www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Angy_baby в Март 01, 2007, 14:01:35 pm
-
Мили момичета,
снощи си пийнах повечко винце и така се скапах.Започнах да плача без никаква причина и не можех да спра.Беше ми толкова мъчно за мен самата.Такъв ужасяващ страх изпитах!Ами ако бебчо не стане никога?Само ние ли ще останем без дете?Всички други наши близки вече имат,че даже и по две.Как не свърши това изпитание и този кошмар?!
Мъжът ми ме успокоява,но от това се чуствам още по-зле.Сякаш съм тотално непълноценна да му дам това ,което най много иска.Ами ако му писне и ме изостави накрая?!
Днес съм на работа с подути очи-на нищо не приличам.Уж съм се гримирала,но пак личи че съм плакала здраво.
Добре че ви има вас,защото с другите,които не са в нашето положение- нито ми се споделя,нито ще ме разберат.Най-много да ми се присмеят и да помислят ,че полудявам.
Благодаря ви че ви има!Господ да е с нас и да даде успешен край на това ужасно за всички ни изпитание!
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Анджи, недей се разсройвай излишно, и ти ще си мама някои ден. Подкрепата на любимия човек е важна и ще успеете. Бъди силна и вярвай в успеха, а той наистина ще те сполети. Късмет и ЧБМ!!! :D
-
Поплачи си, нека мъката излезе навън. Няма нищо срамно в това да показваме емоциите си, гнева си, разочарованията си от рухналите за пореден път надежди.
И аз често плача. След това се чувствам по-добре. Заредена със сили. Ако имаш време отиди в някоя църквичка, помоли се и поседи за малко. Много помага за успокояване на душата и търсене на верния път.
Ако твоят съпруг те обича, той ще е до теб и в радост, и в мъка. Изобщо и недей си помисля за раздяла. Колкото повече се натяква нещо, толкова по-силно се забива в съзнанието на човека.
Убедена съм, че когато човек иска нещо много силно, то един ден се сбъдва.
Ще станеш мама, вярвай в това!
-
Angy_baby, :bighug:
Поплачи си, ще ти олекне.
-
Анджи, всички имаме и хубави, и лоши дни. И пълни с надежди, и пълни с отчаяние. Това е кръговрата на живота. Мисли позитивно, не изоставяй мечтата си, и тя ще се сбъдне! Ще видиш...пак ще си говорим с теб по този въпрос..... Вярвам!
-
:balk_136:Анджи, все едно аз съм писала този постинг.Напълно те разбирам как се чувстваш.И аз понякога изпадам в подобни "емоционални дупки" и най вече по време на празници.
Поплачи си, пийни си, изляй си болката и продължи напред.
С обич Павлина
-
Оф, какво да ти кажа за да те успокоя, като знаеш че и аз съм на тоя хал, но поне имаш сълзи да ревеш, на мен и това вече не ми остана.
Дано свърши вече тая орисия.
-
Три дни нещо и аз си поревавам. :(
И днес мъжът ми ме успокоява: ами казва, то може да е за добро, че не става, я си представи, че умреш при раждането, аз си те искам теб...
И аз още повече ревнах...
-
Ох, Лали, и аз бих ревнала повече :(
Много зловеща мисъл :(
-
Анджи, миличка, поплачи си. Но не се предавай. Незнам защо минаваме през толкова мъка и болка. А и вече не искам да знам. Знам само, че трябва да стискам зъби и да се боря. Станала съм като гумена топка- колкото по-силно ме удрят в стената, толкова по-силно отскачам. Дано ми стигнат силите, дано на всички нас ни стигнат силите! :(
Прегръщам те силно! Всичко ще бъде наред, сигурна съм! :bighug:
-
Ох, Лали, и аз бих ревнала повече :(
Много зловеща мисъл :(
Ами той уж да ме успокои, ама мъжка му работа. И очите и на него му се пълнят със сълзи.
-
И от темата на Angy_baby ми стана тъжно. Точно се чудех какво да и кажа, за да се почувства по-добре и като те прочетох Lali и като му тръснах един рев, не е истина. :(
-
Ох момичета... и аз съм станала една ревла... в момента гледам Music Idol и тук едни деца от Дом Майка и Дете в Бургас се опитват да пробият... Еййй, едно момче проби и се класира... ама така се разревах от радост, че е успяло... Това му е мечтата на живота....
-
Ох момичета... и аз съм станала една ревла... в момента гледам Music Idol и тук едни деца от Дом Майка и Дете в Бургас се опитват да пробият... Еййй, едно момче проби и се класира... ама така се раревах от радост, че е успяло... Това ми е мечтата на живота....
тука ставаме 2 ревли за едно и също.
и аз така си пийвам винце в момента и само чакам нещо да се случи, за да ме провокира да ревна. вече и аз не знам за кое по- точно първо ... има такива дни, ама утре май доста ще сме с подути лица. всички имаме такива моменти, Анджи, и никой не може да ни ги отнеме. поплачи си, пък утре наново ... по- силна!
-
Рев ли? - това го нямам в дневния график. Там имам само работата си и задълженията си. Чувствам се като в казармата (не че някога съм била там, ама така си го представям) - около мен кипи живот, нещо на някой се случва, но аз не участвам. Тичайки по улицата виждам някакви хора пият кафе с приятели, влизащи и излизащи от магазините хора, разхождащи се хора. Но това не ми е в графика!... Борбата със стерилитета ми е приоритет?! - да, ама като гледам само на думи. Намерих си добър специалист по стерилитет, състави ми план. Да ама графика ме дърпа - не сега, не този месец (?!), сега няма време, може би следващия месец. Да, ама това "следващия" се превърна в перманентно понятие. ...........................................докато ви пишех това се разревах неистово. Моят търпелив съпруг изоставя собствения си график, сяда недоумяващ и ме пита "Какво ти е?" - ...не искам да отговарям... незнам какво да отговоря...просто си записвам в графика: "10-та точка - рев!" и си сипвам чаша червено вино...
-
Анджи, слънце, най после се добрах до свястна клавиатура и искам да ти кажа нещо топло за да те успокоя. Така ми се сви сърцето като ти прочетох поста. И толкова исках да ти отговоря веднага за да се почустваш поне малко по-добре. Но исках да напиша толкова много неща, а на клавиатура само с латиница немога. Но бях сигурна, че момичетата няма да те оставят да страдаш дълго сама. Докато се чудех какво точно да ти кажа и как мога да ти помогна, колежката ми ме усети, че съм притеснена нещо. Като й казах какво ме тормози, тя каза, че е правила същото като теб снощи. Тя има 2 деца, но й предстои поредното пренасяне (мъж военен) и й е дошло в повече напрежението. Казам ти това за да знаеш, че и на тези с децата не им е леко понякога. Както и на всички нас. И решението е само едно - нареваваш се хубаво (с пиене или без) и продължаваш напред. Това е мила, каквото и друго да ти кажа няма да промени този факт. Нормално е да имаш нужда да изпуснеш малко пара. Така както можеш. Анджи ако не ти се плачеше, нямаше да си това което си - мила нежна, чувствителна - една чудесна бъдеща мама. И не смей да си мислиш, че си непълноценна, защото просто не е вярно. Сигурно си му толкова важна, че би приел всичко само и само да е с теб. Дори да не ти го е казал в прав текст, съм убедена, че го мисли. Те мъжете малко трудно казват каквото и да било, пък още по-малко точните думи от които се нуждаем. Ама какво да ги правим - мъжка им работа. Наши са си обичаме си ги.
Уф многодълго и объркано стана, ама като съм приказлива - това е.
Горе главата и това е.
"И това ще мине" - китайска мъдрост.
Прегрътки.
-
момичета, аз мисля, че реването си ни е по принцип малко наистина в графика.нормално е.аз да чукна на дърво, вече година и нещо как прекратих престоя си вкъщи, по-рядко изпадам в такива състояния.но преди това всеки божи ден си имах петминутка-рев, сълзи и сополи.просто като стоиш по цял ден сам у дома, мислиш само за глупости.бях почнала да си водя тетрадка на бебетата, които се раждат около мен.по едно време се усетих, че почвам да се вманиачавам в чуждите съдби, в чуждото щастие, че започвам да обвинявам, че те крадат МОЕТО!
анджи, миличка, ти имаш пред себе си начертан план, сама ми го описваш на 'лични'.страшното е ако просто седиш и чакаш да ти падне от ненебо-няма да стане.но когато степенуваш нещата и ги планираш-ето, сега ще направя това, после онова, след 3 месеца еди какво си-ти вървиш смело към заветния край!
Lali, душата, ако ти кажа, че преди няколко месеца бяхме в същата ситуация с моя?познато ми е, от тогава той не се меси като рева, усеща, че само влошава нещата!
И НА НАШАТА УЛИЦА щЕ ИЗГРЕЕ СЛЪНЦЕ!
-
(http://media.abv.bg/img.phtml?th=1&id=114299)
-
анджи...аз скоро даже го попитах дали случайно не иска да опита да създаде ново семейство с някоя друга...по-малко дефектна от мен. а той в старанието си да ме успокои какви ми ги наговори...мъжа на лали нищо не е. та това е - ще си се борим заедно...независимо до къде ще стигнем. мисля си ако той ме беше попитал същото (в случай че проблема беше при него) и ми стана гадно. естествено че нямаше да го оставя, даже щях доста лошо да се разсърдя че изобщо ме пита. та за себе си реших - заедно сме не поради това, това и това. заедно сме въпреки, че може и никога да нямаме деца. така го искаме и така ще бъде докато го искаме.
-
Мили Момичета,
толкова ви благодаря за топлите думи!Чуствам се много по-добре!
Добре че ви има!!! :bighug: :bighug: :bighug:
-
Лили, а бой?
Как няма да имате деца? Всички тук ще имаме деца. По един или друг начин. :bighug:
Мимка, така те искам. :D 8)
Анджи, то е от алкохола, не е от теб, мила. :D
Ти си силна жена. Убедена съм. Я и тука да ти кажа, върви си пусни едни по-точни изследвания и нещата ще си покажат. Стегни се и действай. 34 години не са много. Ммъжът ти, ако е свестен, ще е с теб, в противен случай, за какво ти е?
-
Angy_baby,
не се притеснявай, поплаквай си, но не се самосъжалявай. Като ти четях постинга и на мене ми се доплака - спомних си и моите ежедневни емоционални "раzтухи". Един ден след всичките теzи мъки и на твоята улица "Ще иzгрее слънце". КлиШе, ама е вярно. Не спирай да се бориШ zа Щастието, което ти е отредено!
-
Миличка Анджи, сигурна съм, че когато се заемете конкретно с проблема и карате по плана, който ще ви доведе до заветната цел, ще се почувстваш много по-добре.
Доста е изнервящо да не правиш нищо и само да чакаш ...
Момичета, аз пък отдавна не плача - нито на отрицателен тест, нито ей така ... е, само в редки случаи. Това нормално ли е? От друга страна пък, ми избиват едни емоции в най-странно време - например няма случай да отида на летището, и то като посрещач, и да не взема да рева, като гледам как хората си идват, други ги чакат, прегръщат се, радват се ... едвам успявам да поизбърша сълзите (сълзи на вълнение?) за да си посрещна и аз когото чакам :D Също почти няма случай на сватба да не се просълзявам (на моята устисках, криво ляво :D). Въобще се просълзявам в много необясними за мен моменти, например като гледам ТВ, ама не точно на тъжни моменти, ами на някои, които ми се сторят много истински ... Нормално ли ви звучи :? :? :lol:
-
Angy_baby - :balk_21:!
:bighug: :bighug: :bighug:
... А аз вече почти не плача (само понякога)...
-
Анджи :sunshine:, никой не може да ни отнеме това да бъдем Майки!
Ти си вече Майка в сърцето си!Ние всички тук ще родим или изберем децата си!
И те ще са най-важние за нас!Сега имаш този мълчаливия и силния дето ти бърше сълзите!Обичай го, той знае колко искаш да имате слънце до вас!
Поплачи си, винаги е по-добре отколкото да държиш в себе си болката!
:heartbeat: yahoo_17Прегръщам те: Мария!
-
Нормално ли ви звучи :? :? :lol:
АБСОЛЮТНО!!!! Аз съм същата....
-
Е поне не съм единствена, понякога си мисля, че съм извратена.
-
Лали, подходът на мъжа ти изглежда брутален, но е изклиу4ително ефикасен. Трябва да се сещаме в такива слу4аи, 4е все4ко е относително - може да е по-добре, но пък може да е по-зле. На мен това ми помогна преди няколко седмици да стана от леглото.
Анджи, ревях след отрицателни тестове, за да забременея поне веднъж, но пък ако знеш как ревах след спонтанния аборт...
Това е моя съвет- не забравяй, 4е вси4ко е относително, не забравяй и 4е виното в разумни коли4ества е даже полезно :)
-
Моят търпелив съпруг изоставя собствения си график, сяда недоумяващ и ме пита "Какво ти е?" - ...не искам да отговарям... незнам какво да отговоря...просто си записвам в графика: "10-та точка - рев!" и си сипвам чаша червено вино...
След това, което прочетох най-после се успокоих. След като плача винаги се разстройвам повече. Лошите мисли се нахвърлят като лавина.
Сега и аз ще си го сложа в графика. И ще ми е по-спокойно 8O - част от терапията :beerdr:
-
Анджи!Как си,наборе?Нарева ли се едно хубаво,а? :lol:Знам,че олеква!Айде сега,горе главата,че те чакат само хубави емоции!...Там някъде те чака твоето чудо!
(http://media.abv.bg/img.phtml?th=1&id=15504)
П.П.Момичета,който ревал,ревал!До тука беше!Нека бъде ЩАСТИЕ! :lol:
Нормално ли ви звучи :? :? :lol:
АБСОЛЮТНО!!!! Аз съм същата....
Досущ съм като вас! :lol:
-
П.П.Момичета,който ревал,ревал!
Тъй де, няма да вечно да спонсорираме производителите на носни кърпички.
-
Тъй де, няма да вечно да спонсорираме производителите на носни кърпички.
[/quote]
Абе ние май спонсорираме доста производители, не само на носни кърпички...
-
Сега спонсорираме производителите на кърпички и превръзки.Дай боже всеки най-скоро да спонсорира производителите на памперси и детски храни.Горе главите ще успеем. :bighug:
-
П.П.Момичета,който ревал,ревал!
Тъй де, няма да вечно да спонсорираме производителите на носни кърпички.
:lol: :lol: :lol:
-
До днес бях успяла да се сдържам. Дори се радвах, че мина цяла седмица без да се дам. Преди малко ми звъня мъжа на скайпа, а аз му затворих. Боже! Колкото и да ми е било зле, винаги съм си говорила с него. А сега дори това не мога
-
До днес бях успяла да се сдържам. Дори се радвах, че мина цяла седмица без да се дам. Преди малко ми звъня мъжа на скайпа, а аз му затворих. Боже! Колкото и да ми е било зле, винаги съм си говорила с него. А сега дори това не мога
верче, аз ли съм оттървала нещо?защо не можеш да говориш с мъжа си?
-
верче, аз ли съм оттървала нещо?защо не можеш да говориш с мъжа си?
Аз съм оттървала :(
Сума ти време се стремях да бъда спокойна и днес ми изби яко на рев. Досега колкото и да ми е било зле, винаги сме си говорили с мъжа ми. А сега и него не исках вече - и ми стана още по-мъчно :cry:
-
верче, аз ли съм оттървала нещо?защо не можеш да говориш с мъжа си?
Аз съм оттървала :(
Сума ти време се стремях да бъда спокойна и днес ми изби яко на рев. Досега колкото и да ми е било зле, винаги сме си говорили с мъжа ми. А сега и него не исках вече - и ми стана още по-мъчно :cry:
е, тотално ме обърка вече!нищо не разбирам!
-
Анджи... Какво да кажа .... успокоих се! Вече си мислех че съм се опиянчила - без вино не минава! А за реването...Преди известно време давах "Водно конче" с Кевин Костнър. Аз не го гледах филма, но хванах последните пет минути. Той намери новородената си дъщеря.... когато видях това усмихната беззъбо ангелче как го гледа като че ли на света няма нищо друго...ето и сега съм готова да ревна! Ами ...само малко рамантика да има ... и двамата тихичко си ревем - задължително! Но! Напоследък музиката навлезе много в нашия живот! Като надуем уредбата и като почнем неистово да скачаме /пък квито сме танцьори не ти е работа/ а да ревем де - хилим се като ненормални, чак и на другите настроение създаваме!
-
Анджи, как да те утеша и аз не знам, но на мен ето 3 ти ден от неуспеха и вече не ми е чак толкова криво. Гледам някои тук си пийват, и танцуват, все някакси да им олекне. Ами аз като не пия?!
Поплачи си, ще ти мине, сигурна съм. А и ако се обичате, ще успеете да се преборите.
Успех мила, не тъжи.
-
Осианка,миличка,
Благодаря ти много!
:bighug: :bighug: :bighug: