Касиел, не съм съгласна с това обобщение. Всичко си е до късмет и до свестен лекар, който да се случи в момента при теб. Аз имам досега две пълни упойки: едната за абразио, правено в Пловдив, а втората за хистероскопия - в Англия. Състоянието ми след упойката в двата случая беше коренно различно. Абразиото в Пловдив ми беше направено по спешност, като казах на лекарката, че съм пила кафе преди това; защото отидох за задържане, а то друго излезе. Тя се почуди, почуди за кафето и ми даде да попълня въпросник, където имаше и за алергии. И аз нямах представа дали имам. Не ми тестваха упойката. Събуждането от упойката беше най-кошмарното изживяване до сега. На моменти се чувствах нещо средно между космонафт и наркоман. Отвратително неусещане на тялото. За хистероскопията в Англия също не ми тестваха упойката, но имаше предварителна среща с две млади лекарки, които ме разпитаха, за каквото се сетиха и си отбелязваха. После и аз попълвах и се подписвах, та дълга и широка беше. Не бях закусвала, защото бях предупредена. Измериха ми и килограмите. Събуждането от тази упойка беше едно съвсем обикновено събуждане, но с малко замаяна глава. Стоях няколко часа там и ми даваха да пия кафе и сладки неща, за да не ми прилошее от свежия въздух. Предполагам, че при първата упойка, щото бях пила кафе, а и защото не ми измериха килограмите, за да съобразят дозата с килограмите - са се струпали няколко фактора. Винаги има и доза късмет при тези неща. И никакво значение в коя страна ти го правят. Навсякъде има и добри, и лоши лекари. При мен посто така се случи.
Между другото: някой има ли представа колко пълни упойки може да понесе човек, горе-долу, все пак? Или за всеки си е индивидуална бройката на упойките.