здравейте,
 вече се видях в  чудо имам голям проблем който няма с кого да споделя.. много ми  тежи и съм много отчаяна.. на 34  години съм,омъжена от 15 години,имам дъщеря на 12 години . много искам да имам още едно дете но .. съпругът ми не иска и на всичкото отгоре отказва да правим секс    аз наистина съм доста пухкава, но и като се оженихме бях такава и отначало това въбоще не ни е било проблем.. така че не му вярвам на това оправдание.. но и не мога да го накарам да го направим.. избягва ме.... правим го в годината 1-2 пъти.. незнам какво да правя с времето ставам все по зле желанието да имам още едно дете ми е станало фикс идея. като си помисля че няма да стане ми става толкова мъчно ..  

Има два варианта за мъжа ти: или друга жена, или е болен.
Имам впредвид сексът 1-2 пъти годишно.

И аз това си помислих...

Да, и аз мисля, че първо трябва да разбереш причината.
Ако наистина се окаже, че не те желае вече поради някакви измислени причини, то тогава какво семейство ще бъдете от тук нататък? Та вие сте на по 30 год., а до 50, 60 г. какво ще правите, ще си спите като братче и сестриче ли? Кажи му, че ще си намериш друг или направо, че ще се разведеш. В края на краищата всеки има нужда от секс, още повече, че ти си млада жена. Хич не го търпи, з-то животът си е твой и ти имаш нужда от определени неща. Щом той не се интересува от твоите нужди, направо му бии дузпата.
А колкото да второто детенце, което искаш, си мисля, че ако той не иска, то рано или късно ще срещнеш някой, който ще иска. Така стана и с моята приятелка. Нейните проблеми бяха абсолютно същите, като твоите, но вече е щастливо омъжена втори път (или да кажа щастливо разведена )и има второ детенце!

много  пъти съм се опитвала до говоря с него измъква се все със същото оправдание че не  го привличам физически  и затова не иска да правям секс.. незнам...    не сме правили  секс от ве години..  ако х му спомена че искам още едно дете не иска и да чуе...  годините си минават той е вече на 43...  повече от година не можах да забремения първия път   и се чувствах ужасно...сега си мисля че сега вече ще е  още по трудно и  ме страх че ще си остана само с  желанието за детенце и това ме депресира страшно и не излизам с дни от вкъщи и само за това мисля и си поплаквам скришно.... знам само че друга жена няма много пъти съм проверявала по всевъзможни начини.. и аз си мислех че може нещо да е болен.. питах го , казах му ако има проблем да  сподели, да отидем на лекар и психолог ако трябва - отминава въпроса с присмех, нищо му нямало ...    и заплахите за развод не помагат,а мен  липсата на секс ме измъчва , и аз незнам как не съм му изневерила досега при положение че наистина живеем като братче и сестриче той спи на другия край на  спалнята ,ако се опитам да се приближа до него ме отблъсква- спяло  му се , глава го боляла и тн..   това е  в общи линии което наблюдавам - пълна липса на  желание..обичам го все още и не искам да го загубя сега опитвам да отслабна  но е трудно защото съм от тези на който и въздуха им се  лепи дори да не хапнат нищо 3 дни..  

Защо не опитате с инсеминация?Така може да забременееш и без да правите секс.Все пак ако толкова много искаш бебе може да помолиш мъжа си поне за "материал".   Момичетата с лека ръка ти дават съвети да се разведеш,но не е толкова просто...особено щом имаш и дъщеричка.Имате общ дом,общ живот...свързват ви много неща.Неможе да захвърлиш всичко и да тръгнеш да търсиш друг мъж току така.Знаете ли как се намират свестни мъже в днешно време?Не се намират.

Fiorella,

Въпросът е много личен, но аз се чудя дали съпругът ти няма други проблеми, които прикрива като ти казва, че не го привличаш. Например с потентността?

А ако намериш начин да се увериш, че не е това проблема, да ти припомня старата изпитана рецепта: похарчи малко пари за дрехи, за обувки, иди на козметик, маникюр, фризьор. Спомни си всички стари приятелки с които не си се виждала от години и идете на кино, театър или каквото там се сетиш.

Фиорела, съжалявам за проблемите ти

Нещо обаче не мога много да разбера - половинката ти казва, че не я привличаш физически    (това горе-долу), но не иска второ дете    Това са си два отделни проблема  Както ти е казала по-горе Ели, ако има проблем със секса и това го възпира за дете, можете да опитате инсеминации? Ако нежеланието за дете не е свързано от притеснения покрай секса за правенето му, тогава не разбирам - обича ли те въобще?
Също като други писали смятам, че 1-2 години без секс е странно и може да се дължи на някакъв здравословен проблем. Това, че двама партньори могат да охладнеят един към друг сексуално не ми звучи чак толкова странно, но да живеят въобще безе секс? Може би има наистина някакви проблеми с потентността - поне гледа ли порно и пр. други начини за запълване на празнотите? Ако не, може да има някакъв здравословен проблем, например ниски нива на някои полови хормони или нещо друго.
Малко обидно звучи дето ти казва, че не те желае вече, но поне е откровен. Въпросът е ти да не се депресираш от това, защото проблемът е у него, а не у теб. Аз лично бих му изневерила тутакси, ей така за самосъхранение.
За детенце, ако наистина много го желаеш, има разни варианти в живота - може да срещнеш друг мъж, можеш да направиш донорска инсеминация (мисля че се иска обаче и подпис от съпруга ), осиновяване.

Желая ти да излезнеш скоро от тази неприятна ситуация и най-вече - да не виниш себе си за нищо и да си поддържаш самочувствието както намериш за добре.

Сега, само за майтап, да ви разкажа една история - близка на моя колежка ей така с мъжа си - депресирала се, защото той хич не я желаел. Тя какво ли не опитвала, да изглежда добре, да предизвика интереса му - така 10 години. Иначе имали добър брак и две деца. След 10-тина години се случило така, че заварила мъжа си в леглото .... с друг мъж. Огорчението и изненадата не били толкова силни, колкото чувството "най-много ме е яд, че толкова години се измъчвах защо той не ме харесва и не ме желае".

Та мисълта ми е, да не позволяваме на мъжете да ни комплексират - проблемът си е техен!

искам да ти кажа само едно. аз съм на 29, преди 9 месеца родих второто си дете, а се оказа, че съпруга ми има връзка с друга от почти веднага след като забременях. сега ни напуска и скоро ни предстои развод. мога само да ти кажа, че второто дете не спаси брака ни въпреки усилията ни. аз го обичам, но той иска да е с друга (по-възрастна, неженена и без деца, по-грозна и по-дебела от мен). да, децата ми помогнаха да си стъпя по-бързо на краката, но дори бебето не може да утеши при емоционалните проблеми. защото ако го нямаше, щах да тръгна на работа, да се срещам с нови хора и т.н. а сега съм сама, ходя на психолог и се опитвам да не падна по-надолу. и разбрах, че е много важно човек да не насилва партньора си за нищо. защото болката след това е за цял живот.
успех!

Нямам какво да добавя след това,което е написала nikolina...освен,че улисани в преследването на мечтата си,не забелязваме как ни се изплъзват толкова хубави моменти и можем да изгубим нещо,което е безценно за нас завинаги..Надявам се повече момичета да прочетат това и да си вземат поука,както направих аз.А ти nikolina,бъди силна и се радвай на дечицата си.Да са ти живи и здрави и дано татко им осъзнае,какво е изгубил някой ден.Майка ми винаги казва в такива моменти "Значи така е трябвало да стане."Аз обикновено се дразня,но кой знае може и така да е ... Късмет,мила и ако имаш нужда да споделиш нещо,което ти тежи-ние сме тук.

здравей, горе главата. аз имам една много близка приятелка.те дълги години не можаха да имат деца, уж при нея всичко беше наред,а проблемът беше при него, след като той след 2-3 г. мислене тръгна на доктор стана ясно ,че има при него проблеми в спермограмата.правиха инсеминации даже и вътрешноматочни, тя горката която беше в ред се подлагаше на какво ли не на стимулации с инжекции,с една дума изпи страшно много хормонални препарати.но не ставаше.тя направи хистероскопия, лапароскопия всичко потвърди ,че при нея всичко е наред.тя не се предаваше, всеки месец ходеше по лекари.през всичките тия години не знам заради многото спермограми, но господина престана да спи с нея, каза че е уморен,не се възбужда от нея .......да но той се съгласи да прави инсем. от донор и тя изведнъж забременя /даже и в момента всеоще е бременна/, и лъсна истината той си има любовница, с която може и сега много е нещастен, че стана, понеже той мислеше да се развежда.сега този господин, каза че ще докаже на жена си, че и той може да има собствени деца /ама как с тази азоспермия?/ и бременната му съпруга е безразлична.и как ще може да обича това дете от донор и че той не може да излъже майка си, че детето е от него.а въпросната приятелка, вместо да му изневерила , ходила и се мъчела по доктори, мисля ,че даже да се разведат тя само ще спечели и поне животот й ще има други измерения.а и всичко това става след 12 годишен брак.та този е голям мръсник.но животът поднася винаги изненади.а тя и до днес има чувства към него, и тя се борила се подлагала на ксакаво ли не в името на семейството.просто вие какво мислете за този боклук?
изнинете ме ако ви отегчих, но просто мисля, че този разказа е точно е за тук.

Скъпа, знам колко е трудно да си "пухкава" и мъжа ти да си намира оправдание да не прави секс с теб. Моят също така смята, че съм дебела и не съм, това, което е трябвало да бъда. Аз имам късмет, че поне голям бюст имам и привличам погледите.
Не знам дали ще послушаш съветите на момичетата, но наистина трябва първо да разбереш дали мъжа ти няма някакъв проблем с потентността. Напълно възможно е да има такъв проблем и поради тая причина мъжа ти да хвърля вината върху теб. Това, както винаги е най-лесния начин да се оттърве от отговорност.
За теб може би един от вариантите е да почнеш да се срещаш с приятелки, не говори за дете, а се отдай на удоволствието да си млада и да можеш да се разхождаш, да си свободна от грижите за бебе. Иди на кино, на театър, похарчи малко пари за себе си.  Започни да си намираш поводи да закъсняваш и да не казваш къде отиваш. Намери си начин да намекнеш, че те харесват. Понякога пътя към една развръзка може да е малко ревност. Не може абсолютно всичко да е изстинало у него, така че опитай Накарай го да ревнува, може и да се справиш с проблема и д аустановиш, че все още те обича и иска да е с теб. Дано успееш в мисията! Късмет!

едва ли пухкавостта е причината. била съм и 60 и 90 кг (и то не заради бременност). не намирах разлика в отношението на мъжа ми. ами утре като забременее (дай боже след като такова и е желанието) да не би по-малко пухкава да стане. мисля че мъжа и има проблем, но той едва ли е свързан с кг.

подкрепям Ганка,
както казва Сигнус - животът е за да се живее. Затова спри да мислиш за деца и проблемите на мъжа ти с килограмите ти. Прави само неща, които ти носят удоволствие. Ако ти сама не се оби4аш, никои няма да те оби4а.