www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: cygnus в Февруари 05, 2005, 10:32:47 am
-
Момичета, отдавна съм се чудела дали да ви попитам по този въпрос. На кого сте казали, че имате проблем и как го приемат?
Аз не можах дълго да се скрия - сестра ми и нашите след няколко месеца започнаха даме питат: "Дойде ли ти? Кога очакваш да ти идва?" На мен ми започна да ми става ясно какво ги интересува и накрая те сами се усетиха и ми споделиха, че вероятно имаме някакъв проблем. Едва тогава споделих с мъжа си. Той в първия момент отказа да допусне, че може да имаме проблем. Обясни ми, че вероятно не уцелваме нещо както трябва. Макар, че с течение на времето усетих, че и той започна да се измъчва. В дните около овулацията (той знаеше кога са) се карахме и доста често точно тогава ни се разминаваше контакта. Чакахме година и половина докато го убедя да спре да отлага и да се изследва и ... да разберем за проблема ни ...
Приятелките ми научиха скоро - няма и година, не издържах и им казах. И двете знаят точно каква е ситуацията и решението и стискат палци здраво миличките всеки път и ми се обаждат през ден по телефона. Те са семейни с деца и много много се интересуват до къде сме стигнали ! Много се притесняват и искат да стане, но някак си не го приемат, че може да е толкова сложно и трудно и че може и никога да не забременея ... Много ми е дълго и отнема време да им обясня каква е ситуацията и колко условности има за да се зачене едно бебе ... А колко е лесно на пръв поглед ... от техния поглед ...
С колегите не споделих ... Някои разбраха покрай отсъствията ми от работа ... Други още не могат да се усетят и още по-добре, защото са празноглави същества (съдейки по техни коментари на темата за 3-ти лица) и най-добре да не научат никога, доколкото е възможно това.
Прави ми впечатление, че тези, които не знаят понякога ми задават директно въпроса: "Хайде де, какво се ослушвате? Действайте да направите едно бебе да видите ..." Направо ми е присядало на гърлото на моменти и не мога да дам адекватен отговор ами се измъквам с "и това ще стане някой път" просто ми блокира главата в такъв момент.
Някак си най-голямо разбиране намирам от вас ... И тук за първи път споделих за проблема си ... И за всеки малък успех след със съпруга си веднага с вас споделям ...И ми е най-хубаво на срещите с приятелките, които намерих тук ... Просто не ми се тръгва и ме е яд, че съм толкова далече от всички ви
-
Ние се оженихме през 2000-та година, но около 6 месеца преди това не се пазехме. И през ум не ни е минавало, че може да не стане. Защото аз имам една бременност от съпруга ми през '99-та година.
Следа като минаха няколко месеца от сватбата аз започнах да нервнича, а мъжът ми ме усспокояваше, че ще стане. НО аз не можех да мирисям и почнах да се влача по лекари. И такааа - няколко безуспешни години...
Проблеми и нетактични запитвания сме имали рядко, може би защото не се срамуваме от проблема си и не се крием умишлено. Ако някой ме питал "айде бе какво става, кога ще има бебе", отговарям много просто:"А ти защо искаш да знаеш?" и се усмихвам . Майка ми и баща ми знаеха и изцяло ни подкрепяха. Свекърва ми е по възрастна жена, и много много не е наясно, но аз не й спестих истината веднъж, и й казах в прав текст, че проблема е в сина й. Истина е, че се бяхме скарали тогава с него, защото бяхме много нервни, и то точно за проблема.. Трябваше да прави поредната спермограма и вечерта преди това се прибра пил две чаши вино..Аз естествено се обидих страхотно и не му говорих известно време..
Както и да е, свекърва ми не се впечатли особено, каза, че ще стане.. То какво да каже жената..
Имали сме периоди на безразличие (главно аз, мъжа ми е непоправим оптимист), периоди на "подем":), обаче едно съм установила - трябва да се действа и да се направи необходимото..
Спомням си, че майка ми много искаше да има внуче, даже беше изплела разни бебешки неща, които си пазя разбира се. И които ще подаря с цялото си сърце на някоя приятелка с бебче, ако при мен не се получи... Защото имам и такива периоди - когато бременноста ми изглежда нещо, което се случва на другите, че аз съм друга категория и т.н ....
Приятелките ми всичките знаят, че имаме проблем. Даже една много близка дружка от детските ми години, с две дечица, се притесняваше навремето, че само за бебета ми говори и, че това и в главата само, и все гледаше да ги остави дечурлигата на някоя баба, като се виждаме двете. Аз обаче й се скарах веднъж, защото много й обичам децата и чак ми е скучно като не ги взима със себе си... (Е, тука вече послъгах, понякога така ме изнервят, че едва ги изтрайвам и им се карам, но те са ми свикнали и не ми обръщат внимание:):))
Контакти с мои близки роднини не поддържам особено. Виждам се изключително рядко с такива, за да си позволяват да ме питат лични неща. Може би съм малко странна в това отношение - предпочитам да общувам с приятелите си, отколкото с роднини, които почти не познавам.
Та това е общо взето..
-
Важнато е да СПОДЕЛИШ, защото иначе е много гадно да го тъиш в себе си...
Аз например когато реших да ида на лекар и тои ми каза ВАРИКОЦЕЛЕ, аз дори не знаех какво е това. Лекаря ме успокояваше - ТОВА Е МНОГО ЛЕКА МАНИПУЛАЦИЯ, но уво май не е била лека...
Както и да е аз не казах на никога, какво смятат да ми правят лекарите - дори и на родителите си.
Всичко беше добре замаскирано, но сега след втората операция мислй да им кажа. Знам, че ще има АМА ТИ КАК МОЖЕ ДА ХОДИШ НА 2 ОПЕРАЦИИ И БЕЗ ДА НИ КАЖЕШ и т.н. но мисля да ги поставя пред свършен факт.
Както и да е - кофти е отиваш някъде кедето никои не знае че ще си там, САМ, никои не идва да те види и подкрепи, но мисля че ИМАМ СИЛИ да го направя още поне един път въпреки страха си....
-
Вярно е.
Много е неприятно да ходиш сам по такива процедури..
Аз затова навсякъде водя мъжа ми с мен!
А и ми се струва, че по по-различен начин гледат, когато съм с мъж..
-
Вярно е.
Много е неприятно да ходиш сам по такива процедури..
Аз затова навсякъде водя мъжа ми с мен!
А и ми се струва, че по по-различен начин гледат, когато съм с мъж..
Да наистина е друго когато имаш някого до себе си - най-малкото за морална подкрепа.
А най-добре е този някои да е ЧОВЕКЪТ....
-
Ами мойте приятелки и най-близките ми роднини знаят.Аз не съм им обяснявала специално,но то едва ли не си се очакваше,защото още откакто ми е дошла М(в 8-ми клас) ,ми е през 3 месеца в най-добрия случай.Все съм си живяла с мисълта ,че може и да нямам деца,което много ме е депресирало.
-
Интересна тема. Женени сме от май 2002, решихме да не се пазим април 2003. Първия месец имах ужасно дълъг цикъл и големи надежди, но след като направих 10-тина теста, отидох на лекар, той каза хормонални проблеми и ме прати в София. Там ми предложиха да изследваме хормоните, но трябва да лежа в болница. Аз отказах и заминах за Бургас, там казах и на нашите.
В началото ми говориха как като се успокоя всичко ще е наред, да не чета толкова много, но с времето проблемите при мен се задълбочиха и им стана ясно, че тези съвети не помагат. разбират ме и им е много мъчно, миналата година ноември направих спонтанен аборт, последван от кюретаж, на майка ми и дойде много нанагорно, видяхме се месец по-късно и ми каза, че за нея аз съм по-важна, да се пазя, има и други начини да станем родители. Не я обвинявам за думите и разбира се.
На приятелите- казала съм на една моя приятелка, която се бори с това 6 години, сега чака бебе, имам и други приятелка, която няма да ме разбере, затова и не споделям. Тя стана майка и сега е ред на въпросите- какво чакаме, вече сме на възраст.
Неговите родители не знаят, предполагам майка му се досеща, но не пита, но поради нейни си причини.
Не ми е олекнало от споделянето, разбират ме хора с такива проблеми, това вече ми е ясно, но мисля, че си спестявам голяма част от въпросите, които ме засягат много тежко понякога
-
Споделила съм само с една приятелка и то защото и тя се бори за същото.
За сега не смятам за необходимо да информирам родителите ни и близки. Но случая при нас е малко особен - живеем над 1 година заедно, но нямаме брак и това за сега е фактор никой да не пита - "Какво чакате още" и др. подобни въпроси. По същата причина не сме и казали на родителите си.
Това положение за момента ни устройва. Мисля ще мината още 5-6 месеца, докато сме готови да съобщим подобна новина (дано не се налага де)
-
Здравейте момичета,
днес понеделнишки, както ми е крив света и проблема ми се вижда нерешим, само някой да има куража да ме попита какво чакаме ще съжали, че се е родил :evil:
Ами и при мен положението е подобно на това на повечето от вас. Оженихме се юли 2002г., започнахме опитите точно на нова година 2002 срещу 2003г., известно време не ставаше, но затова никой не знаеше с изключение на майка ми. Октомври забременях, ноември ме оперираха - извънматочна и от тогава вече всички знаят, това нямаше как да се скрие, а и не съм искала. Та сега всичките ни приятели знаят и никой не задава въпроси, родителите ни също, за което съм им благодарна, но аз също имам отговор - просто казавам "ми не става", така хората се стаписват и дори незнаят как да реагират, гадничко от моя страна, но ..... :twisted:
Това е от мен, борбата продължава, но за съжаление по някога ми се вижда просто нереална, губя кураж и не виждам светлинка в тунела :cry:
дано всички успеем скоро
-
Аз съм казала на майка ми, сестра ми и две приятелки, едната от които завърши медицина и ми помага с термините и с някои по-елементарни неща.
Няма смисъл да знаят много хора. Не е добре да има близък които да те разбира и подкрепя. Макар че напоследък от както си говоря с вас нямам нужда да споделям с други хора.
-
Бях решила да не казвам на нашите, защото си мислих, че бързо ще решим проблема. Но вече знаят. Първо майка разбра, това стана лятото като си беше в България в деня преди да тръгнем за София да я изпращаме на самолета й казах. Сега си говорим по телефона за моите изследвания и т.н. Тя предплогам, че не драматизира, макар че сигурно се е надявала дъщеря й да няма такива проблеми. А от скоро и баща ми знае! Много се вълнувал за предстоящата ни свата и само викал, че сигурно сме щели да бързаме, щото нали знаете. Ама майка не била в настроение и му казала. Иначе онзи ден тя ми каза, че преди да забременее с мен е имала цикъл 2 пъти в година! И двете ми баби са забременели 2 години след като са се оженили. Така че правете си изводи. От скоро и едната ми баба знае, тази при която живея! Тя е много разбрана жена и като и казах, малко ме упрекна, че било от пазенето толкова години. Аз и обясних нещата и тя май ме разбра, защото от тогава не е задавала въпроси.
Иначе не бих искала свекървата да знае за това /все си мисля, че ще реши сина и откъде ме е намерил такваз ялова/.
А за приятелите - двете ми приятелки ме разбират и подкрепят, ама третата май ще я пенсионирам в скоро време :wink: ! Ами щото само ми се кара, че не съм я слушала кво да правя и че нейния лекар бил много добър и имал ТВ Ултразвук и пр...., а и ми се подиграва, че общувавм с вас!!! /същата тази има 2 деца и 2 аборта по желание, така че и не мога да очаквам подкрепа от нейна страна, но поне малко повече тактичност!/
Оф и една колежка знае. Тази, която ме прикрива като ходя по изследвания и доктори. Тя пък вече има 2 внука и още едно чака на 20 февруари. Уж си мълчи, ама чат пат като почне и тя да ми дава съвети.
Аз не искам съвети! Искам разбиране и подкрепа само!
-
Аз съм казала на някои мои приятелки. Наскоро казах и на баща ми. Общо взето всички виждат, че не става вече 5 години и явно си мислят, че не мога да имам деца, та на повечето обясних какво положението. Също направих една грешка-казах на една моя леля, а тя говорила с някаква екстрасенска и тя и казала, че аз съм била обременена и нямало да мога да забременея скоро...Е, нямам думи!! От тогава не искам да се виждам с нея.
Иначе никога не съм била бременна и нямам аборт, не съм имала и хормонални проблеми. Мензисът ми е точен. Изследванията са ми ок.
Само дето бебе няма. Правим опити от 2000г., но мъжът ми си направи спермограма едва през 2001 г и тогава се установи проблема-70% неподвижни. Започна се лечение. Имаше уж подобрение, но след спирането на хормоните и витамините положението се влоши пак. После операция от варикоцеле миналата година. Сега мъжът ми пие доста неща и няма да ги спира докато не стане. Има значително подобрение на подвижността. С роднините не смятам да коментирам нищо, а и те не смеят да ме питат, защото моя първа братовчедка има май същия проблем, но незнам каква е причината и не питам. Баба ми беше коментирала по мой адрес, че не мога да имам деца(защото мъжът ми има едно от предишен брак, но след една яка лъжа на бившата, че е бременна, за да се ожени за нея и след 11 месеца чак е родила)...Абе да си гледат работата! Имам чувството, че роднините са най-гадни в тази ситуация. Аз със свекървата и свекъра не се разбирам. Свекървата, обаче знае за простотиите на бившата, а също знае, че преди 20 г. на синът и единия тестис е бил двоен, така че си трае и не смее гък да каже..А дъщеря и забременя след 9 години борба със стерилитета-инвитро или инсе незнам..Аз имам подкрепа единствено от баща ми, който си мълчи тактично и от моите приятелки.
-
Аз в интерес на истината не съм споделяла много за този мой проблем,защото имах други проблеми от страна на родителите ми т.е. баща ми беше болен от рак ,излекува се но от облъчването му се засегнаха най важните органи сърцето и белият дроб.Именно това негово състояние ме караше и все още ме кара да не споделя с майка ми за моят проблем.По принцип аз прекалено много мисля за другите хора и много рядко за мен самата.
Знаят малко хора за това ,всъщност сестра ми, моят съдружник и съседка,която имах като приятелка,но това едруга тема за разговор. Другите които знаят това сте вие.Малко хора разбират за какво става въпрос ако нямат подобен проблем и затова не споделям с други познати.На родителите му на мойто мъж не сме казали, по мое лично съображение, защото се страхувам от неприятна реакция от тяхна страна, така мисля.Иначе от тяхна страна имаше голям натиск, но аз ги поотрязах,като им казах че и това ще стане като му дойде времето.
В интерес на истината ние правим опити от 2000 г.,когато всъщност разбрах,че имам проблем.Той между другото винаги е присъствал в мислите ми защото ими нередовен цикъл.Но именно тогава погледнах сериозно на тези неща и започнах да су лекувам.Надявам се в най скоро време да се похваля, защото вече започва да ме обхваща отчаянието.През април ще станат 5 години опити без успех.
-
Аз малко ни в клин,ни в ръкава,ама да не ми се разсърдите,че пиша тука... :mrgreen:
Аз май не бях казала ни никого...освен на вас и на лекарите.Единственият човек,който знаеше,че опитваме беше кума ни,ама той тактично не питаше "Хайде бе,какво става?",та от тази страна нямахме проблеми.После казах на едно бивче гадже,защото ме засече с колата,като излизах от клиниката на Щерев и...нямаше как.
А свекъра,макар,че не знаеше,че опитваме подпитваше кога ще става дядо...като че ли пък някой ще му каже на него! :roll:
Общо взето не ми тежеше,че никой не знае,беше ми по-добре,аз сама на себе си не исках да давам отчети,камо ли на някой друг,дето ще ме разпитва.Можех да кажа на майка ми и на сестра ми (тя е микропедиатър),ама каква полза,защо да ги тревожа?Плюс това бях толкова травмирана,че щях само да рева,а не да обясня като хората какво-що...
Сега се оказа,че сестра ми има същия проблем.всъщност,не се знае къде е проблема де.Тя е от 8 месеца при приятея си в Италия,от тогава опиват-бебе няма.Тя съответно не е отишла още на гинеколог,нито са правили някакви изследвания,обаче нещата не звучат розово-тя има едно яко възпаление на яйчниците,беше припаднала на работа(добре,че там,че веднага са викнали хирурзи,гинеколози.....таа разбрали веднага каква е работата),излеува го с антибиотици.Има и операция от апандисит.Т.е. вероятността от сраствания на тръбите е голяма при нея.Плюс това цикъла и е един...прокървява по никое време,или по-къс,или по 34-5 дни...решила да се самолекува-поръчала Клостил от БГ да и прати майка ми,та като я насметох!!!!Как ще го пие така на своя глава?
Сега се чудя дали да и пратя един примерен списък с изследвания,които трябва да направят....и да и набия в главата да започне с тях,а не да се самолекува,без да знае къде е поблема.???А тя не е малка,на 32 е,а и е лекар,ама нали знаете-човек в чужда страна,тя не работи,разчитат на неговата заплата,която не е голяма...ама според мен дръг начин няма.Тя има едно дете от пътвия брак,ама той няма,пък и тя страшно много иска второ детеце...На всичко отогре той има брат и сестра-и двамата нямат деца,изобщо положението е тягостно.
Знам ,че отплеснах темата много ОФФ,ама....дайте ми съвет :(
-
С майка ми и съпруга ми съм споделила.
И с Интернет - това значи с още хора, но разчитам на тактичността и съпричастността към тази лична трагедия и проблем.
С приятелки? Това е невъзможно, защото ако кажа:
- Не става, не се получава. :(
Те ще попитат:
- Защо? Как така не става? Я разкажи.
А какво да разказвам на момичета, които са забременели от раз и за тях моят проблем е просто тема на клюки с останалите общи познати?
Писнало ми е от въпросите защо се бавим, какво чакаме, какво става с нас и най-болезненото: - Ти някой ден като имаш дете ще видиш какво е.
Много искам да видя какво е. Боже, искам да видя какво е да имаш дете и да си майка. Мечтая си за това време. Искам да имам безсънни нощи, но да знам, че детето е добре, искам да пера, да чистя, да готвя за него, искам!!! Искам да общувам с него, толкова неща искам. А ги няма. Излиза, че си живея живота и ми е лесно.
Най-много ме е страх от нетактични колеги.
Затова се изолирам и изглеждам като темерут. По-добре ми е. На мен.
Намръщена, с болка в сърцето, това съм аз. И същевременно ехидна и мнителна ако някой ме закачи. Рева в тоалетната без глас, докато се къпя, докато съм сама. Един път и на колене паднах, без да знам пред кого. Бях сама и никой не видя.
:(
-
:( :( :(
Grieg, ти ще си най-добрата Майка. Сигурна съм.
-
Това го бяхме обсъждали в клуба на Дира отдавна! Много е трудно да кажеш такова нещо! Господи ако знаете колко ми е трудно да преглъщам всеки път! От 2002 година октомври та до сега! На никой освен на кръстниците и една приятелка лекарка не сме казали! И като кажем какво? Даже усещам недоволни погледи и недомлъвки от свекито ама тя да си мълчи, че ако я почна! Като на времето не си е отваряла очите аз какво съм виновна! :(
-
Аз пък съм споделила с много малко хора! :(
Сред тях са мъжът ми разбира се, две приятелки, едната от който е моята кума, с шефката ми, защото нямаше начин, но пък се оказа, че и тя е минала по моят път, лекарката и с вас момичета от клуба и сайта!
Естествено всички около мен (моите родители, сестра ми,свекър и свекърва, колеги, приятели) се сещат, че има някакъв проблем, но никои не говори за това.
За съжаление през декември 2003г. ме оперираха от извънматочна бременност и оттогава всички се сещат, че бебето няма да стане толкова лесно! :cry:
Много се радвам, че ви има вас момичета! :) Винаги съм намирала разбиране и съм получаване съвети, който никаде другаде не мога да намеря! :)
Вярвам, че всички един ден ще станем майки, и ще сме най-щастливите, защото ще сме минали тежкият път до така мечтаното бебче! :)
-
Сигурна съм,че когато по един или друг начин станем майки това ще остане само лош спомен и ще бъдем най-добрите.
Ние шест години не искахме да имаме дете и точно тогава най често ме питаха"Е кога ще...." та не ми беше трудно,просто казвахме,че не искаме да имаме дете.Май повечето ни познати още вярват на това.
След това,когато вече го искахме стана извънматочна, най-близките ни разбраха,че имаме проблем и не ни питат.Знаят,че опитваме и когато стане ще разберат.Сред тях има и хора който не са особено тактични,като една приятелка,която започваше всяко изречение с "Ако някога имаш дете" и беше пенсионирана :) естествено
Мен повече ме дразни това,че когато в разговор стане въпрос за бременност или деца,всички млъкват като затапени,то в къщата на обесения за въже не се говори,опитвам се да си сложа не-ме-интересува-физиономия,но винаги се чувствам неловко.
Знам,че имам други достойнства,който липсват на въпросната ми приятелка,но за съжаление това не ме успокоява много.
Всичко това ме скапва емоционално,изолирам се и се чувствам непълноценна.
Иска ми се всичко това да свърши много бързо.
-
Аз пък си имам принцип - споделям с всички добри хора, с тези, които знам, че ми мислят доброто. Не споделям само с тези, за които знам че не ме обичат. Идеята е, че никога не се знае дали човека срещу теб не е този, който ще ти помогне. Получавала съм помощ и подкрепа от хора, от които най-малко очаквам. Всички си предлагат услугите да ме заведат при добър лекар, или да ме запознаят с някоя жена, имала моя проблем и забременяла успешно. Странното е, че най-близките най-малко ме подкрепят. А иначе, защо да не споделям, трябва ли да се чувствам виновна за това, което ми се случва. Не се съм направила нищо лошо, че да се срамувам.
-
Basi, Doni, stana mi mnogo kriwo i typo. K´wo znacheniq ima na kogo sym kazala i s kogo sym spodelila. Nikoi ne moje da mi pomogne,. Za syjalenie. Ni s uteshitelni dumi, ni sys syweti. Problema si ostawa - 11 god, minali w bezmislena, typa i uporita borba za da izjeweem nai-estestwenoto neshto na toq swqt.
Towa e.
E, postepenno zapochwa da me obhwashta neistow bqs - zashto trqbwa da jiweq "belqzana ot tozi znak", toi li trqbwa neprekysnato da mi opredelq ejednewieto. PISNA Mi. Iskam da se oswobodq ot nego. Iskam da nasocha jiwota si w druga posoka, kydeto neshtata shte imat drugi izmereniq. Posoka, koqto ne e belqzana ot "tejestta na towa che ne moga da imam deca". Izobshto ne iskam da mislq za towa!!!!
Syjalqwam, neshto me prowokira, da napisha po gornite gluposti. Obuknoweno se sdyrjam....
Sorry za latinicata.... sled polowinata napisano se setih. Ne me popyrjaite :)
-
Много си мислих тази събота и наделя, дали да не включа в знаещите за проблема ни и роднините от мъжка страна. Знаете ли, какво ме спря? Видях една жена от тяхното село, за която знам, че се е борила дълги години за да има детето си и за нейната сестра, която все още не е спечелила тази битка след около 10 години борба. И знаете ли, какво и всеобщото селско мнение за тези жени? В момента се сещам и за още една две със същия проблем. "Мнението" на хората /сведено от невежеството и ниската сексулна култура/ е, че не могат да "хванат, защото много са мърсували на младини и са правили по 20 аборта"!!! Мислите ли, че ако аз споделя нашата толкова интимна тайна, няма да бъде разтълкувана по същия начин?! Дали бабите ще разберат, що е хормони и фоликули, та дори не съм сигурна дали знаят, какво е сперматозоид и яйциклетка!!!
-
до Веси(гост)
Веси, не става въпрос дали се срамуваме от този факт! Проблемът е в околните, в техните псевдо тълкувания на нашия проблем, в тяхното любопитство, желание за клюки, обсъждане "- Ти знаеш ли, че еди коя си не може да има дете. Това е сигурно защото..." И следват цял куп измислици, фантазии, злоба и някаква неоправдана надменност от тяхна страна.
Проблемът е в липсата на тактичност в околните. Достатъчно проблеми си имам аз за да отбивам допълнително клюки и тъпи неуместни въпроси! Последният бисер, който аз чух беше:
" - Айде, какво чакаш, все едно не знаете как се правят. " :ask:
До Лали - Дай Боже, Лали, да стана някой ден майка, всичко ще дам за детето, всичко...
-
Ние сме заедно от седем години-за дете опитваме от 5-в началото не казах на никого,забременях веднага 2000година-но направих аборт в 3тия месец,наложи се баща ми да ме закара до болницата и тогава -той разбра за проблема-не бях казала дори на майка,че съм бременна.Нашите приятели си мислеха,че искаме да си живеем и не искаме дете.После /след преживяното,не можах да се съвзема и се пазехме повече от 2 години/,но тогава не предполагах,че ще имам проблем -да забременея.Разбира се и майка ми вече знаеше,казах и на брат ми,2те ми братовчедки са с малки деца,но и те знаят.Идваха и в болницата,нямаше къде да се скрия.След 1година секс без предпазни средства пак забременях-и пак аборт в 3тия месец.Разбраха и 2те ми приятелки от детството-те са с големи вече деца.Ами това е-сега вече всички знаят и колежки,защото знаеха,че съм бременна и е нормално да попитат-какво стана?
Вече не ми пука кой ще знае и кой-не,а пък колежките ми надрънкаха такива глупости,че не е за разправяне тук.
-
При мен знаят много малко хора,не защото ме е страх какво ще кажат другите хора,а просто защото това е наш личен проблем и не съм сметнала за уместно да разбират.От опит - напатих си от така наречените доброжелателни приятелки,които знаеха за проблема и даваха глупави"съвети",които ме изнервяха още повече.Така че сега съм по-предпазлива,не искам никой да ме съжелява,да ме успокоява с неуместни думи.Живея моя живот,не живота на другите!
-
Напълно съм съгласна с gesiges и аз мисля по същия начин. Колкото по - малко хора знаят, толкова по-добре.
-
Подкрепям мнението ви, че колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре за нашите преживявания.
Ние в началото се въздържахме от бебе по ред причини - учене, кандидатстване за работа, жилище. Тогава и да са ме питали, не съм обръщала внимание, защото не смятах че имаме проблем.
Когато решихме, живеех с мисълта че ще споделя още на следващия месец че чудото е станало... :cry:
Наивност.
Решението бе взето през лятото на 2002.
-
И това да се изолираме от хората не е добре и аз направих точно така,но те ме накараха да постъпя по този начин.Не знам,дали само около мен има толкова нетактични хора или манталитета ни да се пъхаме в чуждите работи,ама накрая ми писна и всичките ги изтрих от живота си.Ако не знаят ще правят подмятания с цел да получат информация,която ще обсъждат в свободното си време,а тези,които знаеха да бяха попрочели нещо преди да дават умни съвети.Предпочитам да пиша във форумите със хора преживели това,защото се разбираме.
-
Аз пък си имам принцип - споделям с всички добри хора, с тези, които знам, че ми мислят доброто. Не споделям само с тези, за които знам че не ме обичат. А иначе, защо да не споделям, трябва ли да се чувствам виновна за това, което ми се случва. Не се съм направила нищо лошо, че да се срамувам.
Аз съм явно едва втората след Веси, която е на по-различно мнение! Аз пък много искам да ме попитат и моите, и родителите на съпруга ми "какво става". Те обаче, от деликатни по-деликатни, нищо не питат, а аз как да отида да им кажа: много искаме, ама засега не става, правим всичко възможно и т.н. ... Много ми се иска да им кажа! Покрай лапароскопията все пак завъдихме такъв разговор с нашите, и те се държаха много мило, което е повече от естествено - интересуват се как съм, не ни дават зор а ни вдъхват надежда. Исках много покрай лапарото да обясним и на неговите родители как стои въпроса към момента, обаче Мъжо ги отрязал, че "съм си правила някакви женски изследвания, всичко било наред, обаче не искал да се коментира" което на мен ми се стори малко неадекватна реакция, ама нали са си негови родители, да си действа в крайна сметка както прецени. За свекървата специално подозирам, че може да не реагира на проблема по най-цивилизования начин, но си мисля че е по-добре да сме изяснили случая, вместо тайничко да си мислят "какво ли става с тия нашите..". Иначе съм споделила с всички други близки - естествено с приятелите ми, всички реагират много добре. Пък нали имам цивилизовани приятели, не очаквам някой да е нецивилизовано по тая тема. Единствено проблемът е, че хората не са подготвени как да реагират. Някои ме изслушват с разбиране и периодично питат как сме, как вървят изследванията и тн. Други - двете ми приятелки с деца - малко ме подразниха с реакция "ама стига си го мислила, божа работа, ще стане, ще видиш и тн", обаче гледам да не им се сърдя, като гледам колко неподготвено е обществото с "етикета на безплодието". Вината си е малко и наша, щото се крием... Обясних на тези приятелки, че то ако беше проблем притеснетието, да беше станало първите 3-6 месеца, дето не съм се притеснявала, и трябва да се направят изследвания и т.н. и сега и те се държат много мило и адекватно, питат как вървят нещата. Едната ми приятелка е с бебе, тя сигурно се опитва да не ме поставя в неудобни ситуации, понякога не успява съвсем, ама сме си много близки и не е проблем за мен. Интересно, че останалите приятели - жени без деца към момента или мъже със или без, реагират много адекватно, като проявяват разбиране и гледат да не дават неадекватни съвети. Преди няколко месеца изпитах голямо желание да споделя с Шефа, който реагира много мило и с разбиране на излизанията от работата и натоварването тук. Е, изслушах и една две историйки на едни жени, дето много се притеснявали, ама като си осиновили дете, после забременели. Него не го ограмотявах за "етикета на безплодието", обаче ми е много мило че ме разбира, осигурява ми нужния комфорт в работата и не ме забравя въпреки проблемите ми при премиите 8)
На въпроса от по-далечни приятели, колеги, познати "Какво става, хайде детенце да си имате вече" отговарям просто с "Работим усилено, засега няма резултат" и се усмихвам. Да ви кажа, не се дразня от този въпрос, аз самата го задавам на семейни приятели. Приемам такъв въпрос като загриженост и положително отношение.
В тежките мигове на борбата с инферлитета смятам че подкрепата от околните е добре дошла и аз се радвам, че я имам!
Обаче истински ме разбирате само вие тук - наистина който не е минал по тоя път, колкото да е добронамерен, не може да го разбере, и затова много се радвам, че ви има!
Поздрави на всички :)
-
Откакто споделих на една позната с две деца за проблема си,тя спря да ме търси,не е ли гадно.
-
Откакто споделих на една позната с две деца за проблема си,тя спря да ме търси,не е ли гадно.
За какво ти е тая приятелка, питам :!: :?: :!: :evil:
-
Откакто споделих на една позната с две деца за проблема си,тя спря да ме търси,не е ли гадно.
За какво ти е тая приятелка, питам :!: :?: :!: :evil:
Не ми трябва разбира се,явно задоволих любопитството и и сега има материал за обсъждане.
-
Откакто споделих на една позната с две деца за проблема си,тя спря да ме търси,не е ли гадно.
Не съжалявай.Отдавна не споделям с никого.Колкото пъти съм споделила толкова пъти съм съжалявала.Обикновено дават и ъкъли,чоплят в душата ти, и ти става още по болно.Но...... нали сега си имаме зачатие.Споделяй на воля.
:balk_83:
-
Да така е-всички ние от сайта споделяме и разбираме болката на другите и по този начин се утешаваме малко.Благодаря на всички!
-
Мислих си още по въпроса.. Хората около нас наистина не са подготвени как да реагират в такива случаи, може би трябва да им помогнем.. И аз както писах по-горе подробно имах малко проблеми с реакциите на близки приятелки, но сега всичко е наред!
То пък да мълчиш "като пукал :wink: " също не е в добрия тон според мен - това да не е някаква забранена тема...
Поздрави
-
Изобщо не е най-добрия вариант да си мълчиш като пукал, освен това така пропускаш освен излишните коментари и добрите съвети. Когато човек е уязвим, той тълкува и поведението на околните като заплашително. НЕ ВСИЧКИ хора са гадняри и съвсем не всички ни мислят злото... Не казвам да споделяте с микрофон в ръка емоциите си, напротив, но в никакъв случай не допускайте това да ви стане болната тема. Защото в един момент и "ЗДРВЕЙ, КАК СИ ", може да се изтълкува като "ето, този въпрос пак клони към моя проблем"...Човек сам допуска какво да го нарани и какво да го утеши. Аз съм си решила проблеми от този род, като се присмивам на такива дребни душици, които биха ме игнорирали, затуй че нямам бебче...Толкова са глупави и жалки, че не заслужават даже да ги коментирам! Те ме ядосват, но не ме нараняват а и твърде често ме разсмиват....
Казала съм на всичките си приятелки /3-4ч./ , на майка ми и на сестра ми, но яко срещна друг човек, който е над нещата и добър по душа, с удоволствие ще споделя...
колкото до бабите на село- е няма как да искаме да раберат що са туй хормонални проблеми и спермограми, искаме твърде много от тях!
Успех на всички![/i]
-
На всеки който ме попита защо аджиба нямаме деца след толкова години брак, заявявам директно че не мога да забременея, и май се надявам, че човека ще се почувства кофти от въпроса си. :?
Да ама не!
Само донякъде съжалявам, че споделих с майка си. Тя приема факта по-зле и от мен :(
Ама явно колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.
-
Лид, ти мислиш ли, че майка ти не е усещала преди да и споделиш.
Тя е знаела, това е майчиното сърце.
Може би след разговора ви просто дава външен израз на мъката си.
-
Лид, ти мислиш ли, че майка ти не е усещала преди да и споделиш.
Тя е знаела, това е майчиното сърце.
Може би след разговора ви просто дава външен израз на мъката си.
Права си Lali, знаеше още преди да и кажа, и я боли, знаейки че не може да ми помогне, колкото и да иска :(
-
От 5 години опитваме да си имаме бебе. След дълго лутане и куп изследвания се установи проблем при моя мъж. Споделила съм за проблема само с една моя приятелка и то без подробности.
Мисля, че така е най-добре. Не искам да занимавам приятелите ми и те да ме съжаляват. Почти всички от тях имат деца и са много щастливи от това. Не желя да ми дават ценни наставления, така или иначе те не могат да ни помогнат.
-
При нас опитите започнаха точно преди 4 години като забременях още пръвия месец, но се оказа извънматочна. Намаше как близките ми да не разберат и съответно след известно време след това са се досещали че продължаваме с опитите, а явно не става. Случвало се е да ме питат и аз им казвам, че работим по въпроса и търсим проблема. Но колкото повече време минава ги усещам, че не смеят много да питат, за да не ни притесняват. Мен обаче не ме притеснява когато ме питат, дори им разказвам докъде сме стигнали ако ги интересува.
В службата имам една колежка, с която сме по-близки и с нея също споделях. Дори мисля, че донякъде допринесох с това тя да пожелае и второ дете скоро. Правиха 6 месеца опити и забременя, сега е в майчинство. Дойде на нейно място друга колежка, с която се сприятелих много и с нея започнах да споделям. След това и тя забременя и сега е в майчинство. Чувам се често и с двете, понякога ме питат до къде сме стигнали, има ли резултат.
Хората около нас предполагам, че също се досещат, че има някакъв проблем. Все пак сме женени вече 4 год., а нямаме деца. Спомням си преди около 2год бяхме поканили едни комшии на гости и стана въпрос за деца, и любимия говореше "Живот и здраве като имаме деца...". Естествено се сещат, че искаме да имаме. Преди известно време и на кума бяхме споменали, но не ни разпитват. В началото само намекваха кога ще кръщават.
Със свекървата от време на време си говорим по въпроса, интересува се и аз й разказвам, но напоследък ми се струва, че не смее да попита за да не ни притеснява. Иначе любимия се е случвало да ни засича точно когато говорим затова и се дразни. Мъжка му работа. Затова гледам да не е наоколо като обсъждаме и се радвам че тя е голям оптимист. Преди време ми беше казала, че вярва че някой ден ще имаме деца и въобще не се е съмнявала в това.
С майка ми понякога говорим, дори наскоро ме пита защо не опитаме инвитро след като не става с "впръскване" (тя така вика на инсеминациите :D )
Като си помисля близките и приятелите около нас знаят, но това не ме притеснява. Случвало се е да се продрязня на някои дребни неща, като например някоя жена да се прави на много компетентна по въпросите около забременяването като е забременяла от раз и то все още с неосъзнато желание за това. Но осъзнавам, че няма как хората които не са го изпитали да ни разберат напълно.
А ако някой ми каже "Ох, чакай да видиш някой ден като имаш дете какво е?" В някое от мненията по-горе имаше нещо подобно. Бих попитала, дали затова е забременяла и износила детето, защото не е знаела какво е? Дали наистина би се отказала.
-
от скоро съм във форума и се радвам че го има :lol: винаги сам мислила че ще имам проблем може би защото майка ми е минала по този тежък път.не е наследствено.много години се пазихме защото приятелят ми вече мъж смяташе че това се изчислява ама уви :( много пати съм се питала защо при всички става случайно а при нас не.имах период в който толкова много искох момиченце че го сънумах дори на сън знаех че не е истина.на никой не съм казала за тази фикс идея.и така когато пробвахме стана барзо но за кратко-нямаще пулс.преди това присъствах на ужасен разговор в който свекърва ми и свекър ми казваха че ще го гледаме у тях за което бях бясна.след аборта свекърва ми разгласила на колежки и така се разпространи кошмара ми.никога няма да и проста за това.слятам че единствения човек който ме разбира е майка ми и ми е мъчно че го преживява отново.един ден се надявам да съм поне на половина добра майка като нея.не познавам по раздаващ се човек от нея и съжалявам че понякога и се навиквам :cry:
-
Аз също отскоро влизам във форума.Досега не съм забременявала.Скоро ще навърша 30.Правим опити от 2000 г.Все се надявам,че аха аха и ще стане.Правила съм някои изследвания, но след като открих форума разбрах.че далеч не са достатъчни.По въпроса за споделянето - аз също не разправям наляво и надясно,че не мога да имам деца,че постоянно мисля за това,че ме боли ужасно, като отида в някоя приятелка /те всички имат бебета/ и ми замирише на бебе , видя всичките онези дрънкалки и всякаки бебешки джунджурии да се търкалят навсякъде как буца засяда на гърлото ми и бързам да си тръгна за да се нарева.Психическия тормоз е огромен - минава през чуство за
безполезност,унижение,очуждение,безпомощност и достига до тиха лудост , нежелание за нищо , абе просто нищо няма значение,но мисля,че няма смисъл да ви обяснявам, всички знаете как е.Но основното е, че само които го е преживял или преживява с момента може да разбере какво е.НИКОЙ ДРУГ!Колкото и близки да са ти хората.Затова мисля,че няма смисъл да с споделя с хора,които няма такъв проблем.Аз съм човек с много контакти,работя с много хора и много хора ме познават.Все се намира кой да подхвърли "Хайде,какво чакате" или нещо подобно.Ами какво можем да чакаме?В началото се вбесявах,но постепенно свикнах да не им обръщам внимание или да обръщам нещата на майтап.Все пак хората не могат да знаят какво ти е.Не са феномени.Аз мисля,че хората които са достатъчно тактични и интелигентни никога няма да ти зададат тъпи въпроси или излишно да любопитстват, а останалите винаги можеш да поставиш да мястото им - далеч от личния ти живот.
-
Ние нямаме деца от 2 години. От една година се притеснявам вътрешно и се опитвам да накарам мъжа ми да отидем на лекар, но той все отлагаше, айде другия път ако не стане и така две години минаха. Майка му все казваше , че нямало проблем - ще стане. Моите родители напротив - когато говорих , че се притеснявам майка ми ме подкрепяше, че трябва да се види това, а не да се чака . В началото знаеха само майка ми и сестрите ми. Приятелите ни най близките също знаят . Но все още не мога да споделям без да се замисля , че хората не разбират проблемите ни. Не че се притеснявам , но все пак това е нещо лично. Когато ни питат "айде няма ли и вие " , мъжа ми се гипсира , но аз не, отговарям, че смятаме да имаме деца, без да уточнявам нищо. Всеки да си прави изводите. Сега да кажа за подкрепата. В началото като направихме спермограмата и се видя , че проблемът е в мен мъжа ми сякаш се успокои и въобще нехаеше за прегледите, изследванията, които правех. Все сама ходех и дори когато правих цветна снимка и ми прилоша бях сама и си хванах такси до вкъщи. Беше ми много тежко. Миналия месец когато започнах стимулацията той сякаш се промени. Беше много различен и съпричастен. Този месец също. Това ме радва, защото иначе щях много да се депресирам. Важното е, че се борим и имаме надежда и подкрепа.
Целувам ви всички и пожелавам успех .
-
Със съпруга ми сме женени от 6 години. Правим опити за забременяване и провеждаме лечение от 2 години. Все още нямаме резултат :( . Ще правим ин витро през септември. Тъй като съм екстровертен тип, а и професията ми е една такава, много обичам да наблюдавам реакцията на хората, когато съвсем открито говоря за проблемите ни. Честно казано, досега никой не ме е разочаровал. Получавам интерес, разбиране и съпричастие. Мисля, че бих изпаднала в психоза, ако не говоря с приятелите си за това какво правим, как се лекуваме. От родителите ни е останал само баща ми и той приема нещата нормално и винаги се интересува до къде сме стигнали и какви са шансовете. Свикнала съм още от малка да обсъждам проблемите с близките си. Повече глави мислят по-добре.
Говорейки за проблемите пред други /естествено подходящите хора/,
облекчавам съзнанието си и се чувствам доста по добре. Сега всички наши приятели и познати знаят за моето ин витро, кога точно ще бъде и как ще протече. Така повече глави мислят позитивно и ми изпращат повече добра енергия.
Всеки намира своя начин да се съхрани в нашата ситуация. Всъщност рецепти няма.
Желая на всички ви да бъдете много силни и да продължавате борбата.
-
Четох, четох и реших и аз да споделя - от 4 години опити, като почти бяхме сигурни, че ще стане от първия път - естествено НЕ БИ.
То човек като си е карък.................
В началото като започнахме опитите, с радост казах на майка ми, че вече не се пазим, ние с нея между другото сме си много близки, тя беше много щастлива, защото повече от една година се пазихме (защо ли да ни пита човек).
Обаче............. започна се с вечното чакане, този месец, другия, по-другия и така 4 години.
Първо майка ми и баща ми разбраха за проблема, после мъжа ми сподели и с майка си, нормално според мен. Аз нямах нищо напротив, защото според мен те трябва да знаят за това.
Знаят и най-близките ми приятели, а пък другите вече се досещат, защото аз умирам за малки деца.
Даже приятелки, които са се оженили след мен, като забременеят и ги е срам да ми кажат, защото "било им неудобно". Че за какво са виновни те за да се притесняват......
Та така, може би вече всички познати знаят за проблеми, но това не ме притеснява, вече поне не ме притеснява.
Предлагам и на вас да не ги мислите другите.
Е това е моята история, надявам се скоро да приключи както за мен, така и за всички тук!!!!! :goodluck: :babyflips:
-
Последните няколко дни имам огромното желание да кажа на сестра ми, обаче ........ все не се получава. Не искам да казвам на майка ми, за да не я тревожа, на другата ми сестра също не е удобно - бременна е и не искам да я плаша.
Имам нужда вече да споделя с близък човек и най-вероятно скоро ще го направя. Ще докладвам, обещавам.
На всички обаче вече им прави впечатление, че много се заглеждам по малки деца :)
Що се отнася до приятелки - ами доста бременно такива има. Но това ме радва, не може да ме разстрои, а това още повече ме радва :)
-
Първо споделих с вас. След това се разбра, че имаме сериозен проблем от мъжка страна. Май вече всички знаят. Само някакви заблудени ме питат "Няма ли да си имате бебе вече? Няма ли да ви женим?". Отговарям, че той има рак на тестисите и те млъкват.
Понеже сестра ми е бременна /и аз като Танчето/, майка ме вижда, че се разстройвам от време на време. Даже веднъж ми каза да поговоря с Тодор за евентуално осиновяване.
-
Ще се включа и аз дано ми олекне.От 2 год.правим опити и нашият случай е горе долу като това което четох дотук.Когато реших,че съм готова да гледам дете говорих с любимия,но той е от типа мъже който трябва да са сигурни,че ще си изхранват семейството и ми каза,че не е момента.Аз му казах,че толкова лесно нестава за един два месеца и докато го навия ми беше трудно,но стана.Започнахме опити и излезнах права за съжаление,че не става от първият път.Сега горещо желаем и двамата,но нестава.По въпроса за споделянето през тези 2 год.знаеше само моя приятелка която вече има бебе на 10 дни.С нея бяхме с един и същи проблем и ми беше най-лесно да говоря.Сестра ми има дете на две години,другата ми приятелка на 6 м.Все по-трудно ми става да общувам с тях,защото като знам,че и трите имат дечица ми става мъчно,че и аз нямам.Най-лошото което стана е,че приятелката ми с която споделях откато забременя започна да ме пренебрегва.Говорихме само за бременноста и и спря да се интересува от моя проблем,а аз имам нужда да говоря с някой.Реших,че е крайно време да споделя с майка ми и сестра ми,защото неисках да ги тревожа преди това.Остана ми само форума и се радвам,че го има.
-
Отново препрочетох тая тема.Тя ми е една от любимите.Забелязвате ли колко е еднакво всичко при всички?А преди на открия този форум си мислех, че съм само аз.Стоя си на едно островче, а около мен минават бременни и майки с колички.Като свърша работа и се затътря към къщи минавам покрай детската градина.Детските гласчета ме карат да забързам крачка.Ужасна съм.Вече немога да се понасям.Започнах да се дразня от деца и майки.Винаги съм била спокойна и дружелюбна натура тип "мир да има", но напоследък започнах да не мога вече да се контролирам.Избухвам за най-малкото и това прави впечатление,защото не е типично за мен.Боли ме,като срещна приятелка с малкото си детенце.Ужасно ме боли.Влагам цялата си енергия за да не си проличи и това ме изцежда.Затова страня вече от майки с деца.Знам, че е грешно и не трябва,но наистина немога вече... :cry: И без това ми е толкова тежко,защо да бъркам с пръст в раната?Дори като видя някое не особено красиво създание, да си го кажа направо "Ужасно грозна женица" да бута количка първо си мисля"Боже,кой се е прежалил да си легне с тази?" и веднага след това "А кой по дяволите е допуснал да се размножи ?"Чудовище съм знам.А аз - този месец след секса през два дни, всеки път с краката на стената по един час и т.н. дори ми дойде по- рано и хайде пак на Аптеката за тампони...Не е чесно...Не издържам вече.
-
Е,да споделя и аз.
Много хубава тема ,имах нужда от такава.
Женена сам от почти 4 години.В началото се пазехме.Въпроси не ме плашиха-дразнеше ме това разбиране.Чудех се защо всички очакват от нас веднага да се захванем с тая работа с бебето .След 1 г вече започнахме без предпазни средства.Естествено -не стана.Аз си знаех(нередовен цикъл от самото начало).На тези,на които не искам да давам обяснение ,казвам"живи и здрави-има време".Всъщност ми хареса и предложения от вас вариант-директен отговор.Знам ,че някой ден ще се изчерпи този мой отговор.Не можем да угодим на всички,но невиждам защо не споделяте с майките си.Няма страшно.Ние имаме нужда от подкрепа.Не всички са близки с майките си,но пък може да ги видите в друга светлина и те да станат истинските ви приятелки.Както виждам доста сте се разочаровали от тях.Но и на тях няма какво да се сърдим.И ние сме същите-отбягваме бременни или такива с деца.Така,че хората със сходни проблеми се търсят,намират общ език и се завързват приятелства.А там където нещата се разминават-се развалят такива.
Относно свекървите-и те са майки ,имат нужда от светлина по въпроса.Ако сме мъжки майки сте ги разберем.Не мислете,че съм защитница на свекървите-напротив.Ако по някакъв начин ме засегнат с някоя от онези думички(ялова,не хваща и т.н) просто им е бедна фантазията как сте се "заобичаме"
Е,хайде -чао. :wink:
-
Не можем да угодим на всички,но невиждам защо не споделяте с майките си.Няма страшно.
Ами не е до страшното - просто тях ги боли за нашите болки и колкото по-дълго не знаят толкова по-добре .. това е моето мнение. Ние поне можем да направим нещо и го правиме, а те са зрители на трагедията, но за разлика от останалите, които само следят шоуто, на тях им пука и на мен лично ще ми е още по-тежко, че тя страда заради нас и съпреживява всичко това.
-
Права си Клиа,никои не иска да тревожи родителите си,още по-малко с такива сериозни проблеми.Но както моята майка казва"това,че нищо не споменаваме пред вас,не означава,че ние не се досещаме какво става.Ние виждаме очите ти когато си около сестра си/да вметна,че сестра ми е вече в 9 мес,след аборт от "кухо яйце"/ и рабираме всичко.Все пак ние сме ти родители и малко или много те познаваме,кога си радостна и кога си тъжна"
Същото мога да кажа и за свекър ми и свекърва ми.Много разбрани хора.Те също по един или друг начин са разбрали за нас,но са от хората,които не питат.В смисъл изчакват ние да кажем какво ни тревожи.
Скоро разбрах нещо,което направо ме изуми.Родителите ми замисляли основен ремонт на къщата си.И аз почти година ги подканям да го направят.Но декември,когато ни трябваха пари за ИКСИ,те бяха готови да ни ги дадат веднага.Излезе,че те са се досещали,че ще ни трябват пари и нарочно са се възпирали от този ремонт.Направо не знаех какво да кажа.
Така че,родителите ни много добре разбират през какво преминаваме,макар и да не сме им намекнали даже.Затова са ни родители,защото ни познават по-добре от самите нас.
-
аз сам казала на маикаси и на две приятелки а маиками горката я били повече от мен.а двете ми приятелки постояно се интересуват какво става .Понякога човек има нужда да сподели с някого ставати по леко на душичката
-
Не можем да угодим на всички,но невиждам защо не споделяте с майките си.Няма страшно.
Ами не е до страшното - просто тях ги боли за нашите болки и колкото по-дълго не знаят толкова по-добре .. това е моето мнение. Ние поне можем да направим нещо и го правиме, а те са зрители на трагедията, но за разлика от останалите, които само следят шоуто, на тях им пука и на мен лично ще ми е още по-тежко, че тя страда заради нас и съпреживява всичко това.
И аз се чувствам точно така. Цял живот съм се опитвала да спестя притесненията на майка ми, ако мога. А сега ми е още по-трудно, защото проблемът е сериозен :cry:
-
Аз пък не мога да вадя болката пред другите. Слагам си маската и всички виждата в мен усмихнатия и безгрижен човек. Може би защото все пак имам 1 дете. Ако споделя с мама тя ще се опита да ме убеди, че 1 ми е достатъчно. А с някой чужд - все едно викам : Вълчо ела изяш ме. Те повечето от колежките от година са ми занатяквали, че ми било време за друго. И какво - да им кажа имам си проблеми, как ще минавам покрай тях? Само погледите им и шушукането им ми липсва.
-
Много интересна тема.
При мен положението е по4ти еднакво както при вас,мили моми4ета.Не искам да споделям проблема си с хората около нас.Приятели те ни не спират да ни задават въпроси от вида"ве4е ви е време,няма ли да си имате бебе","само вие останахте,работете по въпроса","какво 4акате" и други подобни,които сам сигурна 4е и на вас с задавали.И ние със съпруга ми отговаряме всеки път едно и са6то,4е не бързаме и има време за вси4ко и 4е о6те сме млади.А вса6тност от по4ти 3 години"работим по въпроса".
Аз съм споделила с маика ми,за6тото тя е наи_добрата ми приятелка и винаги ни е подкрепяла,със снаха ми(те имат 3 прекрасни ангел4ета,да са им живи и здрави)и кумицата ми,която е наи близко до мен(тук в Испания).И да ви кажа,доста по лесно е 4е сме на далеко и родителите на съпруга ми,все о6те не подозират ни6то,а и не мислим да им казваме,4е са с много старомодно мислене.И естествено с вас,мили дами,които винаги ми давате добри съвети и ме разбирате.Радвам се,4е ви има.
Касмет на вси4ки ви и скоро да се сбадне наи съкровенното ви желание.
-
Споделям само с хора, които имат проблем като моя. Друг е въпросът, че всичките ни познати знаят, че имаме проблем. Когато забременях първият път без никакви проблеми разтръбих на всички, просто бях щастлива у горда и имах нужда да кажа :"Ето, аз ще ставам майка.." За съжаление загубих бебето....За втората ми бременност не казах почти на никой, просто не смеех, исках да минат 3-4 месеца и тогава вече да се похваля. Е, не стигнах до третия месец..
Най ме дразни реакцията на разни роднини. Било станало така, щото съм плувала, докато съм била бременна, взимала съм разни лекарства, дето предизвикали аборта (само фолиева киселина и но-шпа съм пила), ходила съм с панталон :roll: ....
И една реплика от сутринта на моя приятелка, дето знае и за двата ми аборта : 'Така е в природата, някои просто не стават за майки, не могат да родят каквото й да правят, ама пък я гледай Анжелина Джоли, осинови си и ти!"
Още един празник ще изкарам в рев...
-
И една реплика от сутринта на моя приятелка, дето знае и за двата ми аборта : 'Така е в природата, някои просто не стават за майки, не могат да родят каквото й да правят, ама пък я гледай Анжелина Джоли, осинови си и ти!"
Още един празник ще изкарам в рев...
Ерика каква е таз твойта приятелка 8O 8O 8O
То това не е човек а бездушно говдо с огромни комплекси и се чуди на къде да ги избие :evil:
Я тегли една с усмивка и изобщо не и виждай очите.Такива хора не заслужават и минута внимание камо ли сълзи. Баси изречението, пак се ядосах :evil:
Аз ги отрязах всички до един и съм спокойна и щастлива.
Къш да червиш яйца и да месиш козунак и другия път да я овикаш едно хубаво и за мен :D :bighug:
Пожелавам ти скоро да гушкаш и ти своето бебе :balk_21:
-
И аз се вбесих, сега като го прочетох.
Що за идиот може да изцепи такава грандиозна простотия??? :crazy:
Мен ако питаш - избягвай да контактуваш с тази "приятелка" и с всякакви други хора, които те разстройват. Нетактични, злобни или просто елементарни. Търси само положителните емоции, приятните хора, недей да се забиваш и да плачеш на всеки нещастник, който като не знае какво да каже и дрънка глупости.
Поздрави от мен и приятно прекарване на празника!
Рони
-
Олелеее, Ерикааа!! Това , което тази "приятелка" ти е казала, е за нея, а не за теб! Чуваш ли, хич да не им се връзваш. Няма и капка истина в това, което ти е казала и никакъв празник няма да изкарваш в рев. КАкво значи такива които стават за майки и такива, които не стават? Циганката от магистралата ли става повече за майка от теб? Абе я моля ти се!
Лелее, ама МНОГО СЕ ЯДОСАХ!
Много лоши хора има под слънцето. Чак се чудя в лошотия ли са расли или просто така си се раждат.
-
Тенденциозно е явно `приятелките` да ги виждаш в такава лошо светлина, а уж до вчера са били тактични...Отделен е факта, че обкръжаващите смятат, че да не си станала майка след 25 годишна възраст е порок. :x
-
мила, необърщай внимание на такива хора!!!!!Тази пача не ти е приятелка!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Ако беше такава ,никога нямаше да те нарани така.Заради такива хора не си заслужава да рониш сълзи и да се ядосваш!!!!!!!!!!Целувки мила!! :balk_21:
-
Е,здравейте и от мен.През лятото на 2001г.решихме че искаме бебе и спряхме да се пазим за моя радост забременях още първият месец,но радостта ми се оказа кратка.Беше извънматочна и тогава моите родители и сестрите ми разбраха че искаме бебе.Трябваше да се пазиме 6 месеца,после сватба и така до януари 2003г когато решихме да започнем отново с опитите.Три години не ставаше минахме през изследвания,спермограми,още една лапароскопия която показа че лявата ми тръба е запушена,а дясната е проходима но в нея беше извънматочната и лекарите не даваха голям шанс въпреки че успяха да я запазят и слава Богу,защото както се оказа по-късно с лявата сега щях да съм без тръби.И минала през всичко това миналият месец видях двете чертички нямаше по-щастлив човек от мен.НО щастието ми не трая дълго....направих спонтанен аборт.Бях отчаяна и съкрушена и тъй като всичките ми приятели и роднини знаят за моя проблем получих подкрепа и любов от всякъде.Всичките ми приятелки имат бебета под годинка и сестра ми също те се чувстваха някак си виновни за това че те имат бебета,а аз не.Но това което не очаквах беше реакцията на моя "приятелка"вече мога да я сложа в кавички ние дори сме нейни кумове.Та тя каза 4е така ми се падало като не съм се пазела и съм ходила на токове,с дънки и куп такива глупости.Стаписа ме нейната непросветеност по въпроса и след това разбрах че всъщност често съм била нейна тема за разговор в свободното и време.Може би трябваше да спомена че тя забременя докато се пазеха с мъжа и,случайно и реши да го остави.
Така че аз също мисля че трябва да споделяме проблемите си,но с хора които могат да ни разберат,както ние тук в този форум защото сме обединени в една и съща битка.А не със хора които само гледат как да пръкнат по-дълбоко в нашата рана и да сипят повече сол.
Благодаря ви че ви има.
Прегръщам ви.
-
Така че аз също мисля че трябва да споделяме проблемите си,но с хора които могат да ни разберат,както ние тук в този форум защото сме обединени в една и съща битка.
Мила, ако можехме да знаем кой как ще ни разбере и каква световна глупост ще изцепи ... ама ей на нямаме кристална топка. Тук във форума разбрах, че това е непредвидимо - щом може майка да се обърне към дъщеря с неподходяща дума, да не кажа зашеметяващо грозна дума, какво остава за другите. Понякога подкрепа получаваш от хора, от които най-малко си я очаквал, а хора, на които разчиташ оцапват неистово положението.
Колко е хубаво да си безгранично тъп и прост.... Ама ние сме от другия тип :wink:
-
Здравейте момичета.Аз много много несподелям с приятели или познати.Те със сигурност знаят ,защото имаме 11 години брак,(първите 5 години се пазехме,въпреки това 2 пъти забременях но за жалост спонтанен аборт) бебе няма.Тази тема ми е много болезнена!!!!!
Някои знаят и въпреки това постоянно когато се видим питат ....хайде какво чакате още????време е ................,съседи също..........!
На мен всичко това ми идва много болезнено!Всеки път се затварям в себе си ,даже вече не ми се събира с познати.
Но най гадно ми стана заради шефката ми.Наложи се да кажа за проблема ми и че се налага често да отсъствам от работа за да посещавам спец.клиника по стерилитет в София.Помолих я да несподеля с никой че не ми е приятно да знаят всички.
Преди инсе се наложи почестичко да ходя заради таймиране .Тя първо каза че няма проблеми и после почна да ми се цупи.Когато се върнах от инсе колегите ме питаха как беше времето в София и за какво ходя толкова често.Много се ядосах че се е коментирало моето отсъствие на работа и само тя знае че съм в София.Много ме съмнява дали не се е коментирало и друго .......................!На другия ден неин приятел попита половинката ми ...Как вървят нештата в София????дано скоро да има бебе.......................................................
На моята половинка му стана много болно ,та как може тя да разправя на всички за нашата мъка и болка.Тя е доста особенна.Винаги казва че няма да се жени и не иска да има деца!!!!!!!НЕРАЗБИРАМ как едни могат и неискат ,а други дават мило и драго за рожба и немогат.!.........
:?: :?: :?:
-
Момичета, и аз да се включа по темата....
С моето мило правим опити за забременяване вече 2 години... След изследвания дотук сме установили мъжки фактор + евентуално и женски, това ще се потвърди/отрече след цветна снимка, която съм планирала за май месец (пусти финанси.... :? )
Колкото до споделянето... На нашите им казах веднага, че имаме проблеми, защото съм свикнала всичко да си споделям с тях, те може би са най-добрите ми приятели. За мен не е страшно, защото и семейството на сестра ми също са с мъжки фактор, и те доста дълго се бореха, но сега имам най-прекрасния племенник :D
Колкото до хората около мен - споделих с най-близките си приятелки, защото имам нужда от тяхната морална подкрепа в битката...
А за колегите - изобщо не се притеснявам - стана на въпрос за тези неща когато се повдигна въпроса за демографската криза в България, и тъй като точно в този момент ми беше много болно, директно си казах, че сме "проблемно забременяващи"... От там нататък никой нищо не е питал, не е повдигал въпроса пред мен...
Даже да ви кажа, в един форум където съм модератор провеждам "образователни курсове" сред младежта (става дума за студентски такъв), и съм им дала линкове на сайта да четат и да се просвещават....
Та с две думи - ако сте обкръжени от млади хора, които няма предразсъдъци - казвайте си момичета, не можете да си представите колко по-добре ще се чувствате.... Защото криенето и премълчаването, все едно става дума за кой знае каква "мръсна тайна" изключително зле ни се отразява на психиката, ставаме нервни и агресивни (поне за мен е така)...
И, най-важното - не спирайте да се борите :balk_21:
-
Ами и аз да кажа.
Мъките ни са вече от девет години.
Дълго време това беше тема табу - никой освен родителите ни не трябваше да знае. Първо казвах, че ни е рано. После, очевидно не беше рано и затова им затварях устите като кажех просто, че нещата не стават винаги тогава, когато си ги планирал. Миналата година, когато решихме отново да се заемем сериозно/и слава богу най-после попаднахме на ЛЕКАРИ/ започнахме да споделяме с когото сварим. Някак си бяхме решили, че непременно ще стане! Ами ИКСИ правехме -не може да не стане! Нищо, че знаехме за процента успеваемост. Нищо, че си знаех, че съм кърък! След толкова години - това беше краят! Изразходвах огромно количество енергия да обяснявам какво точно правим, защо го правим и пак да виждам стъклен поглед пред себе си! Но нищо, това нямаше значение, защото най-накрая щяхме да им натрием носовете с най-слакото създание!
Е да, но не беше краят!!! Все едно някой много близък беше умрял! Шок, мъка и безсилие! И на това отгоре - обяснения на същите тези стъклени погледи! Най-силно болеше, обаче, от реакцията на родителите ми! Нито дума не ми казаха за успокоение - те трябваше да бъдат успокоявани, защото видиш ли хората разкарвали количките пък "нашите нищо не направиха"! Свекървата пък през два сопола ми пожела другия път да съм имала късмет! Като че ли не се подлагам на всичко това заради проблема на сина й! Като че ли успеха няма да е общ!
Затова мили момичета решихме - тази година сме гроб! Това си е наш проблем и след като никой освен вас не може да го разбере - няма право на информация!
-
Който и да ме пита - не крия! Това е положението, ама се дразня от съветите, рецептите, билките и билкарите /щото съм си тома-неверни/! Тая, тва пила, оная друго! Аман !!!
Всеки си има ахилесова пета, е мойта е тая.
Кураж и качествен секс! :a_snake_01:
-
Който и да ме пита - не крия! Това е положението, ама се дразня от съветите, рецептите, билките и билкарите /щото съм си тома-неверни/! Тая, тва пила, оная друго! Аман !!!
Всеки си има ахилесова пета, е мойта е тая.
Кураж и качествен секс! :a_snake_01:
И аз съм така; и за съветите - също, то да даваш съвети е хубаво нещо, но само ако са компетентни, а повечето от хората, които ни съветват за такива дивотии и представа си нямат за какво иде реч. Една моя приятелка, която много си обичам, неотдавна ми предложи да ме заведе при някаква жена, която помагала на бездетни двойки, давала им нещо си - топчета хляб, които ядяли в определни дни, някаква такава шантава история беше. Помогнала на братовчедка и да забременее след 6годишен стерилитет, е верно, момичето е бременно в момента, но не вярвам да е от тестените "сачми". Голям смях падна. Мен по-скоро такива истории ме забавляват, хората идея си нямат колко глупаво звучат такива шмекерии, когато предлагат са съвсем добронамерени, изхождайки от искреното си желание да ни помогнат:). Този случай ми напомни историйката, която малък зайко е споделила в своя дневник, много се трогнах тогава
-
rally_g миличка успя рано рано да ме разсмееш с тия тестените сачми!
Много хубаво си го написала.Съгласна съм с тебе!Аз лично правя опити при специалисти и се моля на господ да стане чудо ,но не и сачми!!!ха ха :balk_47: :balk_68: :balk_62:
-
Здравейте!Аз и моят приятел правиме опити от 2 години,но все още нищо.Накои от приятелите ни знаят и не задават въпроси, но разбира се има и такива при които тактичността липсва и те не спират да питам "Ама защо още няма бебе".При този въпрос направо ме хващат лудите,но нали знаете, че който не е преживял такова нещо не знае какво е .Затова си замълчавам и гледам да не обръщам повече внимание, но ако кажа че не обръщам внимание на това ще излъжа.Благодаря ви че ви има.Вдъхвате ми кураж да продължа да гледам позитивно на всичко което се случва.