Странно нещо е живота понякога..., с течение на времето започваме да правим неща, който преди, на определена възраст не сме си и помисляли, че можем да направим...Много вярно!
Просто не може, не е нормално да се превръщаш в някаква изтерзана сянка и да обезумяваш само и само да станеш майка. Не и на всяка цена. Трябва да усетиш кога да спреш. Инъче губиш години от живота си ,живеейки в кошмар и имам чувството ,че ако постигнеш накрая целта си чак неможеш да се зарадваш истински.Подкрепям напълно!
И аз, като Танита, вече свикнах да живея без деца. Когато бяхме млади, животът ни беше толкова пълноценен и динамичен, че изобщо не ни идваше на ум за деца. С напредване на възрастта, приоритетите ни се промениха. ... Свикнахме да живеем само двамата, станахме и малко егоисти, даже и много гости не ни се канят в последно време, а бе с две думи - хубаво ни е двамата. Може би за това и оня горе не ни дава рожба. Усеща, че сме си достатъчни двамата един за друг... Щастлива съм, че обичам и че съм обичана безрезервно... Ние ще бъдем щастливи дори и без деца!:good_post: Душе, много мъдри думи. Съгласна съм.
За мен това е непонятното по-скоро. Как се запазва любовта ? Аз усещам ,че започват вече да куцат нещата между нас. Толкова е нелепо да правиш секс по часовник. :oops:Не правим секс по часовник. При нас основният проблем е мъжкия фактор и няма как да стане с нормален полов акт. А как се запазва любовта? Запазва се, не - даже става още по-силна, когато е с правилния човек!
Eli__ , съгласна съм с почти всяка твоя дума. Много си права. Единствено тук нещо не разбирам....du6ka,За мен това е непонятното по-скоро. Как се запазва любовта ? Аз усещам ,че започват вече да куцат нещата между нас. Толкова е нелепо да правиш секс по часовник. :oops:Не правим секс по часовник. При нас основният проблем е мъжкия фактор и няма как да стане с нормален полов акт. А как се запазва любовта? Запазва се, не - даже става още по-силна, когато е с правилния човек!
Трябва и ще успеем, но се радвам че излезнах от фазата на фикс идеята за дете, по - лесно ми е така и по-спокойно.И аз май съм така. :)
Да можем да сме щастливи без дете, но не искаме!И аз съм на това мнение!
Ели, мила, изобщо не съм се засегнала! Напротив, исках да кажа на всички, които си задават този въпрос, да си помислят дали са с правилния човек до себе си?! Има моменти, в които си казвам, че господ явно ми е поставил дилема - "Съпругът ми или дете?" И вероятно аз съм избрала първото...Eli__ , съгласна съм с почти всяка твоя дума. Много си права. Единствено тук нещо не разбирам....du6ka,За мен това е непонятното по-скоро. Как се запазва любовта ? Аз усещам ,че започват вече да куцат нещата между нас. Толкова е нелепо да правиш секс по часовник. :oops:Не правим секс по часовник. При нас основният проблем е мъжкия фактор и няма как да стане с нормален полов акт. А как се запазва любовта? Запазва се, не - даже става още по-силна, когато е с правилния човек!
Не съм искала да засегна никого. Не съм и проверявала при кого какъв точно е проблема. Просто отговорих първосигнално какво мисля.
И всеки божи ден ще упреквам господ защо ми е дал живот след като аз съм неспособна на същото.Твърде жестоко... :( Много си строга към себе си :(, макар и само в мислите си... :(
Чувствата са непостоянна величина.Когато си мислим едно съвсем неочаквано откриваме че подсъзнанието ни мисли съвсем другояче.Дали ще сме щастливи или не без малкото слънчице е труден отговор.Някак си с времето се примиряваме със съдбата (но лично аз)не и с мислите за него.Колкото и да гледам на пред то е вътре в мен и ме изяжда бавно и мъчително.Единственото хубаво нещо което сме постигнали е че сме се научили да се борим.Научили сме се да се доверяваме безвъзвратно с нашите половинки.Да си вярваме.Да сме най-големите приятели.Да се обичаме безвъвмездно.Да споделяме живота си.Да не можем един без друг.Аз мисля че това не е никак малко и ако го нямаше голямото изпитание нямаше да открием и оценим всичко това от живота който ни е поднесла съдбата.Да вярно е че в този етап ние понасяме болката по леко и се научаваме да ни е спътник.Но мен ме плаши бъдещето.От него искам да избягам.Виждам се седнала до прозорчето взираща празен и влажен поглед в нищото и очакваща нереалността.И гледайки комшийските деца и внуци които ще изпълват нечий дом с огромно щастие сърцето ми ще прокърви.И така ще е всеки ден.А половинката ми къде е?Дали в тези мъчителни моменти пак ще е до мен да ми вдъхва сили и кураж или отдавна ще си е отишъл от този свят и ще гледа отгоре как се измъчвам.Ще изгася лампичката и ще си легна рано-рано защото нямам кого да посрещна и да изпратя.И във всеки сън ще се моля на съпруга ми да ме вземе при него защото на тоя свят няма място за мен.И всеки божи ден ще упреквам господ защо ми е дал живот след като аз съм неспособна на същото.Това са моите страхове за съдбата която ме очаква макар сега да си мисля че живея щастливо.Много добре си описала моите страхове! Същата картинка си представям доста често... :(
Сега си давам сметка,че наистина сме били щастливи без дете,защото не сме знаели какво е да имаш и не сме усетили истински липсата му.Точно за това говоря и аз!
...Но мен ме плаши бъдещето.От него искам да избягам.Виждам се седнала до прозорчето взираща празен и влажен поглед в нищото и очакваща нереалността.И гледайки комшийските деца и внуци които ще изпълват нечий дом с огромно щастие сърцето ми ще прокърви.И така ще е всеки ден.А половинката ми къде е?Дали в тези мъчителни моменти пак ще е до мен да ми вдъхва сили и кураж или отдавна ще си е отишъл от този свят и ще гледа отгоре как се измъчвам.Ще изгася лампичката и ще си легна рано-рано защото нямам кого да посрещна и да изпратя.И във всеки сън ще се моля на съпруга ми да ме вземе при него защото на тоя свят няма място за мен....
Виждам се седнала до прозорчето взираща празен и влажен поглед в нищото и очакваща нереалността.И гледайки комшийските деца и внуци които ще изпълват нечий дом с огромно щастие сърцето ми ще прокърви.И така ще е всеки ден.А половинката ми къде е?Дали в тези мъчителни моменти пак ще е до мен да ми вдъхва сили и кураж или отдавна ще си е отишъл от този свят и ще гледа отгоре как се измъчвам.Ще изгася лампичката и ще си легна рано-рано защото нямам кого да посрещна и да изпратя.И във всеки сън ще се моля на съпруга ми да ме вземе при него защото на тоя свят няма място за мен.И всеки божи ден ще упреквам господ защо ми е дал живот след като аз съм неспособна на същото.Това са моите страхове за съдбата която ме очаква макар сега да си мисля че живея щастливо.Мацки, чакайте сега да ви оборя :lol:
Децата наистина са може би най-голямото богатство, но не могат, а според мен и не трябва да се превръщат в смисъл на живота на който и да е!:balk_103: Абсолютно си права! :hug2:
Една от причините, за да започвам вече да си предтавям живота и без деца е, че на тази възраст вече не съм сигурна, че ще имам достатъчно сили, за да отгледам едно дете, както мисля, че беше споменала и Du6ka.
и аз тука ежедневно се сблъсквам с такива които казват че никога не са искали деца и са си много добре и както и да се мъча да ги разбера-немога.Не са студени хора радват се на чуждите но не искат свои.Хора мнооого на тоя свят.Аз пък си мисля, че тези хора просто не говорят свободно за вероятните си проблеми. Аз пред не толкова близки приятели също казвам, че не искам деца когато прекалят с подпитванията си. Не казвам, че съм права, но съм такава. Не мога да обяснявам на всички, които подмятат "Какво чакате".Аз също много се радвам на чуждите деца и всичките ми познати се чудят как така обичам деца, а си нямам свои. Чувствам, че някой ден ще експериментирам и ще изстрелям "не мога да имам деца" и подозирам, че тогава вече ще престанат с нетактичните въпроси, но засега още трая. Така го чувствам аз, затова подозирам, че може да има и други хора като мен. :?
...:good_post: :cool: :flower:
Мацки, чакайте сега да ви оборя :lol:
Ти можеш и да имаш деца, но не е задължително те да са при теб и да ти пълнят къщата, по-скоро могат да ти пълнят сърцето! Децата стават големи и зрели хора и си поемат пътя, а майката, ако се осланя само на тях - наистина ги чака и страда, че не идват често, че са в друга държава или град, че няма няма с кой да и обърне внимание, при положение че е родила, отгледала и дала живот на 2 деца (примерно). Когато човек няма нещо, обикновенно е склонен да го идеализира.
Чудесно е да имаш деца, но децата не са само радост, човек никога не бива да забравя, че децата носят както най-големите радости така и най-големите болки и грижи.Както и че човек не може да се посвети изцяло на децата си, да те осмислят живота в някакъв етап, но не изцяло.
Сега, говорейки така, някой от вас предполагам, че ще ме апострофира, защо тогава изобщо искам да имам деца.
Децата наистина са може би най-голямото богатство, но не могат, а според мен и не трябва да се превръщат в смисъл на живота на който и да е!
Незнам дали обясних много добре....
Ще допълвам! :lol:
Една от причините, за да започвам вече да си предтавям живота и без деца е, че на тази възраст вече не съм сигурна, че ще имам достатъчно сили, за да отгледам едно дете, както мисля, че беше споменала и Du6ka.
...
Сега като е поставен въпроса "Можем ли да бъдем щастливи без деца" С чиста съвест мога да отговоря за себе си: Да можем да сме щастливи без дете, но не искаме!
но аз, няма да и се дам, ще обърна нещата в своя полза. Надявам се, да успея! Дано, всички имаме късмет в тази тежка, трудна и нелека борба - за бебче.
.. И друго съм си мислила. За да се увеличава населението на България е необходимо всяко семейство да има поне 3 деца. Ако са две , населението си остава същото, а ако е едно намалява. Така, че кога ще си осъществя мечтата за три деца, не знам :wink: Ама поне желание имам :)