Трудна работа. Но щом се двоуми, а не е отказал категорично, значи има надежда скоро да сте на едно мнение по въпроса за осиновяването. Може би му трябва повечко време. Говори с него, обсъждайте! Пожелавам ти скоро да се радвате на детенце в къщата, без значение от къде ще дойде!мерси боровика, но съпруга ми по скоро е против, надява се че като се е получило веднъж че може пак да стане - дай боже!!!, но като че аз имам нужда психически да се освобоя от това напрежение, пък каквото ще става ще стане....
Знаеш ли, че на една приятелка така и се случи. Беше бременна вече от ин-витрото и и предложиха бебе за осиновяване. Осинови и роди. :lol: Каза, че това осиновеното и е късмета.
Мimcho спокойно , да вземеш решение за осиновяване е много сложно. Понякога минава много време , докато усмислиш и се убедиш на 100% , че трябва да направиш точно това. Казвам ти това защото при нас аз съм тази , която все още не може да се реши на тази стъпка. Надеждата , че ще имаш свое дете може би умира последна. Още преди години , когато се разбра че има проблем , мъжа ми каза че ще си осиновим. И го повтаря постоянно.Това все едно съм го писала аз преди една година.
Фоксче, възхищавам се на твоя мъж. Той показва колко много те обича. И съм сигурна че ще бъде много добър баща на вашите деца, били те осиновени или ваши. Аз бих с е гордяла с такъв мъж.
Пена от Долно Нанагорнище:lol:, роптае срещу осиновяванията. Мисля, че обикновено по-семплите хора реагират много по-надменно от от интелигентните. Ами тя самата си раснала на село, тоалетната и е била навънка, завършила едвам средно образование, 3 книги прочела за целия си 70 годишен живот, любимото и нещо е Дързост и Красота, а най-съкровеното желание - копринени тапети в хола ... и това нахално същество СИ ПОЗВОЛЯВА , да се отнася презрително към едно създание, съвършено чисто и невинно... Е съжалявам, ама това е жалка работа.
Дано по 4есто хора със собствени деца запо4нат да осиновяват, за да падне това клеймо около осиновяването и да може да се радваме на децата без да трябва да се сбласкваме с предразсъдъците
за жалост свекър ми и свекърва ми непрекъснато ни втълпяват 4е ако осиновим, ще се изложим, това е мнението на пове4ето хора в бг, тук като говорих с социалната работни4ка, дори и не ме попитаха дали при4ината за да осиновим е неспособността да си имаме собствено- тук това е напълно естественоИмаме една много добра туркиня,която знае за нашият проблем.И тя лично ме навива да си осиновим дете(при нас мъжа ми иска,а аз искам да опитаме за свое).И ми казва една турска поговорка:
моми4ета докато 4етох постингите ви, плаках, защото е много трудно да искаш да оби4аш и да дариж цялата си оби4 и грижа на едно детенце, а било родители или приятели около теб да се срамуват от това 4е искаш да осиновиш и да се притесняват 4е ще ги изложиш
Дано по 4есто хора със собствени деца запо4нат да осиновяват, за да падне това клеймо около осиновяването и да може да се радваме на децата без да трябва да се сбласкваме с предразсъдъците
Симфони, при нас спора по4на също от двата полюса, но постепенно стопихме ледовете, и постигнахме единомислие, може би на мъжа ти му трябва пове4ко време, а може би просто не може да преодолее егото си, ти си тази, натоварена с тежката зада4а да разбереш той то4но от кой тип е, ако е от първия- дай му цялата си любов и разбиране и търпение и той ще "узрее" за осиновяването, ако е от втория тип- хмз- аз никога не бих направила компромис, не мога да си представя, 4е той ще поставя винаги на първо място себе си, и своите желания, и 4ака тогава вси4ко и вси4ки останали, но това е моето мнение, а много жени правят компромис....Makiyaki, ние отдавна говорим за това и неговата позиция е непоколебима. Може в далечно бъдеще да мисли като мен, но поне в настоящето е твърдо против. Освен това, аз съм по-голяма от него и това допълнително подсилва позицията му. Е, не го виня - обичам го, и компромиси сме правили един към друг, но към осиновяването, на този етап, е безкомпромисен. И аз се надявах, че един ден ще узрее, но не би :(
За мен ли4но не е важно на кого и от къде е детето, нямам претенции и да стана мама- просто в момента опитваме, защото мисля 4е всеки има право на шанс, но ако е рекъл господ друго- ще осиновим без да се колебаем / преминахме периода на колебанията/
Аз бих се 4увствала много по-спокойна, ако се боря с стерилитета докато се грижа и съм мама на осиновено дете, а после може да дойде и наше, но нашите надежди за осиновяване на българско дете бяха разбити, по простата при4нина, 4е въпреки 4е сме български граждани, с бг гражданство, щом работим пове4е от 6 месеца на година в 4ужбина, нашата мила родина ни разпознава като 4уждестранни граждани и от там- 4уждестранни осиновители, и ни товари с скромната сума от около 10 тина хиляди лева, за да осиновим дете, бг дете...
Ама и аз се отплеснах, а... :lol:
Симфони, желая ти успех в преследването и сграб4ването на ме4тата ти, защото щастието не пада от небето, то се търси и като го намериш, дръж го здраво...
Поздрави
Ох, миличка, много съжалявам, че това светило се е отнесло по този начин. Само не се отказвай обаче от поне един опит. Като не искат да се занимават там, отиди в клиниката на доктор Стаменов или Владимиров във София- да не са само "Майчин дом" Варна? Опитайте, а няма лошо през това време да почнете да подготвяте документите за осиновяване, може би мъжът ти ще е по-спокоен така и ще се реши, като знае че все пак не сте се отказали окончателно от идеята за собствено дете. Мъжете са такива, ние сме по-силни. И с миоматозна матка познавам жени, които забременяха и родиха, и с лоши спермограми на мъжете също-чрез икси. Твоят има само 24% подвижни, така ли? Е, трудничко ще стане по нормален начин,така че би трябвало да иска да опитате чрез АРТ. Отивайте в друга клиника и се борете! Успех, мила!
Благодаря много мила ,не смятам да се отказвам.Днес ходих при д-р Монастирска,въпреки че прочетох доста негативни изказвания за център "Олимед" гр.Варна.Каквото и да се говори тя е единственният лекар за тези години,който поне ще направи опит за постигане на някакъв резултат,след операция на миомата и няколко инсеминации.По-добре от едно голямо НИЩО през всичките 18години напразно чакане и "диагнози-нищо ти няма".Каквото ми е писано да стане ще стане.Колкото до осиновяване...винаги съм искала да направя добро на някое дете,независимо дали ше имам свое,само малко мъжка подкрепа да имам...Работя по въпроса:)И ако някой някога каже пред мен за детето ми-храненика или осиновеното...смятай че никога няма да прогледне!И всичките му имоти няма да са достатъчни да си направи протезите!Заклех се:)!Ох, миличка, много съжалявам, че това светило се е отнесло по този начин. Само не се отказвай обаче от поне един опит. Като не искат да се занимават там, отиди в клиниката на доктор Стаменов или Владимиров във София- да не са само "Майчин дом" Варна? Опитайте, а няма лошо през това време да почнете да подготвяте документите за осиновяване, може би мъжът ти ще е по-спокоен така и ще се реши, като знае че все пак не сте се отказали окончателно от идеята за собствено дете. Мъжете са такива, ние сме по-силни. И с миоматозна матка познавам жени, които забременяха и родиха, и с лоши спермограми на мъжете също-чрез икси. Твоят има само 24% подвижни, така ли? Е, трудничко ще стане по нормален начин,така че би трябвало да иска да опитате чрез АРТ. Отивайте в друга клиника и се борете! Успех, мила!