Мила Перошинке, съгласна съм с това, което те посъветваха и Мели, и Ганка, и Мармотче, а и останалите момичета. Много са прави, да знаеш! Ние с мъжа ми сме от десет години заедно, а пет от тях сме били също така разделени - в различни държави. В началото също така и при нас не се чувстваше чак толкова тежко раздялата, даже се радваш отново на "свободата" си. Обаче постепенно почва много да тежи. Колкото и да е хубава работата, не може да го компенсира, защото и колегите, и приятелите, си се прибират след работа вкъщи, а аз все сама. Хубавото беше, че работата ми е от творчески характер и по-голямата част от нея се вършеше извън работното място. Работата ме спаси. Имала съм доста ухажори през това време, по-скоро, мъже, които са се опитвали да ме ухажват. Но ако знаеш, че точно твоят мъж е точният мъж за теб, бягаш от такива игри. Много трудно се създава едно семейство, стъпка по стъпка се гради доверието, а с "една глупост" (както пишеш ти) можеш всичко да развалиш. Хубаво е, че го съзнаваш това. Хубаво е, че се обичате. Остава да степенувате нещата по важност и всеки да направи своя компромис. Знам колко е трудно и с бебешката тема и как не става по този начин - да се форсират нещата в кратките срещи. И при нас беше така и все нещо не ставаше. Докато аз не реших, че семейството и детето, което искаме двамата, е по-важно от моята работа. Мъжът ми не искаше да се връща в нашата страна (поне засега), защото има хубава работа тук, с възможности да се развива. И аз го последвах - оставих нещо, което бях градила доста години и в което бях достигнала едно много добро ниво, и последвах любовта си. Работа се намира, но душата се чувства жива само когато е обичана и не е самотна. Пиша ти това, за да видиш, че много двойки са поставени в същата ситуация като вашата и са намерили изход от това положение. Ще го намерите и вие. Просто трябва да подредите приоритетите си и да ги степенувате. Не изпускай любовта си, защото пари се изкарват, но с тях не можеш да си купиш любов. Банална мисъл, нали? Но и много вярна. Успех!