www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Grazia в Ноември 10, 2006, 10:11:30 am
-
след второто неуспешно ИКСИ съм го преживяла по-бързо и по-лесно, но....очевидно не е така. Май имам нужда от ...психиатър може би!? В първата секунда, в която видя бебе наяве или на ТВ екран сълзите ми потичат и нищо не мога да направя! Преди съпругът ми плачеше по филмите, а аз бях хард- уж! Сега не знам т.е знам какво ми става и се опитвам да го преодолея, но за сега не успявам! Ония ден гледах епизод от "Отчаяни съпруги" - лек и разтоварващ сериал според мен. Ей като взеха бебето на.... ми Ева Лонгория се казва актрисата, ама във филма не знам името и такъв рев падна.....половин час не мога да се успокоя!
Сега пиша и пак се търкалят тия предатели!!! Добре че няма кой да ме види! :(
-
Напълно те разбирам как се чувстваш, незнам какво да ти кажа, за да ти стане по-леко, защото ляк за тази болка няма :( Поне при мен беше така, някак си от самосебеси се появяваха и изчезваха тези кошмарни състояния, дори незнам какво трябва да направиш, за да премина силната болка. Онази тъпата, прегризваща и засядаща в гърлото винаги ще я има, но ти просто не й обръщай внимание, не се замисляй, не се отдавай на самосъжалението, което е неизбежно.
Преживяла си доста, остава малко и тогава само ще ти се свива сърчицето като си спомняш през какво си минала, затова просто трябва да си силна, за да продължиш.
Успех, мила!
-
Грация, съжалявам за неуспеха :( Дано да е последният!
Не може да си вечно „хард”. Има моменти в които вече всичко ни идва в повече и цялата тази мъка и напрежение трябва да излязат отнякъде ... Говоренето е едно добро начало, а цивренето по разни сериали е според мен и успокоително за нервичките ни.
А за „Отчаяни съпруги” не си мисли че си само ти ;) и аз се разревах на тази сцена. Ама наистина беше гадно....
-
Граци, миличка, поплачи си!
Не е необходимо да бъдеш хард! Наплачи се, има защо. Не гони болката, защото така става по-лошо. Изплачи я до дъно и ще видиш, как ще започне да ти разсветва....
Аз след моето едно неуспешно ИКСИ мислех, че от мъка се умира...Такава дълбока тъга, тежка и плътна физическа болка в душата не съм изпитвала в живота си. Една година след това, не мисля, че съм готова да преживея същото. Тогава потънах много на дълбоко, но не се опитвах да избутам назад мъката. Напротив- отдадох и се изцяло. Една, две седмици бях на дъното, после започнах да свиквам с мисълта.
Много неща ми помогнаха да осъзная, че живота е прекрасен, че всичко, което ни се случва е за добро и важното е да запазим позитивната се нагласа към света. Подкрепата на хората, които обичам, факта, че подадохме документи за осиновяване, момичетата от зачатие, малките прекрасни неща - мириса на топло кафе рано сутрин, романтичната ми кухня, дървата през зимата, Хъкълбери, Коледа, бебетата, които постоянно се зачеват и раждат, мама, приятелите ми, киномания 2006 - ей такива работи....
Поплачи си миличка, изплачи я тая болка, приготви се за прекрасната среща с твоето бебе, кото с всеки изминат ден наближава.
-
Мила, Grazia. Разбирам те.. Незнам дали ще ти прозвучи успокоително, но за добро или зло с болката се свиква - в един момент се научаваш да съжителстваш с нея - не че боли по-малко, просто сетивата ти притръпват. Важното, мила, е, че ти имаш шанс и надежда един ден да се разделиш с болката. Облегни се на тази надежда и нещата ще си дойдат по местата. Всичките ти мъки един ден ще бъдат възнаградени и силно се надявам, че си в края на изпитанието и това ще е още при следващия опит. Успех, миличка!
-
Да ти кажа аз лично свикнах с болката, но всеки изминал месец тя става все по-силна и по-силна. Незнам докога ще успявам да я преодолявам. Надявам се скоро, за всички нас тази болка да изчезне. Успех!
-
Мила Грация,
в такива моменти не намирам думи на отеха, затова само ще те гушна и ще се надявам като споделиме заедно болката, тя да не те задушава толкова много :bighug:
-
Мила,Грация! :heartbeat:Поплачи си,пък дано ти олекне!Няма думи,които да те утешат,само искам да знаеш,че има хора,които мислят и се молят за теб! :balk_21:Виж Фусинка какви сладки неща ти е дала за пример от добрата страна на живота.Аз също бих им обърнала внимание,със сигурност притъпяват болката!Много ти желая щастлив обрат! yahoo_17Дано stork-girl!
-
Момичета, ей за това ви обичам! Само вие знаете за какво точно говоря! Знам че на всички вас ви е не по-малко тежко без значение колко години е продължила борбата и през какви процедури сте минали. Знам по себе си. Този шок и отчаяние съм имала много поводи да изпитвам! От първата до деветата година. И не мога да кажа - сега е по- силно. Не. Може би защото именно свикваме с болката затова поглеждайки назад не можем да я степенуваме. Тя все е силна.
Фусинка, мила, в това състояние бях изпаднала миналата година - неуспехите ни бяха по едно и също време. Тогава плаках по-малко. Но месеци след това не можех да се оттърва от сърцебиене тикове и др.подобни реакции на организма, които колкото и да искаме не можем да предотвратим щом сме решили да затворим болката в себе си. Тази година обаче когато разбрах че отново сме се провалили ударих един рев, ама рев! На другият ден вече се чувствах по-добре. Дойдоха и добри новини и събития които ме накараха да литна в небето. Командировка в чужбина, пътуване със самолет за пръв път в живота ми и изобщо неща за които само съм си мечтала! Болката я изритах някъде надалеч! Но ... отивам на лекции, пускат ни филм с тема нечие страдание и аз аха- аха съм се разревала. Пък мога ли да ревна в това положение!? Ами освен да си вземам разни романтични филми и да се нарева на тях пък може би тогава ще реагирам нормално в друга обстановка!? :lol:
-
Аз не бях от ревливите. Плакала съм броени пъти в живота си.
Като минаха две години от опитите за забременяване и третата инсеминация, започнах да плача много често, самичка, плача си, плача си и то за неща, които преди не съм си и помисляла, че ще ме разтройват.
Грация, нямам думи, плачи, да минава времето, да се доближаваш до желаното детенце.
-
Грация, моми4етата са ти казали толкова хубави и вярни думи.
Аз само ще добавя - този епизод съм го гледала 4 пъти и всеки път се разплаквам, когато Габриел (Ева) загубва осиновеното моми4енце. Защото усещам и ти усещаш най-реално в този момент, 4увството на празнота.
-
Всеки път, когато ме обземе бездънната тъга :) и сълзите ми се затъркалят, в главата ми винаги се повтаря една мисъл "Господ брои сълзите на жените". Не знам къде съм я чула или прочела, но винаги ме вдига обратно и ми дава надежда, че нещата се подреждат по най-добрия начин.
-
Грация, миличка, какво да ти кажа, освен че те разбирам напълно! Всички тук сме минавали и още минаваме през такива периоди. Болката наистина не изчезва, но притъпява сативата, някак свикваш да живееш с нея. Аз обикновено плача когато съм сама, че моя съпруг много се притеснява, когато ме види разстроена. Все си мисли, че той нещо е направил или не е направил както трябва....мъже, какво да му обясниш! И аз плача на филми, снощи на Бягство от затвора, когато щяха да екзекутират главния герой. Гледала съм го и знам, че се измъкват от там и въпреки това не мога да се сдържам.
Така че миличка не крий емоциите си, така поне ще ти олекне!
-
Грация не е лесно за съжаление...
Но човек не трябва да задържа мъката дълбоко в себе си. Всички сме хора и трябва да изпускаме парата все някак. Дано да намериш утеха във форума. И аз съм с теб! :bighug:
-
3нам как се чувстваШ мила, а3 съЩо бях много 3ле след 1 вото инсе, а като 3нам че ме чака ИКСИ..., не3нам, при мен болката, бавно отмина, но сега като Лали и а3 по често плача, като се има в предвид че не съм била никога ревла. Поплачи, как да те утеШа, не3нам, бъди силна :bighug: :cuddle: :kiss:
-
Грация, всяко едно очакване е било като желаната горда победа над страховете и самотата...И като не стане-падаш.Сълзите са видимото страдание, често не намираме точните думи за да опишем вътрешната буря.Разбирам те...И всички тук те разбираме...И се надяваме сълзите скоро да са сълзи от радост. :hug2:
-
И като не стане-падаш
И като паднеш - ставаш и продължаваш...
-
И като не стане-падаш
И като паднеш - ставаш и продължаваш...
А,като продължаваш-се доближаваш до :babyflips: !
-
:(миличка знам как се чувстваш...Съжалявам ;че този път не се е получило..ще има и следващ такъв!Сигурна съм;че ще се възнагради труда ви!Поплачи си ако смяташ ;че ще се отърсиш от негативната енергия...и нека неуспехът да те амбицира още повече!Разбирам те напълно ..и аз съм така като видя бебе и много се разсторих акто гледах онзи зен за онези малтретирани деца!Защо Господ праща на тези ;коитоне ги искат и ги бият?А на нас трябва да ни е трудно?!Е..може би така;че оценим многоо силно как сме се сдобили с рожби и как сме успели!нашият успех ще бъде осмислен с появата на едно малко детенце!Пълен напред!ще отмине кризата..и ще се появи слънце..Ние сме с теб! yahoo_17 stork-boy