Мили момичета, здравейте!
На 28 май изгубих първото си и дългоочаквано бебче в края на 13 г.с.
Това е изпитание от Ада - за психиката. Физическите болки нищо не са. И все пак се опитвам да мисля за следващо детенце, за да не се вглъбявам в травмата. Въпреки, че на моменти е невъзможно... Именно за това искам да се възстановя физически възможно по-скоро и по-добре.
Какво бихте ме посъветвали?
Но ви моля да не ме съжалявате! Дайте ми кураж!
И ви благодаря!

Здравей Емили,
тук повечето от момичета сме преживели някаква загуба, други пък изобщо не успяват да забременеят в продължение на доста години, така че за съжаление всички те разбираме какво си преживяла и продължаваш да преживяваш. Едва ли някой от нас ще те съжалява, не, по-скоро ти съчувстваме.
По страшното според мен е ти да не започнеш да се самосъжаляваш или да изпитваш някаква вина за случилото се. Казвам ти го защото аз минах през този период, но максимата че времето лекува е вярна. Разбира се никога няма да забравиш случилото се, но вдигаш смело глава и продължаваш. Ти сама си го написала, сега важното е да се оправиш физически и най-вече психически, за да продължиш напред и бъди сигурна, че съвсем скоро отново ще имаш положителен резултат и този път с най-прекрасния завършек
Предполагам че си попитала каква е причината за загубата на бебето, защото и това е важно, за да не се повтори.
Прегръдки от мен и бъди силна.

Емили, съжалявам за развоя на нещата...

Мисля си в такива случаи, хем зор докато стане, после пак зор ... егати!

Желая ти много кураж и много късмет!

Благодаря, момичета!
Дано сте прави и опитите ми да мисля позитивно ми помогнат!
Опитвам се да не плача и да се усмихвам. По принцип съм борбен и усмихнат човек. Много хора съм спечелила с усмивката си. Надявам се сега да спечеля и тази ужасна битка...

Мисля, че е време да благодаря (въпреки, че той няма да го разбере) на Др Станков от Шейново, който се погрижи за мен в онази кошмарна нощ... и на акушерките, които му помагаха. Те са невероятни хора, които те гледат в очите и приемат болката и загубата ти като свои. Желая им да са здрави и щастливи, защото имаме нужда от хора като тях.

Благодаря и на човека до мен, който не ме оставя и ме утешава... и ми дава сили... Обичам го!

Благодаря и на вас, че ви има и че сте тук!

Не се отчайвай,ще изгрее слънце и  на нашата улица!Аз вече писах за моят  случай в  подтемата "няма по-лошо от това да загубиш бебето си",повярвай ми,никак не   ми е лесно,почти всяка нощ сънувам мъртвороденото си бебче,много плача,но  все пак вярвам , Бог ще ми даде пак да зачена и този път всичко ще е наред

Eмили, много съжалявам - така се радвахме на твоя положителен тест, а сега.. Ако не ти е много тежко / а сигурно е така/ напиши какво стана - мисед ли беше или спонтатен? какво ти казаха? Аз съм минала по този път и знам какво ти е! Дано след 3 месеца пак да стане бързо, макар че сигурно 3 месеца ти се струват огромен срок!

Беше комплетен.
Наистина 3-4 месеца ми се струват сташно много...

Сега ми е едно пусто и безсмислено...
Другото, което ме подтиска, е че през зимата качвам по 3-4 кг, после отказах цигарите и качих още толкова... Сега не мога да се понасям на моменти, защото не мога да вляза в дрехите си от миналото лято...
А като съм нервна ми се яде много...

Какво направихте вие, мили момичета?
Как се справихте с психиката си?
Бебчето ми липсва...
Може би просто трябва да изплача болката си...
На моменти не мога да се сдържам... боли ...
Толкова много неща ме подсещат за него...

Емили, миличка, разбирам как се чувстваш ...
Приеми, че така е трябвало да стане, това се случва толкова често и на толкова много жени. Знам, че думите ми не те успокояват, но поне знаеш, че не си сама и дефектна, нали? 50% от бременностите се прекъсват от само себе си на стадий 5- 6 седмица, много жени дори не разбират, че са били бременни. Така природата сама се справя и остават най-жизнените ембриони, които после ще бъдат нашите деца и смисъла на живота ни.
Поплачи си, няколко дни ще ти е трудно и ще се връщаш към  надеждите и плановете си през изминалите седмици. Всичко ще отшуми след 1-2 седмици и ще започнеш отначало, с нови сили, с нова любов. Пиша ти, защото съм го преживяла, е в по-ранна седмица, но пак много много болеше ... Но отминава, забравя се. От теб зависи!
Целувам те и бъди силна!

cygnus, благодаря!
Дано си права и бързо да отшуми...
Защо ли сме изложени на подобно изпитание...

cygnus, благодаря!
Дано си права и бързо да отшуми...
Защо ли сме изложени на подобно изпитание...

Не знам, Емили, не си задавам вече този въпрос "защо". Няма смисъл и отговор няма...
Може би ще го разберем на определен етап от живота си, когато се смеем заедно с дечицата си и сигурно в усмивката и погледа им ще намерим отговора  
Дано стане по-скоро! Пожелавам ти го от сърце

П.П.
Влизай в чата ако имаш време, много е разтоварващо да си приказваме с момичетата
http://chat.zachatie.org

i as iskam da te pouspokoia!
i as prejiviah saguba 2 pati v na4aloto na 6m i snaia kak se 4uvstvas sastoto as imah 4uvstvoto 4e ste poludeia osobeno sled parviat pat.vse mi minavase pred o4ite edin i sasti film i pla4eh po4ti neprekasnato.dori se moleh da me blasni kola i da spre tosi film ne isdarjah.
na men mi triabvase dosta vreme da se poopravia no tova savisi ot psihikata a moje bi sastoto mnogo skoro se povtori otnovo prejvianoto,no as imam drugi sdravoslovni problemi taka 4e ne si  misli 4e podobno nesto se slu4va 4esto.
as vse palih svesti4ki i se moleh tova pomaga.triabva ti vreme i as vse si kasvah 4e ima i po-loso vapreki 4e v tosi moment e trudno da se misli sa drugi koito sa prejiveli saguba na deza bolesti i t.n.
as imam priatelka koiato imase martvo rajdane i sled 6m sabremenia i sega si  ima edno jivo i sdravo mom4enze.oste edna moia priatelka sasto sled saguba sabremenia i  si rodi momi4enze.moga mnogo podobni primeri da ti isbroia taka 4e ne vsi4ko e sagubeno imai viara i nadejda.
as ne se resih oste vednaj da opitvam i predi 2god si osinovih mom4enze i NAI_POSLE SAM MAMA!!!!
tarsi priateli koito da te isslusvat i si kasvai s vseki isminat makata mi ste stava po-ponusima.
uspeh mili4ka!

Здравейте отново!
tara 1, много ти благодаря! Не е вярно, че не ми се слуша за загубата на другите. Напротив, това ме укоражава, въпреки, че все още изпадам в доста тежки настроения...
Като се опитвам да не мисля за бебчето имам чувството,че съм го изоставила..., но се опитвам да гледам напред... И се надявам да мога отново да забременея!
Вчера си взех епикризата. На нея пише "значителна левкоцитна инфилтрация". Надявам се, че някой ще може да ми обясни за какво става въпрос.
Благодаря ви!
tara 1, желая ти много късмет , здраве и обич!

sdravei,4uvstvoto sa vina e sasto goliam problem a as se 4uvstvah kato ku4ka na koiato sa i vseli ku4enzata.hormonite sasto igraiat vlianie.4uvstvah se mama a niamah bebe,no as ti pisa otnovo da  ti kaja 4e ste ti se otrasi dobre ako v imeto na deteto ti posadis zvete ili darvo i se grijis sa nego.nie imame 4 rosi 3 sa sagubenite i 1 sa moeto malko slan4ize.
ne se ot4aivai ste si imas bebenze.
sa diagnosata ne moga nisto da ti pisa ne sam kompitentna sajaliavam.

Здравей!
Аз също си мислех да посадя цвете, но се опасявам, че като го гледам ще се натъжавам.
А за диагнозата може би другата седмица ще ходя при моята гинеколожка и тя ще ми каже какво означава. Но искам да зная още сега и колкото може повече.

Емили,от диагнозата ти става ясно,че си имала вътрешна инфекция,която е причина за аборта.Повишените левкоцити в кръвта означават това.
Не е лошо да си направиш изследвания на влагалищните секрети

Емили, толкова ми е мъчно за теб. Следващият път ще успееш.

"Значителна левкоцитна инфилтрация" къде?