www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: The Mum в Октомври 06, 2014, 15:19:31 pm
-
Здравейте ,момичета!
Отварям тази тема защото чувствам, че имам нужда да пиша.Длъжна съм да го напиша...може би...
Имам син на 11,5г. роден през 2003г. Бременността беше чудесна,без никакви проблеми, раждането също.
Но ето, че през 2009г. забременях и нещата приключиха рано- в 5-6г.с.
Не се наложи абразио, изчистих се с хапчета и инжекции. Лекарката ме успокои с това, че всяка жена има поне по един такъв ранен аборт,някои дори не успяват да разберат, че са били бременни,просто си мислели, че им закъснява от промяната на сезона или смяната на климата. Аз разбира се не бях спокойна дори след тези думи и как бих могла? Кое му е нормалното?
Плаках много,но мина време и "забравих". Не направих никакви специални изследвания
(ОГРОМНА ГРЕШКА!) от сорта на имунологични,генетични и т.н. с които обикновено се търси причина "защо стана така?" ,тъй като повечето лекари са на мнение,че съвсем ранните аборти са поради хромозомна грешка,която е абсолютна случайност и обикновено не се повтаря. Причина се търсела след 2-3 спонтанни аборта...
Тази година през август,отново разбрах, че съм бременна. Зарадвах се. Имах много изразени симптоми,беше ми лошо,от всякаква храна ми се гадеше и си казах "щом ми е така лошо,значи бебчо този път се е хванал здраво за мен и няма да се пусне". Отидох на първия преглед в 8г.с. (на 26август) ,лекаря установи бременността,показа ми че си има главичка,краченца и ... сърчице което мигаше така изразително на екрана! Хиляди пъти попитах "всичко наред ли е???" Той ме успокои, че абсолютно всичко е в норма, по всички показатели и размери. Толкова бях щастлива! Дори това, че ми беше лошо ми доставяше удоволствие! Лека-полека започнах да мечтая,момченце ли ще е,или пък момиче? Започнах да мисля имена,да разглеждам колички ,легълца, кои са най-добрите памперси...Представях си как държа малкото човече,а то лакомо суче от гръдта ми... Ах, колко хубаво ми ставаше на душата от тези мисли... Усещах, че се усмихвам неволно..
1октомври 2014, 13г.с.+1дни. Ставам както винаги сутринта-ЩАСТЛИВА! Докато изпращам мъжа си на работа, още рошава и не измита,си мисля че от "днес" влизам в 4-ти месец...Затварям вратата след него и отивам в банята. И какво да видя- зацапване... Много оскъдно. Зачудих се,беше кафеникаво,а аз знам че не е толкова фатално, ако не е ярко червено,а пък и нищо не ме болеше.... Обадих се на ММ веднага, той ми каза че не знае какво да прави и ако му кажа да се връща-се връща веднага. Реших да изчакаме и ако се засили течението или ако промени цвета си тогава да го карам да ходим в болница. Наистина не течеше нищо до вечерта. През нощта много се въртях от болки в кръста и корема. На сутринта на 2октомври, отново имах зацапване малко по-обилно. Разбира се веднага отидохме в болница-вече нямаше място за чудене.
И там... легнала под ехографа чух думите, които никога няма да забравя..
"За съжаление няма добри новини,няма сърдечна дейност,плода е мъртъв от поне 5 дни,а размера му отговаря на 9г.с...." Така наречения- мисед аборт.
Кръвта ми спря във вените,не си усещах ръцете и краката в този момент.
Потекоха и първите сълзи.
3 октомври- абразио ... и много сълзи.
4 октомври - празно ми е,мъчно ми е и няма нещо на тая земя което да спре сълзите.
Няма дума с която да се опише чувството, да загубиш някой който си обичал още преди да си видял,докоснал и истински имал ...
За повечето хора това е "нещо" някъде там... в матката.
За всяка жена на моето място то вече НЯКОЙ! Някой е... още с втората черта на теста...
5 октомври - дори вече не мога да плача. Плаче ми се ,а не мога. Само буцата в гърлото стои.
Чувствам се като празен, съдран,стар чувал..
Днес, 6 октомври, пиша това за да ви кажа,момичета:
ПРАВЕТЕ СИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ОЩЕ ПРИ ПЪРВИЯ, ДОРИ НАЙ-РАНЕН АБОРТ!
НЕ ПРИЕМАЙТЕ ДУМИТЕ, ЧЕ БИЛО НОРМАЛНО!
НЕ СИ ПРИЧИНЯВАЙТЕ ТАЗИ МЪКА ПОВТОРНО!
КОМУ Е НУЖНО ДА СЕ ЧАКАТ 2-3 СПОНТАННИ АБОРТА ЗА ДА СЕ ТЪРСИ ПРОБЛЕМ?
НУЖНО ЛИ Е ДА НИ ОСТЪРЖАТ ОТ ВЪТРЕ ПО 3 ПЪТИ, ЧЕ ДА ВЗЕМЕМ МЕРКИ?
Тръгвам по пътя на изследванията и прегледите и се моля след всичко което ще направя,след всички мерки които ще взема, да не ми се налага да преживея отново този
ужас. Милиард пъти съжалих,че не го направих по-рано.
Убива ме мисълта,че започвам всичко от начало. Убива ме и мисълта за времето през което ще трябва да чакам резултати от изследвания,лечения,цикъл,овулация,тест....
Колко ли време ще е нужно да чакам? За Бога, колко още...
Най-трудното нещо на света е да чакаш.
Дано има защо...дано дойде радостта,преди да умра от мъка...
-
The Mum, толкова много съжалявам :(
Стискам ти палци да намерите бързо причината и да възстановиш силите си за следваща бременност с щастлив край ...
-
The Mum, евала, че си намерила сили да споделиш с другите. Признавам, че в подобно положение единственото, което можех да направя, беше да се затварям в себе си. От ден на ден - повече. Е, не си помагах, ама... Страхотно е, че имаш рамото и безпрекословната подкрепа на човека до теб - адски е важно. Сълзите няма да спрат, поне не скоро. Нито някога ще забравиш. Дай си право да страдаш и да преживееш болката. Не си давай право, обаче, да се отказваш и да спираш дотук.
На правилното място си - аз може и да нямах сили да пиша, обаче четях тук. Четях като луда, плачех с неуспехите, радвах се с щастливите развръзки...
Стискам палци, Бог да е с теб! :bighug:
-
Благодаря ви момичета!
Prunus Avium аз също не съм отворена към света все още. Не разговарям с никой и не искам да разговарям. Не искам и да излизам,но днес ми се наложи да отида да си платя телефона и ми стана лошо от .. от всичко което е на вън,от хората с които се разминавах,от колите по пътя,от светлината дори. Едва се прибрах. В къщи стоя на лампа и през деня,на затворени прозорци и спуснати щори. Не искам да виждам нищо от външния свят.
Днес реших да пиша защото така го почувствах от вътре.
Събудих се сутринта и бях... безчувствена. Не изпитвам нищо. Абсолютно нищо.Към никой. Не обичам,не мразя,не се радвам,но и не скърбя. Празна съм.
-
Мила, the Mum, чудесно е, че си решила да си направиш изследвания. Повечето тук сме преживели аборт и те разбираме и подкрепяме. Пожелавам ти бързо да откриете причината и скоро да бъдеш бременна! А дотогава.. поплачи си, изстрадай си го, но не се скривай от света. Имаш своето прекрасно семейство, радвай му се и вярвай, че бъдещото ви бебче ще избере най-подходящия момент, за да се появи :bighug: :crossfingers:
-
Здравей, преживях нещо подобно в началото на годината. Беше ми първа бременност, след лечение на неизяснен стерилитет. Чувствах се ужасно поне два месеца. Междувременно направих генетична консултация, като се оказа, че проблемът е резултат от случайност. В началото на лятото направих още две неуспешни инсеминации. Бях изпаднала в истерия. Но сега нещата се нареждат, поне много се надявам да е така.
Много съжелявам, че се случват такива неща, но не можем да ги спрем. Бъди силна! Все пак имаш едно детенце, което се нуждае от теб. :bighug:
Направи генетична консултация и също се посъветвай с добър АГ специалист.
Ако имате възможност, вървете някъде със семейството ти да се разсееш, за да не мислиш само затова.
Желая ти бързо да преминеш през този ад, само щастливи моменти и скоро да гушкаш сладко бебче.
-
тук ще срещнеш нашата пълна подкрепа и разбиране. много от нас са изживели страданието от един, два или повече спонтанни аборта. тежко е и всеки го преодолява по различен начин, но страданието е голямо.
след като се посъвземеш, потърси в сайта и форума - имаме доста теми, посветени на изследванията след повтарящи се спонтанни аборти.
-
Mum, в такива ситуации на мен ми помагаше да си съставя план за действие, който да започна да изпълнявам стъпка по стъпка. Търся информация, консултирам се с лекари, правя изследвания. Клиширано, но и много вярно - имаш дете, което се нуждае от емоционално и физически здрава майка. Загубата, независимо на какъв етап се е случила е голяма и е за теб и семейството, но най-пагубното е да се оставиш да влезеш в спиралата. Кураж и много късмет! :bighug:
-
The Mum, много съжалявам за мъката ви. Дано скоро намерите причината.
Сигурно сте изследвали резус фактор. Ако при майката и бащата са различни т.е на единия "+". а на другия"-" доколкото знам се бие някаква инжекция още в началото на бременността.
-
Такава инжекция се слага след раждането на първо бебе, ако родителите имат резус конфликт. По време на бременността се следи за образуване на антитела у майката. Във форума има много информация за възможните причини и какви изследвания и консултации да се направят.
-
Честно казано на по-специални изследвания не сме наблягали до сега,ама като не знаеш какво ще ти дойде до главата.. :? За резус фактора не беше ли проблемно когато майката е с отрицателен и то при втората бременност? Аз съм 0+.
План за действие вече имам. Изчетох всичко което предлага интернет по въпроса. Чета по цял ден и половината нощ. Може да ми е тежко и мъчно,но за изследвания съм готова веднага,просто нямам нерви да чакам. Искам веднага да разбера какво става и защо става.
Правя си файлове на компютъра със събраната информация.
Мисля да направя така:
Първо: на 20ти имам записан час за ФМ която вече не ми трябва,но реших да не го отменям ,а просто да променя същността на посещението. И без това, по това време ще имам нужда от преглед, да ме видят как съм след аборта.Малко ми е притеснено и за това,как ли са си свършили работата с абразиото. Между другото мисля разпитам въпросния лекар какво мисли по моя случай,така и така ще съм там.
После мисля да отида директно при Кременски в МД да видим какво ще каже човека,а от там нататък ще карам всичко наред.
Мисля си че е най-добре да започна с изследванията които "не губят давност" така да ги нарека, например генетичните.Резултатите от тях нали винаги ще са си едни и същи.
След това- каквото ми кажат че е най-важно, ще правя всичко по приоритет.
Много големи съмнения имам за тази тромбофилия... Някакво вътрешно чувство имам че тя е причината.
-
Много големи съмнения имам за тази тромбофилия... Някакво вътрешно чувство имам че тя е причината.
Ако е това, много лесно се преодолява с редовен прием на фраксипарин.
С първото детенце имаше ли някакви подсказки, като напр. забавен растеж на плода в края на бременността?
-
47 Smiles нямах никакъв проблем с предната бременност,единствено токсоплазмозата за която помня че пиех някакви лекарства. Иначе всичко си беше ок. Но това беше преди 12г. все пак. От тогава може да са се случили разни промени в организъма ми.
Другото заради което може би бременността със синът ми не би трябвало да се взима много в предвид е че той е от бившия ми мъж. Сега нещата със втория са различни,друг материал,други гени и за това може да има проблем и на генетично ниво,и съответно база за сравнение няма много.
А относно тромбофилията съмненията ми са заради баща ми,който има заболяване на кръвта което се изразява точно с гъста кръв. Пие съответните лекарства и аспирин всеки ден за да се разрежда кръвта! Неговата кръв се съсирва още в иглата дето се казва. Заболяването се казва Полицитемия Вера чийто последен стадий е левкемията (до колкото съм разбрала). Правха му изследване в Сф дали се предава генетично,защото ние сме 3 деца от него и може на някой от нас да е предадено, уж всичко беше ок.
(ама защо го правиха на него, а не на нас ... ?!)
Да ,обаче баба (майка му) и тя беше с подобно заболяване... Случайност ли да е било...
Не знам какво да мисля. Сега ме е яд ,че не бях се сетила по-рано ,че може да се отрази на мен, да не съм болна но пък да съм предразположена към това,въпреки че както се вижда и много други жени го имат това,без бащите им или друг от семейството да има подобно заболяване. А и ако го имам като проблем,щеше да се яви и при бременността със сина ми,нищо че е от друг баща, нали кръвта си е все мойта...
Малко объркано го написах май.. вие ще разберете.
-
Mum, за гъстата кръв съм чела, че именно бременността я прави още по-гъста, а иначе на теб не ти пречи. Добър план си направила. На мен проф. Кременски ми даде точната насока и наистина се оказа, че имам тромбофилия. После се оказа, че имам и някаква начална ендометриоза, но именно в месеца в който на своя глава реших да си пия аспирин съм забременяла. Не казвам, че това ми е единствената причина, но докторката ми като и казах, че съм бременна каза, че това е поредния пример в който тромбофилията не трябва да се подценява като пречка. Проф.Кременски не и обърна голямо внимание на тромбофилията, но аз се замислих, че баща ми страда също от сгъстяване на кръвта, изследвах и още два фактора, единия от които излезе, че го има в кръвта ми и засилва тромбофилията.
-
Здравей, съжалявам за загубата ти и напълно те подкрепям, че не трябва да се чакат 2-3-4 аборта за да се правят изследвания. Разбирам колко ти е тежко, аз имам 3 мисед аборта и бях толкова отчаяна... Аз също имам детенце родено 2003 година :) Много лекари ни казваха нищо ви няма..опитайте пак. Усещах, че не е нищо и си направихме редица изследвания (гинетични, имунологични), но нищо същественно не излезе като причина. Аз бях сигурна, че причина има. Третият опит беше в една ин витро клиника, където също ми твърдяха, че нищо ми няма и успяха да ме убедят да опитаме пак. И третият опит беше като предишните 2 и завърши с абразио. Реших, че повече на "нищо ви няма" няма да вярвам въпреки, че отново го чух и то в реномирана клиника. Продължих да търся... За щастие аз попаднах на правилното място, причини се откриха няколко. Според мен една от основните причини беше, повишени нива на TSH + намален яйчников резерв и от там образуване на яйцеклетки с лошо качество. Желая ти успех, дано да намериш правилният път!
-
47 Smiles нямах никакъв проблем с предната бременност,единствено токсоплазмозата за която помня че пиех някакви лекарства. Иначе всичко си беше ок. Но това беше преди 12г. все пак. От тогава може да са се случили разни промени в организъма ми.
Другото заради което може би бременността със синът ми не би трябвало да се взима много в предвид е че той е от бившия ми мъж. Сега нещата със втория са различни,друг материал,други гени и за това може да има проблем и на генетично ниво,и съответно база за сравнение няма много.
А относно тромбофилията съмненията ми са заради баща ми,който има заболяване на кръвта което се изразява точно с гъста кръв. Пие съответните лекарства и аспирин всеки ден за да се разрежда кръвта! Неговата кръв се съсирва още в иглата дето се казва. Заболяването се казва Полицитемия Вера чийто последен стадий е левкемията (до колкото съм разбрала). Правха му изследване в Сф дали се предава генетично,защото ние сме 3 деца от него и може на някой от нас да е предадено, уж всичко беше ок.
(ама защо го правиха на него, а не на нас ... ?!)
Да ,обаче баба (майка му) и тя беше с подобно заболяване... Случайност ли да е било...
Не знам какво да мисля. Сега ме е яд ,че не бях се сетила по-рано ,че може да се отрази на мен, да не съм болна но пък да съм предразположена към това,въпреки че както се вижда и много други жени го имат това,без бащите им или друг от семейството да има подобно заболяване. А и ако го имам като проблем,щеше да се яви и при бременността със сина ми,нищо че е от друг баща, нали кръвта си е все мойта...
Малко объркано го написах май.. вие ще разберете.
Малко вероятно е да имаш тромбофилия и здраво родено дете, но непремнно си направи необходимите изследвания. Може да имаш тромбофиличен фактор, но изследванията ще покажат. Аз също си мислех за това, но не се отчете повишен риск, въпреки че съм с PAI 4g/5g.
-
Седя и се опитвам да мисля логично,въпреки че понякога нещата могат да бъдат лишени от всякаква логика ... :? Та се чудя,при положение че бебето ми си имаше сърчице и всичко му беше наред в 8г.с, значи ли това че проблем със свързването на моите гени/хромозоми/ и гените на ММ няма? В смисъл... проблема ще да е другаде,щом е успяло да стане човече със сърчице... :ask:
Май се чудя вече какви глупости да мисля по цял ден,ама ... :oops:
-
Седя и се опитвам да мисля логично,въпреки че понякога нещата могат да бъдат лишени от всякаква логика ... :? Та се чудя,при положение че бебето ми си имаше сърчице и всичко му беше наред в 8г.с, значи ли това че проблем със свързването на моите гени/хромозоми/ и гените на ММ няма? В смисъл... проблема ще да е другаде,щом е успяло да стане човече със сърчице... :ask:
Май се чудя вече какви глупости да мисля по цял ден,ама ... :oops:
Взеха ли материал от плода? При мен не взеха, а и аз не съм настоявала, защото бях в шок. Но после на генетичната комсултация ми казаха, че било хубаво.
-
Здравей Mum, и аз съм като теб с 11 г. дъщеря и най-накрая бременна в 34 г.с. след 5 неуспешни инвитро опита след като имате едно дете е логично да нямате проблеми със свързването на гените както казваш,но въпреки това ние правихме кариотип и на двамата и да нормален бе,но излязох положителна за днк тромбофилия и до преди няколко дни бях на аспирин протект това е...съвета ми е да си направите генетични и имунологични изследвания желая ти успех и не се предавай ще успееш пак :)
-
kati_vm не са взимали нищо. Аз дори не съм в Бг в момента. Тук едва се навиха да ме вземат в болницата и да ме "оправят" ,защото се водя туристка, нямам осигуровки...
Поискахме да си платим- ми не можело... Абе такива нерви ми вкараха допълнително,че за друго място нямаше. В крайна сметка се наложи да им се обадят от офиса на здравното министерство за района, и да им кажат че съм европейска гражданка,че случая е спешен поради евентуални инфекции от разлагане и са длъжни да отстранят мъртвия плод от мен незабавно без да гъкнат! Та така. Радвам се и на това, че ме "обслужиха" поне.
Алекс 77 детето е мое,не е наше общо.Писах го по-горе мисля. За това не може да бъде база за сравнение предната бременност със двете следващи от втория ми мъж.
Единствено може да покаже, че съм способна все пак да забременея,износя и родя безпроблемно ,но като цяло.
-
Mum,това съм го пропуснала,моя грешка...тогава както вече те посъветвах генетични и имунологични,никакво значение няма,че си е имало сърчице това не пречи да има друг генетичен проблем,заради който да не оцелее...кураж и стискам палци
-
kati_vm не са взимали нищо. Аз дори не съм в Бг в момента. Тук едва се навиха да ме вземат в болницата и да ме "оправят" ,защото се водя туристка, нямам осигуровки...
Поискахме да си платим- ми не можело... Абе такива нерви ми вкараха допълнително,че за друго място нямаше. В крайна сметка се наложи да им се обадят от офиса на здравното министерство за района, и да им кажат че съм европейска гражданка,че случая е спешен поради евентуални инфекции от разлагане и са длъжни да отстранят мъртвия плод от мен незабавно без да гъкнат! Та така. Радвам се и на това, че ме "обслужиха" поне.
Алекс 77 детето е мое,не е наше общо.Писах го по-горе мисля. За това не може да бъде база за сравнение предната бременност със двете следващи от втория ми мъж.
Единствено може да покаже, че съм способна все пак да забременея,износя и родя безпроблемно ,но като цяло.
Ох, какво да ти кажа. То и в БГ да си трагедията е пълна. На мен не ми стигаше проблемът с бебето, ами и не можаха да ме изчистят като хората. Че после бях на тръни как ще е матката ми. Това беше бонус към стреса от случилото се. Абортът ми го правиха в АГ Варна.
-
Та се чудя,при положение че бебето ми си имаше сърчице и всичко му беше наред в 8г.с, значи ли това че проблем със свързването на моите гени/хромозоми/ и гените на ММ няма? В смисъл... проблема ще да е другаде,щом е успяло да стане човече със сърчице... :ask:
Тук грешиш. Дори при установена сърдечна дейност и привидно безпроблемна бременност са възможни хромозомни аномалии, например тризомии 13 и 18, които са несъвместими с живота. Завършекът неизбежно е спонтанен аборт, било в ранна или напреднала бременност, било живо раждане и почти незабавна смърт на бебето.
Два спонтанни аборта категорично предполагат изследвания и търсене на причината. С това не искам да те разстройвам допълнително, просто да посоча възможен вариант, при който бременността и плодът не могат да бъдат спасени с никакви изследвания и лечение, а е било рано да се установи проблемът. За съжаление вероятността за хромозомни аномалии е реална.
-
Благодаря ви за мненията,момичета!
Аз вчера бях писала на проф. Кременски. Преди малко видях,че ми е отговорил. Много мило отношение усещам от неговия отговор. Съветва ме да изчакам първия цикъл след аборта,след което да го посетим когато решим,само трябва да се обадим на предния ден.
Ще трябва да почакам повече от колкото си мислех ( мислех да отида в седмицата 20-24.10) :( Какво да правя до тогава? Може да ми дойде и след 40 дена... Уф,значи..
Все нещо трябва да се чака! :roll: Имам чувството ,че живота ми минава в чакане.
Да взема да си пусна ПКК и урина ли поне? Не мога да стоя така,без да правя нищо :balk_144:
-
пусни си, но няма да ти помогнат за установяване на причината за спонтанните аборти.
- старателен преглед на матката с УЗ за анатомични проблеми
- генетична консултация
- имунологична консултация и изследвания
- консултация с ендокринолог и изследвания
- изследвания за инфекции във влагалището и малкия таз - цитонамазка, микробиология на влагалищен секрет, изследвания за хламидии, листериоза, токсоплазмоза и т.н.
това е пътеката.
-
jam и ти ли не спиш :bighug:
Знам, че ПКК и урината няма да ми дадат отговори относно причините ,но поне да имам усещането, че правя нещо. То така не се стои...
Иначе плана ми е съставен както си го описала,ама до тогава ... :bonk:
-
The Mum, съжалявам за загубата ти :hug2:
да споделя част и от моя опит.
След спонтанен аборт миналата година (в 6г.с.), ми бяха назначени:
- имунологични, кръвно изследване + биопсия за имунологични показатели;
- цветна снимка за проходимост на тръбите (въпреки, че бях правила три години преди това), сигурно си чела, ако има запушена тръба и хидросалпингс това може да създаде токсична среда, неблагоприятна за развитие на ембриона;
- хистероскопия, за да се огледа матката отвътре евентуално за полип, миома, друг проблем с лигавицата (такъв се оказа проблемът при мен - хиперплазия на лигавицата, вариант който не се виждаше на УЗ прегледите, установи се на хистероскопията).
Дано бързо да намерите причината и успех!
-
Благодаря ти Марси,че сподели! :bighug:
Направо за главата се хващам,колко много неща могат да бъдат причина за проблемна бременност или липсата на такава. :roll: Да се чуди човек на къде да захване първо,дето се казва!
Дори и да се открие една причина,нищо не пречи проблемите да са повече от един,за това няма да се примиря само с първото открито нещо и мисля да направя всички изследвания.
Чувствайте се свободни да ползвате темата,нека не се ограничава само до моя случай.
:grouphug2:
-
Изплачи си мъката, потъгувай, но не се предавай! Явно имаш прекрасно семейство, на което да се радваш. Направи си изследванията, но не се обвинявай!