www.zachatie.org

Репродуктивно здраве => Нашите дългоочаквани деца => Темата е започната от: Сдружение Зачатие в Октомври 26, 2012, 20:57:12 pm

Титла: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Октомври 26, 2012, 20:57:12 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/bar.jpg)

Скъпи приятели,
каним ви  отново да вземете участие в нашия конкурс "Бебе на Зачатие"! Нека заедно превърнем това начинание във вълнуваща традиция!

Разкажете ни за зачеването на вашето дете, за трепетното очакване на новия живот, за щастието, с което ви дарява новият член на семейството.
Споделете с нас трудностите, които сте преодолели и с какво точно ви помогна Зачатие по пътя към вашата мечта. Кое беше най-ценно за вас - споделянето във форума, безценната информация от сайта, подкрепата от Сдружението или ползата от инициативите на Зачатие.
Придружете разказа си със снимка на вашето дете и дайте надежда на хилядите борещи се семейства, че вашият късмет ще споходи и тях.
Заразете ни със вашето щастие, накарайте ни да се усмихваме заедно с вас и да се радваме на вашата пълна къща. Покажете на Зачатие, че трудът, който влагаме, за да ви помагаме си заслужава. Така ще знаем, че часовете, които крадем от нашето свободно време, за да работим за каузата са важни за вас.
Защото за нас най-важно е да има повече щастливи родители!

Ако сте едни от тях, не се колебайте да участвате и да сътворите късче Коледна магия.
А ако вашето бебче е на път и искате да споделите с нас щастливото очакване, не се притеснявайте да изразите емоцията си със снимка по ваш избор, защото всички бебета на Зачатие са очаквани с много трепет не само от мама и тати, а и от безброй сърца, събрани тук от магията, наречена "Зачатие".
Ще публикуваме историите и снимките на сайта, за да могат всички потребители да гласуват коя история да спечели конкурса "Бебе на Зачатие".

Изпращайте материалите за участие на адрес: konkurs.zachatie@gmail.com до 1 декември 2012 г.

Могат да участват всички родители, които смятат, че Сдружение Зачатие е помогнало по някакъв начин за появата на тяхното дете.
Моля, изпратете и снимка на детето/децата с/без вас. При желание, ще използваме инициали, вместо имената ви.
Гласуването ще се проведе от 1 до 14 декември 2012 г.
Победителят ще получи специална награда от Сдружението на Коледното ни парти – безплатна семейна фотосесия плюс луксозен албум за снимки, в които да съхранявате най-ценните ви спомени.
За заснемането ще се погрижи нашата прекрасна фотографка mini (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&action=profile;u=773)
Историята, с която сте спечелили наградата, ще бъде публикувана на сайта и анонсирана във Фейсбук. Така всичките ви приятели и роднини ще знаят, че именно вашето дете е "Бебе на Зачатие"!

Ако имате допълнителни въпроси, моля, задавайте ги в темата  

Успех на всички участници!
Благодарим Ви!

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 02, 2012, 18:23:45 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/32_Georgi.jpg)

Георги на Мария


Аз съм Мария, позната ви от форума като Мецани. Някои от вас са чели дневника ми и са запознати с моята история. Надявам се, че с участието в конкурса, моят разказ ще достигне до повече хора и ще им даде кураж.

 Родителите ми се развеждат, когато съм била много малка и може би заради това аз винаги съм мечтала за голямо и сплотено семейство. Винаги съм вярвала, че ще стана майка на поне 3 деца, не съм допускала и за миг, че ще трябва да мина през един нелек път. Не съжалявам обаче. Именно трудностите, с които се сблъсках ме срещнаха със Зачатие и ме направиха по-силен човек. Тук намерих приятели, тук се почувствах значима жена, тук се научих да не се срамувам от проблема си и да говоря открито за него, тук израснах като човек. Благодаря ти, Зачатие!
 
Историята ми започва когато в края на далечната 1998г срещах моя съпруг. Бяхме млади 20-годишни лудовлюбени хлапаци :) Вече знаех, че това е мъжът от когото искам да имам деца. Три месеца след запознанството ни заживяхме заедно.
 
Поживяхме си безгрижно и през 2003г решихме, че е време да си имаме детенце. Започнахме с опитите, но уви нищо не ставаше. Естествено посетих гинеколог, който ми постави диагноза поликистозни яйчници. В последствие се оказа, че диагнозата е грешна, но млада и глупава, не потърсих второ мнение. Назначено ми бе "лечение" с Диане35. Така се изниза една година, една година, загубена в прием на противозачатъчни.
 
На следващата година смених гинеколога. Направихме хормонални изследвания и спермограма, проблем не излизаше. Оставаше само цветната снимка, която така и не ми бе назначена. Всеки ми казваше любимата реплика:"Успокой се, ще стане, млада си още”. Така в "успокояване" минаха още няколко години.
 
Годината вече е 2007. На поредния преглед , изражението на гинеколога се промени, беше притеснен. Естествено се притесних и аз. Оказа се, че на УЗ се вижда огромна тъмна сянка. Имаше съмнения за хидросалпинкс и се налагаше лапароскопия. Тъй като имам 3 коремни операции никой от лекарите в Шейново не искаше да поеме риска да прави лапароскопия на такъв проблемен корем. Единственият лекар, който се съгласи да ми я направи беше д-р Попов, за което съм му благодарна. Тръгнах си от кабинета разплакана и много уплашена. Прибрах се вкъщи, седнах пред компютъра и написах лапароскопия. Тогава попаднах на Зачатие. И започнах да чета :)
 Благодаря ви, момичета, за безценната информация, която сте събрали. Благодаря ви, че помагате и вдъхвате кураж на толкова много жени като мен!

На 27 март 2007г стана факт моята първа лапароскопия. Резултат - отстранена лява тръба и малка част от дясната. Препоръката на оператора беше, че ако до 6 месеца няма бременност - ин витро. Трудно приех отстраняването на тръбата. Но мина известно време и се съвзех. Отново потърсих информация в Зачатие. Четях и не смеех да се регистрирам - каква глупост от моя страна :) От прочетеното стигнах до извода, че е крайно време да посетя репродуктивен специалист. Обадих се и записах час за д-р Стаменов и д-р Владимиров, с надеждата, че няма да ми потрябват.
 
Дойде 3.11.2007г - първичния ми преглед при д-р Стаменов. Стоях свита на столче в коридора на 4-я етаж (тогава чакалнята беше там) и чаках да ме извикат. Излишно е да казвам, че това бе и все още е Моят Доктор. Назначи ми хормонални изследвания и цветна снимка. За съжаление 8 месеца след лапароскопията останалата ми половин дясна тръба бе с хидросалпинкс и трябваше да се отстрани. Налагаше се втора лапароскопия. Примирих се с мисълта, че спонтанно забременяване няма да има.
 
На 4.02.2008г се състоя втората ми лапароскопия, направена пак от д-р Попов. Предварително се бяхме разбрали да прекъсне дясната тръба независимо в какво състояние е. Беше отстранил и  ендометриозна киста. Не се подложих на лечение, а директно преминах към ин витро.
 
Месец след лапароскопията стартира моят първи опит. И тогава се регистрирах в Зачатие :) със страшния ник me4kata :)) От този момент се пристрастих към Зачатие, знаете за какво ви говоря, нали :)

Първи опит - март 2008г - къс протокол - много надежди - отрицателен тест - много сълзи.
 Последваха нови изследвания, лечение и два опита за ЕЦ, които се провалиха - първия път заради кух фоликул, втория - спукан фоликул преди пункция.
 
Отново е февруари-март, но вече е  2009 г, дойде време за втория ми стимулиран опит.
 Този път дълъг протокол, отново надежди, отрицателен тест, отново сълзи. От този опит имах 4 замразени ембриона.
 
След неуспеха подадох документи за ФАР, а през септември направихме трансфер на замразените ембриони. За съжаление резултатът отново беше отрицателен. Този път отроних само една единствена сълза, може би вече се бях примирила с неуспехите.
 
Същата година, през септември- октомври ако не се лъжа, прочетох, че се организира среща на Зачатие. Престраших се и отидох. Запознах се с прекрасни хора и изпитах невероятна емоция. Без колебание реших да стана член на Зачатие, исках да бъда част от тези хора и да помагам така, както те помогнаха на мен:)
 
Пак март, но вече 2010г. Стартира третия ми стимулиран опит( първи по ФАР). Дълъг протокол. Всичко беше перфектно, стимулация, ембриони, но отново катастрофален резултат. Сринах се. Започнах да мисля, че може би е време да се откажа, че може би не ми е писано да бъда майка. Но не се отказах. Зачатие не ми позволи. Д-р Стаменов не ми позволи. Съпругът ми не ми позволи. Четях историите, описани в дневниците на момичетата и се възхищавах  на борбеността им. Надъхвах се.
 
През май 2010 по настояване на д-р Стаменов, направих нова цветна снимка, резултатът от която беше проходима дясна тръба(т.е.половината от нея). Изненадата ми беше огромна, та нали д-р Попов я беше отстранил?! Последва хистероскопия. Проблемът се оказа мястото, на което е била лявата тръба с хидросалпинкса - от него е изтекла някаква тъмна течност. Предположението на д-р Стаменов бе, че именно това е била причината за досегашните ни неуспехи.
 
От третия ми стимулиран опит имах 3 замразени ембриона. През октомври започнах подготовка за ЕЦ + ЗЕТ. На 30 ноември беше пункцията на едничкото фоликулче, а на 3 ноември( точно 3 години от както съм пациент на клиниката) беше трансферът на 3 снежинки и 1 ембрионче от ЕЦ.
 Боже, колко се вълнувах. Преминавах през всякакви състояния.
 
Дойде 17 ноември - рождения ден на майка ми и датата за кръвния тест. Няма да ви казвам колко пъти влизах на страницата на лабораторията, за да проверявам резултата, всеки път със свито сърце.  Влизах, виждах резултат – неготов и излизах. Докато накрая пред очите ми се появи  бета ЧХГ  421.100. Бях бременна!!! Гледах монитора пред себе си и не можех да повярвам. Извиках мъжа ми, показах му резултата, прегърнахме се и заплакахме. Този път от радост:) Сега, при този мил спомен пак плача :)
 
Като цяло имах една спокойна и безпроблемна бременност, която премина неусетно.
 На 14 юли 2011 в 9.16ч проплака моето малко слънчице Георги :)
 
Ами това е, момичета, моята история с щастлив край. От сърце ви пожелавам да изпитате радостите и трепетите от бременността и раждането. Вярвам, че всяка една от вас ще има своето малко чудо или чудеса до себе си, само трябва да не губите вяра, да таите надежда и да имате сили да продължите борбата до успешен завършек. Аз успях от 5-я опит. Надявам се моята история да ви вдъхне кураж и положителни сили да продължите напред.
 
Искам да благодаря на д-р Стаменов, че сбъдна мечтата ми, на д-р Сигридов и д-р Михова, че се грижеха за мен и следяха прекрасно бременността ми, на д-р Велев за раждането на сина ми, на Зачатие – за знанията, които получих и приятелите, които намерих!

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 02, 2012, 18:37:53 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/33_Lora_Viktoria_Mari.jpg)

Лора, Виктория и Мари на Хриси  


ТРИ..... ЗА ЩАСТИЕ!
19.03.2012 год.

Казват, че когато двамата души създадат  семейство, най-нормалното нещо на света е да искат да си имат бебе! И наистина е така! Осъзнаваш, че искаш да си родител и се стремиш да изпълниш мечтата си... При някои хора обаче мечтаното бебе позакъснява малко повече от необходимото. Така се случи и в моето семейство – седем дълги години в очакване на Чудото да се случи! Седем безкрайни години, в които съм си мислила само за едно нещо – моето бъдещо бебе! Мечтала съм за него.... и много често съм плакала!

Но, нещата се промениха и това може да се види дори само като прочетете заглавието на тази статия!

След дълго ходене по различни лекари и в търсене на причината да не се получава забременяване по естествен начин, най-накрая с мъжа ми решихме, че е време да намерим специалист към когото да се обърнем за съвет и помощ. Ние открихме този човек в лицето на д-р Явор Владимиров от „Център по репродуктивна медицина и оплаждане ин –витро София”.  Много скоро след като станахме негови пациенти се заехме сериозно с нещата и тъй като Фонда за асистирана репродукция беше започнал работа, решихме да не губим повече време, а направо да кандидатстваме за финансирана от Фонда  ин-витро процедура.
И така, през пролетта на 2009 год. направихме няколко необходими изследвания, подготвихме всичко, което ни трябваше и подадохме документите си във ФАР. От там нататък последваха дълги месеци на чакане, за да разберем дали са ни одобрили за ин –витро процедурата. Времето минаваше неусетно и към средата на лятото се случи Обаждането! Стана ми ясно каква ще е новината още щом като видях номера върху дисплея на телефона си. Тогава бях най-най-щастливия човек на света! Не можех да повярвам, че подобна радост може да се случи и на мен – защото знаех, че вече съм с една стъпка по-близо до осъществяването на нашата мечта!!!

Тогава реших, че трябва да подходя към всичко свързано с процедурата по възможно най-позитивния начин! И мисля, че това също спомогна за положителния резултат накрая.

И така, през септември 2009 год. започнахме със стимулациите и необходимите изследвания, които се правеха, за да се проследява как се развиват нещата.
Връщайки се назад във времето си спомням, че нямаше нито един ден, в който да съм била настроена отрицателно за крайния резултат от процедурата. Отивайки за поредната инжекция си мислех „Това е поредната крачка към малкото ми бебче!” Това ме стимулираше да вярвам, да продължавам, да не се отказвам!
След като приключихме със стимулациите, дойде ред на пукнцията, трансфера и на теста за бременност. Само жена, която дълги години е чакала бебе ще разбере истински как съм се чувствала в деня, в който разбрах, че ще ставам майка. Няма по-прекрасно нещо на света от тази новина.
Но, с всичките положителни емоции при мен имаше и много трудности както в самото начало на бременността, така и по време на 33те гестационни седмици, докато бях бременна.

В следствие на стимулациите е възможно при жената да се получи хиперстимулация на яйчниците .... и аз се оказах сред жените, които ще трябва да се преборят и с това. Усещането при мен беше ужасно – не можех да правя абсолютно нищо. Толкова зле не съм се чувствала през живота си. Отидохме с мъжа ми в клиниката, където ми поставиха инжекции, за да ми помогнат. За съжаление това не свърши работа. Прибрах се вкъщи, а нещата ставаха все по-зле. Докато накрая д-р Владимиров ме посъветва да отида в една болница,  където ще трябва чрез пункция да изтеглят течността, която се е отделяла от яйчниците. Направиха ми я, без упойка! Беше ужасно преживяване и когато ме отведоха в стаята си мислех, че вече едва ли е вече съм бременна...
Две дълги мъчителни седмици прекарах в болницата. Дни, които никога няма да забравя. Дни, в които не знаех дали  да се радвам, или да плача.... И тук е мястото да благодаря на д-р Владимиров за това, че през цялото време макар и само чрез телефонни разговори той беше с мен – даваше ми кураж и ми вдъхваше вяра, че нещата ще са наред!

В деня на изписването ми и след направен преглед, лекаря установи, че вижда две плодни сакчета! Бях леко шокирана от новината за две бебета, но пък бях на седмото небе от радост! Първо се обадих на майка ми, за да й кажа за двойната радост. И плачех от щастие!
След това минах на преглед и при нашият доктор – д-р Владимиров, за да потвърди бременността. И веднага той каза: „Плодните сакчета са 3!!!” Тогава останах напълно без думи. Не знаех как да реагирам – да се радвам ли, или напротив – да се плаша от тази новина! Защото по време на самата ин – витро процедура бях изчела достатъчно много за многоплодната бременност и знаех какви са рисковете и за майката, и за бебетата. В крайна сметка всичко премина горе-долу добре. Няколко пъти влизах в болница за задържане, бях на системи и инжекции – ужасни  преживявания. Но, се успокоявах с мисълта, че всичко е заради тях – моите бъдещи деца.... И това ме крепеше по време на дългите седмици, в които не трябваше изобщо да ставам от леглото. Бях станала като затворник в собствения си дом, заради контракциите, които имах от 22 г.с.. Трябваше да се пазя изключително много, за да задържа бебетата. Всичко в крайна сметка си струваше усилията, лишенията и откъснатия начин на живот, защото на 04.05.2010 год. се родиха нашите дълго чакани рожби – Лора, Виктория и Мари /изписвам ги  винаги ги казвам в реда на тяхното раждане!/.
Всичко си струваше, защото освен, че при нас ин витрото се получи от първия път, мога съвсем отговорно да кажа, че имам най-грижовния, мил и търпелив съпруг и най-прекрасните деца, за които съм си мечтала!
Така е то – три за щастие!

цялата история >> (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=1181&Itemid=111)

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 04, 2012, 14:52:17 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/28_Kalina.jpg)

Калина на Жана

Все още сърцето ми се свива и очите ми се насълзяват когато чета историите с щастлив край. Ще разкажа и моята с надеждата че всички, които по една или друга причина, са тук ще имат история със щастлив край.

Казвам се Жана забременях на 23 години без да сме го планирали. Ужасно много исках дете и бях много щастлива. Нямах идея какво значи бебе в къщи и си мислих че така между другото – между студентството и работата ще си отгледаме детенцето и всичко ще бъде наред. Бременността ми беше прекрасна до шестия месец когато се оказа че имам много лоши резултати на хормоните на щитовидната жлеза. Диагнозата беше хипотериоза /за просветените ТСХ беше 50/. Това беше 1999 г. – тогава нямах компютър, дори не си спомням дали изобщо имаше интернет… Бях в абсолютно информационно затъмнение: нямаше 4Д ултразвук и цъкащите погледи на лекарите и възклицанията „ О-милата…” определено ме притесняваха ужасно. До края на бременността ми не спирах да се моля и да се надявам, че всичко с моето бебенце ще бъде наред, и то ще бъде живо и здраво. И Господ наистина чу молитвите ми. Роди се синът ми, който беше най-красивото бебе на света. След раждането започнаха какви ли не здравословни проблеми, някой сериозни, някой не толкова. Към астмата и хипотериозата прибавих и витилиго. След това ми откриха ендометриозна киста – последва операция. Тогава лекарите ми казаха че вероятността да имам второ дете е минимална… В душата ми се загнезди една болчица, мъничка и пареща… Не се решавахме да започнем да правим опити за второ бебче – проблемите, ежедневието, кризата    така ни бяха налегнали че просто ни беше страх. Пък и нали не мога да забременея… Така отлагахме истината за по късно….
 
В началото на  2006 г. решихме, че не можем да отлагаме повече – толкова много исках второ дете, че само за това мислех. Започнахме опитите – знаех че имам проблем и започнах да чета из форумите… така попаднах в ЗАЧАТИЕ. Регистрирах се и започнах лека полека да се ориентирам и да събирам информация от къде да тръгна и какво да правя… и така месеци наред следях овулация, температури цикли… До октомври 2007 г. когато видях две чертички на заветния тест. Не можах да повярвам – някак си нереално беше – та аз нали имам проблем, нали лекарите казаха че не  мога да имам повече деца…. Но беше истина - втори тест, трети тест, четвърти тест все положителни! Бях тотално откачила. И тогава пак четях всякакви съвети от форума. За съжаление си нямах мой гинеколог и доста се лутах къде да отида и как да накарам някой да ме вземе на сериозно – някак си бях сигурна че нещо лошо ще се случи. И така не след дълго прокървих – последва спонтанен аборт и аз се сринах…. Обвинявах че не направих всичко което е необходимо да спася моето неродено детенце.  Не можах да намеря своя лекар и бях тотално сама… Тогава си спомням че излях гнева си на „Зачатие” Бях се логнала с истинското ми име и написах че за последен път влизам във форума… За последен защото тук има прекалено много болка….Спомням си че Мели някак си ме успокои, но и леко ме свали на земята – такива неща се случват! Досрамя ме и естествено останах – само тук ми беше надеждата да намеря своя път към така жадуваната рожбичка.
 
Така от зачатие разбрах че трябва да намеря клиника по стерилитет и да не губя повече време в хаотични опити… През 2008 г. отидох на първата си консултация в клиника Малинов, д-р Персенска каза че най-вероятно ще се наложи инвитро. От там нататък изцяло им се доверих – последваха редица изследвания. Кандидатствах по фонда. След около две години в началото на 2010 г. на рождения ден на синът ми започнах своя опит инвитро. Няма да пиша за всичките трепети, страхове и надежда – това с думи не може да се опише – пък и рискувам пак да почна да рева. Единственото което със сигурност няма да забравя, когато си взех кръвния тест го занесох на д-р Стаменов да го погледне. Тайничко погледнах резултата, които беше доста значителна цифра, знаех че това значи че е положителен, но един глас в главата ми отсече – не се радвай още - може да е грешка. Така изчаках чинно пред кабинета, влязох между две пациентки и го помолих да го погледне – Той се обърна и ми каза – положителен е! Това е - нищо не можах да изрека – да благодаря да кажа нещо адекватно – само почнах да рева. Ей така като магаре….

Бременността ми беше без особени проблеми въпреки че се чувствах изключително зле през цялото време.На 20 11.2010 г. се сбъдна моята мечта роди се моята дъщеря Калина. Най- сладкото, жадувано и изстрадано бебче. Така чаканото сестриче на вече порасналият батко.

Сега като се обърна назад мога твърдо да заявя, че пътя по който тръгнах и ме доведе до нея го начерта Зачатие. Няма думи с които да мога да благодаря на всички мили момичета които ми помогнаха, на д-р Стаменов, д-р Персенска, д-р Сигридов и на д-р Дяволов при когото родих моето ангелче.
Благодаря Ви!

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 04, 2012, 14:55:55 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/29_Dimitar.jpg)

Димитър на Анастасия

Здравейте, приятели от Сдружение Зачатие!
Пишем тези редове, сгрявани от топлината на едно малко създание, което с ваша помощ се гушка в нас и пълни душите и сърцата ни – нашето детенце – Димитър!

Всичко започна през 2005г., когато решихме да имаме детенце.Аз-на 24 г., съпругът ми – на 31 г. Спряхме всякакви предпазни средства, но месеците минаваха, а бебе нямаше. Последваха прегледи, лекари, следене на овулации, мерене на температура - обичайната лутаща се пътека на незнаещия, но търсещ човек....
Причина уж нямаше, но нямаше и резултат.

През 2007г.решихме да направим спермограма, просто ей така, не , че сме се съмнявали в нещо - резултатът  – олигоастенозооспермия. Д-р Александров ( който впоследстие зае едно специално място в нашите сърца), бе на мнение, че при такива показатели би трябвало да се получи, ако имам проходими тръби. Направих цветна снимка – тръбите ми бяха в перфектно състояние .
По съвет на доктора, си дадохме още малко време. Чакахме 2 години - много любов, много надежди и никакъв резултат – бебенцето не идваше.

През тези две години научих за вас, за Зачатие, регистрирах се във форума, четях темите във всяка свободна минута и добивах все повече кураж и увереност. Разбрах, че не сме сами в борбата със стерилитета, както и че ни е необходима квалифицирана помощ. Темата за инвитро поглеждах отгоре-отгоре – като нещо страшно, до което вярвах, че няма да се стигне.
Но, друго ни било писано.

Годината 2009, срещу 2010, след поредната самотна Коледа и Нова Година, когато вместо да празнуваме, сърцата ни пустееха, взехме решение да потърсим помощ от клиника по стерилитет. Ще кажете – дълго сте чакали...И аз така мисля, но чак сега!

И така, в първите дни след нова година, се свързах с д-р Александров – ЦАР АГ Варна. Уговорихме се да се видим, занесох си изследванията и още след първата седмица направихме инсеминация – на рожденния ден на майка ми – 17 ти януари. В дните до теста сърцата ни тръпнеха, надявахме се, обичахме се... На 14 тия ден – цикъла ми дойде, точен като часовник.
Втора инсеминация не последва – доктора ни посъветва, да минем направо към инвитро(в нашия случай ИКСИ)-спермограмата не била много добре.

Месец май 2010г. – първото ни ИКСИ . Бяхме развълнувани, уплашени, тръпнещи с надежда и вяра, че това ще е нашия опит. На 22 май 2010-тест положителен. Плакахме от радост, много. До първия преглед, при който не се видя сърдечна дейност на плода. Доктора каза – може да е рано, преглед след 10 дена. На 10 тия ден – сърчицето тупкаше на екрана, едно незабравимо чувство. Е, малко изоставаше бебчо в размерите, но малко.Казах си – ще навакса, сигурно е нормално понякога да има отклонения... Поуспокоихме се, но мен все нещо ме човъркаше.
Преглед след 2 седмици – липса на сърдечна дейност – миссед аборт... Колко плаках тогава, колко плака съпругът ми ... Мислех си, че сълзите имат край, но не !
Още помня думите на моя съпруг – „ Ами не може ли пак да му забие сърчицето?”...

Месец ноември 2010г. – второто ни ИКСИ . Докторът реши да раздели яйцеклетките на инвитро и ИКСИ оплождане – спермограмата била по-добре. От инвитрото нито една не се оплоди, от ИКСИто – всички. Развиваха се добре в началото, но на третия ден доктора ме върна от трансфер, за да изчакаме до петия ден, и ако има останали борбени ембриони, да направим трансфера. Всичко ми се срина, отново сълзи, отново чакане...Тези два дни ми се сториха цяла вечност...На петия ден имаше един герой, който докторът трансферира, но излизайки на вратата ми каза, че не е от най-добрите ! Въпреки всичко аз не отписвах борбеното ембрионче –вярвах, че ще ме хареса, и така цели девет месеца. Но, уви ! На 14тия ден от ЕТ - тест отрицателен. След аборта се съвзех бързо, окрилена от мисълта, че щом веднъж е станало бебето, ще стане пак. Отрицателния тест обаче ме срина. За първи път незнаех как да продължа напред.

През всичкото това време, всички вие, приятели, бяхте до мен !
Запознах се с невероятни хора, с много изстрадали, но борбени семейства, познали щастието да са родители !
Давахте ми кураж, давахте ми сили, надежди и хъс да се боря !
Ставах, работех и лягах с форума ! Знаех, че има приятелско рамо, на което да се опра, да поплача, да споделя... Че ви има всички вас, от Зачатие.

Разбрахме за инициативата „ Коледно желание”, и че ЦАР АГ Варна подаряват безплатна процедура. Бяхме решили, че това е нашият екип, това е нашият лекар – д-р Александров, който ще сбъдне мечтата ни, и докато имаме средства и сили да се борим, ще искаме той да е до нас. Затова кандидатствахме за жребия, написах анкетата и двамата заедно с моя съпруг натиснахме с мишката бутона , за да изпратим писмото.
Надявах се да спечелим, естествено, но не очаквах.
Затова, когато на 18.12.2010г., късно вечерта няколко пъти ме потърси непознат номер, не можах да свържа нещата – същата вечер бях на коледен банкет.
На следващата сутрин същия този номер ме потърси, за да ми подари най-хубавия коледен подарък – чух думичките – Сиска, спечелихте процедурата при д-р Александров! Сълзите бяха на очите ми, мъжът ми също много се вълнуваше, този път вярвахме , че и нашето чудо ще се случи.
Решихме да изчакаме до пролетта, за да направим процедурата.

Месец май 2011г. - третото ни ИКСИ . Още в началото не реагирах добре на стимулацията – на първия преглед имаше само 3 фоликула. Е, надявах се да тръгнат още, или поне яйцеклетките да са качествени. Все пак една ни трябваше, за да имаме бебче. В крайна сметка яйцеклетките на пункцията станаха 11 – най-много от всичките ни опити. Толкова се радвах и се молех всички да се оплодят и да се развиват добре. Имахме 7 оплодени, доктора каза – трансфер на трети ден. Отивайки обаче на трансфера, се оказа, че не могат да преценят кои ембриони да върнат, имат фаворити, но не са сигурни как ще се развият . Отново ме върнаха, за трансфер на пети ден. Този път дни ми се сториха не вечност, минутите просто едва минаваха. Молех се да оцелеят хубави ембриони, за да не се провали опита. Ден 5ти от пункцията – имаме си два бластоциста – един много хубав, и един малко по-малко. Радост...

26 ти май – тест положителен, ЧХГ-1235  Съмнение нямаше , бях бременна.

До шестия месец имах една прекрасна бременност, наслаждавах се на всеки миг, радвахме се заедно със съпруга ми на растящото коремче и ритничетата на нашето неродено детенце... Бяхме много щастливи!

Останалото е история, която съм написала на друго място. Важното е , че
 
На 05.12.2011г. се роди нашето дългочакано детенце – Димитър.
Малкото човече, което не можем да погледнем, без сълзи на радост и благодарност в очите...

Благодарим Ви, Сдружение Зачатие!

Затова, че помагате мечтите да стават реалност!

Научихте ни да се борим, научихте ни да не се срамуваме, а да говорим и споделяме проблемите си, научихте ни да търсим и защитаваме правата си!

Благодарение на вас, и на екипа на ЦАР АГ Варна, ние днес сме родители! Сърцата ни за първи път са пълни, мечтите ни са по-смели, домът ни е топъл и уютен !
В стаите мирише на щастие, на бебе, на един нов, по-красив живот !

Благодарим и се прекланяме пред Вас!
Винаги ще бъдете една съкровена  частица от нашия живот.

Анастасия (Във форума siska81) и Светльо Станчеви, Варна

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 04, 2012, 14:58:18 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/30_Lora.jpg)

Лора на Наталия

Щастлива съм, че мога да опиша историята на раждането на едно от бебетата на Зачатие.

Тази  история е десетгодишна.  Започна още преди създаването на сдружение Зачатие.  Малко след  като решихме да имаме дете, попаднах на един форум в дир.бг,  за проблемно забременяване. Там възникна идеята за създаването на отделен сайт за репродуктивно здраве и учредяване на  сдружение. Тогава, дори не предполагах, колко дълго ще се борим за чудото на зачатието.

Започнах да чета статиите в новосъздадения сайт и да се образовам.  Във форума пишеха много малко момичета, а темата за проблемното за бременяване в обществото ни беше тема-табу.

Започнах да посещавам различни лекари  и  да си правя изследвания.  От статиите в  Зачатие разбрах, че първо трябва да се започне от спермограма и хормонални изследвания.  Един от лекарите, при които ходех,  успя да ме убеди, че тръбите ми са проходими само по УЗИ. Започна стимулация с Клостилбегит, секс по график. Последваха антибиотици за някаква уж съществуваща хламидийна инфекция. Тогава, все още вярвах на лекарите, без да ги проверявам.  Сега вярвам на няколко  конкретни лекари.

Продължавахме опитите, а аз продължаввах да чета в Зачатие мненията на увеличаващитесе потребители и статиите, които неуморните момичета продължаавваха да превеждат.  От  сайта на Зачатие разбрах за провежданите безплатни имунологични изследвания  на доц. Конова. Оказа се, че имам завишени антифосфолипидни антитела. Това беше единственият диагностициран проблем до момента. Завъртяхме се по спиралата на имунологичния стерилитет, за който тогава почти нищо не се знаеше и говореше. 3 месеца след  вливане на имуновенин, случайно забременях, но лечението бе оспорвано от доста лекари, не влях следващата доза, а бременността ми завърши в 6-та г.с. Реших, че вливането е щяло да предотврати  аборта и повярвах, че трябва да лекувам имунологичен стерилитет. Все пак пуснах поредица от изследвания в следващите 2 години/лапароскопия, цветна снимка, генетични изследвания, спермограми, различни хормони, микробиологии и т.н./, но всички бяха с добри резултати и ме водеха до дебрите на имунологията. Четох, превеждах, коментирах с лекари и с потребители  на Зачатие с подобни диагнози. Всичко беше неясно и объркано.

Свързах се с д-р Даскалова, активно пишеща във форума и я помолих ми помогне със стратегията.  Направихме изследвания,лечение,  инсеминации.  Оттогава, д-р Даскалова е мой консултант във всеки заплетен за мен медицински казус. Решихме, че е дошло време за ин витро.  Тогава всички опити се самофинансираха. Не беше създаден Фонда за асистирана репродукция. През това време, продължих да чета и пиша активно в сайта и форума, запознах се виртуално с някои страхотни момичета.  И тъй като по това време в България само в новосъздадения медицински център в Плевен-КИРМ се обръщаше специално внимание на имунологията започнах процедура там.  За съжаление, когато стартирах се установи,че яйчниковият ми резерв изведнъж рязко е спаднал, а  щитовидната ми жлеза има някакъв проблем.  Направихме опита - зверска стимулация, купища лекарства, вливания, надежди и отрицателен резултат. След това направихме още два ин витро  опита там, но с донорски яйцеклетки.  Свършихме всички финансови източници, но решихме да чуем и друго лекарско мнение. Аз почти  бях готова да се откажа, проучвах възможности за осиновяване. Но мъжът ми и Мели смятаха, че все още има надежда (Мели, благодаря ти). Бяхме убедени, че проблемът е имунологичен. Започнах проучване на така наречената „активна имунизация”. Във форума имаше момичета, чиито бебета се появиха в резултат на такова лечение. Коментирах с тях, четях, превеждах статии.  Накрая, опитах това лечение в клиниката на братя Тодорови. За един от тестовете се наложи да сев срещна с д-р Пенкова, която работеше и  в клиника Малинов . Резултатите бяха противоречиви, но нямахме средства да ходим при д-р Райхел в Германия, както ни се искаше. Случайно, получих възможност да се консултирам с д-р Стаменов (Мимс и Деси, благодаря ви).  Занесох му огромна папка с изследвания, протоколи и т.н. Той ги взе да ги разгледа. Обнадежди ме, че яйчниците ми изглеждат добре. Направихме един опит на естествен цикъл. Отново неуспешен.  Вече нямахме средства, но пестяхме и заделяхме пари от заплата до заплата за биопсии, цветна снимка, хистероскопия и други изследвания. При биопсията се установи проблем, който лекувахме успешно.  Междувременно, благодарение на Зачатие се създаде ЦФАР, който започна да финансира ин витро процедури. Вече имаше надежда. Направихме  един стимулиран опит в клиника Надежда. Неуспешен.  Обсъдихме с д-р Стаменов стратегията, но самият той не беше оптимист, че ще успеем с моя яйцеклетка. Решихме да замразяваме ембриони от естествен цикъл и да ги върнем заедно със свежи от стимулиран опит. Една година събирахме енбриони изамразихме само един. Или нямах фоликули, или вадехме незрели или презрели яйцеклетки, цикълът ми се разстрои. Опитах естествен цикъл в АГ Варна. Там дори до пункция не стигнахме.  Вече не виждах смисъл да продължаваме. Излезе ми заповедта за втори опит, финансиран от ЦФАР.  По Коледа разбрах, че съм спечелила и ваучер за 500 лв от томболата на Зачатие.   Направих опита, но всичко вървеше много тягостно. Не исках да пускам тест. Все пак, на 15-ия ден отидох и дадох кръв.

Резултатът беше 3800!

  След два дни прокървих. На прегледа се оказа, че има 1 ембрион.  Не можех да повярвам. Бременността ми беше сравнително лека, въпреки инжекциите Фраксипарин и Неупоген, безкрайните притеснения и контракциите в последните месеци.
Лора се роди с цезарово сечение в Тутракан, в най-голямата виелица, но това е тема за друг дълъг разказ. Беше 2,750 кг, 47 см. Не е изплакала и са се борили за живота й.

Когато ми я донесоха, не можех да повярвам, че ми се случва.

Сега, всички ми се карат, че я разглезвам, като постоянно я гушкам. Може би са прави. Не знам.

Това е краткият вариант на историята ми.

Зачатие е част от нея от първия миг. В сайта получавах безценна информация превеждана в безсънни нощи, срещах мнения за различни проблеми и терапии, запознах се с невероятни хора, създадох приятелства. Ако не беше сдружението, нямаше да има финансиране за последните ми два опита, нямаше да имам контакти с толкова важни за мен хора и нямаше да имам удоволствието да срещна накуп толкова прекрасни, забележителни жени и мъже, нямаше да се чувствам част от тази общност, а това е невероятно усещане.
И вероятно нямаше да я има Лора...

Благодаря, Зачатие!

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 04, 2012, 15:00:45 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/31_Gabriela_i_Martin.jpg)

Габриела и Мартин на Мая

Април 2004г с половинката решихме, че искаме да си имаме бебе.  На 24.07.20004г. беше сватбата. Спрях противозачатъчните и започнахме с опитите, мислех, че щом ние сме решили няма причина да не забременея още на морето след сватбата, бях изчислила дори каква зодия ще е бебето...

На 09.02.2005г видях първия положителен тест, но за съжаление радостта беше краткотрайна - миссед аборт в 9г.с. Преживях го много тежко, съпругът ми беше голяма опора в тези моменти, предполагам и на него не му е било никак леко, но през цялото време беше до мен и ми даваше сили да продължа напред!
Минаха няколко месеца и подновихме опитите. Една колежка ми каза за Зачатие, благодаря ти Краси! Регистрирах се в сайта, прочетох във форума, че е добре да се мери БТ, да се следи кога е овулацията и аз започнах  да си водя бележки в овулационния календар. Но при мен БТ не беше с ясно изразен пик, а непрекъснато се променяше и не ме ориентираше никак.

Мина година от неуспешната първа бременност и резултат от бебеправенето нямаше. Направих фоликулометрия оказа се, че овулация изобщо нямам. От първите хормонални изследвания стана ясно, че имам висок пролактин. Направих консултация с ендокринолог, той ме прати на ЯМР. Няма да забравя как влязох за резултата и докторката ми каза „ Не се притеснявайте доброкачествен е”, бях шокирана, изобщо не бях разбрала за какво всъщност ме изследват. Заключението беше - аденом на хипофизата. Започнах да пия достинекс, мина време докато регулираме неоходимата доза, имаше периоди когато пролактинът ми беше под долна граница дори.

Taka 2 години и половина от както започнахме с опитите, уж вече имах овулация и всичко беше наред, но времето си минаваше, а бебе нямаше.
Ендокринолога реши да ми пусне още някои хормони. TSH беше в норма (1.97), но на прегледа с ехограф на щитовидната жлеза, резултата беше друг, още една диагноза – тиреоидит. Започнах да пия и L –thyroxin 50mg дневно.

Октомври 2006-та правих ехография на бъбреци, заради силни болки в ляво, оказа се, че съм се обзавела с камък, който трябва да изкарам някак.
На 30.10.2006г. (две седмици по-късно) отново видях положителен тест! Но…отново прокървих. При прегледа, гинеколога установи – „бременност в 4г.с., вижда се матка с плоден сак”. На въпроса ми вижда ли се бебето и колко е голямо, отговора беше – 2мм! Болките в ляво продължаваха, по моя молба ме гледа отново с ехограф, заради съмненията ми, че камъчето от бъбреците излиза и на това се дължат силните болки. Каза, че няма проблем, нормално било да боли понякога при бременност! Изписа ми Дуфастон, Но-шпа и фолиева к-на и ме прати да си ходя.

Четири дни по-късно болките бяха ужасни. Втрисаше ме чак. Не помня друг път през живота си толкова да ме е боляло. Към 20ч. не издържах и звъннах отново на доктора, но беше петък вечер и той с леко нежелание ме викна на преглед. Получих кръвоизлив по време на прегледа, диагноза – извънматочна бременност! По пътя за болницата док спря да си вземе поръчаната торта от една сладкарница, явно това беше с приоритет в момента за него…
Някъде час по-късно ме оперираха по спешност.

Отново бях отчаяна и обезверена. Мислех, че животът ми е свършил и не намирах смисъл. Трудно ми е да опиша как се чувствах, и сега като се връщам назад ми е трудно да си спомням. И не искам.

Депресирах се, не ми се излизаше никъде, седях пред компа и четях ли четях.

Намерих подкрепа и утеха във форума на Зачатие, разбрах, че не съм единствена и има успели и с една тръба! Благодаря ти Стефи! Помня как в една от темите на проблемното забременяване ми пусна линк към твоят разказ, аз дори не бях влизала да чета в подфорум „Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет” до тогава. Историята ти ми даде кураж, че и за мен това не е краят!

И така с оцеляла една тръба, кистозни яйчници, аденом на хипофизата, тиреоидит и може би камъче в левия бъбрек за колорит, реших, че е време да спра да се самосъжалявам и да намеря добър специалист по стерилитет.

За един месец бях на преглед при четирима от най-известните доктори в града, всички препоръчани ми от колежки и приятелки. При първия се оказа, че изобщо няма ехограф в частния си кабинет, трябвало да ида в болницата където работи и прегледа се състоя основно в разговор. Другият препоръча лапароскопия за установяване на проходимост на дясната тръба в новата частна клиника където работеше, макар да съм му показала епикризата от операцията. Третият лекар установи „двойно” уголемен яйчник, лечението било 6 до 9 месеца. Не разбрах точно за какво става въпрос, но прозвуча страшно и се притесних много.

Междувременно бях чела във форума добри отзиви за д-р Даскалов и записах  час и при него. На прегледа, установи наличие на някаква свободна течност, вероятно в резултат на спукана киста. Препоръча изследване за проходимост на дясната тръба, но преди това били необходими още много изследвания, които е трябвало да направя доста по-рано. Спечели доверието ми, това беше моят лекар!

Направихме всички изследвания, лекувахме бактерии от микробиологията, после направихме и снимка на оцелялата тръба. Резултатът беше добър.
 „Проходима маточна тръба в дясно – пропуска свободно контрастната материя”.  Светлинка в тунела! Подновихме опитите 

Пет месеца по-късно започнах фоликулометрия. Оказа се, че отново няма овулация. Вероятно ЛУФ синдром. Док препоръча стимулация с инсеминация. Решихме, да си починем малко и ако лятото не се случи чудо, на есен да започнем с инсето.

Есента бях на санаториум, правих разни процедури за собствено успокоение, че правя нещо. Реших, че няма да навреди, ако не помогне.

На 15.12.2007г. видях положителен тест на 3-ти ден закъснение! Бях много щастлива и още по-притеснена! Цялата бременност мина в страх дали всичко ще е наред до края, но на 11.08.2008г се роди прекрасната ни дъщеря Габриела!

Две години и три месеца по късно на 11.11.2010г се сбъдна и другата ни мечта Мартин!

Безкрайно щастливи сме, че имаме тези две прекрасни деца! Тази радост няма цена!Пожелавам от сърце на всички, които се борят и молят за рожба, скоро да се сбъдне и тяхната мечта!

В Зачатие намерих много информация, подкрепа и помощ в трудните моменти! Намерих своя доктор и много добри приятели! Благодаря Ви!

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 04, 2012, 15:08:57 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/34_Elia.jpg)

Елиа на Емилия

Здравейте,
Дълго се двоумих дали да напиша тази история и не защото е тайна или защото имам притеснения от споделянето й, а защото на фона на останалите е твърде кратка и лишена от драми.

Казвам се Емилия.  Навремето мислех, че най-лесното нещо е да родиш дете и най-трудно е да решиш кога си готов за това. Дълго време не бях готова, отлагах, борех се с различни така безсмислени неща като – учене, кариера, създаване на дом.  Дълго време търсих и подходящ човек, с когото да заживеем заедно.
Така въртележката се завърта и се събуждаш на 30 плюс.

В един момент осъзнах, че е време да поема в друга посока.

Спряхме всички предпазни средства, времето минаваше, но резултат нямаше. Една приятелка забременя ин витро и ме насочи към нейният лекар – клиника Надежда, д-р Стаменов. Така в далечната 2007г. седнах на столчето в чакалнята на 4-ти етаж и зачаках. Понятие си нямах от изследвания, методи и къде мога да намеря информация за това. Мислех, че ще ми даде две хапчета и след 1-2м. ще имаме бебе. Направихме първите назначени изследвания, цветна снимка, фоликуметрия и всичко беше ок, нямаше никакви отклонения.

 Олекна ми. Препоръката беше или да изчакаме още малко или да направим инсеминация.

Реших да чакаме. Аз се върнах обратно на моята си въртележка и се сепнах едва 2009г. Беше минало много време без да усетя и отново нямахме резултат. Върнах се в клиниката, чух думата ЕЦ и стимулиран опит, което нищо не ми говореше. Прибрах се в къщи и отворих форума. Заля ме море от информация, море от истории с щастлив край. Започнах да чета настървено, постепенно това се превърна в мания. Колкото повече знаех толкова повече исках да знам. В края на 2009г. решихме да направим първият опит ин витро. Бях уверена, че ще стане, нали нямаше причина за провал. Тестът беше отрицателен. Когато четеш за болката не я осъзнаваш, когато я изживееш разбираш колко всъщност боли.

Вече съществуваше ФАР, благодаря на всички момичета, които не пожалиха сили и воля това да стане факт. Подадох документи и се качих на другата въртележка – тази на безкрайните изследвания. Постоянно си задавах въпроса „защо”. Направих имунологични изследвания, три биопсии, лечения, а отговор на въпроса нямаше. Диагнозата беше – неизяснен стерилитет.

Есента на 2010г. стартирах втори стимулиран опит по ФАР. Други лекарства, други методи. Отново бях сигурна, че ще имаме успех. Отново отрицателен тест. Знаете момента, в който теста е готов, а не ви казват резултата. Няма да забравя лицето на д-р Стаменов тогава, няма да забравя очите му. На следващата сутрин изтрих сълзите си и отново отидох във ФАР, за да пусна документите за пореден опит.

Направих генетични изследвания, нова цветна снимка и всичко отново беше наред.

Хубавото от този опит, беше че имах замразени ембриони. Реших, че докато чакаме втората заповед от ФАР можем да ги използваме. Така пролетта на 2011г. решихме да направим замразен трансфер на три от тях. Честно казано не залагах много, радвах се на пролетта и си казах, че каквото има да става ще стане.
10-ти април 2011г. трансфер, купих си цветя, радвах се на пролетното слънце. Не чаках, за първи път не чаках и не се ослушвах. На 9-ти ден прокървих и веднага изчетох всичко във Форума за „имплантационно зацапване”. В душата ми се появи надежда, трепет, не смеех дори да го помисля. На 25-ти април Великден направих уринарен тест, втората чертичка не се появи и отново бях огорчена. Изхвърлих теста /сега се смеем, че съм изхвърлила детето в кофата/ и си легнах. Мъжът ми тогава, който е един безкраен оптимист отново го взе – имаше бледа втора линия! Не вярвах на очите си! Носех го в джоба си и го поглеждах през пет минути. Кръвният тест показа високо ЧХГ. Бях бременна!

Бременността ми мина леко въпреки, че постоянно за нещо треперех.

Седмица преди Коледа на бял свят се появи дъщеря ми Елиа.
Благодаря на Бога, че я има.

Благодаря на Зачатие за всичките знания, с които ме дари. Благодаря, че намерих толкова стойностни хора тук и създадох приятелства, които само Зачатие може да създаде. Благодаря, че се научих на упоритост и борбеност.
Момичета, благодаря, че ви има.

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 29, 2012, 13:26:34 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/35_Nadia.jpg)

Надя на Таня

Нашата история започна през 2004 г., когато на шега решихме, че бебето се прави от раз, стига да има любов между двама души. Де да беше толкова лесно, но след година опити, както всеки нормален човек и ние решихме, че консултация с лекар е подходяща, но попаднахме на „печелбарка“, която ни загуби близо още година.

Благодаря на сдружение „зачатие“ и прекрасния форум, че ме „светнаха“, че се нуждая от специалист по репродуктивна медицина, а не от квартален гинеколог. Това се случи на срещите с невероятните момичета, които ми показаха пътя към нашето щастие и така през 2007 г. започнаха нашите задълбочени изследвания, последвани от лапароскопия и увереността на доктора, че всичко е наред и бебето ще се появи до три месеца. Да ама не.

Така дойде и 2008 г. и започнахме с инсеминациите, но за съжаление и четирите бяха неуспешни. За да съм честна, последната бе успешна за кратко, тъй, като теста беше на долна граница положителен. За сълзите през това време няма да споменавам, крепеше ме само човека до мен и момичетата на срещите. Така през 2009 г. последва първото ин витро, не беше голяма драма, защото бяхме наясно, че това е спасението, но не. Създаде се Фонда за Асистирана Репродукция, чиято помощ е невероятна, и дойде ред на опит номер две. Положителен тест „ура“, но доктора не видя, че бременността е извънматочна и така се стигна до спешна лапаротомия, от която едвам оживях, след 6 часа операция и загуба на литър кръв приблизително. Това не ме сломи отново, а ме направи по силна и вярваща, че следващия път ще е нашия, след като веднъж съм видяла положителния тест.

През цялото време продължавах да живия благодарение на човека до мен, но той имаше едно единствено желание - да почиваме една година от лекари, да не инвестираме в скъпи процедури и изследвания, а да отидем до Израел и Божи гроб, защото вярваше, че там е спасението.

След загубата на едната тръба, запушихме и втората, за да не се повтори ситуацията. Последваха още два опита и нищо. На моите генетични изследвания излезнаха проблеми, но генетиците от „Майчин дом“ ме увериха, че не е там болката за умиране. Така след 7 години мъки при един и същи доктор, го сменихме, защото нищо не променяше и нямаше смисъл да тъпчем на едно место. Брат ми се съгласи да ми подари една процедура, но на друго място, за да изпитам и аз щастието да съм майка. На първите консултации за избор на нова клиника бях шокирана и попарена от това, че без преглед и само от разказ какво сме направили до сега, ми се предложи директно донорска програма. Не съм против, но исках да чуя друго мнение и да видя погледа на други ембриолози и тогава вече сама щях да преценя как да стана майка – с донор или чрез осиновяване. Е все пак от втория път намерех клиника и доктор, който се зае с моя случай сериозно. Направихме опита, подарен ми от братчето, но пак не видях заветния положителен резултат, но имах останали замразени ембриони от него и вярвах, че „сладоледчетата“ ще ме изненадат. Докато чаках да изминат поредните коледни празници, изпълнени със сълзи за нашето семейство, за да започна подготовка за ЗЕТ, получихме изненадващо парички и половинката постави ребром въпроса - Израел или последен опит, но вече в чужбина, тук вече ни се бяха изпарили всички надежди. Размислих и реших, че една разходка до Израел ще ми се отрази добре, защото после опит щеше да има с нови кредити и така. Отмених подготовката за ЗЕТ, предвид внезапното заминаване за Израел. Запазих час за след това, защото вече нямаше време за чакане и мотане, годинките си вървяха, а ние не сме в първа младост. Цикълът ми така и не дойде, но аз го отдадох на смяната на климата, тъй, като тук беше -22 градуса, а ние там се къпахме в Мъртво море при +22 градуса, но си отидох на преглед за да видим от къде идва закъснението и познайте имах киста. Е трябваше и през това да мина, но от болки не издържах и след 3 дни отново на лекар. Накараме да пусна чхг, а за го гледах умно предвид липсата на една тръба и запушена такава налична по епикризи. Кагато ми се обади с резултат 13 804, го попитах истина ли е това?
 
 Аз не вярвах, до първия ритник на бебето и всички ми се смееха. Част от потребителите, които ме познават лично знаят колко мъка е имало в сърцето ми до този момент, но от ритника натам живота ми се преобърна. Обещах си на Божи гроб, че ако забременея в даден момент ще се върна отново там да благодаря. Мъжа ми се е молил за същото, сподели ми го след време. Повярвах в чудеса и силата на вярата, повярвах в инстинкта на мъжа до мен, явно трябва повече да го слушам, а не да се налагам и така мисля да е за в бъдеще.
 
Вече прегръщам нашето чудо и се радваме истински на живота. Наистина повярвах, че майка се става трудно, но си заслужава. Раждането мина перфектно, благодарение на един чуден лекар, благодаря ти докторе. Малката се появи с перфектни мерки и сме щастливи родители вече. Искам да вдъхна кураж и вяра и в най-скоро време всички да имат свои дечица.

мама Таня и тати Тодор

Титла: Re: Конкурс "Бебе на Зачатие"
Публикувано от: Сдружение Зачатие в Ноември 29, 2012, 13:28:43 pm

(http://www.zachatie.org/bebenazachatie/36_Maria.jpg)

Мария на Дани

Дълго си мислех от къде и как да започна. Всяко начало ми се струваше тъпо и сякаш не за точно този разказ. Знам, че историята ще стане много дълга и се надявам да имате търпение да я прочетете.

През 1999 г. точно на Нова година се запознах с моя настоящ съпруг. Само след няколко месеца заживяхме заедно. Така минаха две години и през 2002 г. дойде и момента за сватбата. Спряхме всякакви предпазни средства и без никакви усилия решихме, че ако стане бебето ще бъдем много щастливи, ако пък не стане, когато дойде. Мина една година от опитите и нищо. Няма за какво да се притеснявам ще стане, няма причина за да не стане. И може би след тази една година нещата бавно започнаха да тръгват надолу. Започна се едно очакване от околните – щом си се омъжила още на другия месец трябва да си бременна, абе ако има начин да им кажеш и кога точно е станало. При всеки повод и без повод слушах подмятания – “Защо черпиш – да няма нещо!!!”, “ Полегни си щом не ти е добре!”,“Не се качвай там да не направим беля, не вдигай тежко и така нататък!!!”. Всеки ден щом пристигнех на работа всички се повдигаха да видят нямали подало се коремче. После нещата започнаха да загрубяват – при всеки случай винаги слушах едно и също – пожеланията бяха едни и същи – бебе. Много бързо се стигна до там, че малко по малко започнах да се отдръпвам от всички, все по неприятно ми беше да извадя кутия бонбони, за да почерпя за каквото и да било. Започна да ми става неприятно дори да ходя и на работа. Знам че много от двойките, които се борят за дете са минали или минават през такъв етап, но знайте винаги има решение – или се местиш на нова работа или просто се примиряваш с всичко и вдигаш глава. През 2004 г. решихме че имаме нужда от професионална помощ. Но къде да я търсим. Няма информация, не знам към кого да се обърна. Интернетът беше мечта. Докторът при когато ходех на профилактични прегледи беше на мнение, че няма проблем, изпрати ни да пуснем една спермограма – там сравнително нормални показатели. Нищо не излезе. Докторът ми препоръча да отивам на специалист. И така разбрах за клиника Щерев. През януари 2005 г. вече имах записан час и с трепет отивам – резултат прегледи, хормони, спермограма – пак нищо не се открива, причина няма. Съвет да се направи цветна снимка, като ми казаха ако успея в Пловдив да я направя добре, защото те не работят със здравна каса. Връщам се към Пловдив, през март месец случайно разбирам за д-р Ставрев. Свързвам се с него и правим цветна снимка – тръби проходими. И той не намира причина. Решава да правим хормонален профил и следене на овулация. Всичко нармално. На следващия цикъл започвам стимулация, бурна реакция на яйчниците и спиране на лекарствата само следене на фуликулите и накрая отрицателен резултат. Докторът започва да говори за инвитро. Ами сега – аз с тази диагноза “причина няма”, нито здравната каса ми отпуска лекарствата, нито пък имаме финасова възможност да правим опит. Започва се едно търсене на пари – банки, заеми и все познати неща. През цялото време поддържам връзка с докторът при когото съм била и преди да се омъжа. Та той ме посъветва преди да пристъпя към ивитро  да направя консултация с поне още един специалист. Така изпрати ме във Варна при доц. Маркова. Тръгваме към Варна – там се повтори същото - причина не се открива. Доц. Маркова назначава терапия – малко физиотерапия, 30 бр. инжекции алое и пиене на аспирин, и най-важното да не се пристъпва към инвитро, преди да се направи лапароскопия, за да се огледа всичко. Уговорката е след като направя всички неща и резултат няма, да се върна отново при нея и ще започнем инвитро. Аз продължавам да затъвам – стоенето без диагноза направо ме съсипва.

На 06.12.2005 г. диагностична лапароскопия – причина няма. Месец след операцията отивам на контролен преглед и няма да забравя думите на доктора – “Причина няма, аз съм проверил и видял всичко, няма начин да не стане”. Съвет да направим нова спермограма, резултатите не бяха от най-добрите, но и това не е пречка бебето да не става. Като тук въобще не се споменава вече инвитро. И през 2006 г. решаваме, че нещата вече излизат от контрол, аз на ръба на нервната си система. Намерихме добър психолог, за да мога да се закрепя и да продължа нататък. Случайно разбирам от една позната, че е имало среща в гр. Пловдив на специалисти по моя проблем, но като нямам интернет дори и незнам кой са и въобще за какво точно става въпрос. Започвам да търся в интернет залите информация – беше много неудобно – аз до децата, те играят на различни игри, пък аз пиша – овулации, спермограми, яйцеклетки.  
През 2007 г. вече имам интернет в къщи, и тогава стана ясно, че аз до сега съм направила само една малка част от нещата, разбрах че ще трябва още толкова много неща да свърша.

 Така откривам момичетата от Зачатие.

Момичета, нямам думи да опиша, колко много съм ви благадарна! Трябва да знаете, че за всеки ваш откраднат момент, за да работите за всички нас стои едно малко тутпящо сърциче! Трудът, които сте вложили, за да създатете сайта, да го поддържате и да влагате цялата си енергия е безценен!
Дълбок поклон!

Решавам да си напрвая регистрация в Зачатие. Така - кръстена съм Йорданка, труден ник нейм за латиница. Всички ми викат Данче, но и това име не става, за ник. Чудя се какво име да измисля  и накрая решавам – моят мъж се казва Тодор, лесно за латиница – teodor. Започвам само да чета, ползвам ови календара и не пиша, понеже не знам и аз какво. Така декември месец 2007г. разбирам, че ще има нова среща в Пловдив със специалисти и ще има безплатни консултации. Вече бях чувала за доктор Стаменов. И успях да се запиша за него. Докторът гледа всички изследвания и с учудване ме попита – “А щитовидната жлеза? За толкова години, никой ли не се сети да направи една консултация с ендокринолог?“. Бях доста шокирана, наистина за всички тези години никой не се беше сетил да ме изпрати на еднокринолог и тогава вссъщност аз започнах активно да чета и разбрах, че не съм направила още куп изследвания, които са били необходими и без тях дори не е желателно да се започва каквато и да е процедура. Зачатие ми помогна много с информацията, която има на сайта и момичетата, които също се борят и споделят своите истории.

През февруари 2008 г. направих консултацията с ендокринолог – д-р Нончев, един прекрасен доктор, направи ми изследвания, разбра се че няма нищо на щитовидната жлеза, но се появи нарушен глюкозен толеранс и започнах да пия метфогама 850. Аз продължавах да чета и разбрах че не съм направила имунологични изследвания. Записах час за доц. Конова. Април в Плевен. По време на консултацията д-р Конова видя всички изследвания и оказа се че не сме направили SDI тест. Взеха ми кръв, на моят мъж материал и зачакахме. Радостното е че нямаше проблем с имунологията, но много лоша спермограма, толкова зле бяха показателите, че направо като заключение беше написано – икси. Бях шокирана, не можех да повярвам че за толкова години от диагноза “няма проблем” изведнъж икси. Последва консултация с д-р Кацаров, той откри варокоцеле, предписа лечение, но за него нещата не бяха чак толкова зле и заключи, че не това е проблема.

През юни месец направих нова цветна снимка в клиника “Надежда”. Резултат - тръби проходими. Консултация с д-р Стаменов понеже не се открива никакъв проблем, но поради факта че са минали вече доста години на следващия цикъл започваме инвитро. Щастие - започвам най-накрая и аз. Една седмица преди цикъла отивам на преглед, за да се види какво е положението и от там вече ще се определи как ще процедираме. Няма да забравя този преглед – докторът гледа, гледа и нищо не каза. Станах обляках се и от там вече не чувах нищо, само някакви откъслечни думи, има бременност, трябва да направя след една седмица тест. Даже не можах да повярвам какво ми се случва. Излязох от кабинета и разбрах, че това, което става е реалност. Чак после осъзнах че аз толкова се бях улисала в това че започвам процедура, че даже не бях обърнала внимание на симптомите. Започнаха толкова щастливи дни, нямах търпение и след два дни направих тест – оказа се положителен. Наистина е вярно – бях бременна. Само чаках да дойде датата на цикъла, но уви не съм имала късмет. Станах сутринта и прокървих, звъннах веднага на доктора, каза започвай дуфастон, ако спре кървенето спре, ако не нищо не може да се направи. Поредният удар, нищо не стана. След няколко дена, разговарям с доктора каза да си почина няколко месеца и септември на ново. Да, но след положителния тест вече нещата се промениха, значи нещо съм изпуснала. Вече бях присъствала на ДРЗ, което се проведе в Стара Загора, това за мен беше първото, там се запознах с д-р Даскалов и д-р Даскалова.

Мели, обичаме те! Ти направи толкова много за нас! Без твоята подкрепа не знам дали щях да успея!

Октомври правим консултация с д-р Даскалова, назначава ми генетични изследвания и хромозомен анализ. Всичко излиза в норма, освен че имам склонност към тромбофлебия, лечение - аспирин протект от 15 ден на цикъла и при положителен тест фраксипарин и разградена фолиева киселина. Д-р Даскалова прави нова спермограма, да не би там да се е появило нещо, но няма - всичко нормално.

Януари 2009 г. имам записан час за д-р Стаменов. Отивам с надеждата, че вече нещата са чисти и можем да започнем процедура. Но шамара този път беше толкова силен, с годините вече натрупах само негативи и дори и най-незначителните неща ми се струваха кошмарни. Оказа се, че имам 5см. миома, която не търпи отлагане, трябва да се оперира. Проблемът не беше самата операция, а неизвестността. Уговорката беше ако е на място, което не може да се махне зашивам и продължаваме нататък с хапчета, ако не успея лапароскопски, ще режа. Така до деня на операцията и аз не знаех как ще протече и въобще какво точно ще се случи. Оперираха ме – няма да изпадам в подробности  за кошмарът, които изживях, за мой късмет докторът успя да махне миомата и то лапароскопски. Възстановявам се и след месец започваме инвитро на ЕЦ. Април стартираме инвитро. Нещата тотално се объркват – всичко вървеше наред, но изследванията не бяха хубави и пункцията отпадна. Това беше капакът на всичко. Тук вече рухнах. Зарязах всичко и реших, че това е краят. Поне исках да си почина малко. Септември започнах психологическа терапия, която продължи близо 6 месеца. Толкова много бях решила че се отказвам, че така си мина почти годината. И малко преди Коледа, аз вече се готвех да си я посрещна весела пък и без деца, защото до сега най-трудно карах празниците, особено Коледа, но тази реших че ще е по-различна, поне от към настроение. Връща се моят мъж от работа и ми разказва – “днес по работа се запознах с един човек, които има няколко месечно бебе, те имали проблем, 8 години се борили и нищо, направили активна имунизация в Гърция и жената забременяла на 4 месец след имунизацията, пък и тя е на 42.” Аз силно озадачена, не знам какво да мисля, не знам какво да направя. Крайно разколебана, вече нищо не ми се прави, не само физически, но и финансово затънали в заеми, нямаме вече сили и средства. Но този път категорично бях решила, че без компетентно мнение относно тази манипулация няма да правя нищо. Имаше малко информация за АИ и аз съвсем бях разколебана. Но от друга страна толкова много неща бях направила, че това ли щеше да ме спре. Мина Коледа с нови надежди и през януари 2010 г. делова среща с момичетата от Зачатие, повод ДРЗ в Пловдив. На тази среща идва и Мели. Аз бях забравила за АИ, но моят мъж не. Пита – “какво ти е мнението за АИ и има ли смисъл да я правим”. Категорично положителен отговор, противно на моите очаквания, Мели ни съветва да я направим.

Д-р Даскалова, такава надежда ми даде с този отговор, че аз събрах не знайно откъде сили и започнах на ново!

Имаше тема за Активната имунизация и момичетата, с които пишехме там сигурно помнят, как се лутахме и търсехме информация дори и по чужди сайтове. Минаха месеци в търсене и ровене на всичко свързано с АИ ставах и лягах само и единствено с тази мисъл. Така разбрах, че трябва да направя ЛАД тест и успях да намеря, че в Пирогов и по-точно проф. Мартинова може да го направи. Там попаднах на страхотен човек, специалист и доктор, но най-важното знаеше за какво става въпрос. Направих ЛАД теста и резултатът беше 0 %, тоест нямаше нито едно антитяло, което да ми пази бременността, та всъщност и инвитро да бях направила дори и да се получеше бременност, то тя нямаше да се задръжи. Катекорично бях за АИ. Вече се бях свързала с Албена имах и дата за АИ. Направих активната имунизация и с препоръка от Гърция ако не се получи забременяване до 4 месеца да премина към инвитро. Междувременно понеже се бях отказала и спрях метформина, но съм направила грешка и се наложи да престоя в ендокринологията няколко дена. Показателите ми се бяха влошили, отново хапчета, диета, спорт и здравословно хранене. Мина ДРЗ, минаха няколко месеца - резултат нямаше. Отидох в Пирогов направих нов ЛАД тест, оказа се че нещата не са се променили много 16 %, пък трябва да са 50%, Съвет нова АИ, айде отново в Гърция през септември повтаряме процедурата. Правя нов ЛАД тест, процентите не се бяха покачили много, но пък проф. Мартонава ме успокоява, че дори и така, ако се получи бременност трябва да се задържи, наложи се да направим и HLA типизаране, за да се види дали няма някакво генетично сходство, но се оказа че сме различни. Пак започваме да чакаме положителен резултат. Идва Коледа и аз вече съм решила, че никой и нищо не може да ме накара да мисля за деца. Животът е такъв ще си го живеем без деца. Примирих се с всичко. На 13 декември в ранния след обед телефонът ми звъни. Вдигам –Албена, пита ме “има ли резултат” и аз “не”. В следващия момент животът ми спря от това, което чух. Албена влезнала в сайта на Зачатие, видяла че българските клиники подаряват за Коледа безплатни инвитро процедури и попитала проф. Прапас дали е съгласен. И той нали е страхотен човек питал имаш ли някой и тя се сетила за мен. Не мога да ви опиша чувството като чух, че ми подаряват инвитро процедура. Не можех да повярвам, че на мен ми се случва нещо хубаво.

 Албена, благодаря ти! Дори не намирам думи да напиша това, което направи за нас!

През март месец 2011г. стартирах по дълъг протокол. Стимулацията беше тук в Пловдив, при най-страхотния доктор – д-р Даскалов. И както винаги нещата по време на стимулацията не тръгнаха по най-добрия начин, на 6 ден се разбра, че единият яйчник въобще не реагира, пък в другия има 3-4 фуликула. Помня, че беше петък след обед Албена се обажда и казва “Данче, стимулацията не върви добре, нещо не е както трябва, ако до понеделник не тръгнат нещата, докторът ще прекрати опита.” Не беше само проблем прекратяването на опита, ами имахме сероизно финасови затруднения, дори за този опит една фирма ми беше дала пари за цялата стимулация. Та нещата стояха или сега или повече пари няма. Небето се стовари върху мен, исках да не живея, отивам при докторите, пък те ме успокояват, че нещата до края ще тръгнат. Да - може да не реагирам по най-добрия начин, но това е. Прибрах се вкъщи и не спрях да рева, толкова много плаках, че накрая съм заспала от преумора. На другия ден ставам и продължавам да рева не мога да спра сълзите, опитвам се, но не става. Започвам да търся начин, ако се провалят нещата в Гърция да направя тук нещо в България. Пиша пак на Мели, тя е незаменима, отговаря – “спокойно, ще уредим тук нещата”. Обърнах се към моя чичо за финасова помощ и той нали е златен човек, ще помогне с каквото може. Така дойде понеделник и за мой късмет нещата се бяха подобрили, поне до толкова, че ни ми спряха опита. Заминах за Гърция хем щастлива, хем със свито сърце – колко яйцеклетки ще извадят, дали ще се оплодят и как ще се развият нещата. Веднага след пункцията Албена се качи щастлива – 9 яйцеклитки, 2 не бяха качествени, останаха 7, ембриолозите решили, че ще е икси. В деня на трансфера ми върнаха 3 ембриона, с перфектно качество.  Това бяха най-красивите моменти от моя живот до сега. Никога няма да забравя думите на доктора на трансфера – “Аз теб без бебе няма да те оставя”. Това ми подейства толкова успокояващо, че аз реших че каквото и да стане пак ще опитам, вече знаех че имам невероятни доктори до мен, които нямаше да ме пренебрегнат и щяха да ми помогнат във всеки един момент. Зачаках си аз датата за теста, нямах никакви симптоми, но някъде на 8 ден след трнсфера започнаха едни горещи вълни. На 9 ден пак горещи върни и бъбрим с моят мъж – “каква бременност, тия хормони ме вкараха в критическата”. На 10 ден обаче ставам и решавам да проверя в интернет за тия вълни. И започват да ми излизат статии само за бременност и горещи вълни. Изнервена вече – “Тичай за тест до аптеката”. Беше около 10,30 ч. На шега правя теста и положителен. Веднага пиша имейл на Мели, тичай за кръвен. За няколко часа докато излезе кръвния тест сякаш минаха години – 240 ЧХГ. С теста веднага при доктора на преглед. Нямаше съмнение – бременна съм. След няколко дена се разбра, че има два плодни сака, бебетата бяха две. Толкова бях щастлива, мечтаех си за едно, пък ей на съдбата ми изпраща две. Така се стигна до 11 седмица, когато прокървих и на прегледа се видя, че е останало само едно ембрионче, на другото му е спряла сърдечната дейност. От този ден нататък цялата си бременност изкарах в ежедневни страхове, да не се случи нещо и с другого бебе.

Хиляди благодарности на д-р Даскалова, на д-р Даскалов, те така се грижеха за мен през цялото време , да си призная напрово си бях глезана, в положителния смисъл на думата.

И така на 29.12.2011 г. проплака моята малка Мария. Тя сега е слънцето в нащия дом. Изпращам цялата положителна енергия към всички, които се борят за деца да успеят, дано моята история ги вдъхнови поне малко.  

Момичета, плачех докато пишех и си спомнях всичко. Говорих малко за емоционалната страна на нещата. Това да стоиш без диагноза, си е направо присъда. Не знам колко пъти чукчето удряше и аз чувах – “Няма проблем, за да не става”, “Вземи се успокой малко и нещата ще си дойдат на мястото”. Усещането, че съм Дон Кихот и вятърните мелници въобще не ми се струваше само една книга, то това си беше моят живот. За всички тези години съм падала и пак намирах сили да стана. Толкова обидни думи съм чула, че не ми се искаше да пиша – била съм прокажена, заразно болна, видиш ли аз съм толкова грешен и лош човек, че мен Бог за това ме е наказал, да нямам деца. Преглъщах всичко, плачех вкъщи с часове. В такъв момент човек се чувства толкова безсилен, пък нали се сещате, че идва един момент, в който вече трудно може да се скрие проблема. Имах една колежка, на която искам и до ден днешен да и извия вратлетето – тя не спираше да се фука пред мен как забременявала от въздуха и го правеше нарочно. Така през 2007 г. реших да си сменя работното място, пък 2010 г. сметнахме, че е по-добре да спра работа за известно време и да насоча енергията си към проблема. Стигна се до там, че се бях самономинирала за карък на всички времена, ей исках да си го напиша на челото. Ами колко църкви и манастири обиколихме с моят мъж – то не бяха ябълки, коланчета, спане по разни чудни места. Въпреки всички несполуки, вярата не ме оставяше до край.

 Момичета, борете се! Знам че ще успеете! Чудесата се случват!