Вече няколко вечери прекарвам с едно дребно човече
на 3 годинки. Майка му и татко му ги няма, в чужбина са и той е тук при баба му. Обича да седи при мен, защото му обръщам внимание и си играя с него, ходим на магазина, возя гов колата
Супер - за няколко часа, ама после ........
Хубаво ми е да усещам че едно такова малко човече има нужда от мен, вярва ми напълно и разчита на мен и моята помощ. . .. . Вкопчва се в мен, когато ги е страх, прегръща ме .... Всичо е супер, когато е при мен всичко е ок, следва чувство на радост че съм направила щастливо едно дете, но .... вечерите са най - кошмарни .... като си легна му удрям по един хубав рев ....
Моля се! Кога ще дойде нашият ред ?
