Mда,както и: "Успокой се и ще стане". Само че никога не съм разбирала, защо аз, като проблем има и той е в мъжа ми.

Ами значи е крайно време мъж ти да се успокои

Люси, няма такова нещо, никой не си засегнала  .
Аз споделих как стоят нещата от друг ъгъл, при по-дълъг период на стерилитет.
Пък, който може, да не мисли    - от това по-хубаво няма  

Да взема и аз да се включа...Та по този повод за успокояването..Моите кумци имат също проблем..Бебето не става вече доста време. Кумата има дете от предишен брак и а-няколко аборта(както тя се изрази забременява от въздуха). Кумът със сигурност знае, че има проблем, защото е опитвал с друга жена с дете от друг, но не е ставало и си прави изследване-има отклонения.. Сега обаче отишли при един познат гинеколог(не се занимава със стерилитет). Той прегледал кумата и казал, че била нервна и затова не можела да забременее..А той незнае, че тя има дете и аборти.. Кумата беше много огорчена, че отново се хвърля вината върху нея..

Цитат на: Grace в Юни 08, 2007, 14:57:17 pm

Абсолютно така е.
Както казах, през първите две години и аз отклонявах вниманието си и не мога да кажа, че съм превърнала проблема във фикс идея /дори и сега/.
Като минат обаче четири пет години положението коренно се променя.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм 

Разбирам, че не е лесно да се чака дълго, но трябва да се гледа напред. А и темата е П.Ф. - при мен причината донякъде се оказа той. Просто споделих опита си и поуките, до които достигнах. Ако съм засегнала нкого, опитвайки се да вдъхна надежда на друг - съжалявам, не съм искала да омаловажавам ничии трудности.

Да разбира се,трябва да се гледа напред с ВЯРА и НАДЕЖДА!
Аз не съм се обидила миличка ,просто ме е яд ,че всеки който ме срещне ми казва това(та дори и лекари) и вече ми звучи като клише,но на фона на годините които чакаме,много малко хора могат да си представят колко е трудна борбата точно с тъй наречения "психологически фактор"
Желая на всички мноооого късмет,защото го заслужаваме

Хайде, да се намеся и аз.
Моята логика:
Знае се, че работата на нервната и ендокринната системи са свързани.
Хормонът пролактин се влияе много от състоянието на възбуда на нервната система.
От своя страна, той като хормон, е в пряка и обратна връзка с останалите хормони.
Следователно, стресът може да повлияе на овулацията.
Адреналин и нор-адреналин са хормони, които реагират на състоянието на нервната система. До известна степен, те могат да повлияе на обмяната на веществата, като доведат до отслабване или напълняване, а това също може да въздейства върху репродуктивните хормони, и съответно върху овулацията.
Срещала съм статии в разни списания, че стресът намалявал имунитета.Но това, не съм го чела в сероизни медицински статии.
Моята логика е, че има връзка между нервната система(стресът, психическият фактор)и останалите системи в организма. Но не мисля, че желанието за бременност, ще попречи на настъпването на тази бременност.
Стресът може да е свързан със съвсем други неща- гадна работа, липса на разбиране в семейството и т.н.
Вероятно, има двойки при които психическият фактор пречи на забременяването, но това означава просто, че не трябва да се вманиачаваме, а не да спрем да се лекуваме. ДОбре е да почиваме повече, да се занимаваме с любими неща -спорт, хоби, екскурзии (доколкото можем финансово да си го позволим ), да не се затваряме в черупката си.

Хайде, да се намеся и аз.
Моята логика:
Знае се, че работата на нервната и ендокринната системи са свързани.
Хормонът пролактин се влияе много от състоянието на възбуда на нервната система.
От своя страна, той като хормон, е в пряка и обратна връзка с останалите хормони.
Следователно, стресът може да повлияе на овулацията.
Адреналин и нор-адреналин са хормони, които реагират на състоянието на нервната система. До известна степен, те могат да повлияе на обмяната на веществата, като доведат до отслабване или напълняване, а това също може да въздейства върху репродуктивните хормони, и съответно върху овулацията.
Срещала съм статии в разни списания, че стресът намалявал имунитета.Но това, не съм го чела в сероизни медицински статии.
Моята логика е, че има връзка между нервната система(стресът, психическият фактор)и останалите системи в организма. Но не мисля, че желанието за бременност, ще попречи на настъпването на тази бременност.
Стресът може да е свързан със съвсем други неща- гадна работа, липса на разбиране в семейството и т.н.
Вероятно, има двойки при които психическият фактор пречи на забременяването, но това означава просто, че не трябва да се вманиачаваме, а не да спрем да се лекуваме. ДОбре е да почиваме повече, да се занимаваме с любими неща -спорт, хоби, екскурзии (доколкото можем финансово да си го позволим ), да не се затваряме в черупката си.

И аз съм на това мнение. Особено, когато всичко е наред и с двамата.

И аз съм на това мнение. Особено, когато всичко е наред и с двамата.
[/quote]
Само, че всичко е наред и с двамаата, след като са направени всички възможни изследвания, които са страшно много на брой. Не след една спермограма и 2-3 хормонални.

И щом конкретизираме - аз съм с хашимото. Има връзка между репродуктивните ми проблеми и това автоимунно заболяване - факт. Не могат умните мозъци (много се извинявам, но са ме докарали до това състояние) да ми нагласят щитовидната жлеза и се лашкам нонстоп от свръх- в понижена функция. Хашимотото се повлиява отрицателно от стрес. Затова смятам, че ако успея да постигна оптималното си вътрешно равновесие, проблемът може и да се разреши или поне да има значително подобрение.
В този смисъл смятам, че психологичният фактор играе огромна роля, като не искам да го ограничавам до "дайте да се успокоим", защото това е много комплексно нещо. Какво значи спокойствието? Всеки го намира по различен за себе си начин и трябва добре да се вгледа в себе си, за види кои са тези неща, които му намаляват вътрешния комфорт.

А за това дали мислим за бебе или не: ами разбира се, че мислим. Но не са нашите непрестанни мисли за бебе, които изиграват негативният психологичен фактор, даже обратното, по-скоро някакви други неудобства или дори компромиси, които правим със себе си, без може би да го осъзнаваме.

Благодаря за мненията. Ами по тази логика може и да е станало чудото този месец, защото почти не сам се натоварвала с тежки мисли за дете, та дори и секс почти не сме правили от многото ангажименти и все пак се надявам.
 Нали надеждата последна умира.

според мен в голяма степен. дори повече от болестите се коренят от психиката.

и аз мисля като Диана

Цитат на: Grace в Юни 08, 2007, 14:57:17 pm

Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм 

Mда,както и: "Успокой се и ще стане". Само че никога не съм разбирала, защо аз, като проблем има и той е в мъжа ми. Винаги ме е забавлявал този съвет. Ако няма установен проблем, може да се оповаваш повече на психо фактора, като че ли. Ама като знаеш че само АРТ е спасява, все тая.  Изключения има разбира се, но не са правило

При нас е същото пложение от12г.
Всеки ден мисля и се надявам.

Пише ти един човек с голям опит в такава ситуация. Влиянието на П.Ф. е МНОГО голямо. Със съпруга ми бяхме почти във същата ситуация. Непрекъснато се чудехме защо не става. Почти цяла година се мъчехме без резултат, когато забременях първия път - но засъжаление абортирах /по причини, които не искам да коментирам и не са свързани със проблемното забременяване/. После забременях втори път / но има възможност и да са ме объркали т.е. да не съм била бременна/ Последваха безкрайни месеци на безплодни опити. Буквално спяхме и се ...  . Един ден през този февруари реших повече да не мисля за това. Спрях да отбелязвам М., дори спрях да влизам в чата. Отдадох се на английския / водя частни уроци / и на това да си търся интересна и много добре платена работа. Още на следващия месец съм забременяла без да се осетя. Всичко на всичко с мъжа ми го направихме само четири пъти за целия март. Като за капак се скарахме така, че хич не не беше до секс. В началото на април ми стана толкова лошо, че два дена не хапнах нищо. След празниците реших да направя тест, като бях 100% сигурна че е отрицателен, но " О, чудо!" После се борих със страха да не пометна. Един доктор ми каза, че само от мисли за аборт мога да пометна и ме посъветва, когато ме хване паника да си повтарям - добре развиваща се бременност.
На кратко - спри да мислиш за бременност и бебета, намери си занимание, хоби или нещо друго, което с всеки следващ ден да те поглъща все повече и повече и няма да осетиш кога ЧУДОТО ще се случи. Кураж, късмет и ЗАБРАВИ ЗА МЕНИЗИСА СИ - ПРАВИ СЕКС, КОГАТО ИСКАШ И ЗА УДОВОЛСТВИЕ. ОСТАНАЛОТО Е БОЖА РАБОТА.

Че аз поне 10 години се мъча да забравя, амаааааааааа 

Не знам дали изобщо е възможно човек с дългогодишен стерилитет да "изключи" от ума си мисълта за бебето и да не му мисли. Аз лично не познавам такъв. Затова ме дразни "успокой се и ще стане", макар в редки случай този съвет да е валиден. Психогенен фактор със сигурност съществува, но по-често факторът е медицински. Аз лично винаги съм се чувствала психически най-спокойна, като караме по стратегията "да направим каквото трябва, пък да става каквото ще". След като е минала годината опити без успех, т.е. стерилитет има, ако трябва просто да седна да чакам още с надеждата да стане ей така, сигурно бих откачила от нерви.

При нас имаше доста медицински проблеми, и при двамата, но никой фатален, просто шансовете ни бяха по-малки. Явно или все се наслагваха няколко фактора, или пък мозъците ни пречеха, не знам. За нас ключовият момент в 5-те години борба беше откриването на Зачатие и от тук на д-р Владимиров. С него седнахме и си направихме план - спермограма, хормони, тестове, лапаро вече имах... Това ни направи за първи път по-спокойни, имахме план и правехме каквото трябва, останалото е Божа работа. Бяхме си дали и срок, след който бихме обсъждали и осиновяване. Ами може би точно комбинацията на адекватна терапия на медицинските проблеми + вярата, че сега вече сме на прав път даде резултат, след третото инсе вече сме щастливи родители. А само 7 месеца след раждането на сина ни забременях пак, за първи път спонтанно. Тук вече виждам пръст на психогенния фактор - второ бебе не ни беше приоритет, а и дори не предполагахме, че може да ни се случи спонтанно. Разбира се, не подценявам и факта, че вероятно част от хормоналните ми проблеми са били отшумели след бремеността. С това исках да ви вдъхна малко надежда и да ви пожелая поне половината от нашия късмет!

Тук вече виждам пръст на психогенния фактор - второ бебе не ни беше приоритет, а и дори не предполагахме, че може да ни се случи спонтанно. Разбира се, не подценявам и факта, че вероятно част от хормоналните ми проблеми са били отшумели след бремеността. С това исках да ви вдъхна малко надежда и да ви пожелая поне половината от нашия късмет!

Мерси!чувала съм за много такива случаи , но как да я докарам да не го чувствам като цел и приоритет?

Разбира се, че ще ти е приоритет, но не мисли  за ЛИПСАТА  на бебче, а за самото бебче което те чака някъде там. Приятните емоции, които ще изпиташ най-малкото ще те накарат да се почувстваш по-добре, а при липса на проблем, точно това се иска от теб. Късмет!!!   

Мерси!чувала съм за много такива случаи , но как да я докарам да не го чувствам като цел и приоритет?

Аз лично не знам този отговор, и не познавам някого, който да е успял напълно да игнорира мисълта при дългогодишен стерилитет. Затова си мисля, че добрата стратегия е да се атакуват медицинските фактори, а за психологическия - може би ще намалее, ако видиш напредък в медицинските или пък ако откриеш нова надежда в "своя" лекар. Затова и написах, че ме дразни ужасно да чувам "успокой се и ще стане". Ми трябва да си свръхчовек, за да се успокоиш напълно, пък и тогава няма да стане, ако има медицински проблем, какъвто обикновено има.

Мисля, че психиката влияе в много голяма степен. Няма да разказвам подробно моята история, но май при нас беше точно такава причината. 3,5 години опити -всякакви изследвания, неизяснен случай, 6-7 неуспешни инсета и забременях когато си платихме таксата за инвитро и вече си бях направила всички необходими изследвания и се готвех за самата процедура. Според д-р Владимиров съм си отместила съзнанието в друга посока и тогава психологическата пречка е изчезнала и чудото се е случило.

Психологическият фактор влияе на стерилитета. Но при дългогодишен стерилитет няма как да се изключи. Важното е да се мисли позитивно! Сега чета една много интересна книга "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Ако имате възможност я прочетете! Ето един цитат от тази книга:
"Колко пъти сте слушали за бездетни двойки, които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновяват? А след това не минават и месеци и жената забременява. Това се случва веднага щом изчезне напрежението, пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца."
Така, че  мислете само за това, че ще успеете, даже си го и представяйте и отхвърляйте всички всички негативни мисли и колебания!!! Може и налудничаво да звучи, но аз си представям всеки ден мига, когато моя гинеколог ще ми каже: "Бременна си! Честито!"
Запечатайте в подсъзнанието си това, което желаете! Ще успеем всички, аз вярвам в това! Повярвайте и вие!!! 

Психологическият фактор влияе на стерилитета. Но при дългогодишен стерилитет няма как да се изключи. Важното е да се мисли позитивно! Сега чета една много интересна книга "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Ако имате възможност я прочетете! Ето един цитат от тази книга:
"Колко пъти сте слушали за бездетни двойки, които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновяват? А след това не минават и месеци и жената забременява. Това се случва веднага щом изчезне напрежението, пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца."
Така, че  мислете само за това, че ще успеете, даже си го и представяйте и отхвърляйте всички всички негативни мисли и колебания!!! Може и налудничаво да звучи, но аз си представям всеки ден мига, когато моя гинеколог ще ми каже: "Бременна си! Честито!"
Запечатайте в подсъзнанието си това, което желаете! Ще успеем всички, аз вярвам в това! Повярвайте и вие!!! 

:balk_602:книгата е наистина страхотна