www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Tifany в Май 23, 2005, 19:04:00 pm
-
Как реагират вашите мъже на желанието ви да потърсите лекарска помощ и да търсите причината за липсата на бебе? Аз вече се чудя какво да говоря и какво да правя...Как да го накарам да си промени мисленето и да разбере, че не може да чакаме чудеса след 4 години опити /не че през това време съм стояла със скръстени ръце.../.Снощи, понеже се опитвах да го убедя, че е добре да отидем в Пловдив, защото се видя, че тук няма спациалист по стерилитет ми каза "И до София ще стигнеш, сумати пари ще потрошиш и пак нищо няма да стане", обикновеният отговор, който получавам е от типа на "Само си даваш парите и нищо няма да стане" и не ми дава разумно обяснение защо мисли така - това било Божа работа, ако ни е писано да имаме дете, щели сме да имаме и т.н. Вярно, така е, Божа работа е, но това не пречи да търсим помощта на лекарите...Още повече, че досега не е намерена причината :(
Вече дори се бях отказала да говорим по този въпрос, просто си изживявах всичко сама и толкова. И без това знам, че разговорите са неуспешни и най-много накрая да се разплача... Почти никога не се интерисува какво е станало на поредния преглед и нито веднъж не е дошъл с мен - не съм малко дете да ме води на доктор, но просто имам нужда от подкрепа. Не знам защо става така... Може би след двете спермограми, които направихме тук и които са идеални, той вече живее с мисълта, че виновният не е той. За всички около нас виновната съм аз /естествено, винаги в такива случаи априори е виновна жената/, но аз не искам да съм виновна - с нито една моя постъпка не съм допринесла за това, което става ама факт е, че наистина се чувствам така. При намеците и подхвърляниета по темата "бебе" той си мълчи, аз трябва да ги отбивам.
Много ми тежи всичко това. Вие също вървите по тоя път и знаете какво е и може би също знаете какво е да вървиш сам по този път... Няма с кого да споделя, оказа се, че и от човека до мен не мога да очаквам подкрепа.
:balk_145: Благодаря ви, че прочетохте всичко това. Просто исках с някой да споделя, имам чувството, че така ми става по-леко. Ако някой може да ми даде съвет, ще го приема с радост.
-
И моя не иска да ходя по лекари.
Да чакаме, ще стане.
А пък е лекар.
Иначе ме обича.
-
Аз съм в малко противоположна ситуация, макар че в началото и при нас беше така. Аз давах зор за всичко, за всяко изследване, за всеки преглед, всичко ставаше със десетки уговорки. Сега забелязвам обратното. Той ме обвинява: "Ти се примири, но аз не съм", "Мислиш ли да имаме деца или вече се отказа?" , "Спри да пушиш, недей да харчиш пари за дрехи и глупости, знаеш за какво ни трябват!", "спри с тая бира!". Е наистина се уморих, знам че ме разбирате. Какво ли не дадох от себе си, 2 години не пуших, отслабнах 14 килограма, всичко , което изкарах като пари го дадох и какво !!!! Едно голямо нищо след големи очаквния! Искам малко да се почувствам и аз човек. Поне няколко месеца само ... Наистина ми писна !
-
Тифани здравей,
Надали някой може да ти даде най-успешния съвет. Ти си го познаваш най-добре. Мисля си че когато някой човек има малко информация по определен въпрос, има склонност да се обръща към ненужни неща, в трагичните случаи към гледачки, а в още по-трагичните към пасивността като средство за решаване на проблема. Аз лично мисля, че ако любовта между вас е факт, то тогава това е форма на страх. Може би трябва да опиташ с малко "лекторски часове" и разясняване на процесите по оплождане, за да му стане ясно, че към проблема се подхожда сериозно и няма време за отлагане. Не спирай да му даваш примери от практиката, например: ако някой човек иска да расте в службата, трябва ли да стои и да чака добрата работа да го намери в къщи или сам да се бори за нея и изобщо има ли някъде безплатни обяди? Вярно, при някой става от първия път, но те пък имат други проблеми... На никого не му е лесно.
Поздрави!
-
И при нас нещата са подобни. Аз, естествено много се вълнувам от проблема си, винаги дебна удобен момент да говорим за това, но мисля, че постигнах обратния ефект. Мъжът ми като усети какъв ще бъде разговора-прави някаква отегчена физиономия и след минути вече е сменил темата. Сега се опитвам да го убедя, че трябва да направим друго ин витро, но май няма да го навия. Той ми твърди че, това е губене на време и пари и евентуален неуспех ще ме довърши емоционално. Била съм спряла да обръщам внимание на толкова много неща, които били важни и от отчаяние съм превърнала бебето във фикс идея.
Иначе,непрекъснато ме глези и се старае да се държи добре.
Още повече, че подадохме документи за осиновяване и според него това е финала.
Много го обичам и благодаря на съдбата, че имам до себе се толкова добър и разумен мъж, но не мога да се примиря и да се откажа.
-
Преди седмица случайно се запознах с една жена на 40 години.
След неуспешно ин-витро и години борба решават да си осиновят и си харесват момиченце с неуредени документи, в момента се водят дела, но всеки момент ще могат да го вземат.
Докато чакат момиченцето си харесали едно момченце на две годинки и са си го взели, от един месец е при тях.
Та жената забременяла този месец по естествен път. :? :lol:
-
Моето момче не прави проблем за ходене по доктори, но някак вяло се отнася към цялата ситуация. Мен ме хваща яд че трябва постоянно аз да инициирам всяко едно изследване. А за лекарствата- пие каквото му взема, изобщо не се вълнува и е един такъв примирен...
Иска ми се по някакъв начин да ми покаже какво чувства и да изрази собствено мнение, ама....
-
Как реагира? Ами ние тръгнахме рано по изселдвания...в смисъл бяха минали 7 безуспешни месеца. И понеже мъжа ми греда от време на време къде се връ в нета та чете и той тука...и разбрал милия, че първо се тръгва от спермограмата. Та ходил да пита къде да си я прави и т.н....ама нали живеем в супер град та няма и един свестен тука ходи в Пловдив....и другото го знаете. Мисълта ми беше, че моя много спокойно ги приема нещата ...пие си лекарствата без да мрънка...купува си ги.....подложи се на операция без проблем и без мрънкане от моя страна. Може би аз съм по нетърпелила и повече форсирам нещата, но за сметка на мен той пък ги кара бавно така че някък си се балансираме. А колкото до това кой е проблемния от двойката....и двамата мисим по един и същи начин...проблема е в семейството...аз, той какво значение има...проблема е общ и двамата се опитваме да го решим заедно. Кратко си ходим по доктори..без излишно напрежение и скандали в нас. Незнам...може би защото рано започнахме изследванията и не сме достатъчно изнервени и може би за това е така при нес. Незнам.
Успех на всички.
-
Реагира много тежко, защото осъзнава, че причините са жестоки. Затваря се в себе си. Не говори. Плаче. Успокояваме се взаимно. Разбирам го, че не иска да ходи често по доктори, всяко влизане в болница е свързано със спомените му от химиотерапията.
Иначе е стриктен в това да ми напомня по сто хиляди пъти, че и аз трябва да отида на гинеколог, защото не искал да се мотаем с бебеправенето, след като мине карантинния срок.
Няма ли взаимна подкрепа, уважение и утеха - просто нищо не се получава. Нито на единия, нито на другия е по-леко без тези неща.
Пожелавам ви здраве и любов!
-
Мисълта ми беше, че моя много спокойно ги приема нещата ...пие си лекарствата без да мрънка...купува си ги...
Дори и това при нас е проблем. За купуване и дума не може да става -аз отивам и ги купувам, ама това не ми представлява някаква трудност. Проблемът е, че не иска да ги пие. Предишната ми лекарка беше казала да пие Геритамин /т.е. и двамата трябваше да го пием/ пи 2 дни и спря - пресядали му 8O ... Така и не можах да го накарам да ги пие... После за простатата му бяха изписали Простамол Уно. Пи Простамола само седмица и спря - не му действали /а трябваше да ги пие около месец/... Много се ядосвах, ама накрая му казах да прави каквото иска и толкова... Спрях да говоря по този въпрос.
-
Тифани, що така този твоят мъж бе.... Бива ли! Вярно, че жените сме хем по-нетърпеливи, хем по-любознателни, та явно във всички случаи жената е по-активна в лечението, ама мъжът трябва да се отнася сериозно към случая! Тая приказка "ми то не става, ама божа работа, ако стане-стане" и т.н. мен много ме дразни! Какво сега, отричаме човешкия прогрес?!
Виновни няма, проблемът е на двамата, както е казано по-горе! Мъжът трябва също да е заинтересован и да полага усилия!
Моят мъж също понякога ме е подразвал, като все аз се ровя за информация, или пък като чуе нещо от някой лекар, го приема за 100% вярно, вместо примерно да се потърси и друго мнение, да се повтори изследване и т.н. Но като цяло нямам никакви проблеми с него (с мъжки фактор сме) - само дето му писнали списанията там дето прави спермограми :wink:
Дано нещата се подобрят при вас, пък като стане работата това ще е само бегъл спомен! :)
-
Това с моя мъж си го обяснявам с това, че от рано започнахме и не е изнервен от доктори и хапчета...а може би греша. Незнам наистина но ти пожелавам успех. А само да ти кажа, че от м.март пие хапчета като предния месец бяха 15 на ден а този месец са 9 на ден. От къде тази положителна нагласа в него незнам.
Успех.
-
Има мъже и мъже, какво да се прави едни сте хванали подходящите, други ще се мъчим с останалите. Няма нищо чудно че мъжа на Тифани се дърпа, не е единствен, рядкост са другите.
-
Има мъже и мъже, какво да се прави едни сте хванали подходящите, други ще се мъчим с останалите. Няма нищо чудно че мъжа на Тифани се дърпа, не е единствен, рядкост са другите.
права си, луничке.
като чета тези постинги тук и осъзнавам още по-добре какъв късмет съм извадила, поне в това отношение, с моя мъж.
довечера ще му разреша да изпие една бира за награда... ;)
-
Ние на третия месец тръгнахме по лекари- аз всъщност, но той беше пшлътно до мен. Направи спермограма на 5 месец без гък, но не я направихме където трябва. Следващите пак така. Миналия петък правихме нова и с епоказаха не мого добри неща. Наложи се да го види и уролог. Той си занеше, че ако се наложи ще отиде. Прегледа се, слава богу няма физически проблеми. Сега пие по 7 хапчета сутрин, 6 на обяд, 5 вечер. Не може да ги запомни, аз му ги подреждам като войници. Вече не седи по 12 часа пред компютъра, разхожда се.
С две думи не мога да се оплача, винаги е прояввял отговорност и загриженост. Никога не ми е натяквал, докато мислихме, че проблемът е само в мен.
-
Аз на моя освен паметник да му направя в знак на благодарност, защото освен че е плътно до мен, прави и всички изследвания без проблеми ами ми търпи и кофти настроенията, които за съжаление на последък зачестиха :cry:
-
Аз на моя освен паметник да му направя в знак на благодарност, защото освен че е плътно до мен, прави и всички изследвания без проблеми ами ми търпи и кофти настроенията, които за съжаление на последък зачестиха :cry:
Това за паметника, ще сложа и на моя един до твоя. Но ми се струва идеят на джам за биричка ще е по-добра :)
-
:bed: Ох, успокоих се за моя съпруг. Той направо бил супер, а аз непрекъснато нещо го хокам. Досега не е отказал нито веднъж да дойде с мен в клиниката, да направи изследвания, правихме 6 инсета и нито веднъж не се оплака. Даже, когато отчаянието ме налегне, той ме успокоява, че всичко ще бъде наред и трябва да продължим нататък. Намери хора, които да ме заместват в работата, докато се подготвям и правя инвитро, за да съм напълно спокойна по това време.
Непрекъснато ми купува разни неща, защото знае, че това ми доставя удоволствие и не мисля толкова за проблема ни. Непрекъснато прави планове как ще изглежда детската стая и как ще я свържем с нашата спалня. Той е абсолютно убеден, че ще имаме дете /дано да е прав и това да се случи/. Даже е съгласен да отидем в чужбина ако искам, за да направим инвитрото, защото наши приятели направиха няколко пъти инвитро в България и бяха неуспешни, та накрая го направиха в някаква клиника в Германия и сега имат страхотна дъеричка. Може би просто му е дошло времето.
Много съм благодарна, че имам такъв страхотен мъж.
-
Този гост отгоре съм аз - Джорджия
-
Тифани,
Това дето си написала, ама все едно че моя човек си описала...Точно така реагира. Каквото и да се опитам да направя, първата реакция е - стига си давала пари за глупости, и така сме си добре. Само ще се дадеш парите и нищо няма да стане...И това при положение, че от него нищо не искам. Досега е направил само една спермограма с много насдтояване и край, успокои се, че проблема не е при него. Никакво съчувствие, никъв кураж не ми дава... А иначе не е лош човек. Чудя се защо ли така реагира.
-
Ами като гледам, освен с ledena_luna и iccvesi да си създадем Дружество за борба с нашите мъже :bonk:...
Аз ще се боря довечера и ще се опитам най-накрая да го убедя да отидем в Пловдив... Бах се отказала вече да му говоря по този въпрос, но сега трябва да бъда много настоятелна, защото ако не отидем, това означава въобще да спрем да вървим напред, а не искам!!!
-
Готово, съгласна съм да основем дружеството...Само дето аз няма вече за какво да се боря, тъй като нямам шанс. Но ти не се оставяй, опитай всичко. Ела в София, ако в Пловдив не ти помогнат.
-
Ами като гледам, освен с ledena_luna и iccvesi да си създадем Дружество за борба с нашите мъже :bonk:...
Аз ще се боря довечера и ще се опитам най-накрая да го убедя да отидем в Пловдив... Бах се отказала вече да му говоря по този въпрос, но сега трябва да бъда много настоятелна, защото ако не отидем, това означава въобще да спрем да вървим напред, а не искам!!!
точно така - бой, глад и стриганье! :D
-
Аз на моя освен паметник да му направя в знак на благодарност, защото освен че е плътно до мен, прави и всички изследвания без проблеми ами ми търпи и кофти настроенията, които за съжаление на последък зачестиха :cry:
Стефи, това последното си е за златен медал! :balk_47:
Поздрави :D
-
Абе добричък си ми е той, е мрънка от време на време, ама бързо му минава :D
-
Май от :bonk: имаше полза.... имам малък напредък - поне прие идеята да отидем в Пловдив. Следващата битка ще е по въпроса кога точно да стане това. Защото от приемането до осъществяването време много...
-
Точно така Тиф, с постоянство всичко се постига. Внимателно, бавно, спокойно и на често и ще видиш, че ще има резултат.
Знаеш ли повечето мъже не понасят това, че жените им казват кое е правилно и кое не, дори да си права, само мисълта, че ти си се сетила и се опитваш да му го наложиш е "ужасна" за тях. Така че казваш веднъж с подходящия тон и оставаш нещата да отлежат малко. След известно време дори може сам да ти предложи твоите идеи, но вече като обмислени и "негови" :wink:
Абе малко объркано стана, но се надявам, че си ме разбрала. :D
Няма нищо непостижимо, когато двама души се обичат и вървят в една посока :)
успех
-
Ами аз така правя - казвам нещо и го оставям да помисли, после пак подхвърлям нещо и така...Ама гледам да не прекалявам, да е "на час по лъжичка", че да не постигна обратен ефект. Но той сам да каже "Хайде да отидем и да направим нова спермограма" - това никога, ама никога не може да стане. Мисля, че все пак ще се съгласи, но замо защото аз настоявам, иначе неговото мнение е, че от всичко това няма смисъл, нищо нямало да стане и т.н. Пък ако не се съгласи по добрия начин, ще приложа другия :fighting:
-
Знаеш ли повечето мъже не понасят това, че жените им казват кое е правилно и кое не, дори да си права, само мисълта, че ти си се сетила и се опитваш да му го наложиш е "ужасна" за тях. Така че казваш веднъж с подходящия тон и оставаш нещата да отлежат малко. След известно време дори може сам да ти предложи твоите идеи, но вече като обмислени и "негови" :wink:
Стефи, това да не е професионално изкривяване на програмистите? Абе все едно го казваш за моя 1:1. Интересното при нас е, че след известно време спори с мен, че ми бил казал точно това, което аз съм казала в предния спор - ама на аз съм си правела каквото знам. Направо ми иде да го цапна с нещо в такъв момент ;) :)
-
Стефи, това да не е професионално изкривяване на програмистите? Абе все едно го казваш за моя 1:1. Интересното при нас е, че след известно време спори с мен, че ми бил казал точно това, което аз съм казала в предния спор - ама на аз съм си правела каквото знам. Направо ми иде да го цапна с нещо в такъв момент ;) :)
Абсолютно аналогична ситуация с моя програмист :lol: Явно е заразно :D
-
Стефи, това да не е професионално изкривяване на програмистите? Абе все едно го казваш за моя 1:1. Интересното при нас е, че след известно време спори с мен, че ми бил казал точно това, което аз съм казала в предния спор - ама на аз съм си правела каквото знам. Направо ми иде да го цапна с нещо в такъв момент ;) :)
Абсолютно аналогична ситуация с моя програмист :lol: Явно е заразно :D
абе вие от луната ли падате, моми? :)
никакви програмисти няма намесени в тайната, това си е типично мъжко поведение и начин на мислене...
-
Момичета, и аз си мисля, че е разсеяност, инат, мъжко честолюбие или каквото искаш там го кажи при всички мъже, но съм наистина обедена, че при програмистите е по-силно изразено. Но хубавото там е че е постоянно т.е. няма да изневери на логиката :wink:
Дони, и аз съм го имала същия случай "ами аз нали точно това ти казах, ма ти не та не" :D е не да го цапна, ами направо ми иде да му събера багажа в такива моменти :lol:
цунки
-
Момичета, и аз си мисля, че е разсеяност, инат, мъжко честолюбие или каквото искаш там го кажи при всички мъже, но съм наистина обедена, че при програмистите е по-силно изразено. Но хубавото там е че е постоянно т.е. няма да изневери на логиката :wink:
Дони, и аз съм го имала същия случай "ами аз нали точно това ти казах, ма ти не та не" :D е не да го цапна, ами направо ми иде да му събера багажа в такива моменти :lol:
цунки
Стефи, питай джамата какво работи нейния ? :lol: :balk_87:
Абе все сме в отбора :wink:
:balk_119: :balk_119: :balk_121: :balk_121: :balk_121:
-
Знам аз, и тя от нашата партия ама само дето се прави на разсеяна и обобщава компетентно :wink: :lol:
-
[/quote]
това си е типично мъжко поведение и начин на мислене...[/quote]
Абе не е типично, на моя още първият път като му споменах, че трябва да се направи спермограма, той го прие веднага. И в интерес на истината, мен ме беше повлякло течението и когато наистина я направихме беше, защото той каза "Айде, де, кога ще я правим" и ме накара да запиша час :!: А не е като да не го е било страх, помните, че разказвах тук как се беше спекъл, но то иначе не би било нормално поведение, а дебилизъм :wink:
-
ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС ПОНЕЖЕ САМ ПРЕЖИВЯЛА,КАКТО АБСОЛЮТНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ ТАКА И СУПЕР ВНИМАНИЕ.РАЗВЕДЕНА СЪМ.С БИВШИЯ МИ ИЗОБЩО НЕ МОЖЕШЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА ТОВА ЧЕ НЕ МОГА ДА ЗАБРЕМЕНЕЯ.ТЕМАТА БЕШЕ ТАБУ.УСПЯХ ДА ГО НАКАРАМ ДА СИ НАПРАВИ СПЕРМОГРАМА СЛЕД 3 ГОДИНИ НЕУСПЕШНИ ОПИТИ.БЕШЕ АБСОЛЮТЕН ИНАТ.МОЖЕ БИ ГО БЕШЕ СТРАХ.ЗАПОЧНЕХ ЛИ РАЗГОВОР НА ТАЗИ ТЕМА СТАВАШЕ И ИЗЛИЗАШЕ.БЕШЕ МИ МНОГО ТЕЖКО.САМА ПРЕЖИВЯВАХ ВСИЧКО.МАИКА МУ КАЗА ЧЕ СИГУРНО ИМАМ КИСЕЛИНА КОЯТО УБИВА СПЕРМАТОЗОИДИТЕ МУ.ИМАХМЕ И ДРУГИ ПРОБЛЕМИ.РАЗВЕДОХ СЕ.НЕСХОДСВО В ХАРАКТЕРИТЕ.СЕГА ИМАМ ПРИЯТЕЛ ОТ 2 ГОДИНИ.КОРЕННО РАЗЛИЧЕН.НАИ-ПРЕКРАСНИЯ ЧОВЕК КОИТО ПОЗНАВАМ.ПОДКРЕПЯ МЕ ВЪВ ВСИЧКО.ПРАВИ ВСИЧКИ ИЗЛЕДВАНИЯ КОИТО СА НУЖНИ.И НАИ ВАЖНОТО Е ЧЕ КОГАТО МИ ДОИДЕ И ИЗПАДНА В ОНОВА ПРОКЛЕТО СЪСТОЯНИЕ НА БЕЗТЕГЛОВНОСТ И ОТЧАЯНИЕ ВИНАГИ НАМИРА ДУМИ ДА МИ ДАДЕ НАДЕЖДА.САМО СЕ МОЛЯ ДА НЕ СЕ ПРОМЕНИ.
-
Абсолютно аналогична ситуация с моя програмист :lol: Явно е заразно :D
Ето, можем да си направим и такова клубче - ситуацията е подобна и с моя програмист :lol: :lol:
-
И ти ли бе, мила, с програмист? :D
Е ставаме за клуб вече, много сме :wink:
-
А как ще се казва?
"Отчаяни съпруги"? :balk_101: :balk_121:
:wink:
-
А как ще се казва?
"Отчаяни съпруги"? :balk_101: :balk_121:
:wink:
не!
"Тояга и морков" ще се казва...
млади и неопитни програмистки булки сте вие още, не четете достатъчно литература...
има в нета достатъчно материали за опитомяване на опърничави програмисти.
следва продължение, stay tuned :D
-
Малеее, ми то за статистика вече става дума :balk_121: и мъжки фактор. Макар че и моят доста работи с компа :( хм :!:
-
Споко Ман, моя е програмист ама иначе е отличник, така че митовете за вредата от компютрите ги разби на пух и прах. Даже за капак и лаптом имаме, който се сещаш къде се държи :wink:
-
А как ще се казва?
"Отчаяни съпруги"? :balk_101: :balk_121:
:wink:
Хи хи хи Сигнусче, много смешно ми стана :lol: :lol: че и илюстрацията е доста на място :lol:
Ми пише тук там, че програмисти и шофьори са сред по-рисковите, защото все са седнали ...
И ние сме с лаптоп, ама вече седи само на масата, или поне така ми се казва :wink:
-
И ти ли бе, мила, с програмист? :D
Е ставаме за клуб вече, много сме :wink:
Стефи, като бяхме млади гаджета го заведох на кино с едни млади мадамки, дето много ги знаят нещата, та те ме питат какво работи, "Ааа програмист, супер - вече е модно мадамите да си търсят не мутри, а програмисти, щото хем все си били заети нещо да работят и жената можела да си прави каквото си иска, хем изкарвали доста пари!" :?: :!: :?: :!:
Така че, по модата сме :wink:
-
Абсолютно :D
Ама имаше и един период, доста отдавна, може би преди 6-7г., тогава беше обратното, като кажеш програмист се разбираше залюхан мухльо с 10 диоптъра :D Та хубаво че нашите не са толкова крайни :wink:
-
Момичета, ми аз какво да кажа, като съм програмистка :balk_121: . И те ти булка, климакс на 37 години...Мразя ги проклетите компютри, скъсиха ми живота . А моя в къщи е компютърен манияк, не може да преживее, че на мен това ми е професия. Повече го вълнува компютъра, отколкото жена му.
-
О не се притеснявай, то и в къщи "любовницата" е на почит, а аз между другото :twisted:
-
Момичета, ми аз какво да кажа, като съм програмистка :balk_121: . И те ти булка, климакс на 37 години...Мразя ги проклетите компютри, скъсиха ми живота .
е, колежке, недей така... компютрите до климакс не водят!
-
Нещо за което ней-често се караме, това е компютъра - "бялата любовница" :cry:
Сега уж държи лаптопа на масата и седи разкрачен на стола или поне така казва... :roll:
Ума не ми го побира това - как може да работи по цял ден на компютъра и да се върне вечер у дома и пак да седне и да не отлепи очи от монитора :?
-
Ми как да не може - ние в нас като се върнем от работа сме ей така
:balk_119: :balk_121:
И откакто имаме 2 компа има мир и любов вече :kiss:
-
Дони, недай си боже да поискам да свърша нещо на компютъра, засича ми се време, максимум 15 мин. и да се махам. Представяш ли си каква наглост, ама не му се разминава скандалчето, което с кеф спретвам :twisted: :D
-
И откакто имаме 2 компа има мир и любов вече :kiss:
е то това е универсалната рецепта за избягване на конфликти! няма общуване - няма почва за конфликт! :P
-
Ума не ми го побира това - как може да работи по цял ден на компютъра и да се върне вечер у дома и пак да седне и да не отлепи очи от монитора :?
Моят мъж пък не си взима комп вкъщи ... е верно че си мъкне лаптопа от работата почти всяка вечер ... но като се запознахме приятно се изненадах, че не е "залепен" за компютъра, ами обича вкъщи да си слуша музика, чете си книги (е, верно, все професионални :!: ), гледаме ТВ заедно, ...
Преди имах един друг приятел - програмист, животът му протичаше до комп-а, даже вкъщи нямаше ТВ, ами беше приспособил компа, че и кабелна, и дистанционно! Само за готварска печка не го ползваше :wink:
-
И аз, и аз в групичката!
Достатъчно е, че седи пред комп по 12 -14 часа на ден, затова вкъщи колкото и странно да звучи нямаме компютър. Ми ако сложим и там щърво няма да имаме време изобщо да бебеправим, да не говорим, че щше се и караме кой да го ползва.
Иначе и ние сме в графата мъжки фактор, виж дали е заради седенето....кой знае.
Я кажете като имат толкова достъп до конпютри и нет дали някой от мъжете е проявил инициатива да прочете нещо из нета по проблема? Моят твърдо не- според него един четящ ни стига
-
Моят мъж пък не си взима комп вкъщи ... е верно че си мъкне лаптопа от работата почти всяка вечер ... но като се запознахме приятно се изненадах, че не е "залепен" за компютъра, ами обича вкъщи да си слуша музика, чете си книги (е, верно, все професионални :!: ), гледаме ТВ заедно, ...
Преди имах един друг приятел - програмист, животът му протичаше до комп-а, даже вкъщи нямаше ТВ, ами беше приспособил компа, че и кабелна, и дистанционно! Само за готварска печка не го ползваше :wink:
аз съм склонна да мисля, че повече свободно време пред компютъра прекарват не програмистите, а просто компютърните фенове.
човек, който цял ден си е блъскал най-вече мозъка и после очите пред компа, за да пише софтуер, по-трудно ще си помисли да прекара и остатъка от деня пред монитор...
ние сме двама програмисти у дома и темите за компютри са изрично забранени, освен ако няма нещо свръх-специално или спешно за обсъждане и съвет. личен компютър също нямаме и докато аз съм на власт - няма и да имаме :D
-
Браво, Джами, само така! И на мен ми се иска да го няма лаптопа, ама сега от него пиша :lol:
Я издай, матриархата с моркова ли го постигаш :D
И вкъщи сме двама програмисти, но аз повече се щадя, обикновено вечер не ми е до монитори... Пък и с тия диоптри дето ги мъкна... А какъв невероятен спор имахме преди няколко дни :balk_80:
Наистина не мога да си обясня как той си присвоява моето мнение и твърди, че през цялото време аз съм била в грешка. А мога да му докажа с хисторито на кю-то, че преди е бил на съвсем друго мнение, ама предпочитам да си чета фантастиката и да го оставям да си прави сандвичи :oops:
-
Моят мъж е малко на "Вие" с компютрите /не,че аз разбирам много,де/ ама той хич не го влече ...Напоследък откакто намерих форума по цяла вечер съм захласната пред екрана.Търпя,търпя и вчера вече не издържа.Каза,че много съм го поддтискала с това четене и писане за забременяването...,като прибавим и термометъра-направо пълен "спек".Откъм теория съм много добре вече,но виж практиката ни куца отвсякъде.Затова май малко ще спра,колкото и да ми е трудно да влизам,та барем малко се поотпусне.Незнам, вашите мъже явно ви рабират и подкрепят напълно :balk_81: Ама моя се оказа много чувствителен... :balk_48: Може би наистина трябва на не го стресирам толкова,че ще вземе да се повреди нещо и тогава ако ще и докторска степен да имам по въпросите за забременяването ефекта ще е ...нали се сещате :wink: Затова вече ще влизам само "тайно" и небрежно ,както е и в момента :balk_68: Инъче,/може би ще се повторя/,но тук получих толкова информация,че нямам думи...Искрено се надявам всички да успеем!
-
В къщи аз си го командера моя :balk_83:, нали съм си зодия лъвче :wink: и каквото кажа, дали ще са хапчета, лечение и т.н., изпълнява горкия :D . А до въпроса с компютрите...и ние сме с два и по-някой път като се заблея във форума тук или някъде другаде из мрежата, не поглеждам жив ли е, умрял ли е. Изолираме се от света като заседнем пред мониторите :? .
-
какво ли мога да добавя след всичко което прочетох.....мъжете....те са си такива....на мен все това ми е в главата....като ме види и пита какво има аз като започна да му разправям и да говорим,той ми вика"стига с тия глупости,не ме занимавай с простотии".обича ме,знам го и ми го показва всеки ден,но стане ли въпрос за това казва че мисля глупости и че всичко е наред,а за изследвания и дума неможе да става.за него е наред,но не на него подмятат"кога ще станем баба и дядо"или"хайде скоро да ни зарадваш с новина".все едно само от мен зависи.ама си е нормално родителите му да си мислят че ако има проблем той е в мен.той не е поставен на такъв натиск ако може да се каже така и за него всичко са глупости и измишльотини.след последния разговор на тази тема не сме си говорили от три дена :!: бъквално.нито дума,целувка или дори допир.много добре знае че ще стане на моята но се инати.сега ме боли още повече защото когато имам нужда от подкрепа сме скарани и не си говорим.знам че нещата ще се оправят , но дали ще издържа до тогава,незнам.извинете ме за това че писах доста,но наистина ми е много гадно в момента.пиша и плача.добре че ви намерих защото сега сте ми само вие.само с вас мога да говоря за всичко.целувки на всички ви :heartbeat: :biglove:
-
като ме види и пита какво има аз като започна да му разправям и да говорим,той ми вика"стига с тия глупости,не ме занимавай с простотии"...за него е наред,но не на него подмятат"кога ще станем баба и дядо"или"хайде скоро да ни зарадваш с новина".все едно само от мен зависи.ама си е нормално родителите му да си мислят че ако има проблем той е в мен.той не е поставен на такъв натиск ако може да се каже така и за него всичко са глупости и измишльотини.
BLACK_ROSE имам чувството, че аз съм написала всичко това... И при нас е така. Особено напоследък родителите му направо ме подлагат на тормоз, най-вече майка му. А на него и дума не отварят по този въпрос, нали проблемът в никакъв случай не може да е в сина им... Помолих го да говори с тях, но той нищо не направи. Дори вчера си ходи да ги види и пак не са говорили...А в понеделник майка му ще идва и знам, че отново ще ме почне "айде, докога ще чакате?", "Ама няма ли вече да ми се похвалите с нещо?", "Я да погледна, да няма нещо, че ми се струваш напълняла?" и т.н. Направо отсега обмислям как да избягна срещата с нея, защото вече ми е много трудно да съм любезна и ако заговоря може да стане една... Мълча все още само заради мъжа си, защото той не им е казал, че са открили проблем при него, но не знам още колко ще успея да мълча. Защо все на мен трябва да мърморят? Защо все аз трябва да търпя?
А колкото до споделянето на проблема... и при нас това е така... Също не можем да говорим по този въпрос. И за моя мъж това май са глупости, които не иска да обдсъждаме...Постоянно го отбягва, мърмори за лекарствата, които трябва да пие, не ги пие ако не му ги наглася... Вече не знам какво да правя, усещам някаква пукнатина, която не знам дали ще се заличи с времето или ще се увеличи... И от всичко това много ме боли, опитвам се да не мисля, но не мога да избягам от всичко това...Постоянно се появява нещо или някой, който да ми напомни, че аз НЯМАМ дете и не се знае дали ще имам...
Съжалявам, стана малко дълго и объркано... Просто исках да си излея чувствата, а и да ти кажа, че не си сама /ако въобще от това може да ти олекне/...
-
мерси ТИФАНИ,много си мила.ние още незнаем дали има проблем и в кой точно е.мога да си представя какво ще стане ако недай си боже има проблем и е в него.за него това че една година не се получават нещата е нормално но за мен не е.незнам вече как да говоря с него.все аз съм кривата и виновната.а като съм се "цупела "съм се правила на велика и съм чупела стойки.....как не схваща колко ме наранява.....все едно......незнам как ще се оправям но ще го мисля.съжалявам за теб и за тормоза на който си подложена.ако бях в твоето положение и моят нямаше да каже нищо на родителите си....понякога така се държи че все едно живее с тях а не с мен....няма защита няма нищо...да не ги засегнел или обидел....ама аз като съм наранена,кой го е грижа...........абе луда работа.....подкрепяме се тук и това е...няма как иначе. :roll: :cry:
-
Истината е,че се въртим в един затворен кръг.След,като не можем да забременеем се изнервяме и това ни пречи да правим секс,а това пък от своя страна абсолютно изключва и най-малкия шанс.Поне при нас е така :oops:Скрих термометъра,спрях да меря БТ,не влизам вече в сайта, когато ТОЙ е в къщи,гледам да не говоря за ТОВА ...Надявам се поне малко да се отпуснем...Сега кротко чакам да ми дойде,защото този месец няма от какво да съм забременяла /пък и нали уж се пазихме,заради цветната снимка,която правих/Пазенето се състоеше в почти пълна липса на секс. :oops: Дано да не продължаваме,така за напред,защото това,че сме заедно,така или инъче няма да доведе до появата на нов член в семейството...и тогава...незнам.Вие какво бихте направили?Насила хубост нестава,нали?
-
и аз съм така макар че едва ли те успокоявам миличка.е,още не съм скрила термометъра но може и това време да дойде.и аз влизам в сайта когато го няма за да не се карам с него за глупости :roll: :cry: тъпо е да се крием така.
-
Момичета, като ви чета все едно аз съм го писала. Ама ще се преборим и с тези препятствия. Кураж на всички.
-
вчера като се върнах от преглед (цитонамазка и вагинален ехораф за поставяне на основата да се види какъв е проблема и да се решава навреме)с една чанта лекарства мъжа ми се хвана за главата.разказах му за прегледа,как боли като вземат клетките,което си е нормално де....че трябва да се пазим до февруари да не забременея защото хапчетата са силни и ако забременея в периода в който ги взимам ще ми направят аборт,....че едва след февруари ще правим отново опити и ако пак няма нищо...нов план за действие и предполагаема лапароскопия.след като видя че и лекарката иска ноември на контролния преглед да и занеса спермограмата му вече е съгласен на всичко само за да се успокоя.....защото ме вижда в какво настроение съм.....както седя и сълзите ми потичат......и в кабинета се разплаках.....не толкова от болката а от страха какво още трябва да изтърпя и колко време трябва да чакам.след прегледа поведението му се промени коренно.дори ми разпечатваше бланката която ми дадоха за да отбелязвам БТ и ме подсеща сутрин да не забравя да си я премеря.сега му давам време да свикне с мисълта че трябва да прави смермограма.....знам че го е страх от резултата но трябва да я направи скоро преди да започнем да пием лекарствата.когато си говорихме вчера каза че съм била права за всичко и се радвал че съм отишла за да се види какво е положението и как да процедираме.прегръщаше ме и ме успокояваше защото разбра че пътя по които съм тръгнала няма да е лесен и той ще е до мен каквото и да стане.знам че ще се справим колкото и да ни е трудно.стискайте зъби и това е.кураж и смелост-през каквото и да трябва ще минем момичета за да имаме така желаното бебе.
-
Значи правим опити за бебе от 4 години и 2 месеца
А аз от 5 години съм на лекарства свалящи нивото на пролактина ми,който бе близо 6 пъти над нормата
Въппеки,че нивата ми не бяха в нормата,аз с някакъв вътрешен инстикт исках мъжа ми да направи съответните изследвания-спермограма и микробиология
След година и половина мрънкане той я направи и се оказа,че при него нещата също не са добри.Започна и той да приема хапчета.Аз започнах всеки месец да си следя ову-то на ехограф.Започнахме дори и да правим секс по график.Той спря да пие алкохол в промишлени количества и се получи бебе-но не задълго-на 28 ден ме напусна.Причината беше-дефектен сперматозоид оплодил яйцеклетката ми.Аз се скъсах от рев,той беше до мене и ме успокояваше,че друго ще си направим,да не се шашкаме и други подобни.
Необходим ми беше месец и половина за да се възстановя.И с нова сила започнахме опитите пак.Но не знам дали от отчаяние или просто се бях се озлобила,че всички мои познати ,които уж се пазеха забременяваха,а при нас нищо не се получаваше,започнах да се разправям с мъжа ми,че трябва да преминем към доктори и тяхната помощ за бебеправене.Това беше почти всеки ден,аз лягах и ставах с мисълта,че ние не можем сами да го направим(при условие ,че имаше 84%дефектни сперматозоида).И един ден забелязох,че той просто не ми обръща внимание.Влиза пита ме,как съм и сяда при телевизора.Разбрах какво съм направила чрез моите натяквания и реших да си оправя грешката.Гушнах се в него,целунах си го,а той ме изгледа и ме запита:"Какво?Да не си пак в ОВУЛАЦИЯ?"а тона му беше сякаш укорителен.Това ме уби ,но аз си бях поставила цел пред себе си и му отговорих,че дори вече не я следя.За месец успях да възвърна топлината в отношенията ни.НО искам да ви кажа нещо от този мой горчив опит-ако не сте напреднали с годините ,не пришпорвайте съпрузите си.Защото за тях това е равностойно на бавна емоционална смърт.Така те едва ли не си мислят ,че сме с тях,само заради бебеправенето ,а когато проблема се окаже в тях,това убива крехката им психика.И те започват да се затварят в себе си,включително и да се отчуждават от нас.
За 2 години и половина съпругът ми пи всички възможни лекарства и билки,имаше напредък,но той се бе "уморил" от мисълта че е болен и трябва да пие лекарства нон-стоп.Спрях да му натяквам и да разговаряме за тази тема.Просто му показвах,виждайки деца на улицата или в магазина,колко много искам да си имаме,но без думи.Спря всички хапове,а аз започнах да му правя разни специални китайски масажи.Ще видим след около месец далиима резултат.
И първата малка изненада дойде-той си направил по своя инициатива спермограма.А сега във вторник дори е записал и час при лекар за консултация в клиника IVF.Та мисълта ми е подхвърлете им идеята и ги оставете сами да осъзнаят какво е необходимо да се прави.Не им отнемайте лидерскарта позиция,поне в това отношение.Те имат нужда да се докажат поне с това ,че мислят и са разумни същества.
Успех момичета и внимателно с крехките същества наречени МЪЖЕ
-
Много си права Илияна,от всичко прочетено тук,а и от лични наблюдения психически и емоционално ние сме по-силни от мъжете.Трудностите пред които се изправят много от нас са доста-дали с намираането на добър лекар,или с поставянето на точна диагноза и лечение,подмятания от роднини и приятели,твърдоглавието на мъжете до нас.В един момент нашите чувства остават на заден план-нямаме време да се отдадем на слабост,защото трябва да сме силни и заради мъжете си,а и заради нас самите.Точно поради тази причина като че ли ми се искаше в мен да има някаква причина.След като се впуснах в изследванията обаче се оказа че при нас е мъжки фактор.Сега се моля поне след цветната снимка да се окаже че поне аз съм наред за да имаме шанс за успешни процедури.Диагнозата на моя я приех спокойно,макар да знаех че целта към която се стремим двамата се отдалечава малко или много.Отново не се поддадох на слабостта си,защото от сълзите ми нямаше смисъл.Още кънтят в главата ми обаче думите, които Милен ми каза след като се прибрахме след повторната спермограма и лошата диагноза.Той се обърна към мен и ме попита-ЩЕ МЕ НАПУСНЕШ ЛИ?Знаех че усещането че проблема е в него го съсипва,но в крайна сметка никой няма вина за това-независимо в кой е проблема.Макар да ми се плачеше с му казах че никога няма да се отърве от мен и няма да го оставя каквото и да стане,че ще дам всичко от себе си и ще се боря докрай,за да постигнем това което и двамата желаем силно.Знам че мъжете и жените изживяват нещата по различен начин и това е нормално.Вчера когато ми разказваше за детето на колегата му,което проходило и правило бели,ми се искаше да го спра,защото несъзнателно ме нараняваше,но го оставих да говори.
Убедена съм че рано или късно всяка от нас ще разказва за белите на проходилото си дете.Бъдете силни момичета и не се предавайте нито за миг.Ще успеем.Това което не ни убива ни прави по-силни нали?А ние сме силни жени и ще се справим с всичко!
-
Милички, чета и си мисля колко ми е познато всичко това и как всички минаваме по един и същи път. На мен ми беше много тежко, защото стигнахме до скандал и заплаха за развод. Моя мъж след диагнозата не искаше да ходи по лекари и ми зададе същия въпрос - Ще ме напуснеш ли? Болен е от диабет наред с всички други неща, но въпреки всичко устояхме на бурята. С много любов, с много мъка, с много битки и спорове стигнахме до заветната цел. И сега, когато често често се случва малкото да рита - той плаче от радост, че сме го дочакали. Знам, че и при вас ще стане така, без значение след колко минути, часа, дни... години. Важното е, че ще стане :)
-
Няколко пъти почвах да пиша и се отказвах.Просто няма достатъчно силни думи,които да опишат това,през което всички ние и нашите мъже сме принудени да преминаваме ден след ден.Аз също винаги съм искала вината да е в мен,защото знам,че бих понесла и бих направила всичко за да се лекувам,дори ако може без изобщо да го занимавам.Но тъй,като при нас до момента не е установена причина остава всичко да е "от главата".А пък то в главата - пълна каша,вече незнам дори дали наистина искам дете.Като видя дете,което се глези нещо си казвам "Уф,че отвратително..."Напълно съм изтерзана вече.А пък от друга страна сме толкова ужасно заети,че почто не се виждаме,а като се видим сме толкова изнервени,че не ни е до нищо..абе пълна скръб.Затова и вече пиша по-рядко,защото просто само ще мрънкам.Резултати - няма,опити - също.Радвам се,че успявате да съхраните чувствата и тръпката помежду си въпреки всичко,че имате сили.Не,направо ви се възхищавам и дори малко ви завиждам :oops: За мен това е ужасно трудно.Никакви рецепти и съвети няма да помогнат,знам,че зависи изцяло от нас.Но ако искаме да пробваме ин-витро ще ни трябват едни пари,които няма никой от никъде да ни ги даде,т.е. трябва да работим здраво, от което пък почти не ни остава време да сме заедно и така отново кръга се затваря.Чудя се дали някога ще има край ... :cry:
-
Но ако искаме да пробваме ин-витро ще ни трябват едни пари,които няма никой от никъде да ни ги даде,т.е. трябва да работим здраво, от което пък почти не ни остава време да сме заедно и така отново кръга се затваря.Чудя се дали някога ще има край ...
Скъпа Ели,повечето от жените тук са в твоето положение,но това не е причина да носиме стреса у дома си и да изливаме натрупалото се психическо напрежение върху половинките си.Опитай се да поемеш инициативата в свои ръце и да прелъстиш отново съпруга си.Не го изоставяй на заден план ,а гледай да прекарваш колкото се може повече време заедно с него.Защото парите не са всичко на този свят.
Ако имаш човек до себе си ,на когото вярваш и с когото можеш спокойно да споделяш проблемите и радостите си,тогава ти си щастлива.Опитай се да му помогнеш и ти със същото и така преоткривайки се отново ,ще сложите едно по-добро начало на брака си.Например през уикенда,когато не работите,можете да си говорите,да гледате филм заедно у дома :balk_127: ,да отидете на гости на приятели :balk_9: -просто се постарай да прекарваш повече време с него.Вярвам ,че ти си се омъжила за него ,защото си намерила нещо в него с което те е привлякъл.Ако все още държиш на него,опитай се да бъдеш "добра актриса".Защото в основата на един щастлив брак,винаги стой ЖЕНАТА.Мъжа може да е по-силен физически,но емоционално по-издържливата е ТЯ.Просто мъжете са едни пораснали същества с душа на момченца,които при най-малката трудност бягат да се скрият в нечий поли (на майка си или на съпругата си)и срещайки отблъскването те имат 2 пътя на развитие:а)атакуват -защото "атаката е най-добрата защита"или б)намират трета личност на чието рамо да поплачат и да се почувствуват отново приютени и временно щастливи.
Така,че всичко засега е в твои ръце.Успех в попрището на ЖЕНАТА. :goodluck:
-
Да се включа и аз. От два месеца лекуваме инфекции- първо трихомони, а сега някакъв рядък вид стрептококи. Да съпругът ми не отказва да пие антибиотиците, но ние вече въобще не говорим за това.От два месеца се държим като непознати, пък камо ли кекс да правим. Държи се с мен все едно съм неизличимо болна, а да не говорим че и неговата мама непрекъснато се меси и постоянно се провеждат някакви тайнствени разговори между тях, а мен ме държат на разстояние.А аз вече се чуствам много уморена и напоследък само плача.Година и половина ходене по доктори, за да стигнем до там, че вече да не споделяме.Как да преценя правилния път, вече се обърках много. :balk_145:Неговата сестра има същите проблеми.Опитах се да поговоря с нея за това, но срещнах стена от мълчание.
Благодаря Ви, че ви има и мога да споделя с вас.
-
Мила, трябва да си силна и да надживееш този период.
И при нас със съпруга ми имаше такъв - след като осъзнахме, че ИМА проблем и че трябва да прибегнем до доктори. Първо се затворих аз, защото откриха причина у мен. После се затвори и той - и при него нещата не бяха розови. И след като известно време си говорехме само общи приказки, избягвахме се и никой не подхващаше темата, аз реших да си кажа всичко открито. Говорихме за чувствата си, разказвах му за всяка информация по нашите въпроси, която откривах, дори му разказах за вас (как съм ви открила, колко много информация и подкрепа получавам от, в действителност непознати момичета). И мога да кажа, че нещата се оправиха - сега сме си още по-близки и се обичаме повече.
Мъжете ги е страх от непознатото (както и нас, но не го показваме :wink: ), за това по-добре споделяй открито, но САМО с него - без майки и свекърви :x .
Ти не си "неизлечимо болна" - и ние имаме опит с трихомоните :D . Откриха на съпруга ми, а на мен - не. На пръв поглед естествено е да се усъмня дали и е бил верен :x и от къде тези гадинки. Е, лекаря ни каза, че при съпруга ми положителния тест за трихомони е в следствие на прекарана на младини инфекция, която тогава не е била лекувана.
След ударна доза антибиотици нещата се оправиха. Успех и не се предавай, а се опитай да поговориш открито със съпруга си.
-
Е, да, ама на мене ми омръзна!!! Неуспешно инвитро - той ми плаче на рамото, аз съм силна - плача си сама в колата. След това опити да говорим по темата - той се затваря в себе си и след купища от проби за разговор (от негова страна или мълчание или "прави каквото искаш") аз разбирам, че той не искал повече да пробваме - това ми влияело на здравето, и без това нищо нямало да стане, а той се притеснявал за мен, при инвитро се получавало само при двойки, при които и без това щяло да се получи. А недай си боже да се разплача - майкооооооооооо, майкооооооооооо - ужас - ние се нацупваме, все едно съм направила.. и аз не знам какво... и неизменното "Ако искаш, да се разделим". От къде изобщо им хрумва това, изобщо не го разбирам. Не издържам - в крайна сметка и аз съм човек, а помощ и разбиране от близките няма, защо? Това най-малкото не е честно!
-
Това най-малкото не е честно!
така е, мъжете са слабия пол, ние сме силните - отдавна е доказано.
-
За съжаление като забременеем или докато забременеем винаги сме им като майки. Все от нещо ги пазим и се мъчим да им спестим. Така е - гледаме да сме силни за двама. Не винаги успяваме, ама няма как. Иначе не става :?
-
За мъжете................аз бих добавила не само че са по-слабия пол, ами направо са си егоисти (повечето, особено моя) За себе си мисялт, тръшкат се, цупят се, а ако се поставят на наше място сигурно ще пукнат направо....
Знам че говоря глупости в момента , но това е защото съм афектирана....наистина понякога се интересуват само от себе си и от кумова срама симулират че им пука за нас :cry: :cry: :balk_146: :balk_146: [/img]
-
Това най-малкото не е честно!
така е, мъжете са слабия пол, ние сме силните - отдавна е доказано.
Да, ама къде изчезнаха белите принцове, дето те мятат на коня и повече нямаш никакви проблеми :)
-
останали са си в приказките:) ние сме в реалността за добро или лошо:)ама в крайна сметка каквото си го направиш-такова:)нема бели рицари и принцове......и конете и тях ги няма:)
-
къде изчезнаха белите принцове, дето те мятат на коня и повече нямаш никакви проблеми :)
Малко ще се застъпя за мъжете (кво да правя и аз съм в кюпа).
Мъжете мислят рационално - имам проблем - следователно - сядам си на гъза, правя си план, научавам как да се справя с него, напъвам се, справям се.
Ако нещо зависи от мъжа - дори и само 1% - то може да сте сигурни че той вече обмисля начин как може да се направи и този 1% на поне 99% и работи по въпроса нещата да дойдат в неговите ръце - защото тогава е сигурен че ще се справи.
Няма по неприятно нещо за един мъж от това да бъде поставен в ситуация в която този 1% липсва - когато му се казва - ти седиш ей тук и гледаш щото нищо не можеш да направиш - тва е като да са те вързали а вътре в тебе всичко кипи. Гледаш как всичко важно за тебе в живота ти се сгромолясва а ти трябва да седиш - ей там - и да гледаш тъпо, 1000 пъти съжаляваш че не си завършил медицина преди 10 години, но вече е късно, само седиш и гледаш тъпо.
Мъжете не са слабия пол.
Просто на вас се пада физическата болка - ок, ние сме готови да се сменим, но ролята на наблюдател с вързани ръце е много по болезнена.
-
Да се включа и аз момичета.Оказва се ,че ние освен ,че се сблъскваме с проблеми при забременяването срещаме трудности и при общуването с половинките си.Значи всичко това го преживяваме двойно и може би и това оказва влияние на неуспешните ни опити,незнам.С моя сме се разбрали компромисно да му казвам възможните дни на овулация,а той няма да се дърпа???Е,но тогава къде отива правенето на бебе с любов след като той го приема за някъква работа която трябва да свърши?При него проблем няма,сигурен е че и при мен няма(поне не е доказан),но.....пък и това правене по график :oops:
-
beast, и сам знаеш, колко си прав, нои аз от страна на жена ще го потвърдя.
-
Хубаво е че и мъж дава мнение, ама каквото и да си говорим неможем да слагаме всички под общ знаменател. Ако прочетем по-горе дадените мнения от момичетата излиза че мъжете са по-слаби (или се паникьосват или са безразлични) - болшинството от тях! Въпрос на късмет... :?
-
Здравеите всички. И ние имаме същите проблеми, но най ме дразни вмешателството на родителите му. Майка му идва всяка събота и неделя и виси в нас, оставете това ама забележки от сорта на: Защо Лиде ти така му говориш, защо лиде ти неискаш дете- той е на 30г, защо лиде го караш това да прави: Е С ДВЕ ДУМИ : НИАМАМ ДУМИ - сина ще и оморя. И тои като е бил насаме с нея и се прибера ще ме изяде. Не ми стига болката и мъката от проблемите ни ами и тая патка да я търпя ми идва повече. И един ден не издържах и я отбих, казах и че това е моето семеиство и тя няма работа там. ЛЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕ като се разфуча моя мъж- ужас. Такъв скандал ми спретна че цял живот ще го помня и аз момичета - изплаках си сълзите и тръгнах да си събирам багажа и на вратата припаднах и съм си одарила главата в радятора. От тогава ме гледа като писано яйце. Не дава на родителите му и дума да кажат за мен. Когато кажа айде на доктор тръгва веднага без коментари.. разбра че не само той го изживявя трудно а и на мен ми е тежко въпреки че не свалям осмивката си за да не тормозя околните. Извинявайте за дългите писаници ама всеки има нужда да излее някаде, а едва ли някои които не са имали сходен проблем ще разберат...а междо другото не спестяваите на родителите си нищо. Моят свекър беше на мнение че ние само се мотаме и за нищо не може да разчита, а като разбра за поблема ни се
разрева и вика с какво да помогна и оназ патка свекърва ми млъкна така че даите и да разберат че във вашето семеиство техните коментари се излишни, не могат да помогнат , но поне да не пречат...
-
az kakvo da vi kaja moqt priqtel s koito jiveq ve4e 3 g prejivq mnogo pokrai men operaciq ,strahove. sys sylzi na o4ite i usmivka na ustata mi vdyhva6e kuraj dokato bqh v bolnicata. ot togava vse si imam problemi i imam 4uvstvoto ponqkoga 4e kato mu kaja na primer 4e me boli korema ili ne6to podobno ili 4e sa mi vidqli porednata golqma kista toi prosto sqka6 ne me 4uva. moje bi go prejivqva vytre6no no az sam tuk i iskam da mi pokaje 4e mi sy4uvstva. az ne iskam ot nego da re6i problema a toi sqka6 taka se 4uvstva. moje i da se lyja toi po princip ne pokazva mnogo mnogo ot tova koeto e v nego osobeno ako e lo6o sigorno za da mi go spesti ponqkoga imam 4uvstvoto 4e mu dotejavam s moite problemni qicnici i tem podobni no toi e edinstveniq mi blizyk do men i mislq 4e ako ne spodelqm s nego 6te otka4a. a te sqky6 ne razbirat za kakvo im govori6.moje bi iskam prekaleno mnogo ot nego nali vse pak e do men :) toi e sitinsko zlato nai dobroto ne6to koeto moje6e da mi se slu4i pyk i ot druga strana za6to trqbva da gi natovarvame s ne6ta ot koito vsy6tnost te naistina ne razbirat pyk i moje bi ne trqbva. sigorna sam 4e po edin ili drug na4in te -nashite myje- se opitvat da bydat sypri4asni po tehen si na4in i nie sme tezi koito trqbva da otvorim o4ite i syrcata si za tqhnoto vnimanie. ponqkoga si mislq 4e sym az tazi koqto trqbva da se pomy4i da go razbera .mislq 4e nie sme po lesni za razbirane poradi mnogoslovieto si. a te milite ot pritesnenieto si da ne ni natovarqt pove4e si myl4at i prejivqvat vsi4ko vytreshno i samo v sebe si. takyv e moqt myj i az sym sigorna 4e i drugite sa takiva iskat da sme 6tastlivi i silni a po nqkoga ne razbirat 4e nie sme prosto jeni i ne mojem da priemame svi4ki nesgodi geroiski kato tqh........
-
О-ле-ле, пиши на кирилица, че това послание не се чете.
-
:( съжалявам за килирицата :( няма да се наема дори самата аз да си го превеждам сега :wink: по темата за мъжете мога да пиша много, не знам дали е от отчуждението което сама си налагам но напоследък имам чувството че абсолютно никои не е с мен. чувствам се толкова самотна в болаката си. тои работи в рекламна агенциа и аз разбира, знам че има много работа ,но не мога да приема че когато искам да му опиша( макар че това е невъзможно) как се чувствам тои просто ме изслушва без да спира дори да прави това което прави и после просто казва нещо за работата без коментар по това което сам му казала. е сигорно е защото е много зает но на мен това ми тежи..сякъш не го интересува а знам че не е така... направо ще полудея.. :cry:
-
Повечето мъже са по-различни от жените.
Не коментират, не искат да разговарят, така се спасяват от болката.
Моят е от този тип - не говори, ако аз кажа нещо веднага сменя темата, оставил ме е сама да решавам всичко и да правя нужните стъпки.
Но... какво забелязах няколкото пъти когато се опитах да се предам от борбата, когато бях най-отчаяна и обезверена, че ще успеем?
Подпря ме категорично и не ми позволи да отстъпя!
-
lali моито момче също ме подкретя спор няма и е съгласен с свичко което реша да правя ама еи т'ва че ме оставя да рещавам сама а тои само се съгласява понякога наистина ми трудно да реша а от него не мога да получа адекватен отговор та това ми тежи но сам сигорна че и тои страда и за това гледам много много да не го натоварвам -е не ли и това саможерта--(на нас ни е тежко но въпреки това пестим много от нещата на любимите хора) дано го оцени някои ден. ама сам сигорна че ако го няма........ борбата няма да има смисъл :) прегръдка от мен
-
Мъжете страдат всъщност и то много, но повечето не го показват те мислят нещата също като нас. Ала ходенето и разпривиите по болници и лекари не е тяхната стихия. Това те считат като чисто женска работа. Защото това е и в повечето случаи дейност от страна на майката. Те си остават винаги и по-малко деца, а понякога и повече. Не им се сърдете ча не се тръшкат всеки ден като нас явно. Поне това забелязвам от страна на моя мъж. Но Лали е права те много добре разбират кога е назрял момента да одарят едно мъжко рамо и в повечето случаи го правят. Точно когато си мислим че вече неможем и неиздържаме повече те ни вливат нови сили за борба с живота. Просто говоренето непрестанно за едно и също нещо не е в тяхната природа. Те затова са мъже :)
-
Мили,момичета ...предварително се извинявам ако вече съм станала досадна,но при мен отново нещата стигнаха до раздяла с партньора май. Обещавам,че за последен път мрънкам, по темата :oops: Разчитам на вас да се опитате да ми дадете съвет как да постъпя т.е. какво бихте направили вие на мое място. Знам,че без да ни познавате е трудно,но пък от друга страна е по-добре да получиш мнение "отстрани". Мисля,че дори и да искам не мога да обясня какво се случва между нас,защото вече и аз незнам. Най общо казано - Какво бихте направили ако партьорът ви не иска да съдейства при правенето на бебе ? Бихте ли се разделили с него осъзнавайки,че там някъде може би ви чака човек готов да е до вас в такъв момент ? Кое е по-силно майчинското чувство или желанието да си с мъжа,който обичаш ? Ако трябва да избирате ,кое бихте избрали ? Моля ви не ме съдете и не ми давайте съвети..знам всичко,опитала съм всичко само споделете как бихте постъпили в такава ситуация,моля ви - незнам какво да правя,вече нищо не ме интересува. Не искам да се виждам с никой,не ми се излиза от къщи,освен ако не е да, за да карам колата в неизвестна посока ,незнаейки къде отивам. Искам всичко това да свърши. Страх ме е да не се чувствам по-зле ако се разделим завинаги,от друга страна не виждам как ще продължим. Всичко е пълна каша ,искам земята да се разтвори и да ме погълне. А времето си отива..ей така... :cry: не чака никого.
-
Малко ще се застъпя за мъжете (кво да правя и аз съм в кюпа).
Мъжете мислят рационално - имам проблем - следователно - сядам си на гъза, правя си план, научавам как да се справя с него, напъвам се, справям се.
Ако нещо зависи от мъжа - дори и само 1% - то може да сте сигурни че той вече обмисля начин как може да се направи и този 1% на поне 99% и работи по въпроса нещата да дойдат в неговите ръце - защото тогава е сигурен че ще се справи.
Няма по неприятно нещо за един мъж от това да бъде поставен в ситуация в която този 1% липсва - когато му се казва - ти седиш ей тук и гледаш щото нищо не можеш да направиш - тва е като да са те вързали а вътре в тебе всичко кипи
Бийст, абсолютно си прав.
По първия абзац от твоя постинг: моя се скри от мен, отишал си на узи, после и на андролог, щото осъзнал, че "има проблем". Грешката му е, че първоначално скри от мен с мотива "Да не те тревожа".
По втория абзац: Виждала съм го как кипи и вътрешно и външно на мой гинекологичен преглед и като си го познавам, ясно е за мен защо е против да правя по-инванзивни манипулации. Лично аз се боря да обясня, че от цветна снимка не се умира, но тва е друга тема ...
Лошото е, че ние жените /или част от нас/ се вманиачаваме в един период на темата зачеване и забравяме за човека до нас и неговите чувства и притеснения , въобще че има друг свят с други проблеми.
-
Мила Ели,
Ти си един от любимите ми хора в този форум, защото от мненията ти си мисля, че си много положителен и борбен човек. Много ми е мъчно да чета за това което ти се случва напоследък :cry: . Недей да се поддаваш на депресията - намери положителните неща около себе си. Имаш време за дете и заслужаваш любов и разбиране от човека до теб. Ако чувстваш, че с мъжа ти сте поели в различни посоки може би е по-добре да се разделите... Много е трудно това решение. Аз самата понякога си мисля дали няма да ми е по-лесно да съм с друг човек..
Незнам какво бих направила в тази ситуация...мисля, че ще стане това което трябва да стане... :bighug:
-
Мили,момичета ...предварително се извинявам ако вече съм станала досадна,но при мен отново нещата стигнаха до раздяла с партньора май. Обещавам,че за последен път мрънкам, по темата :oops: Разчитам на вас да се опитате да ми дадете съвет как да постъпя т.е. какво бихте направили вие на мое място. Знам,че без да ни познавате е трудно,но пък от друга страна е по-добре да получиш мнение "отстрани". Мисля,че дори и да искам не мога да обясня какво се случва между нас,защото вече и аз незнам. Най общо казано - Какво бихте направили ако партьорът ви не иска да съдейства при правенето на бебе ? Бихте ли се разделили с него осъзнавайки,че там някъде може би ви чака човек готов да е до вас в такъв момент ? Кое е по-силно майчинското чувство или желанието да си с мъжа,който обичаш ? Ако трябва да избирате ,кое бихте избрали ? Моля ви не ме съдете и не ми давайте съвети..знам всичко,опитала съм всичко само споделете как бихте постъпили в такава ситуация,моля ви - незнам какво да правя,вече нищо не ме интересува. Не искам да се виждам с никой,не ми се излиза от къщи,освен ако не е да, за да карам колата в неизвестна посока ,незнаейки къде отивам. Искам всичко това да свърши. Страх ме е да не се чувствам по-зле ако се разделим завинаги,от друга страна не виждам как ще продължим. Всичко е пълна каша ,искам земята да се разтвори и да ме погълне. А времето си отива..ей така... :cry: не чака никого.
Eli, не мисля че имаш нужда от съвет ,а и според мен не е редно да се дават такива съвети. Вътре в себе , ти знаеш отговора на всички въпроси, които задаваш.
Когато човек е ядосан, изкривява преценката за нещата.
Почини,помисли и сама ще решиш кое е най-доброто, което трябва да направиш.Вижда се ,че си страшно отчаяна.Знаеш ли аз цял живот си повтарям нещо,което ми каза моят баща.:В живота няма само хубави неща, повтарят се хубаво-лошо и т.н. И колкото по-лошо е сега, толкова по-хубаво ще дойде.Може би живота ни кара първо да изстрадане нещата преди да ни ги подари, и ако това е цената ,която трябва да платим за да ги получим...трябва да ги изстрадаме.
Премисли трезво нещата, понякога когато нещо не е по силите ни ,безсилието ни ни кара да прехвърляме този товар върху най-близките си хора и да ги обвиняваме.Струва ни се, че само ние страдаме толкова много,защото всеки е сам с болката си.Може тя да е обща, но всеки я преживява сам.
Каквото и да решиш, ще е правилното.
Пожелавам ти да бъдеш много щастлива и да се случи чудото - да имаш най-красивото бебе.
-
Ели , така, както описваш ситуацията , незнам...
Ако искаш да споделя моя опит: преди около две седмици поради здравословен проблем на мъжкото, и куп други дребни и незначителни но тормозещи душата ситуации се стигна до грандиозен скандал... Точно така се чувствах - просто исках да не съществувам, защото с мен изчезваха и проблемите, нали? Наревах се като магарица, но разбрах и осъзнах, че искам да съм с този човек, а не с някой друг, дори и цената да е висока - говоря за емоционалната цена.
-
:balk_21: Благодаря,момичета,супер сте ! :bighug: Чета ви и сълзите ми текат..пожелавам ви никога ,ама никога да не попадате в такава ситуация.
-
Със съпругът ми сме женени от 2002г.,за него мога да кажа че е невероятен човек. От както знаем че имам проблем със забременяването той е винаги с мен по болници и доктори. Никога не е мрънкал за нещо, винаги ме е подкрепял каквото и да реша. Хубавото е че дори ме изслушва преценява ситуацията и взима решения които в даден момент аз не мога да взема. Пример: Лекарят след като ми е видял резултата от цветната снимка на тръбите е на мнение - инвитро, да но съпругът ми е на мнение че е по добре тръбите да се оправят до колкото могат и ако не се получи тогава инвитро. Какво се оказва, при пластиката - сраствания на всякъде, не само при тръбите, при което вероятноста да мога да забременея инвитро е 0% Ето 1:0 за съпругът ми :lol: . Давам това за пример има още много случай в които той е бил прав, за това съм се научила да го слушам защото под влиянието на емоцията не се знае как ще прецениш нещата около теб. Опитайте да бъдете тактици с мъжете си, накарайте ги да разберат, че те са най-важното нещо в живота ви, че без тях сте крехки и безащитни и имате огромна нужда от тяхната подкрепа не само физическа но и психическа. Аз така виждам нещата, за вас не не знам.
-
Eli_ - наистина не е уместно ние тук да даваме съвети....
Но горките ни мъже са толкова крехки, толкова емоционално нестабилни (независимо, че се правят на великите мъжкари, които са глави на семейството...)
Миличка, а замисляла ли си се дали с твоето желание да имаш дете на всяка цена не отблъскваш някак си мъжа си, дали той не се страхува, че когато имаш това дете, той няма да остане на заден план?
На мен точно това ми се случи - говорим си с мъжо, разбираме се как да действаме и процедираме, какви срокове си даваме...
Минаха не минаха 2-3 дена и мойто мъж ми изтърства "Мило, аз също много искам деца, но! нали няма да ме забравиш като си родим???"
Незнам, може би вече сте минали през този етап, но това е, което мога да ти кажа....
-
Ели, не съм чела друго за проблемите ти, затова ще ти кажа как е при нас.
Ние живеем заедно 13 години. Около 7-та година имахме страшна криза, докато се видим и вече бяхме скарани. Бях готова да се изнеса, мислех, че въобще не ме разбира. Мислех, че всичко е приключило, но нямах смелост да си тръгна и слава богу. Започнах да си задавам въпроса, защо се караме и знаеш ли , не можех да си отговоря, май за дребни глупости, които дори не си заслужават. Моят мъж е нервак и аз се потрудих да премислям преди да казвам каквото и да било, особено ако се задава скандал. Повиша ли и аз глас и край, вече никой нищо не чува. Научих се първо да го изслушвам и да се говори без високи децибели. А когато не е прав и не пада по гръб, си замълчавам и повдигам темата в по подходящ момент.
И така кризата отмина, така неочаквано както беше настъпила.
А колкото до желанието на мъжа за дете, аз никога не съм поставяла въпроса на масата. За да стане трябва той да го пожелае, а тук ми помогна сестра му. Той го пожела много късно и затова сега сме по лекари, но мисля че чакането си заслужаваше. Сега той наистина иска дете и мисля, че ще бъде стахотен баща, ако даде господ.
Та с две думи трябва да го накараш сам да го пожелае. Дано не чакаш толкпва време като мен.
-
какво ти каза точно - немога сега да направя спермограма, защото имам важна среща, комадировка, неотложна работа. Или - сега не е време за деца, защото и двамата сме много изнервени,... ако е това или нещо подобно, повярваи ми, това не е отказ за съдеиствие. Аз съм минала и през двата случая. И не съм спала от нерви. Не си струва. Млада си още, не си пропиляваи живота! Оставете бебеправенето, почини си, порадваи се на пролетта, след време и желанието само ще доиде.
-
Мила Ели,
Дали си спомням правилно, че съпругът ти има деца от преден брак (може и да съм в голяма грешка, прощавай :oops: нещо ми се мотае, че имате някаква по-сериозна възрастова разлика :oops: ).
Има жени, които казват, че биха приели и живот без деца. За мен това е необяснимо. За себе си не си представям такъв живот. Това е толкова голям стремеж и мечта, най-осмислящата в живота - бих се почувствала много зле, ако мъжът до мен не го разбира или го разбира, но не иска да го уважи. Това си е егоизъм. Сега, някога по обективни причини може пък той категорично да не иска, тогава мисля просто пътищата трябва да се разделят.
Това е, ако мъжът ти категорично не иска дете. Не мисля обаче, че това е случаят при вас. Все пак сте хвърлили много усилия досега в тази борба. Може просто да е изтощен?
Ели, а на колко години си, имаш ли време да почакаш?
Разбирам безкрайно неприятната ситуация :( Всички понякога имаме такива затруднения във връзките си. Значи ако аз съм в тази ситуация, какво бих направила. Ако се уверя, че категорично не иска дете, ще се почувствам много наранена и несигурна в любовта му, след като той знае какво означава това за мен. Тъй като не си представям живота като възрастна самотна двойка, бих си дала шанс да срещна някого другиго, или пък бих помислила да имам дете сама. Хората се срещат и разделят и не мисля, че някой ще остане сам, ако не го желае.
Ако просто проблемите са от изтощение от борбата, или някакви други - бих опитала да говоря много директно с човека до мен - иска ли да спасяваме положението и какво предлага. Какво бих могла аз да променя, за да тръгнат нещата по-добре. Какво бих помолила той да направи.
Мила Ели, искрено ти желая успех! Нека решението, което ще вземеш, да се окаже най-правилното :D И не забравяй да мислиш за себе си и твоето щастие :!:
:bighug:
-
Ели,знам,че в момента в главата ти се въртят най-черните мисли.Минала съм през това.
За мен най-важни в момента биха били отговорите на въпросите:
Иска ли той да се бори с мен за мечтата ми?
Тази мечта негово ли е?
Кога иска да се случи всичко това?
Много е важно хората да гледат в една посока,да гонят едни и същи мечти и да ги подреждат във времето на едно и също място.
Човекът ,с когото бях 9 години,беше прекрасен.Обичах го безумно.Дълги години пренебрегвах собствените си мечти,защото той не беше готов.Мислех,че ще мога да преодолея собствените си желания,за да бъдем заедно...Един слънчев ден прозрях,че в живота ми е влязал един напълно страничен човек (с него живея и мечтая в момента),че няма да мога да преглъщам още дълго и рано или късно ще се разделим.С неистови усилия на волята и против всякакъв здрав разум взех решение да си тръгна.Беше ми адски трудно,толкова много го обичах и толкова ясно съзнавах,че това ще ме погуби.
Плаках месеци наред,въпреки че бях безумно щастлива с решението си.толкова дълбоко бях убедена,че е правилно.
Не мога да ти дам съвет за конкретната ситуация,защото не ви познавам.Единственото,което бих те посъветвала,ако беше моя приятелка,е да се довериш на сърцето си.
Надявам се да направиш най-правилния за ТЕБ избор.Никога не забравяй,че всичко е в твоите ръце.Болката ще премине и след нея ще се родиш отново.
Някой там те чака и ще те дочака.Ако това е човекът,ще бъдете заедно.Ако не е той рано или късно ще го напуснеш и по-добре вие двамата да сте единствените потърпевши.
Желая ти много щастие
-
Ох,мила Ели мисля,че те разбирам много добре...Аз в момента съм в същата ситуация.Пълна безизходица...Днес по календара е последния ден от овуто,но той винаги си намира оправдание.ОК съгласна съм,че не бива да го превръщаме във фикс идея ,НО това се повтаря вече четвърти месец...Уж казва,че ме подкрепя напълно и че и той го иска също толкова силно,но когато настъпи овуто се измъква.Правила съм какво ли не/дори и да не му казвам кога съм в ову/ но не става.Той си има дете от първия брак,заедно сме от 7години,аз вече съм на 30....Дори незнам дали имам проблем с забременяването или не уцелваме момента :cry: Сега пак съм на вълна да го напусна/но така е почти всяка година/Не мога да се примиря,че толкова се обичаме а това ще ни раздели.Защо го прави незнам :( Все пак усещам,че природата е по-силна и инстинкта/майчиния/ ще надделее и ще трябва да го напусна ако продължава това :cry: Горе главата и дано вземеш правилното решение.Успех
-
Popi4,и ние сме заедно от седем години,и моя мъж има дете от предишния брак :) и аз ставам на 30 след два месеца. Май наистина имаме много общи неща. Ние нямаме брак и понякога ми се струва толкова примамливо просто да стана и да се махна и всичко да свърши.Да започна всичко отначало. Няколко пъти съм опитвала,но не е толкова просто ,казвам го от опит. Всичките тези години заедно,проблемите,чувството на безсилие дотолкова са ме деформирали ,че известно време се заблуждавам,че мога да победя мисълта за майчинството ,да забравя всичко и просто да се отдам на безгрижие и да не мисля за нова връзка за да "ми дойде изневиделица"...Всичко това ме изтощава и накрая се поддавам на изкушението отново да се върна при приятеля ми,който междувременно не спира да ми звъни и да ме среща "случайно" :) ...Така и не срещнах друг човек,не можах да отворя сърцето си за друг,все се чувствам така сякаш на челото ми пише "Търся бащата на децата си..." Знам,че е идиотско. :oops: Последния път,като се разделихме той прояви инициатива да си направи изследване,което излезе добро. После се събрахме и той реши,че съм се върнала заради добрите му резултати :roll: .Оттагава мина повече от година. Пак сме в задънена улица и той съзнава,че може с друг бих имала шанс и не иска да ми го отнема. Чувствам,че и той иска дете,но заради мен. Така да е. И въпреки всичко неможе или неиска /или и двете/ да направи това,което се иска от него в създалата се ситуация. Поговорихме си много сериозно и решихме за си дадем последен шанс, след което да се разделим наистина завинаги. Незная дали ще успеем и изобщо какво ще се случи между нас. Определено връзката ни е силна,но мина през много препятствия. Дали ще издържи...времето ще покаже, Аз ще бъда себе си и ще направя всичко възможно да мисля положително и задържа мъжа до себе си. Благодаря на всички момичета,които взеха присърце проблема ми. Продължавам да чета мненията ви ,защото са много ценни за мен. Наистина много ми помагате ! :balk_24: :balk_50: :thankyousign:
-
Късмет,Ели.Дано всичко се подреди,както го искаш и когато го искаш с този или друг мъж.Важната си ти.
-
Мила Ели, добре е, че сте поговорили и сте стигнали до някакво решение. Това, че той иска дете, дори и само заради теб, говори добре за него и чувствата му към теб.
Не мога да вникна в психиката и логиката на мъж с едно дете от преден брак... не знам, не им се занимава вече ли, какво ли ...
Ели, ще стискам палци нещата да се подредят, а ако не вървят, поне ще знаеш, че сте опитали всичко. Относно притеснението ти как да подходиш към нова връзка, като толкова искаш дете, те разбирам добре, но искам да ти вдъхна кураж - някои връзки се развиват много бързо, ако човекът насреща знае какво иска. Но при всички положения трябва "да си отвориш сърцето" и да търсиш активно нови контакти, сега поне това е лесно - чрез мрежата :wink:
-
Мила Ели, добре е, че сте поговорили и сте стигнали до някакво решение. Това, че той иска дете, дори и само заради теб, говори добре за него и чувствата му към теб.
Не мога да вникна в психиката и логиката на мъж с едно дете от преден брак... не знам, не им се занимава вече ли, какво ли ...
Фреши, ще се опитам поне от моя гледна точка да дам обяснението на явлението "Дете от първи брак" при мъжете.... Разглеждам два казуса - засягащи ме персонално....
Казус № 1 - Баща ми, или ако трябва да сме по-точни вторият мъж на майка ми...
От първия си брак има дъщеря, аз съм на мама от първия брак. Самият той също е дете на разведени родители, като майка му има син (респективно дадди има брат) от втория си съпруг.
Баща ми (изрично го подчертавам, защото за мен първия мъж на майка ми е само "биологичен донор"), ме гледа от 4 годишна, той ме е отгледал, бдял над мен, носил ме е на ръце, възпитал ме е, и правеше възможно най-строгия качествен контрол по отношение на мъжете в моя живот (стил "къв е тоя дет не те заслужава????":-))))
Но той категорично не искаше да има дете от майка ми, девиза беше ... "Айде де сега, какво ще стане ако родиш - моето и твоето бият Нашето...."
Основното при него е съсипващ развод, с още по-съсипваща издръжка (при заплата на инжинер 90 лева /говорим за 70-те години на миналия век/ издръжката, която трябваше да плаща беше 120..... БЕЗ КОМЕНТАР). Затова той просто не можеше да преодолее вътрешния си страх, че евентуално може пак да се стигне до развод...
Казус №2 - моето мило :roll: Той си има син от предишния брак... И като се събрахме (все пак когато се запознахме аз бях на 34...), в началото и той имаше подозрения, че аз съм го избрала, за да бъде "баща на детето ми", а не "моят спруг"... Когато видя, че изобщо не настоявам на тема бебе (което беше един период от около 1 година), най-сетне се убеди, че обичам самия него, заради самия него и сам поиска да има бебе... Но честно ви казвам, МНОГО трудно беше да го накарам да направи спермограма (стискайте ми палци за събота), защото девизът беше "ами аз нали вече си имам едно, проблемът не е в мен" ... ДА ама НЕ! Благодарение на вас момичета, и на сайта, успях да му докажа, че годността на плувците е нещо доста относително, и той се съгласи с мен, че трябва да го направим (независимо, че "ама мило много ми е гадно, там нали няма да има някакви сестри???")...
Даже вече се е размечтал да си имаме момиченце.... :roll:
Така че при мъжете, които вече са се парили веднъж, е много много много сложно, тяхната психика е много увредена, и си носят големия багаж, който ние понякога пренебрегваме, и съответно без да искаме ги нараняваме скъпите....
-
Аз съм в малко противоположна ситуация, макар че в началото и при нас беше така. Аз давах зор за всичко, за всяко изследване, за всеки преглед, всичко ставаше със десетки уговорки. Сега забелязвам обратното. Той ме обвинява: "Ти се примири, но аз не съм", "Мислиш ли да имаме деца или вече се отказа?" , "Спри да пушиш, недей да харчиш пари за дрехи и глупости, знаеш за какво ни трябват!", "спри с тая бира!". Е наистина се уморих, знам че ме разбирате. Какво ли не дадох от себе си, 2 години не пуших, отслабнах 14 килограма, всичко , което изкарах като пари го дадох и какво !!!! Едно голямо нищо след големи очаквния! Искам малко да се почувствам и аз човек. Поне няколко месеца само ... Наистина ми писна !
не мога да повярвам,че в това отношение имам сродници.Чувствам се по същия начин,но ме беше страх да го споделя с вас.Всички толкова се борите,а аз досега отлагах-мъжът все ме обвинява за това.