www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: katypep в Май 17, 2012, 16:06:02 pm
-
Здравейте на всички! Обръщам се към Вас за съвет-"Как да преодолея себе си?"
Шанса които дава Фонда беше като спасение за нас, неразполагащите с много средства. И така 1-ви опит неуспешен, 2-ри неуспешен. И сега ме е страх да попълня документите за третия. Имам чуството, че всичко свършва с попълването на документите. Вече два месеца съм ги скрила дълбоко и всяка вечер гледам шкафа, плача и ме е страх да ги попълня. И незнам как да преодолея себе си. Сигурно чакам чудото. Не искам надеждата ми да умре, а имам чувството, че почти си е тръгнала. Незнам какво да правя. Освен с Вас няма с кой да споделя. Направих го с най-добрата си приятелка с която сме минали през какво ли не и тя ми каза"Защо не се откажеш?". Ако някой се чуствал подобно ще се радвам да ме посъветва как да го преодолея
-
Май имаш сериозна нужда от лична среща с нас със Маги на тема "умиране има, отказване-няма".
Шегата настрана, подготви си документите и ги пращай, пък имаш една година да се възстановиш и физически и емоционално. Съжалявам, не знаех, че резултата ти и от втория опит е отрицателен. От срещата ни помня едно супер-усмихнато момиче, готово за среща с предизвикателствата, ще се появи отново - не се съмнявай.
Чакам обаждане за среща!
-
Много по-малко неща са ми се случвали от на теб.Но имах момент в който исках да зарежа всичко.След опита на ЕЦ дори не отидох в клиниката да поговорим, какво ще правим.Не исках да ходя там, не исках да виждам хората, да слушам приказките им, исках да ме оставят на мира.Но в същото време знаех, че рано или късно ще започна пак с опитите.Но си починах, дори емоционално си починах.То това беше най-важната част, де :)
ПП Една срещичка другата седмица с малък Марто?
Виж как те следим със Снежка и двете сме писали едновременно.Пък и мислим еднакво :)
-
Кати, разбирам те.
След една извънматочна и 3 ранни аборта, сега съм 6-ти ден след трансфер първи опит ин витро. Повярвай ми, една част от мен се ужасява от положителен тест, защото след него ще започне такова адско треперене да не се повтори кошмара, че просто няма описване. Не знам дали мога да понеса още една загуба. Страхът от провал е спрял не един или двама души с потенциал да постигнат мечтите си. Обаче ние не сме от тези хора, нали? :) Поискай някой друг да ги попълни и да ги изпрати вместо теб, твоят човек например. И забрави за това за известно време. Докато ти излезе номерът.
-
Попълвай документите и ги пускай или ти или половинката ти. За една година ще се възстановиш емоционално, а може да участвате и в някои от инициативите за безплатни опити. В никакъв случай не се отказвай, бори се и мисли позитивно. Ако е необходимо проведи и някоя среща с психолог от клиниката. Желая ти кураж и успех!
-
Моя съвет е същия. Номер от фонда е причина да не умира надеждата. Не губи време. Ще се съвземеш. Всички претърпели неуспех се чувстваме сякаш сме на дъното на океана. И някак си изплуваме от там. Не се предавай katypep! Не си отлагай шанса. Събери сили и го направи, или половинката. Хайде!
-
И на мен първата ми реакция след неуспешният втори опит беше " Ами ако никога не стане?!". Първия го възприех като репетиция, за втория си казваш " а бе има трети". така постепенно залогът за третия опит става много висок.
Идеята, която ти дават някой друг да ги подаде е много добра. Поне няма да губиш време в чакането на Заповедта от фонда, а няма да се налага да се изправиш точно сега, когато си уязвима срещу страховете си.
Не си сама. На мен много ми помагат историите на момичетата, които въпреки трудностите вече са успели! Успех ти желая!
-
katypep, здравей и от мен .
Това през което минаваш съм сигурна , че са го изпитвали всички от нас и е нещо страшно , ако не успееш да си помогнеш. Потърси помощта на психолог , както са ти писали момичетата . Лично на мен много ми помогна , макар да съм имала само две срещи с такъв . Имам 3 стимулирани опита , и един ЗЕТ . В момента съм бременна в 36 г.с след последния си трети опит. След борени дни ще прегърна дъщеря си . Когато ми остана само този опит , не възлагах никакви надежди . За мен да си осиновя дете не беше проблем отдавна и тогава със съпруга ми решихме да действаме . Така че , набързо подготвихме документите и мислех само за това ,като на стимулациите ходех все едно между другото. На курса за осиновители бях вече бременна , но даже не смеех да се зарадвам или пък да се откажа от осиновяването .
Пиша ти това , за да ти покажа , че понякога стават чудеса . Аз съм живия пример . Не зная обаче какъв съвет да ти дам освен да намериш спокойствието при последния си опит и опиташ да не мислиш за него като за последен . Аз успях , но всеки е различен и ти самата трябва да го постигнеш .
Желая ти успех и искрено вярвам, че ще се справиш и излезеш от това състояние .
-
katypep
съжалявам, че чувам тези думи произнесени точно от теб ... Стегни се момиче! Ти поне имаш шанс в лицето на ФАР ... Много други момичета нямаме и този шанс. Аз съм с 2 инв процедури, 2 успешна за кратко, спонтанен аборт в 7 седмица :( ми отне най-желаното и най-мечтаното :? Следва естествена бременност, която устисках едва до 13 седмица ... Сега съм започнала 3-тия си опит, мечтая си, вярвам и се моля да е успешен и да е докрая, но и за миг не си помислям да спирам да се боря, да се надявам, че ще сбъдна мечтата си да бъда мама. Почерпи и от моята сила и ентусиазъм, извади тези листи, попълни ги и действай ... Хайде момиче мило, ти си на ход, използвай всяка дадена ти от ФАР, БОГ или пр възможност за да сбъднеш своята мечта!!!
Прегръщам те!
-
Давай напред, отказване няма, щом го казвам и аз след 3 опита Икси, 2 аборта, 1 прекъсната стимулация, 3 хистероскопии, а ми предстои и 4-та. Отдавна сме стигнали дъното, оттам пътя е само нагоре .)
-
При нас - 1 опит платен с кредит-неуспешен, втори опит /първи по фонда/ - очертава се и той да е неуспешен......Поради тежък мъжки фактор не дават особени надежди. Уж вторият път щеше да е последен, ама се ослушваме за трети....то май класиката е да се пробва 3 пъти :)
Какво има да се попълва за ново подаване?
-
Здравейте на всички! Обръщам се към Вас за съвет-"Как да преодолея себе си?"
Шанса които дава Фонда беше като спасение за нас, неразполагащите с много средства. И така 1-ви опит неуспешен, 2-ри неуспешен. И сега ме е страх да попълня документите за третия. Имам чуството, че всичко свършва с попълването на документите. Вече два месеца съм ги скрила дълбоко и всяка вечер гледам шкафа, плача и ме е страх да ги попълня. И незнам как да преодолея себе си. Сигурно чакам чудото. Не искам надеждата ми да умре, а имам чувството, че почти си е тръгнала. Незнам какво да правя. Освен с Вас няма с кой да споделя. Направих го с най-добрата си приятелка с която сме минали през какво ли не и тя ми каза"Защо не се откажеш?". Ако някой се чуствал подобно ще се радвам да ме посъветва как да го преодолея
От моя личен опит, сравнен с този на моя много близка жена е, че позитивното мислене и спокойствието е наполовина спечелен положителен тест :). Моето мнение е, че не бива да започваш процедура ако те е страх или ако си казваш "или сега или никога". Наистина трябва да си бетон. Аз лично сама в критични ситуации не съм се справяла. Действам с помощта на психолог. Искрен съвет - потърси такъв.
Карай едно по едно.
Като начало попълни документите за фонда и ги подай и спри да мислиш за процедури поне за 2, 3 месеца. Имаш доколкото разбирам поне година чакане докато те одобрят. През това време се обърни към психолог и започни подготвителна терапия.
Мое мнение разбира се - аз така бих постъпила. Всъщност малко по-различно постъпих аз, но това е друга тема :))))))))))))
Успех!
ПС
За мен стратегията "умиране има, отказване-няма" е силно нездравословна
-
Аз се отказах след 6-я неуспешен опит.
Като се замисля е трябвало поне след 4-я, но няма как да знаем кога ще успеем.
Успех ти желая.
ПС
За мен стратегията "умиране има, отказване-няма" е силно нездравословна
Подкрепям.
-
Цитат на: Fussii в Днес в 16:00:06
ПС
За мен стратегията "умиране има, отказване-няма" е силно нездравословна
Тъй като с Катипеп се познаваме лично зная, че тя не би приела тази лекомислена фраза за стратегия. Използвах я като обратното твърдение на всички - приятелки, роднини, близки и далечни, които имат готов отговор за живота на всеки. Ето и тя е получила решението - "щом страдаш-ми, откажи се"; "Осинови си-какво толкова, децата страдат"; "Иди на манастир, баячка, ходжа, яж ябълка, носи коланче" и ред такива.
И тъй като явно не се изразявам разбираемо в писмената реч, редно е да се изясня...
Идеята ми е, че на човек понякога му трябва много малко от приятел - наплачи се с мен, заедно ще преодолеем това ново предизвикателство и аз ще съм заедно с теб, когато дойде време за следващия опит или за каквото решение вземеш като решение да имаш дете. Защото това е твоят живот, ти вземаш решенията, а аз съм твой приятел и единственото което мога да направя е да те подкрепям.
-
Аз се отказах след 6-я неуспешен опит.
Като се замисля е трябвало поне след 4-я, но няма как да знаем кога ще успеем.
Успех ти желая.
Не бих могла към момента и да изрека тази дума ... отказвам се ... Да се откажа от какво, как? От мечтата си, от живота си? Как да продължа да го живея този живот без да съм се докоснала до мечтата си, били имал смисъл той, ей такива мисли ми идват в главата ... Незнам, кога бих казала СТОП, незнам дали изобщо бих изрекла тази инак проста дума само с 4 букви :?
-
Никога не съм се отказвала да бъда майка. Ама никога :lol: Само смених стратегията :wink:
Обаче, всеки си има неговия път и трябва да си го извърви. Аз съм имала късмет по рождение да имам нагласата, че раждане/осиновяване са два равностойни пътя към една цел. Не е моя заслугата, не съм осмисляла нищо, не съм имала никаква драма с решението.
Единствено си позволявам да ти кажа не прави процедура в нестабилно емоционално състояние или страх от неуспех. Успокой си душата първо
-
Абсолютно съм на мнението на Fussii.
Аз също бях сигурна , че ще бъда майка , просто не знаех по кой начин. Лично аз обаче винаги съм се изумявала на жени , правейки по толкова опити инвитро .Не мога да си представя години наред процедури , стимулации и ... тем подобни . С риск да провокирам някой искам пак да кажа , че това единствено и само мое мнение . Слава богу имах и подкрепата на съпруга си ... .!
-
Кати мила,
всичко, което искам да кажа е, че трябва да следваш твоя си път. И ако той означава 10 опита - да ги направиш кой каквото ще да ти говори. Единственото, което трябва да съхраняваш през целия този път е СЕБЕ СИ. Ти си важна, ти се пази цяла и стабилна, за да можеш един ден да отгледаш детето си нормално и адекватно.
Моя път е бил един опит и осиновяване. Твоя е друг, на останалите си е трети и четвърти. Не се сравнявай с никой. Ще разбереш кой е твоя път, когато следваш стъпките без вътрешна съпротива и страх.
Засега, както казах карай едно по едно. Успех от сърце мила
-
Кати мила,
всичко, което искам да кажа е, че трябва да следваш твоя си път. И ако той означава 10 опита - да ги направиш кой каквото ще да ти говори. Единственото, което трябва да съхраняваш през целия този път е СЕБЕ СИ. Ти си важна, ти се пази цяла и стабилна, за да можеш един ден да отгледаш детето си нормално и адекватно.
Моя път е бил един опит и осиновяване. Твоя е друг, на останалите си е трети и четвърти. Не се сравнявай с никой. Ще разбереш кой е твоя път, когато следваш стъпките без вътрешна съпротива и страх.
Засега, както казах карай едно по едно. Успех от сърце мила
Абсолютно вярно.Толкова сме различни и толкова емоционално нестабилни на моменти.Всеки има различно вътрешно усещане за нещата, така че съвети за брой опити и т.н. не са нужни.Само знай, че наистина ТИ си важна и се запази като човек.Това е най-важното.
Ще успееш, ще бъдеш майка :)
-
Единствено си позволявам да ти кажа не прави процедура в нестабилно емоционално състояние или страх от неуспех. Успокой си душата първо
Подкрепям!
Ясно е, че имаш нужда от почивка - ами че изчакай и с документите! Изкарай си лятото - почини си физически, психически и емоционално, и на есен - вече ще знаеш кое-как!
Така или иначе - моето мнение е, че по една процедура на година е достатъчна!
Аз лично винаги съм изчаквала "удобния момент" - за мен естествено! Когато съм готова! А това се усеща :wink: Не можеш да го сбъркаш!
Успех! Каквото и когато го решиш!
-
Боже момичета благодаря Ви! Главата ми е пълна каша. А се смятах за силен човек. И всички около мен. Може би в това е проблема. Ти можеш, ти ще се справиш. А в един момент си изморен и трябва просто да се отпуснеш, но никой не го разбира, защото смятат, че това не си ти. Всички викат "Стегни се!". Накъде повече.... Ще оставя нещата на течението за лятото, ще се видя с Маги, Снежи и малкото "мишле" пък може съдбата да ме побутне и да ми покаже вярната посока. Много, много щастие Ви пожелавам момичета!!!
-
Незнам, кога бих казала СТОП, незнам дали изобщо бих изрекла тази инак проста дума само с 4 букви :?
Това е толкова обширен въпрос, че чак ме сърбят ръцете да отворя нова тема... :) Баба ми често обичаше да казва, че всяко нещо, което е прекалено, не е хубаво... Трябва да успяваме да намерим границата, да можем да си я начертаем, да я реализираме... Няма обща формула, важни са детайлите... Действително ли е толкова пораженческо да кажеш "стоп"?
Катипеп, пожелавам ти приятна почивка и успех! :) Имай повече доверие в чувствата си и следвай желанията си. Фуси е казала много точно онова, което и аз мисля:
[...], че трябва да следваш твоя си път. И ако той означава 10 опита - да ги направиш кой каквото ще да ти говори. Единственото, което трябва да съхраняваш през целия този път е СЕБЕ СИ...
Обаче...
Според мене за фонда така или иначе се чака доста, така че не би било проблем да си подадеш документите... В крайна сметка това не те връзва по никакъв начин и винаги можеш да решиш да не се възползваш... Докато ако в последствие се почувстваш ГОТОВА за следващ опит и тепърва започваш да уреждаш този въпрос, може мъничко да съжаляваш, че ще се наложи да губиш време в чакане...
-
Катипеп, може би е време за почивка преди да продължиш, всеки си има сривове :)
моят скромен опит е с 2 инсеминации - тези три месеца живях с надежди и бездънни депресии, минавах от единия полюс на другия. месеците след втория опит неуспешен опит ми бяха черни, едва си вършех работата дори. тотално пропадане. и после ми просветна. бях чела в някакъв друг форум коментар от жена без деца и тя беше написала: 'свиква се без деца. аз съм така и отдавна преодолях това. факт.' и не ми се искаше да й повярвам. но така се случи, че и аз започнах да свиквам.към днешна дата съм си възвърнала нормалния тонус, вярата, че има живот и за мен - какво като съм без деца. не се чувствам по никакъв начин непълноценна от това. леко ме дразнят подмятания на 'близки' хора на моменти, но това вече ми е най-малкият проблем. затова моят съвет е да си дадеш време да си припомниш, че си човек независимо имаш или нямаш деца. пък като отдъхнеш, хъса за следващ опит ще дойде сам. :D
-
Може би в това е проблема. Ти можеш, ти ще се справиш. А в един момент си изморен и трябва просто да се отпуснеш, но никой не го разбира, защото смятат, че това не си ти. Всички викат "Стегни се!". Накъде повече....
Дебнех подходящ момент, за да ти кажа нещо "в защита" на приятелката ти. Та да не вземеш сега освен всчико друго да се измъчваш, че тя не те разбира, не те подкрепя и пр. Може би е мислела, че имаш нужда да чуеш от някого нещо различно от "давай, дръже се, стегни се". Може би е смятала, че не смееш да допуснеш и изречеш мисълта за отказ и е искала да те подтикне просто да обмислиш и този вариант. Едва ли близък човек иска да се откаже от целта и мечтата си. Просто е подходила по-различно от баналната /и неискрена понякога/ подкрепа Това спорде мен означава не неразбиране, а по-задълбочено вникване в проблемите ни. Успех! Подкрепата тук е чудесно нещо. Но се дръж и за приятелите си от преди и извът този форум! Те имат какво да ни кажат и да ни дадата, ако са истински приятели, макар да нямат същите като нашите проблеми.