www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Осиновяване на дете => Темата е започната от: Eli7 в Юни 15, 2006, 11:10:38 am
-
Момичета, знам ,че този сектор от ЗАЧАТИЕ, сектора за Осиновяване е най-низвергнат и най-рядко пишем. Обеснимо е защо...Наскоро изживях неуспешно инвитро, може би повечето от вас са наясно и с цялата ми история. След като си видях едната чертичка ударих едно сериозно тръшкане и един ден както си вървях по улиците и си задавах въпроси от рода -" От къде да се метна?" :cry: , "Струва ли си това, струва ли си онова..." , "Дали ще стане някога" и т.н. видях моя позната с двойна количка. Знаех, че тя има поне 2-3 неуспешни опита от инвитро. Казах си - най-после и при нея се е случило! В количката се мъдреха най-сладките момиченца /на по 4 месеца са/, които бях виждала някога...Ужасно много приличаха на нея - очички, носленца, просто не съм предполагала, че такива малки човечета могат да бъдат малки копия на голям човек...Честитих и, разревах се и я попитах - От кой път стана?, а тя се усмихна и ми каза "От осиновяване...".Тръгнах си като ударена с мокър парцал.Но когато се събудих на следващия ден в мен се беше случила страхотна промяна - събудих се щастлива, спокойна и сигурна, защото не ума, а сърцето ми вече знаеше , че има едно малко човече, което ни чака - мен и мъжа ми. Може би още не е родено...но съм сигурна, че по някакъв начин то ще дойде при нас. Знам, че по някакъв начин ще стана майка, но не знам пространството кой начин е избрало...Ще пробвам още 1-2 пъти инвитро, но няма да приемам евенуалния неуспех трагично, а просто като крачка към правилното решение. Знам , че то ще дойде в най-подходящия и прекрасен момент! Вярвам в това :rainbow:
-
Много пъти съм мислила как "...ако до еди кога си" не стане, просто задвижвам нещата за осиновяване. Никога не съм се двоумяла, дали ако се окаже, че е невъзможно с мъжа ми да си имаме дете, ЩЕ ИСКАМ ДА ОСИНОВЯ. Винаги съм знаела, че отговора е - ДА. Въпроса е дали някога ще имам точен отговор на въпроса - ЩЕ МОГА ЛИ ДА ИМАМ ДЕЦА ИЛИ НЕ??? Надявам се скоро да стигна до някакъв отговор за себе си :lol:
-
Че защо да е низвергнат тоя сектор?! Ето на ние приготвихме и подадохме документи за осиновяване януари месец тази година, през март беше петия инвитро опит и сега чакам и от двете "храстчета" да изскочи по едно зайче. Само дето се налага поне до края на юли да лежа заради неспокойна матка и се притеснявам ако ни извикат от агенцията за среща с някое детенце.
Много ми харесаха думите ти: "Ще пробвам още 1-2 пъти инвитро, но няма да приемам евенуалния неуспех трагично, а просто като крачка към правилното решение. Знам , че то ще дойде в най-подходящия и прекрасен момент! Вярвам в това"
Успех!
-
Въпроса е дали някога ще имам точен отговор на въпроса - ЩЕ МОГА ЛИ ДА ИМАМ ДЕЦА ИЛИ НЕ??? Надявам се скоро да стигна до някакъв отговор за себе си :lol:
Аз също никога не съм имала колебания за това, че ако не мога да износя и родя собствено дете ще си осиновя! НО и в мен се лута този въпрос- до кога ще пробвам, още колко неуспеха ще претърпя, преди да поема по пътя за осиновяване! И най-вече, кога ще съм напълно сигурна, че няма да мога да родя дете???Дали изобщо ще дойде този момент???
-
Ерика, прочети още веднъж, написаното от Боровинка. Ето тя вече е бременна, но нямат и идея да се оказват и от осиновяване. Това за мен са исинските неща. Едно осиновяване не трябва да е кръпка, а естествено изживяване - като зачеването и раждането. Направи го тогава, когато ти подскаже сърцето...а то никога не лъже , успех :lol:
-
Едно осиновяване не трябва да е кръпка, а естествено изживяване - като зачеването и раждането.
Ето от това най-много ме е страх. За сега го чувствам именно като кръпка :cry: и затова не мога да се насиля да направя и тази стъпка :cry: :cry: :cry: А от друга страна се терзая, че рано или късно ще ми се наложи и така кръгът се затваря :oops:
-
Според мен е важно кой е отгледал и възпитал едно дете и как го чувства, а не само кой го е родил, не че за мен не е важно да родя, но ако не ми е писано, не бих се отказала да имам дете. Осиновено? Е какво от това? То ще е МОЕ.
-
Абе на теория е така, но на практика не съм убедена, че ще мога да го почувствам така :oops: А и аз самата ще се чувствам непълноценна, как тогава ще възпитам това дете, как ще мога да му дам сили за изпитанията, които го чакат? :oops:
-
Защо ще си непълноценна? То по тази логика разни циганки с по 10 чавета грабва да са нобелови лауреати :lol: Това исках да кажа с постинга си, че не биологията е главното. Основното е да искаш и да можеш да даваш, а съм сигурна, че само да почувстваш малкото вързопче в ръцете си и всичките ти :?: :?: :?: мигновенно ще изчезнат.
-
Абе на теория е така, но на практика не съм убедена, че ще мога да го почувствам така :oops: А и аз самата ще се чувствам непълноценна, как тогава ще възпитам това дете, как ще мога да му дам сили за изпитанията, които го чакат? :oops:
О-о-о-о миличка, какви са тези мисли! И на мен ми е минавало през ум, че съм дефектна, но може би това се случва с определена цел и онзи горе има план, който ние не разбираме. Коментирала съм с половинката и с ме решили, като си родим две наши и поотраснат на по 15-16 години, задължително да си осиновим едно сладко съкровище, дано само да може да си позволим трето дете, но и да ни е трудно пак ми се иска това в бъдеще да се случи!
-
Ох, права си сигурно Ели, но някак не мога да се преборя със себе си, с усещането, че ако не мога да родя, значи няма за какво да живея, че лишавам съпруга си от възможността да има свое дете (причината е у мен), че всички ще ме гледат и ще си шушукат зад гърба ми, че ще се чувствам зле където и да отида и че няма да искам да се виждам с никого (то не че сега искам де :? ).
А иначе на теория ми е ясно. Само дето не съм убедена, че на практика ще е така :oops:
-
Ами Бубе и аз ако имах поне едно свое дете, сигурно по друг начин щях да мисля. Но сега мисълта, че ще мога да разичтам само на осиновяване ме подлудява. :oops: :oops: :oops: :cry: :cry: :cry:
Колкото до броя на децата - не знам дали ще можем да се справим (финансово) да отгледаме две, пък за три въобще не си го представям как би могло да стане :roll:
-
Приветствам начина на мислене на Ели7, Боровинка и другите момичета, които се стремят към истинските неща в живота :D
-
че всички ще ме гледат и ще си шушукат зад гърба ми, че ще се чувствам зле където и да отида и че няма да искам да се виждам с никого (то не че сега искам де :? ).
А иначе на теория ми е ясно. Само дето не съм убедена, че на практика ще е така :oops:
А ти заради хората ли живееш ???
-
Копринкова, при такъв начин на мислене по-добре не осиновявай. Ще съсипеш и себе си и детето. Няма да искаш с никого да се виждаш?Ще те е срам ..от какво?Ще си шушукат?Ужас, радвам се, че нямам такова мислене, наистина бих се съсипала. В никакъв случай не искам думите ми да са като упрек, различни сме и толкова. Но човек трябва да дорасне до някой неща, иначе просто като усети че не са му по силити по-добре да не пристъпва към тях.
-
Абе на теория е така, но на практика не съм убедена, че ще мога да го почувствам така :oops: А и аз самата ще се чувствам непълноценна, как тогава ще възпитам това дете, как ще мога да му дам сили за изпитанията, които го чакат? :oops:
От думите на хората никога няма да се спасиш. И свое детенце да родиш (което искрено ти пожелавам :lol: ! ) пак можеш да чуеш чудеса за себе си. А защо мислиш, че рожденното си дете можеш да възпиташ добре, а осиновеното не?
Но решението за осиновяване не е лесно и е добре, че си даваш сметка за тия неща, защото това означава че мислиш, а не се мяташ презглава.....
Споко! Всичко се нарежда все пак :wink:
-
Абе на теория е така, но на практика не съм убедена, че ще мога да го почувствам така :oops: А и аз самата ще се чувствам непълноценна, как тогава ще възпитам това дете, как ще мога да му дам сили за изпитанията, които го чакат? :oops:
От думите на хората никога няма да се спасиш. И свое детенце да родиш (което искрено ти пожелавам :lol: ! ) пак можеш да чуеш чудеса за себе си. А защо мислиш, че рожденното си дете можеш да възпиташ добре, а осиновеното не?
Но решението за осиновяване не е лесно и е добре, че си даваш сметка за тия неща, защото това означава че мислиш, а не се мяташ презглава.....
Споко! Всичко се нарежда все пак :wink:
Благодаря за разбирането Fussii :bighug:
Наистина е много лесно да кажеш "какво толкова, ще го направя". Но когато ножът опре наистина в кокал, нещата стават доста по-различни :cry: Тогава вече не можеш да си мислиш "аз ще си имам и свое, пък нищо не ми пречи да си имам още едно осиновено". Тогава започваш да мислиш, че само това и единствено това е възможното решение. А после започваш да мислиш как ще се справиш с всичките проблеми: как ще му кажеш един ден, че е осиновено, как детето ще го понесе, дали няма да те изпревари някой "доброжелател" и ситуацията да стане още по-сложна... И в допълнение на това дали ще имаш сили да издържиш на всички предизвикателства или ще се провалиш, което ще рефлектира и върху детето. Да, сигурно съм луда да мисля така, но мисля, че човек трябва да е подготвен поне малко за всичко, което може да се случи.
Извинявайте, ако съм ви обидила. Просто си позволих да бъда съвсем честна и да споделя мислите си. Иначе е много лесно да кажа "ще го направя", а да си мисля "дано все пак да не се стигне до там". :oops: :oops: :oops:
-
Едва ли си обидила някой, това си е твоето мнение по въпроса и ти просто го споделяш с нас. Моето мнение пък е, че всеки, който е стигнал до мисълта - "да, ще си осиновя...." не може да не си е задал поне един от тези въпроси.
-
Копринкова, в никакъв случай не си ни засегнала, нали всички си изказваме мислите и чувствата, пък и нали сме затова хора, да имаме слабости и страхове.
Относно това, дето си написала - аз в тази връзка си мисля, ако стигна до осиновяване, да си осиновя цветнокожо детенце, или пък две дечица с по-малко от 9 месеца разлика - ей тъй, да е видно, че са осиновени, и всички да свикнат с тази мисъл веднага. Не мисля, че това трябва да се пази в тайна, но пък и не разбирам от детска психология и не знам дали разсъждавам правилно.
-
И аз мисля като Фрешката, че не тр. да се крие като нещо изключително секретно, че детето е осиновено, това може само да довлече повече проблеми (да му го каже някой ''доброжелател" и това да травмира психиката му). Ако някога осиновя, дори и да не е цветнокожо (че в БГ това незнам как ще стане), ще започна да го подготвям от мъничко, с думи от типа, че това, че не съм го родила не ме кара да го обичам по-малко, че го прави дори по-специално и т.н. Вероятно бих се консултирала и с детски психолог, за да не "сгафя" нещо. Но при всички положения ще започна да подготвям почвата още докато не разбира съвсем, за да няма неприятни травми впоследствие.
-
Ох, аз да ви кажа съм си голяма расистка. Фрешче, евала за такива разсъждения :youwoman: Аз не съм дорасла до там. Много ще държа на цвета на кожата .Твърдо не ща цигане или от малцинствени групи.
-
Така или иначе когато имаш дете, дали твое или осиновено - то пак е твое. Ти го моделираш и правиш свое, а не документите или самия акт на създаване. Когато имаш дете така или иначе проблемите съществуват. Дали е родено от тeб или осиновено. Мога да ти кажа какъв е моя опит - моя племенник е осиновен, на майка ми колежка има осиновено дете, а аз имам собствено. Майка ми е учителка и много често е споделяла в къщи какво се случва с децата в училище, както и с такива, които са осиновени. Моя племенник е на 12 години и не знае че е. Надявам се, че няма да изпреварят родителите му и да му кажат "доброжелатели". Предизвикателства има винаги. На майка ми много добра приятелка и колежка има осиновено дете - детето не е взето като бебе, а като по-голямо и изпитваше ужасен страх, че ще го върне. Ето това също е предизвикателство - да го обичаш толкова, че да не се страхува, че ще го върнеш. Всяка една жена, която осиновява, трябва да бъде подготвена, че детето още от малко трябва да се води в посока - един ден да му бъде казано, но да бъде направено с много любов и разбиране към проблема. Моя племенник е без бебешки снимки, взет е на 1 годинка. Много ми е мъчно и тъпо сега като се роди бебето, той като пита как точно е изглеждал като бебе, толкова малък ли е бил, какво е правил как всички в къщи мълчат и се чудят какво да кажат. Грозно е... Или да казват - ами ти беше такъв, ти много слушаше или нещо подобно... Виждала съм какво правят деца, които разбират в тинейджърските си години, че са осиновени... Грозно е, болно е... И за децата е трудно, и за родителите е трудно... Следва отхвърляне, мразене, сърдене, дрога... А е толкова лесно да подготвиш едно дете с любов и разбиране как да му кажеш... Винаги съществува риск... Няма как да го избегнете...
Фрешо, права си... Нищо, че не разбираш много от детска психика. Важно е да се каже рано. Точно за да се избегне психическата травма.
-
Аз също съм за ранното казване.Четох в Бг-мамма, в форум"Осиновени".
Там има жени, които са им казали като мънички и им обясняват как те са били най-хубавите дечица в дома, как е трябвало така да дойдат при мама и татко.И аз мисля, че наистина тогава е по-лесно и следователно когато детето порасне и разбере, няма да се чувства предадено и излъгано от родителите си.
Много благородно, бях изумена как им обясняват.
Това са великите хора на днешното време, за мен!
Иначе Фреши, възхищавам ти се...аз не бих направила компромис за расата...не съм расист, просто искам да е бяло дете.
-
Аз също смятам, че детето трябва отрано малко по малко да свиква с този факт, който така или иначе никога няма да се промени. Така, в процеса на съзряване, нещата лека полека ще дойдат на мястото си, осиновяването ще бъде посрещнато по-спокойно и естествено.
Това е правилният подход за мен.
-
Ох, аз да ви кажа съм си голяма расистка. Фрешче, евала за такива разсъждения :youwoman: Аз не съм дорасла до там. Много ще държа на цвета на кожата .Твърдо не ща цигане или от малцинствени групи.
Ми мислих да се поясня, ама не го направих - нямам предвид циганче, ами например негърче :D С циганите нещо и аз имам задръжки :wink:
-
Искам и аз да взема отношение по темата, но от позицията на осиновена. Майка ми ми каза за осиновяването, когато бях в 7 клас. Повярвайте ми, след като ми каза ни най-малко спрях да ги обичам, даже обратното. Тя любовта не се казва, а се чувства. Никога не съм се осъмнила в нейните чувства към мен, те са най-искренните с които съм се сблъскала през моя живот. Мисля, че след като ми каза, някак си живее по-леко, от тогава не сме коментирали нищо, а и след като вече знам ми е по-лесно да отблъскам "доброжелателите", а и в интерес на истината те не са много. Осиновяването не е лесна крачка, много пъти съм мислела, ако се наложи и ние да осиновим, какво ще стане и как ще се развият нещата впоследствие, ще го обичам ли и всичките тези въпроси, които си ги задава човек, но като знам какво е правила и прави майка ми за мен се моля, ако се стигне до там и аз да бъда такава майка, в пълния смисъл на тази дума. В едно съм сигурна, за да предприеме човек тази крачка, трябва да е стократно по-силен и уверен в свойте действия, да не го прави само за да има там едно дете да не е празен живота, но трябва да го е почувствал с всички сетива.
Извинете ме за пообъркания постинг, но съм разтроена в момента за да пиша по-смислено.
-
Мари, много ти е хубав постингът, ама защо си разстроена? :bighug:
-
Мари, много ти е хубав постингът, ама защо си разстроена? :bighug:
Просто се сетих за майка ми и се замислих какво е преживяла тя, а и като се има впредвид, че живеем в малко градче, колко ли й е било тежко. Между другото, тя е основния двигател в мойта борба, толкова пъти съм изпадала на дъното и съм се чудила има ли смисъл всичко и тя ми е давала кураж и сила да продължавам.
-
Дай боже всеки му такава майка :D
Само заради нея си заслужава да продължаваш, Мари :D
цунки
-
Осиновяването не е лесна крачка, много пъти съм мислела, ако се наложи и ние да осиновим, какво ще стане и как ще се развият нещата впоследствие, ще го обичам ли и всичките тези въпроси, които си ги задава човек, но като знам какво е правила и прави майка ми за мен се моля, ако се стигне до там и аз да бъда такава майка, в пълния смисъл на тази дума. В едно съм сигурна, за да предприеме човек тази крачка, трябва да е стократно по-силен и уверен в свойте действия, да не го прави само за да има там едно дете да не е празен живота, но трябва да го е почувствал с всички сетива.
Много точно и хубаво си го написала Мари :balk_21:
А твоята майка наистина заслужава огромно уважение, не всеки може да се справи така добре според мен.
Именно това са и моите страхове. А най-голямото ми опасение е, че аз не съм достатъчно силна, за да се справя с всичко това :oops: :oops: :oops:
-
Копринкова, не се измъчвай с такива мисли :D
Предполагам не си мислила преди, че ще трябва да се справяш с репродуктивни проблеми, но ето, че се справяш и то добре :D
Така ще е и с евентуалното осиновяване - просто човешката природа е устроена да се справя!
-
Кажете ми каква е разликата между добра майка на собствено и на осиновено дете....? Аз не мисля, че има такава, защото вариантите са два - или ще бъдем добри майки, или лоши.
Незнам, но така мисля аз, винаги можем да се провалим като майки било то на родените от нас или осиновени деца, примери от ежедневието колкото искате, поправете ме ако греша.
-
Кажете ми каква е разликата между добра майка на собствено и на осиновено дете....? Аз не мисля, че има такава, защото вариантите са два - или ще бъдем добри майки, или лоши.
Незнам, но така мисля аз, винаги можем да се провалим като майки било то на родените от нас или осиновени деца, примери от ежедневието колкото искате, поправете ме ако греша.
Права си Стефи, така е. Но нали всеки си мисли, че "неговото гардже е най-хубавото" и т.н., та сигурно затова си мисля, че ще е по-лесно, ако детето е собствено. Иначе с осиновеното все ще си задавам въпроса "така ли щях да постъпя в тази и тази ситуация, ако беше мое, дали не греша някъде, дали му давам достатъчно обич..." :roll:
-
Стефи, изобщо не бъркаш... Даже по-често лоши майки са тези, които са майки на собствени деца, за съжаление...
Толкова много деца се гледат без любов, без желание, като им се натвърдва, че са станали без да са желани, и по една или друга причина не са абортирани... Имах такава съученичка, която споделяше с мен... много много много й беше тежко, а тя беше най-тъжното същество, което някога съм познавала...
Това оффтопик
За да се върнем на темата за осиновяването... аз много пъти съм си мислила, че ако не мога да имам дете, ще си осиновя, но... абе нека все пак да е беличко... и да е момиченце :oops:
-
Майките на дългоочакваните деца би трябвало да са по-добри майки. Тук влизат и осиновителите. Затова казват, че децата, родени след ин-витро, се реализират по-успешно в живота :D
-
Затова казват, че децата, родени след ин-витро, се реализират по-успешно в живота :D
Това за пръв път го чувам, наистина ли има такава статистика и кой го казва?
-
Рали, чела съм го, но къде, не помня. Беше обяснено точно с факта, че родителите полагат повече грижи за такива дългоочаквани деца, подхождат по-зряло, съответно децата биват възпитавани добре и се реализират по-успешно в живота.
-
Майките на дългоочакваните деца би трябвало да са по-добри майки. Тук влизат и осиновителите. Затова казват, че децата, родени след ин-витро, се реализират по-успешно в живота :D
Съгласна съм.
Аз съм чакана 14 години.Мама е била на 38г , а тати на 41г ,когато съм се родила.
Получила съм много,много любов и мога да твърда, че са ме възпитали добре.
Понякога мои съученици мислеха,че това са моите баба и дядо,но аз никога не съм се обиждала от това.Напротив- много се гордея с моите родители!
-
Мили,мои сестри,по-съдба! :grouphug:
Има една история,която никога няма да забравя!
Даже незнам кога и кой ми я е разказал!
За едно осиновено детенце!(даже и пола му не помня)
..............Но думите му ще помня винаги!.........
Та случило се така,че в училище други деца,
чули от някъде и някого му креснали-
........................"ТИ СИ ОСИНОВЕН!"...................
Като чакали,милото,да се засегне,обиди и разплаче!
А то само изправило гордо глава и казало-
............."АЗ НЕ СЪМ ОСИНОВЕН,АЗ СЪМ ИЗБРАН,
...............А ВИЕ-СТЕ ПРОСТО РОДЕНИ!"......................
И никой повече не засегнал темата!
Това дете и неговите родители са имали
щастливия шанс да се намерят!
А е било гордо и смело,защото МАМА и ТАТЕ са били такива!
И още-защото е знаело истината,а с нея се живее лесно!
Това ни очаква и нас да родим или да открием нашите деца!
..........Където и да са те!.........
Да пораснат с усещането, РОДЕНИ или ИЗБРАНИ,
че ТЕ са много СПЕЦИАЛНИ са нас!
Защото са желани и много чакани!
Желая ви и на вас да имаме СИЛАТА и КУРАЖА
да УСПЯВАМЕ! :grouphug2:
-
:balk_602: Прекрасно написано и много вярно!
-
:balk_101:Много благодаря!
Няма по-важно нещо от това да се подкрепяме!
Защото заслужаваме да сме ЩАСТЛИВИ!
:grouphug2:
-
Здравейте момичета,
искам да ви кажа, вече от позицията на майка осиновила дете и след това родила собствено - разлика в отношението и отглеждането на децата НЯМА. Всичките чувства около бремеността и раждането,.. не знам как точно да го кажа, .. гъделичкат женското ни его. Много бързо отминава, остават спомени, които също толкова бързо избледняват и някоя и друга снимка с корем. Голяма ми дъщеря дойде у дома като двумесечно бебе, в първия и втори месец от живота на малкото си момиченце си мислих - е ето само това съм пропуснала...
С това искам да кажа,че всяка жена по някакъв начин, сама за себе си, открива знака, до кога да се бори със забременяването и кога да поеме пътя на осиновяването. Желая успех и кураж на всички
-
as ne iskah da imam deza no stanah na 30 i togava doide tova jelanie.sled niakolko opita/invitro sabremeniah no v na4aloto na 6m i dvata pati gi sagubvah beb4etata si.
bese ujasno.ne mi se iskase da opitvam otnovo i satova si osinovihme mom4enze-bese samo na 3 dni.
eto 4e stanah nai/posle mama i to mnogo stasliva.
snaia 4e da vsemes podobno resenie e trudno no as snaia 4e rajdaneto na dete ne moje da te napravi maika.
as dalgo vreme poglejdah sas savist kam goliam korem na bremena jena ne sa drugo mnogo mi se iskase da prijiveia tosi valnuvast moment rajdaneto detskia pla4 ..................e tova niama da stane.odavna tosi kopnej premina.
sega opraviam dokumenti sa vtoro osinoviavane.imam si mom4enze sega iskame da si osinovime momi4enze(eto oste edno pridimstvo na osinoviavaneto-moje da se isbere polat na deteto :lol:
mili momi4eta vajnoto e da si imate detenze ako ne stane s invitro-to edno osinoviavane ne e koi snae kolko po-rasli4no ot rajdaneto i pri osinoviavaneto ima 4akane kopnej valnenie a poniakoga prodaljava 4akaneto pove4e ot 9m.
-
8O 8O 8O
Извинявай, че те питам, ама как успяхте да осиновите детенце на 3 дни! И при предишния законов режим, това беше трудно.
Ние също сме подали документи за осиновяване и ще ми бъде много полезно ако споделиш опита си.
Благодаря ти предварително
-
Фусинка, момичето е в Германия. Може би там нещата са по-простички.
Ето тук е писала:
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=5081.60
:hug2:
-
аха!
Мерси Уайти, малко е жега и ми е паднала дамлата :bighug:
-
Здравейте момичета,
искам да ви кажа, вече от позицията на майка осиновила дете и след това родила собствено - разлика в отношението и отглеждането на децата НЯМА. Всичките чувства около бремеността и раждането,.. не знам как точно да го кажа, .. гъделичкат женското ни его. Много бързо отминава, остават спомени, които също толкова бързо избледняват и някоя и друга снимка с корем. Голяма ми дъщеря дойде у дома като двумесечно бебе, в първия и втори месец от живота на малкото си момиченце си мислих - е ето само това съм пропуснала...
Чудесно написано, благодаря!
-
Искам да благодаря много на майките осиновили детенце, за това 4е свидетелстват така вълнуващо и искрено. А до Копринкова, ако наистина не си сигурна , не го прави, защото наистина да криеш и да те е срам това ще при4ини страдание на теб и на детето ти.
Баща ми и наполовина осиновено дете- баба ми не е могла да за4ене и е осиновила детето за4енато от дядо ми при една извънбра4на връзка. По комунисти4еско време, в малък град- представяте си при4ините поради които баща ми не е бил запознат с историята си. В наве4ерито на сватбата на родителите ми един "добронамерен " съсед уведомява баща ми. Той никога не пожела да среще биологи4еската си майка, неговата майка до и след смъртта и, остана жената която го е отгледала, тя и мен отгледа като истинка май4ица и ве4е 23 години от смъртта и, още се пълнят със сълзи о4ите ми.
Да тази оби4,която ни даде баба ми е мнооооооооооооого по-силна от тази, на много "родили" майки.
-
"Колкото до цветнокожи, смятам че расите не трябва да се месят. На никого няма да му бъде комфортно, убедена съм. Трябва да си пълен егоист за да принуждаваш дете от друга раса да живее и да израстне с теб." -
Елена, знаеш ли 4е за подобно изказване (съжителство на "расите "и пр.) Le Pen бе осъден във Франция за расистки изявления :)?
Знам 4е засега законодателсвото в БГ не е на това ниво, пък и нямам абсолиутно никакво намерение да казвам на когото и да било какво да мисли или да говори; но заради добрия тон във форума, би ли могла да избягваш такива крайни изказвания (поне формално). Не знам дали модераторите са взели ве4е позиция по въпроса. Извинявам се 4е се отдале4авам от темата.