си там, щото нали той нямал опит и толкоз заплата му стига, даже трябва да се радва :lol: и като нещо не им отърва - най-лесното - други безработни чакат...И така се завърта кръга....Иначе като опре ножа до кокала - изревават - ауууу, няма кадри, ауууу, трябва да обучаваме. Ами като от всяка втора фирма излизат хора, които са оставяни сами да се учат и не им е показано за какво иде реч, как да има обучени кадри. То хубаво се учиш сам, питаш, разпитваш /ако имаш желание/, но това не е достатъчно. Казвам всичко това от собствен опит. Минала съм през много работодатели - картинката е една и съща. Не казвам, че всички са такива, но другият вид са за жалост изключения.
Извинете отново за дългия пост.
-
Посока, аз за себе си съм убедена, че повече никога няма да отговарям искрено на този въпрос! Един път отговорих и последва 2 часа лекция как съм им загубила времето и как им било писнало от такива като мен и т.н.
Незнам защо трябва да давате подобен отчет. Те сега ще вземат да ни карат и декларация, че няма да забременяваме да подписваме...Ако ли пък вземем, че забременеем,какво...наказание, дисциплинарно уволнение? Срамота направо! В какво се превърнахме!
Преди да започна работа в последната фирма, ходих на интервю, на което ми казаха, че понеже вече две жени били по майчинство им било идвало в повече и трябвало да им разпиша клетвена декларация, пред нотариус(!), че в следващите две години няма да забременявам и да раждам деца... Питах ако все пак се случи и отговора беше, че тогава щели да ме накарат да напусна...Това за предложените от тях смешни пари, при 12 работни часа, 6 дни в седмицата, на фона и на диплома и опит...
Много са интересни тези работодатели :wink: Ако си омъжена, но нямаш деца, си неподходящ кандидат, понеже скоро може да решиш да имаш. Ако пък имаш деца, особено малки, пак си неподходящ, защото "ами вие ще отсъствате, ще взимате често болничен, няма да можете да работите като роб до среднощ" и в този дух.
Много точно казано! Извинявам се, че се бъркам, но няма как да си на 25, да имаш минимум 5 години стаж по същата специалност, да имаш висше образование и ако имаш деца да са поне на 18...
-
Ааааа, Адито, има, има как :lol: Ако ги питаш работодателите - възможно е :lol: Като гледам обявите за работа, определено хората вярват, че е възможно някой да им покрие изискванията :lol: :lol: :lol:
-
Благодаря за споделения опит, момичета.
-
Тонита, нищо лично срещу теб. :) Лека бременност ти желая!
-
Blue_sky, :wink:
Бях сигурна, че поста ми ще предизвика някой, само споделих някои мисли, иначе съм съвсем съгласна с вас, все пак и аз съм жена, бременна, която си прекарва голяма част от времето в четене в този форум, така че... все ще сме на един акъл :P
Хубава и успешна седмица на всички.
-
Някъде бях писала по въпроса, но и тук ще споделя на мен какво ми казаха на интервюто, когато вече 90% имаше шанс да ме назначат:
"Не мога да ти кажа да не забременяваш, но не е желателно в близките 2-3 г. да се случва, това ще предизвика назначаване на нови хора, а АЗ не искам това да се случва в отдела"
Коментарите ги оставям за вас :)
Е, те не знаеха за моите проблеми.....но, аз никога не съм спряла да ходя по лекари, за да отстраним проблема.
-
За финал на темата: Започнах нова работа на 1 Септември и на нито едно от интервютата не ме попитаха планирам ли майчинство. На едно от интервютата в агенция за подбор на персонал ме попитаха омъжена ли съм и имам ли деца и толкова :)Слава Богу, нещата се развиха благоприятно за мен :)
Още веднъж, момичета, благодаря за коментарите! Пожелавам късмет и успех на всички, търсещи работа!
-
Прекрасно стечение на обстоятелствата!
Късмет! Дано новата работа да ти хареса, да ходиш с удоволствие и да бъдеш доволна.
А в най-скоро време мечтата да е в ръцете ти!
-
Много го обичам този въпрос ;) Идвами, когато го чуя да изкрещя ДАААААААААААААААААААААААА :D
Но казвам: засега не ... и толкова, обяснения няма защо да им давам ...
-
Посока, това е чудесно! Дано скоро се похвалиш и в другата тема, за сбъднатите мечти!
Успех!
-
Благодаря ви :)
Работя на място с много по-малко стрес от предишното. Това беше една от целите ми при напускането на старата работа. Да намаля адреналина :) Харесвам си новата :)