Днес, чакайки за поредната фоликулометрия пред кабинета на гинеколога, дойде и една бременна жена за консултация и ... седна до мен. Беше много младо момиче във видимо напреднала бременност. А аз стоя до нея и се пуля в моите снимки за пореден път и какво виждам - едни прекрасни снимки на една дълбока празнота ... и нещо се преобърна в мен, толкова бях силна до този момент и изведнъж се прекърших от такова дребно нещо! Изтичах в тоалетната да скрия сълзите си, за малко да си пропусна часа ... Толкова самодоволно крещящо показна ми се стори тази бременност ...
Защо не успях да се зарадвам на щастието на тази жена? Какво ми става, аз не съм такъв човек?! И толкова ли съм станала уязвима ... това ме плаши...

Бижу, недей така!
Страдаш, затова реагираш така. Почини си и се усмихни !
На всички е трудно, всеки страда по един или друг начин.
Прегръщам те силно и ти пожелавам спокойствие!

по всяка веротност не са много дълги опитите ви за дете.по принцип това е присъщо на момичета с максимум година-две борба със стерилитета.
и аз съм го минала.нормално е, не се обвинявай.ще отшуми.нужно е да си съставиш сериозен план за действия.аз сега като видя бременна и започвам да мисля-ето, сега тоя месец еди какво си, другия еди какво сии, почвам да си мисля за моя план, който е една крачка напред към така заветния корем!
успех!

Бижу, не се самообвинявай! Реакцията ти е от нормална по-нормална. Бих се учидила ако някоя от нас не го е изпитала и бих се усъмнила в искреността й.

Обаче знаеш ли какво забелязвам? Има огромно значение за чувствата, които поражда бременната от нейния вид на пръв поглед - поне според мен. Ако това е жена около и над 35 г., сериозна, здраво стъпила на земята и въобще откривам в нея нещо, което ми подсказва, че е изминала труден път за да стигне до този миг  - това винаги ме е изпълвало с възхищение, оптимизъм и много много вяра. И мотивация да не се отказваме.

Пожелавам ти много скоро и ти да бъдеш на мястото на тази жена, а след това и прекрасна мама!

Миличка,колко са ми познати тези чувства......
Да знаеш че един ден и ти като мен ще казваш:
"Колко съм плакала,колко съм се молила,ето че всичко свърши по най-хубавия начин"
Пожелавам ти го от цялото си сърце!
За сега се успокой,и само хубави мисли за бъдещето!
ще дойде и твоята бременност,ще дойде и твоето бебенце!
Прегръщам те!

И аз съм заглеждала коремчетата на бременните.И аз съм се питала "а, аз кога?".Слушала съм за толкова случаи, в които бебетата са идвали нежелани и съм се чудила защо се случва така.Нормална реакция на хора, които искат и се борят за дете.Успех ти желая!

Бижу, една голяма прегръдка и от мен! Ще се справиш, ще видиш! Просто ти трябва време, за да приемеш факта, че ти си от малко по друга порода жени!По-трудният ни и малко по-дълъг път към майчинството ни прави и малко по-чувствителни към чуждия проблем, защото в него виждаме себе си. Ставаме и малко по-толерантни към другите човешки различности, защото и самите ние сме с нещо различни. Е, виждаш ли колко много ползи и положително влияние върху чисто човешките ни качества има в сегашното ни положение на активна търпеливост до голямата цел? Наслаждавай се на това! А бебчето ще дойде!

Благодаря ви, момичета, за протегнатите ръце.
Прегъщам ви и желая по-малко болка и разочарование.

и на мен ми се е слу4вало да изпитам не6то като благородна завист към моми4етата които са бременни.
Задавала съм си въпроси от рода дали и аз някога 6те по4увствам какво е 4увството да носи6 детето си,
напоследък оба4е мисля 4е прекалявам с желанието си да имам дете,преди около 5 месеца разбрах 4е моя братов4етка е бременна,по4увствах се неспособна и объркана,но в същото време се радвах за нея(до момента в които не я видях)видях братов4етка си на улицата ве4е има6е корем4е и просто си я отминах като непознат,сърцето ми бие6е толкова силно 4е имах 4увството че ще получа удар всеки момент.
Е братов4етка ми естественно се досети защо реагирах така,наистина се изненадах от държанието си,мисля че тъка мога да полудея.

Лора, не се вини! Реакцията ти е разбираема. Поне ние тук я разбираме. И на мен ми се е случвало. Но какво да се прави - животът за другите си продължава, докато ние си мислим, че за нас той е почти спрял в трепетно очакване. Ще го преодолееш! Или пък недей - щом ще те боли от това.

Бижу,
нормално е да си уязвима...
четейки темата ти се сетих за таблото със снимките, срещу вратата на асансьора, при д-р Стаменов... на мен тези снимки преди не ми действаха никак добре, направо се сривах вътрешно и избягвах да гледам към таблото, а иначе не съм от особено чувствителните...
сега тези снимки ми действат умиляващо... но сега е друго и много се старая да не изглеждам самодоволна бременна, защото...
но дали наистина младата бременна е излъчвала самодоволство...
осъзнато или не - без значение е, мила... от значение е поради болката да не се отклониш от пътя към целта...

Аз пък обожавах тея снимки още от първия миг, когато прекрачих прага на клиниката. Така ме зареждат с вяра и оптимизъм и само си представях момента, когато ще изпратим и нашта горда смешно ухилена бебешка физиономия.
И обожавам да гледам бременните коремчета на жените в чакалнята - и това ме зареждаше с оптимизъм и винаги съм ги гледала със светнали очи и усмихната, с вяра, че ще стане, че става, че може!

Търсете положителните емоции, не се поддавайте на отчаянието, че става страшно, ако не вярвате! Никога няма да забравя по времето на втората процедура с мъжа ми постоянно се кикотехме като ученици в коридора, без да знаем защо, но все си намирахме нещо забавно да си спомним и да си коментираме... Може би ни е било безумно страх, може би напрежението ни е било в повечко - но ние намерихме в смеха начин да издържим, докато се борим!

Не се отчайвайте, огледайте се около вас, усмихнете се - то вашето, нашето щастие, е точно там - зад ъгъла, точно до нас!

Силно ви прегръщам, мили момичета и ви желая успех!

Бижу
Не се безпокой.Реакцията ти е напълно нормална.И аз минах по този път.В един момент дори бях спряла да излизам навън защото накъдето и да се обърнех виждах бременни жени или с малки деца в колички.Но всичко си отминава и отшумява поетапно.Важното е да не се предаваш.Да не се отчайваш.Важно е да съхраниш вярата в себе си и да продължиш борбата.Да знаеш че един ден и ти ще бъдеш сред бременните щастливки,независимо колко време и средства ще отнеме.И най-вайното не се обсебвай от тази мисъл.Опитай се да гледаш малко по-оптимистично и се "зареди" с повече положителни емоции.Успех!!!

Подкрепям мнението на Бора на 100%. И аз се чувствам по същия начин, дори имам чувството, че ако не виждам бременни в кабинета на доктора и аз няма никога да забременея. Колкото повече от тях виждам си казвам "Щом тя е успяла, и аз съм на ред другия месец". Така че отворете сърцата си мили бъдещи мами и очаквайте вашето чудо с помощта на Бог и вашият лекар. Не се тормозете за неща, на които би трябвало да се радвате с цялото си сърце и душа. За да ми е по-лесно аз дори си харесвам някоя бременна жена, на която и личи само коремчето без да има излишни килца и си казвам "на нея искам да приличам", друг пък като видя някое сладко бебче искам и моето да прилича на него. Ей за такива положителни емоции си мисля. Наслаждавайте се на живота, Бог има план за всеки от нас и едва ли той е да нямаме деца никога. Напротив!

Бижу, не се самообвинявай! Реакцията ти е от нормална по-нормална. Бих се учидила ако някоя от нас не го е изпитала и бих се усъмнила в искреността й.

Така е мила, всички минават през този етап, но се надявам това да те направи по-силна и по- решителна!