Искам да ви споделя нещо. Аз и съпругът ми се опитвме да имаме бебе, но засега не става. Имам един колега (на 20г.), който един път не се устискал и беше много притеснен приятелката му да не е бременна. Почнаха едни вапроси към мен: Може ли да е забременяла? Как да го предотвртим? и т.н. Накрая се оказа че момичето е бременно. И пак: Какво да правя? Може ли да е грешка? Аз стискам зъби и му помагам, но в същото време си мисля: Защо това се случва на човек който не го иска, а на мен не. Тя направи аборт, а аз още чакам? Справедливо ли е?

А кой е казал, че в живота важи само честноста и по заслуги?
А такива положения като твоята ситуация има стотици. Почти всяка от нас се е сблъсквала с този проблем. А аз в такива ситуации ми идва да набия отсрещния, да му изкрещя, та дано да разбере, какво тайнство е Зачатието и колко е трудно за някои хора - като вода в пустинята.

Тук на всички им е ясно, че няма справедливост.
Но такива са правилата на живота.
Никакво отчаяние.
Успех:))

Винаги така става, когато искаш нещо много, то се забавя или въобще нестава, а когато не желаеш, хоп и става от раз. Но ако го желаеш МНОГО СИЛНО и си оптимист, тогава съм убедена, че ще "спечелиш битката". Късмет на всички в най-хубавото начинание.

Исками се да вярвам, че чакаме за да можем наистина да оценим какво е да имаш едно малко същество, което трябва да направиш човек, че рано или късно всички ние ще се сдобием с малките човечета.

Kато си спомня, че само преди няколко години се страхувах от бременността, най-вече от болката при раждането. И много ме беше страх, как така ще се появи един човек, който изцяло ще зависи САМО от мен - неговото здраве, съществуване, цялото му бъдеще и щастие и изграждане като личност. Как и дали ще се справя с тази ОГРОМНА отговорност? Това не е майтап - това е човешко същество. Може би сега наистина се чувствам готова, много готова, обаче ... не става.

Да, наистина едва ли има някое момиче тук, на което да не му се е случвало подобно нещо, даже много близък мой (девер ми) също направи такова нещо, изпуснал се веднъж без да иска!!!!!!  ииииии станало, за него беше ужас, за приятелката му - 17 годишна, не чак такъв, тя искаше да ражда, да се женят, а и двамата не работят и мислят супер хлапашки, както и да е, накрая за съжаление тя направи аборт.............
Е това е милички, за съжаление се случват и такива неща.......

Съжалявам, че ще използвам клише, но това, което заслужаваме и това, което получаваме са две различни неща. Сигурна съм, че всяка една от нас заслужава да е майка и някой ден ще станем майки и то най-добрите. Затова, миличка, до тогава не си заслужава да се измъчваш с въпроси от рода - справедливо ли е тези, които не искат деца да забременяват, а ние да не можем, защото отговорът винаги ще бъде само ЕДИН.

Съжалявам, че ще използвам клише, но това, което заслужаваме и това, което получаваме са две различни неща. Сигурна съм, че всяка една от нас заслужава да е майка и някой ден ще станем майки и то най-добрите. Затова, миличка, до тогава не си заслужава да се измъчваш с въпроси от рода - справедливо ли е тези, които не искат деца да забременяват, а ние да не можем, защото отговорът винаги ще бъде само ЕДИН.

Май всички сте разбрали че живота не е никак справедлив но на нас не ни остава нищо друго освен да го живеем такъв какъвто е и това което ни е отредено да то приемем, всякакакви въпроси ама защо на тях а не на мен, защо тя но нали не го иска и т.н само ни депресират и затварят в себе си. Мили момичета живата е борба и оцеляват само силните, борете се за това което искате а не за това което някой друг е получил. Надявам се всяка от нас тук в най скоро време да сбъдне мечтата си и да се сдобие с   .

Не можем да съдим хората, които все още не искат деца и вероятността да има бременност ги плаши. Всеки решава сам как да живее живота си и как да постъпи, друг е въпроса дали един ден ще съжалява или не.
Но спомнете си годините когато сме били по-млади когато също сме се предпазвали. Аз си спомням времето когато все още не исках деца и колко пъти съм изтръпвала при мисълта, че може да съм забременяла. Да не говорим, че за зачеването съм гледала по друг начин.
Такъв е живота, нещата се случват когато най-малко ги мислим и очакваме и не се случват въпреки силното ни желание. Но вярмам, че някой ден ще бъдем възнаградени и ще държим нашите съкровища, а цялата тази борба ще ни направи по-мъдри и силни.  

Искам да ви споделя нещо. Аз и съпругът ми се опитвме да имаме бебе, но засега не става. Имам един колега (на 20г.), който един път не се устискал и беше много притеснен приятелката му да не е бременна. Почнаха едни вапроси към мен: Може ли да е забременяла? Как да го предотвртим? и т.н. Накрая се оказа че момичето е бременно. И пак: Какво да правя? Може ли да е грешка? Аз стискам зъби и му помагам, но в същото време си мисля: Защо това се случва на човек който не го иска, а на мен не. Тя направи аборт, а аз още чакам? Справедливо ли е?

Не , не е!Но за съжаление животът е такъв.Не се измъчвай с подобни въпроси.Така с нищо не си помагаш.По - добре се успокой и мисли позитивно.Наслаждавай се на моментите с твоя съпруг и уверявам те - един ден ще се събудиш и хоп- чудото станало.Искрено и от сърце ти го желая.
Аз също съм в твоето положение, но не губя надежда!Вярвам , че в най- скоро време със съпруга ми ще станем родители.Вярвай и ти ,и се наслаждавай на живота.
Успех!

mislq che trqbva da spresh da obrashtash vnimanie na tova koi kak i koga e zabremenql, zashtoto shte vratnesh. Az sashto imam podoben problem, ot 1 godina sa omajena a ot predi povchti 2 godini  ne se pazq i vse oshte nemoga da zabremeneq No prosto tragnah da se lekuvam i nai vajnoto zapochnah da vqrvam v tova. Zashtoto vsichko e na psihicheska osnova. Prosto se uspokoi i ne misli samo i edinstveno za tova i da se radvash na drugite kogato zabremeneqt kolkoto i tejko da ti e i vqrvam che nqkoi den tova shte stanesh. A i sega ima hilqdi metodi, medicinata e dosta naprednala.

Едно дете трябва да се появи там, където е желано и очаквано с радост!!!
Не обръщай внимание на подобни ситуации, не прави сравнения - различни са.

Искам да ви споделя нещо. Аз и съпругът ми се опитвме да имаме бебе, но засега не става. Имам един колега (на 20г.), който един път не се устискал и беше много притеснен приятелката му да не е бременна. Почнаха едни вапроси към мен: Може ли да е забременяла? Как да го предотвртим? и т.н. Накрая се оказа че момичето е бременно. И пак: Какво да правя? Може ли да е грешка? Аз стискам зъби и му помагам, но в същото време си мисля: Защо това се случва на човек който не го иска, а на мен не. Тя направи аборт, а аз още чакам? Справедливо ли е?

На всяка от нас ни се е налагало да се сблъскаме с това. Не е повод да се отчайваме и да се натъжаваме. А и който не е преживял това , което ни се случва на нас не го разбира, така че, не им обръщай внимание.